Решение № 24 от 22.1.2024 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 807/2023 г.

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба ВХ. №260656/10.05.2023г., подадена от Прокуратура на Република България и въззивна жалба вх.№260670/12.05.2023г.от Н. Й. Г. с ЕГН •••••••••• от гр.С., чрез адв.С. А., двете срещу решение №260004/12.04.2023г. по гр.д.№320/2021г.на РС-Добрич, което всяка от страните обжалва съобразно интереса си.: Прокуратура на Република България обжалва решението в частта на осъждането и да заплати на Н. Й. Г. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на образувано срещу него ДП №700/2012г. по описа на РУП МВР С. за престъпление по чл.331, ал.3, пр.2 във вр. с чл.331, ал.1 от НК, прекратено с постановление от 27.11.2015г., поради това, че деянието не е извършено от лицето, а именно: 8 000 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 09.09.2020г.; 2 588.78лева обезщетение за забава плащането на главницата от 8000лева за периода 27.06.2017г.-03.09.2020г.; 5006.65лева обезщетение за имуществени вреди, от които 4520лева платени от Г. адвокатски възнаграждения за защита във връзка с наказателното преследване, 475лева разноски за експертиза по нохд №964/2013г.на РС-С. и 11.65лева разходи за медикаменти за лечение на депресивни разстройства, ведно със законната от 09.09.2020г., и 1620.21 лева обезщетение за забава плащането на главницата от 5006.65лева за периода 27.06.2017г.-03.09.2020г. Прокуратура на Република България счита решението в обжалваните части за неправилно, защото не съответства на доказателствения материал. Конкретно сочи, че липсвали доказателства за пряката и непосредствена връзка между повдигнатото обвинение и претърпените вреди, налични били и други увреждащи фактори като изгарянето в пожара на ценни за семейството на ищеца вещи, водените срещу и от него граждански и изпълнителни дела успоредно с наказателния процес и след неговото приключване; събрани гласни доказателства чрез разпит на заинтересовани лица-съпругата и двама колеги и приятели за отрицателна промяна у ищеца веднага след пожара от 01.11.2012г. и близо осем месеца преди привличането му като обвиняем. Заключението на вещото лице психиатър се базирало само на разказа на ищеца и свидетелските показания. Иска отмяна на решението в обжалваните части /съобразно уточнението в о.с.з от 22.12.2023г./. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата на Прокуратурата е подаден от насрещната страна – Н. Й. Г., чрез пълномощника му адв.С.А.. Счита я за неоснователна, като се аргументира с обсъждане на събраните доказателства и извежда извод за правилност на решението в уважената част на исковете и постановяването му при липса на процесуални нарушения. Н. Й. Г. обжалва решението в отхвърлителната му част, а именно: за разликата над присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 8 000 лева до размера на претендираното обезщетение от 20 000лева; за разликата над присъденото обезщетение от 2 588.78лева за забава плащането на обезщетението за неимуществени вреди до претендираното в размер на 6472.74лева; за разликата над присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 5006.65лева до претендираното от 7 206.60лева, и за разликата над присъдените 1620.21 лева обезщетение за забава плащането на обезщетението за неимуществени вреди до претендираните 2332.32лева. Иска отмяната му в обжалваните от него части и постановяване на ново за уважаване на исковете му и в тези части. Изразява несъгласие с изводите на съда относно размера на присъдените обезщетения, които счита да са резултат от направената неясно, хаотично и в противоречие с правилата на логиката преценка на доказателствения материал. Аргументира се с подробно обсъждане на доказателствата и извеждане на изводи за претърпени вреди по-големи от обичайните, за причинно следствена връзка между повдигнатото обвинение и здравословното му състояние, експертните заключения относно което състояние счита за неправилно интерпретирани от съда. Неправилен намира извода на съда, че сумата от 1020лева, платена за защита по гражданския иск по ВНОХД№54/2014г.на ОС-С. и адвокатското възнаграждение от 500лева за депозиране на жалба пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург не съставляват вреди в причинна връзка с незаконното обвинение. В пряка връзка били и разходите, сторени по изпълнително дело №564/2014г.на ДСИ при РС-С., за лечение на инфекцията с херпес-зостер и другите медицински разходи във връзка със заболявания, обострени поради стреса от незаконното обвинение. Счита да е допуснато от съда нарушение на принципите на чл.12 от ГПК, чл.10, чл.8, чл.9 от ГПК, на изискванията на чл.236, ал.2 от ГПК. Оценъчната дейност на съда относно доказателствената съвкупност счита да е в противоречие с практика на ВКС, която цитира. Определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди счита да не отговаря на посочения в чл.52 от ЗЗД законов критерий. Съединена за общо разглеждане е и частна жалба вх.№261176/28.09.2023г. на Н. Й. Г. срещу определението по чл.248 от ГПК №260063/09.08.2023г. по гр.д.№320/2021г.на ДОС. Иска се отмяната му и присъждане в пълен размер на сторените разноски, което искане се обосновава с доводи за липсата на основание за присъждане на разноски по съразмерност при иск за неимуществени вреди, фактическата и правна сложност на делото, наличие на основанието по чл.7, ал.8 от Наредба №1, наличието на няколко обективно съединени иска, регистрирането на адвоката по ЗДДС. По повод жалбите Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в тях оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата, провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното: Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и чл.86 от ЗЗД. Предявени са с искова молба вх.№6204/09.09.2020г. /по регистър на РС-С., където първоначално е образувано гр.д.№1062/20209г.на РС-С., прекратено и изпратено за разглеждане от РС- Добрич по реда на чл.23, ал.3 от ГПК/, от Н. Й. Г. с ЕГН ••••••••••, от гр.С., срещу Прокуратура на Република България, за осъждането и да му заплати обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди, претърпени в резултат на образувано и водено срещу него ДП № 700/2012 г. по описа на РУП МВР С. за престъпление по чл. 331, ал. 3, предл. 2 във вр. с чл. 331, ал. 1 от НК, прекратено с постановление за прекратяване от 27.11.2015 г. поради това, че деянието не е извършено от лицето, а именно: за сумата от 20 000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 09.09.2020 г.; за сумата от 6472.74 лева обезщетение за забава върху главницата от 20 000.00 лева за периода от 27.06.2017 г. до 03.09.2020 г.; за сумата от 7206.60 лева обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 09.09.2020 г. до окончателното изплащане; за сумата от 2332.32 лева обезщетение за забава върху главницата от 7 206.60 лева за периода от 27.06.2017 г. до 03.09.2020 г. Исковете са били насочени и срещу Районен съд С. и Окръжен съд С., в която част с определение от 10.02.2021г., влязло в сила на 09.03.2021г., производството е прекратено. Обосноваващите искането обстоятелства, изложени в исковата молба, се свеждат до твърдения за образувано на 01.11.2012г. ДП №700/2012г. по описа на РУП МВР С. срещу неизвестен извършител, за това, че на 01.11.2012г. около 05.20часа край гр.С., в с.Б. по непредпазливост запалил чужда имот-едноетажна масивна жилищна постройка и прилежаща стопанска постройка, с обща площ 160кв.м., собственост на Й.Ж.В., като са последвали значителни вреди- престъпление по чл.331, ал.3, във вр.с ал.1 във вр. с чл.330, ал.2, т.2 във вр. с ал.1 от НК, по което ДП на 05.12.2012г. ищецът бил разпитан като свидетел. Наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител било прекратено с постановление от 06.02.2013г., отменено с определение №57/13.03.2013г. по ЧНД№130/2013г.на РС-С.. С постановение от 11.04.2013г. производството било върнато за допълнително разследване. С постановление от 03.06.2013г.ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП №700/2012г. за това, че на 01.11.2012 г., в с. Б. по непредпазливост е запалил чужд имот - покривна конструкция на едноетажна постройка с площ от 120 кв.м., покривна конструкция на стопанска постройка, с площ от 80 кв.м., 100 бр. бали люцерна сено и 50 бр. бали слама, като са последвали значителни вреди в размер на 10617, 68 лв. и с това е изпълнил състава на престъпление но чл. 331, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, и му е наложена мярка за неотклонение „подписка”. На 28.06.2017 г. е внесен обвинителен акт срещу ищеца по повдигнатото му обвинение и е образувано н.о.х.д. № 599/2013 г. по описа на РС С.. С разпореждане № 242/12.08.2013 г., постановено по НОХД № 599/2013 г. по описа на Районен съд - С., съдебното производство е било прекратено, а делото върнато за допълнително разследване. Допълнителното разследване по ДП № 700/2012 г. завършило с внасянето в PC - С. на обвинителен акт от 16.12.2013 г. срещу Н. Г. за това, че на 01.11.2012 г. в с. Б., обл. С., ул. „•••” № 3, по непредпазливост подсъдимият, настоящ ищец, е запалил чужд имот - покривна конструкция на едноетажна постройка с площ от 120 кв.м., покривна конструкция на стопански постройки, с обща площ от 80 кв.м., 100 бр. бали люцерново сено и 50 бр. бали слама, собственост на Й.Ж.В. от с. Б., обл. С., Б. Г.а Д. от гр. С. и Ж. Г.а Ж. от гр. С., като са последвали значителни вреди в размер на 10617, 68 лв. и с това е изпълнил състава на престъпление по чл. 331, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК. По внесения обвинителен акт било образувано НОХД № 964/2013 г. по описа на PC - С.. Производството НОХД № 964/2013 г. по описа на PC – С. приключило с присъда № 122/19.02.2014 г., постановена по НОХД № 964/2013 г. по описа на PC - С., с която Н. Й. Г. е признат за виновен по повдигнатото обвинение, поради което и на основание чл. 331, ал. 3, предл. 2, във вр. с чл. 331, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ месеца, което изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години, и е осъден да заплати на пострадалите Й.Ж.В., Б. Г.а Д. и Ж. Г.а Ж. сумата от 10724.92 лева обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на причиняването — 01.11.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1500 лева разноски за адвокатско възнаграждение в наказателното производство. Присъдата по НОХД № 964/2013 г. по описа на PC – С. била обжалвана от ищеца и образувано ВНОХД № 54/2014 г. на Окръжен съд – С.. Въззивното наказателно производство приключило с решение № 44/18.07.2014 г., с което въззивният съд изменил присъдата само в гражданско-осъдителната и част като намалил размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди до 10617, 68 лева и отхвърлил гражданския иск за разликата от 107.24лева. Със същото решение го осъдил да заплати по сметка на ОС-С. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск -424.70лева. За присъдените суми гражданските ищци Й.Ж.В., Б. Г.а Д. и Ж. Г.а Ж. се снабдили с изпълнителен лист от 25.08.2014 г., въз основа на който по тяхна молба вх. №11032/27.08.2014г. било образувано изп.д.№592/2014г.на СИС при РС-С.. На 09.09.2014г. му била връчена покана за доброволно изпълнение чрез плащане на сумата от общо 17 155.93лева, от които 1500лева неолихвяема сума, 10617.68лева главница, 2061.36лева лихва, 1500лева присъдени разноски, 84лева разноски по изпълнениео и такса по чл.53 от Тарихата за ДТ по ТПК от 1392.89лева. В срока за доброволно изпълнение, на 10.09.2014г. ищецът платил по сметка на съдебния изпълнител сумата от 15908, 50 лева. По същото изпълнително дело били наложени обезпечителни мерки- наложена възбрана върху негов недвижим имот- нива от 4.00дка в землището на с.Г., общ.С.; запов върху вземането му за трудовото му възнаграждение от работодателя му „Пътперфект-Т“ ЕАД; запор върху МПС- ремарке за лек автомобил с рег.№••• и лек автомобил „Рено 9“ с рег.№•••, за вдигане на които на 19.09.2014г. превел необходимите такси. С постановление от 25.09.2014г. на ДСИ при СИС при РС-С. изпълнителното производство било приключено. На 20.01.2015г. ищецът подал молба пред Върховен касационен съд по чл. 419, ал. 1 от НПК, съгласно действащата към онзи момент редакция, с искане за отмяна на постановеното решение № 44/18.07.2014 г. по ВНОХД № 54/2014 г. по описа на Окръжен съд - С. и връщане на делото за ново разглеждане. С решение № 106/01.04.2015 г. по образуваното НД № 213/2015 г.на ВКС, I НО, по реда на възобновяването било отменено изцяло решение № 44/18.07.2014 г. по ВНОХД № 54/2014 г. на Окръжен съд - С. и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СсОС от стадия на съдебното заседание. Било образувано ВНОХД № 94/2015 г. по описа на Окръжен съд - С., което завършило с решение № 50/10.07.2015 г., с което съдът отменил присъда № 122/19.02.2014 г., постановена по НОХД № 964/2013 г. по описа на Районен съд - С. изцяло, и върнал делото на прокурора. С постановление за прекратяване от 27.11.2015 г., влязло в сила на 29.12.2015 г., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 199 от НПК, наказателното производство, водено по ДП № 700/2012 г. по описа на РУП на МВР - гр. С., било прекратено поради липса на достатъчно данни, установяващи действия от страна на Н. Й. Г. от гр. С., от които може да се направи обоснован извод за извършено от него престъпление от общ характер.Наложената му мярка за неотклонение „подписка” била отменена. След прекратяването на наказателното производство ищецът се снабдил с обратни изпълнителни листи №73 и №169, издадени по НОХД №964/2013г.на РС-С. срещу Й.Ж.В., Б. Г.а Д. и Ж. Г.а Ж., първият за недължимо плтената от него сума от 15 801.50лева, вторият за законна лихва от 10.09.2014г. По първия изпълнителен лист било образувано изп.д.№194/2017г., а по втория-изп.дело №530/2019г., двете по описа на ЧСИ с рег.№767 Г.Г. с район на действие СсОС. Излага се и, че воденото срещу Н. Г. наказателно производство с продължителност от общо две години и седем месеца /от 03.06.2013 г. — предявяването на обвинение против него и привличането му като обвиняем, до 29.12.2015 г. - влизането в сила на постановлението за прекратяване/ и постановената осъдителна присъда му се отразили негативно - нервно - психическото и емоционалното му състояние се влошило значително, засегнати били личността, достойнството и здравословното му състояние, което нарушило нормалния му начин на живот и контакти. През тези две години и седем месеца Н. Г. бил под постоянен стрес и нервно напрежение в резултат от интензивно провежданите процесуални и следствени действия, повдиганото обвинение, налагането на мярка за неотклонение, множеството съдебни заседания, осъдителната присъда и потвърждаването й, последвалото в резултат на това изпълнително дело, наложени по него обезпечения, плащането на присъдената сума и разноските по изпълнението. Самочувствието му се понижило, бил игнориран от приятели и близки в голямата им част. Обвинението и последвалият съдебен процес рефлектирали върху социалния му живот и личната му емоционална сфера, довели до характерова промяна, изразяваща се в отказ от общуване, затвореност, тревожност, каквито проявления нямал преди това. Ищецът изпитвал силно психическо и нервно напрежение - безпокойство, нервност, тревожност, започнал да не може да спи и стоял буден по цяла нощ, докато преди това не е имал проблеми със съня. От жизнен, контактен, енергичен, работещ, позитивен и ангажиран човек той се превърнал в нещастен, притеснен и унизен мъж, съсипан физически и психически, изпитващ притеснения и негативни емоции. Не можел нормално да изпълнява своите задължения поради преживения стрес, отрицателни емоции, състояние на депресия, дълбоко и непоправимо уронване на доброто му име в обществото. До този момент не бил изправян да отговаря пред правосъдните органи, а наказателното производство срещу него минало през всички възможни инстанции. Понесъл тежко предприетите спрямо него наказателни действия. Ограничил социалните контакти, излизания, пътувания, спрял да прави планове за живота си, станал затворен в себе си, притеснен, потиснат, обезкуражен и даже раздразнителен. Фактът на повдигане на обвинение и осъждане довел до компрометиране и уронване на доброто име на Н. Г. пред семейството му, неговите познати, приятели, съседи, колеги, както и пред обществеността на гр. С. и района, най-вече сред жителите на с. Б., където както възникването на пожара, така и последвалото му осъждане се разчули. До този момент никога доброто му име и авторитет не били засягани по такъв начин, имал безупречна репутация пред третите лица. Хората, включително близки дотогава нему лица, започнали да го отбягват, да гледат на него е подозрение и недоверие, което силно го потиснало и обезкуражило, бивал загърбван въпреки, че се опитвал да обясни, че обвинението и присъдата са несправедливи. Започнал да чува негативни коментари по свой адрес по причина на обвинението и осъждането. Започнал да се притеснява да не изгуби работатата си, защото работодателят и колегите му също се разколебали в пълното доверие, което имали дотогава към него като работник..Поради влошеното си здравословно състояние заради воденото наказателно производство често се налагало да ползва отпуск за временна неработоспособност, което допълнително довело до конфликти с другите работници и пренебрежителното им отношение. Сред колегите му и ръководството на предприятието се подкопало доверието, с което ищецът се ползвал като съвестен и дисциплиниран работещ. От натрупания стрес, притеснения и негативни изживявания започнал да се затруднява в изпълнението на работните си задължения, нещо немислимо за него дотогава.Стараел се да работи както преди, но това било невъзможно тъй като бил тревожен и угрижен заради обвинението и осъждането му, с което не можел да се примири. Пострадал и семейният му живот, стигнало се до конфликти със съпругата му Д. и сина му Н.й. Започнал да избухва безпричинно, правел скандали за дреболии или пък се затварял в себе си и отказвал да разговаря със съпругата и сина си с дни. По повод воденото срещу него наказателното производство и изпълнително дело извършил множество разходи в големи за него размери, лишавайки семейството си. Наложило се силно да намали разходите за семейството и домакинството за да може своевременно да плати сумата от 15 801.50лева и да избегне увеличаването на дълга с такса, което допълнително го стресирало. Изпаднал в състояние на отчаяние, усещане за безизходност, считал, че целият му досегашен живот е провален, чувствал се унизен, тъй като винаги се стараел да бъде изряден и да спазва установените правила и законите, а изведнъж не само, че станал обвиняем, но и осъден. Тези емоционални преживявания довели до състояния на потиснатост и напрежение, които се отразили особено негативно върху здравето му, наложило се да посети психолог и да приема лекарства - антидепресанти, сънотворни и успокоителни. Излага се, че настъпили негативни промени в здравословното му състояние, изразяващи се във възникване на заболявания, каквито до този момент ищецът не е имал. На 04.03.2014 г. посетил личния си лекар с тревожно, неуточнено разстройство. Д-р Й.И. установила повишена тревожност, безпокойство и безсъние в резултат на преживяна психотравма, констатирала психичен статус - напрегнат лицеизраз, невъзможност да остане на едно място. След извършения първичен преглед общопрактикуващият лекар насочил пациента към психиатър. Посетил д-р О.Д. – психиатър, който установил, че пациентът от няколко седмици е без настроение, чувствал напрежение в корема, разстроил съня си, изоставил дейностите, които му носят удовлетворение, включително и работата на село, а именно с. Б., където отношенията му със съседите били крайно обтегнати. Психиатърът назначил медикаментозно лечение с прием на антидепресант и сънотворно лекарство, в резултат на чийто прием се стабилизирал до известна степен психически, но поради продължаващото наказателно производство бил неспокоен и напрегнат. Нов удар върху разклатеното му здраве нанесло решението от 18.07.2014г. по ВНОХД №54/2014г. и образуваното изпълнително дело за присъдените суми. На 20.02.2015 г. посетил денонощен медицински център с оплаквания за тревожност и обриви по кожата на тялото. С подобна неразположеност посетил лекар и на 01.05.2015 г.И двата пъти са му предписвани лекарства. Въпреки, че ВКС отменил по реда на възобновяването решението от 18.07.2014г. по ВНОХД №54/2014г., негативните емоции продължили. На 12.08.2015 г. за пореден път посетил специалист по кожни болести заради неспиращите здравословни проблеми. Последвало посещение на 29.08.2015г. в спешно отделение с болки в лумбалната област и повторно на 30.08.2015 г. със същите оплаквания, последвала хоспитализация. На 03.09.2015 г. посетил д-р Н.К. - специалист кожни и венерически болести с оплаквания за обрив по кожата от около пет дни, предшестван от засилваща се болка, довели до общо неразположение с втрисане и температура, обриви със секреция, парене, болка, сърбеж. Поради болничното лечение и необходимостта и от домашно лечение след това, Г. бил в отпуск за временна неработоспособност за периода от 03.09.2015 г. до 15.09.2015 г., продължен до 05.10.2015 г. Въпреки прекратяването на наказателното производство на 27.11.2015г. психологичните му травми не били отминали и на 14.12.2015г. посетил д-р В.С., която му предписала сънотворни. На 11.02.2016г. посетил денонощния медицински център отново с оплаквания за силна тревожност и безсъние, където му предписали медикамент за лечение на депресивни разстройства-„Тритико“. Влошеното здравословно състояние на ищеца продължило и прогресирало и след края на наказателното производство. Страдал от нестабилна стенокардия, исхемична болест на сърцето, хипертонична болест, хипертонично сърце. Последната му диагноза била ИБС, САП ІІІ, ф.к.на ССS. Стволова стеноза и триклонова коронарна болест. Състояние след PCI с имплантация. Артериарна хипертония II ст. Дислипидемия и с придружаващи заболявалия: Подагра. Още през 2017 г. започнало болнично му лечение-първоначално медикаментозно с последвала оперативна интервенция със сърдечна катеризация и имплантация, а през 2019г. му била извършена отново инвазивна процедура с имплантиране на стендове. Пролежал общо 6 пъти в болнични заведения. Здравният му статус бил променен завинаги. На 20.02.2018г. му било издадено ЕР на ТЕЛК при МБАЛ-С. №0439 по причина на общо заболяване исхемична болест на сърцето, хипертонична болест. На 30.10.2018г. му било издадено ЕР на ТЕЛК при МБАЛ-С. №2443 с водеща диагноза стенокардия, общо заболяване хипертонична болест на сърцето ІІІст., състояние след имплантация, лека митрална инсуфициенция. Поради влошеното си здравословно състояние бил в отпуск по болест за периода 14.08.2017г-01.08.2018г. Така развилите се здравословни проблеми продължавали и към настоящия момент. Излагат се обстоятелства и относно последващ граждански процес за обезщетяване на вреди от деликт-пожар от неизправна инсталация, по иск на Й.Ж.В., Б. Г.а Д. и Ж. Г.а Ж. срещу него и съпругата му по гр.д.№563/2017г. на РС-С., приключил с решение на съда за осъждането им за сумите от 590лева, 3 817.68лева и 8 000лева; за образуване на производство по принудителното събиране на сумите; за погасяване чрез прихващане с негови вземания по обратните изпълнителни листи, издадени по НОХД №964/2013. Излага се и, че освен неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, ищецът претърпял и имуществени такива- разходи за адвокатски възнаграждения, държавни такси и разноски за вещо лице, разходи за лечение. Конкретно твърди, че 360 лева заплатил на адвокат С.М.Н. за защита на обвиняем по ДП № 700/2012 г. по описа на Районно управление „Полиция” на МВР гр. С. във връзка с Постановление за привличане на обвиняем от 03.06.2013 г. съгласно Договор за правна защита и съдействие серия Б № 00047822/05.06.2013 г. и фактура № 0000000292/05.06.2013 г.; 360 лева заплатил на същия адвокат за защита при повторното внасяне на Обвинителния акт от 16.12.2013 г. и 800 лава за процесуално представителство по граждански иск по НОХД № 964/2013 г. на Районен съд - гр. С., съгласно Договор за правна защита и съдействие серия Б № 00050183/13.01, 2014 г., фактура № 0000000357/13.01, 2014 г. и Договор за правна защита и съдействие серия Б № 00050186/20.01.2014 г. и фактура № 0000000360/20.01.2014.; 1620лева платил на същия адвокат за защита по ВНОХД № 54/2014 г. Окръжен съд – С., от които 1020лева за защита по гражданския иск и 600лева за защита на подсъдим, по договор за правна защита и съдействие серия Б № 00050205/02.04.2014 г. и фактура № 0000000387/02.04.2014 г.; 500лева заплатил на адвокат С. А. на 09.01.2015г. за изготвяне и внасяне на жалба в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, каквато била изготвена и внесена, но не била допусната до разглеждане; 960лева заплатил за възобновяване на наказателното производство по договор № 03/09.01.2015 г., сключен с Адвокатско дружество „А. и У.” и фактура № 0000090037/09.01.2015 г.; 840лева заплатил за защита по ВНОХД № 94/2015 г. на Окръжен съд - С. по договор № 96/12.05.2015 г. с Адвокатско дружество „А. и У.”и фактура № 0000090192/15.05.2015 г.; 600 лева заплатил за защита по досъдебното производство след отмяната на присъдата и връщане на делото на прокурора, съгласно договор за правна защита и съдействие № 221/09.10.2015 г. с Адвокатско дружество „А. и У.”. Така във връзка с адвокатската защита в наказателното производство заплатил адвокатски възнаграждения в общ размер от 6040лева. Заплатил по сметка на СсРС сумата от 475лева разноски за експертиза по НОХД № 964/2013 г. на Районен съд – С.. Заплатил сумата от 462.00 лева такси по ВНОХД № 54/2014 г. на СсОС и разноски по изп.д.№564/2014т на СИС при СсРС, а именно: 424.70лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск по ВНОХД № 54/2014 г. на ОС – С., 5лева за изпълнителен лист в полза ОС-С., 30 лева разноски по изп.д.№564/2014т на СИС при СсРС, образувано за събиране на вземането на СсОС, вкл. 2, 30 лева банкова такса. Във връзка с влошеното си здравословно състояние направил разходи от общо 229.60 лева, а именно: по повод наложилата се хоспитазлизация на 03.09.2015 г. заплатил сумата от 40.60 лева, 5.75 лева за предписаните му медикаменти, 8.70 лева за три потребителски такси при напускане на лечебното заведение по 2.90 лева едната, за медикаменти за последващото лечение 3.65 лева по касов бон № 0157134/28.09.2015 г., 9.35 лева по касов бон № 0157000/25.09.2015 г.; за предписаните му медикаменти за лечение на депресивни разстройства на 11.02.2016 г. заплатил сумата от 11.65 лева; за лечението си в УМБАЛ „Аджибадем Сити Клиник” гр. София е направил разноски в размер на 150.00 лева. С писмен отговор на исковата молба вх. № 265907/16.04.2021 г. в срока по чл.131 от ГПК ответникът е изразил становище за допустимост, но за неоснователност на исковете, които оспорва по основание и размер. Оспорва да са настъпили за ищеца твърдяните в исковата молба неимуществени вреди –влошено нервно-психическо състояние, засягане личността и достойнството, влошаване на здравословното му състояние, нарушаване на нормалния му начин на живот, работа и контакти. Наказателното производство продължило в рамките на разумния срок от две години и седем месеца- общо досъдебно производство, съдебно производство на две инстанции и съдебно производство за отмяна на решението по реда на възобновяването, с изключително минимално използване на елементите на наказателна репресия срещу ищеца, за да доведе до всички твърдени от него имуществени и неимуществени вреди. Плащането на сумата от 500лева адвокатско възнаграждение за изготвяне и внасяне на жалба до ЕСПЧ в Страсбург не представлявали пряка и непосредствена вреда от воденото срещу ищеца наказателно производство. Излага и, че повдигнатото обвинение е за престъпление, което се наказва с „лишаване от свобода „ до пет години, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, наложена е била най-леката мярка за процесуална принуда-„подписка“, няма налагани други мерки, ищецът бил свободен, без ограничения в придвижването и е имал възможност да изпълнява своите семейни, социални и трудови функции. Предприетото наказателно преследване в досъдебното производство не се отличавало с особена интензивност, процесуалните действия с неговото участие се свеждали единствено до привличането му като обвиняем, разпита му в това му качество и предявяване на материалите по делото. Не е бил задържан, а наложеното наказание „лишаване от свобода“ било условно. Навежда и възражение по чл. 5 от ЗОДОВ с довода противоправното поведение на ищеца-причиняване на пожар, да е единствената и пряка причина за голяма част от вредите. Няма спор между страните по фактите, установява се от събраните по делото доказателства, вкл. представените материали по приключилото разследване по досъдебно производство № 700/2012 г. по описа на РУП МВР С., че същото е образувано на 01.11.2012г. срещу неизвестен извършител, за това, че на 01.11.2012г. около 05.20часа край гр.С., в с.Б. по непредпазливост запалил чужда имот-едноетажна масивна жилищна постройка и прилежаща стопанска постройка, с обща площ 160кв.м., собственост на Й.Ж.В., като са последвали значителни вреди- престъпление по чл.331, ал.3, във вр.с ал.1 във вр. с чл.330, ал.2, т.2 във вр. с ал.1 от НК, прекратено с постановление на РП-С. от 06.02.2013г. По жалба на Й.Ж.В. постановлението на РП-Силиства е отменено с влязло в сила на 27.03.2013г. определение по ЧНД №130/2013г.на РС-С.. След връщането за допълнително разследване, с постановление от 03.06.2013 г. Н. Й. Г. е бил привлечен като обвиняем по образувано досъдебно производство № 700/2012 г. по описа на РУП МВР С. за това, че на 01.11.2012 г., в с. Б. по непредпазливост е запалил чужд имот - покривна конструкция на едноетажна постройка с площ от 120 кв.м., покривна конструкция на стопанска постройка, с площ от 80 кв.м., 100 бр. бали люцерна сено и 50 бр. бали слама, като са последвали значителни вреди в размер на 10617.68 лева и с това е изпълнил състава на престъпление но чл. 331, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, като му е наложена и мярка за неотклонение „подписка”. Постановлението е предявено на 05.06.2013г. на обвиняемия в присъствието на защитник-адв.С.Н., на същата дата е проведен разпита на обвиняемия и са му предявени материалите на разследването. Други процесуални действия с негово участие не са извършвани. Обвинителният акт от 24.07.2013г. е внесен в съда в съда на 25.07.2013г. и е образувано НОХД №599/2013г.на РС-С.. С разпореждане №242/12.08.2013г. по НОХД №599/2013г.на РС-С. съдебното производство е прекратено като е прието от съда да са допуснати процесуални нарушения-липсва посочване на пострадало лице при констатация за причинени вреди, неизпълнение на задължение по чл.299 ал.3 от НПК във връзка с искания на обвиняемия за назначаване на комплексна пожаро-електротехническа експертиза. Делото е върнато за допълнително разследване. С предявено на 29.10.2013г. постановление от 25.10.2013г. е извършено ново привличане на Н.й Й. Г. като обвиняем за същото престъпление. На същата дата е проведен разпита му в това му качество и са му предявени материалите по разследването. На 17.12.2013г. е внесен в РС-С. обвинителен акт от 16.12.2013 г. срещу Н. Й. Г. за това, че на 01.11.2012 г. в с. Б., обл. С., ул. „•••” № 3, по непредпазливост подсъдимият, настоящ ищец, е запалил чужд имот - покривна конструкция на едноетажна постройка с площ от 120 кв.м., покривна конструкция на стопански постройки, с обща площ от 80 кв.м., 100 бр. бали люцерново сено и 50 бр. бали слама, собственост на Й.Ж.В. от с. Б., обл. С., Б. Г.а Д. от гр. С. и Ж. Г.а Ж. от гр. С., като са последвали значителни вреди в размер на 10617, 68 лв. и с това е изпълнил състава на престъпление по чл. 331, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, по който е образувано НОХД № 964/2013 г. на PC - С.. Проведени са две открити съдебни заседания с участието на ищеца и събиране на доказателства. Съдебното производство по НОХД № 964/2013 г. е приключило с присъда №122/19.02.2014 г., с която Н. Й. Г. е признат за виновен по повдигнатото обвинение, поради което и на основание чл. 331, ал. 3, предл. 2, във вр. с чл. 331, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ месеца, което изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години, като е осъден и да плати на гражданските ищци Й.Ж.В., Б. Г.а Д. и Ж. Г.а Ж. обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението в размер на 10 724.92лева и разноски от 1500лева адвокатско възнаграждение. Присъдата е обжалвана от подсъдимия и по въззивната му жалба е образувано ВНОХД №54/2014г. на ОС-С., по което са проведени две открити съдебни заседания със събиране на доказателства. С необжалваемо решение №44/18.07.2014г. по ВНОХД №54/2014г. на ОС-С. присъдата е изменена само в гражданско-осъдителната и част като е намален размера на уважения граждански иск до сумата от 10617.68лева. Със същото решение подсъдимият е осъден да заплати по сметка на СсОС държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от 424.70лева. На 21.01.2015г. Н. Й. Г. е подал молба за възобновяване на наказателното производство пред Върховен касационен съд с искане за отмяна на постановеното решение № 44/18.07.2014 г. по ВНОХД № 54/2014 г. ОС - С. и връщане на делото за ново разглеждане. С решение № 106/01.04.2015 г. по НД№213/2015 г.на ВКС, I НО, е отменено изцяло решение №44/18.07.2014г. по ВНОХД №54/2014г. на ОС- С. и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СсОС от стадия на съдебното заседание. За новото разглеждане е образувано ВНОХД № 94/2015 г. по описа на Окръжен съд С., проведено е едно открито съдебно заседание с участие на ищеца и е постановено решение №50/10.07.2015 г., с което присъда №122/19.02.2014 г. по НОХД № 964/2013 г. на РС-С. е отменена изцяло и делото е върнато на прокурора поради допуснати съществени процесуални нарушения. След проведено допълнително разследване, с постановление на РПр-С. от 27.11.2015 г., наказателното производство, водено по ДП № 700/2012 г. по описа на РУП на МВР - гр. С. е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 199 от НПК- деянието не е извършено или не съставлява престъпление, с мотивите, че липсват достатъчно данни, установяващи действия от страна на обвиняемия Н. Й. Г. за извършено от него престъпление от общ характер и не може да се докаже по несъмнен начин участието му в него. Прекратителното постановление на РПр-С. е влязло в сила на 29.12.2015г., от която дата наказателното производство срещу ищеца, с начало 03.06.2013г., когато е привлечен като обвиняем, е приключило окончателно. Наказателното производство спрямо него е продължило 2 години и почти седем месеца общо досъдебно производство, при провеждането на което ищецът е разпитван три пъти; съдебно производство на две инстанции с общо пет проведени открити съдебни заседания; производство по възобновяване с едно открито съдебно заседание. За въздействието върху ищеца на продължилото две години и седем месеца наказателно производство информация споделят св. Д. Б. Г.а, св.П.В. С., св.Т.К.Р.. Според свидетелката Д. Б. Г.а, съпруга на ищеца, откакто го обвинили през 2013г. за пожара, станал на 01.11.2012г. в с.Б., започнали мъките. Съпругът и започнал да не спи, да не яде, станал съвсем друг човек, съпруг, баща. Тръгнал по лекари, ходил на психиатър, невролог. През януари-февруари 2014г.няколко пъти ходил до бърза помощ заради оплаквания в областта на корема, силни болки, продължавал да не спи. Психиатърът Д. му дал лекарства „Есобел“ и „Геродорм“, все още имал нарушение на съня и вземал „сладки сънища“. Станал нервен, избухвал за най-малкото нещо. На 03.08.2014г. имал юбилей, поканили гости да го отпразнуват на ресторант. Съпругът и се облякъл с предварително закупените риза и панталон, но взел да нервничи-не можел да си закопчее колана, взел ножицата и нарязал ризата и панталона. Празнуването се провалило. На 09.09.2014г. съседите им се снабдили с изпълнителен лист за присъдените им 15 хиляди лева. Свидетелката и съпруга и ходили при съдебния изпълнител, който им обяснил, че ако ги внесат на другия ден, няма да внасят такси. Парите от продажбата на наследствени имоти на съпруга и, с които планирали да строят втори етаж на къщата в с.Б., внесли по изпълнителното дело. Преди това пред техни приятели съпругът и казал „ ще получа удар, 20 хиляди да им дам без да съм виновен“. След като се прибрали след внасянето на парите съпругът и викал, крещял, посягал да удря нея и сина им. Бил променен, станал агресивен и все още бил такъв. За най-малкото нещо започвал да се сърди, имало случай цял месец да не и говори. Преди обвиненията не бил такъв. След обвинението се променил. Детето им не искало да вечеря с тях, казвало „вие само това говорите и почвате да се карате“. През 2015г. няколко пъти ходил в спешното отделение с болки в корема. Една седмица лежал в болница заради херпес и след това един месец бил в болничен. Вземал болкоуспокояващи, които д-р С. му била изписала. През 2017г. започнал да се оплаква от болки в гръдната област, сърцето. Отишъл на лекар и веднага го вкарали в болницата в гр.С., от там го изпратили в болница „Света Марина“ в гр.Варна. След това ходил при д-р Ч., който му казал, че наистина трябва да се направи „байпас“. Личната лекарка го изпратила в болница „Медика Кор“ в гр.Русе където му поставили два или три стенда. През 2018г. в „Сити клиник“София му поставили още един стенд. Тази година/разпита на свидетелката е проведен на 13.10.2021г./му открили и диабет. Пиел си лекарствата. Бил много нервен. Когато дали парите на съседите викал, че ще ги запали наистина, да се знае, че го е направил. Съседите от махалата в с.Б. не им говорели, защото бил подпалвач. Съпругът и се оплаквал, че и в работата колегите го избягвали, наричали го „подпалвач“, връщал се разстроен от работа. Обвинението преживял тежко, казвал „не съм бил аз, как могат да ме обвинят“, като не съм бил там“. И пожара преживял тежко. Сайванта и вилата бил строил с двете си ръце, вътре имало неща, които са събирани с години, не знаел как ще преживее изгарянето на имуществото, което събирали с години. След пожара започнал да има нарушения на съня, но се влошил след обвинението. Когато получил обвинителния акт целия треперел, всяко заседание преживявал с много нерви, не спял. Когато била прочетена присъдата излязъл от залата жълт, изплашен, сринал се. Състоянието му след това не било по различно от преди присъдата – нервен, избухлив, депресиран, агресивен, посягал да удря нея и детето. И пожара и делото му тежали. Преди наказателното дело не бил такъв. Почти всички приятели и негови колеги се отдръпнали защото бил обвиняем и подпалвач. Преди това ходели на почивки, събирали се с приятели, сега ходели по болници. Преди не допускал да има нещо счупено или развалено, сега карал през куп за грош-въобще не го интересувало, освен ако е спешно. Св.П.В. С. познава ищеца от 1984г., в продължение на 12 години работели във „Водно стопанство“, живеели в съседни блокове. Свидетелят участвал в строителството на вилата на ищеца в с.Б.. Преди делото за пожара свидетелят не знаел ищецът да е имал отношения със съдебните органи и полицията. Като започнали делата за пожара от 2012г. ищецът станал много притеснителен, нервната му система започнала да „избива“. Започнал да ходи по болници. Бил изнервен, особено към семейството си. Когато го били осъдили условно на 4 месеца и да заплати близо 20 хиляди лева се събрали да се консултира, как да събере парите за да не текат лихви. Бил много разстроен, не можел да разговаря. Разтройвала го и присъдата, и парите. Не можел да проведе един смислен разговор. До такава степен бил нервен, че получил обрив и лежал в болница. Като се разчуло за обвинението, колеги, приятели, съседи реагирали различно-някой започнали да се отдръпват от него, други не вярвали той да е запалил пожара, говорело се, че някакви бабички го наричат „подпалвач“. С голям мерак правил първия етаж на вилата в с.Б., а през периода 2013г.-2015г. искал да я продава, да се махне от там. Преди да стане пожара много често се събирали, от пожара насам нямал желание. Само за прокуратурата и следствието говорел. Бил психически сринат, че без вина го обвиняват. След присъдата също, казвал, че ще се бори до последно защото е невинен. Не бил предишния и сега, малко дошъл на себе си, но продължавал да има проблеми-с торбата с хапчета, все по болници. Св.Т.К.Р. познава ищеца от април 2011г.от когато работели заедно. За пожара свидетелят разбрал от ищеца, който го споделил с отиването си на работа. От тогава не бил същия както преди, бил разтревожен. Като започнали делата ходел на работа с прекъсвания заради ходенето по болници. Отразявало се на работата му, не можел да си свърши работата хубаво, станал по-бавен. Преди пожара работел добре. Преди бил весел човек, шеговит, все усмихнат, майтапчия, а след това се затворил, не искал да разговаря, не се усмихвал. Колегите започнали да говорят, че бил виновен, отдръпнали се от него, мислели, че наистина е подпалвач. По делото е изслушано заключението на д-р Т.С., привлечена като вещо лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза. Вещото лице е констатирало липсата на медицинска документация за провеждани консултации и лечение при амбулаторни психиатри и регистрирани хоспитализации в психиатрично отделение на ищеца за периода до 01 ноември 2012г. На база медицинските документи по делото, събраните гласни доказателства и извършеното лично изследване, вещото лице е констатирало, че от факта на пожара у ищеца са възникнали високи по интензивност напрежение и тревожност. Преживяното е изиграло роля на психотравма, довело до влошаване на психичното му състояние в рамките на отключила се „Остра стресова реакция“ - преходно разстройство със значителна тежест, отговор на преживения психичен стрес, на непреодолимо травмиращо преживяване-значима житейска промяна. Симптомите на това психично състояние се появявали най-често в разстояние на няколко минути след въздействието на стресогенното събитие, затихвали до 48часа след извеждане на лицето от стресовата ситуация. След отшумяване на симптомите на острата стресова реакция, влошеното психично състояние на ищеца, според вещото лице, се е владеело от клиничната характеристика на „Смесена тревожно депресивна реакция“, в рамките на оформилото се „Разстройство на адаптацията“ – състояние на субективен стрес и емоционално разстройство, обикновено нарушаващо социалното функциониране, което възниква в период на адаптация към значими жизнени промени или към последиците на стресогенно жизнено събитие. Заболяването обикновено настъпвало до месец след стресогенното събитие и е с продължителност до 6 месеца. В последствие психичното състояние на ищеца, според вещото лице, е приело клиничната характеристика на „Постравматично стресово разстройство“, което е протрахиран във времето отговор на преживяната масивна психотравма. Така влошеното му психично състояние се е подържало и задълбочавало във времето и от повдигнатото обвинение, налагането на мярка за неотклонение. Въпреки потърсената и оказана адекватна специализирана психиатрична помощ персистеращата клиника на депресивната реакция е приела клиничната характеристика на „Протрахирана депресивна реакция“ в рамките на формираното „Разстройство на адаптацията“- депресивно състояние, настъпващо в отговор на продължително въздействие на стресовата ситуация, но с продължителност не повече от 2 години. Наличното постравматично стресово разстройство е преминало в клиничната характеристика на „Хроничен стрес“. Състоянието, в което е изпаднал ищеца към 2014г. според вещото лице е с характеристика наподобяваща „късосъединителна реакция с удължено действие“, непсихотичен вариант. Тя е резултат на натрупано напрежение за продължителен период от време. С годините психичното състояние на ищеца е приело клиничната характеристика на „Органично тревожно разстройство“, вкл. налични са фиксации, които могат да се оформят като налудни изживявания. Проявите на това заболяване у ищеца, според вещото лице, се надграждат върху клиничната характеристика на органичните промени, настъпили като неблагоприятна последица от дългогодишната Хипертонична болест, както и новопоявилите се соматични/сърдечни, системни и ендокринни/заболявания. Така оформеното психично състояние е довело до повишена сензитивност, застойност и фиксация към преживяното. Според вещото лице преживяното от ищеца в периода 2012-2015г. може да се прецени като „Хроничен стрес“ и установените соматични и психични последици са в резултат на този стрес. На поставения въпрос относно личностните характеристики на ищеца, промени в тях и причини за промените, вещото лице е дало заключение, че същият е бил екстравертен тип личност. След инцидента и в хода на наказателното производство екстраветната нагласа у ищеца се е променила към интровертна. Ситуативната тревожност се е повишила. Станал меланхоличен, емоционално лабилен, затворен, потиснат, апатичен, фиксиран върху темата – опетненото и дискредираното му име в обществото. Толерантността му е скъсена - не е така толерантен към проблемите на другите по причина, че е фиксиран към собствените си възприятия. Чувства се набеден. Към настоящия момент на преден план е органичната промяна, с изразен депресивитет, със снижен самоконтрол. Емоциите са предимно стенични до ажитираност. Тревожен. Настъпилите органични промени са в резултат на неблагоприятното повлияване върху психичното му състояние от оформилия се хроничен стрес, в резултат на водените дела и последиците от новопоявилите се сериозни психосоматични заболявания. На въпроса в резултат на какви събития са преживените психични страдания на ищеца вещото лице е дало заключение те да са свързани с преживяното след инцидента през м.ноември 2012г. и последвалите разпити, воденото наказателно производство и изпълнителни дела. Според вещото лице болезнен спомен за ищеца е приканването му от съдията да каже последната си дума, че е наричан от хората „подпалвач“. Тези спомени влошавали допълнително лабилното му психическо състояние, до степен на фиксация. Към момента на експертното заключение според вещото лице се установяват тревожни и депресивни мисли, малоценностни изживявания за уронване на честа, авторитета и злепоставяне в резултат на настъпилата ниска самооценка и социална изолация. Налице е преживяване на случилото се във времето назад. Създалите се обстоятелства не му позволяват да преработи психотравмените изживявания, несъзнателно той живее в стреса. На въпроса относно ангажираността на съзнанието на ищеца с конкретни травматични преживявания, вещото лице е дало заключение, че освен болезнените спомени от провеждани разпити, за изживяното от приканването от съдията да каже последната си дума, болезнени са и спомените от унижението, което преживял след запор на заплатата му, за вечерта след заплащането на опредЕ.та от съда сума- изпаднал в грубо несъответно и дезорганизирано поведение в резултат на кумулиралите във времето стрес и напрежение. Вещото лице приема, че ищецът е способен да оцени разумно и адекватно обстоятелствата, станали основание за неговия стрес и безпокойство, особено засягащи личността му. Следва да се отчита и неговата индивидуална чувствителност към стресови изживявания. Значителното влошаване на психичното състояние на ищеца се е проявило от времето на провежданите разпити и следствените действия за установяване на престъплението, до момента на заведеното срещу него наказателно дело и постановената присъда. Осъзнал, че не може сам да се справи със случващото се с него и потърсил специализирана психиатрична помощ. Вещото лице е констатирало, установява се и от представените амбулаторни листи, че ищецът е диагностициран с „тревожно разстройство, неуточнено“ от д-р Й.И., общопрактикуващ лекар, на 04.03.2014г., а на 05.03.2014г. специалист-психиатър д-р О.Д. му е поставил диагноза „лек депресивен епизод“. Според вещото лице влошеното психично състояние на ищеца във времето се е проявило с психосоматизация..Оформило се психично състояние на Хроничен стрес. Появилите се нови соматични и ендокринни заболявания, тяхното затегнато протичане, честите кризи и налагащите се хоспитализации и инструменталти интервенции подържали лабилното му психично състояние, което е валидно и към настоящия момент. Вещото лице доктор д-р Ж. С.а - специалист дермато-венеролог, УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД - гр. Варна, е дало заключение, че в периода август-октомври 2015г. ищецът е боледувал от Херпес зостер-инфекция с други усложнения. Констатирано е от специалиста дермато-венеролог, че до и към момента на привличане на ищецът като обвиняем в наказателния процес, той е имал установени Хипертонично сърце, Други видове стенокардия, хипертонична болест, които е лекувал системно. Заболяванията Исхемична болест на сърцето, стволова стеноза и триклонова коронарна болест. Състояние след PCI с имплантация на DESxl на LCx 11/17г. Артериална хипертония II ст. Диспилидемия, Подагра, Неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения, се установяват след инцидента. Анамнестично се установява минало заболяване Херпес зостер. Касае се според вещото лице за остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с болезнен и характерно разположен кожен обрив. Болката е интензивна по сила и може да се опише като изгаряща, пронизваща, разяждаща. Ищецът е преживял значителни болкови усещания за период от 3 месеца. Лечението на ищеца е продължило към 5-6седмици на кожата и около 10-11 седмици на пост-зостерната невралгия. Кожният статус е напълно възстановен. По повод заболяването ищецът е бил хоспитализиран в МБАЛ-С.. По данни от представената епикриза/л.112 от делото на ДРС/ хоспитализацията му е с продължителност 03.09.2015г.- 10.09.2015г. Според вещото лице болестта представлява реактивация на инфекция с варицела-зостер вируса, същият който причинява и инфекциозното заболяване варицела в детска възраст. Реактивирането на варицела-зостер вируса като херпес-зостер се наблюдава при намалени защитни сили на организма като стресови състояния, съпътстващи тежки заболявания като ХИВ инфекция и злокачествени заболявания, състояния след трансплантация на органи и прием на потискащи имунитета лекарства, химиотерапия и т.н. Вещото лице е заключило, че стресът от воденото наказателно производство и последвалите го изпълнителни дела и придружаващи заболявания обуславят понижение в имунитета и развитие на вторична форма на вирусна инфекция с варицела зостер вирус, както и пролангираното отзвучаване на субективната симптоматика. Лечението е приключило успешно с пълно клинично излекуване. Вещото лице д-р Д.Л.К., специалист Кардиология и инвазивна кардиология, е дало заключение относно сърдечно-съдовите заболявания на ищеца. Специалистът е констатирал, че ищецът е диагностициран с артериална хипертония/повишени стойности на АН/ и хиперурекемия/подагрозни пристъпи/ от 2010г.; исхемична болест на сърцето/стягане в сърдечната област, задух, лесна умора/ от 2017г. с наличие на симптоми през същата година преди интервенциите, с последно стентиране/поставяне на стент/ от 2019г.; захарен диабет тип 2 от около 2020г. заедно с диабетна полиневропатия /тръпнене на долните крайници/. В момента всички заболявания са без прогрес. Всички заболявания са хронични, търпят обостряне при определени фактори. Лечението им продължава доживотно с прием на медикаменти, стабилизиращи проявата им. Според вещото лице Артериалната хипертония се е появила от съвкупност от много фактори - генетичен фактор, начин на живот, наднормено тегло и др., заедно с хиперурикемията. Съвкупността на двете заболявалия повишават риска от развитие на атеросклероза- исхемична болест на сърцето, заедно с фактори като дислипидемия/повишени нива на липидни показатели/, наднормено тегло, генетичен фактор. В случая излагането на стрес се явява допълващ рисков фактор заедно с останалите. Захарен диабет е възможно да се развие на стресова основа, генетично, пол, възраст, наднормено тегло или при продължителен прием на бетаблокери ( налице са всички фактори). Специалистът е заключил и, че водените наказателни производства с произхождащите с тях стрес и напрежение не са в пряка връзка с възникването на исхемична болест на сърцето, възможно е да са в пряка връзка с развитие на захарен диабет и кожни заболявания. Съвкупността от рискови фактори през годините е отключила проявата на исхемична болест на сърцето/основно животозастрашаващо заболяване/. Установена е многосъдова коронарна болест, двуетапно е стентиран до пълна реваскуларизация-проведено интервенционално лечение, при което възстановяването е по- бързо, пациентът може да се натоварва още на следващия ден. Пациентът е преживял страдания относно опасността за живота му поради сериозния характер на основното заболяване. Относно останалите придружаващи хронични заболявалия, пациентът продължава да изпитва страдания. Според разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В случая е налице втората хипотеза, регламентираща отговорност на държавата-повдигане на незаконно обвинение и прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Поради доказаност на този състав на ЗОДОВ, пораждащ отговорността на Прокуратурата на РБ за вреди от незаконно обвинение, предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание. Обезщетение за неимуществени вреди, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, се дължи при наличие на пряка причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в смисъла, разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968г., като за база се вземат икономическите показатели и стандарт в страната, възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата; обезщетението не бива да служи за неоснователно обогатяване и се отчита, че осъждането /признаване факта на увреждащо поведение/ само по себе си също има обезщетителен ефект за пострадалия. Справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди според чл. 52 от ЗЗД означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно. Правнорелевантните обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и ако е взета, какъв е видът на взетата мярка за неотклонение; по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен, от какъв вид е то, какви са конкретните преживявания на ищеца и изобщо – какво е цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук; възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. Пострадалото лице следва да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер, който е различен за всеки отделен случай. В случая събраните по делото доказателства/писмени, устни и заключения на вещи лица, неоспорени от страните/, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, доказват да са претърпени от ищеца неимуществени вреди - негативни и предизвикващи стрес преживявания, свързани със злепоставящото положение на обвинен и несигурността как ще се развие процеса по повдигнатото му обвинение за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, утежнили психическото му състояние до степен на психическа травма-хроничен стрес, актуална и до днес, със соматични прояви – безсъние; накърняване на честта и достойнството му; засягане на доброто му име в приятелски, съседски и колегиален кръг; нарушаване на семейното спокойствие и промяна в социалния живот; влошаване на здравословното му състояние. Принципно, както е заключило и вещото лице д-р Т.С., воденото наказателно производство се явява психотравмена ситуация, която би повлияла на психиката на всеки нормален човек. Всяко наказателно производство води до изпитване на негативни емоции и стрес у обвинения с оглед очакването на бъдеща репресия. В случаят се касае за човек, който към датата на привличането му като обвиняем е на 59години и не е имал преди това досег с органите на реда и правосъдието. Ситуацията, в която е бил поставен е била нова за него и от естество да породи страх от незаконно осъждане. Постановена е и осъдителна присъда, което е засилило страха и притесненията му. Освен страдания от морално естество ищецът е претърпял и страдания от физическо естество, имащи характер на неимуществени вреди с източник незаконното обвинение в извършване на престъпление - болките и страданията, претърпени в резултат на инфекциозното заболяване херпес зостер. Действително диагностицирането му с това заболяване е в края на м.август 2015г., т.е. след отмяната на присъда №122/19.02.2014г. по реда на възобновяването с решение на ВКС от 10.07.2015г., но при все още висящото наказателно производство, и според установеното със заключението на вещото лице д-р Ж. С.а относно причините за възникване на заболяването, настоящата инстанция приема, че макар стресът и напрежението от незаконното обвинение да не са единствена причина за реактивиране на зостер-вируса при наличните придружаващи заболявания и друг източник на стрес-изпълнителните производства/образуваното от гражданските и ищци и от ищеца въз основа на обратните изпълнителни листи/, не може и да бъде и изключен като причина за констатирания здравословен проблем. Не подлежат на обезщетяване болките и страданията, претърпени от ищеца в резултат на сърдечно-съдовите му заболявания – артериалната хипертония и хиперурикемията датират от 2010г., т.е. от преди наказателното производство, а според вещото лице д-р Д.К. воденото наказателно производство с произхождащия от него стрес и напрежение не е в пряка връзка с възникването на исхемичната болест на сърцето. Не е установена причинната връзка между стреса и напрежението от наказателното производство, и заболяването захарен диабет, което се е развило около 2020г., т.е. пет години след окончателното приключване на наказателното производство и при наличие на друг източник на стрес и напрежение- образуваното през 2017г. гражданско производство срещу него и съпругата му за репарирани на вреди от деликт-същият пожар, дал повод за наказателното производство. Вън от това, освен предположението на вещото лице д-р Д.К., специалист-кардиолог, за възможна връзка, други доказателства за зависимост между това заболяване и произхождащите от наказателната репресия стрес и напрежение не са ангажирани от ищеца. Като релевантни за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят и обстоятелствата, че се касае за обвинение в едно престъпление, извършено по непредпазливост, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок до пет години, без установен минимум; че процесуалните действия с участие на ищеца в досъдебното производство се свеждат до привличането му като обвиняем, разпита му в това му качество и предявяване на материалите по делото; че ищецът е участвал в общо шест съдебни заседания, в т.ч.и производството по възобновяване; че наказателното преследване е приключило в разумен срок в периода 03.06.2013 г.-29.12.2015 г., че осъждането е било за 4 месеца условно. Следва да се съобрази и, че по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“, при която обвиняемият поема задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Несъмнено и тази най-лека мярка на процесуална принуда води до ограничаване на права, но това ограничаване е преодолимо със съответното разрешение. Няма данни на ищецът да е се налагало да предприема пътувания, за които да е искал и да не му е дадено разрешение. Следва да се отчете и, че в психологически план за степента на негативните изживявания на ищеца е допринесло и обстоятелството, че при пожара са изгорели и негови вещи, както и обстоятелството, че пострадалите от пожара са предявили граждански иск в наказателнотго производство, който е бил уважен за не-малка сума, дори значителна за семейството му, с оглед доходите, които реализира. Свидетелката Д. Б. Г.а съобщава, че ищецът преживял тежко и обвинението и самия пожар- сайванта и вилата строил с двете си ръце, вътре имало неща, които са събирани с години, не знаел как ще преживее изгарянето на имуществото, което събирали с години. При разпита му на 12.11.2015г. пред разследващия полицай сам ищецът е изброил множество вещи, съхранявани в изгорелия сайвант-фреза, електрожен, абразив, дрелки, ел.мотор, косачка, 6 бидона от по 120л в един от които имало ракия, 20щайги със зимнина, занаятчийски инструменти, градинарски инструменти, бои, 4куб дърва за огрев и др. Взаимоподкрепящи са показанията на св. Д. Б. Г.а и св.П.В. С. за значително негативно въздействие върху ищеца на факта, че е осъден по гражданския иск- преди да им даде парите казал „ще получа удар, 20хиляди да им дам без да съм виновен“, викал, крещял, посягал да удря близките си, като дал парите викал „ще отида и наистина ще ги запаля, поне да знам, че аз съм го направил, според св.Д. Б. Г.а, а според св.П.В. С. бил разстроен и от присъдата и от парите, бил в криза, когато обсъждали събирането на пари за плащане на сумата, получил психическо нервно разстройство, наложило се да викат жена му. Според вещото лице д-р Т.С. психичното състояние на ищеца се е влошило още след инцидента-пожара, и особено след започване на разпитите по заведеното срещу него дело, а един от болезнените спомени у ищеца е за вечерта след като изплатил наложената от съда сума- изпаднал в грубо несъответно и дезорганизирано поведение. Предвид изложеното съдът намира, че с оглед настъпилите за ищеца неимуществени вреди на същия се следва по справедливост и съобразно конкретните обществено- икономически условия в страната през периода на наказателното производство/2013г- 2015г./ обезщетение в размер на 8 000лева. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на претърпените морални вреди, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда, стандарта на живот в страната/средната минимална работна заплата за периода 2013г.-2015г. е 340лева/ и от обусловеното от последния обществено разбиране за справедливост, както и факта, че самото осъждане на ответната страна – Прокуратурата на РБ има репариращо действие, предвид моралния характер на претендираните вреди. Претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лева е несъразмерно на доказаните вреди. В този смисъл до размер от 8 000лева искът за обезвреда на неимуществени вреди е основателен и доказан и следва да бъде уважен, а за горницата от 8 000лева до претендираните 20 000лева следва да бъде отхвърлен. На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и в съответствие с указанията в т. 4 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС в полза на ищеца е възникнало и правото на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 8 000лева, начиная от датата на влизане в сила на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство, а именно от 29.12.2015г. до окончателното и плащане. Претенцията на ищеца е за присъждане на законната лихва, начиная от по-късен момент – от 27.06.2017 г., до предявяване на иска - 03.09.2020 г.. Размерът на обезщетението за забава, изчислено с помощта на онлайн лихвен калкулатор за този период възлиза на сумата от 2 588.78 лева, в който размер претенцията му за периода следва да бъде уважена, а за разликата до претендираните 6472.74 лева отхвърлена. При така установеното обжалваното решение в част на присъдено обезщетение за неимуществени вреди и в частта на присъденото обезщетение за забава плащането на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде потвърдено. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ ищецът има право на обезщетение от държавата и за претърпените имуществени вреди от незаконното наказателно преследване, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Доказателства по делото удостоверяват заплащането от ищеца на адвокатски възнаграждения във връзка с воденото наказателно преследване, т.е. за защитата му като обвиняем и подсъдим, както следва: - по договор за правна защита и съдействие серия Б № 00047822/05.06.2013 г. и фактура № 0000000292/05.06.2013 г. е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360лева на адвокат С.М.Н. за защита на обвиняем по ДП № 700/2012 г. по описа на РУ „Полиция” на МВР гр. С. във връзка с Постановление за привличане на обвиняем от 03.06.2013 г.; по договор за правна защита и съдействие серия Б № 00050183/13.01.2014 г. и фактура № 0000000357/13.01, 2014 г. е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева на адвокат С.Н. за защита на подсъдим по НОХД № 964/2013 г. на Районен съд - гр. С.; по договор за правна защита и съдействие серия Б № 00050205/02.04.2014 г. и фактура № 0000000387/02.04.2014 г., е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на общо 1620лева на адвокат С.Н., от които 600лева за защита на подсъдим по ВНОХД №54/2014 г. на Окръжен съд - гр. С., с изричното договаряне, че разликата от 1020лева е адвокатско възнаграждение за защита по гражданския иск; по договор № 96/12.05.2015 г. с Адвокатско дружество „А. и У.” и фактура №000090192/15.05.2015г. е заплатил за защита на подсъдим по ВНОХД № 94/2015 г. на Окръжен съд — С., сумата от 840лева; по договор за правна защита и съдействие № 221/09.10.2015 г. с Адвокатско дружество „А. и У.”/след отмяна на присъдата с решение по ВНОХД № 94/2015 г. на СсОС и връщане за доразследване/ и фактура №000090488/23.11.2015г. е заплатил адвокатско възнаграждение за защита като обвиняем в размер на 600лева; по договор № 03/09.01.2015 г., сключен с Адвокатско дружество „А. и У.”, за което е съставена фактура № 0000090037/09.01.2015 г. е заплатил адвокатско възнаграждение за внасяне на молба за възобновяване на ВНОХД№54/2014г.на СсОС в размер на 960лева. Претърпените от ищеца имуществени вреди под формата на разходи за адвокатски възнаграждения за защитата му като обвиняем и подсъдим, в причинно-следствена връзка с незаконното осъждане, за които Държавата отговаря в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, възлизат в общ размер на 3720лева/ 360лева +360лева +600лева+840лева+600лева+960лева/ и в този размер следва да се заплатят на ищеца. Липсва причинна връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и разходите за адвокатски възнаграждения за защита в качеството му на ответник по гражданския иск, предявен в наказателния процес, както и за предприетата защита пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург, респ. не подлежат на възмездяване следните разходи: 800лева по договор за правна защита и съдействие серия Б № 00050186/20.01.2014 г., фактура № 0000000360/20.01.2014 г., платени на адвокат С.Н. по НОХД № 964/2013 г.на СсРС за защита на ищеца в качеството му на ответник по гражданския иск; 1020лева по договор за правна защита и съдействие серия Б № 00050205/02.04.2014 г. и фактура № 0000000387/02.04.2014 г., платени на адвокат С.Н. по ВНОХД №54/2014 г. на СсОС за защита на ищеца срещу осъждането му по гражданския иск; 500лева по договор от 09.01.2015г., платени на адв. С. А. за изготвяне и внасяне на жалба в Европейския съд по правата на човека в Страсбург по чл.34 от ЕКПЧ. Гражданският иск в наказателния процес е предназначен за осъществяване на едно типично гражданско право – право на обезщетение за виновно причинени вреди от непозволено увреждане и процесуалната дейност е ориентирана изцяло към определяне на обезщетението. Когато вредоносното действие представлява престъпление по смисъла на НК, то това винаги е деликт и в това си качество става и източник на облигационно правоотношение, предмет на гражданския иск, страна-ищец по който иск не е Държавата. Защитата пред Европейския съд по правата на човека е допълнително равнище на защита в случай на нарушения на правата, предвидени в Европейската конвенция за правата на човека, предпоставка за допустимост на която е изчерпването на всички вътрешноправни средства за защита, т.е. Европейският съд не е четвърта инстанция по наказателния казус, а и както сам ищецът твърди жалбата не е допусната до разглеждане. Държавата отговаря по реда на чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за вреди от незаконното обвинение, каквито посочените по горе разходи не са. По тези съображения общият размер на разходите за адвокатски възнаграждения във връзка с наказателното преследване, които като имуществени вреди следва да бъдат възмездени, възлизат общо на 3720лева, а не 4520.00 лева, както е приел районния съд. Неоснователна е исковата претенция за имуществени вреди в частта, с която се претендира репариране на разходи за експертизи по НОХД № 964/2013 г. на СсРС. Данните по делото сочат за осъждане на ищеца да заплати такива в размер на 475лева, както и за издаден за същите изпълнителен лист в полза на съда/с оглед извършеното отбелязване върху присъдата/. Липсват обаче каквито и да е доказателства за реалното плащане на сумата. Неоснователна е исковата претенция за имуществени вреди и в частта на сумата от 462.00 лева, платена на 05.08.2014 г. по изп.дело № 20143420400564 на СИС при СсРС, включваща сумата от 424.70лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск по ВНОХД № 54/2014 г. на ОС-С., разноските в изпълнителното производство за събиране на същото вземане, и банкова такса в размер на 2, 30лева, тъй като не са в причинна връзка с незаконното обвинение, а с облигационното правоотношение, предмет на гражданския иск, предявен в наказателното производство, по който иск Държавата не е страна, респ. реда за репарирането им не е по ЗОДОВ. При наличие на връзка между негативните преживявания от наказателното преследване и заболяването на ищеца от Херпес зостер инфекция, подлежат на репариране и сторените по повод това заболяване разходи. При наложилата се по повод това заболяване хоспитализация в периода 03.09.2015г-10.09.2015г., според вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза Е. Й.а, на 07.09.2015г. ищецът е заплатил сумата от 40.60 лева потребителска такса за 7дни престой. В този смисъл е и заключението на вещото лице д-р Ж. С.а, което е заключило и, че във връзка със заболяването са и разходите за закупуване на медикаменти, удостоверени с представените касови бонове от 13.09.2015г.-5.75лева, от 25.09.2015г.-9.35лева и от 28.09.2015г.- 3.65лева, т.е. общо 18.75лева. Представени са доказателства/касови бонове/ и за сторени от ищеца разходи за три потребителски такси от по 2.90лева и трите от една и съща дата -16.09..2015г., за посещения в „ДКЦ-1 С.“ ЕООД при д-р Т., д-р Ц. и д-р К.. Данните по делото сочат лекари с такива фамилни имена да се членове на ЛКК, издали болничен лист от 25.09.2015г, с който на ищеца е разрешен отпуск за временна неработоспособност за периода 16.09.2015г.-05.10.2015г. по причина на инфекциозното заболяване, при което следва да се приеме, че и сторените разходи от общо 8.70лева потребителски такси имат характер на подлежаща на обезщетяване имуществена вреда-разход във връзка със заболяване, което е в причинна връзка с незаконното обвинение. Така във връзка с това заболяване ищецът е сторил разходи от общо 68.05лева, които му се дължат. С характер на имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване е и сторения на 12.02.2015г. разход от 11.50лева за закупуване на медикаменти- „Тритико“, за лечение на депресивни разстройства. Установено е по делото, че за лечението си в УМБАЛ „Аджибадем Сити Клиник” гр. София ищецът е направил разноски в размер на 150.00 лева, платени на 25.03.2019г. във връзка с проведени инвазивни и терапевтични процедури – стентиране по повод исхемичната болест, за която е установено да не е в причинна връзка със стреса и напрежението от наказателното преследване, респ. претенцията за имуществени вреди в тази част е неоснователна и следва да се отхвърли. При така установеното искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е основателен и подлежи на уважаване до размер на сумата 3799.55 лева, включваща 3720 лева общ размер на разходи за адвокатски възнаграждения за защитата на ищеца като обвиняем и подсъдим; 68.05лева разходи за лечение на херпес зостер- инфекция; 11.65 лева разходи за предписани медикаменти за лечение на депресивни разстройства. За горницата над 3799.55 лева до претендираните 7206.60 лева искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне. В тази част обжалваното решение следва да се отмени за разликата от 3799.55 лева до присъдените 5006.65лева, а в отхвърлителната част следва да се потвърди. Размерът на обезщетението за забава плащането на обезщетението за така установените имуществени вреди, определено по размера на законната лихва за период, чиято начална дата е значително след датата на извършване на конкретните разходи, а именно 27.06.2017 г. и до предявяване на иска 03.09.2020 г., изчислено с помощта на онлайн лихвен калкулатор възлиза на сумата от 1230.63лева, до който размер искът е основателен и доказан и следва да се уважи. За горницата от 1230.63лева до претендираните 2332.32 лева искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне. В тази част обжалваното решение следва да се отмени за разликата от 1230.63лева до присъдените 1620.21лева, а в отхвърлителната част следва да се потвърди. Следва да се потвърди обжалваното от ищеца в отхвърлителната му част определението по чл.248 от ГПК №260063/09.08.2023г. по гр.д.№320/2021г.на ДОС- за разликата над 1606.27лева до 3360лева разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ съдът осъжда ответника по иск по ЗОДОВ да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая при частично уважени искове няма основание да се приеме, че на ищеца се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в пълния им размер, доводите за което ищецът-частен жалбоподател е обосновал с обстоятелства, относими към липсата на прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. В случая районния съд е извършил преценка за прекомерност по повод възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК, правилно, след съпоставяне с минимално дължимото с оглед защитавания материален интерес и фактическата и правна сложност делото, е приел платеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 3360лева с ДДС да не е прекомерно. Правилно е преценил, че няма основание за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност и, че с оглед изхода от спора/частично уважаване на исковете/на ищеца не се дължат всички разноски за адвокатско възнаграждение-цялата сума от 3360лева, а съразмерно на уважената част. Правилно при преценка за съотношение с уважената част от исковете е определил и размера на дължимата част, която възлиза на присъдената сума от 1606.27лева. С оглед изхода от спора във въззивната инстанция въпросът за отговорността на ответника за разноските на ищеца в първоинстанционното производство следва да се преразгледа, тъй като при частичната отмяна на първоинстанционното решение се променя съотношението на адвокатското възнаграждение с уважената част. Съразмерно на постигнатия от ищеца резултат, от сторените от него разходи за адвокатско възнаграждение от 3360лева За постигнатия от ищеца резултат по предявените искове, съразмерно на уважената част, от разходите за адвокатско възнаграждение му се дължи частта от 1456.55лева. В частта на присъдените в повече над дължимите 1456.55лева до присъдените 1606.27лева. първоинстанционното решение, допълнено с определението по чл.248 от ГПК, следва да бъде отменено. Във въззивното производство ищецът не е доказал плащане на адвокатско възнаграждение. Удостоверил е извършването на разходи от 5лева държавна такса по въззивната му жалба и 15лева държавна такса по частната му жалба, които не му се дължат с оглед постигнатия от него резултат по тях-отхвърляне и на двете жалби. По изложените съображения, съдът