Решение № 12571 от 1.10.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2077/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез юрк.Е. А. против Решение № 489/27.04.2026г., постановено по АНД № 1068/2026г. по описа на ВРС, с което е отменено НП № 873132-[рег. номер]/02.02.2026г., с което за нарушение на чл.15, ал.4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ и на основание чл.59, ал.5, т.6 ЗВЕРБ, на „П. М.“ООД е наложена имуществена санкция, в размер на 2600евро. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати нарушения на материалния закон; неправилен е извода на съда, че липсата на нормативно установени единни критерии за преценка на обективните икономически фактори, препятства ангажирането на административнонаказателната отговорност по чл.15 ал.4 от ЗВЕРБ. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и потвърди НП. В съдебно заседание и по съществото на спора не изпраща представител. В депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Ответната страна, редовно призована не се явява, не се представлява. В депозирана по делото молба, чрез пълномощника си оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 АПК и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. От фактическа страна пред ВРС е установено, че на основание чл.55а, ал.1, вр. чл.15, ал.4 ЗВЕРБ, с оглед осъществяване на контрол за спазване на забраната за необосновано повишаване на цените, органи по приходите при ТД на НАП – Варна извършили проверка на магазин „Май Маркет“, находящ се в [населено място], [жк], стопанисван от „П. М.“ ООД. В хода на проверката е изискана информация за продажните цени на определени основни стоки. Извършена била и документална проверка, при което данъчните служители приели за установено, че е налице необосновано от обективни икономически фактори увеличение на продажната цена на червени, насипни домати за 1 кг; краставици насипни на килограм и яйца „Май Маркет“, размер М в опаковка по 10 броя. За да приемат горното, били взети предвид стойности от таблици със заложени показатели като инфлация, работни заплати и др., както и доставните цени и било изчислено, че реалното увеличение е с над 1 процент. На 12.01.2026год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу „П. М.“ООД, в съдържанието на който подробно били описани резултатите от извършената проверка. Б. посочени обстоятелствата на извършване на нарушението и правната му квалификация. Екземпляр от акта за установяване на административно нарушение бил връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения. Възражения постъпили в законоустановения срок, но били преценени като неоснователни. Впоследствие, на 02.02.2026г. въз основа на акта било издадено НП, с което било възприето, че е осъществено нарушение на чл. 15 ал.4 от ЗВЕРБ. За извършеното административно нарушение било наложено административно наказание на основание чл.59 ал.5 т.6 от ЗВЕРБ в минимален размер. За да се произнесе по жалбата срещу наказателното постановление, ВРС е анализирал разпоредбите на чл.15, ал.2 и ал.4 ЗВЕРБ, дефиницията за „обективни икономически фактори“ по § 1, т.6 ДР ЗВЕРБ и е приел, че за да се счита за осъществен съставът на нарушението по чл.15, ал.4 ЗВЕРБ следва да са налични следните елементи: да е налице увеличение на цените на търговеца в периода на двойно обозначаване на цените от 8 август 2025г. до 8 август 2026г. и това увеличение да не се дължи на обективни икономически фактори. В случая, в периода на двойно обозначение на цените обективно е констатирано увеличение на продажната цена на предлагани от търговеца стоки, поради което на изследване подлежи въпросът дали това повишение се дължи на обективни икономически фактори, или не. В тази връзка ВРС е съобразил, че липсват въведени със закон единни критерии за извършване на преценка, което съставлява значителен пропуск, който не позволява на търговците да организират работата си по такъв начин, че да спазват изискванията на ЗВЕРБ. От показанията на св.К. е прието за установено, че преценката за обосновано или необосновано повишаване на цените се извършва от органите по приходите посредством таблица, която не е нормативно предвиден способ за извършване на преценка относно наличието на нарушение по чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ, като за съда остава неясно какви параметри са били заложени в нея. При това положение се явява и невъзможно извършването на преценка, дали същите касаят всички възможни обективни фактори, които влияят на промяната в цената на един продукт. На следващо място ВРС е отчел и че макар в НП да се прави позоваване на промяната в доставната цена на конкретния продукт, не се коментира наличието, респ. липсата на промяна в други разходи на търговеца. Приел е, че в тази връзка АНО е бил длъжен да изследва всички относими към случая факти, а не да попълва данните в таблица с неясно въведени формули и алгоритъм, и автоматично да възприема дадения от същата отговор. В случай че се възприема такъв подход, на търговците е следвало да бъде изначално предоставена така посочената таблица, посредством инкорпорирането й в ЗВЕРБ. Липсата на каквато и да е информация относно съдържанието в тази таблица води до неяснота у търговците относно поставените спрямо тях изисквания и невъзможност те да се съобразят с тях. ВРС е съобразил и че в ЗВЕРБ липсва пълна забрана за повишаване цената на стоките през периода на двойно обозначаване, а се въвежда изискване то да бъде обосновано. В конкретния случай доставната цена на артикулите се е повишила, което е обосновало и повишаване на продажната им цена. Според съда, не е задължително повишаването да е съобразено единствено с промяната в доставната цена, а и с други обективни фактори - увеличаване цената на транспорта, наличната в страната инфлация през периода, повишаване на заплатите на служителите при търговеца и т.н. По изложените съображения ВРС е отменил наказателното постановление. Така постановеното решение е правилно. ВРС е установил вярно фактите по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и обосновано от тях, и от закона, е стигнал до извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. Отговорността на дружеството е ангажирана на основание чл.59, ал.5, т.6 ЗВЕРБ за нарушение на чл.15, ал.4 ЗВЕРБ. Съгласно чл.15, ал.1 ЗВЕРБ, цените на всички стоки и услуги, които се предлагат на потребители, се обозначават в евро и в левове за посочения в ал.2 период, като за цените в евро се прилагат правилата за превалутиране по чл.12 и съответно за закръгляване по чл.13, или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Според ал.2 на с.р., периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва на 8 август 2025г. и приключва на 8 август 2026г. Съгласно чл.15, ал.4 ЗВЕРБ, в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори. Дефиницията за „обективни икономически фактори“ е дадена в § 1, т.6 ДР ЗВЕРБ и това са фактори, които са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства - форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността. Несъобразяването с изискванията на чл.15, ал.4 ЗВЕРБ от страна на търговци – юридически лица, е обявено за наказуемо по чл.59, ал.5, т.6 ЗВЕРБ с имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 100 000 лв. При така очертаната правна уредба правилно ВРС е приел, че за да е осъществен съставът на нарушението по чл.15, ал.4 ЗВЕРБ, следва в периода на двойно обозначаване на цените да се установи завишение на цените на стоки или услуги, което да не се дължи на обективни фактори по смисъла на § 1, т.6 ДР ЗВЕРБ. Само за прецизност следва да се допълни, че и при наличието на обективни ценообразуващи фактори е възможно да се изведе извод, че е налице нарушение на чл.15, ал.4 ЗВЕРБ, стига органите по приходите да докажат, че повишението на цената на стоката не е непосредствена последица от всички ценообразуващи фактори. При горните констатации не става ясно защо всъщност органите по приходите са приели, че е налице извършено нарушение по чл.15, ал.4 ЗВЕРБ, като в самата мотивна част на НП се съдържа противоречие – от една страна е прието, че от събраните при проверката доказателства е установено, че повишението на продажната цена се дължи на повишение на доставната цена – за което търговецът е представил доказателства, а от друга – че повишението на продажната цена е необосновано. Наред с горното следва да се има предвид, че както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление липсва дата на извършеното нарушение. Актосъставителят и административнонаказващият орган /АНО/ са посочили само датата на извършване на проверката, но не е посочена конкретната дата, на която дружеството е извършило административното нарушение, за което е санкциониран. Дори да се приеме, че посочената в наказателното постановление дата е тази на извършване на проверката, последната не представлява датата на извършване на административното нарушение, а датата на неговото установяване от контролните органи. За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление следва да съдържа законово определен минимален обем информация, посочен в чл. 57 от ЗАНН, в т.ч. дата на извършване на нарушението – арг. от чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път. Изискването за посочване на дата не е самоцел, а е предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя, както и с извършване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като само в случай, че е посочена точна дата на извършване на нарушението, може да се прецени приложимостта на чл. 34 от ЗАНН. Посочването на датата на извършване на нарушението има отношение и при определяне на релевантната за даден казус редакция на материалния закон. При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, на ответната страна следва да се присъдят сторените в производството разноски, а именно 450евро адвокатско възнаграждение, което видно от представения договор за правна защита и съдействие № 41/24.06.2026г. е изплатено изцяло в брой към датата на подписване на договора. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, съдът