Присъда № 77 от 13.10.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2064/2026 г.

МОТИВИ към Присъда № 77/13.10.2026г. по НОХД № 2064/2026г. по описа на П ловдивски окръжен съд Окръжна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Д. С. Я. за това, че на 19.09.2026 год. в гр. Р., обл. Пловдив, е дал подкуп - сумата от 20 евро /1 банкнота с номинал от 20 евро с № RS4277461272/, на длъжностно лице - полицейски орган - К. С. Т., на длъжност ••• I степен в група „•••“ към РУ – Р. при ОД на МВР гр.Пловдив, за да не извърши действия по служба, а именно - да не извърши проверка на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел Зафира“ с per. №••• и да не състави Акт за установяване на административно нарушение съгласно чл.137а ал.1 от ЗДвП и чл.70 ал.З от ЗДвП – престъпление по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 от НК. Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.5 8а от НК, а именно „лишаване от свобода” при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК. Подсъдимият Д. С. Я. се признава за виновен по повдигнатото обвинение, изразява искрено съжаление за стореното, не дава обяснения по случая. В съдебно заседание подсъдимият Д. С. Я. лично и чрез защитника си – адв. Ч.-Т., е направил искане делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК без да бъде извършван разпит на свидетелите и вещите лица по делото. С протоколно определение съдът е допуснал предварително изслушване на страните като е обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от приобщените в досъдебното производство доказателства, без да събира такива за фактите и обстоятелствата, изложени във внесения обвинителен акт. Граждански искове не са предявени. Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното : Подсъдимият Д. С. Я. е роден на ••• г. в с. С., обл. Пловдив, б., български гражданин, неосъждан, женен, с основно образование, безработен, живущ в с. С. обл. Пловдив, ЕГН ••••••••••. На 19.09.2026г. около 14:40часа подс. Д. С. Я., управлявал в гр. Р. обл. Пловдивска, лек автомобил марка „Опел Зафира“ с per. № •••••. По същото това време съгласно месечен график на КПД при РУ - Р. при ОД на МВР гр.Пловдив, утвърден от ВПД Началник РУ - Р. при ОД на МВР гр.Пловдив, на 19.09.2026г. за дневна смяна от 07:00 ч. - 19:00ч. бил определен свидетелят К. Т., който изпълнявал задълженията си съвместно със свидетеля А. Н. - ••••••. Около 14:40 часа на 19.09.2026г. свидетелите Т. и Н. се намирали в гр. Р. обл. Пловдивска на ул. „Петър Богдан“ до № 1А, когато спрели за проверка лек автомобил марка „Опел Зафира“ с per. № •••••, който се движил без включени светлини и водача на автомобила - подс. Я., бил без поставен обезопасителен колан. След като подсъдимият спрял управлявания от него лек автомобил, свид. К. Т. отишъл до спрения автомобил, представил се на водача и му поискал документите за проверка. След като установил самоличността на водача - Д. С. Я., полицейския служител го поканил да отидат до полицейския автомобил. Свид. Т. седнал на предна лява седалка на полицейския автомобил, заявил на Я., че ще му бъде съставен АУАН за извършените от него нарушения. Оценявайки, че заради управлението на лекия автомобил без включени светлини и без поставен обезопасителен колан може да бъде санкциониран, Я. решил да даде имуществен дар - подкуп, под формата на пари на полицейския служител, за да не изпълни служебните си задължения и да не му наложи глоба. За целта подсъдимият се пресегнал през отворения прозорец и пуснал на седалката на полицейския автомобил, на която бил седнал свид. Т., 1 банкнота с номинал от 20 евро с № RS4277461272. Т. веднага извикал свид. Н., която се намирала извън лекия автомобил. Свид. Т. незабавно докладвал за случилото се на ОДЧ, като по този начин ясно демонстрирал отказ да приеме предоставения му дар. Подсъдимият казал на свидетеля Т., че не искал да му взима книжката, затова му хвърлил банкнотата от 20 евро. С описаните действия, свързани с даването на паричната сума Д. С. Я. целял предоставяне на материална облага на свид. К. Т., за да не извърши същия действия по служба, а именно да извърши проверка и да не му състави АУАН за извършено нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП и по чл.70 ал.З от ЗДвП. Подсъдимият дал на свид. К. С. Т. дара, в качеството му на длъжностно лице, а именно полицейски орган - ••• в група „•••“ към РУ - Р. при ОД на МВР гр.Пловдив. Междувременно на място свид. Т. съставил на Я. АУАН Серия GA №5812220 от 19.09.2026г. за нарушения на чл. чл.137а ал.1 от ЗДвП и по чл.70 ал.З от ЗДвП. Местопроизшествието било запазено до пристигане на дежурната оперативно-следствена група и разследващ полицай. Бил извършен оглед на местопроизшествие, в хода на който била иззета банкнотата с номинал от 20 евро с № RS4277461272. Назначената съдебно-техническа експертиза дава заключение, че иззетата с протокол за оглед на местопроизшествие банкнота с номинал от 20 евро с № RS4277461272, е истински паричен знак. От приложените писма и длъжностна характеристика се установява, че свидетеля К. С. Т. е ••• I степен в група „•••“ към РУ - Р. при ОД на МВР гр.Пловдив. Същият е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" от НК и на инкриминираната дата и място е извършвал служебна дейност в качеството си на полицейски служител, съгласно утвърден график. Така описаната фактическа обстановка се установява, според съда, безспорно и категорично от показанията на свидетелите К. С. Т., А. И. Н., М. А. Р., дадени в досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото на основание чл.373 ал.1 вр. чл.281 от НПК. Възприетото от съда се подкрепя и от приложените по делото писмени доказателства- протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, заповеди, длъжностни характеристики, заключение на съдебно-техническа експертиза, АУАН, справка за водач/нарушител от региона, Заповед за задържане по ЗМВР, протокол за обиск на лице, месечен график, свидетелство за съдимост и характеристична справка, приложени по дознанието . Съдът кредитира и напълно се доверява на показанията на гореизброените свидетели, приобщени във фазата на досъдебното производство, като счита същите за обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото. Всички те по идентичен начин описват възприетата от съда фактическа обстановка по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития са станали преки очевидци. Така не съществува противоречие в цитираните гласни доказателства относно описаните в началото на настоящите мотиви събития и по-конкретно за това какви действия е извършвал подсъдимия на инкриминираните дата и място . Освен това и не съществува съмнение относно начина, по който същият е осъществил вмененото му деяние, а именно като пуснал през отворения прозорец банкнота от 20 евро на седалката на служебния полицейски автомобил. Настоящият състав се доверява и напълно възприема заключението на съдебно-техническата експертиза, което счита за обективно, всестранно, незаинтересовано, компетентно изготвено, с необходимите знания и опит и в съответствие с материалите по делото. При така установената по категоричен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Д. С. Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 304а вр. чл.304 ал.1 от НК за това, че на 19.09.2026 год. в гр. Р., обл. Пловдив, е дал подкуп - сумата от 20 евро /1 банкнота с номинал от 20 евро с № RS4277461272/, на длъжностно лице - полицейски орган - К. С. Т., на длъжност ••• I степен в група „•••“ към РУ – Р. при ОД на МВР гр.Пловдив, за да не извърши действия по служба, а именно - да не извърши проверка на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел Зафира“ с per. №••• и да не състави Акт за установяване на административно нарушение съгласно чл.137а ал.1 от ЗДвП и чл.70 ал.З от ЗДвП. Преди всичко актуалната редакция на правната норма па чл. 304, ал. 1 от НК отново регламентира три форми на изпълнително деяние: „предложи, обещае или даде”. В зависимост от фактическата конкретика на корупционното поведение, те могат да съществуват и като самостоятелни форми на изпълнително деяние. Множествеността им не определя престъпната дейност като усложнена, а се касае до едно престъпление, тъй като корупционното отношение се развива по един и същи повод, между едни и същи лица (корумпиращия и длъжностното лице) и е с едно и също съдържание. Отделните форми на изпълнително деяние са обективно и субективно свързани така, че се явяват елементи от изпълнението на едно престъпление, насочено към престъпно мотивиране на длъжностното лице да действа/бездейства по служба. Разликата между формите на изпълнителното деяние „предложи” и „даде” в съставите на престъпленията по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК се корени в съдържанието и обхвата на поведението на дееца, насочено към реализиране на мотивационното въздействие спрямо длъжностното лице и начина за неговото осъществяване. „Предлагането” и „обещаването” на дар/облага като форми на изпълнителното деяние са отражение на намерението на дееца на активния подкуп да облагодетелства длъжностното лице. Чрез „предлагането” и „обещаването” на подкуп извършителят цели да мотивира длъжностното лице да извърши или да не извърши конкретно действие по служба. "Предлагане" на подкуп е налице, когато по своя инициатива подкупващият демонстрира готовност да предостави на длъжностното лице във всеки един момент неследващата се облага. "Обещаване" на подкуп е налице, когато деецът поема ангажимент към длъжностното лице да даде облагата в по-късен момент (най-често, след като длъжностното лице извърши исканото действие) или когато е налице договореност между подкупващия и подкупвания, че първият ще даде облагата по-късно. При „предлагането” и „обещаването” на подкуп се създава корупционна среда, която е възможна основа за развитие на по-нататъшните отношения между страните по подкупа. Затова и изискванията към съответната престъпна проява и начина й на извършване са различни: докато корупционното поведение при „предлагането” и „обещаването” на дара/облагата може да се обективира по различен начин — устно, писмено и невербално, при „даването” на дара/облагата е необходимо да се установят конкретни фактически действия на дееца, насочени към прекъсването на собствената му фактическа власт върху предмета на престъплението (или в случаите на нематериална облага — създаването на преимущество в полза на длъжностното лице) и предоставянето му на него или на друго лице по такъв начин, че длъжностното .лице да има безпрепятствена възможност да се разпореди с него. При тази форма на изпълнително деяние извършителят предава, предоставя, връчва, изпраща дара/облагата, като постига обективна фактическа или юридическа промяна в първоначалното положение на предмета па подкупа в полза на длъжностното лице, за което с предназначен. Наказателният закон разграничава проявите на длъжностното лице (чл. 301 — чл. 302а от НК) от проявите на субектите на активния подкуп (чл. 304 и чл. 304а от НК), като ги регламентира в обособени наказателни състави. Активният и пасивният подкуп са две отделни престъпления, уредени със самостоятелни по предмет и обхват наказателноправни норми. Наказателната отговорност на субектите на активния и пасивния подкуп възниква при различни предпоставки и има собствено специфично съдържание, независимо от фактическата връзка между част от елементите на двете престъпления — например характера и вида на облагата, длъжностната проява, с която функционално е свързан подкупът и пр. Деецът, който е дал облагата, носи наказателна отговорност по чл. 304 от НК, въпреки липсата на съгласие на длъжностното лице да я приеме. Наказателноправната квалификация на активния подкуп в този случай не се влияе и не се предопределя нито от волята, нито от поведението на получаващия облагата. Начинът на квалифициране на престъплението също навежда на този извод — в зависимост единствено и само от осъщественото деяние и личността на дееца, а не от чуждо поведение. Активният подкуп при формата на изпълнително деяние „даде дар или каквато и да е облага на „длъжностно лице, за да. . .” е довършен, когато дарът/облагата бъдат предоставени във фактическа власт (владение) на длъжностното лице, като субектът на активния подкуп изрично или мълчаливо иска (или преди това вече е поискал) от това лице да извърши конкретно действие или бездействие по служба или загдето то вече е извършило такова действие или бездействие. Изводимо от правната природа на подкупа като единно престъпление е заключението, че той има един предмет. Това се отнася и към фактическите хипотези на различие в предложената, обещаната и дадената от облага (например относно нейния вид и размер), тъй като възможните модификации на предмета на престъплението са все във връзка със създаденото и развиващото се корупционно отношение между дееца и длъжностното лице. В Постановление № 8 от 30.11.1981 г. по н. д. № 10/81 г. на Пленума на Върховния съд с разяснено, че дадените имуществен дар или имотна облага са предмет на подкупа, като „действително даденото . да се отнема в полза на Държавата, а когато е унищожено, отчуждено. консумирано или не е налице по други причини, да се присъжда неговата парична равностойност. От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при пряк умисъл. Я. е съзнавал, че е дал подкуп - пари, на длъжностно лице - полицай, явяващ се полицейски орган, за да не извърши същия действия в кръга на неговата служба, а именно да не извършва проверка и да не съставя АУАН и за извършени нарушения по чл.137а ал.1 от ЗДвП - „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории Ml, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани“ и по чл.70 ал.З от ЗДвП - „През деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини“. Подсъдимият е целял да осъществи горното с цел да осуети бъдеща административно-наказателна отговорност за себе си. Предвид горното с действията си- даване на пари, обвиняемият е дал подкуп /неследваща се облага по смисъла на чл. 304 от НК/, като преследваната цел - да не му се съставя АУАН и да не бъде санкциониран. С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от Д. С. Я. престъпление по чл. 304а вр. чл.304, ал. 1 от НК, съобразявайки се с целите на специалната и генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца, както и за предупредителното въздействие върху останалите членове на обществото, настоящата инстанция намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”, при условията на чл. 58а, ал.4 вр. чл.54 от НК, тъй като на първо място производството по настоящото дело протича по реда на чл.371, т.2 от гл. ХХVІІ НПК. Размерът на същото следва да бъде определен при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Такива се явяват оказаното съдействие при разследването, признанието на вината, чистото съдебно минало към датата на деянието и в последствие, отсъствието на каквито и да било противоправни прояви до момента, добрите характеристични данни. Отегчаващи отговорността обстоятелства н е с е установяват. Поради това и най-справедливо би било на подсъдими Д. С. Я. да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА. С оглед императивната норма на чл.58а ал.1 от НК и предвид обстоятелството, че производството по делото е проведено по реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК така посоченото наказание следва да бъде НАМАЛЕНО с една трета, като на Д. С. Я. се наложи наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода”, както и наказание „ГЛОБА“ в размер на 3 500 евро. Според настоящия състав така определеното наказание в най-пълна мяра би постигнало изискванията, както на специалната, така и на генералната превенции. Съображенията на настоящия Съд за определянето на такова по размер наказание, е от една страна демонстрираното от подсъдимия съжаление за стореното, а от друга гореизброените смекчаващи отговорността му обстоятелства. Видно от материалите по делото със Заповед № 329зз-118 от 19.09.2026г. подсъдимият Я. е бил задържан за срок от 24часа по реда на ЗМВР. Поради това и на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК от така наложеното на подсъдимия Д. С. Я. наказание шест месеца „лишаване от свобода“, следва да бъде ПРИСПАДНАТО времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР на 19.09.2026 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода. На основание чл. 307а от НК предметът на престъплението по чл. 304а от НК – банкнота с номинал от 20 евро с № RS4277461272 - предадени на домакин при ОДМВР гр. Пловдив, следва да бъде ОТНЕТ в полаза на Държавата след влизане на присъдата в законна сила. Видно от материалите по делото в хода на досъдебното производство са били направени разноски за техническа експертиза в размер на 100 евро. С оглед признаването на подсъдимия Д. С. Я. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 304а вр. чл.304, ал. 1 от НК и на основание чл.189 ал.3 от НПК, същият следва да бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ посочената сума по сметка на ОДМВР –Пловдив. Причини за извършване на деянието – незачитане на установения правов ред. По изложените съображения съдът постанови присъдата си. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :