Решение № 120 от 2.7.2026 г. на Районен съд - Поморие по дело № 142/2024 г.

Производството е образувано по искова молба от ищеца Г. О. К. от гр.Поморие, чрез адв.Н.Н. от АК-Сливен против ответника А. О. Д. от гр.Поморие. В молбата се твърди, че с Решение №184/17.09.2019 г. по гр.д. №150/2017г. по описа на ПРС ответникът е осъден да заплати на ответницата сумата в размер на 6 247.50 лв,представляваща обезщетение за лишаването от ползуване на 3/4 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491.503.94.2.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Поморие за периода от 23.01.2016 г. до 23.11.2018 год., както и е осъден да заплати и разноски в размер на 1 153.59 лв.Твърди се , че дължимите суми за всеки от месеците включени в посочения период са за периодични плащания и същото вземане се погасява по давност след изтичане на три години съобразно чл.111 от ЗЗД. Иска се да се приеме за установено по отношение на ответницата, че ищецът не дължи сумата в размер на 6247.50 лв-главница и сумата в размер на 1153.59 лв разноски, присъдени на ответницата с Решение №184/17.09.2019 г. по гр.д.№150/2017г. по описа на ПРС Претендират се и направените по делото разноски. Представя доказателства . Предявения иск е с правно основание чл.124 от ГПК , вр. с чл.111,б."в" от ЗЗД. В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е подал отговор на иска. В отговора се излага становище, че от влизане в сила на посоченото в исковата молба съдебно решение, до предявяване на иска не е изтекла погасителна давност в полза на ищеца що се отнася до задължението му да заплати на ответинцата сумите присъдени в нейна полза. Иска се отхвърляне на предявените искове. Претендират се направените по делото разноски. Ищецът се явява в с.з лично и се представлява се от пълномощник-адвокат, който поддържа иска и моли за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът не се явява в с.з. , представлява се от процесуален представителадовкат. Поддържа отговора и моли за отхвърлянето на иска. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от ищеца. Представя доказателства. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните, че в полза на ответницата е постановено представеното по делото в препис Решение №184/17.09.2019 г. по гр.д.№150/2017г. по описа на ПРС, с което е изнесен на публична продан допуснатия до делба имот описан в решението и ищецът е осъден да и заплати сумата 6247,50 лв. , представляващи обезщетение за ползването на ¾ ид.ч. от посочения в същото делбен имот за периода от 23.01.2016 г. до 23.11.2018 г. и осъдил ищеца да заплати разноски в размер на 1153,59 лв.. Така постановеното първоинстанционно решение е потвърдено с решение №ІІ-7/21.06.2021 г. по гр.д. №2700/2020 г. по описа на БОС, влязло в сила на 13.07.2022 г. що се отнася до потвърдената част от първоинстанционното решение касаеща процесната претенция по сметки и отменено в останалата си част, касаеща способа за извършване на делбата и върнато за ново разглеждане в тази си част с решение №64/13.07.2022 г. по гр.д. №4086/2021 г. на ІІ-г.о. на ВКС . При новото разглеждане на делото е постановено решение №240/16.02.2023 г. по гр.д. №1101/2022 г. по описа на БОС, влязло в сила на 27.03.23 г., с което е отменено първоинстанционното решение в частта относно способа за извършване на делбата и в частта за разноските, като ищецът е осъден да заплати на ответницата разноски в размер на 203,69 лв. За присъденото обезщетение в размер 6247,50 лв. с първоинстанционното решение е издаден представения по делото изпълнителен лист №148/23.11.2022 г. , а за присъдените разноски 1153,59 лв. с цитираните по-горе първоинстанционно решение и решение №240/16.02.2023 г. на БОС е издаден изпълнителен лист №260 000/30.01.2024 г. , като въз основа на така издадените изпълнителни листи, ищцата въз основа на разпореждане от 06.12.2022 г. е присъединена като взискател по изп.дело №243/2017 г. по описа на ЧСИ И.Б., за сумата на присъденото обезщетение, а с разпореждане от 20.02.2024 г. е присъединена като взискател по същото дело за присъдените разноски по втория от цитираните изпълнителни листи, което е видно от представените писма в този смисъл изпратени до ищцата от ЧСИ. При така изяснената фактическа обстановка съдът, прие следните правни изводи: Предявеният отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1, вр. с чл.111, б."в" от ЗЗД от ГПК за установяване недължимост на парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска, доколкото ищеца оспорва дължимостта на вземане, възникнало от влязло в сила съдебно решение, с което е осъден да заплати обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот и съдебни разноски, за събиране, на които е образувано изпълнително дело срещу ищеца и това в случая е единствения начин за защита срещу принудителното изпълнение. Ищецът се позовава на факти настъпили след съдебното признаване на вземането в производството по Решение №184/17.09.2019 г. по гр.д.№150/2017г. по описа на ПРС и решение №240/16.02.2023 г. на БОС, а именно твърди се погасяване на вземането за обезщетение и разноски по давност изтекла през ноември 2022 г. . Съдът не споделя тезата на ищеца, че за давността в случая е приложим краткия три годишен давностен срок по чл.111, б.в. от ЗЗД- за периодични плащания, тъй като в случая независимо, че вземането е за обезщетение за лишаване от ползване, което се изчислява на база наем за същия имот, същото е станало изискуемо и ликвидно, едва след установяването му по съдебен ред с влязло в сила решение, за които случаи е приложим общият пет годишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД, която разпоредба предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В чл. 117 от ЗЗД е предвидено, че от прекъсването на давността почва да тече нова давност, а в случаите когато вземането е установено със съдебно решение, какъвто и процесния, срокът на новата давност е всякога пет години. За разрешаване на настоящия спор относно погасяването на процесното задължение по давност, освен посочената правна регламентация, следва да се съобразят и задължителните указания по прилагане на закона дадени с т.10 от ТР№2/26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС- „ Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“ и ТР №3/28.03.2023 г. по ТД №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС- „Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. ТР№2/26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС“. В случая от доказателствата по делото се установява, че Решение №184/17.09.2019 г. по гр.д.№150/2017г. по описа на ПРС е влязло в сила на 13.07.2022г. в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответницата обезщетението за ползване на съсобствения имот, а въззивното решение №240/16.02.2023 г. по гр.д. №1101/2022 г. по описа на БОС, влязло в сила на 27.03.23 г. относно осъждането му да заплати съдебни разноски, като от датата на влизане в сила на всяко от тези решения започва да тече пет годишната погасителна давност за вземането установено с тях, като с прекъсването на тази давност започва да тече нов петгодишен давностен срок. В случая давността за вземането за присъденото обезщетение от 6247,50 лв. започнала да тече от влизане в сила на решението е прекъсната с издаването на изпълнителен лист за тази сума и след това на 06.12.2022 г. с присъединяване на ищцата като взискател по изп.дело №243/2017 г. по описа на ЧСИ И.Б., когато е почнала да тече нова петгодишна давност за същото вземане. По същия начин давността за вземането за разноски в размер на 1153,59 лв. е прекъсната с влизане в сила на решението за установяването му на 27.03.23 г., а след това и с присъединяването на ищцата като взискател за това вземане на 20.02.2024 г. когато е започнала да тече нова петгодишна давност за същото вземане. Предвид изложеното, съдът прие, че не е изтекъл давностният срок за погасяване на всяко от процесните вземания, който в случая е пет годишен съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, доколкото се касае за съдебно установено вземане срещу ищеца. Пет годишният давностен срок за погасяване на задължението за обезщетение и разноски не е изтекъл нито към момента на подаване на исковата молба, нито след това до приключване на съдебното следствие , поради което и предявеният от ищеца установителен иск, който се основава на твърдение за погасяване на вземането на взискателя, поради изтичане на погасителната давност се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По исканията на страните за присъждане на разноски съдът прие следното: Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, в размер на 685,13 евро с равностойност 1340 лв. за адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото и с оглед предприетите действия по защитата, поради което и възражението на ищеца за намаляване на същото възнаграждение поради прекомерност не следва да се уважава. Предвид отхвърлянето на предявените искове, не следва да се уважава искането на ищеца за присъждане на разноски в размер на 1799,90 лв. с равностойност 920,27 евро. Мотивиран от изложеното, съдът