Решение № 11251 от 1.9.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 43/2026 г.

Производството е по реда на чл.268 от ДОПК във връзка с чл.1426 и следв. от АПК. Образувано е по жалба вх.№161/06.01.2026г. от А. С. А. от [населено място], обл.Варна с [ЕГН] срещу Решение №259/19.12.2025г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл. 267, ал.2, т.5 от ДОПК е оставена без уважение жалбата му с вх. № Ж-000-35/15.12.2025г. като неоснователна. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Административният орган неправилно смесвал основанията за недопустимост и за неоснователност, което противоречало на установената административна и съдебна практика. Моли се за отмяна на решението като издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и връщане на преписката за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата и моли за отмяна на решението на директора на ТД на НАП - Варна като незаконосъобразно и да признаете за установено по отношение на ТД на НАП - Варна, че публичното задължение произтичащо от годишна данъчна декларация е недължимо от А. С. А.. Моли за връщане на преписката на административния орган с указания за тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждане на разноските съгласно списъка. Представя писмена защита със съображенията за допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила и за незаконосъобразност на решението. Ответникът по жалбата-Директорът на ТД на НАП-Варна чрез упълномощен юрисконсулт в депозирана на 06.02.2026г. молба иска жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено Решение №259/19.12.2025г. като законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание юрисконсулта оспорва жалбата. Поддържа установеното в решението, че в НАП не са постъпили суми от изпълнителното дело при ЧСИ, по което били присъединени задълженията на А., които били посочени в справката и все още не били събрани. В хода по същество моли решението да бъде потвърдено. Правилно в него било прието, че жалбата на А. е валидна и допустима на основание чл.17, ал.1, т.8 от ДОПК и е разгледана по същество. По искането да бъдат отписани публичните му задължения в размер на 8 008,23 лв. се изтъква, че това са задължения както по подадената декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020г. в размер на 4 950 лв., така и други задължения от глоби и фишове в размер на 2 737 лева. Твърди се, че на стр.3 в решението е допусната техническа грешка, като е посочено, че жалбата е недопустима, т.к. в предходните страници 1 и 2 от същото било посочено, че жалбата на А. е приета за допустима и е разгледана по същество с произнасяне по доводите в нея. Моли се за решение в този смисъл и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, ако се присъжда адвокатско възнаграждение, се иска то да бъде определено на минималния размер, тъй като делото не се отличавало с фактическа и правна сложност. Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: От материалите в преписката се установява, че срещу жалбоподателя А. С. А. от [населено място], обл.Варна с [ЕГН] в ТД на НАП-Варна има образувано изпълнително дело № 3060011546/2006г. при ст. публичен изпълнител М. Т.. С разпореждане за присъединяване от 17.06.2021г. по изпълнителното дело публичния изпълнител присъединил за събиране вземане на НАП-Варна за сумата в размер на 5009,13лв. – главници и лихви за данък върху доходите на ФЛ, свободни професии , гр. договори и др. за 2020г. въз основа на подадена на 05.05.2021г. декларация по чл.50 от ЗДДФЛ от името на А. пълномощник. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 30.11.2022г. публичния изпълнител на основание чл. 200, чл. 202, ал.1 във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК наложил запор върху 1/2 ид. част от МПС за обезпечаване на вземането по изпълнителното дело. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 01.04.2025г. публичния изпълнител на основание чл. 200, чл. 202, ал.1 във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезор, вкл. съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в „Банка ДСК“АД в размер [рег. номер]. – представляваща главници и лихви на установеното изискуемо публично вземане по изпълнителното дело на ТД на НАП – Варна. От уведомление №38273/05.11.2025г. по изп. дело №20258920401030 при ЧСИ Х. Г. до ТД НАП-Варна се установява, че с разпореждане от 04.11.2025г. частният съдебен изпълнител присъединил публичните държавни вземания в размер на 8008,23лв. дължими от А. А. съгласно издаденото удостоверение от НАП. С разпореждане от 09.12.2025г. от ЧСИ Х. Г. установил, че изцяло е погасено задължението на А. към [община], за събиране на което било образувано изп. дело №20258920401030, ведно с всички такси и разноски, поради което разпоредил делото за приключено и постановил вдигане на всички обезпечителни мерки. Екземпляр от това разпореждане на ЧСИ е изпратено до ТД на НАП. На 15.12.2025г. в ТД на НАП-Варна постъпила с вх. № Ж-000-35/15.12.2025г. жалба от А. С. А. до Директора на ТД на НАП-Варна. В жалбата А. оспорил наличието на публично вземане на НАП в размер на 8008,23лв., което било установено въз основа на подадена годишна данъчна декларация от неизвестно за него лице, без неговото знание и съгласие. Посочил, че по този случай има образувано досъдебно производство №323/2023г. по описа на ОД на МВР-Варна за престъпление по чл. 316 във вр. с чл.308, ал.1 от НК, в хода на което изготвената графична експертиза установила, че подписът под декларацията не е положен от него. С постановление 16701/11.12.2023г. на РП-Варна наказателното производство било спряно. Същевременно това задължение било присъединено към образувано изп. дело №20258920401030 при ЧСИ Х. Г., а НАП била присъединен като взискател. С разпореждане от 09.12.2025г. това изп. дело било прекратено изцяло, тъй като били събрани всички дължими такси и разноски и били вдигнати обезпечителните мерки. Тъй като до момента на А. не бил връчен ревизионен акт, акт за установяване на задължения или др. влязъл в сила акт на орган по приходите, с който да се установявало валидно публично вземане спрямо него, А. заявил, че счита, че липсва годно правно основание за възникване и съществуване на публичното вземане на НАП и за поддържането му в публичните масиви на НАП. Същевременно с оглед наличието на образувано наказателно производство, той преценил, че са налице предпоставки за спиране на производството по събиране на това вземане. С тези доводи в жалбата А. поискал да бъде извършена проверка и уведомен за резултата от нея, както и : 1/ да бъде отписано публичното вземане в размер на 8008,23лв. като недължимо; 2/ да бъде спряно производството по установяване и събиране на посоченото вземане предвид наличие на наказателно производство. Към жалбата А. приложил постановлението от 11.12.2023г. на РП-Варна и разпореждането на ЧСИ от 09.12.2025г. за прекратяване на изп. дело №20258920401030. По жалбата с вх. № Ж-000-35/15.12.2025г. е постановено Решение №259/19.12.2025г. от Директора на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл. 267, ал.2, т.5 от ДОПК я оставил без уважение. Решението е връчено на А. с указания за реда и сроковете за оспорването му. В съдебната фаза по делото са приети представени от жалбоподателя и представителя му : удостоверение от 23.01.2026г. издадено от РП-Варна с информация за предмета на ДП №323/2023г. по описа на ОД на МВР-Варна, което поради неразкриване на извършителя на престъплението било спряно; удостоверение от 04.11.2025г. издадено от ТД-Варна на НАП със справка, съдържащи данни за образуваното изп. дело за задълженията на А. към НАП и за наложените обезпечителни мерки; както и издадено на 26.03.2026г. удостоверение от ЧСИ Х. Г., в което е посочено, че изп. дело №20258920401030 е образувано по молба на О. П. за събиране на дължими данъци към нея и не са погасявани публични задължения. От ответната страна във връзка с доказване компетентността на лицето постановило обжалваното решение по делото са представени заповед №369/20.05.2022г. за назначаване на В. Н. на длъжност „директор“ на ТД на НАП и служебна бележка, както и актуална справка към 03.02.2026г. от информационната система на НАП с данните за задълженията на А., вкл. предадените на публичен изпълнител в лева, ведно с данни за равностойността им в евро. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима. Подадена е от активно легитимирано лице, което е адресат на процесното решение, което е с правен интерес за оспорването му. Решението на директора на ТД на НАП Варна е връчено на 05.01.2026г. по ел. път на посочения ел. адрес от адвоката на А., който е посочен в жалбата с вх. № 161/06.01.2026г., с оглед на което жалбата до съда е депозирана в законоустановения 7-дневен срок по чл.268, ал.1 от ДОПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. При извършване на проверката по чл.168, ал.1, вр. чл.146 от АПК, като взе предвид действащата приложима правна уредба, настоящият състав достигна до следните изводи: След като в постъпилата с вх. № Ж-000-35/15.12.2025г. жалба А. С. А. оспорва наличието на публично вземане на НАП в размер на 8008,23лв., във връзка с което е направил основно две искания: 1/ да бъде отписано публичното вземане в размер на 8008,23лв. като недължимо; 2/ да бъде спряно производството по установяване и събиране на посоченото вземане поради наличието на образувано и спряно наказателно производство – ДП № 323/2023г. по описа на ОД на МВР-Варна за извършено престъпление от неизвестно лице, което като негов пълномощник подало ГДД за 2020г. по ЗДДФЛ, предвид образуваното изп. дело № 3060011546/2006г. в ТД на НАП-Варна за събиране на сумите, по което ст. публичен изпълнител М. Т. с постановления са наложени обезпечителни мерки, жалбата с исканията е следвало да се процедира съобразно уредба в дял ІV „Събиране на публични вземания“ от ДОПК – чл.162 и следв. от ДОПК. Съгласно чл.209, ал.2 от ДОПК принудително изпълнение се предприема въз основа на : ревизионен акт, независимо дали е обжалван- т.1; декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски-т.2; актове по чл.106 и чл.107 от ДОПК, независимо дали са обжалвани -т.3; влязло в сила НП – т.5 и т.н. Т.е. ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ е изпълнително основание, въз основа на което може да се предприеме принудително изпълнение за събиране на декларираните в нея данъци, осигурителни и др. вноски. Съгласно чл.163, ал.3 от ДОПК публичните вземания се събират от публичните изпълнители при НАП, освен ако в закон е предвидено други. Публичния изпълнител е органа на принудително изпълнение, който осъществява действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на ДОПК - чл.167, ал.1 от ДОПК. За искането за отписване на вземането приложим е чл.173, ал.1 от ДОПК, съгласно който вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. Служебно вземанията се отписват с изтичане на срока по чл.171, ал.2 от ДОПК. За искането за спиране на изп. дело уредбата е в чл.222, ал.1, т.1 и следв. от ДОПК, съгласно която с разпореждане на публичния изпълнител принудителното изпълнение се спира, без да се начисляват лихви за срока на спирането в изброените хипотези. Прекратяване на производството по принудително изпълнение и вдигане на наложените запори и възбрани също става с разпореждане на публичния изпълнител, съгласно чл.225 от ДОПК. Изрично в чл.226, ал.1 и ал.2 от ДОПК е разписано, че в изпълнение на правомощията си публичния изпълнител издава постановления и разпореждания, а за всяко предприето и извършено действие той съставя протоколи. Защитата срещу принудителното изпълнение е разписана в глава ХХVІІ от ДОПК в чл.266 и следв. от ДОПК. Съгласно чл.266, ал.1 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Жалбата се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите случаи - от деня на съобщението. Решаващият орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства, съгласно чл. 267, ал.1 от ДОПК. В 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба той се произнася с решение, с което може да: прекрати производството, ако до произнасянето по жалбата длъжникът плати дължимата сума, включително направените разноски – т.1; да спре изпълнението, ако са налице основанията за спиране на принудителното изпълнение по този кодекс, за което уведомява и взискателя – т.2; да отмени обжалваното действие – т.3; да остави жалбата без уважение – т.5; да остави жалбата без разглеждане, когато подателят няма интерес от обжалването на действията на органа на принудителното изпълнение или когато оттегли жалбата -т.6. В случаите по ал. 2, т. 3 изпълнителното дело се връща на органа, извършил обжалваното действие, и изпълнителното производство започва от отмененото действие. Съгласно чл.268, ал.1 и ал.2 от ДОПК в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника в 7-дневен срок от съобщението. Преписката се изпраща на административния съд в тридневен срок от постъпването на жалбата. Решението на административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване. При тази правна уредба, на обжалване и на съдебна проверка пред съда подлежи решението на директора на ТД на НАП-Варна издадено в качеството му на по-горестоящ орган, който се произнася по жалба срещу действията на публичния изпълнител. Т.е. абсолютна процесуална предпоставка за постановяване на решение по чл. 267, ал.1 от ДОПК от директора е произнасянето на публичния изпълнител по исканията в жалбата на А., срещу който се води изп. дело № 3060011546/2006г. в ТД на НАП-Варна, за отписване на публичното вземане в размер на 8008,23лв., респ. по искането за спиране на делото, което неблагоприятно за А. произнасяне да е оспорено с жалба подадена в 7-дневен срок от деня на съобщаването им. В настоящия случай като се произнесъл по исканията в постъпилата с вх. № Ж-000-35/15.12.2025г. жалба на А., директорът на ТД на НАП-Варна е излязъл извън правомощията и компетентността си, тъй като се произнесъл вместо публичния изпълнител по изп. дело № 3060011546/2006г. по описа на ТД на НАП-Варна. Налице основание по чл.146, т.1 от АПК за прогласяване на Решение №259/19.12.2025г. за нищожно. Безспорно жалбата на А. неправилно е била адресирана до директорът на ТД на НАП-Варна, вместо до публичния изпълнител по изп. дело № 3060011546/2006г. по описа на ТД на НАП-Варна. С оглед визираната по-горе процедура и компетентности в ДОПК, а и съгласно общото правило в чл. 88, ал.2 от АПК, приложим на основание §2 от ДР на ДОПК, в качеството си на по-горестоящ орган, който е бил сезиран с жалба, която не му е подведомствена, той е следва да я препрати на компетентния орган – който в случая е публичния изпълнител по изп. дело № 3060011546/2006г. по описа на ТД на НАП-Варна и едва при евентуален негов отказ по исканията и при последваща жалба срещу произнасянето на публичния изпълнител до него, да се произнесе с акт по съществото на спора. Допуснатото от ответника нарушение на процедурните правила е съществено, тъй като е способствало за издаване на нищожен акт, в нарушение на правото на защита на жалбоподателя, който е бил лишен от разглеждане и произнасяне по исканията му от компетентния орган, какъвто в случая е публичния изпълнител. Нарушението е съществено, тъй като води до пропускане на една от задължителните фази по обжалване на произнасянето на органа водещ изпълнителното дело, до изземване на компетенциите и правомощията му по отписване на задълженията, респ. по спиране на производството от по-горестоящия орган. Това е основание за отмяна на решението по чл.146, т.3 от АПК и за изпращане на преписката за произнасяне по исканията в жалбата на А. от компетентния публичен изпълнител. По отношение на формата оспореното Решение №259/19.12.2025г. издадено от Директора на ТД на НАП-гр. Варна настоящият състав установи, че е волеизявление в писмена форма, което съдържа фактически и правни основания за издаването му, както и указания за реда и сроковете за оспорването му. Не може да бъдат споделени доводите поддържани от юрисконсулта представляващ ответника, че е допусната техническа грешка на стр.3 в решението. Действително в противоречие с изложено на стр.1 в предпоследния абзац, че жалбата е допустима за разглеждане, в последното изречение от мотивите на стр.3 е прието, че жалбата е недопустима за разглеждане по същество. От съдържанието на решението може да се направи извода, че издателят му е разгледал по същество оплакванията и исканията в жалбата. В противоречие с този извод и с първоначално направения извод, че жалбата е допустима е извода преди диспозитива, че жалбата е недопустима. Извода за недопустимост на жалбата не кореспондира и с диспозитива на решението за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна. В случая не се касае за допусната грешка при изписване на цифра, име или дума, за вярното изписване на които да няма спор, тъй като са ясно отразени в документите в преписката. Поради това противоречието в решението досежно допустимостта на жалбата, особено с оглед изложените по-горе мотиви за липсата на компетентност на решаващия орган за произнасяне по исканията в нея, поради наличие на компетентност за публичния изпълнител, обосновават извод за неяснота на решението, за неговата неправилност и незаконосъобразност, които са основания за отмяна по чл.146, т.2 и т.4 от АПК. Решението не съответства и на целта на закона, тъй като издаването му е предвидено като волеизявление на директора на ТД на НАП по повод осъществен контрол за правилност и законосъобразност на произнасянето на публичния изпълнител по искания на задълженото лице за спиране на изп. дело, респ. по искане за отписване на вземане, за събиране на което е образувано изп. дело. Публичния изпълнител по силата на чл. 222, ал. 1 и чл. 167, ал.1 във вр. с чл. 167, ал.1 от ДОПК има властта да разпореди спиране на производството или да отпише вземането, ако приеме, че жалбата е основателна или пък да остави тези искания без уважение. Поради това е налице и основанието по чл.146, т.5 от АПК за неговата отмяна. В обобщение на изложеното оспорването с жалбата на Решение №259/19.12.2025г. издадено от Директора на ТД на НАП-гр. Варна е основателно. Атакуваното решение следва да се прогласи за нищожно и на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката по жалба с вх. № Ж-000-35/15.12.2025г. от А. С. А. следва да се изпрати на публичния изпълнител при ТД на НАП - Варна по изп. дело №3060011546/2006г. при ТД на НАП-Варна за произнасяне по исканията в нея за отписване на задължението, респ. за спиране на изпълнителното производство, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона дадени в настоящото решение. Съдът няма право да дава указания на органа за съдържанието на акта, поради което неоснователно е направеното от процесуалният представител искане съдът да отпише задълженията, респ. да укаже на публичния изпълнител да спре производството, респ. да отпише задълженията. При този изход на спора своевременно направеното искане от пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.1 от АПК следва да се осъди Национална агенция за приходите да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 355,11 евро, представляваща заплатени 5,11 евро – за държавна такса и 350 евро – за адвокатско възнаграждение, което е изплатено изцяло съгласно договор за правна защита и съдействие № 7/23.04.2026г. Това адвокатско възнаграждение е под минималния размер, определен в чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което искането на процесуалния представител на ответника за редуциране на възнаграждението до минималния размер е неоснователно. Водим от това и на основание чл.172, ал.2 и чл. 173, ал. 2 от АПК във вр. с чл.268, ал. 2, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, Съдът