Решение № 90 от 25.2.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 813/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение рег. № 1136/31.07.2025 г., постановено по т.д. № 1561/2023 г., СГС, ТО, VІ- 14 състав е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК: 000695089, да заплати на основание чл.61, ал.1 ЗЗД на „Геострой“ АД, „Пътстрой 92“ АД, „Пътища и съоръжения“ ЕАД, „Димас“ АД - в обединение „Пътища 2016- I етап“, за направени за осъществяване на допълнителни строително монтажни работи, извън предмета на сключения договор № РД- 33-12/29.08.2017 г., сумата в общ размер на 812 399.19 лв., ведно с законната лихва, считано от 21.08.2023 г. до окончателното изплащане, с присъждане на разноски. В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, с която се обжалва първоинстанционното решение като неправилно и необосновано. Счита, че съдът е възприел неправилно фактическата обстановка по делото вследствие на което е стигнал до неправилни изводи относно приложението на материалния закон. Съдът не е взел предвид и не е обсъдил възраженията на АПИ, направени в отговорите му- че след въвеждането на строежа в експлоатация на изпълнителя са платени всички дължими суми по договора, вкл. сума, покриваща извършените допълнително възникнали непредвидени работи; аргументите й по отношение на вида и характера на процесния договор, че договорът не е обжалван пред компетентните органи, поради което е задължителен за всички участници в него и не подлежи на промяна освен в изрично предвидените в ЗОП случай; че съгласно договора неговата цена не подлежи на промяна извън точно посочените хипотези и всички разходи над определената цена са за сметка на изпълнителя, каквато невъзможност за допускане превишаване на цената е предвидена и на стр.25 в „Забележка“ в документацията, както и в ценовото предложение на изпълнителя; че обществената поръчка се възлага въз основа на „икономически най- изгодната оферта“, съгласно действащата разпоредба на чл.37, ал.1, т.2 ЗОП /отм./. По този начин съдът е допуснал нарушение на чл.17, ал.1 ГПК. Съдът не е обсъдил аргументът на АПИ, че фактическия състав на гесцията не е изпълнен, като не е отчел, че допълнителните работи са извършени не по инициатива на изпълнителя, а тъй като са били предписани за изпълнение в заповедната книга от проектанта на договора по чл.162, ал.3 ЗУТ. Страните изрично били уредили отношенията си относно извършеното извън договорените работи, с което са дерогирали всякакви извъндоговорни облигационни фактически състави на гестията в рамките на свободата на договаряне. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което искът бъде отхвърлен, с присъждане на разноски. С отговора си „Геострой“ АД, „Пътстрой- 92“ АД, „Пътища и съоръжения“ ЕАД и „Димас“ АД оспорват въззивната жалба и искат обжалваното решение да бъде потвърдено, с присъждане на разноски. САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията във въззивната жалба във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното: Жалбата е допустима- подадена е в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт. Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното: Предявен е иск с правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД. В исковата молба на Геострой“ АД, „Пътстрой-92“ АД, „Пътища и съоръжения“ ЕАД и „Димас“ АД, партньори в Обединение „Пътища 2016- І етап“, се излага, че с решение № 32/ 01.04.2016 г. на председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, променено с решение № 60/14.04.2016 г., с уникален номер в АОП -00044-2016-0015, е открита обществена поръчка, по която обединението е определено за изпълнител. На 29.08.2017 г. е подписан договор № РД-33-12/29.08.2017 г. между Агенция "Пътна инфраструктура", в качеството на възложител, и Обединение „Пътища 2016- I етап“ , в качеството му на изпълнител, за строителство на „Лот 2 „Път 11-81 Костинброд - Бучни проход от км 8+200 до км 30+400, с обща дължина 22.2 км. област София“. Общата стойност на възложените с договора работи възлиза на 8 991 609,08 лв. без включен ДДС, като е формирана от: 1. Цената за изпълнение на строително монтажните работи по договора в размер на 8 171 735.53 лв. без включен ДДС; 2. Стойността на непредвидените разходи в размер на 817 173,55 лв. без включен ДДС, представляваща сума в размер на 10% от цената за изпълнение на СМР в лв. без ДДС и 3. Стойността на дейностите по информация и комуникация в размер на 2 700.00 лв. без включен ДДС. Възложените по договора работи са изпълнявани съгласно одобрен инвестиционен проект и количествена сметка, предоставени от възложителя по обявената обществена поръчка, като впоследствие количествена сметка, с оферираните от страна на изпълнителя единични цени, станала и приложение от договора за изпълнение на строителството. Сочи се, че инвестиционният проект е изработен от проектант по поръчка на ответника, който проектант е осъществявал и авторски надзор по време на строителството. Нито Обединение „Пътища 2016 - 1 етап“, нито който и да е от партньорите в обединението, имали ангажимент да проектират или да изменят одобрения инвестиционен проект, съответно тези дейности са изключени от обхвата на договора (видно от утвърдената за обществената поръчка документация - стр. 6, 7 и 25 и следващите, както и от чл. 3 на сключения между страните договор за изпълнение на CMP). Обектът бил открит на 11.12.2017 г. с Акт 2а съгласно Наредба № 3/31.07.2003 г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като същият е изпълнен изцяло и в срок. Изпълненото строителство е прието на 26.09.2019 г. с Протокол образец 15 съгласно Наредба № 3/31.07.2003 г. на МРРБ, като всички необходими документи за приемането на обекта са подписани от възложителя, изпълнителя, строителният надзор на обекта, избран от възложителя, и проектанта. С разрешение за ползване № СТ-05-1443 от 27.11.2019 г. обектът е въведен в експлоатация. Твърди, че възложените с договора работи са извършени качествено и в срок, като са подписани и съответните протоколи за приемане, приети без възражения от строителния надзор и възложителя. В хода на изпълнение на строителномонтажните работи се установило, че вследствие на по-дългата експлоатация (времевия диапазон от проектирането на обекта до неговото изпълнение) и нарушените експлоатационни показатели, са настъпили промени и има разлики между проектните решения и действителното положение. С цел качествено изпълнение на предвидените по проект работи и недопускане на компромис по отношение безопасната експлоатация на пътната конструкция, се наложило извършването на допълнителни количества строителномонтажни работи, както и изпълнение на нови видове работи. Надвишените количества и включването на допълнителни работи извън проекта в дейностите било продиктувано основно от технически обстоятелства, като оказващ влияние фактор било първоначалното състояние на пътното тяло, което в процеса на ремонтните дейности се оказало по-лошо от предвиденото по проект, а предвидените в проекта количества и в количествената сметка по договора, съответно различни от необходимите за изпълнение па обекта. Поддържа се, че всички решения относно направени изменения и допълнения в проекта били взети от всички страни, участващи в строителния процес, въз основа на обсъждания, анализи, съгласувания, изготвени становища от Института по пътища и мостове към АПИ. Всички промени и допълнителни работи били вписани в заповедната книга на строежа като задължителни за изпълнителя на основание чл. 162, ал. 3 от ЗУТ и съответно били изпълнени от изпълнителя, като са приети и потвърдени от страна на строителния надзор на обекта и от възложителя. За извършената по договора работа, възложителят заплатил на обединението сумата от общо 8 171 735,53 лв. без включен ДДС, която сума представлява само и единствено възложените количества съгласно количествената сметка по договора. Заплатени били извършени и непредвидени работи по проекта на стойност 817 173.55 лв. без включен ДДС, както и сумата от 2700.00 лв. без включен ДДС, представляваща стойността на дейностите но информация и комуникация. Незаплатени останали обаче надвишените и допълнителни строително-монтажни работи на стойност 812 399.19 лв. независимо, че са изпълнени, предадени и приети от строителния надзор на обекта и възложителя. Подържа, че неразплатените работи са били възложени на изпълнителя, включени са в заповедната книга на строежа и за всички са издадени и приети актове в съответствие с Наредба № 3/31.07.2003 г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като извършените работи са конкретизирани подробно в исковата молба. С писмо № 95/30.12.2019 г. Обединението информирало възложителя за изпълнените допълнителни работи и причините за тяхното извършване. С писмо № 53-00-772/28.01.2020 г. възложителят поискал от строителния надзор на обекта и проектанта да представят становища относно изпълнението на строително-монтажните работи на обекта. В отговор на изпратеното писмо строителният надзор изпратил становище писмо № 2002054/АПИ ЛОТ 2 от 07.02.2020г., с което потвърдил в цялост изпълнените дейности от изпълнителя, както и че те са приети без възражения по отношение на качество и обем, и са изпълнени съгласно направените предписания. От своя страна проектантът също изпратил становище - писмо с вх. 53-00- 1228/10.02.2020 г., с което потвърдил извършените работи. Видно от всички документи за приемане на обекта от страна на строителния надзор и възложителя, всички дейности по изпълнението са приети без възражения и за тях са съставени актове Образец 12 съгласно Наредба № 3/31.07.2003 г. на МРРБ, вписани в заповедната книга на обекта, но не са заплатени. Работите са били изпълнени без противопоставяне на Агенция „Пътна инфраструктура“, чиито представители посещавали обекта, включително участвали в месечни и работни срещи, на които били обсъждани и съгласувани и са направени в полза на възложителя. Независимо от всички получени доказателства и становища за извършените работи, възложителят отказал да признае направените работи и разходи, като не приел и отказал да подпише актовете за изпълнени допълнителни работи и не разрешил издаването и представянето на фактури, с които те да бъдат заплатени. Извършената работа била чужда за партньорите в обединението, което я е приело и осъществило вместо ответника, без да е било натоварено с нея и без партньорите да имат интерес от това. Този извод се налагал от естеството на работата - извършване на ремонтни работи на републикански пътища /Път II - 82 от РПМ/, който е изключителна държавна собственост, като ставало дума за дейности, изпълнявани на същия път, по отношение на които на обединението било възложено да извършва работа с договор РД-33-12/29,08.2017 г. След изчерпване на бюджета, в рамките на който е следвало да се изпълнява този договор, осъществяването на тази дейност е продължила, но вече на извъндоговорно основание, като единствената цел е била безопасната експлоатация на пътя и предотвратяване на пътни произшествия при ползването на пътя. Ясно от субективна страна било намерението на обединението и партньорите в него да се обслужи чуждия интерес, като нямало съмнение, че работата е била предприета изцяло в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“, която им а нормативно определено задължение да поддържа републиканския път, произтичащо о т разпоредбата на чл. 30 от Закона за пътищата. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди Агенция „Пътна инфраструктура“ да им заплати разходите за извършените в негова полза работи в размер на общо 812 399,19 лв. , които: разходи за труд - 120 485.16 лв., разходи за материали 438 921.80 лв. и разходи за механизация 252 992,23 лв., в които цени не се включва печалба, ведно със законната лихва и разноски. Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че ищците са изпълнили допълнителни строително монтажни работи не по своя инициатива, а по предписание за изпълнение в заповедната книга от проектанта по сключения договор № РВ-33-12/29.08.2017 г. Позовава се на чл. 60 ЗЗД, като твърди, че ищцовата страна била наясно с клаузите на процесния договор още преди да бъде подписан, включ и с чл. 7, ал. 4, в който ясно било посочено, че цената на договора не подлежи на промяна извън точно посочени хипотези, като всички разходи над определените в договора са за негова сметка и няма право да ги претендира. Следвало да бъде съобразена и свободата на договаряне- чл. 9 ЗЗД, и правото на страните да определят отделни уговорки на правната връзка, които се задължават да изпълняват така, както са договорени съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД. Предвид изложеното, счита че ищцовата стана е извършила предписаните работи по своя инициатива, а в следствие на изричното натоварване по силата на ЗУТ, съответно не са налице предпоставките на гестия и предявеният на това основание иск следва да се отхвърли. Извършените от АПИ плащания били съгласно сключения договор с изпълнителя, одобрения технически проект и количествено-стойностната сметка към договора, съобразно изискванията на Закона за обществените поръчки (ЗОП). АПИ не дължало плащане на СМР, извършени по условия и цени, които не са били договорени. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба, и тъй като допълнителни работи на стойност 812 399.19 лв., били извън предмета на сключения договор № РВ-33- 12/29.08.2017 г., те не следвало да се заплащат от Агенция „Пътна инфраструктура“. Съобразно цитираните договорни клаузи между страните, тези разходи били изцяло за сметка на изпълнителя, като той е бил наясно с този риск и го е приел, чрез подписването на горепосочения договор. Позовава се на съдебната практика, която е било възприето, че когато договорът е сключен по реда на Закона за обществени поръчки, изменението му не може да нарушава параметрите на обществената поръчка - условията при които е открита, проведена и обявена за приключила с одобряване на кандидата за изпълнението й, като посочва и решения на ВКС приемащи, че е недопустимо изменението на съществените параметри на поръчката - след сключването на договора, защото това би могло да се квалифицира като заобикаляне на закона. Сочи и че с нормата на чл.120 ЗОП било предвидено, че за всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществени поръчки да се прилагат разпоредбите на ТЗ и ЗЗД. Това препращане действително било относимо към сключването, изпълнението и прекратяването на договорите, но прилагане на нормите на ЗЗД се извършвало доколкото са съвместими с целите и принципите на специалния ЗОП. В този смисъл, когато договорът за обществена поръчка бил сключен въз основа на предложената от изпълнителя цена, включваща всички разходи по изпълнение на поръчката, имайки предвид, че цената е съществен елемент от сключения договор за обществена поръчка, било недопустимо изпълнителят да се позовава на общите правила на чл.61 ал.1 ЗЗД за водене на чужда работа без пълномощие, за да претендира стойността на допълнително извършените работи. Иска се съдът да отхвърли предявените искове, с присъждане на разноски. САС, ТО, 5 състав намира от фактическа страна, следното: Обединение „Пътища 2016- І етап“ е гражданско дружество създадено през м. юни 2016 г. със споразумение за създаване между „ГЕОСТРОЙ" АД - гр. София, ЕИК: 175102326, с участие от 51%; „ПЪТСТРОЙ-92" АД, ЕИК: 121015330, с участие 28%; „ПЪТИЩА И СЪОРЪЖЕНИЯ" ЕАД, ЕИК: 121559474, с участие 11%; „ДИМАС" АД, ЕИК: 107030335, с участие 10%, с цел подготовка и предаване на обща оферта за участие в процедура, открита от Агенция „Пътна инфраструктура“, за изграждането на обособени пътни участъци. Не се спори, че на 29.08.2017 г. между Агенция „Пътна инфраструктура", в качеството й на възложител, и Обединение „Пътища 2016 - I етап“, в качеството му на изпълнител, е сключен договор № РД-33-12, с който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши срещу възнаграждение строително- монтажни работи съгласно инвестиционния проект и техническото предложение за изпълнение на поръчката, както и предписанията и заповедите в заповедната книга. Не се спори по делото, че договорът за обществена поръчка по договор е сключен след проведена открита процедура по ЗОП за възлагане на обществена поръчка, с предмет определяна на изпълнител за строителство на 15 обекта от етап I на ОП “Региони в растеж“ 2014-2020 по обособени позиции", като за ОБОСОБЕНА ПОЗИЦИЯ 3 – Лот 2 „Път 11-81 Костинброд - Бучни проход от к м 8+200 до к м 30+400, с обща дължина 22.2 км. област София“. За установяване на допълнително извършените СМР над възложените с договора от 29.09.2017 г. работи, за размера на направените разходи за тяхното осъществяване, както и дали изпълнението им е било наложително, по делото е прието заключение на съдебно- техническа експертиза. За установяване извършването на плащания по договора от 29.08.2017 г. и на плащания на допълнителни работи извън този договор, по делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният иск за основателен. За да постанови решението си, СГС, ТО, VІ-14 състав е изложил мотиви, които настоящата съдебна инстанция изцяло споделя и към които на осн. чл.272 ГПК препраща. Воденето на чужда работа без поръчка е законово облигационно отношение, което възниква в случаите, когато едно лице, наречено управител на работата или гестор съзнателно предприема извършване на чужда работа. Правоотношението се поражда между гестора и лицето, наречено заинтересовано лице, доминус или стопанин, в чиято правна сфера са извършени действията. По силата на това правоотношение гесторът, който навлиза и засяга чужд кръг от права и интереси, трябва да положи дължимата грижа и да извърши съответните действия, които тя налага, а заинтересованото лице- да плати направените разноски. Фактическият състав на воденето на чужда работа без поръчка по чл.61, ал.1 от ЗЗД включва следните елементите: 1. Извършването на фактически или правни действия от гестора; 2. Извършването на работата за едно друго лице, за което настъпван последиците от извършената работа; 3. Извършването на работата само в чужд, но не и в собствен интерес, като гесторът знае, че извършва чужда работа и иска това, 4. Гесторът не трябва да е овластен или натоварен за нейното извършване, 5. Да е налице оправдание за осъществяване на дейност в чужд интерес, 6. Поемането на чуждата работа следва да отговаря на интересите и на действителната или предполагаемата воля на доминуса. Неоснователен е доводът на жалбоподателят, че първоинстанционният съд е възприел неправилно фактическата обстановка по делото, което възражение е направено бланкетно, без конкретизация на доказателствата, които се твърди, че са неправилно преценени от съда. При постановяване на решението си съдът е обсъдил представените по делото доказателства, след съвкупната преценка, на които е стигнал до извода за основателност на предявените искове. Неоснователен е доводът на жалбоподателят, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд не е взел предвид и не е обсъдил възраженията му, направени в отговорите му- че след въвеждането на строежа в експлоатация на изпълнителя са платени всички дължими суми по договора, вкл. сума, покриваща извършените допълнително възникнали непредвидени работи; аргументите й по отношение на вида и характера на процесния договор, че договорът не е обжалван пред компетентните органи, поради което е задължителен за всички участници в него и не подлежи на промяна освен в изрично предвидените в ЗОП случай; че съгласно договора неговата цена не подлежи на промяна извън точно посочените хипотези и всички разходи над определената цена са за сметка на изпълнителя, каквато невъзможност за допускане превишаване на цената е предвидена и на стр.25 в „Забележка“ в документацията, както и в ценовото предложение на изпълнителя; че обществената поръчка се възлага въз основа на „икономически най- изгодната оферта“, съгласно действащата разпоредба на чл.37, ал.1, т.2 ЗОП /отм./, като по този начин е допуснал нарушение на чл.17, ал.1 ГПК. Трайно в практиката на ВКС, която настоящият съдебен състав изцяло споделя, се приема, че в хипотеза, когато е налице извършване от изпълнител на дейности, съвпадащи с дейностите, съгласно сключения договор по реда на ЗОП, но над договорения обем и тези дейности са извършени в интерес на лицето, със знанието и без противопоставянето му, то отношенията се уреждат съгласно правилото на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, защото в резултат на извършване на дейност в чужда правна сфера, възниква облигационно отношение не от договора, а от извършване на определени действия по управление на чужда работа. В този случай, лицето, в чийто интерес са извършени, дължи на изпълнилия ги, стойността на разходите за материали и труд, без печалба. В случая предмет на спора са именно дейности над договорения обем дейности, извършени в интерес на АПИ, със нейното знание е без противопоставянето й, поради което и отношенията между страните следва да се уредят съгласно правилото на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД. В резултат на извършената от ищците дейност в правната сфера на АПИ, е възникнало облигационно отношение от извършване на определени действия по управление на чужда работа, а не от договора, чиито разпоредби са неотносими към този спор. В случая Софийски градски съд е обсъдил всички приложени по делото доказателства, както и всички въпроси, които имат значение за спора, включ. и направените от ответника възражения, поради което и не е допуснал твърдяното от жалбоподателят нарушение на чл.17, ал.1 ГПК. Неоснователен е доводът на жалбоподателят, че фактическия състав на гестията не е изпълнен, тъй като ищците са извършили процесните допълнителни СМР не по своя инициатива, а по предписание за изпълнение в заповедната книга от проектанта по сключения договор на осн. чл. 162, ал.3 ЗУТ, задължителни за всички участници в строителството. Действително, за да бъде осъществен фактическия състав на чл.61, ал.1 ЗЗД /наред с др. предпоставки/ гесторът не трябва да е натоварен за извършване на работата. Възлагането или натоварването е изричен волеви акт на възложителя, обективиран найчесто във формата на документ, какъвто документ не е приложен по делото. Предвиденото в чл.162, ал.234 ЗУТ задължението за вписване в заповедната книга на предписанията на проектанта, свързани с авторското му право, за точно спазване на изработения от него инвестиционен проект, не може да бъде определено като изричен волеви акт на възложителя и не зависи от неговата воля. Неоснователен е и доводът на жалбоподателят, че тъй като страните изрично са уредили отношенията си относно извършеното извън договорените работи, то те са дерогирали всякакви извъндоговорни облигационни фактически състави на гестията в рамките на свободата на договаряне. Гесцията е приложим институт към всякакви видове права /с изкл. на личните/, прилагането на който не може да бъде преодоляно по волята на страните. Налице са всички елементи от фактическият състав на воденето на чужда работа без поръчка по чл.61, ал.1 от ЗЗД: 1. Гесторът- Обединение „Пътища 2016- І етап“ е извършил фактически действия; 2. Работата е извършена за друго лице- Агенция „Пътна инфраструктура“, в чиято правна сфера са настъпили последиците от извършената работа; 3. Работата е извършена само в чужд, но не и в собствен интерес, като гесторът е знае, че извършва чужда работа и е иска това, 4. Гесторът не е натоварен за извършването на тази чужда работа, 5. Налице е оправдание за осъществяване на дейността в обществен интерес и 6. Поетата чуждата работа отговаря на интересите и на действителната или предполагаемата воля на доминуса. Ето защо и предявените на осн. чл.61, ал.1 ЗЗД иска за заплащане на общата сума от 812 399,19 лв. / относно която стойност във въззивната жалба не са изложени доводи/ следва да бъдат уважени. При съвпадане изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. По съдебните разноски: С оглед изхода на спора, Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде осъдена да заплати на „Геострой“ АД, „Пътстрой- 92“ АД, „Пътища и съоръжения“ ЕАД и „Димас“ АД направените и в настоящото производство разноски в размер на 276,02 евро /540 лв./ Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав