Решение № 1967 от 14.12.2025 г. на Районен съд - Плевен по дело № 4742/2025 г.

Производството е образувано по искова молба с вх. № 24742/31.07.2025 г. на В. Г. В., ЕГН ••••••••••, срещу •••, с която се иска: 1) да бъде прогласена за нищожна поради заобикаляне на закона – чл.74, ал.4 КТ клаузата със срок за изпитване в полза на работодателя, обективирана в трудов договор №17/15.04.2025 г.; 2) да се признае за незаконно уволнението и да се отмени заповед №7/23.06.2025 г.; 3) да се възстанови ищеца на заемната преди уволнението длъжност „шлосер-монтьор“ в База •••- спомагателни звена; 4) да се осъди ответника да плати обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа поради уволнение – от 23.06.2025 г. до 21.07.2025 г. в размер на 1701, 30 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното заплащане на вземането; 5) да се осъди ответника да плати обезщетение в размер на 2139, 00 лв., за периода от 22.07.2025 г. до 14.11.2025 г., представляващо разликата в заплата преди уволнението и заплатата, която получава по трудов договор №43/21.07.2025 г. сключен с •••, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба ищецът твърди, че е сключил трудов договор №17/15.04.2025 г. на длъжност „шлосер-монтьор“ с работно място База •••-спомагателни звена, с правно основание чл. 70, ал.1 КТ вр. чл. 67, ал.1 КТ със срок за изпитване в полза на работодателя. На осн. чл. 71, ал.1 КТ със Заповед №7/23.06.2025 г. работодателят прекратил трудовото правоотношение, но ищецът счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като преди да бъде назначен по прекратеното правоотношение, е работил по трудов договор №9/15.08.2023 г. на същото място и длъжност в друга фирма, със същите собственици – •••, в спомагателно звено •••, като на същото основание чл. 70, ал.1 КТ вр. чл. 67, ал.1 КТ бил уговорен срок за изпитване в полза на работодател. Правоотношението с ••• било прекратено със заповед №11/16.04.2025 г. на осн. чл. 325, ал.1, т.1 КТ по взаимно съгласие, след подадена от ищеца молба. Ищецът твърди обаче, че не е имал желание да напусне доброволно, но работодателят му заявил, че трябва да го преназначи в другата си фирма и за това го накарал да подаде молба по взаимно съгласие. Още на същия ден ищецът започнал работа в •••, като бил назначен отново със срок за изпитване. Именно поради това, ищецът формулира довод за нищожност на клаузата, регламентираща срок за изпитване в полза на работодателя, поради заобикаляне на закона, тъй като с нея не се целяла проверка на годността му да изпълнява работа, която вече била проверена, а прекратяването на трудовия договор да стане по облекчения за работодателя ред – чл. 71, ла.1 КТ. Счита още, че ограничението на чл.70, ал.5 КТ обхващало не само случаите, когато срокът за изпитване се уговарял повторно при съществуващо трудово правоотношение между същите страни, а и ако след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност е сключен нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция със само формално нов работодател, който има същите собственици на капитала, седалище и адрес на управление. Ищецът посочва, че по трудовия договор с ••• и по трудовия договор с ••• той заемал една и съща длъжност, на едно и също работно място, при еднаква длъжностна характеристика и са подписани от един и същи представител на работодателя. Фактът, че ищецът е сключил новия договор преди прекратяване на стария безсрочен договор по взаимно съгласие, означавало, че ищецът приемал двете фирми като един и същи работодател, на когото има доверие като работещ на това място повече от 20 месеца. Нищожността на клаузата за изпитателен срок, обективирана в трудовия договор от 15.04.2025 г. водила до незаконност на уволнението, обективирано в Заповед №7/23.06.2025 г. Ищецът твърди, че докато е работил в първото дружество-работодател •••, на практика му е възложено да поддържа машините на на ответника •••, като по тази причина, когато работодателят го е уведомил, че трябва да започне в •••, той не се е възпротивил и е подал предварително подготвена от работодателя молба за напускане по взаимно съгласие. От неговото съдържание било видно, че е предварително оформена, а ищецът си е написал само имената, длъжността и се е подписал. По това време работодателят на ••• прекратил ТП/трудовите правоотношения/ на още работници и ги е назначил в •••. По друг начин не можело да се обясни наличието на Заповед № 17/27.06.2024 г., по която представляващият ••• е разпоредил полагане на извънреден труд от ищеца и негови колеги, които по това време са на щат все още в •••, както и заповед № 18/27.06.2024 г., издадена отново от ••• за удължаване на работното време непрекъснато за период от 20 дни. на работници и служители, които тогава са заемали щат в ••• в това число и ищеца. В първото дружество ищецът имал по-малко възложени задачи, но е обслужвал машините на второто дружество-ответник и давал дежурства през цялото време докато е бил на щат. Оспорва представената докладна записка от 20.06.2025 г. на •••, тъй като счита, че е съставена за целите на процеса, а твърдените за извършени нарушения от ищеца са неверни. Според ищеца ежедневно ••• според технологията изготвял отчети за извършеното от шлосер- монтьорите, като те се подписвали под отчетите. Посоченото в докладната записка за неизвършено и неправилно, не било възлагано и това можело да се установи от ежедневните отчети. Ищецът счита за невярно твърдението, че спомагателното звено на ••• е в непосредствена близост до производствената база на •••. Те били в една и съща база. На база данни от чекиращо устройство било отчитано присъствието на ищеца, продължителността на работното му време, извънреден труд и др. Ищецът сочи, че разполага с видеозапис от 28.06.2024 г., на който присъствал •••-план- мениджър на •••, който може да бъде изслушан в съдебното заседание, за да се установи за кое дружество ищецът е работил на практика. Иска от съда да уважи предявените искове, като бъде възстановен на заеманата длъжност и му бъде заплатено претендираното обезщетение. Претендира разноски. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от •••, чрез адв. М. М. •••, като предявените искове се оспорват кат онеоснователни. Ищецът не бил изложил в пълнота и в коректна последователност относимите към делото факти и така създавал убеждение, че е бил принуден да напусне ••• и да започне в •••, за да може последният работодател да прекрати трудовото му правоотношение по реда на чл. 71, ал.1 КТ. Ищецът подал молба на 10.04.2025 г. до •••, с която поискал да бъде освободен от заемната в дружеството длъжност. Процесният трудов договор с ••• бил сключен 5 дни по-късно, на 15.04.2025 г. За първия работодател на ищеца се сочи, че е било напълно достатъчно на база депозираната от ищеца молба да прекрати трудовото правоотношение, без „необходимо“ преназначаване. Ако целта на ••• била да прекрати принудително и по облекчен ред правоотношението с ищеца, то за същия било ненужно да прибягва до „сговор“ с ответника •••, което назначило ищеца 5-дни по- късно само за да го уволни. Именно поради това ответното дружество счита, че тезата на ищеца е несъстоятелна за това, че е бил принуден да напусне •••. Ответникът твърди, че ••• е транспортна фирма, която в известен период от време е поддържала свое спомагателно звено в с. ••• в непосредствена близост до производствената база на •••. Между двете дружества имало допирни точки, тъй като някои от съоръженията били използвани в тяхната дейност, но ••• е престанало да поддържа спомагателна звено в с. •••, което наложило служителите на длъжност „шлосер-монтьор“ да бъдат уведомени, че предстои съкращаване. Служителите заемащи тази длъжност, в т.ч. ищецът, заявили желание да започнат работа в ••• с оглед притежаваната от тях компетентност да обслужват и специализираните машини, свързани с хранително-вкусовата промишленост. Така се стигнало до сключване на процесния трудов договор със срок за изпитване за да се провери годността на работника. Клаузата счита за действителна и не заобикаляща закона. Работодатели се сочи, че са две отделни търговски дружества, два самостоятелни правни субекта, между които не можело да се сложи знак на равенство поради сходството в органите им на управление. От публичните данни в ТР се установявало още, че сходствата в органите на управление не са напълно идентични. Този анализ обаче бил излишен според ответника, тъй като юридическите лица били различни. Така ищецът постъпил за първи път на работа в ••• на 16.04.2025 г. и между страните не е съществувало предходно трудово правоотношение. Забраната на чл. 70, ал.5 КТ намирала приложение само по отношение на една и съща работа. В случая според ответника и работата била различна от изпълняваната от ищеца в •••. Макар определени съоръжения да се използвали от двете дружества, обхвата на дейност на ••• бил различен, използвала се цялата база в с. ••• с всички налични машини и оборудване, които съществено се различавали от дейността на транспортната фирма. Работното място също се различавало, тъй като ••• има по-широк обхват – „База •••- спомагателни звена“. Липсвала идентичност и в основните трудови задължения, тъй като ищецът е назначен в ••• в предприятие за производство на растителна маса, каквато дейност другото дружество не осъществява в него. В ••• част от длъжностната характеристика на ищеца са завишените изисквания, вкл. такива за безопасност, спрямо машини и съоръжения, свързани с производството на храни. При сравнение на т.9, 11 и 12 от раздел „основни длъжностни задължения“, т.8 и 9 от раздел „основни отговорности, присъщи на длъжността“, т.2 от раздел „условия на труд“ и т.9 и 10 от раздел „основни документи, които работникът трябва да познава“ със съответните раздели от длъжността характеристика на ищеца в •••, според ответника се установявали редица различия, свързани със заемната от ищеца длъжност в транспортна фирма и в хранително-вкусовата промишленост. Ответникът формулира довод, че право на работодателя е на осн. чл. 71 КТ да прекрати трудовото правоотношение на ищеца без мотиви. Въпреки това сочи, че ищецът не се е справяло с трудовите си функции и поради това се е стигнало до прекратяване на трудовото правоотношение. Ако уволнението било самоцелно, то ответникът нямало да чака два месеца за да прибегне до тази мярка, а вместо това е проявена търпимост към служител. На 20.06.2025 г. постъпила докладна записка от прекия ръководител на ищеца •••, който довел до вниманието на работодателя определени действия на ищеца, които навеждали на извод за невъзможност или нежелание за изпълнение на трудовите му функции. Ответникът счита още, че не е налице умишлено поведение от неговата страна чрез принуда и заобикаляне на закона, а основната причина за сключване на процесния трудов договор е да провери годността на служителя. Ответникът посочва, че до назначаване на ищеца в •••, той не бил в каквито и да било правоотношения с дружеството ответник, за да му се възлагат твърдените от него задачи, свързани с поддръжка на машините на •••. Двете дружества са различни предприятия с различна дейност, а концентрацията им в една база в с. ••• не е основание да се приеме, че служителите на едното дружество се превръщат и в служители на другото. Ищецът сам признал в молбата си, че е имал по-малко задачи като шлосер-монтьор в •••, отколкото в •••, което ясно показва, че не е за една и съща дейност. Ищецът много пъти влиза в преки конфликти със служители на •••, които искали от него да извършва определени действия във връзка със съоръжения, ползвани от •••, но той отказвал, тъй като не бил служител на ••• и не бил длъжен да изпълнява нарежданията. Ответникът счита за правно ирелевантни твърденията, че молбата за прекратяване на трудовия договор е предварително попълнена. Тя съдържала ясно волята на ищеца и няма правно значение дали същата е бланка или не, до колкото не се оспорва, че носи подписа на ищеца. В посочената заповед № 17 за полагане на извънреден труд, ответникът счита, че не е издадена от законния представител на •••, а от ••• ••• – служител на дружеството. Причината името на ищеца да фигурира е техническа грешка на служител от личния състав, като тя не е довела до правни последици спрямо ищеца. В тази връзка представил заповедта с приложенията към нея, включително списък на запознати лица, от които било видно, че ищецът не е запознат. Той не полагал извънреден труд съгласно посочената заповед и не му е начислявано и заплащане. Относно другата заповед № 18 ответникът твърди, че такава не се съхранява в дружеството, нито пък е извършвано и отчитано извънредно работно време за посочения период, нито пък е издаван и представения към нея от ищеца график на дежурства. Във въпросният документ не фигурира подпис на никое лице и такива документи никога не били издавани от •••. Ответникът представя заповед № 17/27.06.2024 г., щатно разписание в •••. Сочи, че не може да представи разпечатка от система на чекиране, тъй като не се съхранява за такъв дълъг период, но не оспорва факта, че входът на базата в с. ••• е един и същ за двете дружества. Счита за неоснователно искането за щатното разписание за трето за делото лице, тъй като е неотносимо към спора, а и не се оспорва, че ищецът е работил в ••• преди да започне в •••. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като се претендират и сторените по делото разноски. В с.з. ищецът се явява лично и чрез адв. К., поддържа исковата молба и предявените с нея искове, тъй като работодателят бил само формално нов и в стария, и в новия договор имал една и съща функция при работодатели с едни и същи собственици на капитала, представители и управители. Те имали представа за качествата на ищеца и не са целели проверка на годността му. В писмената си защита формулира доводи за основателност на иска за нищожност на клаузата за изпитване в трудовия договор, поради това, че ответникът е формално нов работодател. Изрично се посочват доказателствените средства от които следва направения от страната извод, като се акцентира и на показанията на свид. •••, която подписала двете длъжностни характеристики, респ. е изисквала обяснения от ищеца, докато е полагал труд при •••. Съгласно чл. 17, ал.3 от правилника за вътрешния трудов ред на •••, работодателят изготвял поименни графици, и ако такива били представени от него, а те не били под предлог, че няма такива, щяло да се установи, че ищецът фигурира в тях, макар да е бил към ••• в онзи момент. Основателността на иска за недействителност, обуславяло извод за основателност и обективно съединените към него искове. Претендират се разноски. В с.з. ответникът оспорва исковата молба и предявените с нея искове. Съдът, като взе предвид събраните доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна: На 15.08.2023 г. е сключен трудов договор №9 със срок за изпитване между •••, представлявано от ръководителя му ••• М., управител, в качеството на работодател, и В. Г. В., като служител. Служителят е приел да изпълнява длъжност „шлосер-монтьор“ в спомагателно звено в с. •••, с шест месечен изпитателен срок, като е постъпил на работа на 16.08.2023 г. Съобразно длъжносттната характеристика в •••, с която служител се е запознал на 16.08.2023 г., заеманата от него длъжност с КОД по НКПД 7233 2032, структурно звено – техническа поддръжка, спомагателен персонал работници, е със следното описание и основни задължения: техническа поддръжка на машини, оборудване и съоръжения, вкл. превантина поддръжка, рутинни инспекции, подмяна на износени и дефектирали части, поправка на повредени части на машини и оборудване, гресиране и смазване, аварийни ремонти, основен ремонт на машини, оборудване и съоръжения. Основните задължения на служителя са да извършва дейност по превантинва поддръжка на машините и оборудването, основен ремонт на същите, дейност по гресиране и смазване, рутинни инспекции на същите, по време на работа съгласно утвърдените графици и планове. По време на изпълнение на дейности по поддръжка служителят спазва изискванията за безопасност при работа в среда с потенциална експлозивна атмосфера, както и изискванията на въведените фирмени политики, процедури, инструкции и правила в част техническа поддружка, безопасност на труда и пожарна безопасност. Служителят спазва изискванията на въведаната НАССР система чрез прилагане на Д.те производствени и хигиенни практики. В случай на авария на машини следва да е на разположение при повикване от началник смените съгласно установения график и заповед за дежурства. Служителят е йерархически подчинен на технически директор. Необходимата компетентност за изпълнение на длъжността е средно-специално професионална квалификация шлосер-монтьор, с минимален опит от 2 години като шлосер монтьор, познаване на основни шлосерки операции, правила и начин на изпълнението им, предназначение на основни смазочни материали и средства, начин на определяне на годността и степента на износване на отделните детайли и възли на машини и оборудването, да познава слабите места в машините и съоръженията, както и видовете съоръжения с повишена опасност. Личностните качества на служителя следва да включват дисциплина, отговорност, лоялност, умение за работа в екип и прецизност. С допълнително споразумение №30/01.10.2023 г. към трудов договор №9/15.08.2023 г., сключено между ••• М., управител на •••, в качество на работодател, и В. Г. В., като служител, е променен срока на трудовия договор на безсрочен. Със заповед №17/27.06.2024 г. на ••• е наредено полагане на извънреден труд от служителите, сред които и В. Г. В., шлосер монтьор. Препис от заповедта не е връчен на ищеца за запознаване, видно от нейното съдържание на л. 128. Видно от щатно разписание на длъжностите в ••• в сила от 01.01.2024 г. е че ищецът не фигурира в служителите по щат и не е имало щатна длъжност шлосер- монтьори. С писмено искане №1/12.02.2025 г. •••, представлявано от работодател ••• ••• като пълномощник, са поискани писмени обяснения от В. Г. В. в срок до 14.02.2025 г. относно допуснати системни нарушения на трудовата дисциплина. Екземпляр от искането е връчен на ищеца на 12.02.2025 г. На 10.04.2025 г. В. Г. В. подал молба в ••• гр. ••• да бъде освободен от заемната от него длъжност шлосер-монтьор. Със Заповед №11/16.04.2025 г. ••• е прекратил трудовото правоотношение с В. Г. В., считано от 16.04.2025 г. по взаимно съгласно. Заповедта е подписана от ••• М. като работодател и е получена от служителя. На 16.04.2025 ищецът подал молба до ••• да бъде приет на работа в дуржеството на длъжност шлосер-монтьор. Върху молбата саморъчно е изписано да се приеме считано от 16.04.2025 г. по чл. 70, ал.1 КТ. На 15.04.2025 г. е сключен трудов договор №17/15.04.2025 г. със срок за изпитване, между •••, представлявано от ••• М., ЕГН ••••••••••, изп. Директор, в качеството на работодател, и В. Г. В., ЕГН ••••••••••, в качеството на служител. Служителят е назначен на длъжност шлосер-монтьор с работно място БАЗА •••-СПОМАГАТЕЛНИ ЗВЕНА, шифър по НКПД-2011: 72332032, код по НКИД-10.41, код по ЕКАТТЕ: 87597, с шест месечен изпитателен срок в полза на работодателя, при пет дневна работна седмица, на фиксиран 8 часов работен ден. Уговорено е месечно възнаграждение в размер на 1594 лв. платимо ежемесечено от 10-то до 15 то число на месеца, следващ отработения месец, и с оставащи 20 дни платен годишен отпуск. Видно от длъжностна характеристика за длъжност шлосер-монтьор в ••• е, че със следното описание: техническа поддръжка на машини, оборудване и съоръжения, вкл. превантивна дейност по поддръжка, рутинни инспекции, подмяна на износени и дефектирали части, поправка на повредени части на машини и оборудване, гресиране и смазване, аварийни ремонти, основен ремонт на машини, оборудване и съоръжения. В основните задължения на длъжността е предвидено, че превантивната поддръжка се осъществява по утвърден план и график, като се извършват дейности и по основен ремонт на машините и оборудването, по гресиране и смазване на машини, рутинни инспекции, отстраняване на аварии. По време на изпълнение на тези задължение се спазват изискванията за безопасност при работа в среда с потенциално експлозитвна атмосфера; изискванията на въведените фирмени политики, процедури, инструкции, и правила в част техническа поддръжка, безопасност на труда, пожарна безопасност и аварийна безопасност; спазва изискванията на въведната НАССР система, и работи съгласно изискванията на въведените Пререквизитни програми; участва в обучения за повишаване на компетенциите. В случай на аварии служителят има задължение да е на разположение, при повикване от началник смени съгласно утвърдена заповед и график на дежурства. Служителят има и задължение да спазва стандартите за лична хигиена, да познава опасностите свързани с рисковете за безопасност на храните при извършване на ремонт на машини и оборудване, като предприема мерки за предотвратяване на рискове от замърсяване на продуктите. Предвидени са и задължения за спазване на безопасните условия на труд, явяване на периодични медицински прегледи, да носи защитно работно облекло. Основни документи, които работникът следва да познава са Правилник за вътрешен трудов ред, техническа документация на машини и оборудване, изисквания за безопасност при работа в среда с потенциална експлозивна атмосфера, правилни за безопасност и здраве при работа в среда по електрообзавеждане с напрежение до 1000V, Наредба за условия и ред за издаване на лицензии на лице за осъществяване на технически надзор, авариент план, план за действия при пожар, вътрешни правила за осигуряване на пожар, НАССР план, цели по качество и безопасност на храните. Изискванията за заема на длъжността са работникът да има средно-специално образование, професионална квалификация шлосер-монтьор, 2 години минимален стаж на длъжността, като познава основни шлосерки операции, правила и начин на изпълнение, предназначение на основни смазочни материали и средства и т.к. Ищецът се е запознал с длъжността характеристика на 16.04.2025 г. Със Заповеди №104/27.05.2025 г. и № 67/24.04.2025 г. на ••• е разрешено на В. Г. В. да ползва общо шест дни платен годишен отпуск. Със Заповед №7/23.06.2025 г. ••• на осн.71, ал.1 КТ, представлявано от работодател ••• М., се прекратява трудовото правоотношение с В. Г. В., считано от 23.06.2025 г. на длъжност „шлосер-монтьор“. Препис от заповедта е връчен на служителя на 23.06.2025 г. Видно от справката от Търговския регистър към 31.07.2025 г. е, че ••• е със седалище и адрес на управление в гр. •••, ул. •••, с представители ••• М. и ••• ••• М.. В съвета на директорите освен посочените представители е включено и ••• М.а. Начин на представяне: заедно или по отделно. Основна дейност на дружеството: проектиране, производство и строителство на сглобяеми бунгала, вили и къщи, проектиране и производство на трислойни стенни елементи и всички компелтоващи детайли за сглобяемите къщи, производство на пластмасова и алуминиева дограма, инженерингова дейност, производство и преработка на растителни масла, вътрешна и международна търговия и съхранение на зърнени продукти, международен и вътрешен транспорт, външа и вътрешна и търговия с всякакви стоки, всяка друга дейност, която не е забранена по закон. От справка от Търговския регистър към 31.07.2025 г. се установява, че ••• е ООД, със седалище и адрес на управление в гр. •••, ул. „ •••, предмет на дейност вътрешен и международен транспорт, спедиторски дейност, представителство на български и чуждестранни физически и юридически лица, както и всякакви други дейности, незабранени от закона. Управители на дружеството са ••• М. и ••• ••• М., начин на представяне: заедно или поотделно. На 21.07.2025 г. е сключен трудов договор № 143 между •••, представлявано от •••, като управител и в качеството на работодател по договора, и В. Г. В., служител, със срок за изпитване – шест месеца. Служителят е приел да изпълнява работник сглобяване на детайли срещу задължението на работодателя да му заплаща основно трудово възнаграждение 1200 лв. Видно от личната здравна книжа на ищеца е че е издадена на 23.06.2023 г. от МЗ РЗИ Плевен, като е преминал съответните прегледи през 2023 и 2024 г., а местоработата на ищеца е посочено, че е в ••• ГР. •••, клон, на длъжност шлосер- монтьор. От заключението на допуснатата и приета по делото ССЕ, неоспорено от страните, на л.94, се установява, че брутното трудово възнаграждение за месец предхождащ прекратяването е 1813, 97 лв., като така за периода от 23.06.2025 г. до 21.07.2025 г. размера на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ е в размер на 1701, 30 лв., а по чл. 225, ал.2 КТ за периода от 22.07.2025 г. до 23.12.2025 г. е 3191, 31 лв. От показанията на свид. М. К., също водещ дело срещу ответното дружество, се установява, че е работил с ищеца В. в ••• до юни 2025 г. след което били прехвърлени в •••. Тогава началникът на охраната на ••• им казал, че ги викат в заседателната зала и когато пристигнали, там бил ищеца, другия шлосер •••, трима от общите работници и чистачка от •••. Някои от присъствалите били започнали да попълват документи за освобождаване от ••• и назначаване в •••. Нямало никой от ръководството, който да даде обяснение. Докато работил в „•••“ свидетелят поддържал съоръженията на ••• – пресов цех, рафинерия, силозно стопанство, складови помещения за съхранение. Свидетелят се подчинявал на технически директор, но не винаги имало такъв в „•••“. Когато нямало такъв свидетелят се подчинявал на главния механик ил иследващия по йерархия началник пресов цех в •••. Имало случаи в които свид. ••• ••• – план- мениджър на •••, се свързвала с него за да му търси отговорност защо не си вдига телефона. Имали периодични инструктажи от •••. По време на дежурство със свидетеля се свързал началник на пресов цех или екстракция от •••, като свидетелят след това се предвижвал до КПП на •••, чекира се през охраната, а тя отваряла помещението за резервни части на •••, записвали в книгата коя част от къде е взета и в кое съоръжения се подменя частта. В ••• свидетелят попълвал бланки за свършена работа, като в нея срещу три имена и подпис, се записвало кой какви съоръжения е поддържал през деня. Свидетелят възприел, че поправените съоръжения са на •••, тъй като в документите, които подписал се сочело, че са тяхна собственост. „•••“ АД нямало съоръжения, а поправяните били на •••. Графиците за дежурство се носили в работилницата на •••, там се залепвали, носели се от главен механик, а когато нямало такъв – от началник на пресов цех в “•••“ АД. Докато работел в „•••“ ЕООД свид. К. подавал заявление за отпуск до главния механик •••, а когато нямало такъв до технически директор на ••• - Тодор, който ги взимал, след което ги разписвал. Когато нямало такива, заявленията се носили до план-мениджъра свид. ••• ••• от •••. Прехвърлените шлосер-монтьори в ••• били В. В., •••, свидетеля и ••• •••ев. Винаги с ищеца изпълнявали трудовите си задъжения, без възражения, докато били в •••. Не им били дадени обяснения и не им бил указан натиск, когато попълвали молбите за прекратяване на трудовото правоотношение. На въпросния ден, попълнили молби за напускане, а след това веднага попълнили за назначаване. Извършената от свидетеля работа по вид и обем била еднаква в двете дружества, макар в ••• да е работил два месеца Техническия директор Тодор и главен механик •••, с които комуникирал и на които бил подчинен, свидетелят знаел, че работят в ••• понеже те му казали. Складът бил общ, като за ремонт на машина взимали части от общия склад на •••. От показанията на свид. ••• ••• се установява, че свидетелят заема длъжност директор-предприятие при ответника, а лицето В. В. работи по ТПО от 16.04.2025 г. с •••. До 16.04.2025 г. последният работил по ТПО с •••, но на свидетелят не му било известно, защо правоотношението е прекратено. На производствената площадка имало машини, съоръжения, които са поддържали от служители на ••• и „•••“АД. Изпълнителният директор на ••• прекратил правоотношението с ищеца, понеже не притежавал нужните компетенции и техническа експертиза. Заповед №17/27.06.2024 г. била подписана от свидетелката, но техническа била изготвена от служител, а след това била установена техническа грешка. В нея присъствал и В. В., поради което заповедта била връчена за сведения и изпълнение. Заповед №18/27.06.2024 г. за удължено работно време не била издадена, тъй като такъв труд не бил полаган от тях. Заповедта била съставена като чернова, но не била издадена, тъй като не отговаряла на съответните законови изисквания. Свидетелят не е съставял графици за дежурства на плосер-монтьорите, не е давал преки нареждания на ищеца, но е получавал оплаквания от други служители, че той отказва да съдейства по отношение на длъжностните му задължения. Макар дружествата да били две, на работната площадка свидетелката изпълнявала длъжност изпълнителен директор. Свидетелят нямал отношения с •••, а в •••, представлявала изпълнителния директор. На свидетеля не му е известно в ••• да е имало управител или някой друг, а свидетелят е единствен представител на висшето ръководство от ••• и било нормално на нея да се оплакват. Задачите на монтьорите в ••• давал главния механик, но свидетелят не знае кой е той. Свидетелят признава, че подписът е негов в писмо-искане от 12.02.2025 г. за даване на обяснения от ищеца, докато работил в ••• за дисциплинарни нарушения, понеже между двете дружества било уговорено и сключено спораузмение за взаимно осигуряване и уведомяване на рисковете по отношение на безопасност на труда и опазване на околната среда. Свидетелят изготвил типове длъжностни характеристики за шлосер-монтьорите в •••. Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото писмени доказателствени средства, гласни доказателствени средства и заключение на ССЕ. Съдът дава вяра на анализираните по-горе писмени доказателствени средства / длъжностни характеристики, трудови договори, заповеди, здравна книжка, справки от ТР, споразумение, щатно разписание, молби, писмено искане/, които се ползват с придадената им по чл. 178 и чл. 179 ГПК доказателствена сила и стойност, като не са налице данни, внасящи съмнение в тяхната достоверност. От изброените писмени доказателствени средства се установяват трудовите правоотношения на ищеца с дружествата ••• и •••, датата на прекратяване на трудовото правоотношение и с двете дружества, основанията за това, основните задължения на заемната длъжност от ищеца, законните представители на двете дружества, работодателя на ищеца според трудовите договри, месторабота, наличните длъжности към 01.01.2024 г. в •••, изисканите от пълномощник на изпълнителния директор обяснения от ищеца. Съдът не е взел предвид показанията на свид. М. К. за начина по който комуникирали служителите/личен или служебен телефон/, дали свидетелят е уведомил надлежно работодателя при ползване на болничен лист, представянето на •••, респ. заеманата от него длъжност, тъй като са неотносими към предмета на спора. Съдът не дава вяра на показания на свидетеля в частта, в която са направени предположения за впечатленията на прекия им ръководител в •••- свид. •••, както и частите в които свидетелят не знае или не помни конкретни правно значими за настоящото производство обстоятелства. В останалата част съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като са последователнио, логични и непротиворечиви. Не се установява с оглед образуваното от свидетеля исково производствот, същият да е проявил заинтересованост, обуславящ извод за недостоверност изцяло или частичност на показанията му. С достоверните показания на свид. К. се установява начина на работа в двете дружества, поправяните от тях съоръжения и машини, преминаването им от едното дружество към другото на длъжност „шлосер-монтьор“. Съдът не е взел предвид показанията на свид. ••• относно това коя от дейностите на двете дружества е по-комплексна, тъй като показанията в тази част представляват оценка/извод на свидетеля, а не лично възприет от него факт. Съдът не дава вяра на показанията на свид. ••• в частта, в която заявява, че няма пряко отношение с „•••“ АД, тъй като показанията на свидетелят са противоречиви. Свидетелката сама признава, че тя е лицето към което се обръщат служителите на работната площадка и след като и е предявено съставеното от нея писмено искане за обяснения, признава, че е изисквала обяснения от служител в ••• за извършени дисциплинарни нарушения. Следователно свидетелката въз основа на едни или други вътрешни правила има служебни отношения с посоченото дружество/ •••/ и осъществява правомощия присъщи на рабодателя, или упълномощено от него лице. В останалата част показанията на свидетелката са последователни, логични и непротиворечиви, като съдът им дава пълна вяра. С тях се установява позицията на свидетелят в •••, взаимотношенията с ••• и с ищеца. Съдът дава пълна вяра на приетото по делото заключение на ССЕ, тъй като е обективно, пълно и обосновано, същото е изготвено от компетентно вещо лице. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Предявени са допустими обективно съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 74, ал. 4 КТ вр. чл. 70, ал. 5 КТ и обусловени от него искове по чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225 ал. 1 и 2 КТ. Основателността на предявения отрицателен установителен иск с правно осн чл. 124 ГПК вр. чл. 74, ал.4 вр. Чл. 70, ал.5 КТ, е предпоставен от установяването на твърдения опорочаващ клаузата за изпитване на служителя по чл. 70, ал. 1 КТ факт, уговорена в трудов договор №17/15.04.2025 г. сключен мжду страните. Заобикаляне на закона е налице, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства. Макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Сключената при заобикаляне на закона сделка е поначало позволена - недопустима е нейната по- далечна цел. Тоест клаузата за срок за изпитване, включена в трудов договор при формално спазени изисквания по чл. 70 КТ (трудовият договор е първи между страните за определена длъжност), може да е недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея се цели не проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора с работника по облекчения за работодателя, с посоченото по-горе, ред на чл. 71, ал. 1 КТ, по причини, които не са свързани с изпълняваната работа(р. на ВКС, четвърто г. о. по гр. д. 621/09 г. Р № 118 от 4.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6968/2014 г., III г. о., ГК, ). В разглеждания случай, макар формално да не противоречи на чл. 70, ал. 5 КТ, понеже клаузата за изпитване на служителя В. в полза на работодателя, съдържаща се в сключения трудов договор №17/15.04.2025 г., е първи между страните за изпълняваната работа, клаузата за срок за изпитване не преследва типичната й и позволена цел да провери годността на работника/служителя за изпълняваната работа. Качествата на служителя в случая са проверени и оценени от работодателя, който макар различно ЮЛ е само формално нов. По делото безспорно се установи от трудов договор №17/15.04.2025 г., трудов договор №9/15.08.2023 г., показанията на свид. К. и •••, справка от търговския регистър и длъжностни характристики, че работодателят по двата трудови договори е един и същ(••• М.), местоработата и заемната от ищеца длъжност е една и съща(спомагателна база с. •••, шлосер-монтьор). Посочените доказателствени средства по своята съвкупност създават несъмнено убеждение в съда за съществуването на горепосочените обстоятелства. Това е така, защото справката от ТР несъмнено установява, че двете юридически лица – „•••“ ЕООД и ••• имат едно и също седалище и адрес на управление в гр. •••, един и същи клон към който е работил ищеца в с. •••, едни и същи собственици и представители, като при последното дружество има и трети член към съвета на директорите, но това не променя неговите представители. Този извод се потвърждава и от трудовите договори 17/15.04.2025г. и №9/15.08.2023г., сключени между ищеца и двете дружества, тъй като в тях изрично е посочено една и съща месторабота, една и съща длъжност, и най-вече един и същи работодател – ••• М.. Учреденото представителство и за двете дружества е възможно да бъде както заедно, така и по отделно. В този контекст, те са представлявани отделно от едно и също лице, легитимирало се като работодател на ищеца и по двата трудови договора. На следващо място, в длъжностната характеристика работодателят определя трудовите задължения за съответната длъжност, но съдържанието на тези трудови задължения следва от естеството на работата. Именно при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността/Р 344/29.11.2011 г. по гр. дело 1407/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение 369/03.02.2014 г. по гр. дело 3037/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение 7/04.02.2014 г. по гр. дело 3029/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение 366/28.04.2010 г. по гр. дело 1023/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение 350/29.10.2014 г. по гр. дело 2458/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС/. Заеманата от ищеца длъжност в двете дружества – „шлосер-монтьор“ е еднаква не само по своето наименование, но и като трудови функции, доколкото от двете длъжностни характеристики несъмнено се установява, че е запазено естеството на основната трудова функция – техническа поддръжка и превантивна дейност по поддръжка на машини, оборудване и съоръжения, поправка на повредени части и т.к. За запазване на естеството на трудовата функция са събрани показанията на свид. К., с които се потвърждава, че полаганият труд е идентичен и фактически са поправяните машини и съоръжения на •••, докато двамата с ищеца са работили в •••. Не се установява съществена разлика в трудовите функции на заеманата от ищеца длъжност в двете дружества. Поддържаните отношения между работници/служители с изпълнителния директор на ••• се установяват от показанията на свид. •••, от които се установява, че тя е лицето към което е нормално да се обръщат на работната площадка, дори и срещу служители от„•••“ ЕООД. Именно с писмено искане свидетелката в качеството на изп. Директор на ••• е изисквала обяснения на ищеца за нарушения на трудовата дисциплина, докато е полагал труд в „М.и Транпосрт“ ЕООД и без да е в трудово правоотношение с ответника. От показанията на свидетелите, а и между страните не е спорно, че двете дружества имат и са използвали една и съща база, с един и същи вход, като при поправата на машините е преминавано през КПП на ответното дружество, взимани са части от склада на ответното дружество, за да се поправят и машини на „•••“ ЕООД по дежурство. В заключение, преследваната с клаузата за изпитване на служителя в трудов договор №17/15.04.2025 г. цел е непозволена, тъй като се заобикаля забраната на чл. 70, ал.5 КТ и се цели да се прекрати трудовия договор с ищеца по облекчения за работодателя ред на чл. 71, ал. 1 КТ по причини, които не са свързани с изпълнението на работата му. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че искът по чл. 74, ал. 4 КТ вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 70, ал.5 КТ е основателен и следва да се уважи, като се обяви недействителността на клаузата засрок за изпитване в трудовия договор на страните №17/15.04.2025 г. поради заобикаляне на закона. Предвид горното, уволнението на ищеца, извършено на осн. чл. 71, ал. 1 КТ е незаконно, поради което предявените искове по чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 от КТ са основателни, като Заповед №7/23.06.2025 г. на ••• следва да бъде отменена, защото договорът е сключен за неопределено време по см. на чл. 67 КТ, ведно с последицата на чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. На осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ на ищеца следва да се присъди обезщетение за времето през което е останал без работа, като за периода от 23.06.2025 г. до 21.07.2025 г. размерът на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ е 1701, 30 лв., съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на вещо лице. Основателен е и осъдителния иск по чл. 225, ал.2 КТ, доколкото за периода следващ 21.07.2025 г. ищецът е работил на по-нископлатена работа и има право на разликата в заплатите, като съгласно заключението на вещото лице за периода 22.07.2025 г. до 23.12.2025 г. размерът на обезщетението е 3191, 31 лв. Съгласно чл. 235, ал.3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска. Причинно-следствената връзка между незаконното уволнение и оставянето без работа, респ. полагането на труд на по-ниско платена работа, не е прекъсната. Безспорно е, че ищецът е полага труд, считано от 22.07.2025 г. в •••. Така за периода от 22.07.2025 г. до датата на приключване на съдебно дирене(14.11.2025г.), на осн. Чл. 161 ГПК и заключението на вещото лице, съдът изчисли разликата в трудовото възнаграждение, а именно сумата от 2305, 25 лв. С оглед принципа, регламентиран в чл. 6, ал.2 ГПК, предявеният осъдителен иск по чл.225, ал. 2 КТ следва да бъде изцяло уважен за сумата от 2139 лв. При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение, които са доказани по основание размер/договора за правна помощ има характер на разписка в частта, в която е посочено, че възнаграждението е платено в брой/, и следва да заплати сумата 800, 00 На осн. чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати и възнаграждение за вещо лице в размер на 450, 00 и сумата от 153, 61 лв., представляваща държавна такса за разгледаните искове, платима по сметката на РС Плевен, в полза на съдебната власт.