Решение № 85 от 8.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 413/2024 г.

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК. С решение № 16370 от 11.10.2023 г. постановено от СРС, 35 състав по гр.д.№ 53763 по описа за 2022 г. се: ОСЪЖДА П. Ж. Ж., да заплати, на основание чл. 233, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД на С. И. Д., сумата от 1 968 лева, представляваща обезщетение за нанесени вреди върху движимо имущество, намиращо се в жилище – Апартамент №28, находящ се в град Варна, адм. адрес: бул. •••• и ползвано от ответника по време на сключен между страните договор за наем от 08.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от деня на предявяване на иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над посочената сума до пълния размер на предявената претенция от 2 210 лева; ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. Д. срещу П. Ж. Ж., иск с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 52, 65 лева, представляваща остатък от плащане на консумативни разходи за вода по време на договора за наем от 08.09.2021 г., след извършено прихващане на насрещни вземания на страните, ведно със законната лихва върху главницата от деня на предявяване на иска, като неоснователен. Постъпила е въззивна жалба от П. Ж. Ж., ответник пред СРС. Решението се обжалва в частта в която е уважен иска по чл.233, ал.1, предл. 2 ЗЗД, както и в частта за разноските. Излагат се доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, вкл. във връзка с необсъждане на гласните доказателства, депозирани на страната на ответницата, както и недопускане на трети свидетел в нейна полза. Сочи, че разпитаната като свидетел на страната на ищеца М. е адвокат на същата в производството по обезпечение на доказателства. Позовава се на забраната на чл.33, ал.4 от Закона за адвокатурата. По отношение на другата свидетелка – Т. се сочи, че била заинтересована от изхода на спора, тъй като била брокер на имота. Сочи, че показанията на свидетелите, разпитани на страната на ответницата били игнорирани от СРС. Твърди, че свидетелите М. и Ж. имали преки впечатления на почистването на апартамента, както и на нанасянето на ответницата в същото. Освен това обезпечението на доказателствата не било сторено непосредствено след напускането на имота от страна на ответницата, а в доста по-късен етап. Иска се в обжалваната си част първоинстанционното решение да бъде отменено и постановено друго, с което претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се разноски. По въззивната жалба е постъпил отговор от С. И. Д., ищец пред СРС. Излагат се доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Намира, че не са допуснати сочените от въззивницата нарушения при постановяване на обжалваното решение. Сочи, че свидетелските показания били преценени при съпоставянето на едни с други. Липсвали данни за лична заинтересованост на свидетелите, разпитани на страната на ищцата. По отношение на свидетелката М. се сочи, че не сме в хипотезата на чл. 166, ал.3 ГПК и показанията били допустими. Позоваването на разпоредбата на чл.33, ал.4 от ЗАдв. намира за неуместно. Правилно СРС не бил кредитирал показанията на свидетеля Ж., който бил баща на ответницата. Освен това неговите показания противоречали на показанията на останалите свидетели. Показанията на свидетеля Ж. противоречали и на протокола-опис от 08.09.2021 г. при предаване на имота на ответницата като наемател. Този протокол бил подписан от ответницата без възражение. Изрично било посочено, че всички вещи са работещи и в изправност. Самият свидетел не изключвал ответницата и нейния приятел да са отглеждали животно в апартамента. Следвало да се посочи, че в отговора по исковата молба не било направено възражение за това, че при отдаването му под наем жилището е било в лошо състояние, а обзавеждането в неизправност. Не било допуснато соченото от въззивницата нарушение във връзка с недопускането на свидетел в нейна полза; искането за това било преклудирано. По отношение на производството за обезпечение на доказателства, счита че същото е своевременно проведено. Следвало да се вземе предвид и изложеното от свидетелите, че предаването на ключовете от апартамента от страна на наемателката на наемодателя било забавено; самите ключове били предадени по куриер по местоработата на ищцата, което било станало през м.09.2022 г. Решението било постановено в съответствие с чл.233 ЗЗД и отговорността на ответницата била правилно ангажирана. Претендират се разноски. По допустимостта на въззивната жалба: За обжалваното решение въззивницата е уведомена на 20.10. 2023 г., въззивната жалба е подадена на 03.11.2023 г. Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК. Налице е правен интерес от обжалване. В частта в която предявеният срещу въззивника /ответник/ иск по чл.233, ал.1, предл.2 ЗЗД, както и този по чл.232, ал.2 предл.2 ЗЗД са отхвърлени, решението като необжалвано е влязло в сила. По основателността на въззивната жалба: Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата. След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно. По доводите във въззивната жалба: За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС по отношение на иска с правно основание чл. 233, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД е изложил следните мотиви: С договора за наем наемодателят се задължавал да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да заплати определена цена. Договорът се считал сключен, в момента в който страните постигнат съгласие относно вещта, която ще се предостави за ползуване и относно наемната цена. Наемателят бил задължен да приеме вещта, да заплаща наемната цена, да пази и да поддържа вещта и да я върне на наемодателя. Наемателят дължал обезщетение за вредите, причинени по време на ползуването на вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Той дължал обезщетение и за вреди, причинени от негови пренаематели. Ето защо, за да бъде основателна една такава претенция, ищецът следвало да установи пълно и главно в производството, че е налице валидно възникнало правоотношение за наем, че в рамките на предоставеното ползване на наемателя на вещта, предмет на договора, са реализирани вреди, които не са обезщетени от последния. Безспорно от доказателствата по делото, било, че страните са влезли в облигационни отношения на 08.09.2021 г. по повод сключения договор за наем. Макар ответникът да възразявал, че към момента на сключване на договора за наем, жилището, находящо се в гр.Варна, не изглеждало в добър вид, по делото не били събрани конкретни доказателства в посочения смисъл. Напротив, в приложения по делото протокол-опис от 08.09.2021 г., подписан и от наемателя П. Ж., били описани всички основни помещения, сервизни и други помещения, ведно с обзавеждането, като никъде не било маркирано наличие на проблем/повреда. В забележка прочие било отбелязано, че всичко е работещо и в изправност. В този дух били и свидетелските показания на свидетелите Т., Й. и М.. Тук било мястото да се посочи, че действително двама от тези свидетели /Й. и М. / се намирали в близки (единият – родствени /съпруг/, а другият – приятелски) отношения с едната страна, а именно с ищеца. Последното обстоятелство обаче не било от характер да дезинтересира съда от техните показания. В трайната си практика ВКС приемал, че самият факт на родствена, семейна или друга връзка със страната не било предпоставка, достатъчна, за да дискредитира свидетелските показания и да послужи за основание същите да не бъдат ползвани от съда при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Така било в Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, където се приемало, че всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел. В такава хипотеза съдът не можел да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а бил задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. Следователно, с доказателствена стойност се ползвали и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не било основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица. Позовавайки се на цитираната практика на Върховния съд и като счел, че показанията на свидетелите Й. и М. са в унисон с останалите доказателства по делото, съдът ги е кредитира в цялост. Според чл. 230, ал. 1 ЗЗД, ако не било уговорено друго, наемодателят бил длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаряло на ползуването, за което била наета, а съгласно чл. 230, ал. 2 ЗЗД, ако вещта не е предадена в надлежно състояние, наемателят можел да иска поправянето й или съразмерно намаление на наемната цена или да развали договора, както и да иска обезщетение във всички случаи. Доколкото по делото липсвали факти в този смисъл, а дори и твърдения от ответната страна, следвало, че вещта, в това число и движимите вещи в нея, били предадени в състояние, което отговаряло на ползването, за което същата била наета. Поради това и съдът е приел, че към 08.09.2021 г. вещта е била в добро състояние, поради което именно ответникът бил решил да сключи съглашението за наем. На следващо място, от изслушаната по делото съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещо лице, притежаващо необходимите познания в съответната научна област, която била обоснована, логична и последователна в изложение, поради което съдът я е ценил с доверие, се установявало, че в процесния апартамент към 28.09.2022 г. били налице щети, чийто разход възлизал на сумата от 1 968 лева. Към експертизата бил приложен снимков материал за онагледяване на установените факти и обстоятелства. От свидетелските показания на свидетелите П.К. Т., К.А. М. и И.Х. Й. еднопосочно се установявало, че след преустановяване на договорната връзка между страните, в процесното жилище се забелязвали множество вреди – в това число върху стенните тапети, върху мебелите и върху някои движими вещи, част от обзавеждането в апартамента. Свидетелите били единни в това, че пораженията най-вероятно са в резултат на свободно отглеждане в апартамента на животни, като белег на това сочели установените от тях: животински косми по пода; наличието на зацапвания в жилището, които наподобяват такива в резултат на уриниране на животно; установяване наличието на животински екскременти; нагризването на част от мебелите в жилището; надраскване кожата на мебелите и пр. Сам свидетелят на ответника – свидетеля Ж. признавал, че не знае П. Ж. и Д.Б. да са отглеждали животни в наетия апартамент, без обаче да отрича тази възможност. Тези показания били в унисон и със заключенията на вещото лице по съдебно- оценителната експертиза, в това число и с приложения към нея снимков материал. Следвало да се отбележи, че свидетелските показания на свидетеля Ж., в частта, в която твърдял, че апартамента, според него, не бил в добро състояние и не бил след ремонт, оставали неподкрепени от други доказателства, събрани в хода на производството, предвид което и съдът не ги е кредитирал. Необходимо било да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност било нормално разпитаният свидетел да описва някои детайли от събитието, респ. обекта по различен от действителния начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславяло от човешкото сетивно възприятие, внушение и словесно въздействие и девнушение, които били предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може да ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит било логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни. С оглед на тези си мотиви и като отчел, че са доказани всички елементи от фактическия състав на тази претенция, съдът е достигнал до извода, че искът по чл. 233, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД е доказан в своето основание, като за неговия размер, съдът следвало да се довери на изчисленията на вещото лице, работило по съдебно-оценителната експертиза. Последната сочела, че общият размер на разходите за отстраняване на констатираните щети е 1 968 лева, поради което и искът следвало да бъде уважен до този размер, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 2 210 лева – отхвърлен. Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното: Ищцата претендира обезщетение за вреди на основание чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД, изразяващи се в: А-всекидневна: -подмяна на скъсани стенни тапети; -претапициране на 8 кухненски стола и ракла 1 бр.; -подмяна на первази; Б-кухня: -микровълнова фурна – повредена; В-хол: -подмяна на скъсани и изцапани стенни тапети; -подмяна на тапицерия на ъглов диван; -поправка на повдигащ механизъм на сгъваемо легло; -поправка на лаково покритие на холна маса; Г-първа спалня: -претапициране на разтегателен диван; Д-втора спалня: -подмяна на счупен опорен крак на разтегателен диван. Общата стойност на вредите е оценена според ищеца на сумата от 2 210 В срока по чл.131 ГПК с отговора по исковата молба ответницата е възразила като е посочила, че при предаването на имота, предмет на договора за наем, същият не е бил основно ремонтиран, не е бил почистен, а предадените вещи не били чисто нови. Микровълновата печка била в неизправност още при наемането на апартамента, за което бил уведомен съпругът на ищцата, който посъветвал ответницата да я даде на ремонт. Наемателката, обаче, предпочела да си закупи нова, която била ползвана и след прекратяване на наемната връзка си я взела. Налице била амортизация, за която ответницата не носела отговорност. Освен това ищцата и съпругът й се били нанесли в апартамента преди да им бъде върнато владението и ключовете от ответницата. Претенциите били изцяло неоснователни, както и не били констатирани в присъствието на ответницата. Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена. При липса на друга уговорка между страните наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползуването, за което е наета /чл. 230, ал. 1 ЗЗД/, а наемателят е длъжен да върне вещта, както и да заплати обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря /чл. 233, ал. 1, изр. 1 и 2 ЗЗД. Наемателят дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели /чл. 233, ал. 1, изр. 3 ЗЗД/. Следователно основателността на предявения иск е обусловена от установяването от страна на ищеца на следните правопораждащи факти, а именно: 1/ че валидно е възникнало твърдяното облигационно правоотношение; 2/ че е предоставил на ответника ползването на процесния имот, като към момента на предаване на ползването имотът е бил обзаведен с твърдените за увредени вещи; 3/ че през време на ползването на вещта в причинна връзка с действията на ответника са били причинени твърдените повреди в имота; 4/ размера на твърдените вреди. Не се спори по делото, че страните са били обвързани от договорна връзка по наемно правоотношение. Това обстоятелство не само е безспорно, но и се установява от представения по делото /пред СРС/ наемен договор от 08.09.2021 г. Не се спори по делото, а и от представения протокол-опис от 08.09.2021 г./л.7 по делото пред СРС/ се установява, че ап.28, предмет на наемния договор е предаден от наемодателя на наемателя за ползване. Относно състоянието на наетия апартамент към момента на предаването му от наемодателя на наемателя: Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, т. изр. 4 /последно/ ЗЗД до доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние. Посочената правна норма предвижда оборима презумпция по отношение доказване на състоянието на вещта при предаването й от наемодателя на наемателя по договора за наем. Ако страните по наемното правоотношение не са подписали двустранно приемо-предавателен протокол, установяващ състоянието на отдадената под наем вещ, приложение намира оборимата презумпция на чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД, съгласно която се счита, че вещта е получена от наемателя в добро състояние. Ако наемателят твърди, че вещта е предадена в лошо състояние, с недостатъци или в състояние, което не отговаря на ползуването, за което е наета, т. е. в ненадлежно състояние, доказателствената тежест за установяване на съответното състояние е негова. В конкретния случай от ищеца е представено писмено доказателство протокол-опис от 08.09.2021 г. /л.7 от делото пред СРС/ за предаване на жилището от наемодателя на наемателя. Видно от съдържанието на този протокол-опис същият е подписан от страните по наемното правоотношение без възражения. Автентичността на протокола не е оспорена от страна на ответника. В самият протокол са изброени намиращите се в апартамента движими вещи, вкл. и тези, за които от ищцата се твърди да са увредени от страна на ответницата и за които се търси овъзмездяване. В частта „Забележка“ е посочено: „всичко е работещо и в изправност“. Съдържанието на този протокол е оспорено от ответницата в срока по чл.131 ГПК и за установяване на действителното състояние на имота към момента на предаването му от наемодателя на наемателката от първоинстанционния съд са допуснати свидетелски показания като на страната на ищцата са разпитани 3-ма свидетели – свидетелят Й., съпруг на ищцата и притежател на вещно право на ползване върху имота заедно с ищцата; свидетелката П. Т., брокер на недвижими имоти, която е била посредник при наемането на жилището, както и свидетелката К. М., която е адвокат на ищцата. На страната на ответницата са допуснати и разпитани от първата съдебна инстанция двама свидетели – свидетелят Ж. Ж., баща на ответницата и свидетелката С. М. /с предишна фамилия Б./, майка на Д., приятел на ответницата през периода на наемното правоотношение и лице, което е живяло съвместно с ответницата в жилището пред този период. Доколкото в оспорения протокол по отношение на намиращите се в имота уреди е посочено, че всички са работещи и в изправност, настоящата инстанция в съответствие с разпоредбата на чл.164, ал.1, т.6 вр. с ал.2 от ГПК, не ще коментира събраните от СРС свидетелски показания. Както вече беше посочено по-горе, приемо-предавателния протокол касае само движимите вещи – мебели и ел.уреди и затова в останалата част свидетелските показания са допустими и въззивната инстанция ги обсъжда. От показанията на свидетеля Ж., който е участвал при нанасянето на ответницата, наемател, негова дъщеря, се установява, че процесния апартамент дълго време преди това е бил необитаем. Вътре е било мръсно, на балконите е имало пликове, вестници: „апартаментът беше изкаран по балконите и вътре в банята и кухнята бяха мръсни.“ Апартаментът не е бил в състояние след ремонт, бил е със стари тапети, каквито свидетелят е виждал при баба си; стари мебели. Тапетите не са били скъсани, но били стари и износени. Според свидетеля в апартамента не е бил правен ремонт поне от 10 години. „Първият път, когато ходих състоянието на апартамента беше категорично много лошо“. Самият свидетел е участвал при почистването на жилището непосредствено преди наемането му. Изхвърлил е пликовете от терасата, от кухнята и от хола; кашоните. Пликовете, съдържали вестници и списания. Пликовете били над 20 плюс кашоните. Към края на договора свидетелят Ж. също е ходил в апартамента, за да взема багаж от там. Когато отишъл апартаментът бил по-подреден, отколкото при наемането му. При второто му посещение апартамента бил в състояние прилично за хора, които живеят вътре, било изчистено. Изложеното от свидетеля Ж. /противно на приетото от СРС/ се подкрепя от показанията на свидетелката М.: „При огледа за наемане на апартамента, състоянието му беше непочистено, личеше си, че отдавна никой не е живял в този апартамент, килера беше пълен със стари буркани, кашони, както и терасите“. Апартаментът не бил нает след ремонт. „Не мога да кажа, че беше в лошо състояние, но не беше и добро, старо обзавеждане, стари тапети.“ Споразумели се с ищцата Д., тъй като същата била много заета, те да изчистят апартамента. Изложеното от тези двама свидетели опровергава показанията на свидетелката П. Т., че имота е бил предаден на наемателката почистен. Следва да отбележим, че от показанията на свидетелката Т., разпитана на страната на ищцата, се установява, че за жилището са били правени снимки преди сключването на договора за наем. Такива, обаче, по делото от страна на ищцата не са представени. Въззивната инстанция констатира противоречие между показанията на свидетеля Й. и свидетелката Т., първо във връзка с отношенията между двамата като Й. твърди, че познава Т. „бегло“, а Т. сочи, че е техен /на него и съпругата му/ брокер по отдаването под наем на многобройните им недвижими имоти, т.е. е налице едно трайно отношение по повод осъществявани от Т. услуги на съпрузите. Второто, противоречие е във връзка с това дали, намиращата се в апартамента пералня е в изправност или не като Й. твърди, че пералнята била в изправност, а Т., че същата „не светва“, т.е. не работи, не се включва. Действително, пералнята не е предмет на настоящия иск, но тези противоречия съдът излага във връзка с достоверността на показанията на свидетеля Й., който както вече посочихме е съпруг на ищцата, т.е. показанията му попадат в обхвата на проверката по чл.172 ГПК и така констатираните противоречия разколебават вярата в тези показания. Показателно е и, че свидетеля сочи, че след освобождаването на жилището от наемателката от тяхна страна била ангажирана фирма, която да го почисти и това продължило 4 дни, но не си спомня нито името на фирмата, която е сторила това, нито дали им е била издадена фактура за извършената услуга по почистването. Наемането на апартамента е било обусловено от необходимостта ответницата- П. и сина на свидетелката- Д., които по това време били „гаджета“, да се грижат за нея /за свидетелката М./, тъй като била диагностицирана с тежка диагноза. Причината за наемане на жилището се потвърждава и от показанията на свидетеля Ж., който сочи: „Поли по принцип не е претенциозна, трябваше спешно да наемат жилище“. Настоящата инстанция намира, че показанията на тези двама свидетели опровергават показанията на свидетелката П. Т. /брокер на недвижими имоти, посредник за предлагане на процесното жилище, както и на останалите недвижими имоти на ищцата/, че жилището е било в отлично състояние и: „Те /ответницата и приятеля й/ затова го харесаха и веднага го наеха“. В показанията си свидетелката П. Т. непрекъснато повтаря, че имота бил „в отлично състояние“ без да конкретизира какво точно има в предвид. Същевременно пък сочи за жилището „не беше чисто ново, но всичко беше в добър вид“, т.е. налице е противоречие в показанията на свидетелката Т. досежно действителното състояние на жилището при предаването му от страна на наемодателя на наемателката /ответник/. Настоящата инстанция не кредитира показанията на разпитаната на страната на ищеца като свидетелка - адвокат М., тъй като същата е процесуален представител на ищцата в производството по чл.207 ГПК, изготвила е исковата молба, както и е извършвала процесуални действия по отстраняването на недостатъците на същата, подписала е констативния протокол от 29.08.2022 г., в който са посочени като вреди, претендираните за овъзмездяване в настоящето производство, в качеството си на адвокат на собствениците. При така обсъдените свидетелски показания не можем да приемем, че жилището е било „в добро състояние“, но същото е било прието за ползване от страна на наемателката /ответник/ в този му вид и след извършеното почистване от страна на наемателката, баща й /свидетеля Ж./ и майката на Д. /свидетелката М./ съгласно постигнатото между страните по наемното правоотношение споразумение, е могло да се ползва по предназначение. По отговорността на наемателя: Разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД урежда оборима презумпция за виновно причиняване на вредите от наемателя през време на ползуването на вещта. Следователно ако наемателят твърди, че вредите се дължат на причина, за която той не отговаря, доказателствената тежест е негова. Безспорно задължение на наемателя е да пази вещта от повреждане и/унищожаване. Наемателят е длъжен да си служи с вещта съобразно уговореното в договора или съобразно обикновеното й предназначение, според нейния вид. Ползването обаче следва да е съпроводено с полагане на грижата на добър стопанин към вещта и нейното връщане следва да бъде в добро състояние, респективно в състоянието, в което е била предадена, като се вземат предвид онези похабявания свързани с нормалното й ползване. Следователно наемателят е длъжен да положи усилия да опазва и поддържа доброто състояние на вещта като носи отговорност ако не стори това. В унисон със задължението за полагане на грижа на добър стопанин, законът предвижда, че върху наемателя тежат и т.н. дребни поправки или това са поправките, които се налагат от обикновеното употребление на вещта и примерно и неизчерпателно ги изброява - разходи за отстраняване замърсяването на стени, поправяне на кранове, брави и т.н.- чл. 231, ал. 1 ЗЗД. Поправките на всички други повреди, ако не са причинени виновно от наемателя, са за сметка на наемодателя /чл. 231, ал. 2 ЗЗД/. Относно предаването на имота от наемателя на наемодателя: Спорен в настоящото производство е въпросът относно състоянието на вещта при нейното връщане от наемателя-ответник на наемодателя-ищец. Връщането на наетата вещ по смисъла на закона - чл. 233, ал. 1 ЗЗД, не се изразява в това наемателят просто да опразни и да изостави наетото помещение, а представлява акт по предаване на наетата вещ с всички нейни принадлежности, предприет по инициатива на наемателя, който подлежи на доказване (решение № 477/20.07.2010 г. по гр. дело № 1081/2010 г. на ВКС, ГК, III ГО). В конкретния случай от показанията на свидетелите, разпитани в полза и на двете страни в процеса, се установява, че в края на м.08.2022 г. /29.08./е имало среща за извършване на това предаване. От показанията на свидетелката М. се установява, че когато тя е отишла на място в жилището за извършване на това действие по предаването, собствениците вече са били там заедно с внучето си, т.е. те са разполагали с ключ от жилището. До подписване на приемо-предавателен протокол не се е стигнало, тъй като страните не са постигнали съгласие относно връщането на платения депозит от наемателката в размер на 600 лв., за евентуално покриване на щети, както и за сочените от страна на наемодателя като причинени от наемателката, вреди върху жилището. Не се спори, а и от съвкупната преценка на свидетелските показания се установява, че предаването на ключовете е станало по куриер от страна свидетелката М.. Представеният констативен протокол с посочена дата на съставяне - 29.08.2022 г., който констатира вредите не е подписан от наемателката или от нейн представител, виж л.8 по делото пред СРС. А нанасянето на вредите, както вече беше посочено по-горе е оспорено от страна на ответницата. В заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвена след оглед на място на 28.09.2022 г. и приета в производството по чл.207 ГПК е посочено, че: във всекидневната – стените са облепени с тапети /като година на придобиване на тапетите вещото лице е посочило 2018 г./ като на 3 места по северната и южната стена въпросните тапети са разкъсани или надраскани /снимка №1/. При изслушването си вещото лице е конкретизирало, че тапетите са хартиени. Същите се предлагат на ролки при минимална цена между 7 лева и 10 лева, което прави по-малко от два лева на квадратен метър. Вещото лице е приел, че тапетите не са от най-евтините възможни и затова е определил цена 3 лв. на кв.м. В същата стая има маса за хранене с 6 стола + 2 допълнителни. Столовете са с тапицерия от изкуствена кожа /като година на придобиване вещото лице е посочило 2020 г./. Вещото лице е констатирало, че тапицерията на 4 бр. от столовете е силно надрана, а при останалите 4 бр. повредите са в по-малка степен /снимка №2/. Намиращата се в същата стая малка дървена ракла, тапицирана с изкуствена кожа /също 2020 г./, има следи от надиране /снимка № 3/. При изслушването си вещото лице е предположил, че надиранията по тапицерията са от животно- „най-вероятно котка“…“Може и куче да е“. Защото според него кожата на столовете не може да бъде в такова състояние при нормално потребление. По отношение на монтираните в долната част на стените дървени первази /като година на придобиване вещото лице е посочило 2017 г./вещото лице констатира увреждания с неизвестна течност /снимка № 4/. При изслушването си вещото лице сочи, че се е объркал, защото первазите не били дървени, а от ПВЦ- „от най-евтините“. Впоследствие се поправя, че первазите в хола били дървени, а от ПВЦ били тези в спалнята. При изслушването си вещото лице допуска възможност первазите да са така „подпухнали“ ако е имало поставено цвете и при поливането му да е подливана вода от чинийката. В кухнята – единственото, което е констатирано, че микровълновата фурна не работи /година на придобиване според вещото лице 2012 г./. В хола – стените са облепени с тапети, които според вещото лице са от средния ценови клас, както и, че били поставени през 2018 г./тук важи гореказаното за вида на тапетите/.Вещото лице е констатирало, че по всяка от стените на хола има части, в които тапетите са надраскани или скъсани. Ъгловият диван /година на придобиване 2015 г./, който се намира в хола е от две части. Тапицирани са с изкуствена кожа като по седалките и на двете секции вещото лице констатира разкъсвания на тапицерията /снимки № 5 и № 6/. По отношение на намиращото се в същата стая „падащо легло“ /година на придобиване 2012 г./ вещото лице констатира, че повдигащия механизъм е повреден /снимки № 7 и № 8/ При изслушването си вещото лице сочи, че механизма е повреден вследствие на експлоатацията му. В спалнята 1 – налице е разтегателен диван, който в основата си е облечен с платнена дамаска, която е разкъсана по цялата дължина на дивана и подлежи на подмяна /снимка № 10/. В спалня 2 – налице е разтегателен диван /година на придобиване според вещото лице 2012 г./ като в предната долна част дивана се държи на 2 метални крака като единият от тях е счупен и няма възможност да бъде ремонтиран. При изслушването си вещото лице е конкретизирало, че крака може да се повреди ако някой скача върху него, не и при обикновена експлоатация. Необходимата сума за преодоляване на така нанесените вреди върху гореописаното имущество вещото лице определя в размер на 1968 лв. като по отношение на всяка една от вредите е определил стойността необходима за възстановяване и е отразил същите в таблица № 1, представлява неразделна част от заключението, л.41 от производството по чл.207 ГПК. Видно от показанията на свидетелката М., л.167 от делото пред СРС, същата сочи, че при предаването на жилището, когато чистели, след като премахнали един декоративен параван с изкуствени цветя, се установило скъсване на тапета в ъгъла. Противно на соченото от свидетеля Й., съпруг на ищцата, свидетелката С. М. не изнася в показанията си обстоятелството, че наемателката /ответник/ и приятеля й са гледали в апартамента бременна котка. Точно обратното, свидетелката М. сочи, че сина й Д. е спортист и често пътува в чужбина и затова се е наложило П. /ответницата/ да се премести да живее в гр.Варна, за да се грижи за свидетелката М. по време на лечението й, както и е сторила ответницата: „П. и Д. не гледаха животни, защото нямаха време. Синът ми е постоянно в чужбина; той е професионален спортист. П. ми помагаше през този период, в който Д. е бил в чужбина, идваше да ми почиства, да ми пазарува.“ Наред с това свидетелят Й. сочи, че при посещенията си в жилището /за да засича показанията на водомера/ не е виждал животни в жилището, нито е усещал мирис на животни, виж показанията му на л.164 от делото пред СРС. Следва да отбележим, че вещото лице изготвило съдебно-оценителната експертиза е вписан в списъка на вещи лица към съдебния район на ОС, гр.Варна и Административен съд- Варна като специалист: висше, счетоводна отчетност, сертификати: оценка на недвижими имоти; оценка на земеделски земи и трайни насаждения; оценяване на машини и съоръжения; автотехническа експертиза - проблеми, методика, пазарна стойност; ликвидация на щети по МПС и ППС. Следователно вещото лице няма компетентност за експертиза за животни, каквато де факто е депозирал в производството по чл.207 ГПК и каквато експертиза е кредитирал първоинстанционния съд, за да достигне до решаващите си изводи за основателност на ищцовата претенция. При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивната инстанция приема, че от страна на ищеца е установено наличието на необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за причинените на имота - предмет на договора за наем вреди на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД: 1/ Между страните е възникнало правоотношение по договор за наем; 2./ предметът на договора за наем е предаден на ответника в състояние, в което не е възпрепятствало жилището да бъде ползвано по предназначение; 3 / жилището е върнато на ищеца със следните вреди: А-всекидневна: тапицерията на 4 бр. от столовете е силно надрана, а при останалите 4 бр. повредите са в по-малка степен, върху малка дървена ракла, тапицирана с изкуствена кожа има следи от надиране; Б- кухня –микровълновата фурна не работи; В-хол: ъгловият диван - разкъсвания на тапицерията по седалките и на двете секции, на „падащото легло“ повдигащия механизъм е повреден; В спалнята 1 – платнената дамаска на разтегателния диван е разкъсана по цялата дължина на дивана; В спалня 2 –единият метален крак на разтегателния диван е счупен. Въззивната инстанция намира за установено от събраните по делото /пред СРС/, доказателства, че горепосочените вреди са възникнали през периода след предаване на имота от ищеца - наемодател на ответника - наемател до връщане на държанието. Ответникът не е оборил презумпцията на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, като не е доказал, че тези вреди се дължат на причина, за която той не отговаря поради което следва да бъдат репарирани. Същите съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза възлизат на 1 527 лв. Относно изхабяването на тапетите въззивната инстанция приема, че същите са били в това състояние още при първоначалното предаване на жилището. Тапетите са нисък клас- хартиени. Не се доказа тезата на ищцата, че тапетите са увредени вследствие на отглеждане на животно в жилището. Относно състоянието на первазите съдът приема, че също не се доказа увреждането им да е по причина неполагане на грижа от страна на наемателката/ответница/. Заключението на съдебно-оценителната експертиза почива на предположения. Други доказателства не са събрани. Относно накърняването на лаковото покритие на холна маса липсват доказателства за причинна връзка между поведението на наемателката и причинените вреди. Следва да отбележим и, че тази претенция освен, че не е доказано по основание, не е доказана от ищцата и по размер, виж таблицата, съставена от вещото лице в производството по чл.207 ГПК. Налага се извод, че по отношение на горните три пункта първоинстанционното решение е неправилно поради което същото следва да бъде отменено в частта в която в полза на ищцата е присъдено обезщетение за вреди за сумата над 1527 лв. /1968 лв.- 441 лв./ до 1968 лв. Вместо това ще бъде постановено решение с което ищцовата претенция за разликата над сумата в размер на 1527лв. до 1968 лв. ще бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено. По разноските: Пред първата съдебна инстанция: При този изход разноските следва да бъдат разпределени по следния начин: На ищцата разноски се следват в размер на 374, 76 лв. СРС е присъдил разноски в размер на 472, 64 лв. или за разликата над 374, 76 лв. обжалваното решение ще бъде отменено. На ответницата разноски се следват в размер на 93, 10 лв. СРС е присъдил разноски в размер на 78, 13 лв. или следва да й бъдат доприсъдени разноски в размер на 14, 97 лв. В полза на адв.С. на основание чл.38 от ЗАдв. е присъдено адв.възнаграждение в размер на 496, 80 лв. Въззивната инстанция намира, че с оглед изхода на спора такова възнаграждение се следва в размер на 343, 15 лв. или за разликата над тази сума обжалваното решение ще бъде отменено. Пред въззивната инстанция: На въззивницата разноски се следват в частта, в която първоинстанционното решение беше прието за неправилно или такива в размер на 61, 63 лв. Въззиваемата страна претендира разноски и такива се следват за частта, в която беше прието, че въззивната жалба е неоснователна. Разноски, обаче, от тази страна не са правени поради което не й се присъждат. В полза на адв.С. на основание чл.38 от ЗАдв. въззивната инстанция определя адв.възнаграждение в размер на 171, 58 лв. като се има предвид, че производството пред настоящата инстанция приключи в едно публично съдебно заседание, както и доказателства не бяха събирани. Възнаграждението се определя и при съобразяване с приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС относно неприложението на минималните размери на адв.възнаграждения, определени в НМРАВ. Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД