Решение № 260322 от 17.2.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 12700/2019 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С Решение от 18.04.2019 г., постановено по гр. дело № 75937/ 2016 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 142 състав, по предявен от ТПК „О.“- гр. София срещу С.О.установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че ТПК „О.“- гр. София /ЕИК•••••••••/ е собственик въз основа на придаване на част от имот по регулационния план от 1985 г. на следните обекти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 14831.6501.208 по КК, одобрена със Заповед № РД- 18-37/ 4.07.2011 г. на Изп. Директор на АГКК, с площ от 2 858 кв.м., заедно с находящите се в имота сгради, а именно: СГРАДА с идентификатор: 14831. 6501.208.1, с площ от 281 кв.м., СГРАДА с идентификатор: 14831.6501.208.4, с площ от 120 кв.м., СГРАДА за енергопроизводство с идентификатор: 14831. 6501.208.2, с площ от 6 кв.м., и метален казан за отпадъчни дървени стърготини с идентификатор: 14831.6501.208.3 и площ от 9 кв.м. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът С.О.е осъден да заплати на ищеца ТПК „О.“ сумата 1 217.95 лв.- разноски по делото. Постъпила е въззивна жалба от С.О./ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски по делото. Въззиваемата страна ТПК „О.“- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответника и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, респ. за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Предявен е установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК. Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По същество обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. По предявения установителен иск за собственост ищецът дължи да установи чрез пълно и главно доказване материално- правната си легитимация, а именно, че е собственик на процесния недвижим имот- поземлен имот, ведно с находящите се върху него постройки, на твърдяното придобивно основание- „придаване на част от имот по регулационния план от 1985 г.“ /вкл. „заемане на придадените части и фактическо владение на процесния имот, продължило повече от 10 години“/, каквито са фактическите му твърдения в исковата молба. Съвкупната преценка на събраните в процеса доказателства не може да обоснове извод на въззивния съд, че ищецът е придобил валидно процесния недвижим имот- поземлен имот, ведно с находящите се върху него постройки, и към настоящия момент се легитимира като негов собственик на посоченото придобивно основание, представляващо според диспозитива на обжалваното решение „придаване на част от имот по регулационния план от 1985 г.“. Установява се въз основа на събраните по делото писмени доказателства, че ищецът ТПК „О.“ е правоприемник на ТПК „Млада Гвардия“, като видно от представеното по делото удостоверение, издадено по ф.д.№ 6243/ 1994 г. на СГС, ФО, извършеното през 1959 г. обединение на двете ТПК, продължаващи дейността си под наименованието ТПК „О.“, е вписано в кооперативния регистър на СГС. Относно процесния поземлен имот- с площ от 2 858 кв.м., с идентификатор: 14831.6501.208 по одобрената през 2011 г. кадастрална карта на района, е представена Заповед № РД-50-09-324/ 15.10.1985 г. на Главния архитект на София, с която е одобрен „застроителния и регулационен план заедно с кадастралния план на с. Герман с нанесените корекции, описани в Протокол № 29 от 12.07. и 16.07.1985 г. на СТУСА при СНС“ /който не е представен като доказателство по делото/, отразени в плановете със съответен цвят. Според издадена през 1993 г. служебна скица № 482/ 30.11.1993 г., в която е цитирана заповедта от 15.10.2985 г., парцел II- за ТПК „О.“, в кв.57 по плана на с. Герман е с площ от 4 400 кв.м. За посочения по- горе парцел е издаден Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 1288/ 21.06.1999 г., с който като частна общинска собственост е актуван недвижим имот, представляващ парцел II от кв.57 по плана на с. Герман с площ 4 400 кв.м. Тази площ- според твърденията на ищеца, включва два имота: място с площ от 1 590 кв. /пл.№ 796 по кадастралния план, изготвен преди регулационния план от 1985 г./, и място с площ от 2 858 кв.м. /пл.№ 208 по кадастралния план, изготвен преди регулационния план от 1985 г./, последният от които e предмет на настоящия спор за собственост. Според отразеното в приложените по делото актуални скици за имота частта от него с площ от 2 858 кв.м. е нанесена в кадастралната карта /одобрена през 2011 г./ с идентификатор: 14831.6501.208, а тази с площ от 1 59 0 кв.м. /или 1 59 3 кв.м./- с идентификатор 14831.6501.796. Относно частта от парцел ІІ- с площ от 1 590 кв.м. /пл.№ 796 от кв.57/, е наредено отписване от актовите книги за имоти- общинска собственост, със Заповед № РД-57-474/ 10.07.2001 г. на Кмета на СО, и предаването й на наследниците на отчуждените собственици К.. В последствие с Решение № 254/ 31.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 1576/ 2014 г. на ВКС, е отхвърлен предявеният от Е.К., М.В., Б.К., Л.К., Й.М., Б.И., Ч.К., Е.К.-Й.и И.К./отчуждените собственици, в чиято полза е издадена цитираната заповед от 10.07.2001 г./ срещу ТПК "О."- гр. София иск по чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ТПК "О.", че ищците са собственици на основание чл.1 ЗВСНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и др. и наследство на дворно место, представляващо парцел ІІ от кв.57 по плана на с. Герман, община Панчарево, с площ от 1 590 кв.м. по букви АБВГА по скицата на вещо лице Т. Д., представляваща неразделна част от решението по адм.д.№ 2693/ 1994 г. на СГС, ведно с построената в него триетажна масивна сграда и пристроената към нея от северна страна стълбищна клетка с обща площ 187 кв.м. Прието е в мотивите на касационното решение, че мероприятието, за което е отреден имотът по улично- регулационния план още през 1955 г., а след това и през 1958 г., е "за ТПК „Млада Гвардия", сега ТПК "О.", като отреждането не е за ново строителство, а за осъществяване дейността на кооперацията, което е самостоятелно мероприятие по чл.42, ал.3 ЗПИНМ /отм./. Имотът е оценен и цената по влязлата в сила оценка след обжалването е платена от кооперацията, съгласно § 83, ал.4 ППЗПИНМ /отм./, като имотът бил фактически зает от кооперацията преди това. Съгласно чл.95 ППЗПИНМ /отм./ кооперацията е придобила правото на собственост върху имота, чист от тежести. Налице било основание за издаването на констативен нотариален акт по чл.483, ал.1 ГПК /отм./ след заплащане на обезщетението на основание § 100, ал.2 ППЗПИНМ /отм./, като обстоятелството, че не е издаден такъв не формира извод, че кооперацията не е собственик, тъй като този акт не създава права, а само констатира наличието на такива. Със Заповед № СОА16-РО57-24/ 28.07.2016 г. е отменена цитираната по- горе заповед за деактуване от 10.07.2001 г., поправена със Заповед № РД-57-341/ 05.07.2002 г., и е наредено отписване на част от имота по АОС № 1288/ 21.06.1999 г.- относно площта от 1 590 кв.м. от парцел II, кв.57 по плана на с. Герман. Отказано е отписване от актовите книги за общинска собственост на останалата част от същия парцел- с площ от 2 858 кв.м., която именно е предмет на настоящото съдебно производство, като мотивът за този отказ е обоснован с обстоятелството, че от една страна ЗПИНМ, на който молителят ТПК „О.“ се позовавал, към датата на одобряване на регулационния план от 1985 г. вече нямал правно действие /бил отменен/, и от друга страна- тъй като тази част от имота била отредена „за градина“, а не „за ТПК „О.“. Относно поземления имот с площ от 1 590 кв.м. /съседен на процесния имот, за който се твърди, че е придаден по регулация към него/, с идентификатор 14831.6501.796 по одобрената през 2011 г. кадастрална карта на района, са представени по делото следните доказателства, касаещи легитимацията на ТПК „О.“ като негов собственик: Заповед № 4606/ 22.08.1955 г. на Министъра на комуналното стопанство и благоустройството, с която е одобрено изменение на регулацията на кв.43 по плана на с. Герман, Софийска околия, и отреждането на парцел I в кв.43 за нуждите на ТПК „Млада Гвардия“; Заповед № 6388/ 09.10.1958 г. за изменение регулацията на кв.43 и отреждане на парцел I в кв.43- за млекосъбирателен пункт, и на парцел II- за ТПК „Млада Гвардия“; Протокол на ИК на СГНС от 23.07.1959 г. за одобряване проект за улична и дворищна регулация на с. Герман; скица, издадена въз основа на Заповед № 320/ 24.08.1959 г.- относно изграждането на база на ТПК „О.“, за което е отреден парцел ІІ; Заповед № 2169/ 30.10.1973 г. на Директор на дирекция в СГНС, с която е наредено изплащането на обезщетение от 15645 лв. за сметка на ТПК „О.“ на отчуждените собственици на недвижим имот, находящ се в с. Герман, кв.43, парцел ІІ, и др. Относно процесния поземлен имот с площ от 2 858 кв.м. /пл.№ 208/ и регулационния му статут през периода 1976 г.- 1985 г. са представени по делото цитираната по- горе Заповед № РД-50-09-324/ 15.10.1985 г. на Гл. архитект на София, с която е одобрен „застроителния и регулационен план заедно с кадастралния план на с. Герман“, и предхождащите го: Протокол № 16 от заседание на ИК на ОбНС- Панчарево от 11.03.1976 г. /т.3/, на което е взето решение да бъде предложено изменение по регулация на кв.45, като към терена на ТПК „О.“- с. Герман бъде включен теренът, отреден за млекоснабдителен пункт; Писмо на ИК на ГНС- Панчарево- София до РНС „Девети септември“ от 10.05.1976 г., с което е изпратен проект за изменение на рег. линия на парцел ІІ, кв.43, с. Герман, отреден за ТПК „О.“- „за разширение на същия“; Писмо на РНС „Девети септември“- София до Управление „Архитектура и благоустройство“ от 12.12.1977 г., с което е изпратена преписка за разширение терена на ТПК „О.“ с парцел І, кв.43 по плана на с. Герман, за съгласуване, като е посочено, че ТПК „Млада гвардия“ е обединена с ТПК „О.“, че становището на РНС е за даване съгласие за обявяване на проекта по чл.69, ал.2 ППЗТСУ, а също и че нуждата от „млеко-събирателен пункт“ е отпаднала; и Удостоверение № 507/ 12.09.1985 г., издадено от СГНС- ОбНС- с. Горубляне, в което е посочено, че парцел ІІ от кв.43 по плана на с.Герман- София, ще бъде предложен пред ИК на Ленински РНС „ за уголемяване“, като лицето му откъм улицата се увеличи с около 80 метра, за задоволяване нуждите на ТПК ”О.”. В заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните, са направени следните релевантни към предмета на спора констатации за регулационния статут на процесния имот през периода 1955 г.- 1985 г.: Със Заповед № 4606/ 22.08.1955 г. на МКСБ е одобрено изменение на регулационния план и отреждане на парцел I- „за ТПК „Млада гвардия”; с протокол № 16/ 9.07.1956 г. е взето решение от ИК на РНС за одобряване искането на ТПК ”Млада гвардия” за отреждане на терен за кооперацията в с. Герман; със Заповед № 6388/ 9.10.1958 г. е извършено изменение на регулационния план с отреждане на парцел I- „за млекосъбирателен пункт” и на парцел ІІ- за ТПК ”Млада гвардия”; с протокол № 26/ 23.07.1959 г. и решение на ИК на СГНС е одо­брен проект за уличната и дворищна регулация на с. Герман, като е запазено отреждането по плана на парцел ІІ- „за ТПК „Млада гвардия” /“ за която е извършено и от­чуждаването“/, а южната част е парцел ІІІ- „за градина“; „по преписка от 09.09.1977 г.“ били налични данни „ за разширение на тере­на парцел І, кв.43 за ТПК ”О.”„във връзка с отпадане на млекосъбирателен пункт“. В следващия кадастрален план /КП/- емисия 1980 г., к.л.№ Г-9-6-А, бившият парцел ІІ- „за ТПК „Млада гвардия”, и част от парцел ІІІ- „за градина”, са били заснети и нанесени с пл.№ 208 и в разписния лист е записан ТПК ”О.”. Със Заповед № 50-09-324/ 15.10.1985 г. е одобрен сега действа­щият КРП на с. Герман, където в кв.57 за имот пл.№ 208 е отреден парцел ІІ- „за ТПК „ О.”, с площ от 4 400 кв.м. Същият парцел ІІ в кв.57 с площ 4 400 кв.м. е актуван като частна общинска собственост с АЧОС № 1288/ 21.06.1999 г. на основание чл.2, ал.1 ЗОС. За този имот- съобразно одобрената за района през 2011 г. кадастрална карта, са обособени два поземлени имота с идентификатори 14831.6501.208 и 14831.6501.796, първият от които е процесният имот с площ от 2 858 кв.м. и с 5 постройки върху него, вторият е имотът, за който е постановено цитираното по- горе касационно решение и за който ищецът твърди, че е собственик в резултат на прякото отчуждително действие съгласно ЗПИНМ /отм./ на регулационния план от 1955 и 1958 г., с който имотът бил отреден за ТПК „Млада гвардия“ и съответно за правоприемника й ТПК „О.“. За да постанови обжалваното решение, с което предявеният от ТПК „О.“ установителен иск за собственост е уважен, първо-инстанционният съд се е позовал на приложението на чл.33, ал.1 ЗТСУ /отм./ и чл.110, ал.1 ЗТСУ /отм./, а също и на Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. дело № 2/ 1993 г. на ВКС- ОСГК, като е приел, че процесният поземлен имот е придаден към парцела на ТПК, за който са представени легитимационни документи от 1955 г. /отчуждаване и отреждане по ЗПИНМ /отм.//, а също и че „дворищнорегулационният план е приложен, тъй като е установено изискуемото завземане и владеене на придаваемата част в продължение на 10 години“, като „парцеларните граници съответстват на имотните, отразени в последващите регулационни планове на с. Герман /напр. плана от 2008 г./“. Тези изводи на първоинстанционния съд са необосновани и неправилни и не могат да бъдат споделени от настоящия въззивен съдебен състав, тъй като разпоредбите на чл.33, ал.1 ЗТСУ /отм./ и чл.110, ал.1 ЗТСУ /отм./, на които са основани окончателните му изводи за основателност на иска, са неприложими в настоящия случай. Това е така, тъй като планът, въз основа на който ищецът твърди, че е придобил права върху процесния имот, не е дворищно- регулационен, поради което и посочените норми, регламентиращи правно действие и правни последици на дворищно- регулационен план, в случая са неприложими. Съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗТСУ /отм., в приложимата редакция- обн.ДВ, бр.19 от 8.03.1985 г./, при изменение на дворищно-регулационен план на основанията, посочени в т.2, 4 или 5 на чл.32, новият план се създава въз основа на първоначалното /преди регулацията/ положение на недвижимите имоти; ако от деня на заемане на придадените имоти по законния ред е изтекъл 10- годишен срок, парцелните граници се приемат за имотни граници. Основанията по чл.32, ал.1, т.2, 4 и 5 ЗТСУ /отм./- за изменение на влезли в сила застроителни и регулационни планове, са: когато кадастралният план съдържа съществени непълноти или грешки, които имат значение за предвижданията по подробния план; ако непълнотите или грешките нямат значение за съответните предвиждания, допълва се, съответно се поправя само кадастралният план; когато непълнотите или грешките в кадастралния план са свързани със спор за имуществено право, спорът се решава предварително по съдебен ред /т.2/; когато планът съдържа явна фактическа грешка, която има значение за неговите предвиждания /т.4/; и когато планът е одобрен при съществени закононарушения; по тази точка не могат да се изменят планове, по които има влязло в сила решение на съд или на юрисдикция или когато планът е приложен /т.5/. Съгласно чл.33, ал.2 ЗТСУ /отм./ при изменение на дворищнорегулационен план на основанията, посочени в т.1 или 3 на чл.32 /в обществен интерес във връзка с цели и нужди на градоустройството- т.1, когато планът не осигурява възможност за целесъобразно застрояване по действащите строителни и технически правила, норми и нормативи във връзка с архитектурно- градоустройствените изисквания- т.3/, парцелните граници се приемат за имотни граници, ако до деня на откриване на производството за изменението придадените имоти са били заети по законния ред или дължимото за тях обезщетение е било изплатено при условията, посочени в правилника за приложение на този закон. Предходните правила се прилагат и при създаване на нови подробни планове за урегулиране на цели населени места или на части от тях- чл.33, ал.3 ЗТСУ /отм./. Съгласно разпоредбите на чл.110 ЗТСУ /отм./, недвижимите имоти /местата със сградите, постройките, съоръженията, трайните насаждения и другите подобрения в тях/, придадени към парцели на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план- ал.1; длъжник по дворищнорегулационния план е собственикът на парцела, към който се придават местата и подобренията- ал.2. Съображенията на въззивния съд за неприложимост на горните разпоредби се извеждат от следното: Съгласно чл.21 ЗТСУ /отм./ застроителният и регулационен план като единна градоустройствена форма обхваща: 1/ застроителен и регулационен план за обществените мероприятия /мероприятия на държавата, кооперациите и обществените организации/; 2/ застроителен и регулационен план за дворищнорегулационните парцели /дворищно-регулационен план/. С първия посочен по- горе план- застроителен и регулационен план за обществени мероприятия по чл.21, т.1 ЗТСУ /отм./, съгласно чл.22 ЗТСУ /отм./, се предвиждат: 1/ мероприятия на държавата по архитектурно- градоустройственото изграждане, преустройство и развитие на населеното място и свързаната с него зона на влияние- изграждане на комуникационно- транспортни и съобщителни системи, селищни центрове, сгради и комплекси на системите за обществено обслужване, системи и инженерно- технически мрежи за благоустрояването, системи за отдих и спорт, производствени и складови зони и др.; 2/ мероприятия на кооперациите и обществените организации, като строителство на сгради и съоръжения и създаване на терени за стопанските и обществените им нужди; 3/ терени за обществено жилищно строителство. С втория посочен по- горе план- дворищнорегулационен план /дворищна регулация/ по чл.21, т.2 ЗТСУ /отм./, съгласно чл.27, ал.1 ЗТСУ /отм./, се образуват дворищнорегулационни парцели за жилищно и вилно строителство. Дворищнорегулационните парцели- според нормата на чл.28, ал.1 ЗТСУ /отм./, се образуват чрез: а) урегулиране на пълномерни имоти; б) урегулиране на маломерни имоти (по повърхност или по лице) при съответно упълномеряване; в) урегулиране на имоти или на части от имоти в общ (съсобствен) парцел. Недвижими имоти, които във връзка с мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, предвидени по застроителния и регулационен план, стават маломерни, се упълномеряват до изискващите се размери с разполагаеми части от съседни имоти- чл.28, ал.2 ЗТСУ /отм./. Недвижими имоти, които са били маломерни преди регулацията, се упълномеряват до изискващите се размери с разполагаеми части от съседни имоти, ако имат поне 3/5 от най- малката повърхност за парцелите; ако собственикът на заварения маломерен имот няма в населеното място или в местожителството си друг имот, достатъчен за неговите и на членовете на семейството му жилищни, професионални, здравни и курортни нужди, маломерният имот се упълномерява по правилата на ал.2- чл.28, ал.3 ЗТСУ /отм./. Когато няма условия за упълномеряване, маломерният имот се разпределя към съседните парцели; в този случай, ако собственикът на маломерния имот няма в населеното място или в местожителството си друг имот, достатъчен за неговите и на членовете на семейството му жилищни, професионални, здравни и курортни нужди, по негово искане изпълнителният комитет на общинския народен съвет му отстъпва по установения ред застроен държавен имот или право на строеж върху държавен парцел- чл.28, ал.4 ЗТСУ /отм./. Съгласно нормата на чл.30 ЗТСУ /отм./, парцелите се отреждат със самия план: 1) за пълномерния имот, който се урегулира; 2) за маломерния имот, който при урегулирането се упълномерява; 3) за имотите, включени при урегулирането им в общ парцел. Предвид посочената нормативна регламентация, при установената по делото фактическа обстановка не може да бъде приет извод от въззивния съд, че е налице твърдяното от ищеца придобивно основание и че същият се легитимира като собственик на процесния имот „въз основа на придаване на част от имот по регулационния план от 1985 г.“ /според посоченото в диспозитива на обжалваното решение/, включващ място /поземлен имот/ с площ от 2 858 кв.м., съставляващо част от парцел ІІ от кв.57 по плана на с. Герман, имот пл.№ 208 по изготвената преди РП- 1985 г. кадастрална основа, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 14831.6501.208 по одобрена през 2011 г. кадастрална карта за района, ведно с находящите се върху него постройки, а именно: сграда с площ от 281 кв.м., с идентификатор: 14831. 6501.208.1, сграда с площ от 120 кв.м., с идентификатор: 14831.6501.208.4, сграда за енергопроизводство с площ от 6 кв.м., с идентификатор: 14831. 6501.208.2, и метален казан за отпадъчни дървени стърготини с площ от 9 кв.м., с идентификатор: 14831.6501.208.3. Не може да се приеме както, че е налице отреждане на процесния имот, описан по- горе, за нуждите на ТПК „О.“, така и придаване на същия по регулация към собствения му имот с площ от 1 590 кв.м. От една страна, видно от цитираните по- горе доказателства, предприетото и извършено през периода 1976 г.- 1985 г. „разширение“ или „уголемяване“ на отредения за нуждите на ТПК „О.“ парцел има за предмет предходното отреждане „за млекосъбирателен пункт“ /или „млекоснабдителен пункт“/, ситуирано на север от отредения по ЗПИНМ /отм./ за нуждите на същата ТПК имот с площ от 1 590 кв.м., а не отреждането „за градина“, което не се споменава в нито един от приложените документи /писма и удостоверения/, за което обществено мероприятие не са налице данни и доказателства дали е или не е реализирано. От друга страна правилото за „придаване по регулация“, изведено от цитираните по- горе норми на ЗТСУ /отм./- чл.30, не се изразява фактически в придаването на имот с площ от 2 858 кв.м. към имот с площ от 1 590 кв.м., тъй като упълномеряването на маломерен имот предполага друго съотношение на придаваемото и упълномеряваното места, освен ако не се касае за третата хипотеза на чл.30 ЗТСУ /отм./, при която два имота се урегулират в общ парцел /непредставляващо „придаване по регулация“/, каквото твърдение не е направено в настоящия случай. Посоченият в експертното заключение регулационен план /РП/ от 1985 г., за който е представена по делото Заповед № 50-09-324/ 15.10.1985 г. на Гл. архитект на София /за одобряване на сега действа­щия КРП на с. Герман- според експертното заключение/, представлява застроителен и регулационен план за обществено мероприятие по смисъла на чл.22, т.2 ЗТСУ /отм./, тъй като с него е предвидено мероприятие на трудово- производителна кооперация, а именно ТПК „О.“ /правоприемник на ТПК „Млада гвардия“, за която има предходно отреждане по реда на ЗПИНМ /отм.//, т.е. не се касае в случая за дворищнорегулационен план, както неправилно е приел първоинстанционният съд. За този регулационен план се прилагат нормите на ЗТСУ, при чието действие е одобрен /Решение № 314 от 28.11.2011 г. по гр.д.№ 1061/ 2010 г. на ВКС, I ГО/. Регулационният план от 1985 г., който не е дворищнорегулационен план, няма пряко отчуждително действие, като собствеността на имотите, отредени за обществено мероприятие, се запазва до приключване на отчуждителното производство с влязла в сила заповед по чл.95 ЗТСУ /отм./ /в този смисъл: Решение № 17 от 4.06.2021 г. по гр.д.№ 2145/ 2020 г. на ВКС, I ГО; Решение № 52 от 19.04.2021 г. по гр.д.№ 2551/ 2020 г. на ВКС, I ГО; Решение № 6 от 18.02.2015 г. по гр.д.№ 4034/ 2014 г. на ВКС, II ГО; Решение № 221 от 23.10. 2014 г. по гр.д.№ 843/ 2014 г. на ВКС, I ГО; Решение № 250 от 13.07.2010 г. по гр.д.№ 2955/ 2008 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 17 от 4.06.2021 г. по гр.д.№ 2145/ 2020 г. на ВКС, I ГО; Решение № 221 от 23.10.2014 г. по гр.д.№ 843/ 2014 г. на ВКС, I ГО/. При липсата на доказателства за проведено отчуждително производство по отношение на съответните правоимащи лица РП от 1985 г. не е породил отчуждително действие и не се счита за действащ план към деня на влизане в сила на ЗУТ на 31.03.2001 г. по смисъла на § 6, ал.1 от ПР на ЗУТ /Решение № 82 от 15.07.2019 г. по гр.д.№ 2699/ 2018 г. на ВКС, I ГО; Решение № 6 от 18.02.2015 г. по гр.д.№ 4034/ 2014 г. на ВКС, II ГО; Решение № 132 от 20.05.2013 г. по гр.д.№ 942/ 2012 г. на ВКС, I ГО; Решение № 227 от 28.06.2010 г. по гр.д.№ 735/ 2009 г. на ВКС, I ГО/. В тази връзка следва да се отбележи, че приложените по делото доказателства за оценка и изплащане на обезщетения за отчуждаването на част от процесния имот, датиращи от 1972 г. и 1973 г., в които са цитирани отчуждени собственици Б., Д.И Й.К., са относими към извършеното през периода 1955- 1959 г. отчуждаване на част от имота по реда на ЗПИНМ /отм./, т.е. не касаят процесната част от имота, за която приложим е ЗТСУ /отм./, поради което и са ирелевантни за приемане на изводите по съществото на настоящия съдебен спор. По изложените по- горе съображения неприложими в случая са и дадените с Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. дело № 2/ 1993 г. на ВКС- ОСГК тълкувателни разрешения, тъй като имат за предмет дворищно- регулационните планове, какъвто според събраните по делото доказателства не представлява процесният регулационен план, от чието правно действие според фактическите твърдения на ищеца се извежда легитимацията му на собственик на процесния недвижим имот- поземлен имот с находящите се върху него постройки, подробно описани по- горе. Предявеният от ТПК „О.“ срещу С.О.установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото на собственост на ТПК „О.“ върху процесния недвижим имот „въз основа на придаване на част от имот по регулационния план от 1985 г.“ следователно е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното първоинстанционно решение, което е неправилно, следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено решение за отхвърляне на предявения от ТПК „О.“ установителен иск за собственост като неоснователен. При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК ищецът- въззиваема страна дължи да заплати на ответника- въззивник сумата 100 лв.- разноски за първоинстанционното производство /за юрисконсултско възнаграждение/, и сумата 208.97 лв.- разноски за въззивното производство /108.97 лв.- платена държ. такса, и 100 лв.- за юрисконсултско възнаграждение /. Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД