Мотиви към Решение № 303 от 2.9.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1057/2025 г.

Производството е по реда на Глава Пета от Закона за екстрадиция и европейска заповед за арест. Постъпила е въззивна жалба от упълномощените защитници на исканото за предаване лице С. Г. /S. G./ - адв.Д. К. и адв.В. А.. против решение № 127 от 18.08.2025г. на Софийският окръжен съд, трети първоинстанционен състав, постановено по НЧД № 577/2025г., с което е допуснал предаването на С. Г. /S. G./ въз основа на Европейска заповед за арест, издадена на 06.06.2024г. по дело № 21T/3/2021г. от съдия от Районен съд - Нитра, Република Словакия и му е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража” до фактическото му предаване на компетентните органи на Република Словакия, която да се изпълнява в Затвора - гр.•••. В жалбата се поддържа, че решението е необосновано и незаконосъобразно. Защитниците считат, че е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при непълнота на доказателствата. Сочат, че с допълнителна молба ще изложат подробно аргументите си и ще ангажират доказателства. Претендират за отмяна на първоинстанционното съдебно решение. С жалбата не са постъпили писмени доказателства, не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание пред настоящия съд, защитата на поисканото за предаване лице, адв.А. не поддържа подадената въззивна жалба. Счита, че решението на СОС е правилно и законосъобразно, тъй като не са налице основания да се откаже изпълнение на ЕЗА. Налице е влязла в законна сила осъдителна присъда за престъплението „измама“, спазена е разпоредбата на чл.36, ал. 3, т.8 от ЗЕЕЗА. Давността за наказателното преследване не е изтекла. Няма данни за неприключено наказателно производство в Република България. Спазен е чл.36 от ЗЕЕЗА, тъй като самоличността на лицето е установена безспорно с експертна справка.Не са налице основанията по чл.40 и чл.55 от ЗЕЕЗА. Исканото за предаване лице С. Г. /S. G./ в лична защита поддържа казаното от защитника си. Представителят на САП взема становище да бъде оставена жалбата без уважение и да бъде потвърдено решението на първата инстанция като правилно и законосъобразно. Сочи, че са налице условията за предаване на исканото лице. Окръжният съд подробно е мотивирал акта си. ЕЗА е получена по каналите на ШИС, установена е самоличността на исканото лице. Изяснени са основанията за търсенето и липсата на основание, за да бъде отказано изпълнението на предаването на лицето по ЕЗА. В последната си дума поисканото за предаване лице С. Г. /S. G./ моли по-скоро да бъде изпратен на молещата държава. СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид жалбата, доводите на страните, изложени в съдебно заседание, както и като се запозна с атакувания акт и с материалите по делото, установи следното: Поисканото за предаване лице С. Г. /S. G./ е роден на 16.07.1986г., в гр. Кральево, Р Сърбия, сърбин, сръбски гражданин, притежаващ сръбски паспорт № 013416627/03.05.2018г. издаден от Република Сърбия, личен номер на гражданин на Република Сърбия ••••••••••. На 17.03.2021г. по отношение на С. Г. /S. G./ е издадена Заповед за арест на Районен съд - Нитра, по дело № 21Т/13/2021г., приключило с осъдителна присъда, влязла в законна сила на 04.02.2022г. На 09.05.2024г. по отношение на С. Г. /S. G./ е издадена заповед № 21Т/13/2021г. за предаване за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“. На 06.06.2024г. от съдия в Районен съд - Нитра по преписка/дело № 21Т/13/2021г. по отношение на С. Г. /S. G./ е издадена Европейска заповед за арест с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода, наложено му с посочената по-горе присъда. Видно от посоченото в Европейската заповед за арест, времето на извършване на престъплението, за което е постановена присъдата, е 04.12.2015г, а мястото – гр.Нитра, ул.“•••“№ 16, Р Словакия. Касае се за „Измама“ - леко престъпление, правно квалифицирано като такова по чл.221, ал.1, ал.2 от НК на Р Словакия. Обстоятелствата, при които е извършено деянието, за което е осъден С. Г. /S. G./, подробно са описани в ЕЗА и същите следва да се считат инкорпорирани в настоящото решение. Като фактическо основание е посочено „в ущърб на чуждо имущество се е обогатил, като е подвел някого и по този начин е причинил по-голяма щета на чуждо имущество.“. В ЕЗА е посочена приложимата правна разпоредба за деянието, а именно - чл.221, ал.1, ал.2 от НК на Р Словакия. Видно от вписаните в ЕЗА текстовете, за това престъпление деецът се наказва с „лишаване от свобода“ от една до пет години /ал.2/. За деянието „измама“, отбелязано в ЕЗА като „мошеничество“, не се изисква „двойна наказуемост“ по смисъла на чл.10, ал.2 от ЗЕЕЗА, тъй като в издаващата държава то е наказуемо с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане за не по-малко от три години, и е сред престъпленията, изброени в чл.10, ал.2 от ЗЕЕЗА /т.20/. При така установената фактология, първостепенният съд е допуснал предаване на поисканото лице сръбски гражданин, като е приел, че са налице всички предпоставки, визирани в ЗЕЕЗА, позволяващи изпълнението на ЕЗА. На първо място, САС споделя приетото от СОС, че въпросната ЕЗА отговаря на изискванията на чл.37, ал.1 от ЗЕЕЗА, тъй като в нея се съдържат данни относно самоличността на исканото лице и данни за издаващия орган. Посочена е заповедта за задържане, въз основа на която е издадена ЕЗА. Изпълнено е и условието да се опише във връзка с какво престъпление се иска предаване на сръбския гражданин С. Г. /S. G. – чл.221, ал.1, ал.2 от НК на Р Словакия. Описани са обстоятелствата, при които деянието е извършено, вкл. време, място и степен на участие на исканото лице. Касае се за „Измама“, с фактическо основание „в ущърб на чуждо имущество се е обогатил, като е подвел някого и по този начин е причинил по-голяма щета на чуждо имущество.“.За посоченото престъпление не се изисква да е спазен принципа за „двойна наказуемост“. Посочен е размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода” за това престъпление – една година, при средна степен на надзор, както и зачетеното наказание по отменено наказателно дело, водено в Районен съд – Братислава І, дело № 8Т/25/2016 от 19.02.2016г. до 17.02.2016г., при което остатъкът за изтърпяване на наказанието е осем месеца и два дена. Софийски окръжен съд е счел, че в случая не са налице някои от абсолютните или факултативните пречки за уважаване на искането. Тези изводи на първия съд са верни и почиват на правилен анализ на наличните по делото източници на данни, касаещи решаването на въпроса за изпълнението на ЕЗА. В производството по изпълнение на ЕЗА степента на преценка на решаващия съд от замолената държава е стеснена, като е сведена до преценяване на обстоятелствата по чл.39 и по чл.40 от ЗЕЕЗА, първите от които представляват абсолютни, а вторите - относителни основания за отказ. Първоинстанционният съдебен акт съдържа отговор на всички въпроси, които обуславят изпълнението или отказа да бъде изпълнена ЕЗА, издадена от държава - член на ЕС. Безспорно е по делото, че не е налице нито едно от основанията за абсолютен отказ от изпълнение на ЕЗА, т.е основания, при които съдът да е длъжен да откаже изпълнението на ЕЗА. Престъплението, за което е издадена ЕЗА, не е амнистирано в Р България. На територията на Р България не се водят наказателни производства спрямо С. Г. /S. G., които да са пречка за предаване на лицето или пък да дават основание за обсъждане на негово отложено предаване на съдебни власти на Р Словакия, поради което в случая е неприложима хипотезата на чл.52 от ЗЕЕЗА. В мотивите на решението си първостепенният съд е отделил специално внимание на въпроса за давността и правилно е счел, че тази за провеждане на наказателно преследване не е изтекла. Този извод се налага от текста на чл.88 с) от Наказателния Кодекс на Република Словакия, изискващ 10 години за тежки престъпления, който е приложим спрямо настоящото деяние, осъществено на 04.12.2015г. Освен това, съгласно ал.3 на същата разпоредба, с проведеното наказателно преследване против С. Г., давността е прекъсната/прекратена, след което започва да тече нов давностен срок / ал.4 на чл.88 НК на Р.Словакия/. Предвид изложеното САС прецени, че са налице всички процесуални и материални предпоставки за допускане на изпълнение на ЕЗА издадена срещу С. Г. /S. G.. Правилно с решението си СОС е приложил императива на чл.47, ал.7, изр.2 от ЗЕЕЗА и е взел по отношение на С. Г. /S. G. мярка за неотклонение „Задържане под стража”, която да се изпълнява до фактическото му предаване на компетентните органи на Република Словакия. Поради тези съображения и на основание чл.48 от ЗЕЕЗА Софийски Апелативен съд потвърди решението на Софийски окръжен съд като обосновано и законосъобразно.