Решение № 2837 от 7.7.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 534/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН. Същото е образувано по касационна жалба на „Лес груп СВ“ ЕООД, представлявано от управителя П. К. П., срещу Решение № 20/17.03.2026г. по АНД №288/2025г. по описа на Свищовски районен съд, с което е потвърдено НП № 2510500232/24.10.2025 г. на директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на дружеството за общо три нарушения по чл. 206 ал. 1 т. 1 от ЗГ вр. чл. 14 ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, описани в т.1-т.3 от НП №2510500232/24.10.2025г., са наложени три отделни „имуществени санкции“ по чл. 270 от Закона за горите /ЗГ/ всяка в размер на по 100лв. /51,13 евро/. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че превозните билети не са въведени електронния дневник в момента на постъпване, съответно на експедиране на дървесината поради наличие на обективна невъзможност – продължителна авария в телекомуникационната мрежа на дати 10.06.2025г., 17.06.2025г. и 18.06.2025г. Посочва липсата на умисъл за извършване на нарушението, като необходимите действия са предприети още на следващия ден, преди проверката на контролните органи и не е възпрепятствана тяхната контрола дейност. Излага подробни съображения за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. От съда се иска отмяна на решението на РС – Велико Търново и постановяване на друго по същество на спора, с което НП да бъде отменено. В съдебно заседание касаторът се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения. Претендира разноски по делото за две съдебни инстанции. Ответникът по касация – ДИРЕКТОРЪТ на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – Велико Търново, в съдебно заседание и в отговора на касационната жалба чрез юрисконсулт А. Ц., заема становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на РС да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение, а при условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатското възнаграждение. Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на въззивното решение, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество е основателна. Аргументите на съда за този извод са следните: В хода на въззивното производство са установени следните факти: На 19.06.2025 година, в 09.45 часа, в [населено място], служители на РДГ – Велико Търново извършили проверка на обект по чл. 206 от ЗГ на „Лесгруп-СВ“ ЕООД, в присъствието на управителя на дружеството, при която било установено, че в електронния дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина има превозни билети за входяща дървесина, които не са заведени в момента на постъпване, съответно на експедиране, на дървесината в обекта, а именно:1. превозен билет № 9125/00078 от 10.06.2025 г. в 13:11:23 за 5 пр.куб.м, който не е вписан в електронния дневник на дата 10.06.2025 година, а на следващия ден; 2.превозен билет № 9125/00079 от 10.06.2025г. в 14:09:17 за 5 пр. куб.м., който не е вписан в електронния дневник на дата 10.06.2025г., а на 11.06.2025г. и 3. превозен билет № 9125/00089 от 17.06.2025г. в 13:01:02 за 1 пр. куб.м, който не е вписан в електронния дневник на 17.06.2025г., а на 19.06.2025г. Посочените обстоятелства са били отразени в Констативен протокол Серия В №012732/19.06.2025г. От участващ в проверката служител на РДГ - Велико Търново е съставен АУАН Серия В бланков №0009921/19.06.2025г., предявен на представляващия „Лесгруп-СВ“ ЕООД, който го е подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта не са били подадени писмени възражения. Издадено е НП №2510500232 от 24.10.2025г. на директора на РДГ – Велико Търново, в което за три отделни нарушения по чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и на основание чл. 270 от ЗГ за всяко от тях са наложени три отделни имуществени санкции, всяка в размер на по 100лв. /51,13 евро/. НП е връчено на дата 28.10.2025 г. и е обжалвано от него по съдебен ред в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. От правна страна въззивният съд е приел, че АУАН и НП са формално законосъобразни и съдържат предвидените от закона съществени реквизити. Съществени нарушения на административно-наказателните правила съдът не е констатирал. По същество, позовавайки се на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел, че визираните в НП нарушения са доказани по несъмнен начин. Коментирано е, че не са налице и основания за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от типичните нарушения от този вид. Прието е, че не са налице особени извинителни обстоятелства, които са довели до процесното неизпълнение, тъй като липсата на интернет услуга не препятствала изпълнението на задължението по чл. 14 ал. 2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, след като имало възможност чрез мобилно приложение от всяко място да се отразят билетите в електронния дневник. С тези мотиви РС е потвърдил изцяло обжалваното пред него НП. Настоящият касационен състав споделя изводите на районния съд, че по същество извършените от касатора деяния, за които е санкциониран, са безспорно доказани. Едно от основните задължения за собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина е установено в чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ, според което трябва да водят дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина. Съобразно чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии(приета въз основа на делегация по чл. 206, ал. 2 от ЗГ), електронният дневник се води от собственика/ползвателя на обекта по чл. 206 от ЗГ или от оправомощено от него лице, като превозните билети се вписват в дневника по ал. 1 в момента на постъпване, съответно на експедиране на дървесината. В случая от събраните писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че превозен билет №9125/00078 от 10.06.2025г., превозен билет №9125/00079 от 10.06.2025г. и превозен билет №9125/00089 от 17.06.2025г. не са вписани в дневника в момента на постъпване на дървесината в обекта на касатора в [населено място], каквото е изискването на правилото за поведение, установено в чл. 14, ал. 2 от Наредба №1 от 30.01.2012г., а на 11.06.2025 г. и 19.06.2025г. Задължени да изпълнят това правило са собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, каквото е дружеството „Лес Груп СВ ЕООД“ и същото е административнонаказателно отговорно за извършеното нарушение. Независимо от горното, съдът намира, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол, съгласно ТР №1 от 12.12.2007 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС. В разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за „маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ЗАНН "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължението от едноличен търговец или юридическо лице към държава и община с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай. При анализ на установените факти, може да се приеме, че се касае за маловажен случай и че нарушителят не следва да се наказва, а само да се предупреди, че при повторно нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. От представената и приета като доказателство служебна бележка от 31.10.2025г. на управителя на доставчика „Север Нет“ ЕООД се установява, че в дните 10.06.2025г., 17.06.2025г. и 18.06.2025г. на адреса на управление на санкционираното дружество в [населено място] е бил прекъснат интернет достъпа поради авария в телекомуникационната мрежа, които изцяло се припокриват с датите на издаване на процесните три превозни билети с №9125/00078 от 10.06.2025г., №9125/00079 от 10.06.2025г. и №9125/00089 от 17.06.2025г. Липсата на достъп до интернет е възпрепятствала своевременното изпълнение на законовото задължение на дружеството – касатор като собственика/ползвател на обекта по чл. 206 от ЗГ да впише превозните билети в електронния дневник, но две от нарушения /невписването на превозните билети от 10.06.2025г./ са доброволно отстранени още на следващия ден след допускането им, а трето /невписания превозен билет от 17.06.2025г./ е отстранено след два дни /на 19.06.2025г./ поради липса на интернет връзка до този момент и когато е отстранена аварията. Тези обстоятелства са от със значение относно квалификацията по чл. 28 ЗАНН. Освен доброволното действие в кратък срок след извършване на нарушението, същото в случая е отстранено преди проверката и установяването му от контролните органи. При конкретните факти административнонаказващия орган можеше успешно да въздейства върху нарушителя чрез предупреждение и при последваща проверка да наложи санкция с необходим ефект, дори и над минимума. Не са ангажирани доказателства и дори не са изложени твърдения, да са произлезли някакви вредни последици от нарушението. Налице е ниска степен на обществена опасност на деянието, явяваща се инцидентен случай без вредоносни последици. Представеното от ответника по касация НП №2410500255 от 31.10.2024г. за ангажиране отговорността на „ЛЕС ГРУП СВ“ ЕООД за нарушение по чл. 14а, ал. 1, т. 2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. е неотносимо за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Като е достигнал до противоположен правен извод Свищовският районен съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 1 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН и чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН вместо него следва да бъде постановено друго, с което делото да бъде решено по същество като наказателното постановление бъде отменено, а нарушителят бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на сторените разноски е основателно. Съдът намира, че следва да осъди ответника по касация да заплати на „ЛЕС ГРУП СВ“ ЕООД направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размера, в който са поискани. Съобразно представения списък с разноските и доказателства за действителното им изплащане, същите възлизат в размер на 614 евро за производството пред касационната инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.06.2026г. В представения пред настоящата инстанция списък с разноски от процесуалния представител на касатора се претендират и такива в размер на 5,11 евро за образуване на делото. Искането е неоснователно, тъй като по арг. от чл. 227а, ал. 5 от АПК държавна такса в касационното производство по реда на ЗАНН не се дължи и такава не е и заплащана от касатора. Освен това, недължимо платена държавна такса подлежи на възстановяване по реда на чл. 4б от Закона за държавните такси. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационен състав,