Решение № 196 от 7.7.2026 г. на Районен съд - Димитровград по дело № 386/2025 г.

С подписването на този договор Заемателят удостоверява, че е получил от Заемодателя заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Съгласно чл. 1, ал. 2-4 от Договора

Заемателят заявява, че преди подписване на настоящия договор е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от Кредитора, което обстоятелство е декларирано в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние. За извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1154.78 лева. С подписване на настоящия договор, страните се уговарят таксата по горната алинея да се заплати от Заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора: С подписването на настоящия договор страните се съгласяват да се рефинансира текущият заем на Заемателя, като същият заявява, че желае да погаси изцяло задължението си по Договор за паричен заем с КИД 6031761 от 23.04.2024 г., което към датата на подписване на този договор е в размер на 1431.21 лева. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора Заемателят се задължава в 3 дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: 1. Поръчител – физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по – рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател. ИЛИ 2. Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Банковата гаранция се изпраща от Заемателя в срока по предходното изречение в оригинал на адреса за кореспонденция на Заемодателя, а именно – гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру No 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, офис 73Г. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Договора Страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, Заемателят дължи неустойка в размер на 770.00 лева. Страните се уговарят, неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4 като в този случай дължимата 3 вноска е в размер на 200.88 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 4419.36 лева. Към момента на депозиране на исковата молба ищецът е погасил няколко вноски по процесния договор, но за съжаление не разполагал с платежните документи и не можел да установи общия размер на погасените суми. По отношение на иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД: Ищецът имал качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същият при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно, приложимият нормативен акт е Законът за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 Договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Договор за паричен заем Standard 14 № 6078149 бил недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради следните причини: 1) Таксата за експресно разглеждане на документи не е посочена като включена в ГПР, поради което има неправилно посочване на ГПР. Изискваната от ищеца такса за експресно разглеждане на документи представлява пряк разход по кредита и следва да бъде включена при формирането на годишния процент на разходите (чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК ), което очевидно не е извършено тъй като никъде в Договора не е посочено таксата да е част от ГПР, а оттук следва, че по 4 този начин императивно заложения в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит се надвишава. Тоест, налице било пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период. Всичко това поставяло потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. Това се явявало и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следвало, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Въпреки че в договора изрично е посочено, че изборът и закупуването на този пакет допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на кредита, на практика уговарянето му е наложено и обусловено от господстващата позиция кредитора спрямо икономически по-слабата страна в правоотношението. Иначе нямало логика кредитополучателят да поеме допълнителна тежест и да заплати възнаграждение по пакета от допълнителни услуги, което е около една пета от размера на отпуснатия кредит, и то за услуги, представляващи една евентуална възможност /не е сигурно, че кредитополучателят ще се възползва от тях/, а не реално предоставени такива. В заключение, таксата за експресно разглеждане на документите се явява скрито възнаграждение за кредитодателя, поради което е следвало да се включи в ГПР. В случая това не е направено, поради което е налице неправилно посочен ГПР, което съдебната практика приравнява на липсващ ГПР/ виж в този смисъл разсъжденията на Решение № 29 от 16.02.2023 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 518/2022 г.; Решение № 2954 от 10.08.2022 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 20462/2021 г.; Решение № 14680 от 16.12.2022 г. на СРС по гр. д. № 29937/2022 г./. В процесния случай било очевидно, че изискваната от ищеца такса за експресно разглеждане в размер от 1154.78 лева е явно непропорционална на отпуснатия кредит в размер от 2100 лева, тъй като представляват 54.98 % от главницата по кредита. Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както е и в настоящия случай. Предвид на горното, нищожен се явявал целият договор за кредит на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11 т.10 от ЗПК / в този смисъл е константната съдебна, в частност и срещу „ВИВА КРЕДИТ“ ООД (чийто правоприемник е „ВИВА КРЕДИТ“ АД), когато в договора са включени такси за експресно разглеждане на документите .Не е упоменато кои разходи са включени точно в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР формира. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора., както вече отбелязано по-горе. В процесният договор е нарушено и това изискване на закона, доколкото никъде не е посочено кои разходи формират ГПР. Същото представлява нарушение на чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК. По отношение на евентуалните искове:При условие, че съдът отхвърли иска с правно основание чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, моли да се разгледат и уважат евентуално предявените искове с правно основание: 1) Чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл. 19, ал.5 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД, с който иска от съда да прогласи за недействителна клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standard 14 № 6078149. 2) чл. 26, ал.1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД, с който иска от съда да прогласи за недействителна клузата на чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем Standard 14 № 6078149. По отношение на иска с правно основание чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл. 19, ал. 5 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД: Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. 10 Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Включените в пакета услуги действия на практика обслужват усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че се касае за допълнителни услуги по см. на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Предвидените такива в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва, докато посочените в споразумението допълнителни услуги, по своята същност касаят изпълнението на задълженията на потребителя по договора и на кредитодателя относно приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит, респ. евентуалната възможност за неговото отсрочване и разсрочване, което по своята същност са действия по усвояването и управлението на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. С оглед на това се налага извод, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение на кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това възнаграждение също е следвало да се включи в годишния процент на разходите, тъй като за потребителя това са разходи по см. на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Изключването му от ГПР и уреждането му в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото начисляването и събирането му не представлява плащане на услуга, а прикрит разход по кредита, с който се стига до надхвърляне на ограниченията на закона за максималния размер на ГПР, т.е. клаузата е недействителна и на основание чл. 19, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗПК/ виж в този смисъл Решение № 371 от 22.03.2023 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 42/2023 г./ 2. По отношение на иска с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД за обявяване за недействителна клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем Standard 14 № 6078149 Изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция в размер на цялата дължима сума по договора - главница и лихви /чл. 5, ал. 1 от Договора/, съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които предвид броя им и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят – тридневен срок от усвояване на сумата по Договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък и за потребителя се създава значително затруднение да се снабди с банкова гаранция или да осигури поръчител, който да отговаря на всички изисквания на Заемодателя, тъй като за учредяването на банкова гаранция се изисква набавяне на документи, одобрение и пр., т. е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и имайки предвид изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, при непредоставяне на обезпечение /гаранция/ следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Клаузата за дължимостта в чл. 5, ал. 2 от Договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Критериите дали 11 е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. Така, както е уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. Видно е, че такава уговорка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя. Действително няма пречка размерът да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т. е. и санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер, което е в контраст с границите на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението /в т. см. Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 2882 от 31.07.2022 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 9322/2021 г./. Моли в случай че ответното Дружество предяви насрещен иск за остатъка на главницата при постановяване на съдебното решение, съдът да отсрочи и/или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние и други обстоятелства на страната. Моли в случай, че не уважи молбата по чл. 241, ал.1 от ГПК, то при постановяване на съдебното решение да вземе предвид, че съгласно чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.“, т.е. потребителят следва да върне само стойността на главницата съобразно погасителния му план. Фактическа искова претенция:Моли съдът да прогласи за недействителен Договор за паричен заем Standard 14 № 6078149, сключен между С. Г. С., с ЕГН ••••••••••, в качеството му на Кредитополучател и "ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК: 207343548, в качеството му на Кредитодател на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД. При условие, че отхвърли иска с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД, моли да се прогласи за недействителна клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standard 14 № 6078149, сключен между С. Г. С., с ЕГН ••••••••••, в качеството му на Кредитополучател и "ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК: 207343548, в качеството му на Кредитодател на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл. 19, ал.5 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД. При условие, че отхвърли иска с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД моли да се прогласи за недействителна клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем Standard 14 № 6078149, сключен между С. Г. С., с ЕГН ••••••••••, в качеството му на Кредитополучател и "ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК: 207343548, на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Моли да се осъди "ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК: 207343548, да заплати на адвокат А. Д., член на САК, личен № 1000768210, сторените по делото разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, както са описани в исковата молба и съгласно приложения списък на разноските, както и всички разноски по делото. Моли при отхвърляне на така предявените искове изцяло или отчасти да се съобрази, че според практиката на СЕС (т. 5 от Диспозитива на Съединени дела C-224-19 и C-259-19) не се допуска правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Депозиран е отговор в срок от ответника , в който се твърди следното: Считам, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове, доколкото по процесния договор (по-долу само „Договора") са начислявани единствено главница и лихва, а не и такса експресно разгпеждане и неупойка (и тези разпоредби не са произвели действие), в удостоверение на което прилагам справка. Съгласно т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тьпк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързано с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията, като наличието на правен интерес се преценява конкретно,въз основа на обосновани твърдения,наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат, а съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото, като, когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателностга на претенцията /виж Определение № 144 от 13.04.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4846/2019 г., 111 г. о., ГК, докладчик сьдията Жива Декова/. Интерес от настоящата искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен би рефлектирало върху правната му сфера -да черпи права от решението. С оглед на изложеното, моля да приемете че не е налице правен интерес за ищеца абсолютната процесуална предпоставка за сьществуване на правото на иск, предпоставящо недопустимост и на настоящото производство, респ. обуславят неговото прекратяване. 1.2. Правя възражение за нередовност на исковата молба на основание чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, тьй като е налице е несъответствие между петитyма и обстоятелствената част на исковата молба. С исковата молба ищецът заявява в произволен ред няколко основания, поради които счита процесния договор за нищожен, респ. отделни негови клаузи, без обаче да посочи дали същите са заявени в условията на евентуалност, както и поредността, в която да бъдат разгледани. Също така, считам, че е налице несьответпвие сьс сьдържанието на чл. 124, ал. 7 от ГПК, тъй като в исковата молба не е посочено кой е тиryляр на описаната банкова сметка, евентуално липсват доказатепства, че тази банкова сметка е учредена в изпълнение на чл. 39 от Закона за адвокатураrа, както и доказателства за използването й от страна на адвокат А. Д.. И макар това обстоятелство да не се отразява върху редовността на исковата молба, е налице отклонение от сьдържанието на цитираната правна норма, и то при наличието на осьдителен петитум. По отношение на главния иск и твърденията на ищеца, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване на чап от изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. В Чл.11, ал.1, т. 10 bт 3ПК законодателят е предвидил изискването за посочване на годишния процент на разходите по кредита, както и на общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, което изискване в случая е спазено. Безспорно от сьдържанието на процесния договор е, че са посочени фиксирания годишен пихвен процент, ГПР и общия размер на всички плащания по договора /главница и възнаградителна пихва с вкпючена такса експресно разглеждане на документи/. Несьмнено от договора е и, че 2 единственият компонент, който определя ГПР е възнаградителната лихва, като са посочени и долусканията, при които този ГПР се изчислява. Тоест, ГПР се формира от възнагра,дителната лихва, уговорена като фиксиран лихвен процент в договора. Обстоятелстеото дали неустойката следва да се включи в ГПР е въпрос относим към действителността на клаузата, а не на целия договор. Що се касае до твърденията на ищеца, че таксата за експресно разглеждане следва да се включи при капкулацията на ГПР и че поради невключването й посоченият в договора ГПР не бип действителен, следва да подчертая, че при изчисляване на ГПР чл.19, ал.3 от ЗПК изрично изключва плащания, възникващи при неизпълнение на задължения по договора за потребитепски кредит. Тази разпоредба идва да покаже, че освен да защити потребитепя, законодатепят е пожелап да насьрчи добросъвестното спазване на неговите задължения и стриктното им изпълнение.3асилената защита на потребителя като по-слаба страна се пропира дотам, докъдето от негова страна също е налице добросъвестност и своевременно и точно изпълнение. Когато такова пипсва, както е в настоящия случай, то той не следва да се попзва от допъпнителна закрила. Считам, че уговорената такса за експресно разглеждане не влиза в противоречие с целта на въведеното ограничение на ГПР, а дори напротив, цепи минимизирането на риска от неизпълнение и осигурява добросъвестно поведение от страна на длъжника, като го стимупира да спазва стриктно договора, без да поставя в риск. Също така, обстоятелството, че тази такса не е включена в ГПР, не обуславя нищожност на цепия договор по смисъла на чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 103ПК, в който смисъл е и решение Решение по възз. гр. дело № 1601/2021 на Апелативен съд—София, 8-ми гр. състав. В настоящия случай, размерът на ГПР е посочен в договора, като сьщият се формира по определения в приложение № 1 към ЗПК начин — чрез посочване на реда и начина на изчисление на ГПР, както и значимите компоненти на изчисляването му. Тоест, напице е пълна прозрачност по отношение на въпросния коефицент. В този смисьп е и практиката на СЕС - член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 87/102, съгласно която договорът за кредиттрябва да се изготви в писмена форма и в него трябва да се посочи ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. В член 1а от тази директива се определят условията за изчисляване на ГПР, а в член 4, буква а) от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли „в момента, в който кредитният договор е сключен". Така това информиране на потребителите относно общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгпасно единна математическа формупа, има съществено вначение ( в този смисъп е опредепение от 16 ноември 2010 г., Pohotovost, С-76/10, EU:C2010:685, т. 69 и 70). В случая към момента, в който договорът е сключен, не се установява да се дъпжи предвидената в договора неустойка, доколкото нейната изискуемост настъпва при неизпълнение на посочените задължения в тридневен срок от сключването на договора. В допълнение, моля да вземете предвид, че потребителят е имал възможност свободно и доброволно да реши, дали да се възползва от услугата за експресно разглеждане на заявката, или да изчака 10 дни. От друга страна искането за ползване на посочената услуга сьздава за заемодателя допълнително задължение за бърза реакция и сьответно за ангажирането на допълнителни ресурси. Таксата за експресно разглеждане представлява цената на предоставяната от кредитора услуга — а именно по експресно разглеждане на документите — и поради това той е свободен да определи какъв да е нейният размер. Неприемливо е и становището на ищеца, че таксата за експресно разглеждане на документи цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на кредита, тъй като го предхожда времево. Действително експресното разглеждане на документи представлява една услуга, предхождаща одобряването на отпускане на кредит и усвояването му, която услуга няма задължителен характер. Лицето, което кандидатства за кредит, по своя преценка избира дали да ползва тази услуга. Обстоятелството, че ищецът е бил запознат с тези условия, избрал е доброволно да ползва услугата по експресно разглеждане на документи срещу такса в конкретно посочен размер, се потвърждава от чл. 1, ал. 3 от договора. Предвид доброволния характер на услугата по експресно разглеждане, ищецът не може да се позовава на неравноправност именно защото оспорваната клауза фигyрира в договора по изрична негова заявка, а не е едностранно наложена от Дружеството, без той да има възможност да избегне ползването на услугата, съответно начисляването на таксата за нея. Предоставянето на финансови услуги от Дружеството не е обусловено от експресно разглеждане на заявките, като тази услуга е предоставена единствено и само в интерес на заемополучателите. Следва да се акцентира, че въпреки осъществяването на услугата по експресно разглеждане на документите, договор за паричен заем може да не бъде подписан и съответно заемното правоотношение по предоставяне на потребителски кредит да не възникне по желание на която и да е от страните. Липсата на законова регламентация на цената на тази услуга не е случайна, тъй като единствено финансовата институция може да остойности цената на всички ресурси, необходими за предоставяне на тази услуга. Следва да се вземе предвид, че експресното разглеждане в толкова кратьк срок от подаване на заявката изисква бърза реакция от страна на заемодателя, ангажиране на поголям административен и човешки ресурс, което логично оскъпява услугата. Също така, не без значение е и фактът, че Дружеството не изисква от ищеца еднократно заплащане на таксата за експресно разглеждане. Плащането на таксата е разсрочено с погасителните вноски по кредита, което е в интерес на ищеца. 2.2. По отношение на евентуапния иск с правно основание чл. 10, ал.2 от ЗПК и чл. 19, ал. 5 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. първо от 33Д и твърденията на ищеца за недействителност на клаузата на чл. 1, ал. 3 от процесния договор за паричен заем. Неоснователните и необосновани са твърденията на ищеца, че таксата за експресно разглеждане на документи е в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ап.2 от 3ПК. Посочената такса е дължима при избиране на услугата за експресно разглеждане на заявката за кредит, а не при стандартния срок от 10 дни. Таксата за експресно разглеждане е дължима за услуга, предхождаща възникването на заемното правоотношение, което въпреки посочената предоставена услуга, може да не възникне по решение на която и да е от страните —заемателя или заемодателя. Както бе посочено по-горе в изложението, потребителят е имал възможност свободно и доброволно да реши, дали да се възпопзва от услугата за експресно разглеждане на заявката, или да 4 изчака 10 дни, а искането за попзване на посочената услуга създава за заемодателя допълнително задължение за бърза реакция и съответно за ангажирането на допъпнителни ресурси. Таксата за експресно разглеждане представлява цената на предоставяната от кредитора услуга — а именно по експресно разглеждане на документите — и поради това той е свободен да определи какъв да е нейният размер, по арryмент на чл. 9 от 33Д. Цената на услугата е резултат от осъществена от доверителя ми насрещна престация, поради което е неприемливо твърдението, че клаузата, която регламентира тази услуга тя представлява „скрита възнаградитепна лихва", уговорена в противоречие с добрите нрави и разпоредбата на чл.19, ап.4 от ЗПК. ,,добрите нрави" като понятие за морални норми на справедливост следва да защитават всеки признат отзакона интерес. ,,добрите нрави" не регyлират цени на стоки и услуги. Видно от чл.1, ал.2 от договора, услугата по експресно разглеждане на документи е за допълнитепна услуга, която клиентът доброволно е избрал дали да се възползва от нея, поради което на основание чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Лишено от правна логика е становището, че неустойката следва да участва при формирането на ГПР не само заради изричната забрана за това сыласно чл. 19, ал. 3 ЗПК, но и поради характера на неустойката, представляваща задължение, което възниква условно само и единствено в случай, че кредитополучателят не осиryри обезпечение по вид и в срок, посочен в Договора. При сключване на Договора ответното дружество няма как да предвиди в общия размер на плащанията едно условно задължение, което не е било възникнало и не е било известно дали ще възникне, тъй като зависи от бъдещо несиryрно сьбитие, а именно изпълнението на задължението за обезпечаване на кредита от ищеца. Ако доверителят ми бе сторило това, категорично би било налице действие във вреда на ищеца, изразяващо се в недобросъвестно допускане, че той няма да изпълни задължението си и калкулиране на некоректна стойност на разходите по кредита, основана на това допускане. Цитираната правна норма на чл. 19, ал. 3 от ЗПК идва да покаже, че освен да защити потребителя, законодателят е пожелал да насърчи добросьвестното спазване на неговите задължения и стриктното им изпълнение. С отговора се депозира насрещна искова молба от „Вива Кредит" АД, ЕИК 207343548, универсален правоприемник на „Вива Кредит" ООД, ЕИК: 201995287, чрез пълномощника адв. Антоанета Николовска, тел. ••••••••••, втори пълномощник по делото юрк. Миглена Милетиева, срещу С. Г. С., ЕГН •••••••••• с постоянен адрес: „Грозю Сталев" № 23 с. Сталево, с правно основание: чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от 33Д и чл.86 от 33Д, в която насрещният ищец твърди следното: На 16.09.2024 г С. Г. С. е сключил с Дружеството (в качеството му на заемодател) договора за паричен заем № 6078149/16.09.2024 г. („Договора") и по силата на този договор е усвоил заемна сума в размер на 2100 лв. С подписване на договора тя се е задължила да върне заемната сума на 22 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 113.39 лв. Както изрично е посочено в чл. 1, ал. 1, т. 2 от Договор преди сключването му на заемателя е представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно изискванията за Закона за потребителския кредит (ЗПК). Заемната сума е отпусната при фиксиран лихвен процент от 40,32 %, ГПР 49.35 % и общ размер на плащанията - 2494.58 лв. Заемополучателят С. Г. С. е заплатил обща сума в размер на 563.43 лв. , с която сума е погасил, както следва: - 416.85 лв. - главница по договора; 146.58 лв .- договорна лихва по договора Към момент на депозиране на исковата молба заемателят дължи на заемодателя главница в размер на 1683.15 лв. главница по договора, което обуславя интереса им от предявяване на настоящия иск със следния: Петитум: Съдът да постанови решение, с което да осъди ответника С. Г. С., да заплати на „Вива Кредит" АД, ЕИК 207343548, представлявано от Изпълнителния директор Свилен Петков Петков СУМА В РАЗМЕР НА 1536.57 лева, представляваща част от главница по Договор за паричен заем № 6078149/16.09.2024 г. Претендираме и законната лихва вьрху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК , намира за установено следното от фактическа страна: