Решение № 6153 от 27.5.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2655/2025 г.

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 80 от Закона за защитените територии (ЗЗТ). Образувано е по жалба на „•••“ ЕООД срещу заповед № РД ПАМ-1 от 05.11.2025 г. на директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ (НПЦБ), с която на „••••••••“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], община К., [улица], представлявано от управителя Г. С. Б., е наредено незабавно да премахне два броя автомати за продажба (вендинг машини), от които един автомат за продажба на кафе и един автомат за продажба на храни и напитки, поставени на територията на Национален парк „Централен Балкан“, зона многофункционална, парков участък Калофер, охранителен участък „Джендема“, местност „•••“, на място с GPS координати N ••••’, землище Калофер, община К., чиито мотиви са поправени със заповед № РД-299 от 17.11.2025 г. на директора на Дирекция НПЦБ. Според дружеството-жалбоподател оспорената заповед е неправилна, немотивирана и съдържаща вътрешни противоречия, при издаването й са допуснати съществени процесуални нарушения, а директорът на Дирекция НПЦБ не е компетентен да нарежда премахване на МПС, поради което се иска нейната отмяна и присъждане на разноски на основание чл. 36 ЗА. Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена по съображенията, изложени в писменото становище от 23.03.2026 г. Претендира присъждане на разноските. Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, която е неблагоприятна за адресата с оглед разпореденото премахване на преместваемите съоръжения и невъзможността за осъществяване на търговска дейност чрез тях, и в преклузивния 14-дневен срок от нейното съобщаване на представляващия дружеството, извършено на 10.11.2025 г. Жалбата е срещу заповед, която съгласно чл. 80 ЗЗТ може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на АПК. Всичко изложено обосновава допустимост на жалбата. Разгледана по същество, обаче, тя е неоснователна поради следните съображения: От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на „••••••••“ ЕООД са били издадени две разрешения за поставяне № 48 от 20.05.2021 г. и № 17 от 22.02.2023 г., и двете издадени от кмета на община К., с които на дружеството е било разрешено да постави два броя преместваеми обекти – кафе-автомат и автомат за безалкохолни напитки – на обща площ 2 кв.м, с местоположение: поземлен имот с [идентификатор], местност „•••“ по КККР на [населено място], община К., за срок една година. Липсват данни на дружеството да са издадени други подобни разрешения за поставяне за 2024 г. и 2025 г. През 2020 година и 2021 година служители на Дирекция НПЦБ са констатирали извършено нарушение в защитената територия на НПЦБ, парков участък Калофер, охранителен участък „Джендема“, местност „•••“, на място с GPS координати N ••••– поставени два броя автомати на самообслужване за студени и топли напитки и пакетирани храни, без писмено съгласуване от ДНПЦБ и в нарушение на режимите на защитената територия. За констатираното нарушение са съставени констативни протоколи с приложени към тях снимки, от които е видно, че автоматите са поставени в лекотоварен автомобил. На 14.10.2025 г. от служители на дирекцията е извършена нова проверка на място, за която е съставен констативен протокол № 0006927 (л.54-55), като е констатирано, че на процесното място се намират два броя автомати за продажба (вендинг машини) за кафе и за храни и напитки, които работят. Към този протокол също са приложени снимки, които показват същите автомати, поставени в лекотоварен автомобил, както при проверките от 2020 година и 2021 година. Въз основа на тези констатации е издадена оспорената заповед № РД ПАМ-1 от 05.11.2025 г. – предмет на настоящото съдебно производство. Административният орган е мотивирал издаването на оспорената заповед с факта, че поставянето на автомати за продажба представлява нарушение на режима, определен в чл. 21, т. 16, пр. 2 ЗЗТ, във връзка с т. 14, поправена със заповед № РД-299 от 17.11.2025 г. на точка 16 от част 3.2.1.2 от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025, а освен това ДНПЦБ не е издавала разрешение за поставяне на процесните два броя автомати за продажба. Видно от скицата от 22.01.2026 г. (л.138) на процесния поземлен имот, където са били поставени двата автомата за храни и напитки, с [идентификатор] по КККР на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-615 от 04.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, този поземлен имот е с трайно предназначение на територията: защитена, начин на трайно ползване: национален парк, със собственици – държавата чрез МОСВ въз основа на акт за изключителна държавна собственост № 1 от 16.07.1997 г. и дружеството-жалбоподател въз основа на [нот. акт], том •••, дело № ••• г. на Службата по вписванията К.. Следователно безспорен факт е, че процесният недвижим имот се намира в територията на Национален парк „Централен Балкан“ (НПЦБ). Скицата е актуална, издадена през 2026 година и в нея е отразено, че няма извършено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) след 2019 г., когато са одобрени, т.е., няма промяна нито в трайното предназначение на територията, нито в начина на трайно ползване на имота. В представената от процесуалния представител на дружеството скица от 25.01.2021 г. (л.174) трайното предназначение на територията и начинът на трайно ползване на имота са различни, съответно – земеделска и изоставена орна земя, като е отбелязано, че последното изменение на КККР, засягащо поземлен имот с [идентификатор] е от 13.03.2020 г. Не е посочена заповед на началника на СГКК Пловдив, с която е извършено изменението, а ако то е извършено без издаване на заповед, не е ясно в какво точно се изразява това изменение, тъй като липсва както заявлението, въз основа на което е извършено, така и данни, дали това изменение е съобщено на останалите заинтересовани лица и дали е влязло в сила. Фактът, че тази скица е по-стара, а в по-новата, издадена през 2026 година, не е отразено изменение в КККР на [населено място] след одобряването им със заповед № РД-18-615 от 04.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, налага извод, че КККР не са променяни, че трайното предназначение на територията и начинът на трайно ползване на имота са едни и същи от 2019 година и до настоящия момент. При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна. Съгласно чл. 78 ЗЗТ за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по този закон и на вредните последици от тях компетентните органи или упълномощени от тях лица налагат принудителни административни мерки по реда на чл. 79. Съгласно чл. 79, ал. 2, т. 1 ЗЗТ (правното основание, на което е издадена оспорената заповед) директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите спират дейности по ползването на горите, земите и водните площи и на други ресурси, както и строителството в защитени територии, които са в нарушение на утвърдените по съответния ред планове за управление, устройствени и технически планове и проекти или не са съгласувани по реда на този закон, когато такива планове и проекти липсват. При съществуващата правна уредба се налага извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – директора на Дирекция НПЦБ, която е регионален орган на МОСВ и чиято дейност се координира и контролира от дирекция „Национална служба за защита на природата“ на МОСВ (чл. 35, т. 30-32 от Устройствения правилник на МОСВ и чл. 3 от Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове). Съответно в правомощията на директора на ДНПЦБ се включва и правомощието по чл. 78 ЗЗТ да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, каквато е и мярка по чл. 79, ал. 2, т. 1 ЗЗТ. Това правомощие е детайлизирано и в Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове, чийто чл. 7, ал. 1, т. 20 и 21 предвиждат, че директорът на дирекция на национален парк спира дейности, извършвани в нарушение на установените режими на поверените му защитени територии, както и издава индивидуални административни актове в предвидените от закона случаи, в това число предписания, заповеди за налагане на принудителни административни мерки. В този смисъл неоснователно е възражението на дружеството-жалбоподател, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. Доколкото формулировката на чл. 79, ал. 2, т. 1 ЗЗТ е обща, съдът намира, че разпореденото с оспорената заповед премахване на два броя вендинг машини се включва в понятието спиране на дейности по ползването на земите. Още повече, че съгласно легалното определение на § 1, т. 1 ДР ЗЗТ „земи“ са селскостопанските (земеделските) земи по смисъла на ЗСПЗЗ, каквато земеделска земя дружеството твърди, че представлява процесният поземлен имот с [идентификатор]. В този смисъл съдържанието на разпоредената принудителна административна мярка не е в колизия с хипотезата на чл. 79, ал. 2, т. 1 ЗЗТ, като вмененото за дружеството задължение е ясно и точно формулирано – поставените два броя вендинг машини да бъдат премахнати от територията на парка. Затова не се споделя възражението на дружеството за липса на яснота относно дейността, която следва да бъде преустановена. Още повече, че оспорената заповед вече е изпълнена от дружеството-жалбоподател и вендинг машините бяха премахнати в хода на съдебното производство във връзка с разпореденото от административния орган предварително изпълнение на заповедта и отхвърленото искане на дружеството това предварително изпълнение да бъде спряно от съда. Т.е., не е налице каквато и да било неяснота, още повече такава, равнозначна на липса на волеизявление на административния орган. Отмененото наказателно постановление № 15 от 09.02.2022 г. на директора на ДНПЦБ не обосновава липса на фактическо основание за издаване на оспорената заповед, защото нарушаването на режима, определен в Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г., е констатирано и през 2025 година и е описано в констативен протокол № 0006927 (л.54-55), т.е., нарушение е установено и документирано, констативният протокол е официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила, която не е оборена в настоящото производство при доказателствена тежест за дружеството-жалбоподател. В този смисъл неоснователно се явява възражението на дружеството, че в оспорената заповед липсват мотиви и фактически основания за прилагане на принудителната административна мярка. Конкретни и в достатъчна степен подробни мотиви са изложени както в самата заповед, така и в разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Изрично административният орган се е аргументирал, че регулираните със ЗЗТ обществени отношения са такива от висш порядък, поради което всяко нарушение на установения със ЗЗТ и Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г. режим накърнява държавните и обществените интереси в значителна степен, а конкретното нарушение се характеризира с трайност на създаденото противоправно положение, вендинг машините са поставени на туристически маршрут от местност „•••“ към ••• без необходимото съгласуване по реда на ЗЗТ. Неоснователно е също възражението на дружеството, че служителите на НПЦБ нямат правомощия да извършват административнонаказателна дейност на територията на частен имот. Дали поземлен имот с [идентификатор] е частна собственост или изключителна държавна собственост, очевидно е спорен въпрос, тъй като както държавата, така и „••••••••“ ЕООД са посочени като собственици по данни от КРНИ. От значение за законосъобразността на оспорената заповед е единствено фактът, дали процесният поземлен имот се намира на територията на националния парк, и този факт е безспорно установен от представените писмени доказателства. Следователно, противно на застъпеното от дружеството-жалбоподател становище, служителите на НПЦБ имат право да извършват проверки, да констатират нарушения, а директорът на ДНПЦБ има правомощието да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Издадените от кмета на община К. разрешения за поставяне не са достатъчно основание за поставяне на вендинг машините, защото съгласно точка 16 от част 3.2.1.2 от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 за цялата територията на НПЦБ за всички зони, с изключение на зона Резервати, се забранява поставянето на преместваеми обекти и съоръжения (каравани, кемпери, фургони и др.) без писмено съгласуване по реда на § 7 ПЗР ЗЗТ. Нормата на § 7 ПЗР ЗЗТ предвижда, че собствениците и ползвателите по чл. 11 съгласуват с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица дейностите, които планират да извършат в защитените територии, ако липсва план за управление или те не са предвидени в плановете и проектите по глава четвърта, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони. Следователно дружеството-жалбоподател е било длъжно да съгласува с директора на ДНПЦБ искането си за поставяне на преместваемите съоръжения. Още повече, че разрешенията за поставяне са били издадени за срок от една година и не касаят 2025 година, когато категорично дружеството не е имало дори разрешение по чл. 56 ЗУТ, издадено от кмета на общината. Оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона, установена в чл. 2 ЗЗТ, да се опазват и съхраняват защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото, като опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях. Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на съдебни разноски (молба – л.153) същото като основателно и доказано в размер на 624 евро (л.160-164) за платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на ДНПЦБ тази сума. Затова и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,