Решение № 1865 от 27.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 4847/2026 г.

Административно наказателно дело № 20261110204847 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. С наказателно постановление (НП) № 872282-F837796 от 28.01.2026 година, директорът на офис "Младост" при ТД на НАП - София е наложил на "•••" ЕООД, ЕИК •••••••• имуществена санкция в размер на 1000.00 /хиляда/ евро, респективно 1955,83 лева на осн. чл. 261, ал. 1 ЗКПО за извършено нарушение на чл. 92, ал. 2 ЗКПО. Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното дружество, което чрез управителя си в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В допълнение се изтъква, че през посочения период дружеството не е разполагало нито с персонал, нито има реализиран оборот, с който да покрие санкцията, както и, че се касае за първо нарушение без вредоносен резултат. Сочи, че е била подадена декларация за неактивност пред НСИ, поради което се моли за отмяна на наказателното постановление или за редуциране на санкцията до законоустановения минимум. В съдебно заседание жалбоподателят – “•••“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. Въззиваемата страна - редовно призована, се представлява от юрисконсулт •••, която моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като сочи, че не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН, като декларацията не е подадена и до настоящия момент. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и наказващия орган, и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното: „•••" ЕООД, ЕИК •••••••• е търговско дружество, упражняващо дейност на територията на Република България. Търговецът се явява данъчнозадължено лице, субект на корпоративно подоходно облагане съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от ЗКПО. От това за дружеството произтича задължение за периодично предоставяне на информация чрез подаване на годишна данъчна декларация за данъчния финансов резултат, придружена с годишен отчет за дейността. Редът и сроковете за изпълнението на това задължение са детайлно регламентирани в чл. 92 от ЗКПО. Обемът на информацията е дефиниран в образците на Декларации, чрез които се осъществява, подаването на данни от задължените лица към съответната ТД на НАП. Съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, данъчнозадължените лица следва, ежегодно да подават декларация в срок от 1 март до 30 юни на годината, следваща декларирания период. Търговско дружество "•••" ООД не е подало в посочения срок - до 30 юни 2024 г. годишната си данъчно декларация по ЗКПО за 2023 г., като такава въобще не било депозирана дори и в по-късен момент. Посоченото обстоятелство било констатирано при явяване на управителя на дружеството в офис ТД на НАП на 29.07.2025 г. С оглед допуснатото закъснение при подаване на декларацията, на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F837796 от 29.07.2025 година от страна на инспектор по приходите- В. П. В., с който срещу „•••" ЕООД, ЕИК •••••••• било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че в качеството си на данъчно-задължено лице, не подало годишна данъчна декларация за 2023 година., в законоустановения срок до 30 юни на 2024 г. Фактическата обстановка актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО. Актът бил съставен с участието на и връчен на управителя на дружеството. На основание така изготвения акт за установяване на административно нарушение било съставено наказателно постановление (НП) № Ж-2215-51 от 01.04.2026 година от директорът на офис "Младост" при ТД на НАП - София е наложил на „•••" ЕООД, ЕИК •••••••• имуществена санкция в размер на 1000.00 /хиляда/ евро на осн. чл. 261, ал. 1 ЗКПО за извършено нарушение на чл. 92, ал. 2 ЗКПО. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН № F837796 от 29.07.2025 година; Наказателно постановление (НП) № Ж-2215-51 от 01.04.2026 г заповед за компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган; справки за подадени от дружеството ГДД по чл. 92 ЗКПО, справка за осигурени лица, справка за регистрирани фискални устойства, както и останалите писмени доказателства. Настоящият съдебен състав кредитира в приобщените на осн. чл. 283 НПК към доказателствената съвкупност писмени доказателства, както и свидетелските показания на свидетеля В. П. В., която посочва, че след справка в информационния масив на НАП е установила, че дружеството не е подало годишна осигурителна декларация по чл.92 от ЗКПО, като след проверката е установила, че дружеството има подадени осигурителни декларации, образец №1, което води на извод, че дружеството развива дейност. За извършеното нарушение е съставила АУАН, който е предявила и връчила на управителя на дружеството. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, които по несъмнен начин установяват фактите, включени в предмета на доказване по делото. Същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид разпоредбата на чл. 334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, и разгледана по същество е частично основателна. Административнонаказателното производство е образувано и срещу дружеството е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № F837796 от 29.07.2025 година, който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния. Съгласно чл. 278, ал. 1 от ЗКПО и т. 2.1 от Заповед № ЗЦУ-30-875 от 23.06.2025 г., актовете за нарушения се съставят от органите по приходите, към които, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП се числят и служителите на Национална агенция по приходите, заемащи длъжност "инспектор по приходите." Наказателното постановление също е издадено от териториално и материално компетентен орган - директор на офис "Надежда" при ТД на НАП, като съгласно чл. 278, ал. 2 от ЗКПО, наказателните постановления за нарушения по същия закон се издават от изпълнителния директор на НАП или упълномощено от него лице, каквото, се явява директорът на офис при ТД на НАП за санкциите налагани на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО. При съставянето на процесния АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да рефлектират върху неговата законосъобразност като, актът съдържа всички посочени в чл. 42 от ЗАНН, реквизити, спазени са правилата за участие на свидетели, предявяване на акта и сроковете за това. На база така съставения АУАН е съставено процесното НП, последното съдържа всички предвидени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити и при неговото издаване съдът не констатира допуснати процесуални нарушения обосноваващи отмяната му. Изложената в АУАН фактическа обстановка, съответства на НП, както и на приетото за установено от съда. Правилно АНО е подвел установените факти под посочената материално правна норма като законосъобразно е констатирал, че е налице нарушение от страна на „•••" ЕООД, ЕИК ••••••••, в качеството на търговец, субект на корпоративно подоходно облагане, във връзка с което е реализирана административнонаказателната отговорност на дружеството по реда на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО. Това произтича от обстоятелството, че в нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, търговското дружество не е подало в ТД на НАП, годишна данъчна декларация за 2023г, в предвидения срок, а именно до 30.06.2024 г., с което на 01.07.2024 г., нарушението се явява довършено. По делото се установява, че задължението въобще не било изпълнено нито в посочения срок, нито по-късно, включително към момента на приключване на съдебното следствие. В тази връзка и съобразно разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО съгласно която на лице, което не подаде в срок годишна данъчна декларация се налага имуществена санкция, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „•••" ЕООД, ЕИК ••••••••. Доколкото нарушението се явява извършено от страна на юридическо лице, изследването на субективната страна се явява безпредметно. Тук е мястото да се посочи, че формулирания в жалбата довод, за освобождаване на дружеството от задължение за подаване на декларация поради наемането на счетоводител се явява несъстоятелно. Законът изрично и недвусмислено възлага именно на данъчно-задължените лица отговорността за деклариране на данъка, а по какъв начин същите ще организират изпълнението на това си задължение е ирелевантно. Бездействието на изпълнителя по договор за абонаментно счетоводно обслужване би могло да е основание за реализиране на договорната му отговорност от насрещната страна - „•••" ЕООД , но не и за освобождаване на последното от задължението по чл. 92 ЗКПО, респективно отговорността за неизпълнението му. За нарушаване на задължението за подаване на декларация по ЗКПО, разпоредбата на чл. 261, ал. 1 ЗКПО, предвижда имуществена санкция в размер от 255,64 евро до 1533.87 евро за първо нарушение. В настоящия случай, същата е определена в размер от 1000.00 евро, който обаче според настоящия съдебен състав не съответства на тежестта на нарушението. Действително като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчете факта, че дружеството не просто не е подало декларацията по чл. 92 ЗКПО в предвидения там срок. От друга страна, следва да се отчете и факта, че същото действително е ползвало наемен труд за ограничен период от време, а отчетените през фискалното устройство продажби обхващат неголям период от малко повече от един месец. Предвид на това и като отчете наличието и на смекчаващи отговорността обстоятелства, както и факта, че липсват данни за други нарушения на данъчното законодателство, съдът намери, че наложената имуществена санкция следва да бъде редуцирана до размер от 255,64 евро, като същият отразява и посочените по-горе отгечаващи фактори. Предвид на това и наказателното постановление следва да бъде съответно изменено, като се намали размера на имуществената санкция. Съдът не споделя аргументите за отмяна на наказателното постановление, изложени в жалбата, които сочат на твърдения за маловажност на случая. Съгласно §.1, т. 4 ДР на ЗАНН, където се сдържа легалната дефиниция на понятието маловажен случай, приложима към административните нарушения, маловажен е случаят, който поради липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В настоящия случай, доколкото по правило се касае за нарушение от категорията на формалните, общественоопасните последици са по дефиниция изключени от състава, т.е. законодателят е приел, че пропускът за своевременно подаване на декларация по ЗКПО, е достатъчно основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност и без да е необходимо настъпването на други обществено-опасни последици. На следващо място не се констатират други особено съществени смекчаващи обстоятелства, които в значителна степен да снижават обществената опасност на извършеното в сравнение с обичайните случаи на нарушения от същия вид. Напротив вярно е обратното доколкото въобще липсва подадена декларация. Предвид изхода на делото и доколкото се констатира основание за санкциониране на дружеството следва да бъде уважено и направеното на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за това е нормата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, в полза присъждането на възнаграждение определено според правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на представителство на административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото производство, въззиваемата страна- директора на офис при ТД на НАП е била представлявана от надлежно упълномощен за това юрисконсулт, като съдът намери, че справедливият размер на възнаграждението, преценен в рамките указани на чл. 27е Наредбата за заплащането на правната помощ, относим именно към защита в производства по ЗАНН е минималния такъв от 66,46 евро, който не подлежи на редуциране. Същото следва да бъде присъдено в полза на НАП, като първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Ето защо, с оглед на изложените фактически и правни изводи и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 4 ЗАНН, СЪДЪТ