Решение № 649 от 8.11.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 438/2024 г.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивната жалба на ответника в първоинстанционното производство ЗД „Бул Инс“ АД, подадена чрез адвокат М. Г. срещу Решение № 260059 /29.03.2024г. по т.д.№ 966/19 по описа на СГС, VI- 22 състав, в осъдителната му част. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано. Твърди се, че са допуснати процесуални нарушения, като е прието писмено доказателство – добавък от 06.01.2016г., за което е било налице преклузия. Твърди се също така, че постановеното решение е неправилно, тъй като от представения добавък от 06.01.2016г. към полицата по застраховка КАСКО е видно, че той е издаден към полица с друг номер, а не към тази, която представя ищеца. Излагат се подробни съображения. Не са направени доказателствени искания. Моли да бъде отменено решението, като вместо това бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски. В срок е постъпил отговор на жалбата от несрещната страна, в който се оспорва същата и се иска потвърждаване на обжалваното решение. Не са заявени доказателствени искания. Претендират се разноски. Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна и подлежи на разглеждане. Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно, а в обжалваната част за допустимо. По отношение на наведените с въззивната жалба основание за неговата неправилност намира следното: Не е допуснато от първоинстанционния съд твърдяното процесуално нарушение. По отношение на представеното от ищеца с допълнителната искова молба писмено доказателство – добавък към полица от 06.01.2016г. не била налице преклузия за приемането на същото. Действително това доказателство е съществувало към момента на подаването на исковата молба. Ищецът е твърдял в същата, че черпи правата си от застрахователен договор по застраховка КАСКО, материализиран в полицата описана в исковата молба и че същия е сключен с неговия праводател, но той е станал страна по договора, тъй като е придобил лекия автомобил, който е бил застрахован. В отговора на исковата молба е било наведено възражение от ответната страна, че ищецът не е легитимиран по застрахователното правоотношение, тъй като е било спазено законовото условие застрахователят да бъде уведомен за промяната в собствеността на автомобила по време на действието на застрахователния договор. За опровергаване на заявеното възражение, ищецът е представил посоченото писмено доказателство и тъй като това е било извършено с процесуалното действие в отговор на направеното възражение, искането е било своевременно заявено и не е било преклудирано. От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: Между „ДСК Лизинг“ АД и ответника е сключен договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица № Е1315211228990042470 от 29.06.2015 г. за имуществено застраховане “АВТО КАКСКО”, клауза „П-201“, на лек автомобил - „Крайслер Джийп командер“, с рег. № ••••••••, рама № 1J8H3E8MX8Y101454 и година на производство 2009 година, за застрахователната сума 38 000 лева, със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 01.07.2015 г. до 24.00 ч. на 30.06.2016 г., при уговорена застрахователна премия по застраховката от 2099.50 лева, платима на четири вноски, първите три от които по 524.87 лева, а четвъртата 524.88 лева. Уговорено е, че застрахованият дължи и данък от 2 % върху застрахователната премия или общо 41.99 лева, платим на четири вноски от по 10.50 лева. Падежите на дължимите вноски премия и данък са следните: 29.06.2015 г.; 01.10.2015 г.; 01.01.2016 г. и 01.04.2016 г, като от съдържащите се в представената от ответника застрахователна преписка документи се установява, че тези вноски са платени изцяло от „ДСК Лизинг“ АД, като трета и четвърта вноска са платени предсрочно на 11.12.2015г. Това обстоятелство не е спорно между страните и прието за такова с в първото открито с.з. от първоинстанционния съд. С договор с нотариална заверка на подписите от 22.12.2015 г. застрахованото лице „ДСК Лизинг“ е прехвърлило собствеността върху застрахованото МПС на ищцовото дружество. За същия е издадено свидетелство за регистрация № 007343316/28.12.2015 г., в което е вписан рег. № на автомобила № ••••••••, двигател № 64298040546172 и рама № 1J8H3E8MX8Y101454. Като собственик на автомобила е посочено дружеството - ищец „Ама инвест“ ЕООД. Представено е пълномощно, с което „Ама инвест“ ЕООД, чрез управителя си, упълномощава Г. П. А. да стопанисва и управлява в страната и чужбина автомобила със срок до 31.12.2016 г. По делото е представен е добавък от 06.01.2016 г. към застрахователната полица № BG/02/115001713306, в който е записано, че се издава въз основа на молба на застрахованото лице „ДСК Лизинг“ АД от 06.01.2016г. и с него се внасят изменения в застрахователната полица поради промяна в собствеността на застрахованото МПС, като правата и задълженията по застрахователната полица се прехвърлят на новия собственик „Ама инвест“ ЕООД. Този добавък влиза в сила от 00.000 ч. на 07.01.2016 г. и е валиден до 24.00 ч. на 30.06.2016 г. Същият е подписан от представителна ЗД „Бул Инс“ АД. На основание чл. 183 от ГПК ищецът е бил задължен и е представил на съда оригинала на представения по делото заверен от страната препис на този добавък, като при извършване на констатация между оригинала и преписа не са установени различия в графичното и текстово съдържание на документите. След като е било констатирано от съда съответствието, ответната страна не е оспорила добавъка, нито подписа на свой представител под същия, нито е навела възражение, че същия не касае процесната полица. Такова възражение е наведено за пръв път от ответника с въззивната жалба. През период от 18.00 ч. на 11.05.2016 г. до 18.15 г. на 25.05.2016 г. в гр. София, ж.к. „•••“, ул. „•••“ до бл. 322, застрахованото МПС е противозаконно отнето от неизвестен извършител. Във връзка с това е образувано досъдебно производство 227 ЗМК 1169/2015 г. по описа на 03 РУП-СДВР, пр. пр. № 19696/2016 г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК. Това досъдебно производство е спряно с постановление на СРП от 12.07.2016 г. На 25.05.2016 г. застрахователят е уведомен писмено от ищеца „Ама инвест“ ЕООД за настъпилото застрахователно събитие, като в съставен от застрахователя протокол е отбелязано, че с уведомлението са представени и регистрационния талон на автомобила – част І и част ІІ, ключовете и дистанционните на алармените устройства. На 23.06.2016 г. е предаден документ от РПУ, установяващ кражбата на МПС, на 23.06.2017 г. е представен препис от постановлението за спиране на наказателното производство. На 14.07.2017 г. са представени документ за придобиване на собственост на МПС и документ, в който е посочена банковата сметка на собственика на рег. талон на автомобила. Във връзка с това заявление е образувана щета № 1603016162 от 26.05.2016 г. На 18.09.2017 г. ответното дружество е уведомило ищеца „Ама инвест“ ЕООД, че във връзка със заведената щета е изпратено запитване до СРП и до получаване на отговор на същото застрахователят не може да премине към ликвидация по щетата. В отговора до ищеца не е заявено възражение, че „Ама инвест“ ЕООД не е страна по застрахователния договор. Представено е писмо на ЗД „Бул Инс“ АД от 08.06.2016 г. до началника на сектор „Престъпления, свързани с МПС“ – СДВР, в което се излагат констатации на застрахователя във връзка с образуваната щета и се иска да бъде извършена проверка относно съмненията на застрахователя за опит за извършване на застрахователна измама. Като отговор на това искане е изпратено писмо с рег. № 513000-23007/26.10.2016 г. на СДВР, в което се посочва, че за случая е образувана преписка с рег. № 513000-9722/2016 г. по описа на СДВР, по която е установено, че застрахованият автомобил е напуснал РБългария през ГКПП-Калотина на 18.05.2016 г. в 13.55 ч., като не е регистрирано последващо влизане. Материалите са изпратени в СРП, където е образувано досъдебно производство ЗМ ИП 5443/2016 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 32043/2016 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 308, ал. 2 от НК. С писмо от 30.03.2018 г. ответникът е поискал от СДВР информация дали има последващи действия по досъдебно производство ЗМ ИП 5443/2016 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 32043/2016 г. по описа на СРП, като от изпратения отговор от 03.04.2018г. е видно, че въпреки извършените множество издирвателни мероприятия и процесуално следствени действия автомобилът не е установен и няма данни да се е връщал в РБългария. По делото е приет препис от ЗМ ИП 5443/2016 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 32043/2016 г. по описа на СРП, като от съдържанието на същата се установява, че процесният автомобил е напуснал страната, управляван от друго лице, а не от упълномощеното от ищеца. Установява се също така, че това трето лице и представило пълномощно от името на управителя на „Ама инвест“ ЕООД, като в ДП е назначена ексепритза, от която се установява, че това пълномощно не било нито подписано от посочения в него управител, нито е било нотариално заверено от посочения в него нотариус. Не се установява да е повдигнато конкретно обвинение срещу конкретно лице във връзка с извършените, към момента на изпращане на преписката в съда, в досъдебното производство процесуално-следствени действия и издирвателни мероприятия. По отношение на приетото за установено от СГС, във въззивната жалба е направено единствено оплакване, че неоснователно е прието, че ответникът е бил надлежно уведомен за прехвърлянето на собствеността върху застрахования автомобил по време на действието на застрахователния договор. Твърди се, че това не се установява от представените писмени доказателства, тъй като представения добавък е към друга полица, а не към процесната. Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, настоящата инстанция направи следните правни изводи: Предявеният и иск намира правното си основание в чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 193, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. § 22 от ПЗР на Искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Установява се от събраните по делото доказателства, че страните по настоящото дело са страни по сключен застрахователен договор за застраховка „КАСКО“. Договорът за застраховка, сключен под формата на застрахователна полица е бил сключен с първоначалния собственик на процесния автомобил- „ДСК-Лизинг“ АД. В срока на действие на застрахователния договор, е прехвърлено правото на собственост върху застрахованата вещ на ищеца. Същият е придобил собствеността с договор за покупко-продажба от 22.12.2015 г., сключен в изискуемата писмена форма с нотариална заверка на подписите, като въз основа на този договор ищецът е вписан като собственик в представеното по делото свидетелството за регистрация на автомобила. За да встъпи в правата на първоначално застрахования, ищецът е следвало да докаже, че застрахователят е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на застрахованата вещ с оглед разпоредбата на чл. 212 ал.1 от КЗ (отм.) За установяване на този факт, същият е представил добавък от 06.01.2016г. В този добавък е посочено, че се издава по молбата на „ДСК- Лизинг“ АД от 06.01.2016г., като се внасят изменения в застрахователната полица поради промяна в собствеността на застрахованото МПС, което е прехвърлено на новия собственик „АМА Инвест“ ЕООД, като валидността на добавъка е посочено, че е от 07.01.2016г. до 30.06.2016г. Документът е подписан от представител на застрахователя. С последващото процесуално действие, следващо представянето на добавъка, ответната страна не възразила, че същия не се отнася към процесната полица, тъй като липсва съответствие между цифреното означение на същата. Такова възражение е направено за първи път с въззивната жалба. Действително, в добавъка е посочено, че същия е към полица с номер, който не съответства на първоначално издадената полица. Въпреки това, обаче, би могло да се направи извод, че същия е към процесната полица, тъй като е налице съответствие с имената на страните, които са притежавали и придобили процесния автомобил, датата на която същия прехвърлен и съответно срокът на уведомяване, срокът на действие на полицата. Посочено е, че същият е издаден по молба на „ДСК-Лизинг“ АД от 06.01.2016г. По искане на ищеца, съдът е задължил ответника на основание чл. 190 от ГПК, с определение от открито с.з. на 28.02.2020г. да представи молбата на „ДСК-Лизинг“ АД. Ответникът не е изпълнил това задължение, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 190 ал.2 от ГПК във вр. чл. 161 от ГПК, и с оглед другите събрани доказателства, следва да се приеме, че е налице валидно уведомяване от страна на първоначалната страна по договора за застраховка, за извършеното прехвърляне на собствеността (аналогично е разрешението в решение № 146/13.11.2015г. по т.д. № 2687/14 на ВКС, второ ТО). Предвид изложеното, ищецът е легитимиран да търси обезщетение по застрахователния договор. Във въззивната жалба не са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение по същество, относно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя, настъпването на застрахователното събитие и размера на дължимото застрахователно обезщетение. Съгласно разрешението в т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Въпреки това, следва де бъде взето предвид, че от събраните доказателства се установява, че не са били налице основанията за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение. Основанията, при които застрахователят по имуществена застраховка може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, са уредени в закона /чл. 189, ал 4; чл. 190, ал. 2; чл. 206, ал. 3, чл. 207, ал. 2 и чл. 211 от КЗ /отм./. Тежестта на доказване, че е налице основание за отказ, съответно е налице изключен риск по смисъла на приложимите към застраховката общи условия, е върху страната, която се позовава на тяхното приложение - в случая застрахователят. Не се установява застрахованото лице да има отношение към настъпването на застрахователното събитие и да е способствало извеждането на автомобила извън границите на РБългария. Не са събрани доказателства, застрахованото лице да е предоставило на застрахователя неверни данни относно обстоятелствата, при които е настъпило процесното застрахователно събитие, с което да е поставил в заблуда застрахователя. От разпоредбата на чл. 211, т. 2 КЗ /отм./ е видно, че правно релевантно за правото да се откаже плащане на застрахователното обезщетение е единствено неизпълнението на това задължение на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя. Следователно заплащането на застрахователното обезщетение може да се откаже само, ако неизпълнението на уговорените в Общите условия на застраховката задължения на застрахования при настъпване на застрахователното събитие е способствало за настъпване на застрахователното събитие или е оказало друго въздействие върху него, или пък това неизпълнение е довело до невъзможността да бъдат предотвратени вредите от събитието, т.е. невъзможността откраднатото имущество да бъде открито. В конкретния случай не са събрани такива доказателства. При наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя, следва да бъде установен размерът на действителната вреда за ищеца. На основание чл. 193, ал. 1 от КЗ /отм./, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. В чл. 203, ал. 2 от КЗ /отм./, е посочено, че за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. При данните по делото, както и от приетото заключение на автотехническа експертиза, се установява по безспорен начин, че действителната пазарна стойност на откраднатия лек автомобил към датата на настъпване на това застрахователно събитие е 33 203 лева т.е искът следва да бъде уважен до този размер. Този размер не надвишава застрахователната сума по договора – 38 000лв. Решението е законосъобразно и в честта, в която е уважен акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Във възвиваната жалба не са наведени конкретни оплаквания по отношение на решението в тази му част, като единствено се твърди, че акцесорният иск е неоснователен, поради неоснователността на главния иск. Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на СГС, следва да бъде потвърдено обжалваното решение. При този изход на производството на ответника по жалбата се дължат направените разноски в пълен размер – 3 000лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Ръководен от изложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът