Решение № 171 от 12.8.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 243/2026 г.

№ 20264000500243 по описа за 2026 година И за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 463, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 274 и сл. ГПК. С Решение № 48 от 10.02.2026 г., постановено по в. гр. д. № 48/2026 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, е оставена без уважение като неоснователна жалбата на Г. К. Т. срещу извършеното от частния съдебен изпълнител Ц. Н., рег. № 756 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20257560400741 разпределение на сумата, получена от публичната продан на движима вещ – колесен трактор, предявено на страните на 14.11.2025 г. Срещу така постановеното решение е подадена въззивна частна жалба от Г. К. Т., чрез пълномощника му адв. М. М. Г., с която Решение № 48 от 10.02.2026 г. по в. гр. д. № 48/2026 г. по описа на Окръжен съд – Плевен се обжалва изцяло като неправилно, поради нарушение на материалния закон и неправилно тълкуване на приложимата данъчна уредба. Жалбоподателят поддържа, че основният порок на решението се състои в неправилното тълкуване и приложение на разпоредбите на чл. 131 ЗДДС и чл. 83 ППЗДДС. Твърди, че по делото е безспорно установено, че собственикът на продадената на публична продан вещ е лице, регистрирано по ЗДДС, поради което е приложим специалният режим на облагане при публична продан, различен от общия режим на доставките. В развитие на това оплакване се сочи, че съгласно чл. 131, ал. 1 ЗДДС при публична продан на вещ, собственост на регистрирано по закона лице, съдебният изпълнител е длъжен да извърши предвидените в закона действия, включително да определи и преведе дължимия данък по продажбата, а съгласно чл. 131, ал. 2 ЗДДС продажната цена се счита за включваща данъка, който се заплаща заедно с нея от купувача на съдебния изпълнител. От това жалбоподателят извежда извод, че при публична продан обявената продажна цена е брутна цена, в която ДДС вече е включен, поради което преди извършване на разпределението съдебният изпълнител следва първо да определи размера на дължимия данък, да го отдели от получената продажна цена и едва остатъкът да бъде разпределен между кредиторите. Поддържа се още, че този извод следва и от систематичното тълкуване на чл. 131 ЗДДС и чл. 83 ППЗДДС, доколкото съдебният изпълнител съставя специалния документ за продажбата и определя данъчната основа и размера на данъка. Според жалбоподателя в конкретния случай подобно действие изобщо не е извършено, тъй като съдебният изпълнител е изготвил разпределението върху цялата продажна цена от 33 329,40 лв., без предварително да определи и отдели дължимия ДДС. С това, по изложените в жалбата съображения, в подлежащата на разпределение сума е включено публично държавно вземане, което не принадлежи нито на длъжника, нито на кредиторите. Жалбоподателят се позовава и на официални становища на Националната агенция за приходите, според които при публична продан на вещ, собственост на лице, регистрирано по ЗДДС, съдебният изпълнител изпълнява задълженията на доставчика по закона, като определя данъчната основа, начислява данъка и уведомява компетентната териториална дирекция на НАП. В тази връзка изрично се оспорва възприетото от първоинстанционния съд разбиране, че ЧСИ издава „фактура“, като се сочи, че следва да бъде съставен протокол по чл. 83, ал. 1 ППЗДДС във връзка с чл. 131, ал. 1 ЗДДС. Поддържа се още, че специалният режим по чл. 131 ЗДДС е обусловен от обстоятелството, че доставката се осъществява в рамките на принудително изпълнение и съдебният изпълнител поема функциите по администриране на данъка. От това се извежда изводът, че още преди разпределението на постъпилата продажна цена съдебният изпълнител е длъжен да определи размера на дължимия данък и да го отдели от цената. Жалбоподателят се позовава и на съдебната практика, според която ДДС не представлява част от имуществото на длъжника, а публично вземане на държавата, поради което не може да бъде предмет на разпределение между кредиторите. Въз основа на това се поддържа, че атакуваното разпределение страда от фундаментален порок, тъй като е извършено върху брутната продажна цена, включваща и дължимия ДДС, в резултат на което между кредиторите фактически е разпределена и част от сума, представляваща публично държавно вземане. Твърди се, че предмет на разпределение по чл. 460 ГПК може да бъде единствено имущество на длъжника, респективно сумите, които му принадлежат след реализацията на принудителната продажба, докато ДДС не представлява имущество на длъжника, а данък, който съдебният изпълнител е длъжен да събере и преведе на държавата. Поради това, според жалбоподателя, масата за разпределение е определена неправилно, което обуславя незаконосъобразността на самото разпределение и не може да бъде отстранено чрез частична корекция, тъй като порокът засяга самата му основа. Независимо от изложеното, във въззивната частна жалба се поддържа, че разпределението страда и от други съществени недостатъци, подробно изложени още в първоначалната жалба. Като такива се сочат липсата на яснота относно учредените върху вещта обезпечения и тяхната поредност, липсата на конкретизация на изпълнителните титули, които се погасяват, липсата на ясно разпределение на сумите между главница, лихви и разноски, както и липсата на данни за евентуален остатък от задълженията след извършеното разпределение. Според жалбоподателя тези пропуски сами по себе си препятстват проверката за законосъобразност на разпределението. На последно място се поддържа, че обжалваното решение съдържа вътрешно противоречие, доколкото от една страна приема, че продажбата е облагаема с ДДС, а от друга страна потвърждава разпределение, извършено върху сума, която включва този данък. Според жалбоподателя по този начин съдът фактически допуска разпределение между кредиторите на сума, която по силата на закона представлява публично държавно вземане, което съставлява съществено нарушение на материалния закон и обуславя отмяна както на решението, така и на самото разпределение. С въззивната частна жалба се иска Апелативен съд – Велико Търново да отмени Решение № 48 от 10.02.2026 г. на Окръжен съд – Плевен, както и извършеното по изпълнително дело № 20257560400741 разпределение на суми, и да върне делото на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение, при което от продажната цена предварително да бъде определен и отделен дължимият ДДС съгласно чл. 131 ЗДДС и чл. 83 ППЗДДС, а остатъкът да бъде разпределен между кредиторите съобразно реда по чл. 136 ЗЗД. Срещу Решение № 48 от 10.02.2026 г. по в. гр. д. № 48/2026 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е подадена въззивна частна жалба и от „Снайпер БГ“ ЕООД, представлявано от З. Н. Г.ев, с която решението се обжалва в частта, с която е оставена без уважение жалбата срещу извършеното от ЧСИ Ц. Н. по изпълнително дело № 20257560400741 разпределение на сумата, получена от публичната продан на движима вещ. Жалбоподателят обосновава правния си интерес от обжалването с качеството си едновременно на присъединен взискател по изпълнителното дело и на купувач на продадения на публична продан колесен трактор марка „CASE“, модел „IH PUMA 230 CVX“, обявен за купувач при цена 33 329,40 лв., като поддържа, че в тези си качества има пряк и непосредствен интерес както от законосъобразността на извършеното разпределение, така и от правилното определяне на сумата, която следва да внесе като взискател-купувач. Основното оплакване във въззивната частна жалба е свързано с приложението на специалния режим по чл. 131 ЗДДС при определяне на сумата, подлежаща на разпределение. Поддържа се, че неправилно в разпределяемата маса е включена цялата достигната при публичната продан цена от 33 329,40 лв., без от нея да бъде определен и отделен включеният съгласно чл. 131, ал. 2 ЗДДС данък върху добавената стойност. Според жалбоподателя между кредиторите може да бъде разпределен единствено остатъкът от продажната цена след отделяне на дължимия ДДС, който съдебният изпълнител следва да администрира по реда на чл. 131 ЗДДС и чл. 83 ППЗДДС. Във връзка с качеството си на купувач „Снайпер БГ“ ЕООД се позовава и на разпоредбата на чл. 495 ГПК, като поддържа, че размерът на сумата, която взискателяткупувач следва да внесе, може да бъде определен само въз основа на законосъобразно извършено разпределение. Излага доводи, че включването на ДДС в разпределяемата маса води до неяснота относно действителния размер на средствата, подлежащи на разпределение между кредиторите, а оттам и относно размера на сумата, която дружеството следва да внесе като купувач. Поддържа се още, че възприетото от първоинстанционния съд разрешение създава несигурност относно окончателния размер на продажната цена. Според жалбоподателя разпоредбата на чл. 131, ал. 2 ЗДДС, съгласно която данъкът се счита включен в продажната цена, изключва възможността ДДС да бъде начислен допълнително след приключване на публичната продан. Поради това данъкът следва да бъде определен и отделен от вече достигнатата цена преди разпределяне на остатъка между кредиторите. Твърди се, че неизпълнението на този режим засяга самата основа на разпределението и обуславя неговата незаконосъобразност. С въззивната частна жалба се иска Апелативен съд – Велико Търново да отмени Решение № 48 от 10.02.2026 г. на Окръжен съд – Плевен и потвърденото с него разпределение и да върне изпълнителното дело на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение, при което от продажната цена да бъде определен и отделен дължимият ДДС съгласно чл. 131 ЗДДС и чл. 83 ППЗДДС, а остатъкът да бъде разпределен между кредиторите съобразно установения ред на привилегиите. По въззивните частни жалби не са постъпили писмени отговори. Настоящият състав намира, че подадените въззивни частни жалби подлежат на самостоятелна преценка относно тяхната допустимост. Въззивната частна жалба на Г. К. Т. е процесуално допустима. Обжалваното Решение № 48 от 10.02.2026 г. на Окръжен съд – Плевен е връчено на жалбоподателя чрез процесуалния му представител адв. М. Г. на 24.02.2026 г. Едноседмичният срок за обжалване е започнал да тече на 25.02.2026 г., като последният му ден – 03.03.2026 г., е официален празник и неприсъствен ден, поради което съгласно чл. 60, ал. 6 ГПК срокът е изтекъл на следващия присъствен ден – 04.03.2026 г. Въззивната частна жалба е подадена чрез Единния портал за електронно правосъдие на 04.03.2026 г., поради което е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, упражнила своевременно правото си на жалба срещу разпределението по чл. 462, ал. 2 ГПК, срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 463, ал. 2 ГПК съдебен акт. Жалбата отговаря и на останалите изисквания за редовност, поради което следва да бъде разгледана по същество. Въззивната частна жалба на „Снайпер БГ“ ЕООД също е подадена в установения от закона срок. Решение № 48 от 10.02.2026 г. е връчено на дружеството на 04.03.2026 г., поради което едноседмичният срок за обжалване е започнал да тече на 05.03.2026 г. и е изтекъл на 11.03.2026 г., на която дата жалбата е подадена. Независимо от спазването на срока за обжалване обаче настоящият състав намира жалбата за процесуално недопустима поради липса на процесуална легитимация на „Снайпер БГ“ ЕООД да обжалва постановеното по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК решение. Съгласно чл. 462, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, ако в тридневен срок от деня на предявяването не бъде подадена жалба, разпределението се смята за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по него. При подадена жалба окръжният съд я разглежда по реда на чл. 278 ГПК, като постановеното от него решение подлежи на обжалване пред апелативния съд по реда на чл. 274 ГПК – чл. 463, ал. 1 и ал. 2 ГПК. От систематичното тълкуване на посочените разпоредби следва, че всеки участник в разпределението разполага със самостоятелно право да го оспори в преклузивния срок по чл. 462, ал. 2 ГПК, като подадените в този срок жалби очертават предметните предели на съдебния контрол върху разпределението. Предвидената в чл. 463, ал. 2 ГПК възможност за последващо обжалване на решението на окръжния съд не възстановява преклудираното право на участник, който не е оспорил своевременно самото разпределение. Такъв участник не може чрез обжалване на постановеното по жалба на друг участник решение на окръжния съд да преодолее настъпилата спрямо него преклузия и за първи път пред апелативния съд да въведе собствени оплаквания срещу разпределението. Този извод намира пряка опора в Определение № 3012 от 11.06.2025 г. по ч. гр. д. № 2054/2025 г., III г. о. на ВКС, постановено в хипотеза, при която последващото обжалване е предприето от присъединен взискател, който не е обжалвал разпределението в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК. ВКС приема, че макар страните по изпълнителното дело, на които съдебният изпълнител предявява разпределението, да имат самостоятелен интерес и право да го обжалват, подадените в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК жалби очертават предметните предели на съдебното производство. Поради това присъединен взискател, който не е упражнил своевременно собственото си право на жалба срещу разпределението, не е процесуално легитимиран да обжалва решението на окръжния съд, с което е оставена без уважение жалбата на друг участник и разпределението е потвърдено. В същия смисъл са посочени и Определение № 1626 от 13.06.2023 г. по ч. гр. д. № 2190/2023 г., Определение № 3716 от 23.11.2023 г. и Определение № 1979 от 05.07.2023 г. по ч. гр. д. № 2336/2023 г. на ВКС. Същото разрешение е последователно възприето и в Определение № 3397 от 19.06.2026 г. по гр. д. № 2515/2026 г., III г. о. на ВКС, според което, когато участникът в разпределението не го е оспорил в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, правото му на самостоятелно оспорване е преклудирано. Процесуална легитимация за последващо обжалване на решението на окръжния съд би била налице, ако по жалба на друг участник разпределението бъде отменено или изменено по начин, който засяга правната сфера на необжалвалия участник. Когато обаче жалбата срещу разпределението е оставена без уважение и то е запазено непроменено, такава последваща възможност за обжалване не възниква. В настоящия случай „Снайпер БГ“ ЕООД е присъединен взискател по изпълнително дело № 20257560400741, както и купувач на изнесената на публична продан движима вещ. Дружеството обосновава интереса си от обжалването както с качеството си на присъединен взискател, така и с качеството си на купувач и с необходимостта от правилно определяне на сумата, която следва да внесе. Именно като участник в разпределението обаче то е разполагало със самостоятелно право да го обжалва по реда на чл. 462, ал. 2 ГПК, което не е упражнило. Производството пред Окръжен съд – Плевен е образувано по жалбата на длъжника Г. К. Т., а с обжалваното Решение № 48 от 10.02.2026 г. тази жалба е оставена без уважение. Следователно разпределението не е отменено или изменено и с постановеното решение не е създадено ново, неблагоприятно за „Снайпер БГ“ ЕООД правно положение. Обстоятелството, че наред с качеството си на присъединен взискател „Снайпер БГ“ ЕООД е и купувач на продадената вещ и в това качество има интерес от правилното определяне на сумата, която следва да внесе по реда на чл. 495 ГПК, не обосновава различен извод. Този интерес е съществувал още към момента на предявяване на разпределението и именно той е обуславял правото на дружеството да го оспори в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК. Въззивната частна жалба съдържа самостоятелни оплаквания срещу законосъобразността на първоначално извършеното разпределение – относно определянето на разпределяемата сума, приложението на чл. 131 ЗДДС и чл. 83 ППЗДДС, включването на дължимия ДДС в разпределяемата маса и размера на сумата, която дружеството като взискател-купувач следва да внесе. Разглеждането на тези оплаквания за първи път от апелативния съд би означавало преодоляване на настъпилата преклузия за самостоятелно оспорване на разпределението и разширяване на предметните предели на съдебния контрол, очертани от своевременно подадената срещу него жалба. Ето защо, независимо че е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, въззивната частна жалба на „Снайпер БГ“ ЕООД е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея – прекратено. Въззивната частна жалба на Г. К. Т., като процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество. От представените по делото доказателства и материалите по изпълнително дело № 20257560400741 по описа на ЧСИ Ц. Н., рег. № 756 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Плевен, се установява следното: Изпълнителното производство е образувано първоначално по молба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист № 20225, издаден на 24.10.2022 г. по ч. гр. д. № 55347/2022 г. по описа на Софийски районен съд – 29 състав, срещу „Уеб Агро“ ЕООД, Б. Б. Б. и Г. К. Т.. По молба на взискателя е образувано изпълнително дело № 2325/2022 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 на КЧСИ, впоследствие продължено под № 347/2023 г. по описа на ЧСИ Силвия Косева, рег. № 809 на КЧСИ, по което изпълнението е насочено и върху принадлежаща на Г. К. Т. земеделска техника. По молба на взискателя от 11.04.2025 г. изпълнителното производство е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Ц. Н., рег. № 756 на КЧСИ, като изпълнителното дело е предадено с протокол от 28.04.2025 г. и е продължено под № 20257560400741 по описа на този съдебен изпълнител. На 15.05.2025 г. ЧСИ Ц. Н. е извършил опис на принадлежащия на длъжника Г. К. Т. колесен трактор марка „CASE“, модел „IH PUMA 230 CVX“, рама № ZDBS5••••, двигател № ••••••••••, категория Т1, рег. № ВТ 08•••, година на производство 2013 г., цвят червен, върху който е насочено принудителното изпълнение. За движимата вещ е определена пазарна стойност от назначен от съдебния изпълнител оценител, като след предявяването и длъжникът Г. Т. я е оспорил и е поискал извършването на нова оценка. Върху процесния колесен трактор е учреден особен залог в полза на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД (том II от изп. дело). От заявлението за вписване на договора за залог и потвърждението за извършеното вписване в Централния регистър на особените залози се установява, че залогодател е земеделски производител Г. К. Т., с БУЛСТАТ 104537439, длъжник по обезпеченото вземане е „Уеб Агро“ ЕООД, а заложен кредитор – „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Залогът обезпечава вземане в размер на 37 610,59 лв. по Договор за кредит № 1976/19 от 12.09.2019 г., заедно с Анекс № 1 от 20.01.2020 г., Анекс № 2 от 01.09.2021 г., Анекс № 3 от 05.10.2021 г. и Анекс № 4 от 25.11.2021 г., като предмет на залога е индивидуализиран процесният колесен трактор „CASE IH PUMA 230 CVX“, рама № ZDBS5••••, двигател № ••••••••••, рег. № ВТ 08•••. Договорът за особен залог е вписан в ЦРОЗ на 29.11.2021 г. под № 2021112902112. От актуална справка от регистър БУЛСТАТ към 11.11.2025 г. се установява, че Г. К. Т. е вписан като физическо лице – самоосигуряващо се лице, с БУЛСТАТ 104537439, с упражнявана дейност като земеделски производител, като в раздела относно регистрацията по ЗДДС е отразен статус „нерегистриран“. В хода на изпълнителното производство като взискател е присъединено и „Снайпер БГ“ ЕООД въз основа на представено удостоверение по чл. 456 ГПК, като в постановлението за разпределение вземането на дружеството е посочено в размер на 111 610,91 лв. За периода от 26.08.2025 г. до 26.09.2025 г. е проведена публична продан на процесния колесен трактор. С протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и купувач от 29.09.2025 г. за купувач на движимата вещ е обявен присъединеният взискател „Снайпер БГ“ ЕООД при предложена цена 33 329,40 лв. Към момента на изготвяне на разпределението като взискатели по изпълнителното производство са участвали „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Снайпер БГ“ ЕООД и Националната агенция за приходите като присъединен по право взискател по чл. 458 ГПК. В постановлението за разпределение вземането на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е посочено в размер на 32 153,06 лв., произтичащо от Договор за кредит № 1976/19 от 12.09.2019 г. и последващите анекси и обезпечено с вписания особен залог върху процесния трактор. Вземането на присъединения взискател „Снайпер БГ“ ЕООД е посочено в размер на 111 610,91 лв. Националната агенция за приходите е присъединена по право на основание чл. 458 ГПК за установени публични задължения на длъжниците в общ размер на 54 606,91 лв., от които 4 803,11 лв. – задължения на Г. К. Т. съгласно удостоверение изх. № 108887/17.10.2025 г.; 5 824,11 лв. – задължения на Б. Б. Б. съгласно удостоверение изх. № 103575/03.10.2025 г.; и 43 979,69 лв. – задължения на „Уеб Агро“ ЕООД съгласно удостоверение изх. № 108888/17.10.2025 г. На 14.11.2025 г. ЧСИ Ц. Н. е постановил разпределение на постъпилите от публичната продан суми, изх. № 38236/14.11.2025 г., като е приел за подлежаща на разпределение цялата достигната при публичната продан цена от 33 329,40 лв. От подлежащата на разпределение сума ЧСИ е разпределил на основание чл. 495 ГПК във връзка с чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД в своя полза сумата 3 299,71 лв., представляваща такси по изпълнението, от които 36 лв. по т. 3, 504 лв. по т. 5, 60 лв. по т. 11, 36 лв. по т. 13 и 2 663,71 лв. по т. 26 ТТРЗЧСИ. На същия ред на привилегия в полза на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е разпределена сумата 396 лв., представляваща заплатени от взискателя такси по т. 3, т. 4, т. 5, т. 9, т. 20 и т. 31 ТТРЗЧСИ. Остатъкът от 29 633,69 лв. е разпределен в полза на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на основание чл. 495 ГПК във връзка с чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД за частично удовлетворяване на обезпеченото с особен залог вземане по Договор за кредит № 1976/19 от 12.09.2019 г. и последващите анекси. С така извършеното разпределение е изчерпана цялата достигната при публичната продан цена от 33 329,40 лв., като суми за удовлетворяване на вземанията на „Снайпер БГ“ ЕООД и на присъединената по право държава не са разпределени. С постановлението е указано още, че в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението взискателят-купувач „Снайпер БГ“ ЕООД следва да заплати по сметката на ЧСИ сумата 33 329,40 лв. Изготвеното разпределение е предявено на 14.11.2025 г. от 16:45 часа. В съставения от ЧСИ протокол е отразено, че страните са редовно призовани, не се явяват и не изпращат законен представител. Посочено е, че разпределението може да бъде обжалвано в тридневен срок, до 17.11.2025 г., 17:30 часа. Срещу разпределението Г. К. Т., чрез адв. М. Г., е подал жалба вх. № 117645/18.11.2025 г., с която е оспорил законосъобразността му. Във връзка с подадената жалба ЧСИ Ц. Н. е изложил мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които е приел възраженията на жалбоподателя за неоснователни. По възражението относно призоваването е посочил, че страните са били редовно уведомени за предявяването на разпределението, а по възражението относно ДДС се е позовал на извършената справка относно данъчната регистрация на Г. К. Т., според която същият не е регистриран по ЗДДС. За да постанови обжалваното решение, Окръжен съд – Плевен е приел, че жалбата на Г. К. Т. е неоснователна, тъй като при извършването и предявяването на процесното разпределение не са допуснати твърдените нарушения на закона. По оплакването за неспазване на изискванията на чл. 462 ГПК съдът е приел, че всички страни по изпълнителното производство са били надлежно уведомени за датата, часа и мястото на предявяване на разпределението. Този извод е обоснован с приложените по изпълнителното дело електронни съобщения и разпечатки от служебната електронна поща на ЧСИ, от които според съда се установява както изпращането, така и потвърждаването на уведомленията от страните. Прието е поради това, че изискването на чл. 462 ГПК за редовното им призоваване за предявяване на разпределението е спазено. За неоснователно е счетено и оплакването, че от получената при публичната продан цена неправилно не е отчислен данък върху добавената стойност. Окръжният съд е посочил, че съгласно чл. 131, ал. 1 ЗДДС при публична продан по реда на ГПК, когато собственикът на вещта е регистрирано по ЗДДС лице, задължението на съдебния изпълнител да преведе дължимия данък, да състави документ за продажбата и да извърши останалите предвидени в разпоредбата действия възниква в петдневен срок от получаване на пълната цена по продажбата. Приел е, че в конкретния случай пълната продажна цена все още не е получена, тъй като извършеното разпределение не е влязло в сила, като е посочил и че купувачът разполага с двуседмичен срок за заплащане на цената, а при получаване на постановлението и фактурата за продажбата ще бъде начислен дължимият ДДС. По оплакването за неяснота на разпределението относно вида и размера на погасените вземания съдът е приел, че от съдържанието му може да бъде установено кои вземания се удовлетворяват, а именно – таксите на ЧСИ, заплатените от първоначалния взискател такси и част от вземането на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по договора за кредит. Съдът е съобразил, че от получената при публичната продан сума от 33 329,40 лв. са разпределени 3 299,71 лв. в полза на ЧСИ за такси по ТТРЗЧСИ с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, 396 лв. в полза на първоначалния взискател на същото основание и 29 633,69 лв. в полза на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по реда на чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД. Въз основа на тези съображения Окръжен съд – Плевен е приел, че действията на ЧСИ Ц. Н. във връзка с извършването и предявяването на разпределението от 14.11.2025 г. са законосъобразни и с Решение № 48 от 10.02.2026 г. е оставил без уважение като неоснователна жалбата на Г. К. Т. срещу разпределението. Разгледана по същество, въззивната частна жалба е основателна. Съгласно чл. 460 ГПК, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя сумите за вземанията, ползващи се с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът разпределя между останалите вземания по съразмерност. В разпределението участват взискателите, чиито вземания са предявени в изпълнителното производство преди неговото извършване – първоначалният взискател, по чиято молба е образувано изпълнителното дело, присъединените по реда на чл. 456 ГПК взискатели, както и кредиторите, които законът счита за присъединени по право съгласно чл. 458 и чл. 459 ГПК. Удовлетворяването им се извършва съобразно установения в чл. 136 ЗЗД и в специалните закони ред на привилегиите. От разпределяемата сума най-напред се удовлетворяват вземанията от по-предния ред, а само ако след пълното им удовлетворяване остане сума, тя се насочва към вземанията от следващия ред. Когато няколко вземания се ползват с еднакъв ред на предпочтително удовлетворение и наличната за този ред сума е недостатъчна за пълното им погасяване, те се удовлетворяват съразмерно. Съгласно разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, производството по чл. 463 ГПК има въззивен характер. При проверката на законосъобразността на разпределението съдът по правило е ограничен от оплакванията в жалбата и може да го отмени само доколкото това е необходимо за уважаването и, като служебно следи единствено за участието в разпределението на присъединените по право взискатели. Когато установи незаконосъобразност на обжалваното разпределение, въззивният съд разрешава спора по същество и сам извършва разпределението. Връщане на изпълнителното дело на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение е допустимо само когато липсва достатъчна конкретизация на вземанията, която не позволява на съда сам да извърши разпределението. Основният спорен въпрос, поставен с въззивната частна жалба, е относно приложимостта на специалния режим по чл. 131 ЗДДС към извършената публична продан на процесния колесен трактор и произтичащите от това последици за определяне на сумата, подлежаща на разпределение между взискателите. Съгласно чл. 131, ал. 1 ЗДДС при публична продан по реда на ГПК, когато собственикът на вещта – длъжникът, е регистрирано по този закон лице, за съдебния изпълнител възникват предвидените в разпоредбата задължения във връзка с начисляването, документирането и внасянето на дължимия данък. В Решение № 69 от 12.05.2021 г. по гр. д. № 3983/2020 г., IV г. о. ВКС е прието, че при публичната продан съдебният изпълнител не е натоварен да извършва самостоятелна преценка дали конкретната продажба представлява облагаема доставка по смисъла на ЗДДС, като релевантното обстоятелство, което следва да установи, е наличието на регистрация на длъжника по ЗДДС към момента на възлагането. При наличие на такава регистрация за съдебния изпълнител възникват задълженията по чл. 131, ал. 1 ЗДДС. В настоящия случай от материалите по изпълнителното дело се установява, че продаденият на публична продан колесен трактор „CASE IH PUMA 230 CVX“, рег. № ВТ 08•••, е собственост на длъжника Г. К. Т.. При учредяването на особения залог върху вещта същият е индивидуализиран като земеделски производител Г. К. Т., БУЛСТАТ 104537439. По изпълнителното дело е приложена справка от регистър БУЛСТАТ към 11.11.2025 г., в която по отношение на регистрацията му като физическо лице – земеделски производител, е отразен статус „нерегистриран“ по ЗДДС. Въз основа на тази справка съдебният изпълнител е приел в мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК, че режимът по чл. 131 ЗДДС е неприложим. Наред с това обаче Г. К. Т. осъществява стопанска дейност и като ЕТ „Тончек – Г. Т.“, регистриран по ЗДДС с идентификационен номер BG104562500, считано от 26.04.2001 г., като регистрацията е действаща и към момента на извършване на процесната публична продан. За целите на облагането с данък върху добавената стойност физическото лице, едноличният търговец и регистрираният земеделски производител не представляват отделни данъчноправни субекти. В Решение № 16562 от 27.12.2012 г. по адм. д. № 5188/2012 г., I о. на ВАС е прието, че придобиването от физическото лице на качеството едноличен търговец разширява неговата правосубектност, без да води до възникване на нов правен субект, поради което различните проявления на независимата икономическа дейност на едно и също физическо лице не могат да бъдат разглеждани разделно за целите на облагането с ДДС. Същият принцип е последователно проведен и в Решение № 8544 от 25.06.2018 г. по адм. д. № 8973/2017 г., VIII о. на ВАС, постановено при действието на настоящия ЗДДС. В него е прието, че независимо от качеството, в което физическото лице осъществява дейността си, именно то е правният субект, който подлежи на регистрация по ЗДДС, като едноличният търговец, физическото лице и земеделският производител не са самостоятелни и отделни субекти на данъчното облагане. Регистрацията като едноличен търговец или като земеделски производител представлява правноорганизационна форма, под която физическото лице осъществява съответния вид дейност. В случая продадената вещ представлява земеделска техника, като от доказателствата по изпълнителното дело се установява връзката и с осъществяваната от Г. Т. независима икономическа дейност – при учредяването на особения залог върху същата вещ той е индивидуализиран именно като земеделски производител. При тези обстоятелства отбелязването „нерегистриран“ в справката по БУЛСТАТ относно регистрацията на Г. Т. като земеделски производител не може да обоснове извод, че собственикът на вещта не е регистрирано по ЗДДС лице. При наличие на действаща регистрация по ЗДДС на същото физическо лице обстоятелството, че регистрацията е извършена във връзка с осъществяваната от него дейност като едноличен търговец, не води до различен извод. Ето защо настоящият състав намира за неправилно становището на съдебния изпълнител, изложено в мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК, че специалният режим по чл. 131 ЗДДС е неприложим поради липса на регистрация по ЗДДС на Г. К. Т. като земеделски производител. При установената действаща регистрация по ЗДДС на собственика на продадената вещ са налице предпоставките за приложение на специалния режим по чл. 131 ЗДДС. При това положение следва да се прецени как приложението на този режим се отразява върху размера на сумата, подлежаща на разпределение между взискателите, и в частност дали съдебният изпълнител правилно е включил в разпределяемата маса цялата достигната при публичната продан цена от 33 329,40 лв., без да определи и отдели съдържащия се в нея данък върху добавената стойност. Съгласно чл. 131, ал. 2 ЗДДС при публична продан по реда на ГПК продажната цена се смята, че включва данъка, като той се заплаща от купувача на съдебния изпълнител заедно с продажната цена. Следователно при приложимост на режима по чл. 131 ЗДДС достигнатата при публичната продан цена не представлява изцяло сума, предназначена за удовлетворяване на взискателите, а включва и данъка, който съдебният изпълнител е длъжен да администрира по предвидения в закона ред. Обстоятелството, че съгласно чл. 131, ал. 1 ЗДДС съдебният изпълнител изпълнява предвидените в тази разпоредба задължения в петдневен срок от получаването на пълната цена по продажбата, не обосновава различен извод. Следва да бъдат разграничени, от една страна, моментът, в който съдебният изпълнител е длъжен да преведе дължимия данък и да извърши предвидените в закона действия по документиране и уведомяване, и от друга – определянето на размера на сумата, която може да бъде разпределена за удовлетворяване на кредиторите. В Решение № 69 от 12.05.2021 г. по гр. д. № 3983/2020 г., IV г. о. ВКС е прието, че при наличие на предпоставките по чл. 131 ЗДДС данъкът се събира от цената на вече реализираната публична продан. От установената в същото решение процесуална история се установява, че предходно извършено разпределение е било отменено, след като в него е било включено публичното вземане за ДДС, а при последващото разпределение данъкът не е бил включен в разпределяемата сума. Поради това не може да бъде споделено разбирането на първоинстанционния съд, че обстоятелството, че към момента на извършване на разпределението пълната продажна цена все още не е постъпила и разпределението не е влязло в сила, позволява цялата достигната при публичната продан цена да бъде включена в разпределяемата маса, а дължимият ДДС да бъде начислен впоследствие. Предвиденият в чл. 131, ал. 1 ЗДДС петдневен срок определя момента за изпълнение на възложените на съдебния изпълнител задължения по администриране на данъка след получаване на пълната продажна цена, но не променя характера на частта от тази цена, представляваща включения в нея ДДС, нито я превръща в сума, подлежаща на разпределение между кредиторите. Не може да бъде възприето и изложеното в обжалваното решение разбиране, че въпросът за начисляването на ДДС може да бъде разрешен едва след влизане в сила на разпределението и заплащане на цената от взискателя-купувач. При продажна цена, която по силата на чл. 131, ал. 2 ЗДДС включва данъка, размерът на последния е относим към самото определяне на разпределяемата сума. Обратното разбиране би довело до включване в разпределението на цялата брутна продажна цена и до удовлетворяване на кредиторите и от онази нейна част, която по силата на специалния данъчен режим следва да бъде администрирана като данък върху добавената стойност. В конкретния случай достигнатата при публичната продан цена е 33 329,40 лв. Съдебният изпълнител е включил цялата тази сума в разпределението, като от нея е разпределил 3 299,71 лв. за такси и разноски на ЧСИ, 396 лв. за разноски на първоначалния взискател и остатъка от 29 633,69 лв. на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по реда на чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД. По този начин цялата достигната продажна цена е изчерпана от разпределението, без от нея да бъде определена и отделена сумата на включения данък върху добавената стойност. При приложимостта на чл. 131 ЗДДС този начин на формиране на разпределяемата маса е неправилен, тъй като води до включване в сумата, предназначена за удовлетворяване на кредиторите, и на частта от продажната цена, представляваща включения в нея данък. Порокът засяга самата основа на разпределението, тъй като неправилното определяне на общата разпределяема сума рефлектира върху размера на сумите, които могат да бъдат предоставени за удовлетворяване на вземанията по съответните редове на чл. 136 ЗЗД. Неоснователно е и оплакването за нередовно призоваване за предявяване на разпределението. От материалите по изпълнителното дело се установява, че до страните са изпратени уведомления за насроченото на 14.11.2025 г. от 16:45 часа предявяване на разпределението, като получаването им е потвърдено, видно от приложените в том VII на изпълнителното дело електронни съобщения и разпечатки от служебната електронна поща на съдебния изпълнител. При тези данни общото твърдение за нарушение на изискванията за призоваване не намира опора в материалите по изпълнителното дело. Неоснователно е и общо заявеното оплакване за неяснота относно поредността на погасяване на вземанията. От съдържанието на разпределението са установими както основанието и размерът на включените в първи ред такси и разноски, така и размерът на сумата, разпределена за частично удовлетворяване на обезпеченото вземане на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. При липсата на конкретни възражения срещу отделно вземане, неговия размер или ред на удовлетворяване, оплакването не обосновава друг извод относно тези елементи на разпределението. Относно правилното разпределение на сумите: С оглед на извода за приложимост на специалния режим по чл. 131 ЗДДС към извършената публична продан следва да бъде определен размерът на сумата, която действително подлежи на разпределение между взискателите, както и конкретните суми, подлежащи на удовлетворяване по съответните редове на чл. 136 ЗЗД. Съгласно чл. 131, ал. 2 ЗДДС при публична продан по реда на ГПК продажната цена се смята, че включва данъка. Когато данъкът е включен в обявената цена, неговият размер се определя по правилото на чл. 53, ал. 2 ППЗДДС. При достигната в процесната публична продан цена от 33 329,40 лв. и данъчна ставка 20 на сто размерът на включения в нея данък върху добавената стойност възлиза на 5 554,90 лв. (33 329,40 лв. × 20/120). Тази сума не участва в разпределението между взискателите по реда на чл. 460 ГПК във връзка с чл. 136 ЗЗД, а подлежи на администриране от съдебния изпълнител по специалния ред на чл. 131, ал. 1 ЗДДС. След приспадането и от достигнатата продажна цена сумата, подлежаща на разпределение между взискателите, възлиза на 27 774,50 лв. (33 329,40 лв. – 5 554,90 лв.). От така определената разпределяема сума най-напред следва да бъдат удовлетворени вземанията, ползващи се с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. В извършеното от съдебния изпълнител разпределение по този ред са включени сумата 3 299,71 лв., представляваща такси и разноски по изпълнението на ЧСИ Ц. Н., от които 36 лв. по т. 3, 504 лв. по т. 5, 60 лв. по т. 11, 36 лв. по т. 13 и 2 663,71 лв. по т. 26 ТТРЗЧСИ, както и сумата 396 лв., представляваща заплатени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД такси по изпълнението. Срещу отделна от тези такси или разноски не са наведени конкретни оплаквания относно основанието, размера или реда на удовлетворяването и, които да обосноват корекция при извършваното от въззивния съд разпределение. Предварителното отделяне на включения в продажната цена данък върху добавената стойност не налага преизчисляване на определената по т. 26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса върху остатъка след приспадане на данъка. Съгласно чл. 131, ал. 2 ЗДДС данъкът е включен в продажната цена, поради което пълният размер на достигнатата при публичната продан цена представлява събраната в резултат на осъществения изпълнителен способ сума. Обстоятелството, че част от нея подлежи на отделяне и внасяне по реда на чл. 131, ал. 1 ЗДДС и поради това не участва в последващото разпределение между взискателите, не променя размера на реализираната при публичната продан цена, върху която се определя пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Поради това определената от съдебния изпълнител по т. 26 ТТРЗЧСИ такса в размер на 2 663,71 лв. следва да бъде съобразена в същия размер и при извършваното от въззивния съд разпределение. Общият размер на вземанията, подлежащи на удовлетворяване по реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, възлиза на 3 695,71 лв., от които 3 299,71 лв. в полза на ЧСИ Ц. Н. и 396 лв. в полза на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. След тяхното удовлетворяване от сумата 27 774,50 лв. остава за разпределение сумата 24 078,79 лв. По следващия приложим ред на привилегия подлежи на удовлетворяване вземането на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, обезпечено с особен залог върху продадения колесен трактор. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗОЗ обезпеченото с особен залог вземане се удовлетворява по реда на чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД. От материалите по изпълнителното дело се установява както учредяването и вписването на особения залог върху процесната вещ, така и наличието на обезпечено вземане на банката в размер, надхвърлящ оставащата след удовлетворяване на вземанията от първи ред сума. Ето защо целият остатък от 24 078,79 лв. следва да бъде разпределен в полза на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за частично удовлетворяване на обезпеченото му вземане. По отношение на присъединената по право държава от съдържанието на разпределението се установява наличието на удостоверени публични вземания, включително спрямо длъжника Г. К. Т. в размер на 4 803,11 лв. От посочените в разпределението данни не се установява сред тях да е налице вземане за данък върху продадената вещ или друго публично вземане, ползващо се със специална привилегия, която да предхожда привилегията на заложния кредитор по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД. Поради изчерпване на разпределяемата сума след удовлетворяване на вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗД не остава сума за удовлетворяване на останалите публични вземания, както и на вземането на присъединения взискател „Снайпер БГ“ ЕООД. Тъй като обявеният за купувач „Снайпер БГ“ ЕООД е и взискател по изпълнителното производство, приложима е разпоредбата на чл. 495 ГПК. Предвид резултата от разпределението, на дружеството не се разпределя сума за удовлетворяване на собственото му вземане. Поради това не е налице част от продажната цена, която то да има право да задържи в качеството си на взискател-купувач, и „Снайпер БГ“ ЕООД следва да внесе пълния размер на достигнатата при публичната продан цена. При така установеното извършеното от съдебния изпълнител разпределение е незаконосъобразно, доколкото в разпределяемата маса е включена цялата достигната при публичната продан цена от 33 329,40 лв., без от нея предварително да бъде отделен включеният данък върху добавената стойност в размер на 5 554,90 лв. Това е довело и до неправилно определяне на размера на сумата, разпределена в полза на заложния кредитор „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по реда на чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД – 29 633,69 лв. вместо дължимите при правилно определена разпределяема маса 24 078,79 лв. С оглед на обстоятелството, че към момента на постановяване на настоящото решение официалната парична единица в Република България е еврото, определените погоре в левове стойности, относими към извършената през 2025 г. публична продан и обжалваното разпределение, следва да бъдат превалутирани в евро по официалния валутен курс 1 евро = 1,95583 лева и при спазване на правилата за превалутиране и закръгляване по чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Поради това при извършване на разпределението в диспозитива на настоящото решение всяка от подлежащите на разпределение суми следва да бъде посочена в евро съобразно превалутираната стойност на съответното вземане. В настоящия случай по делото са налице всички необходими данни за извършване на разпределението от въззивния съд – относно размера на достигнатата при публичната продан цена, размера на включения в нея данък върху добавената стойност, вземанията, ползващи се с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, както и основанието и размера на обезпеченото с особен залог вземане на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Липсва необходимост от допълнителна конкретизация на участващите в разпределението вземания, поради което не са налице основания изпълнителното дело да бъде връщано на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение. Съобразно изложените по-горе разрешения въззивният съд следва да отмени първоинстанционното решение и потвърденото с него разпределение и да извърши ново разпределение съобразно установения по-горе размер на разпределяемата сума и реда за удовлетворяване на вземанията. Водим от горното, Апелативен съд – Велико Търново