Решение № 53 от 4.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 573/2025 г.

дело от общ характер № 20251000600573 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК. Образувано е по въззивна жалба на защитника на подс. И. Б. С. срещу присъда от 27.11.2024 г. по НОХД № 124/2024 г. по описа на Софийски окръжен съд, VII първоинстанционен наказателен състав, с която подс. И. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет години, при първоначален строг режим за изтърпяване. С присъдата подс. И. Б. С. е осъден да заплати на гражданския ищец К. Д. А. сумата от 120 000 лв. – обезщетение за претърпените от инкриминираното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 6.05.2023 г. до окончателното заплащане на сумата. С присъдата подс. И. С. е осъден и да заплати направените разноски от частния обвинител и граждански ищец К. А. в размер на 3 500 лв., както и да заплати по сметка на органите на наказателното производство направените разноски по делото до досъдебната фаза и в първоинстанционното производство, както и да заплати държавната такса върху уважения граждански иск. Във въззивната жалба и допълнението към нея се излагат доводи, че присъдата е постановена от незаконен състав, тъй като са били налице основания за отвод на неговия председател, както и че са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защитата на подсъдимия да иска събиране на относими доказателства. Предлага се обжалваната присъда да бъде отменена, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение, или да бъде изменена присъдата на окръжния съд, като бъде намален срокът на наложеното на подсъдимия наказание. В съдебното заседание на Апелативния съд подалият въззивната жалба защитник на подс. И. С., а. Ю., поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Счита, че от материалите по делото е установено наличие на такива отношения между него и председателя на първоинстанционния съдебен състав, които сочат основателност на изложените в жалбата съображения за съществували основания за неин отвод, както това, че тя не е отговаряла на изискванията към съдийската длъжност. Поддържа и изложените в жалбата доводи за необходимост от постановяване на оправдателна присъда, в каквато алтернативна насока да се произнесе въззивният съд. Другият упълномощен защитник на подс. И. С., адв. В. П., поддържа доводите на адв. Ю., изложени във въззивната жалба, както и в пренията във въззивното производство. Представителят на Софийска апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Пледира да бъде потвърдена първоинстанционната присъда, която счита за правилна. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец К. А. намира за неоснователни изложените във въззивната жалба доводи за допуснати при постановяването на присъдата на първата инстанция съществени процесуални нарушения и за неправилност. Счита, че същата е обоснована и съответстваща на доказателствата по делото и пледира да бъде потвърдена. Частният обвинител и граждански ищец К. А. поддържа заявеното от неговия повереник. Подсъдимият И. С. поддържа изложените съображение от защитниците му. Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба‚ както и изложените от страните в съдебно заседание, в пределите на своята компетентност, намери следното: Съдът намира, че на първо място следва да разгледа поддържаните във въззивната жалба и в хода на въззивното производство от защитниците на подс. И. С. доводи за незаконност на съдебния състав, постановил първоинстанционната присъда, доколкото уважаването или не на същите предпоставя обема на упражняване на дължимата въззивна проверка по отношение на същата присъда. Тези доводи се основават на аргументите, според които председателят и член на съдебния състав не са се отвели от разглеждане на делото, въпреки наличието на основания за това. Според поддържаното от защитниците на подс. И. С., неоснователно първоинстанционният съдебен състав е оставил без уважение направените в хода на съдебното производство пред окръжния съд неколкократно направени искания за отвод на председателя на състава, както и на член на същия състав. За да провери основателността на тези оплаквания, въззивният съдебен състав намира, че следва да разгледа поотделно всяко едно от така оспорените от защитата на подсъдимия произнасяния на първоинстанционния съд по исканията за отвод, както и служебно да провери дали са били налице основания за такъв отвод. Първото искане за отвод на председателя на първоинстанционния съдебен състав е направено от представителя на прокуратурата, взел участие в разпоредителното заседание по делото, проведено на 8.05.2024 г. Основните доводи на така направеното искане от представителят на държавното обвинение са били основани на постановен съдебен акт по друго производство и в който спрямо него били използвани обидни квалификации. Така направеното искане за отвод на председателя на първоинстанционния съдебен състав е било отхвърлено от състава с мотиви, съобразно които в коментирания съдебен акт, постановен по реда на чл. 243 от НПК, съответният съдия се е произнесъл в рамките на своите правомощия, без да засяга съставилия постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурор. Надлежен отговор е даден на другото основание на искания отвод – за това, че председателят на съдебния състав е обявил на присъстващите в залата при предходно заседание какви възможности има за разглеждане на делото по реда на някоя от диференцираните процедури. С оглед на това и въззивният съдебен състав намира, че по установения процесуален ред и при липсата на основания за отвеждане на председателя на състава по смисъла на чл. 29, ал. 2 от НПК съответното искане на прокурора е било оставено без уважение. Следващото по ред искане за отвод на председателя на първоинстанционния съдебен състав е направено от защитниците на подс. И. С. – адвокатите И. Ю. и В. П., в хода на проведеното на 12.06.2024 г. открито съдебно заседание по делото. От протокола от това заседание е видно, че преди да бъдат отправени съответните искания, се е достигнало до ескалиране на обстановката на провеждане на заседанието, след първоначалната забележка от страна на председателя на съдебния състав към адв. Ю. да задава към вещите лица, изготвили заключение на приложената на л. 120 и сл., т. І от досъдебното производство съдебномедицинска експертиза въпроси, свързани с предмета на същата експертиза. Преди да бъде отправена тази забележка е видно, че е имало размяна на реплики между а. Ю. и едното от разпитваните вещи лица – д-р Р. Х., след като на въпрос на адв. Ю., в. л. Х. е отговорил, че въпреки тежестта на изследваното нараняване на посоченото от обвинението като пострадало лице и индикацията за необходимост от оперативно лечение по спешност, не са били налице данни за увреждания на опорно-двигателния апарат или на централната нервна система, поради което същото лице е могло да стои и да ходи, на което защитникът е задал въпрос: „А може ли да тича?“, на което вещото лице е поискало да се уточни „Как, в спринт или леко?“, а адв. Ю. е казал: „В тръст, с препятствия?“. След предупреждението към него от председателя на съдебния състав да задава въпроси по предмета на експертизата, а. Ю. е отговорил, че вещото лице е изключително негативно настроено и че той задава нормален въпрос, след което е отправило въпрос дали пострадалото лице може да носи тежки вещи. Така зададеният въпрос не е бил допуснат от председателя на съдебния състав, който е отправил забележка към защитниците на подсъдимия да „смекчат тона“ към вещите лица и да задават относими въпроси. Последвала е размяна на реплики между председателя на съдебния състав и а. Ю., която е завършила с отправяне на предупреждение към последния, че при проява на неуважително отношение към съда, ще бъде санкциониран. Разпитът на вещите лица е продължил, като е осигурена възможност на защитниците на подсъдимите да задават въпроси, включително и след като адв. Ю. е заявил, че има допълнителни такива. След приключване на разпита на двете вещи лица е била осигурена възможност на страните да заявят становище по приемане на експертизата, като а. Ю. е заявил, че оспорва заключението и че същото не следва да бъде приемано, тъй като вещите лица не са се запознали с цялата събрана по досъдебното производство документация и не са изяснили механизма на причиняване на увреждането. Съдът е обсъдил направеното от адв. Ю. възражение и е изложил мотиви за приемане изготвеното от разпитаните вещи лица заключение. След обявяването на определението за приемане на заключението, а. Ю. е заявил, че има искане, след което съдът му е указал, че ще изслуша исканията в края на съдебното заседание. а. Ю. е настоял да направи своето искане, тъй като то било свързано с определението за приемане на експертизата и след като прокурорът е посочил, че същите вещи лица са изготвили и друга експертиза, съдът е дал възможност страните да изразят становище за изслушване на вещите лица, тъй като въпросната експертиза не е била посочена в обвинителния акт. В рамките на така дадената възможност адв. Ю. е отправил искане към председателя на съдебния състав да се отведе от разглеждане на делото, поради очевидна предубеденост и действия във вреда на подсъдимия. Съдът е приканил а. Ю. да изрази становище по приемането на втората експертиза, изготвена от същите две вещи лица, но защитникът, със завишен тон, съобразно посоченото в протокола от съдебното заседание, поискал да му бъде дадена възможност да се изкаже, на което отново съдът е посочил, че е дал думата по отношение на конкретен въпрос – за изслушване на експертиза. а. Ю. е продължил да настоява, включително и крещейки в зала, съгласно протокола, че искането за отвод има приоритет преди всички други изказвания, което е довело до отправяне на предупреждение към него, основано на чл. 266, ал. 1 от НПК, да не нарушава реда и да не оспорва решенията на председателя на съдебния състав. Съгласно протокола от съдебното заседание, адв. Ю. е прекъснал обявяването на това предупреждение, крещейки думите: „Вие сте предубеден съдия. Вие по предходната експертиза, заявихте, че няма задача, а втора задача е с какъв предмет и по какъв начин е причинено увреждането. Вие или НЕ СТЕ ПРОЧЕЛИ ДЕЛОТО или сте КОРУМПИРАНА, не знам какъв ви е случая тука. Аз съм изцяло убеден, че Вие имате някакво лично отношение, за да се държите така. При Вас не съм имал съдебни заседания, не знам защо се държите и ме предупреждавате десет пъти, че съм нарушил реда в залата, когато Вие допускате правописни грешки, викате в залата и се държите непристойно за магистрат…“. Това е довело до посочване от председателя на съдебния състав на разпоредбата на чл. 266, ал. 2 от НПК, но обявяването на съответното разпореждане е било прекъснато от а. Ю. с думите, казани, според протокола, също чрез крещене: „Ще сезирам ИВСС“. След това председателят на съдебния състав е обявил, че налага глоба на адв. Ю. в размер на 500 лв., като това разпореждане също е било прекъснато от санкционирания защитник с думите: „На вас трябва да Ви наложат глоба, намаление на заплатата поне 25 % за това поведение.“ След това в протокола от съдебното заседание е отразено заявление на а. Ю., с което той е отправил искане за отвод на председателя на съдебния състав, поради недопускане на въпроси на защитата, непознаване на делото, наличие на предубеденост и заинтересованост, поради материалния интерес от 120 000 лв. – размерът на приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Другият защитник на подсъдимия – адв. В. П. е подкрепил искането за отвод, като е изложил доводи за наличие на предубедено и неуважително отношение на председателя на съдебния състав към защитата, изразяващо се в недаване на възможност за задаване докрай на въпроси и прекъсване на защитниците. По така отправените искания съдебният състав се е произнесъл с определение, с което е оставил без уважение искането за отвод на председателя на съдебния състав. За да обоснове това, съдът е посочил, че при приемане на експертизата е допуснато задаване на въпроси, които са били свързани с нейната задача. В мотивите на същото определение са припомнени и функциите на председателя на съдебния състав да осигури спазването на реда в съдебната зала, както и да ръководи съдебното заседание и да решава кога да предостави възможност на страните да направят своите искания. След това в мотивите на определението съдът е посочил, че с оглед използваната по отношение на председателя на съдебния състав квалификация, намира за уместно да изпрати препис от протокола на Съвета на адвокатската колегия за проверка. Веднага след обявяването на определението, а. Ю. е отправил ново искане за отвод на председателя на съдебния състав, като е посочил, че с нея стават две насрещни страни по дисциплинарно производство, след решението за сезиране на дисциплинарен орган на Съвета на адвокатската колегия, което сочи заинтересованост. Това искане е оставено без уважение от съда, като е прието, че не е мотивирано с конкретни факти, сочещи предубеденост, заинтересованост или липса на безпристрастност на председателя на съдебния състав. След това адв. Ю. е поискал почивка, като е посочил, че в резултат на „изказванията“ на председателя на съдебния състав кръвното му сигурно станало 200/100. Прокурорът и повереникът на частния обвинител и граждански ищец са поискали първо да бъдат разпитани останалите две вещи лица и след това да бъде дадена почивка. Съдът е обявил, че съдебното заседание ще бъде прекъснато за почивка след разпит на двете вещи лица, при което а. Ю. е заявил, че напуска съдебната зала. Съдебното заседание е продължило с разпит на вещите лица Н. Г. и Ц. П., които са заявили, че поддържат изготвеното по досъдебното производство заключение на съдебно-психиатрична и психологична експертиза, след което страните, в това число и останалият в залата защитник на подс. И. С. адв. В. П. са заявили, че нямат въпроси към вещите лица и са изразили становище за приемане на експертизата. След като е приел заключението, съдът е обявил почивка от 10 минути. След подновяване на заседанието съдебното следствие е продължило с разпит на свидетели, първоначално само с участието на адв. В. П. като защитник на подс. И. С., като а. Ю. се е явил в залата по време на разпита на свид. К. Б. и е взел участие в неговия и на следващите свидетели разпити. При разпита на свид. А. С., след като са били изчерпани въпросите на страните и същите са заявили, че нямат искания, съдът служебно е констатирал наличие на основания за прочитане на показанията от досъдебното производство и след като защитниците на подсъдимия не са дали съгласие за това, ги е приобщил по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. След прочитането на показанията на свид. А. С., същата е внесла уточнения за част от сочените в тях обстоятелства, като е заявила и че поддържа това, което е било прочетено. а. Ю. е поискал да постави на свидетелката въпрос дали поддържа показанията си от досъдебното производство „специално“ в частта, в която е казала, че „И. е казал, че ударил момчето с нож“, като въпросът не е бил допуснат от съда със съображения, че същата свидетелка вече е била запитана дали поддържа прочетените показания. Въпреки така обявеното определение адв. В. П. двукратно е настоял да се зададе на свид. А. С. въпроса дали поддържа това, което е било прочетено, като свидетелката е заявила, че не го поддържа. След това в протокола е отразено, че а. Ю. е започнал да крещи на висок глас, че има още въпроси към свидетелката и да изразява несъгласие с приключването на разпита , като съдът е разпоредил да започне разпитът на следващия свидетел по списъка. Адв. Ю. е продължил да настоява за отвод на председателя на съдебния състав, заявявайки, че се извършват нарушение на морала, престъпление, подигравка с правосъдието и лично с него, за което посочил, че ще потърси лична отговорност. Адв. В. П. е заявил, че ще поискат звукозапис от съдебното заседание, за да се види как се допускат едни искания, а други не и е заплашил, че ще напусне съдебното заседание. Председателят на съдебния състав е започнал да мотивира разпореждане, посочвайки, че намира, че поведението на защитниците не съответства на етичните правила, което налага сезирането на Съвета на адвокатската колегия, като двукратно е бил прекъснат от а. Ю., на когото е била наложена отново глоба в размер на 500 лв., след което съдебното заседание е било прекъснато, поради невъзможност да бъде продължено и делото е било насрочено за друга дата. Въззивният съдебен състав счита, че при така проведеното съдебно заседание действията на председателя на съдебния състав не сочат да са били налице предубеденост, заинтересованост или други основания за отвод по смисъла на чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от НПК. От съдебния протокол се установява, че до ескалацията, придружена с размяна на реплики между председателя на съдебния състав и защитниците на подс. И. С. се е достигнало след като не са били допуснати няколко въпроса, зададени от а. Ю. към вещото лице Р. Х. при неговия и на вещото лице М. Т. разпит по приемането на изготвената от тях и приложена по досъдебното производство съдебномедицинска експертиза. В изпълнение на функциите си да ръководи съдебното следствие, установени в чл. 276, ал. 1 от НПК, председателят на съдебния състав има право да не допуска въпроси, на които вече е даден отговор при съответния разпит или които са неотносими. Именно такива са били въпросите на адв. Ю. за това дали пострадалият е могъл да тича след получаване на инкриминираното нараняване и могъл ли е да вдига тежки вещи, доколкото по делото не е установено същият пострадал да е извършвал такива действия, поради което и въпросите за тяхната съвместимост с конкретното нараняване се явява извън предмета на делото. Съответно на поведението на защитниците на подс. И. С. по многократно задаване на сходни въпроси и размяна на реплики с разпитваните вещи лица е било отправянето от страна на председателя на първоинстанционния съдебен състав на забележка за „смекчаване на тона“ и за задаване на относими въпроси. Също съответно на поведението на а. Ю. по отправяне на забележка към председателя на съдебния състав за използван при даване на указанието израз е направеното предупреждение към защитника, че при проява на неуважително отношение към съда, ще бъде санкциониран. Въззивният съдебен състав намира, че председателят на първоинстанционния съдебен състав не е проявил предубеденост и пристрастност при упражняване на правомощията си по чл. 276, ал. 1 от НПК и в по-нататъшния ход на съдебното заседание на 12.06.2024 г. Видно е от протокола от съдебното заседание, че е била осигурена възможност на защитниците на подсъдимия да зададат своите допълнителни въпроси към вещите лица Х. и Т., след което е било изслушано становището на а. Ю. по оспорване на заключението и искане до да не бъде прието, тъй като вещите лица не са се запознали с цялата събрана по досъдебното производство документация и не са изяснили механизма на причиняване на увреждането. Съдебният състав е обсъдил направеното от адв. Ю. възражение срещу изготвеното от разпитаните вещи лица заключение и е мотивирал определението си за приемането на експертизата. Въззивният съд състав счита, че председателят на първоинстанционния съдебен състав в съответствие със своята процесуална роля да ръководи съдебното заседание е дал възможност страните да изразят становище по разпита на същите две вещи лица за приемане на другото изготвено от тях заключение и е преценил, че едва след решаване на този въпрос ще даде възможност а. Ю. да направи искане, каквото е заявил, че има. Правата на страните да участват в съдебното заседание и да правят искания, бележки и възражения се реализират при спазване на съответния ред в заседанието и при съобразяване с разпорежданията на председателя на съдебния състав. Видно е от протокола от съдебното заседание, че до съответната ескалация се е достигнало, след като на приканванията на председателя на съдебния състав да изрази становище по приемане на другата експертиза, след направеното искане от представителя на прокуратурата, адв. Ю. е настоявал да му бъде дадена думата да направи искане за отвод. Поведението на а. Ю. е било в разрез с разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от НПК, според която разпорежданията на председателя на съдебния състав са задължителни за всички, намиращи се в съдебната зала, като не е предвидено изключение в това отношение за страните по делото. Несъгласието на адв. Ю. с разпорежданията на председателя на съдебния състав не е било основание да бъде нарушаван реда на съдебното заседание, до каквото се е стигнало в резултат от поведението му. Затова и са били налице основанията както на чл. 266, ал. 1 от НПК за отправяне на предупреждение към а. Ю. да не нарушава реда и не оспорва по демонстрирания от него начин разпорежданията на председателя на съдебния състав, така и на чл. 266, ал. 2 от НПК за налагане на глобата в размер на 500 лв., предвид несъобразяването от страна на защитника на подсъдимия с предупреждението. В случая наложената глоба е била съответна и на отправените от страна на адв. Ю. към председателя на съдебния състав квалификации, че тя е или незапозната с делото, или корумпирана. Първоинстанционният съдебен състав мотивирано е отказал да уважи направеното в същото съдебно заседание искане от а. Ю. за отвод на председателя на състава, което искане е било подкрепено и от другия защитник на подсъдимия - адв. В. П.. С изложените мотиви към определението първоинстанционният съд е потвърдил правилността на преценката на председателя на състава за неотносимост на недопуснатите въпроси при разпита на вещите лица Х. и Т.. В същите мотиви са припомнени и функциите на председателя на съдебния състав по осигуряване спазването на реда и ръководство на съдебното заседание, което обуславя и компетентността му да решава кога да предостави възможност на страните да направят своите искания. Решението на първоинстанционния съдебен състав да бъде изпратен препис от протокола от съдебното заседание на САК за проверка е било оправдано с оглед на направените от страна на а. Ю. за председателя на състава твърдения и квалификации за непознаване на делото или корупционна зависимост. Въззивният съдебен състав счита, че не са били налице основания и за уважаване на искането на а. Ю. за отвод на председателя на съдебния състав, предвид сезирането на Съвета на адвокатската колегия и възможното образуване на дисциплинарно производство по съответния сигнал. Не съответстват на правното естество на дисциплинарните производства, съответно предвидени в Закона за адвокатурата и в Закона за съдебната власт, поддържаните от адв. Ю. както пред първата инстанция, така и пред въззивния състав доводи, според които в такива едни дисциплинарни производства, инициирани от съда или от защитник, последният и председателят на първоинстанционния съдебен състав ставали „две насрещни страни“. Дисциплинарните производства, както по отношение на упражняващите адвокатска професия, така и по отношение на съдиите, се развиват между съответните дисциплинарни органи и привлечените към отговорност лица и в този смисъл не може да се приеме, че по тези производства има „насрещни страни“. Лицата, подали съответните сигнали или оплаквания, по които са образувани дисциплинарни производства, нямат качества на страни в същите, нито право на участие в тях. Несъстоятелна е тезата, че винаги когато страна по съдебно производство подаде оплакване срещу член на съдебния състав, разглеждащ същото производство, респективно когато съд сезира адвокатската колегия за поведението на адвокат, членовете на състава на съда следва да се отвеждат от по-нататъшното разглеждане на делото като заинтересовани или неотговарящи на изискванията за безпристрастност. Това би означавало развитието и решаването на делото да зависи от външни за наказателното производство органи, а не от тези, на които е възложено да осъществяват функции по него. Възможността страните по съдебни производства да подават сигнали и оплаквания за твърдяни нарушения по организацията и разглеждането на делата до Инспектората към Висшия съдебен съвет или други органи и институции не обуславя като последица от подаване на такова едно оплакване отвеждане на съответния съдия – противното би означавало създаване на своеобразно средство за отстраняване на съдията от страна по разглеждано от него дело. По същия начин и сезирането от страна на съда на органите на адвокатската колегия за проверка дали поведението на защитник не представлява нарушение на професионалните му задължения не може да има за последица невъзможност членовете на съответния съдебен състав да продължат да участват в разглеждането на делото. Основания на отвод на съдии или съдебни заседатели ще са налице когато бъде установено, че в резултат на подаденото срещу тях оплакване съдебният състав, в който участват, се отклони от задълженията си вземане на решения въз основа на закона и по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Респективно, основания за отвеждане на съдебния състав ще са налице и ако бъде установено, че отправено до съответния адвокатски съвет искане за проверка на поведението на професионален защитник или повереник е основано на пристрастно или предубедено лично отношение, а не на конкретна проява, сочеща възможно нарушение на правилата за упражняване на адвокатската професия. В обсъжданата част на първоинстанционното съдебно заседание нито една от двете посочени хипотези не е била налице. а. Ю. е заявил намерение след заседанието да подаде сигнал до Инспектората към Висшия съдебен съвет относно поведението на председателя на съдебния състав, което той е оприличил на такова на „деспот“ и в този смисъл обявяването на това намерение не е било основание за отвод на съдията, председателстващ състава на съда. Както вече настоящият съдебен състав посочи, недопускането на въпроси на защитата към разпитаните вещи лица е било надлежно мотивирано със съответния предмет на експертизата, като председателят на първоинстанционния състав в съответствие с възложените му процесуални функции е имал правомощия да определя последователността на въпросите, които се подлагат на обсъждане в съдебното заседание, както и етапа, на който се дава възможност на страните да изложат своите искания. Демонстрираното от адв. Ю. несъгласие с разпорежданията на председателя на съдебния състав, изразяващо се в нееднократно прекъсване на обявяването на мотивите и диспозитивите на съответните съдебни актове, използваните квалификации при тези прекъсвания, са дали достатъчно основание за сезиране на Съвета на Софийската адвокатска колегия за проверка на поведението на същия защитник на подсъдимия, поради което и въззивният съдебен състав не счита, че това действие на първоинстанционния съдебен състав е сочило наличие на предубеденост, превратно упражняване на правомощия или други предпоставки за отвеждане на председателя на състава или неговите членове. Настоящият въззивен състав не счита, че са били налице основания за отвеждане на председателя на първоинстанционния съдебен състав и с оглед извършените процесуални действия в рамките на следващата развила се в съдебното заседание на 12.06.2024 г. конфликтна ситуация по повод проведения разпит на свид. А. С.. Видно е от протокола от съдебното заседание, че след като са били изчерпани въпросите на страните към свидетелката и същите са заявили, че нямат искания, съдът служебно е констатирал наличие на основания за прочитане на показанията от досъдебното производство и след като защитниците на подсъдимия не са дали съгласие за това, ги е приобщил по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Също от протокола е видно, че след внесените от свид. А. С. уточнения по сочените в прочетените нейни показания обстоятелства, тя е заявила, че поддържа това, което е било прочетено. В този смисъл и разпореждането на председателя на първоинстанционния съдебен състав, с което не е допуснат отправеният от а. Ю. към същата свидетелка въпрос дали тя поддържа показанията си от досъдебното производство „специално“ в частта, в която е казала, че „И. е казал, че ударил момчето с нож“, не е било произволно, а е било надлежно мотивирано с дадения отговор от свидетелката А. С. на вече зададения въпрос дали поддържа прочетените показания. Това разпореждане не е било зачетено от адв. В. П., който двукратно е настоял свид. А. С. отново да отговори дали поддържа това, което е било прочетено, като въпреки разпорежданията на председателя на съдебния състав за недопускане на въпроса, свидетелката е заявила, че не поддържа прочетените нейни показания. Разпорежданията на председателя на съдебния състав, с които разпитът на свид. А. С. е бил обявен за приключен и не са допуснати повтарящи са въпроси дали тя поддържа отразеното в прочетените нейни показания от досъдебното производство, се явяват съобразени със съдържанието на показанията на свидетелката и явното объркване, до което е довело задаването на един и същ въпрос, което е сочило и че продължаването на разпита вече не обезпечава разкриването на истината. Изцяло към осигуряване на реда по време на провеждане на съдебното заседание са били насочени разпорежданията на председателя на първоинстанционния съдебен състав, с които по повод неколкократните прекъсвания на мотивирането на такива съдебни актове е обявено, че следва да бъде сезиран Съветът на адвокатската колегия по повод поведението на двамата защитници на подсъдимия, на а. Ю. е наложена глоба в размер на 500 лв. и накрая – заседанието е било прекъснато, предвид невъзможността то да продължи в съответната обстановка и разглеждането на делото е било отложено. В следващото, насрочено за 3.07.2024 г. съдебно заседание на първоинстанционния съд, а. Ю. не се е явил, като предварително е подал молба, че в същия ден е ангажиран по гражданско дело в РС – Разлог. Председателят на съдебния състав е докладвал молбата за отлагане на делото, подадена от адв. Ю. и след като са били изслушани становищата на представителя на прокуратурата, на частния обвинител и граждански ищец К. А. и неговия повереник, както и на подс. И. С. и на присъстващия негов защитник адв. В. П., първоинстанционният съд е дал ход на делото, предвид явяването на единия от двамата защитници на подсъдимия. След това е докладвана молбата на а. Ю. за отвод на председателя на съдебния състав, поради обстоятелството, че последната и той са „насрещни страни“ в три висящи производства. В тази насока са посочени производства пред прокуратурата и пред Комисията за професионална етика в САС, инициирани по сигнали, подадени от а. Ю. и пред Софийския адвокатски съвет по сигнал, подаден от председателя на съдебния състав, което, според изложеното в молбата, до голяма степен компрометирало нейната безпристрастност при решаването на делото, поради което и до окончателното приключване на посочените производства същото не следвало да се разглежда в състав с председател същата съдия. След докладването на молбата и изслушване на становищата на страните по нея, първоинстанционният съд е оставил без уважение направеното в молбата на а. Ю. искане за отвод на председателя на съдебния състав. Така постановеното определение е било надлежно мотивирано със съображения, които настоящият въззивен състав споделя. Както е посочил първоинстанционният съд, сезирането от страна на председателя на съдебния състав на органите на адвокатската колегия за проверка на поведението на адв. Ю. е било в съответствие с разпоредбата на чл. 267, ал. 3, пр. 2 от НПК, предвид констатираното нарушаване от негова страна на реда в съдебната зала. Поведението, за което е прието, че представлява нарушаване на реда на съдебното заседание, би могло да представлява и нарушение на адвокатските задължения, като компетентен орган да се произнесе по този въпрос е именно дисциплинарната комисия към съответния адвокатски съвет, поради което и въззивният съдебен състав намира за обоснован отказа на порвоинстанционния съд на това изложено в молбата на а. Ю. основание да отведе председателя на състава. Обосновано първоинстанционният съдебен състав е отхвърлил и другия поддържан в молбата на а. Ю. довод в подкрепа на искането му за отвеждане на председателя на състава. Както вече посочи настоящият въззивен състав, в производствата по проверка на сигнала до съвета на адвокатската колегия, както и в тези по подадени срещу съдии сигнали до ИВСС и други органи, лицата, подали съответните сигнали или оплаквания нямат качества на страни в същите, нито право на участие в тях. Възприемането на тезата, че винаги когато страна по съдебно производство подаде оплакване срещу член на съдебния състав, разглеждащ същото производство, респективно когато съд сезира адвокатската колегия за поведението на адвокат, членовете на състава на съда следва да се отвеждат от по-нататъшното разглеждане на делото като заинтересовани или неотговарящи на изискванията за безпристрастност, би означавало развитието и решаването на делото да зависи от външни за наказателното производство органи, а не от тези, на които е възложено да осъществяват функции по него. Също, както беше посочено по-горе, основания за отвод на членове на съдебен състав биха възникнали, ако бъде установено, че в резултат на подаденото срещу тях оплакване, същите се отклонят от задълженията си вземане на решения въз основа на закона и по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото или ако бъде установено, че отправено до съответния адвокатски съвет искане за проверка на поведението на професионален защитник или повереник е основано на пристрастно или предубедено лично отношение, а не на конкретна проява, сочеща възможно нарушение на правилата за упражняване на адвокатската професия. В същата насока и първоинстанционният съдебен състав, произнасяйки се по молбата на а. Ю., е посочил, че подадените от него сигнали срещу председателя на състава, не са повлияли върху начина на упражняване на съответните правомощия, свързани с ръководство на съдебното заседание и изпълнението на функциите като част от съдебния състав, разглеждащ делото. Следващото искане за отвод на председателя на първоинстанционния съдебен състав а. Ю. е направил в проведеното на 11.10.2024 г. открито съдебно заседание. При мотивиране на това искане, адв. Ю. се е позовал на постановление на САП по негова жалба, с което е бил отменен отказа на СГП да образува наказателно производство по неговия сигнал срещу председателя на първоинстанционния съдебен състав; на подаден от него сигнал до Инспектората към Висшия съдебен съвет; на обстоятелството, че председателят на съдебния състав е сезирала САК, част от която били и адв. Ю., и съпругът на съдия Я. Б. и че при приключването на проверката със заключение, че няма извършено дисциплинарно нарушение, Софийският окръжен съд ще бъде ответник в производство по ЗОДОВ; че за предубедеността на председателя на първоинстанционния съдебен състав показателно било и присъствието на служители на Съдебната охрана в залата. а. Ю. е направил и искане за отвод на съдебния заседател Н. М., предвид нейното участие в парламентарни избори като водач на листа на политическа партия „Републиканци за България“ и обстоятелството, че в същите избори двамата защитници на подсъдимия са участвали като водач и член на листата на друг участник – коалиция „Център“. Така направеното искане за отвод на посочения съдебен заседател е било подкрепено и от адв. В. П., който също е посочил, че неговото и на защитниците на подсъдимия участие в конкуриращи се партийни листи сочело наличие на „конфликт на интереси“ Въззивният съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си да обсъди и даде отговор на изложените доводи в молбата на адв. Ю. за отвод на председателя на състава и на съдебния заседател Н. М., мотивирайки определението, с което същата молба е оставена без уважение. Както вече посочи въззивният съдебен състав, сами по себе си, подадените съответно от защитника срещу председателя на съдебния състав сигнали и от съда по отношение на защитника, не са достатъчно основание за отстраняване на съответния съдия от съдебния състав. Не са такива основания и твърденията за бъдещо иницииране на исково производство срещу съда, в който правораздава съответният съдия. Първоинстанционният съд обосновано се е позовал и на установените в процесуалния закон правомощия на председателя на съдебния състав да взема необходимите мерки за осигуряване на реда по време на съдебното заседание, по повод на които са били подадени сигналите от страна на адв. Ю.. В допълнение към изложените мотиви от първоинстанционния съд за липса на партийна принадлежност на съдебния заседател, чийто отвод е поискан, поради участие в избирателна листа, настоящият въззивен състав намира за необходимо да посочи и че упражняването на конституционно установено пасивно избирателно право, за което не е установено ограничение да бъде упражнявано от съдебни заседатели и адвокати, не може да има за последица невъзможност от участие в съответното качество в съдебни производства на съответните кандидати. След обявяването на определението, с което е била оставена без уважение молбата на а. Ю. за отвод на председателя на съдебния състав и на съдебния заседател Н. М., съдебното следствие е продължило с разпит на призованите свидетели, като след приключване на разпитите съдът е назначил съдебномедицинска експертиза, която да бъде извършена от вещо лице, различно от взелите участие в изготвянето на приетите вече експертизи. В следващото открито съдебно заседание по първоинстанционното дело, проведено на 30.10.2024 г., а. Ю. е направил ново искане за отвод на председателя на съдебния състав, като се е позовал на отказа на Софийския адвокатски съвет да образува дисциплинарно производство срещу него по сигнала, подаден по съдебното дело, което е посочил като основание да бъде образувано производство по ЗОДОВ срещу Софийски окръжен съд, както и поради присъствие в залата на въоръжен служител на Съдебната охрана. Настоящият въззивен състав счита, че така направеното искане е било надлежно обсъдено от първоинстанционния съд. Съображенията, с които е отхвърлена молбата на адв. Ю. са били основани отново на процесуланите правомощия на председателя на съдебния състав да осигурява реда в съдебната зала, в рамките на които и след констатираното нарушение на този ред до груба степен от същия защитник са били взети решенията за присъствие на служител на съдебната охрана и за сезиране на Адвокатския съвет. В този смисъл и настоящият съдебен състав не установява да са били налице нови, различни от изтъкваните от а. Ю. в предходните етапи от производството основания за отвод на председателя на първоинстанционния съдебен състав, които основания са били обсъждани вече в настоящото решение. След обявяване на определението, с което е било оставено без уважение искането на а. Ю. за отвод на председателя на първоинстанционния съдебен състав, заседанието е продължило с предявяване на веществените доказателства и разпит на вещото лице, изготвило назначената в предходно съдебно заседание съдебно-медицинска експертиза, след което прокурорът е направил искане за изменение за обвинението, поради установени основания за съществено изменение на обстоятелствената му част. Първоинстанционният съд е допуснал така направеното изменение на обвинението и е отложил делото, поради направено искане на защитата на подсъдимия да се подготви с новото обвинение. Следващото открито съдебно заседание по делото в първата инстанция, което е било и последно, е било проведено на 27.11.2024 г. В началото на съдебното заседание а. Ю. е изразил становище да не бъде даван ход на делото и вместо това да бъде уважено искането му за отвод на председателя на съдебния състав, като се е позовал на подаден от него до СГП сигнал за извършено престъпление по чл. 143 от НК, изразяващо се в упражнени натиск и принуда да не може да осъществява адвокатската си професия, чрез присъствие на двама въоръжени служители на Съдебната охрана в залата, което представлявало злоупотреба с власт от страна на председателя на състава. След като е изслушал становищата на страните по така направеното искане, първоинстанционният съд се е произнесъл с определение, с което е отхвърлил като неоснователни изложените от адв. Ю. в подкрепа на същото искане доводи. Според изложените съображения от първоинстанционния съд, с които е мотивирано това определение, правото на подаване на сигнали до различни институции за твърдяни нарушения, е установено в закона, а присъствието на служители на Съдебната охрана в съдебната зала представлява една от мерките, които могат да се прилагат от председателя на съдебния състав при установени груби нарушения на реда в залата, а извършването на такива от а. Ю. в първото по делото заседание е било установено. Настоящият въззивен състав също счита, че не са били налице основания за уважаване на така направеното искане от страна на адв. Ю. за отвод на председателя на съдебния състав. Освен вече сочените в предходните искания за такъв отвод доводи, по които вече е имало произнасяне от страна на първоинстанционния съд, като на ново обстоятелство адв. Ю. се е позовал на подаден от него сигнал до СГП за извършено спрямо него престъпление по чл. 143 от НК. Въззивният съд също счита, че спрямо така изтъкнатия от а. Ю. довод значение имат вече изложените в настоящето решение съображения, съответно и в произнасянията на първата инстанция по правените преди това искания за отвод на председателя на състава, а именно, че фактът на подаване на сигнал или оплакване от страна по делото срещу член на съдебния състав, разглеждащ същото дело, не е основание за отвеждане на съответния съдия или съдебен заседател. По същия начин и фактът на подаване на сигнал от страна на съда до адвокатската колегия за проверка на действия или поведение на адвокат не могат да е основание за отвеждане на членовете на съдебния състав от по-нататъшното разглеждане на делото, дори и когато съответният орган на адвокатския съвет е счел сигналът за неоснователен, поради което и не е било основателно и повтореното искане от адв. Ю. в същото съдебно заседание за отвод на председателя на първоинстанционния съдебен състав. С оглед на изложеното дотук, настоящият въззивен състав счита, че не са били налице основанията за отвод на председателя и на член на първоинстанционния съдебен състав, изтъквани от а. Ю. в хода на производството пред окръжния съд. В хода на проведените открити съдебни заседания по време на първоинстанционното производство се е стигало до изостряне на обстановката, отправяне на реплики между защитниците на подсъдимия и председателя на съдебния състав и напрежение, което е следвало да бъде овладявано, преди да ескалира, от председателя на първоинстанционния състав. Допускайки обаче такава ескалация, председателят на първоинстанционният съдебен състав не е проявил пристрастие, което да е повлияло върху процесуалните задължения на съда да осигури законосъобразно разглеждане на делото и при зачитане на процесуалните права на страните в производството, включително и на подсъдимия и неговите защитници. В този смисъл и не се установява по обективен начин основателността на оплакванията на защитата на подс. И. С. и в частност на а. Ю. за наличие на проявена пристрастност у председателя на първоинстанционния съдебен състав, изразила се във водене на производството в негова и на подзащитния му вреда. В хода на проведеното първоинстанционно производство е била осигурена възможност на подсъдимия и неговите защитници да правят искания, бележки и възражения, да участват в извършването на процесуалните действия, като по всички направени техни доказателствени искания съдебният състав се е произнасял със съответните мотивирани съдебни актове. Не представлява ограничаване на процесуалните права на страните недопускането на определени въпроси към свидетелите и вещите лица, доколкото това е било надлежно мотивирано с посочване на неотносимост или вече изясненост на съответните обстоятелства. Настоящият въззивен състав не установи първоинстанционният съд да е проявил пристрастност или предубеденост и при обсъждането на събраните в хода на производството доказателства и формирането на относимите към предмета на делото фактически и правни изводи. Въззивният съдебен състав, след като извърши цялостна проверка на първоинстанционната присъда, не намира основания за ревизиране на приетата за установена от първата инстанция фактическа обстановка. Първоинстанционният съд е приел за установено по делото от фактическа страна следното: На 05.05.2023 г. свид. К. А. бил на гости у свой приятел в гр. Самоков, заедно с вуйчо си – свид. К. Б. и с брат си – свид. Д. В.. Свидетелите К. А. и Д. В. употребили алкохол. Около 03:30 ч. на 06.05.2023 г. тримата си тръгнали с автомобил „Мерцедес“ с рег. № •••, управляван от свид. К. Б.. В района на ул. „Ихтиманско шосе“ в гр. Самоков, при един от мостовете в района, тримата посочени свидетели слезли от автомобила и започнали да си говорят. В същото време, по ул. „Ихтиманско шосе“ се придвижвал друг лек автомобил марка „БМВ“, управляван от свид. В. С., в който пътници били съпругът - Е. С., двамата му братя - свид. М. С. и подсъдимият И. С., както и свид. А. С., която живеела на семейни начала със свид. М. С.. Посочените свидетели – близки роднини на подс. И. С., били тръгнали да го прибират в дома му, тъй като той бил употребил значително количество алкохол и под въздействието му бил избухлив и се държал агресивно. След полунощ на 5-ти срещу 6-ти май 2023 г., подс. С. бил предизвикал спречкване със свид. И. Г. в местността „Турски гробища“ на гр. Самоков. За същия конфликт било съобщено на съпругата на подс. И. С. – свид. Р. Т., която се обадила на свид. М. С. с молба да прибере съпруга в къщи, защото бил „много пиян“ и участвал в конфликт. Братът на подсъдимия се обадил на другите посочени свидетели, с които се събрали и потеглили с автомобила „БМВ“, управляван от свид. В. С.. На връщане от местността „Турски гробища“, свид. С. забелязала лекия автомобил „Мерцедес“ с рег. № •••, който бил спрял преди моста с отворени врати и по този начин пречил тя да направи завой по моста. Свид. В. С. спряла управлявания от нея автомобил и останала в автомобила, докато пътниците от същия излезли на улицата. Двете групи лица - свид. А., свид. Б. и свид. В. от единият автомобил, и пътниците от другият автомобил - Е. С., свид. М. С. и подс. И. С. се срещнали на улицата. Подсъдимият С. започнал да вика към свидетелите А., Б. и В. „Ще ви еба майката, какво правите тука“ и „Кои сте вие“, държейки с всяка една от ръцете си малка брадва и нож. Свид. К. А., който се познавал подс. И. С., тъй като били отраснали заедно и бил в приятелски отношения с неговия син, решил да успокои подсъдимия и се приближил към него и казал „Чичо И.е, това съм аз, защо псувате?“. Подсъдимият не обърнал внимание на думите на свид. К. А., застанал срещу него, замахнал с ножа, който носел в едната си ръка и му нанесъл удар в областта на корема отдясно. В същото време, свидетелите Д. В. и М. С. взаимно си нанасяли удари. Ударът с нож, нанесен от подс. И. С. в тялото на пострадалия К. А. бил видян от свид. К. Б., който се намирал в непосредствена близост. Той оприличил ножа като кухненски нож, с по-къса дръжка и по дълго острие, завит при върха на една страна. При бързо развилите се събития пострадалият К. А. отначало не разбрал какво се случва, почувствал остра болка, и отстъпил крачка назад, при което забелязал ножа, с който подсъдимия му нанесъл удара в едната му ръка, а в другата - малка брадва. Свид. К. А. погледнал надолу и видял в дясната част на корема си прободна рана, от която изтичала кръв и се показвала частично чревна бримка. Пострадалият привлякъл вниманието на останалите, като извикал: „С нещо ме надупчи“. Подсъдимият, от своя страна, казал „Наръгах момчето“, което било чуто от свидетелите Д. В., М. С. и А. С.. Вследствие на нанесения удар, било получено нараняване, проникващо в коремната кухина на свид. К. А.. Засегнат бил опоракът на тънкото черво и същевременно била причинена перфорация на тънкото черво на три места. В резултат от това нараняване, последвали кръвоизлив в коремната кухина и развитие на дифузен перитонит. След нанасянето на удара, свид. К. А. се превил на две, а от раната му изтичала кръв. Виждайки това, свид. Е. С. го подкрепил и с помощта на свид. Д. В. и на свид. К. Б., отвел пострадалия до автомобила „Мерцедес“ и го настанил в него. След това посочените свидетели потеглили със същия автомобил от мястото на инцидента. Подсъдимият И. С. отишъл в жилището на сестра си, където се преоблякъл, а междувременно изхвърлил ножа, с който било нанесено нараняването на пострадалия. Пострадалият К. А. бил транспортиран от свидетелите К. Б. и Д. В. до Центъра за спешна медицинска помощ - Самоков, а впоследствие бил хоспитализиран в МБАЛ - Самоков, където му била извършена спешна хирургична операция. Вследствие на уведомлението за инцидента, служители на МВР предприели действия по издирване и задържане на подсъдимия И. С.. При извършване на претърсвания не било намерено и иззето оръжието, с което било извършено деянието. За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 14 от НПК, като е подложил на обективно, всестранно и пълно изследване всички обстоятелства, установяващи се от доказателствените източници по делото. Извършеният от първата инстанция доказателствен анализ е изключително подробен, извършен е при спазване на процесуалните правила и същият не страда от логически несъответствия. Обосновано, с оглед установените роднински отношения, съответно между пострадалия свидетел К. А. и свидетелите К. Б., негов вуйчо и Д. В., негов брат, и между подс. И. С. и свидетелите М. С., негов брат, А. С., съпруга на същия негов брат, Р. Т., негова съпруга, В. С., съпруга на другия брат на подсъдимия – Е. С., първоинстанционният съд е приел, че предвид този признак, съответните свидетели формират две групи, като извън всяка от тях остава свид. И. Г., който няма роднинска връзка нито с пострадалия, нито с подсъдимия. В съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният съд е отчел и че всички от посочените свидетели, с изключение на свидетелите И. Г. и Р. Т., са присъствали на инцидента и пряко са възприели обстоятелствата по неговото развитие. На следващо място, първоинстанционният съд, също в съответствие със съдържанието на съответните им показания, е посочил, че между двете посочени групи свидетели е налице съществено противоречия относно основно относимо към предмета на делото обстоятелство, а именно извършвал ли е подс. И. С. действия по нанасяне на нараняване с нож в областта на корема на пострадалия свид. К. А.. Както е посочил първоинстанционният съд, по еднопосочен начин в показанията на свидетелите К. А., К. Б. и Д. В. се сочи, че всеки един от тях е видял подсъдимият да извършва такива действия, докато свидетелите М. С., А. С. и В. С. отричат въобще подс. С. да е носил и да държал в ръцете си предмети като брадва и нож, както и да е пробождал пострадалия с нож по време на инцидента. Преди да обсъди показанията на посочените две групи свидетели относно това съществено спорно обстоятелство, първоинстанционният съд е откроил фактическите обстоятелства, за които не са налице съществени противоречия измежду показанията на свидетелите от двете горепосочени групи. Настоящият въззивен съд също счита, че не са налице противоречия между доказателствата по делото за датата и мястото на инцидента; за това, че в хода на същия пострадалият е получил нараняване в областта на корема; че подс. И. С. е бил употребил алкохол в значителна степен преди да започне разпрата с групата, в която се е намирал пострадалият свид К. А.; че същото спречкване е станало по повод спрения автомобил на първата група свидетели по начин, по който е препречвал пътя на автомобила, в който са били втората група свидетели и подсъдимият; че подсъдимият се е обърнал с вулгарни изрази към групата, в която е бил пострадалият свид. К. А.. Първоинстанционният съд подробно е посочил кои са свидетелските показания, от които се приемат за установени последните посочени обстоятелства, като тези от тях, които представляват приобщени чрез прочитането им показания от досъдебното производство, са в съответствие и с други доказателства по делото и в този смисъл не се явяват единствен доказателствен източник за формиране на съответните фактически изводи. Както е посочил първоинстанционният съд, също по еднопосочен начин от показанията на свидетели и от двете горепосочени групи се установява, че пострадалият свид. К. А. се е опитал да успокои подс. И. С., като в тази насока окръжният съд се е позовал, освен на показанията на пострадалия и на показанията на свидетелите К. Б. и Д. В., и на прочетените показания от досъдебното производство на свидетелите М. С. и А. С.. Също в значителна степен еднопосочност на показанията на разпитаните свидетели първоинстанционният съд е констатирал и за обстоятелствата, свързани с действията на свидетелите К. Б. и Д. В. след възприемането от тяхна страна на факта за нараняването на пострадалия свид. К. А.. Въззивният съдебен състав също счита, че доколкото показанията на свидетелите Б., В. и А. съответстват на показанията на свид. В. С., дадени в хода на досъдебното производство, обосновано първоинстанционният съд е приел за установено обстоятелството, че след произшествието пострадалият К. А. е бил закаран до Центъра за спешна медицинска помощ в гр. Самоков от посочените двама свидетели. Надлежно първоинстанционният съд е обсъдил променените съществено показания на свид. В. С. при разпита в съдебно заседание, според които непосредствено след инцидента свидетелите К. Б. и Д. В. са отишли до жилището на подсъдимия, търсейки отмъщение. Така променените показания на свид. В. С. от разпита пред първоинстанционния съд имат своята подкрепа в показанията на свид. Р. Т., която обаче не е присъствала на инцидента и не може да твърди със сигурност, че свидетелите Б. и В. са отишли до нейното и на подсъдимия жилище веднага след инцидента. Първоинстанционният съд е отбелязал, че в показанията на свид. В. С. от досъдебното производство е посочено, че виждайки нараняването на свид. К. А., тя е посъветвала неговите вуйчо и брат – свидетелите Б. и В. – да закарат пострадалия в болница, което сочи последователност и логичност именно на тези показания на свид. С.а, като не се явява надлежно обяснен „отказът“ от тях при проведения в съдебното заседание на първоинстанционния съд неин разпит. Като е съобразила тези обстоятелства, обосновано първата инстанция е счела, че показанията на свид. Р. Т. за отиване на свидетелите К. Б. и Д. В. до нейното и на подсъдимия жилище, отправяне на закани и хвърляне на предмети по прозорците, не обуславят извод, че тези действия са извършени веднага след инцидента и при пристигане на свидетелите Б. и В. направо от местопроизшествието. Настоящият въззивен съдебен състав намира за неоснователни поддържаните от защитата на подсъдимия доводи за установяващ се от доказателствата по делото период между 4 и 5 часа от момента на инцидента до приемането на пострадалия свид. К. А. в болнично заведение. По категоричен начин от приложената на л. 30, т. 1 от д. п. епикриза от „МБАЛ – Самоков“ ЕООД се установява, че свид. К. А. е приет в Хирургичното отделение на болничното заведение, като е приведен там от Филиала за спешна медицинска помощ /ФСМП/. От приложените на л. 81 и л. 84, т. 1 от д. п. фиш за спешна медицинска помощ и лист от журнал е видно отразяването на 05:10 ч. на 6.05.22023 г. като време на приемане на К. А. във ФСМП Самоков. Изготвянето на фиша за спешна медицинска помощ, противно на тезата на защитата на подс. И. С., не обуславя извод, че пострадалият е транспортиран до ФСМП с линейка. Съгласно разпоредбата на чл. 4, т. 2 от Наредба № 25 от 4 ноември 1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, в Центровете за спешна медицинска помощ се приемат и болни и пострадали, които сами са потърсили оказване на такава медицинска помощ. В тези случаи съставянето на фиш за спешна медицинска помощ също е задължително, съгласно чл. 15, ал. 1, т. 1 от същата наредба. В процесния случай липсата на отбелязвания в графите „повикано от“, „местопроизшествие“ и „транспортиран в“ в приложения по делото фиш за спешна медицинска помощ еднозначно сочи, че пострадалият К. А. не е бил закаран с линейка във ФСМП Самоков, което съответства на неговите и на свидетелите К. Б. и Д. В. показания, че той е бил транспортиран до здравното заведение от посочените двама свидетели. Въззивният съдебен състав счита, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че инцидентът, при който е било причинено нараняването на пострадалия К. А., е станал в периода между 4:00 ч. и 4:30 ч. на 6.05.2023 г. В приобщените в хода на първоинстанционното производство показания на свидетелите М. С. и В. С. от досъдебното производство се сочи 3:30 ч. на същата дата, като време, в което е било обаждането, при което те са били помолени да приберат в дома му подсъдимия, поради проблемно негово поведение в пияно състояние. Свидетелката А. С., в показанията си от досъдебното производство, прочетени от първоинстанционния съд, е посочила около 4:00 ч., като време на събуждането от свид. М. С. по повод необходимостта да бъде прибран до дома си подс. И. С.. Като взе предвид приблизителното посочване на часа на това събуждане от страна на свид. А. С. и еднопосочността на показанията от досъдебното производство на свидетелите М. С. и В. С., че те двамата са били събудени в 3:30 ч., настоящият въззивен състав счете, че в периода между 3:30 ч. и 4:00 ч. е осъществено събирането между свидетелите М. С., В. С. и А. С., и Е. С., както и придвижването им до местността „Турските гробища“, за да приберат подс. И. С.. Макар и да са дадени на досъдебното производство, показанията на свидетелите М. С., В. С. и А. С. са еднопосочни и последователни, за разлика от показанията им пред първоинстанционния съд. При разпита му в хода на първоинстанционното съдебно следствие свид. М. С. е посочил, че инцидентът е станал към 3:00 ч., след което обаче първоначално е посочил, че полицията е задържала него и неговите близки около 5:00 ч., а в последствие е посочил час на това задържане 4:00 ч. Свид. В. С. пред първоинстанционния съд е посочила, че инцидентът е бил в 1:00 ч. или в 2:00 ч., което освен вътрешно противоречиво, не е в съответствие и с останалите събрани по делото доказателства. Също вътрешно противоречиви са показанията на свид. Р. Т., дадени при нейния разпит в хода на първоинстанционното съдебно следствие, в които тя първоначално е посочила, че в 4 часа сутринта бил скандалът, при който свидетелите К. Б. и Д. В. нападнали жилището , а след това е посочила, че в същия час се прибрал нейният съпруг – подс. И. С., който казал, че е имало инцидент. Показанията от досъдебното производство на свидетелите М. С. и В. С., според които в периода между 3:30 ч. и 4:00 ч. е осъществено събирането между тях, свид. А. С., и Е. С., след което те са се придвижили до местността „Турските гробища“, за да приберат подс. И. С., съответства и на показанията на пострадалия свид. К. А., който сочи като време на инцидента периода между 4:00 ч. и 4:30 ч. на инкриминираната дата. Като взе предвид, че изброените свидетели посочват въз основа на субективните си възприятия съответните времеви периоди, въззивният съдебен състав намира, че по делото не е установен конкретният момент на инцидента, при който е било причинено процесното нараняване на пострадалия свид. К. А., но от доказателствата по делото може да се направи извод, че инцидентът, при който това е станало, се е развил в интервала от време след 4:00 ч. и преди 5:00 ч. на 6.05.2023 г., поради което и неоснователно защитата на подсъдимия твърди за доказано, че между същия инцидент и оказването на спешна медицинска помощ на пострадалия са били изминали между 4 и 5 часа. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил събраните по делото доказателства при формирането на фактически изводи относно най-пряко свързаните с предмета на делото спорни обстоятелства – как и от кого е било причинено инкриминираното нараняване на пострадалия К. А.. Настоящият въззивен състав също счита, че за тези обстоятелства показанията на пострадалия свид. А. са последователни и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства. Както е посочил първоинстанционният съд, в своите показания свид. К. А. по безпротиворечив и логичен начин е описал фактическата обстановка по развитието на инкриминирания инцидент, в рамките на която той се е опитал да успокои започналото със словесни нападки агресивно поведение на подс. И. С., като е припомнил познанството между семействата им. Настоящата въззивна инстанция също не намира основания за подлагане под съмнения на достоверността на показанията на пострадалия свид. К. А., че едва след като се е оказал в непосредствена близост с подсъдимия и е почувствал пробождане в областта на корема, при отстъпването назад е видял, че той държи в едната си ръка малка брадва, а в другата – нож. Както е посочил първоинстанционният съд, тези показания на свид. К. А. съответстват на показанията на свид. К. Б., който непосредствено е видял същите предмети в ръцете на подсъдимия, когато той се е приближавал до пострадалия. Обосновано първата инстанция се е позовала и на показанията на свид. И. Г. за предходния инцидент с подс. И. С., при който последният го е заплашил, също държейки в ръцете си брадва и нож. Както беше установено, този инцидент е бил поводът между 3:30 ч. и 4:00 ч. свидетелите М. С., В. С., А. С., заедно с Е. С. да се придвижат с лек автомобил до местността „Турските гробища“, за да приберат в дома му подс. И. С.. Първоинстанционният съд е съпоставил и с останалите доказателствени източници показанията на пострадалия свид. К. А. за това, че той е почувствал болката от нараняването в областта на корема в момента, в който в непосредствена близост пред него се е намирал подс. И. С. и че пострадалият е видял при отдръпването на подсъдимия, че в ръцете му има малка брадва и нож. Както е посочил първоинстанционният съд, тези показания на свид. К. А. не се опровергават от показанията на свид. Д. В., който сочи, че е видял само носена от подсъдимия малка брадва при приближаването му към пострадалия, доколкото по делото е установено и че в рамките на инцидента e имало стълкновение между същия свидетел и свид. М. С., което се е развивало по едно и също време на опита на свид. А. да накара подс. И. С. да се успокои. Същевременно първоинстанционният съд уместно е отбелязал, че в своите показания свид. Д. В. е разказал за чутите от него думи на подсъдимия към неговите близки, че е „наръгал“ пострадалия. Първоинстанционният съд напълно обосновано се е позовал и на прочетените показания от досъдебното производство на свидетелите М. С., А. С. и В. С.. В показанията на свид. М. С. от досъдебното производство е посочено, че след инцидента той е разбрал, че подсъдимият е ударил с нещо остро пострадалия, в прочетените показания на свид. А. С. са възпроизведени думи на самия подс. И. С., че той е „ударил момчето с нож“, а в показанията от досъдебното производство на свид. В. С. се сочи, че тя е чула пострадалият К. А. да казва „с нещо ме надупчи“. Въззивният съдебен състав също счита, че заявеното от свидетелите М. С., А. С. и В. С. „неподдържане“ на показанията им от досъдебното производство не представлява достатъчно основание да бъде счетено, че същите показания са недостоверни. Именно показанията от досъдебното производство на свидетелите М. С., А. С. и В. С. съответстват на показанията на свидетелите К. А., К. Б. и Д. В., както и на заключенията на назначените по делото съдебно-медицински експертизи. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал и че простото отричане от тези показания от страна на свидетелите М. С., А. С. и В. С. е заявено след неколкократните въпроси от страна на защитата дали съответните им показания от досъдебното производство се поддържат от всеки един от тях. Както и настоящият въззивен съдебен състав посочи, показанията на пострадалия свид. К. А., освен от показанията на свидетелите К. Б., Д. В. и И. Г., както и от показанията от досъдебното производство на свидетелите М. С., А. С. и В. С., се подкрепят и от заключенията на съдебно-медицинските експертизи, приети по делото, които по еднопосочен начин установяват, че инкриминираното нараняване на същия пострадал е причинено от остро оръжие. От заключението на назначената в хода на съдебното следствие пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза се установява по категоричен начин, че оръжието, с което е причинено процесното нараняване съответства на характеристиките на нож, като е изключено същото нараняване да е било причинено от острие на брадва. И двете заключения са надлежно мотивирани въз основа на особеностите на нараняването, отразени в съставените при приема и проведеното оперативно лечение на пострадалия в здравното заведение, като изготвилите експертизите вещи лица убедително са защитили така дадените заключения при разпитите им в хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие. Като е съобразил заключенията на съдебно-медицинските експертизи, показанията на разпитаните по делото свидетели и останалите материали по делото, обосновано първоинстанционният съд е отхвърлил възможността процесното нараняване да е получено от пострадалия по друг от описания от него начин, като в това отношение и настоящият въззивен състав намира за категорично изключен механизъм, при който това нараняване да е причинено при падане на пострадалия и проникване в тялото му на стърчащ от земята остър предмет. Както е посочил първоинстанционният съд, по делото нито е установено пострадалият К. А. да е падал по лице на земята, нито такива стърчащи остри предмета да са се намирали в района на местопроизшествието. Първоинстанционният съд е обсъдил и заключенията на приетите по делото ДНК експертизи и обосновано е приел, че същите не опровергават извода, формиран въз основа на обсъдените по-горе доказателства, че подс. И. С. е причинил с удар с нож в облостта на корема на пострадалия инкриминираното нараняване. Обстоятелството, че като веществено доказателство по делото е приобщена иззета при извършено претърсване в дома на подсъдимия брадва, върху която не са открити дактилоскопни или биологични следи, няма отношение към предмета на делото, доколкото е установено, че инкриминираното нараняване не е причинено с режещата част на брадва, а с различен по вид предмет – нож. На следващо място, от показанията на свид. И. Г. е установено, че приобщената като веществено доказателство брадва е различна по размер и външни характеристики от тази, която подс. И. С. е носил непосредствено преди инцидента, а именно при стълкновението, което е имал със свид. Г. в района на местността „Турските гробища“ в гр. Самоков. Неоснователни са оплакванията на защитата за допуснати процесуални нарушения при приобщаването към веществените доказателства по делото на панталон, иззет от подс. И. С.. Първоинстанционният съд не е формирал фактически изводи за това, че подсъдимият е бил със същият панталон по време на инцидента, нито, че намереният при изследването на същия панталон от приетата ДНК експертиза биологичен материал е оставен в хода на развитието на същия инцидент, поради което и посочените оплаквания на защитата следва да бъдат отхвърлени. По еднопосочен начин и двете приети в хода на първоинстанционното производство съдебно-медицински експертизи определят характеристиките на претърпяното от пострадалия свидетел К. А. нараняване, което е проникнало в коремната му кухина със засягане на опорака на тънкото черво и перфорация на тънкото черво на три места, последвалия кръвоизлив в коремната кухина и развитие на дифузен перитонит. Също така по еднопосочен, надлежно обоснован и не даващ основание за поставяне под съмнение начин и двете съдебно-медицински експертизи установяват медико-биологичния характер на увреждането, причинено на пострадалия, а именно постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, както и нараняване проникващо в коремната кухина на пострадалия, като без оказването на високоспециализирана и своевременна медицинска помощ, смъртният изход за пострадалия е бил неизбежен. Въззивният съдебен състав също счита за обосновано и не даващо основания за подлагането му под съмнение заключението на приетата по делото комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, съгласно което подсъдимият И. С. не страда от психично разстройство и е психично здрав, като независимо от средната степен на алкохолно опиване, в което се е намирал към момента на извършване на деянието, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Първоинстанционният съд надлежно е обсъдил дадените от подсъдимия обяснения и е преценил, че същите не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства и не допринасят за изясняване на предмета на делото. При така установената и от настоящия въззивен състав фактическа обстановка, правилни се явяват формираните от първата инстанция правни изводи за това, че подсъдимият И. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение пред първоинстанционния съд, като на 06.05.2023 г., около 04:00ч., в гр. Самоков, на ул. „Ихтиманско шосе“, направил опит умишлено да умъртви К. А., като му нанесъл удар с остър предмет - нож в областта на корема. Както е посочил първоинстанционният съд, действията на подс. И. С. по нанасяне на удар с хладно оръжие с острие, способно да нанесе дълбока прободно-порезна рана в тялото на пострадалия и нанасянето на удара в жизнено важна област за човека - коремната кухина, съдържаща органи като стомах, черен дроб, далак, тънки и дебели черва и големи кръвоносни съдове, представляват действия, които обективно водят до настъпване на смъртта на пострадалия. В процесния случай този най-тежък резултат е бил препятстван, поради проведеното оперативно в спешен порядък оперативно лечение, в резултат на което е преодоляна създадената вследствие на нараняването и развилия се перитонит действителна опасност за живота на пострадалия. Както е посочил първоинстанционният съд, настъпването на смъртта на пострадалия е предотвратено от независим от подсъдимия фактор – намесата на медицинските специалисти, поради което и независимо от довършването на деянието, неговите последици не са настъпили, поради което и е налице довършен опит по смисъла на чл. 18, ал. 1, пр. 2 от НК. Въззивният съдебен състав също счита, че от субективна страна деянието е извършено от страна на подсъдимия И. С. виновно, под формата на пряк умисъл, доколкото той е съзнавал наличието на всичките признаци от обективна страна на деянието си, а именно, че с нанасянето на удара с хладно оръжие с острие, притежаващо проникваща способност в жизнено важна област от човешкото тяло, засяга жизненоважни органи на пострадалия и така застрашава живота му, като действията на подсъдимия ясно сочат целенето на настъпването на най-тежкия съставомерен резултат – смъртта на същия пострадал. В това отношение правилно първоинстанционният съд е отчел значителната сила, с който е нанесен ударът, непосредствената близост и положението на подсъдимия лице в лице с пострадалия, способността на използваното оръжие да причини прободно порезна рана, проникваща в дълбочина на човешкото тяло, нанасянето на удара в коремната кухина, съдържаща жизнено важни органи и причинените разрязване на тънките черва, чревния опорак и основата на апендикса. В този смисъл и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил като възможна квалификация на деянието тази по чл. 129 от НК. При определяне на размера на следващото се на подсъдимия наказание за извършеното престъпление и съобразявайки разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от НК, първоинстанционният съд правилно е отчел липсата на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, нито на такива от изключителен характер. Напротив, отчетени са отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, като обремененото съдебно минало на подсъдимия, данните за неговото поведение при употреба на алкохол, младата възраст на пострадалия и неговото поведение при инцидента, непредизвикаността на действията на подсъдимия, причинените увреждания на пострадалия в резултат на увреждането. При съобразяване на тези обстоятелства правилно първоинстанционният съд е отказал да определи наказанията при условията на чл. 55 от НК и съобразявайки недовършеността на опита е наложил наказание в предвидения за престъплението минимален размер от десет години лишаване от свобода, което наказание настоящата инстанция не намира за несправедливо тежко. Правилно, в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 2, б. “а“ от ЗИНЗС е определен първоначалният режим, при който следва да бъде изтърпяно наказанието, а именно „строг“ такъв. Първоинстанционният съд правилно е счел, че са налице основанията на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия за обезщетяване на причинените с деянието му неимуществени вреди на пострадалия. При определяне на размера на дължимото обезщетение в рамките на предявената от гражданския ищец претенция, правилно първоинстанционният съд е отчел създадената в резултат на инкриминираното деяние е действителна опасност за живота на пострадалия, преодоляна единствено от намесата на оказаната спешна медицинска помощ; причинените от деянието увреждания - развил се перитонит, нараняване на тънките черва на три места, разкъсване на чревния опорак, нараняване на апендикса в неговата основа. Също правилно, като относими към размера на дължимото обезщетение за претърпените от деянието неимуществени вреди, първоинстанционният съд е отчел и младата възраст на пострадалия, последиците за възможността му да упражнява труда, с който е осигурявал препитанието си, страхът и ужасът, който е изпитал, съзнавайки заплахата за живота си, болките и страданията от оперативната интервенция и оздравителния период след нея, както и непредизвикването по никакъв начин на действията на подсъдимия. С оглед на това въззивният съдебен състав намира, че правилно предявеният граждански иск за обезщетение в размер на 120 000 лв. е уважен изцяло от първоинстанционния съд, като подсъдимият е осъден и да заплати законната лихва върху тази сума, считано от датата на причиняване на увреждането – 6.05.2023 г. до окончателното заплащане на обезщетението. Не са налице основания за ревизиране на първоинстанционната присъда в частта, с която са решени въпросите за веществените доказателства и разноските, доколкото правилно е приложен закона при решаване на тези въпроси. При цялостната въззивна проверка на присъдата, въззивният съд не установи при постановяването й да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основания за нейната отмяна, поради което и присъдата на първата инстанция следва да бъде потвърдена. Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД