Решение № 3610 от 14.8.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 633/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.155, ал.2 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по жалба от М. М. Н. [ЕГН] от [населено място], [община], [област], чрез пълномощника адвокат Д. К.-А., против РЕШЕНИЕ рег. № 271р-14369 от 08.05.2026г. на Началник РУ [община] към ОДМВР [област], с което е заповядано да се отнеме РНУСОБ №•••/02.03.2022г. и приложение към него издадено на името на жалбоподателя, както и да се изземе с протокол дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев над 44см „•••”, кал. 12 с фабричен №••• и дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев над 44см „•••”, кал. 12 с фабричен №•••. В жалбата се твърди, че оспореният акт е нищожен, неправилен поради допуснати нарушения на съществени процесиуални правила и нарушение на материалния закон, необоснован, и не съответства на целта на закона. Налице било пълно противоречие между фактическото и правното основание за издаване на заповедта. Оспореният акт бил немотивиран, което водело до отмяната му. Не било посочено конкретно фактическото основание за неговото издаване. Същият бил незаконосъобразен, тъй като бил издаден на несъществуващо (липсващо) основание. Налице била материална незаконосъобразност на административния акт, тъй като изложените от административния орган фактически обстоятелства не обосновавали прилагането на посочените правни такива и съответно не се подкрепяли от доказателствата. Акта не съответствал на материалния закон. От доказателствата по преписката не се установявало да е налице посочената от органа предпоставка за неговото издаване. Административинят орган неправилно приложил разпоредбата на чл. 58, ал. 1 т. 10 от ЗОБВВПИ. Решението не съответствало и на чл. 59 АПК като това правело акта незаконосъобразен. По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение. Претендира се присъждане на направените разноски. В изрично становище жалбоподателя, чрез адв. Д. К.-А. излага подробни доводи по наведените с жалбата основания за отмяна на оспореното решение. Ответникът – Началник на РУ –[община], към ОДМВР – [област], не ангажира становище по делото. Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установени от фактическа страна следното: На М. М. Н. от [населено място], [община], [област] е било издадено Разрешение №•••/02.03.2022г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, като в него са били посочени и съответните оръжия за които е издадено разрешението. Тези факти не са спорни по делото и съдът ги приема за доказани на база писмените доказателства. С писмо изх. АСД -01-35/31.03.2025г. на Директор на ТП“Държавно горско стопанство [община]“, е уведомил Началник РУ [община] към ОДМВР [област], че на 30.03.2026г. е издаден АУАН Серия ЮИДП-16№000334/30.03.2026г., съставен на жалбоподателя, във връзка с извършване на лов в забранено за лов време, със забранени за лов средства и без писмено разрешително за лов. С АУАН били иззети билет за лов серия Х №••• и членска карта серия В №•••, на името на жалбоподателя. С писмо рег. №271000-2657/02.04.2026г., Началникът на РУ –Х. е уведомил М. М. Н., че предстои издаденото му РНУСОБ /разрешение за носене, употреба, съхранение на оръжие и боеприпаси да бъде отнето на основание чл.153, т.6 и чл.155, ал.1, във връзка с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Указана е възможността за подаване на възражение в 3-дневен срок от получаване на писмото. Писмото е връчено на 29.04.2026г. На 07.05.2026г. от Началник на РУ Харманли е издадено оспореното в настоящото производство Решение рег. № 271р-14369 от 08.05.2026г. на Началник РУ [община] към ОДМВР [област], с което, на основание чл.155, ал.1, във връзка с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, е заповядано, на основание чл.153, т.6 във връзка с чл.213, ал.1 от ЗОБВВПИ, да се отнеме РНУСОБ №•••/02.03.2022г. и приложение към него издадено на името на жалбоподателя, както и да се изземе с протокол дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев над 44см „•••”, кал. 12 с фабричен №••• и дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев над 44см „•••”, кал. 12 с фабричен №•••. Видно от разписката към решението, същото е връчено на 11.05.2026г. срещу подпис. Жалбата е подадена на 23.05.2026г. чрез Системата за сигурно електронно връчване. При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване. Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна. Съдът намира, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган. Началникът на РУ на МВР по постоянен адрес на физическите лица е органът, който издава, респ. отнема издадените разрешения за съхранение, носене и употреба на късоцевно и ловно дългоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях (по арг. от разпоредбата на чл.76 от ЗОБВВПИ). Оспореното решение е основано на разпоредбата на чл.155, ал.1, във връзка с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Съгласно чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.2-8 или при отпадане на основателната причина по чл.58, ал.1, т.10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. Според чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Тълкувани във връзка една с друга (така, както са посочени в оспореното решение), горните разпоредби водят до извод, че отпадането на основателната причина по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, е самостоятелно основание за отнемане на вече издаденото разрешение, преди да е изтекъл срокът на действието му (хипотезата на чл.155, ал.1, пр.2). В тези случаи е необходимо да са налице нови обстоятелства, установяващи отпадане на основателната причина по чл.58, ал.1, т.10, като в тежест на административния орган е да обоснове и докаже отпадането на основателната причина, във връзка с която е било издадено съответното разрешение (в този смисъл Решение №6990 от 22.05.2013г. по адм. д. №4248/2013г.по описа на ВАС). В случая, като ново обстоятелство, установяващо отпадане на основателната причина, административният орган е посочил – изземване на билета за лов, на база полученото в РУ Харманли писмо с изх. АСД -01-35/31.03.2025г. на Директор на ТП“Държавно горско стопанство [община]“ и АУАН Серия ЮИДП-16№000334/30.03.2026г., издаден от Н. С. Б. на длъжност ••• в ТП“Държавно горско стопанство [община]“. Именно с последния АУАН е иззет билет за лов серия Х №••• и членска карта серия В №•••, на името на жалбоподателя. По силата на чл.77, ал.2 и чл.81, ал.1 от ЗОБВВПИ, билетът за лов е сред документите, които физическите лица, кандидатстващи за разрешение за придобиване, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, за ловни цели, следва да представят. В тази връзка, ловен билет вероятно е бил представен от жалбоподателя в хода на производството по чл.81, ал.1 от ЗОБВВПИ, щом му е издадено Разрешение №•••/02.03.2022г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Съгласно чл.23 от ЗЛОД е предвидена процедура за обявяване на ловни билети за невалидни и това е в случаите на лица, които са починали, на лица които са заявили че билетът е изгубен, противозаконно отнет или унищожен, които билети са нередовни. Невалидността се обявява от органа, издал ловния билет. От друга страна, в ЗЛОД е разписана и процедура в която билетът за лов се отнема и това е тази по чл.23а, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча. Съгласно този текст от закона, изключването на ловец от ловното сдружение се извършва с решение на управителния съвет. Не може да упражнява правото си на ловуване лице, което: 1. не е заверило ловния билет и членската си карта за съответната година; 2. е изключено от ловното сдружение за нарушения по този закон и Закона за биологично разнообразие. В ал.2 е предвидено в 7-дневен срок от приемането на решението на управителния съвет за изключване на лице от състава на ловното сдружение председателят на сдружението да уведоми писмено за това директора на държавното горско стопанство и съответното държавно ловно стопанство. Съгласно чл.23а, ал.3 от ЗЛОД, директорът на ДГС или ДЛС отнема билета за лов на лицето по ал.1. Според чл.23а, ал.4 от ЗЛОД, в 7-дневен срок от отнемане на билета за лов по ал.3 директорът на държавното горско стопанство или държавното ловно стопанство вписва това обстоятелство в регистъра по чл.23, ал.7 и уведомява писмено Министерството на вътрешните работи за отнемането на издаденото разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни цели. От анализа на горните разпоредби следва, че в ЗЛОД е предвидена специална процедура, по реда на която се осъществява отнемането на билета за лов, в случаите на изключване на член на ловно сдружение. Едва след приключването на тази процедура пред директора на ДГС или ДЛС и вписването на обстоятелството по отнемане на ловния билет в нарочен регистър, е предвидено и писмено уведомяване на органите на МВР, за отнемането на издаденото разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни цели. В случая не е установено да е проведена такава процедура. По делото единствено са налице данни за изземването на ловния билет на жалбоподателя с АУАН Серия ЮИДП-16№000334/30.03.2026г., издаден от Н. С. Б. на длъжност ••• в ТП“Държавно горско стопанство [община]“. Последното обаче не означава отнемане на ловния билет по смисъла и реда на ЗЛОД, а от там и това да е основание за отнемане на РНУСОБ №•••/02.03.2022г. и приложение към него издадено на името на жалбоподателя. В разглежданата хипотеза, ново обстоятелство, установяващо отпадане на основателната причина по чл.58, ал.1, т.10 и обосноваващо прилагането на чл.155, ал.1, пр.2 от ЗОБВВПИ, би било именно отнемането на ловния билет на жалбоподателя, от директора на ДГС или на ДЛС, но такова обстоятелство не е обосновано, нито доказано от административния орган, в хода на проведеното административно производство. Съдът намира, че при така изложените в обжалваното решение мотиви, на практика административният орган се е произнесъл, без да обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая, в нарушение на вмененото му с чл.35 от АПК задължение. В случая административният орган освен, че не е изложил в какво точно се изразява основателната причина по чл.58, ал.1,т.10 от ЗОБВВПИ, дори не е проверил дали такава изобщо съществува, до колкото изземването на билета за лов, само по себе си не може да е такова основание, тъй като билетът не е отнет и не е невалиден или нередовен. Такива твърдения, данни и доказателства по делото липсват. В случая, постановявайки процесното решение, без да изясни всички значими обстоятелства, Началникът на РУ Харманли е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Допуснатите нарушения на администратинопроизводствените правила са съществени, тъй като административната преписка е останала непопълнена с доказателства за основанията за издаване на оспорения в настоящото производство акт, като не са изложени и относимите за спора мотиви. По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение е незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон. При този изход на спора, предвид направеното искане и на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя се следват деловодни разноски в размер на 525.11 евро, от които 5.11 евро за внесената ДТ и 520 лв. за договореното и изплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения Договор за правна защита и съдействие от 11.05.2026г., платими от ответната страна. Ето защо и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът