Решение № 187 от 7.5.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 402/2025 г.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение трето ЗЗД, и с правно осн. чл. 29, ал. 1, предложение трето, ЗТРРЮЛНЦ. Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Р. Б. Р. и Е. Б. Р., чрез адв. Ц. Т., АК- ••, с предявени обективно съединени искове с правно основание по чл. 26 ЗЗД, за признаване за установено, че договор за безвъзмездно прехвърляне на предприятие от 22.12.2009 г., сключен между Б.Е.Р.., в качеството му на ЕТ „Б. Р.“ ••, като прехвърлител и „Р. и Ко“ ООД, като приобретател, е нищожен, поради липса на форма, както и иск с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, за установяване несъществуване на вписаното обстоятелство с peг. № 20100113092036 по партидите на страните по договора за безвъзмездно прехвърляне на предприятието на едноличния търговец. Ищците твърдят, че договорът за прехвърляне на предприятие е нищожен поради липса на форма, тъй като е бил заверен от заместник-кмет на ••, който няма правомощие да завери подписи под двустранен документ, съгласно чл. 83 ЗННД. В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез адв. К. Г., в който се признава, че ищците и управителя на ответното дружество са наследници на Б.Е.Р.., че ищците притежават по 8 дружествени дяла от капитала на ответното дружество, както и, че на 22.12.2009 г. наследодателят Б. Р., в качеството си на ЕТ е прехвърлил безвъзмездно търговското си предприятие на „Р. и КО“ ООД. Оспорва заверката на подписите под договора да е извършена от зам.кмета на ••, като твърди, че не може да вземе становище по основателността на претенцията, тъй като не разполага с оригинал на договора за прехвърляне на търговско предприятие, поради което моли ищците да бъдат задължени да го представят, на осн. чл. 183 ГПК. В срока по чл. 372 ГПК за подаване на допълнителна искова молба е постъпила такава от ищците, с която обосновават правния си интерес от предявяване на исковете. Твърдят, че още приживе наследодателят на страните не е считал, че сключения договор за прехвърляне на търговско предприятие е произвел действие, доколкото се е подписал като ипотекарен длъжник при учредяване на договорна ипотека в полза на банка-кредитор върху недвижим имот, част от предприятието на едноличния търговец към момента на сключване на процесния договор. Считат, че искането за задължаване на ищците да представят в оригинал договор за прехвърляне на предприятие от 22.12.2009 г., от който ответникът черпи права, е явна злоупотреба с процесуални права. В отговор на допълнителна искова молба ответникът поддържа направените от него възражения и заявява, че счита, че договора за прехвърляне на предприятие от 22.12.2009 г. е породил правно действие и не е нищожен. В хода по същество, в съдебно заседание, ищците поддържат изцяло предявените от тях искове, като молят да бъдат уважени, доколкото в процеса е установена една от най-тежките форми на нищожност в българското законодателство, доколкото правото на нотариални удостоверявания е регламентирано в специалния закон. Поради това считат безспорно доказан главният иск, съответно, като последица, считат, че следва да бъде уважен и присъединения такъв и се извърши поисканото от тях изменение по партидата на Търговския регистър. Ответникът в съдебно заседание поддържа тезата си, че договорът не е нищожен и е породил правните си последици. В писмени бележки в дадения от съда срок излага аргументи, че страната, която не е оспорила действителността на изявлението, не може да се позовава на нищожност поради неспазване на формата, съгласно чл. 293 ал.3 ТЗ, като се позовава на мотивите към ТР 1/2020 от 27.04.2022 год. на Върховният касационен съд на Република България, Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия. Сочи, че съгласно чл. 293 ТЗ, за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон, като страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението, като несъмнено оспорваната сделка за прехвърляне на търговско предприятие е търговска, сключена е на 22.12.2009г. и в продължение на повече от 15 години нито една от страните не е оспорила действителността на изявлението. Счита, че нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ - "страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението", като цитира съдебна практика (Решение № 71 от 22.06.2009г. по т.д. № 11/2009г., Т. К., I Т. О. НА ВКС), какъвто счита, че е и настоящия случай. Становището му е, че лица които се считат, макар и да не са такива, за частни правоприемници, не могат да оспорват валидността на договора, поради липса на форма, доколкото не е оспорено съдържанието на волеизявлението. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове и да се присъдят на ответника направените по делото разноски. Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното: От представения по делото и неоспорен от ответника договор за безвъзмездно прехвърляне на търговско предприятие, с оглед наличната заверка с печат на ••, се установява, че на 22.12.2009 г. от секретаря (или заместник-кмета, доколкото неясно е посочено в печата на общината) на •• са били заверени подписа на Б.Е.Р.., както и съдържанието на документа, съгласно което Б.Е.Р.., с ЕГН ••••••••••, от ••, в качеството му на Едноличен търговец с фирма „Б. Р.”, ЕИК 830170105, със седалище и адрес •••, прехвърля безвъзмездно търговското си предприятие на Б.Е.Р.., ЕГН ••••••••••, от ••• в качеството му на управител на „Р. И КО” ООД, ЕИК 160070342, със седалище и адрес на управление гр. Лъки, ул. Възраждане № 26, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Установява се от вписванията в ТР, че договорът е бил вписан по партидата на ЕТ "Б. Р.", ЕИК 830170105, както и по партидата на "Р. И КО" ООД, ЕИК 160070342, на 13.01.2010 г. Изрично се твърди от ответника в отговора на исковата молба, че на 22.12.2009 г. наследодателят Б. Р., в качеството си на ЕТ е прехвърлил безвъзмездно търговското си предприятие на „Р. и КО“ ООД, а в отговора на допълнителната искова молба твърди, че договорът е породил правно действие и не е нищожен, то съдът счита, че не се спори относно съществуване на договора, който е наличен и в електронен образ по партидите на търговците, които са го сключили. С оглед дадения отговор на правен въпрос с Решение № 173 от 03.05.2012 г. по гр. д. № 668/2011 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, съдът е приел, че заместването на оригинала на документа с официално заверен препис по чл. 32 ЗА в хипотезата на чл.183 ГПК е възможно, доколкото между страните в процеса няма спор относно съществуването на документа в правния мир. От приетото по делото и неоспорено удостоверение за наследници е видно, че Б.Е.Р.. е починал на 09.05.2023 г., като е оставил за свои законни наследници ••• – двамата ищци Р. Б. Р. и Е. Б. Р. и управителя на ответното дружество В. Б. Р.. След смъртта на Б.Е.Р.. дяловете му в ответното дружеството са били поети от наследниците му, като ищците са придобили по 8 дяла от притежаваните от наследодателя им с договор за доброволна делба от 08.09.2023 г., а В. Б. Р. останалите 9 дяла, като общо в дружеството притежава записани 34 дружествени дяла. От представените към допълнителна искова молба и неоспорени, приети по делото писмени доказателства, се установява, че Анекс № 1 към договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL36383, сключен на 23.12.2014 година между кредитодател „Юробанк България АД и кредитополучател „Р. и Ко“ ООД, е подписан в качеството му на собственик и съдлъжник от Б.Е.Р.., като ЕТ „Б. Р.“, а на 09.02.2016 година е подписан нотариален акт за договорна ипотека от Б.Е.Р.., като представляващ ЕТ „Б. Р.“, в качеството му на ипотекарен длъжник по Договор за банков кредит BL537/09.02.2016 г., като собственик на недвижими имоти, придобити с Договор за продажба на общински недвижим имот, вписан под № 275, том 3 от 30.11.2006 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 2025 г., посочени в представените към нотариалния акт документи. По така установените факти страните не спорят, като спорът им е дали договорът за безвъзмездно прехвърляне на търговско предприятие е породил действие, тъй като заверката не е извършена от нотариус, поради което и не е спазена формата на чл. 15 ТЗ. Съгласно чл. съгласно чл. 83 ЗННД, редакция към ДВ, бр. 18 от 2003 г., доп., бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г., когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване подписа и съдържанието на пълномощно по чл. 37 от Закона за задълженията и договорите, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа. Разпоредбата на чл. 15 ТЗ, редакция към ДВ, бр. 58 от 27.06.2003 г., действал към датата на сключване на процесния договор за прехвърляне на предприятие, указва, че предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Договорът за прехвърляне на предприятие, макар и безвъзмезден, не е едностранен акт, а двустранен договор, а и подлежи на вписване в ТР и АП, доколкото в предприятието има права на собственост върху недвижими имоти, поради което и действителността му се оспорва от ищците, на осн. чл. 26, ал. 2, предложение трето ЗЗД, като се позовават на неговата нищожност, поради липса на форма. С оглед изложеното, съдът намира установено безспорно от събраните по делото доказателства, че не е спазена указаната в закона форма за прехвърляне на предприятие, тъй като извършилото заверка на подписа на договора длъжностно лице не е имало компетентност да извърши нотариалното удостоверяване, съгласно цитираната редакция на разпоредбата на чл. 83 ЗННД. Въпреки това ответникът твърди, че договорът е произвел действие, с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, според която страната не може да се позовава на нищожността, произтичаща от липса на установената от закона форма, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението, още по-малко от трети лица за сделката, каквито твърди да са ищците. По допустимостта на иска е налице задължително за настоящия състав произнасяне от въззивната инстанция по приложеното към настоящото в.ч.т.д. 45/26 г., с което исковете се приемат допустими, при наличие на правен интерес, поради което и възражението на ответника за липса на интерес от позоваване на нищожност поради липса на форма от ищците, съдът намира неоснователно. Налице е многобройна и последователна практика на ВКС в посочения в писмената защита на ответника смисъл, че при търговските сделки липсата на форма не води несъмнено до нищожност, като страната, от поведението на която не може да се заключи, че оспорва изявлението, примерно изпълнява договорните си задължения, не оспорва действителността на изявлението. Съдът не приема за доказано твърдението на ищците, че с представения анекс към договор за кредит и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, се доказва по несъмнен начин, че наследодателят им е оспорвал действителността на договора за прехвърляне на предприятие, тъй като полагането на подпис под документите като солидарен длъжник и ипотекарен длъжник може да е било с цел изпълнение на други условия на кредитора, а и не са представени по делото доказателства за установяване на собствеността на ипотекираните имоти, от които да се направи категоричен извод, че са били част от предприятето на ЕТ при прехвърлянето му. С разпоредбата на чл. 293 ТЗ е установено от закона за облекчаване на търговския оборот и осигуряване на необходимата му бързина, която е един от фундаменталните принципи на търговското право, отличаващ го от гражданското. Тя е гарантирана от нормите на ТЗ, включително и цитираната, за да се избегне излишен формализъм, осигури гъвкавост и отговори на динамиката на търговските отношения, където времето е ключов фактор за реализиране на печалба и ефективно използване на капитала, с цел избягване на разходи и пропуснати ползи. Когато обаче се касае за сделки с търговско предприятие, законът предвижда гаранции за действителността им, включително строга форма за сключването им, доколкото същите касаят сигурността на търговския оборот. Или тези императивни норми (касаещи прехвърляне, залог на търговско предприятие, прехвърляне на дялове и др.) са предвидени от закона за да гарантират правната сигурност и предотвратят злоупотреби с права, да охранят правата на кредиторите и третите лица, за разлика от другите търговски сделки, извършвани от търговците по занятие, които не засягат интереси на трети лица. Поради това фактът, че страните не оспорват валидността на волеизявленията си не може да дерогира специалните изисквания на закона за спазване на форма при прехвърляне на търговско предприятие, въведените с императивни норми на закона изисквания за форма, които, съгласно чл. 15, вр. с чл. 293, ал. 2 ТЗ, са задължителни за всички търговци. Неспазването на тези специални императивни разпоредби води до нищожност, поради липса на форма, на осн. чл. 26 ЗЗД, според който са нищожни договорите, при които липсва предписаната от закона форма. Ето защо съдът намира и това възражение на ответника за неоснователно, поради което и предявения иск по чл. 26, ал. 2, предложение 3 ЗЗД за доказан, а договорът за прехвърляне на търговско предприятие за нищожен, поради липса на предписаната от закона форма. С иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ страната, която твърди порок на самото вписване (като охранително производство) или несъществуване на вписаното обстоятелство, при наличие на правен интерес, може да постигне заличаването на вписването, на осн. чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ, което се извършва от агенцията по реда на чл. 14 от същия закон. В конкретния случай ищецът твърди, че в търговския регистър са вписани несъществуващи обстоятелства по партидата на ответника, а именно прехвърляне в негова полза на търговското предприятие на ЕТ "Б. Р.", ЕИК 830170105. Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. На основание заявление Рег. № 20100113092036/13.01.2010 г. по партидата на ответника е извършено вписване на прехвърляне на предприятието на ЕТ, въз основа на договор от 22.12.2009 г., приет от настоящия състав за нищожен, по партидата на ответника „Р. И КО“ ООД. Поради това и договора за безвъзмездно прехвърляне на търговско предприятие като нищожен, не е породил правни последици, което означава, че вписаното обстоятелство - прехвърляне на предприятие, не се е осъществило. Поради изложеното и предявеният отрицателен установителен иск по чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ се явява основателен и следва да бъде уважен. С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право да им бъдат възстановени разноските за уважените искове, като е представен списък на разноските от ищеца Р. Р. в общ размер на 7 236,20 лв., или 3699,81 евро, които следва да му бъдат присъдени, като за уговореното адвокатско възнаграждение са представени доказателства за реалното му изплащане, а по отношение на размера му не е направено възражение от ответника. При положение, че така постановеното решение влезе в сила, по отношение на иска с правно основание чл. 29, ал. 1, предложение 3 ЗТРРЮЛНЦ, препис от същото следва да се изпрати на Агенция по вписвания - ТРРЮЛНЦ, за заличаване на вписаните несъществуващи обстоятелства, на основание чл. 30 ЗТРРРЮЛНЦ. Мотивиран от изложеното, съдът