Решение № 426 от 3.2.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 17050/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН Образувано е по жалба на ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД, с ЕИК 000694286, чрез юрк. Н. З., срещу наказателно постановление № Р-10- 208/31.10.2024 г., издадено от заместник - председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на основание чл. 644, ал. 2 предл. 2 вр. ал. 1, т. 2 КЗ вр. параграф 1, т. 51 от ДР на КЗ вр. чл. 648, ал. 1 КЗ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 500, 00 лева за нарушение на чл. 108, ал. 6 КЗ. С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление по съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Навеждат се доводи, че застрахователят се е произнесъл в срок. Твърди се, че с имейл от 15.02.2024г. по повод възражение от 08.02.2024г. застрахователят е отговорил, конкретизирайки позициите по офертата, които не са включени в обезщетението, като по този начин е изпълнил задължението си по – чл. 108, ал. 6 от ЗК. Твърди се още, че разпоредбата би намерила приложение едва когато застрахователят определи и изплати застрахователно обезщетение и в последствие от страна на ползвателя на застрахователни услуги постъпи жалба относно размера на полученото обезщетени. Изложени са съображения, че НП не съдържа мотиви, алтернативно, че не са ясни. На последно място се сочи, че размерът на наложената санкция е прекомерен. В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно уведомено, не се представлява. Наказващият орган - заместник - председател на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", редовно призован, изпраща представител - юрк. С, който пледира атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения излага в писмени бележки. По допустимостта на жалбата: Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – юридическото лице, на което е наложена имуществена санкция, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, поради което подлежи на разглеждане по същество. Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното: С Наказателно постановление № Р-10-208/31.10.2024 г., издадено от заместник - председател на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", на основание чл. 64 б. "б" ЗАНН, на дружеството - жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 2 500, 00 лева за нарушение на чл. 108, ал. 6 КЗ, извършено в условията на повторност. Н а 01.03.2024 г. в КФН, управление "Застрахователен надзор", постъпила жалба с вх. № 91-02-183 от Ц.С.Г. от гр. София, в която се изразявало възражение срещу размера на изплатеното застрахователно обезщетение от ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД по предявена претенция на основание договор за имуществена застраховка Във връзка с извършване на проверка по случая с писма на КФН, изх. № 91-02-183/07.03.2024 г., от 26.03.2024 г., от 09.04.2024 г., и от 19.04.2024 г. от застрахователя били изискани обяснения по случая, както и заверено копие от документацията, съдържаща се в преписката по претенцията. Отговорът на застрахователя, както и изисканите обяснения и доказателства, постъпил в КФН с писма вх. № 91-02-183/20.03.2024 г., от 05.04.2024г., от 17.04.2024г. и от 29.04.2024г. След проверка и анализ на цялата документация било установено, че н а 06.10.2023 г. пред ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД била предявена претенция за изплащане на обезщетение във връзка с настъпило на застрахователно събитие – увреждане на недвижим имот, вследствие на свличане и срутване на земни маси. На 13.10.2023 г. бил извършен оглед на имота. С писмо от 31.10.2023застрахователят е изискал от застрахованото лице допълнителни доказателства, вкл. и данни за банкова сметка. На 05.01.2024г. застрахованото лице е предоставило необходимите доказателства. На 08.02.2024г. застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 621, 93 лв. по банковата сметка на Ц. Г.. На същата дата Г. е подала жалба пред застрахователя, в която е възразила срещу размера на изплатеното обезщетение. На 15.02.2024г. застрахователят е уведомил Г., че обезщетението е за възстановяване на констатираните и описани при огледа повреди във вида преди настъпване на застрахователното събитие, като за предвидените подобрения в имота не се дължи обезщетение. С писмо от 19.04.2024г. КФН е уведомил застрахователя, че писмото от 15.02.2024г. не предоставя необходимата информация по какъв начин е определен размерът на изплатеното обезщетение, включват ли се разходи за труд, какво е количеството и стойността на материалите, необходими за възстановяване на щетите. С писмо от 29.04.2024г. застрахователят е изпратил отговор, в който се твърди, че с писмото от 15.02.2024г. е отговорил на изискванията на чл. 108, ал. 6 от КЗ. М. В. С. на длъжност "главен експерт" в отдел "Правоприлагане", дирекция "Застрахователен надзор", управление "Застрахователен надзор" на КФН, която извършила проверката по подадената жалба, установила, че застрахователното дружество не е предоставило на ползвателя на застрахователни услуги фактическа и правна обосновка на определения размер на обезщетението в 7 - дневен срок от постъпване на жалбата относно размера на определеното обезщетение, с което е нарушило разпоредбата на чл. 108, ал. 6 от КЗ и съставила против ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД АУАН № Р-06-191/29.05.2024г. за нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 6 КЗ, извършено на 16.02.2024 г. в гр. София. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и на упълномощен представител на дружеството – жалбоподател. Възражения не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – препис на наказателно постановление № Р-10-208/31.10.2024 г., издадено от заместник - председател на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", жалба от Ц. Г. от 01.03.2024г; писма от застрахователя; НП от 22.01.2024г.; заповед на зам. – председателя на КФН; решение на КФН от 19.08.2024г., както и на показанията на свидетелката М. С.. Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите са единопосочни, последователни и безпротиворечиви. Предвид горното и доколкото доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, по-подробен неин анализ не се налага. Същите са в пълен синхрон с показанията на актосъставителя, кoйто подробно описва нарушението. Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгл. чл. 647, ал. 2 КЗ, според която разпоредба това е заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор". Идентични са изводите на решаващия състав и по отношение компетентността на актосъставителя - налице са доказателства за компетентност на лицето, съставило АУАН ("главен експерт" в отдел "Правоприлагане"). На основание чл. 647, ал. 1 КЗ и видно от представената Заповед № 3 - 141/31.05.2023 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", главен експерт М. С. е упълномощена да съставя актове за извършени нарушения на разпоредбите на КЗ. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставянето на АУАН и издаване на НП. Съдът счита, че при издаване на АУАН са спазени и разпоредбите н а чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН, като АУАН е бил съставен в присъствието на упълномощен представител на жалбоподателя и двама свидетели, подписан е от съставителя и свидетелите, бил е предявен на представител на жалбоподателя за запознаване със съдържанието му и същият го е подписал. АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени съответно в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, доколкото и в двата документа и то при пълна идентичност се съдържа описание на нарушението с посочване на всички съставомерни признаци и обстоятелствата по неговото осъществяване, като са отразени и нарушените законови разпоредби, без да има противоречия в АУАН и в НП относно отразените фактически обстоятелства и правната им квалификация. Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че при съставяне на АУАН, респ. издаване на НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на санкционираното юридическо лице, поради което и не са налице формални основания за отмяна на атакуваното НП. Съдът намери и че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи, че дружеството - въззивник е нарушило разпоредбата на чл. 108, ал. 6 КЗ. Цитираната разпоредба предвижда, че при жалба от ползвател на застрахователни услуги относно размера на определеното обезщетение застрахователят е длъжен в 7-дневен срок писмено да му предостави фактическа и правна обосновка на определения размер на обезщетението. В случая застрахователят се е произнесъл в срок, но не е посочил фактическа и правна обосновка. С писмо от 15.02.2024г. застрахованото лице е уведомено единствено за това, че дължимото обезщетение е за възстановяване на констатираните и описани при огледа повреди във вида преди настъпване на застрахователното събитие, като в случая за предвидените подобрения в имота не се дължи обезщетение. Никъде не се съдържа информация обаче за това конкретно и изчерпателно изброяване на всяко едно от уврежданията, описани при огледа, с посочване парична сума, предназначена за обезщетяване на всяко едно от тези увреждания; конкретно и изчерпателно посочване на правните основания, въз основа на които са определение съответните парични суми, формиращи общия размер на определеното и изплатено обезщетение, в т.ч. разходи за труд, количество на вложените материали. Това категорично възпрепятства застрахованото лице да научи по какъв начин е определен размерът на изплатеното застрахователно обезщетение. Не може да се сподели възражението на дружеството – жалбоподател, че жалба по чл. 108, ал. 6 от КЗ може да се подаде едва след изплатено обезщетение. Независимо от това, от материалите по делото се установява, че обезщетението е изплатено по банкова сметка на застрахованото лице и едва след това последното е подало жалба относно размера на изплатеното вече обезщетение. Предвид факта, че отговорността на юридическите лица е обективна /безвиновна/, субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана. Налице са и предпоставките за квалификацията на нарушението като извършено в условията на повторност съгласно § 1. т. 51 от ДР на КЗ извършено е в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на дружеството е наложено наказание за същия вид нарушение – с Наказателно постановление № Р-10-24/22.01.2024 г., издадено от заместник - председател на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", на дружеството - жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 1 000, 00 лева за нарушение на чл. 108, ал. 6 КЗ. Съдът счита, че в конкретния случай приложение не може да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съгласно § 1, т. 4 ДР на ЗАНН "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая съдът намира, че категорично не може да бъде направен извод за по-ниска степен на обществена опасност на нарушението, тъй като се касае за нарушение, извършено в условията на повторност. Горното сочи, че се касае за системно неспазване от страна на жалбоподателя ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД на срока по чл. 108, ал. 6 КЗ, а не за инцидентно нарушение. Маловажност на нарушението не може да бъде обоснована предвид липсата на настъпили в резултат на нарушението вредни последици. Касае се за формално нарушение, за чиято съставомерност не се изисква настъпването на съставомерни вредни последици. Същевременно коментираното нарушение е засегнало именно в типичната, а не в по-ниска степен обществените отношения, защитими от разпоредбата на чл. 108, ал. 6 Разпоредбата на чл. 644, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 КЗ предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 2000 до 40 000 лева в случаите на повторно нарушение. В настоящия случай имуществената санкция, наложена на дружеството, е индивидуализирана към предвидения минимален размер от 2000, 00 лева, а именно 2 500, 00 лева. Съдът счита, че така определеният минимален размер на имуществената санкция е съобразен с критериите по чл. 648, ал. 1 КЗ, като се явява съответен на тежестта на нарушението. Ето защо съдът намира, че така определеният размер на санкцията е от естество да удовлетвори целите по чл. 12 ЗАНН. Предвид всичко изложено атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а депозираната жалба – оставена без уважение, като неоснователна. При този изход на производството на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН право на присъждане на разноски има наказващият орган, каквато претенция е заявена в съдебно заседание. Като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, че в производството пред районния съд е проведено едно съдебно заседание, както и че в съдебното следствие не са били събрани доказателства, различни от събраните в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство и от страните не е била проявявана процесуална активност в тази насока, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна за процесуално представителство следва да е минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80, 00 лева. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът