Решение № 1049 от 4.6.2024 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 364/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405а, ал.7 от Кодекса на труда (КТ). Административното дело е образувано по жалба от „ШИПКА ПРО" ЕООД, с ЕИК203920422, със седалище и адрес на управление: [населено място], община Луковит, област Ловеч, [улица], чрез управител В. Х. А. против Предписание по чл. 405а, ал.4 от Кодекса на труда (КТ) с изх. № ИЗX23083818 от 25.09.2023 г. издадено от Б. П. - старши инспектор при Д. "Инспекция по труда" (ДИТ) Ловеч въз основа на съставено Постановление на основание чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) с изх. № ИЗX23083817 от 25.09.2023 г. за обявяване на трудово правоотношение, с което е предписано на жалбоподателя да предложи сключване на трудов договор на А. Г. Н. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] като „общ работник, горско стопанство" в експлоатирания от „Шипка Про" ЕООД с ЕИК 203920422, обект - Сечище в отдел № 3061, подотдел м № 63327.204.12, землище на [населено място], община Луковит, като трудовия договор трябва да бъде сключен от 25.06.2023 г. - датата на възникване на трудовото правоотношение, съгласно П. И.. № ИЗХ23083817 от 25.09.2023 г. и определен срок за изпълнение на предписанието: Три дни от датата на получаването му. В жалбата си оспорващият твърди, че атакуваният акт е неоснователен и незаконосъобразен, поради което моли да бъде отменен. Твърди, че дружеството не е ангажирало А. Г. Н. да осъществява дейност в процесното сечище, не му е било работодател и не е осъществявало действия към дата 25.06.2023г. за ангажирането му като работник, нито са му възлагани задачи и осигурявани средства. В съдебно заседание жалбоподателят „ШИПКА ПРО" ЕООД [населено място], представлявано от управителя В. Х. А., редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище от адв. М. – ЛАК, който поддържа жалбата, като излага подробни съображения по същество. Сочи, че обжалваният административен акт е издаден без да са изяснени действително относимите обстоятелства в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, тъй като контролният орган е приел, че се касае за трудово правоотношение, позовавайки се единствено и само въз основа на обясненията, които са записани от негов служител, както и че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на постановление по чл.405а ал. 1 от КТ, обусловени от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл.1 ал.2 КТ. Моли съдът изцяло да отмени обжалваното Предписание по чл. 405а ал.4 от КТ. Ответникът по делото – Д. „Инспекция по труда“ (ДИТ) - Ловеч в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от юрисконсулт Д. – пълномощник на ответника, като моли да се даде ход на делото в негово отсъствие и оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага доводи, че при издаване на оспорения административен акт не са допуснати никакви съществени процесуални нарушения и правилно е приложен материалния закон. Твърди, че на база на цялата съвкупност от писмени доказателства, събрани в хода на административното производство, както и от приложената преписка от Окръжна прокуратура – Ловеч, която е представена по настоящото дело се установява съществуването на трудово правоотношение между лицето А. Г. Н. и дружеството „ШИПКА ПРО“ ЕООД и издаденото предписание е законосъобразно. Посочва, че съгласно Кодекса на труда - установяването на наличието на трудово правоотношение може да се доказва с всички възможни доказателствени средства, в това число са и приложените писмени пояснения от лицата, присъствали по време на инцидента, както и от приложените разпити, извършени в Окръжна следствена служба – Ловеч. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на сто лева. Настоящият съдебен състав на А. съд - Ловеч намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е основателна. От доказателствата по делото се установява, че на 26.06.2023 г. е извършена проверка от инспектори в ДИТ Ловеч в обект - Сечище в отдел № 3061, подотдел „м“ №63327.204.12, землище на [населено място], общ. Луковит, стопанисван от „Шипка Про“ ЕООД. Повод за тази проверка е трудов инцидент, който е станал на 25.06.2023г. в сечището на същия обект, при който И. Л. Д. след като е отразял поредното дърво с моторен трион, при падането му е затиснат към земята и след получени травми по врата и главата е починал. Н. 30.06.2023 г. в ДИТ Ловеч е направена проверка на документацията по спазване на трудовото законодателство на „Шипка Про“ ЕООД, [населено място], при която е установено, че за извършваната от А. Г. Н. работа на 25.06.2023 г. не е представен сключен писмен трудов договор. Съставени са Протоколи за оглед от 26.06.2023 г. и 30.06.2023 г., изискани са писмени пояснения на основание чл.45, ал.1 от АПК във вр. с чл.402, ал.1, т.2 във вр. с ал.2 от КТ от А. Г. Н. и от управителя на дружеството. Въз основа на събраните в хода на проверката доказателства и взетите писмени обяснения, контролните органи са приели за установено, че на 25.06.2023 г. лицата И. Л. Д. и А. Г. Н. с предоставени от В. Х. А. - Управител на „Шипка Про“ ЕООД моторно превозно средство (джип), моторен трион и бензин са посетили сечище в отдел № 3061, подотдел м №63327.204.12, землище на [населено място], общ. Луковит, експлоатирано от „Шипка Про“ ЕООД, [населено място] и започнали рязане на дърва. За добитата дървесина, според поясненията на А. Г. Н. е следвало да получат по 16.00 лв. на кубичен метър. За посоченото сечище на „Шипка Про“ ЕООД, [населено място] е издадено Позволително за сеч № 0726928 от 19.06.2023 г. за добив в отдел № 3061, подотдел м №63327.204.12, землище на [населено място], общ. Луковит. Прието е, че лицето А. Г. Н. е полагало труд на работна площадка, осигурена от „Шипка Про“ ЕООД, [населено място] със знанието на управителя В. Х. А., под негов контрол, с осигурени от него средства и материали, както и че поради това са налице условия за съществуването на трудово правоотношение, и е следвало за предоставяната от А. Г. Н. работна сила с него да бъде сключен писмен трудов договор. Контролните органи са попълнили уведомление за започване на производство по чл.26, ал.1 от АПК, в което отразили, че са уведомили „Шипка Про“ ЕООД за проверката на 26.06.2023 г. в 16: 34 ч. по телефон чрез лицето В. Х. А.. В резултат на извършената проверка, от Б. Р. П. на длъжност - старши инспектор в ДИТ Ловеч е издадено на 25.09.2023г. Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх.№ 23083817 от 25.09.2023г., с което на основание чл.405а, ал.1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между „Шипка Про“ ЕООД и А. Г. Н. за извършване на работа като „общ работник, горско стопанство“ в експлоатираното от дружеството сечище, считано от 25.06.2023г. За да издаде постановлението, служителят на ДИТ Ловеч е приел установеното от проверката в обекта на 26.06.2023г. и в тази връзка констатациите от съставените документи: Уведомление, протокол за оглед, писмени пояснения от управителя на дружеството и от А. Г. Н., както и че при проверка на представената документация, свързана с осъществяване на трудовите правоотношения на работещите в предприятието за лицето А. Г. Н. е изискан, но не е представен писмен трудов договор за извършваната от него работа на 25.06.2023 г. Прието е за безспорно установено, че е налице предоставяне на работна сила в нарушение на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. Постановлението е получено от оспорващия на 25.09.2023г., като същото е обжалвано пред А. съд –Ловеч, който с Решение № 669 от 28.03.2024 г. по образуваното пред него адм д. № 365/2023 г е отменил постановлението. Решението е влязло в законна сила на 23.04.2024 г. Въз основа на цитираното постановление по чл.405а ал.1 от КТ, на 25.09.2023 г. Б. Р. П. - старши инспектор в ДИТЛовеч, е издал оспореното в настоящото производство Предписание. В оспорения акт е посочено, че трудовия договор трябва да бъде сключен, считано от 25.06.2023г. - приета за дата на възникване на трудовото правоотношение, като е цитирано Постановление изх. № 23083817 от 25.09.2023г. Даден е срок за изпълнение три дни след получаване на предписанието. Предписанието е получено от оспорващия на 25.09.2023 г., според приложената Разписка за получаване. При така установената фактическа обстановка, изводите на съда от правна страна са следните: Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подписана, подадена е в срок ( с оглед данните за връчване на процесното предписание на оспорващия на 25.09.2023г. и депозирането на жалбата в ДИТ Ловеч на 09.10.2023г. с вх.№ ВХ23111951), от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, срещу подлежащ на обжалване административен акт и пред местно компетентния съд. Предписанието по чл.405а, ал.4 от КТ е индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол съгласно чл.405а, ал.7 от КТ. С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. При разглеждането й по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК на основанията по чл. 146 от АПК, съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения: Съгласно нормата на чл.405а, ал.1 и ал.2 от КТ, контролните органи на инспекцията по труда имат право да обявяват с постановление съществуването на трудово правоотношение, когато установят, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от същия кодекс. Н. основание чл. 405а, ал. 4 от КТ, въз основа на постановлението по ал. 1, контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал. 1, изречение трето, трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Оспореното предписание е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл.405 а, ал.4 от КТ и в рамките на предоставените му правомощия. С разпоредбата на чл.399 от КТ контролът за спазване на трудовото законодателство е предоставен на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда” (ИАГИТ). Дирекциите „Инспекция по труда”, като поделения в системата на ИАГИТ са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение по аргумент на чл. 12, ал.1 от Закона за администрацията (ЗА ). Съгласно чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на ИАГИТ, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в КТ, включително тези по чл.405а, ал. 4 - да дава задължителни предписания на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. При осъществяване на функциите си инспекторите не действат като самостоятелни публичноправни субекти, а упражняват правомощията на съответната дирекция ДИТ, която съгласно чл. 399 от КТ е надлежно овластеният от закона държавен орган за контрол за спазване на трудовото законодателство. Видно от представените по делото Длъжностна характеристика на старши инспектор и служебна карта, издателят на оспореното предписание е старши инспектор в ДИТ Ловеч и осъществява контрол по спазване на изискванията на законодателството в областта на трудовите отношения. Анализа на приложимото право и представените доказателства обуславят извод, че процесното предписание е издадено от компетентен контролен орган, в рамките на неговите правомощия и териториален обхват на контролна дейност. Като индивидуален административен акт предписанието е съставено в предвидената от закона писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за издаването му, съгласно формалните изисквания на чл.59, ал.2 от АПК. Оспорващото дружество в качеството му на заинтересовано от административното производство своевременно е било уведомено за неговото иницииране и движение, съгласно изискванията на чл.26 от АПК. Съответно не е била ограничена възможността му да защити интересите си в това производство, вкл. като прави искания, възражения и ангажира доказателства. В нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК административният орган не е съобразил, че индивидуалния административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, като следва доказателствата да се събират служебно, да се проверят и преценят от него. От една страна по делото се установява, че между оспорващото дружество и А. Н. няма сключен трудов договор от 25.06.2023г., който да е бил представен на контролния орган в административното производство. От друга страна относно извършваната от Н. работа на 25.06.2023г. не са установени всички факти и обстоятелства за преценка същността на възникналото правоотношение. Контролният орган е приел, че се касае за трудово правоотношение, позовавайки се единствено и само на писмени пояснения на основание чл.45, ал.1 от АПК във вр. с чл.401, ал.1, т.2 във вр. с ал.2 от КТ, в които не се съдържа необходимата информация за преценка на същността на възникналото правоотношение. Писмените обяснения на Н. нямат обвързваща материална доказателствена сила и не са достатъчни за доказване на характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение. Съобразно служебното начало, административният орган осъществяващ контрола по трудовото законодателство е следвало да събере всички необходими доказателства, за да изясни релевантните факти и обстоятелства, да извърши надлежна проверка и преценка и след това да издаде административен акт. В тази връзка законодателят в АПК е разширил кръгът на доказателствените средства, с помощта на които се установяват фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай. След като не е сторил това издателят на процесното предписание е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в частност на чл.35 и чл.36 от АПК. Посоченото нарушение е съществено, доколкото недопускането му е могло да повлияе върху съдържанието на акта и да доведе издателя му до изводи, различни от формираните. Обсъденото процесуално нарушение е обусловило и постановяването на обжалвания административен акт при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.405а, ал.1 от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 от кодекса, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Въз основа на постановлението по ал.1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор (чл.405а, ал.4 от КТ). Релевантни към предмета на спора са обстоятелствата досежно квалификацията на отношенията при предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател, като материалноправно основание за издаване на постановление относно обявяване на съществуването му и на предписание по чл.405а, ал.4 от КТ към работодателя да предложи на работника сключването на трудов договор. Приложението на разпоредбата на чл.405а, ал.4 от КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл.1, ал.2 от КТ. Съгласно нормата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл.66, ал. 1 от КТ: мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата, началото на изпълнение, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Изводът, че между дружеството и работника е възникнало трудово правоотношение по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ следва от преценката на събраните по делото доказателства, при която се установява, че между страните съществува договореност за вида труд, който да се полага, мястото на работа, времетраенето и заплащането на труда. При трудовия договор се дължи работна сила - жив труд в рамките на определено работно време за изпълнение на определена трайно осъществявана работа. При трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя - на установен трудов ред и трудова дисциплина. В тежест на административния орган е да установи, че волята на страните е за сключване на трудов договор, което по аргумент от разпоредбата на чл.405а, ал.1 от КТ може да се установява с всички доказателствени средства. В конкретния случай в мотивационната част на обжалваното предписание не се съдържат факти, въз основа на които може да се направи извод за характера на отношенията между дружеството и лицето, което е извършвало дейност на проверения обект за 25.06.2023г. Не са налице доказателства и не се установява по категоричен начин, че правоотношението между оспорващото дружество и А. Г. Н. може да бъде характеризирано като трудово. Да се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, означава на първо място да бъде установена същността на работата като съвкупност от трудови функции, за чието извършване се предоставя работната сила (по аргумент на чл.124 от КТ, озаглавен „Съдържание на трудовото правоотношение“). Видно от Постановлението, контролният орган е приел, че лицето А. Н. извършва работа на обекта като „общ работник, горско стопанство“, като за лицето е установено работно място, работи с предоставени от дружеството средства, труда се полага в обект експлоатиран от „Шипка Про“ ЕООД, организацията е създадена от „Шипка Про“ ЕООД, осигурено му е транспорт до работното място и риска от извършваната дейност е за негова сметка, позовавайки се на взетите писмени пояснения. Посочено е, че лицето Н. е полагало труд на работна площадка, осигурена от дружеството със знанието на управителя, под негов контрол, с осигурени от него средства и материали. Това по същество представлява правен извод, като в мотивите на постановлението не се съдържат и констатации за съществените елементи на трудовото правоотношение - предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на определено работно място, при определено работно време, срещу уговорено възнаграждение. Изброени са единствено част от елементите на трудовото правоотношение без изобщо да са констатирани и вписани техните параметри. Липсват данни, че А. Н. работи на 25.06.2023г. при договорено работно време, трудово възнаграждение, в условията на йерархическа подчиненост, при установен трудов ред и трудова дисциплина. Такива факти и обстоятелства не се съдържат в цялата административната преписка, нито се установиха в хода на съдебното производство. Извън горното, съдът намира за необходимо да отбележи, че и отразените в поясненията факти не могат да обосноват извод за предоставяне на работна сила. Извод в подкрепа на застъпеното от административния орган становище за трудовия характер на правоотношението на 25.06.2023г. не може да се направи и въз основа на останалите събрани по делото доказателства. Липсват елементите на трудово правоотношение, регламентирани в чл.66, ал.1, т.1 до т.8 от КТ. С оглед изложеното съдът приема, че в хода на проведеното административно производство не са събрани съответните доказателства, въз основа на които може да се направи обоснован извод за наличие на трудово правоотношение на 25.06.2023г. между оспорващото дружество и А. Н., като не е налице основание за даване предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. Административният орган, в чиято тежест е да установи съответните факти (чл.170 ал.1 от АПК, изрично указана от съда с определение от з.с.з. на 20.02.2024 г.) не е ангажирал безспорни доказателства, че Н. е бил нает от „Шипка Про“ ЕООД и е полагал на 25.06.2023г. труд при изпълнение на трудови функции под контрола и ръководството на този работодател. Единственото доказателство, на което се основават констатациите на контролните органи на ДИТ– Ловеч е писменото пояснение на Н., което дори да представлява допустимо в административното производство доказателство съгласно чл.43 от АПК, във вр. с чл.402, ал.1, т.2 от КТ, не притежава обвързваща материална доказателствена сила и съответно не е достатъчна за доказване при условията на пълно главно доказване на характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение. Освен това от писмените пояснения на Н. не може да се направи категоричен извод за правоотношение, за което не е бил съставен и подписан трудов договор, поради липса на данни за съществените елементи на такова правоотношение. Проверката за съществуване на реално възникнало трудово правоотношение трябва да съдържа убедителни констатации за конкретни действия, които да сочат изпълнение на една трудова функция, а в случая такива констатации липсват за 25.06.2023г., като контролният орган не е доказал дори наличието на уговорки между Н. и дружеството за изпълняване на длъжността „общ работник, горско стопанство“ за 25.06.2023г., поради което неправилно е приложил разпоредбата на чл.405а, ал.4 от КТ, като е издал обжалваното предписание. При тази фактическа установеност съдът приема, че обжалваното предписание е издадено при липса на обосноваващото го фактическо основание, поради което се явява материално незаконосъобразно. Обжалваният акт е несъответен и на целта на закона, формулирана в чл. 1, ал. 3 от КТ, а именно - да осигури свободата и закрилата на труда, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения. По изложените съображения съдът намира жалбата за основателна, а оспорения административен акт за издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което са налице основания за отмяната му по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК като незаконосъобразен. Разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са претендирани от жалбоподателя. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК съдът