Решение № 636 от 2.7.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 576/2026 г.

наказателно дело № 20262120200576 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ,,С.. И... Т...“ ЕООД, ЕИК ...., срещу Наказателно постановление № 868740-F863003/29.12.2025 г., издадено от директора на дирекция ,,Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение на чл. 267, ал. 1 от ЗКПО, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 33273,65 лв.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.

В проведеното последно съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител. По делото е изразено писмено становище за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. Т. Д..., която моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски. По делото е изразено писмено становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на НП.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на 22.01.2026 г. (л. 6-гръб), а жалбата подадена на 04.02.2026 г. (л. 131), срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 09.12.2025 г., в гр. Бургас, свидетелят Т. К. - инспектор в НАП, съставил на жалбоподателя ,,С.. И... Т...“ ЕООД акт за нарушение по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 267, ал. 1 от ЗКПО, за това, че имало скрито разпределение на печалбата през месеците януари 2023 г. в размер на 166 368,23 лв., май 2023 г. в размер на 44 330,14 лв. и през месец юли 2024 г. в размер на 5450 лв. Посочено е, че жалбоподателят е задължено лице по ЗДДС и предприятие по ЗСч, и следвало да декларира поотделно за съответната година и за съответното календарно тримесечие с декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, в Част IVДеклариране на дължимия данък, т. 3 Окончателен данък по чл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ с изключение на данъка посочен в т. 2 и дължимия данък по чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, който се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Жалбоподателят трябвало да декларира данък върху извършено скрито разпределение на печалбата в срок до края на месеца, следващ тримесечието.

В АУАН е посочено, че на 12.09.2025 г. била връчена покана № П-02000225048799- 999-001/11.09.2025 г., като дружеството следвало да подаде декларациите в 7-дневен срок, който изтекъл на 22.09.2025 г.:

• Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, относима за първото тримесечие на 2023 г. В Част IV Деклариране на дължимия данък, т. 3 Окончателен данък по чл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ с изключение на данъка посочен в т. 2 и дължимия данък по чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, който се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, следвало да се декларира данък върху извършено скрито разпределение на печалбата в размер на 8318,41 лв. Декларацията следвало да се подаде в срок до 02.05.2023 г.;

• Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, относима за второто тримесечие на 2023 г. В Част IV Деклариране на дължимия данък, т. 3 Окончателен данък по чл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ с изключение на данъка посочен в т. 2 и дължимия данък по чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, който се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, следвало да се декларира данък върху извършено скрито разпределение на печалбата в размер на 2216,51 лв. Декларацията следвало да се подаде в срок до 31.07.2023 г.;

• Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, относима за третото тримесечие на 2024 г. В Част IV Деклариране на дължимия данък, т. 3 Окончателен данък по чл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ с изключение на данъка посочен в т. 2 и дължимия данък по чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, който се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, следвало да се декларира данък върху извършено скрито разпределение на печалбата в размер на 272,50 лв. Декларацията следвало да се подаде в срок до 31.10.2024 г.

Актосъставителят приел, че жалбоподателят не е подал горепосочените декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ в 7-дневния срок, с което извършил нарушения по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 267, ал. 1 от ЗКПО.

АУАН е връчен на управителя на дружеството, който е подал писмено възражение, заявявайки, че всички фактури са били отчетени в дневника за покупки по ЗДДС, в съответните данъчни периоди, плащанията са реални, надлежно документирани и не представляват разпределение на печалба; фактурите са реални търговски операции, извършени между две търговски лица, към всяка фактура имало касови бонове, документиращи плащане; част от плащанията били извършени частично, но това не променяло характера на разхода и не го превръщало в разпределение на печалба; плащанията били направени чрез касов апарат, не са извършвани тегления в брой към собственика или свързани лица, които биха могли да бъдат квалифицирани като разпределение на печалба; няма доказателства за разходване на средства за лични цели, извеждане на пари от дружеството или плащания към собственика или свързани лица.

Въз основа на акта е издадено и обжалваното в настоящото производство НП, като АНО е възприел фактите, описани в акта и е приел, че на 12.09.2025 г. била връчена покана № П-02000225048799-999-001/11.09.2025 г., като дружеството следвало да подаде в 7-дневен срок, който изтекъл на 22.09.2025 г., декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, относима за първото тримесечие на 2023 г. В Част IV Деклариране на дължимия данък, т. 3 Окончателен данък по чл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ с изключение на данъка посочен в т. 2 и дължимия данък по чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, който се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, следвало да декларира данък върху извършено скрито разпределение на печалбата в размер на 8318,41 лв. Декларацията следвало да се подаде в срок до 02.05.2023 г. След като не е подал декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, в 7- дневен срок, жалбоподателят нарушил чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и осъществил състава на чл. 267, ал. 1 от ЗКПО, поради което и му е наложена санкция в размер на 33273,65 лв.

От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза (л. 118 - 126) се установява, че представените фактури са осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя; за получената услуга т..... се дебитира сметка 602 „Разходи за външни услуги“ с вид услуга „т.....“ и ако има начислено ДДС по фактурата с него се дебитира сметка 4531 „Разчети с ДДС за покупките“ и се кредитира сметка 401 „Доставчици“ с аналитична партида доставчик „С.. И...... Т.....“ ЕООД, номер на фактурата и дата; в края на отчетния период месец/година разходите за т..... се осчетоводяват в дебита на сметка 703 „Приходи от услуги“ и в кредита на сметка 602 „Разходи за външни услуги“ с вид услуга „т.....“; за извършеното плащане се дебитира сметка 401 „Доставчици“ с аналитична партида доставчик „С.. И...... т.....“ ЕООД, номер а фактура и дата и се кредитира сметка 501 „Каса“; плащанията по процесните фактури са отразени в счетоводството на жалбоподателя на съответната дата на която е извършено плащането; по три от фактурите плащанията са частични; представените фактури представляват покупка на услуга и са декларирани в Дневниците за покупки по ДДС на жалбоподателя; фактурите са отразени в съответните справки-декларации по ДДС за съответния месец; фактурите са за покупки и в голямата си част са без ДДС за покупка; по фактурите не се дължи данък, а в които има начислен данък, то за него дружеството има право на данъчен кредит с който намаля дължимия си данък по ДДС за плащане за съответния месец; процесните фактури са осчетоводени в годината на издаването им и участват във формирането на финансовия резултат на дружеството за 2021 г. и 2022 г.; фактурите са с предмет услуга „т.....“ и се осчетоводяват като разход за „външни услуги по счетоводна сметка 602“ и намалят финансовия резултат за съответната година; общият размер на заплатените услуги съгласно представените фактури и касови бележки е 158888,13 лв., а стойността на заплатените услуги по фактурите и касовите бележки, описани в молба с вх. № 14475/03.04.2026 г. е 43889,13 лв.; съществуват издадени първични документи по описаните доставки представени в табличен вид товарителници.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, както и от заключението на вещото лице.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложената по делото Заповед № ЗЦУ-30-875/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 11). АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице - инспектор по приходите към ТД на НАП - Бургас.

В случая, съдът приема, че са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

От обстоятелствената част на наказателното постановление и от съдържанието на акта не става ясно коя е датата на извършване на нарушението. Административнонаказващият орган е посочил два изтичащи срока за подаване на декларацията - 02.05.2023 г. и 22.09.2025 г., като от тях не може да се направи категоричен извод, коя дата АНО приема за извършване на нарушението. Противоречието се засилва и от обстоятелството, че веднъж АНО приема, че дружеството е трябвало да декларира данък върху извършено скрито разпределение на печалбата в срок до края на месеца, следващ тримесечието, което означава, че Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, относима за първото тримесечие на 2023 г., е следвало да се подаде до 30 април 2023 г., а в същото време в АУАН и НП е отразена друга дата - 02.05.2023 г. Посочването на конкретна дата на извършване на нарушението в обстоятелствената част на НП и АУАН представлява задължителен реквизит по чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, т. 5 от ЗАНН. Неспазването на последните разпоредби е винаги съществено нарушение в административнонаказателното производството, защото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Ангажирането на административнонаказателната отговорност на лицата е строго формален процес, при който наказващият орган следва да спази задълженията си по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и да посочи в частност датата, на която е извършено нарушението. Също така датата на нарушението е от съществено значение, тъй като следва съдът да направи проверка дали са спазени сроковете по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, както и по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН за нарушение на Закона за корпоративното подоходно облагане в случаите на скрито разпределение на печалбите, в който случай не се прилагат срокове по ал. 1. Посочването на датата на нарушението, както и на доказателствата, които я потвърждават, е императивно изискване на закона и е недопустимо тя да се извежда по тълкувателен път от данните по административнонаказателната преписка или да почива на предположения. Ето защо, недоказването на приетата от АНО дата на извършване на нарушението винаги влече незаконосъобразност на наказателното постановление и е основание за неговата отмяна (в този смисъл е и Решение № 3581 от 2.06.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 2222/2023 г.).

На следващо място, в АУАН и в НП липсва описание в какво се изразява самото скрито разпределение на печалбата, кога е реализирана самата печалба и кога е разпределена. Тези обстоятелства се явяват задължителен елемент от фактическия състав на нарушението и трябва да намерят отражение в обстоятелствената част на административното обвиненение. В случая това не е сторено и е довело до нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, респ. до лишаване на жалбоподателя от възможността да разбере фактическата рамка на обвинението. Скрито разпределение на печалба, съгласно §1, т. 5 от ДР на ЗКПО, са: а) сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б"; б) начислените разходи за лихви (освен ако условията на заема не са уговорени в изпълнение на изисквания, предвидени в нормативен акт), когато са налице поне три от следните условия: заемът превишава собствения капитал на платеца на дохода към 31 декември на предходната година; изплащането на заема или на лихвите по него не е ограничено с фиксиран срок; изплащането на заема или на лихвите по него или размерът на лихвите е в зависимост от наличието или от размера на печалбите на платеца на дохода; изплащането на заема е в зависимост от удовлетворяване исканията на други кредитори или от изплащането на дивиденти. АНО не е посочил коя конкретна хипотеза приема, че е осъществена и какви са фактите, които описват действията на жалбоподателя под дефиницията за „скрито разпределение на печалба“. След като се твърди, че е извършено разпределение на скрита печалба, следва да се посочи и на коя дата (или в какъв период) е извършено това разпределение. Липсата на подобно описание засяга правото на санкционираното лице да организира ефективно защитата си, доколкото тя се осъществява срещу фактите, които в случая не са му предявени по ясен и недвусмислен начин. В настоящото съдебно производство жалбоподателят се защитава срещу непълно административно обвинение, водещо като последица и до това да предполага каква е била волята на АНО относно приетите факти (вкл. и какво се включва в общата сума от 166368,23 лв.) и отделните елементи от състава на нарушението, което е недопустимо. Липсата на този реквизит е съществено нарушение и представлява формална предпоставка за отмяна на обжалваното НП.

И на последно място, съдът намира, че нарушението е недоказано по безспорен начин. Съгласно чл. 267 от ЗКПО данъчно задължено лице, което извърши скрито разпределение на печалба и не посочи това обстоятелство в данъчната си декларация, се наказва с имуществена санкция в размер 20 на сто от сумата, представляваща скрито разпределение на печалба. Това означава, че фактическият състав на нарушението съдържа следните елементи (юридически факти): 1) данъчно задълженото лице е извършило скрито разпределение на печалба и 2) данъчно задълженото лице не е посочило това обстоятелство в данъчната си декларация. Следователно цитираната разпоредба на чл. 267 от ЗКПО сочи, че административнонаказателната отговорност по този текст се търси не когато и ако е извършено скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. "а“ и б. „б“ от ДР на ЗКПО, а когато същото не е декларирано, тъй като с деклариране на сумите, представляващи скритото разпределение на печалбата, вредоносният ефект от него на практика се преодолява - извършеното скрито разпределение на печалбата престава да бъде общественоопасно, защото се начислява данък в размер, какъвто лицето би платило, ако не бе извършило скритото разпределение на печалбата (Решение № 24473 от 22.11.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 7234/2024 г.). От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че представените от жалбоподателя фактури (л. 33 - 64, л. 91 - 98) са осчетоводени, като същите представляват покупка на услуга и са декларирани в дневниците за покупки по ДДС на жалбоподателя. Същите са отразени в съответните справкидекларации по ДДС за съответния месец и съществуват издадени първични документи. Това показва, че жалбоподателят не е имал задължение да оповестява в нарочна декларация общия размер на сумите, тъй като те нямат характера на скрито разпределение на печалба. Вместо да разпореди събиране на допълнителни доказателства, АНО е стигнал до погрешен правен извод, тъй като соченото в акта и в НП нарушение е напълно недоказано и почива на предположения.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, като в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и атакуваното НП следва да се отмени.

При този изход на спора разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По делото е представен договор за правна защита, съгласно който заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 1200 евро, както и платежни нареждания за заплатен депозит за вещо лице в размер на 400 евро. По делото е направено възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар. В случая заплатеният хонорар е съобразен с фактическата и правна сложност на казуса и засегнатия и...ес, поради което и сумата от 1200 евро се явява справедлива и отговаряща на изискванията на чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, с оглед на извършените действия по делото, и следва да се заплати изцяло от АНО на жалбоподателя.

Така мотивиран, съдът