Решение № 1506 от 18.12.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 3471/2025 г.

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „Г.Т.Х.“ООД против НП № 03-2500355/08.08.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна, с което на юридическото лице на основание чл. 78 ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1900 /хиляда и деветстотин/ лева, за нарушение на чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ. В жалбата се излага становище, че оспорваното НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени процесуални нарушения, като наказващият орган не е съобразил тежестта на нарушението, многобройните смекчаващи обстоятелства, както и липсата на настъпили вреди от деянието, както за служителя, така и за държавата. Твърди се, че са налице всички основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН с оглед маловажност на случая. Сочи се, че неправилно в обжалваното НП е определен органът, пред когото следва да се подаде уведомлението по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, а именно – ДИТ-Варна, доколкото съгласно цитираната като нарушена разпоредба, уведомлението се подава до Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Маловажността на случая по смисъла на чл. 28 ал. 1 от ЗАНН се обосновава с незабавното отстраняване на нарушението след извършване на проверката, при която същото е осъществено /а именно на 23.06.2025 г./, спазването на трудовите правата на конкретния чужд гражданин, липсата на вредни последици от деянието, доколкото въпросният чужд гражданин е имал издадено разрешение за законно пребиваване в Република България, валидно сключен и подписан трудов договор, регистриран в срок в компетентната ТД на НАП. С оглед на изложеното се навежда аргумент, че и минималната наложена санкция се явява несъразмерно тежка, предвид степента на обществена опасност на деянието. Иска се НП да бъде отменено като неправилно и законосъобразно и на въззивника да се отправи предупреждение на основание чл. 28 ал. 1 от ЗАНН. Претендира се и присъждане на сторените от жалбоподателя разноски от 588 лева за изплатен адвокатски хонорар. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител – юрисконсулт Х., която оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно се установява извършеното нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ. Изразява становище, че доколкото нарушението е извършено на територията на гр. Варна, наказващият орган е именно Инспекцията по труда – Варна, до който е следвало да се депозира и процесното уведомление. Доводът, че нарушението е било отстранено към деня на съставяне на акта и НП не променя факта за извършено нарушение към момента на проверката. Тъй като видно от доказателствата по делото трудовият договор е сключен на 19.05.2025г. и неподаването на уведомления е установено не само по отношение на едно лице, а за повече от 17 работника, граждани на трети страни. Твърди, че голяма част от трудово ангажираните лица от дружеството са били граждани на трети страни и за нито едно лице не е било подадено уведомление към момента на проверката. Навежда доводи, че деянието е формално и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните за този вид нарушения, които застрашават обществените отношения, свързани с трудовата миграция, трудовия пазар, отчетността на наетите служители от трети страни. Иска се НП да бъде потвърдено и в полза на въззиваемата страна да се присъди юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – свид. Т. Г. и свидетеля по акта – Р. Н., и двете на длъжност „инспектор“. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП. Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка: На 05.06.2025 г. свид. Г. – инспектор при ДИТ-Варна, съвместно със свой колега – Б.Д., извършила проверка на офис, находящ се в кк „Златни пясъци“, стопанисван от „Г.Т.Х.“ООД. На място била връчена призовка на представляващ дружеството, с която било изискано представянето на документи във връзка с възникване и съществуване на трудовите правоотношения с наети лица от дружеството в качеството му на работодател. Въз основа на представените документи било установено, че на 19.05.2025 г. дружеството-жалбоподател е сключило трудов договор № ТД- 00028/19.05.2025 г. с лицето П.В., с ЛНЧ 7002106408, гражданин на Република УкР., на основание чл.68, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ), за работа на длъжност - „шофьор, лек автомобил до 9 места". Установено е, че лицето се ползва от временна закрила за срок от 27.02.2025 г. до 04.03.2026 г. с място на работа - офис, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, к.к. Златни пясъци. Съгласно посочения трудов договор, работникът е постъпил на работа на 19.05.2025 г., което е констатирано и от присъствената форма за отчитане явяването/неявяването на работа за месец май 2025 г. за посоченото лице. Предоставена е регистрационна карта на чужденец, издадена от Държавна агенция за бежанци при Министерския съвет № 825259641 валидна до 04.03.2026 г. на П.В., с ЛНЧ 7002106408, гражданин на УкР.. В хода на проверката е констатирано, че в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на лицето П.В., с ЛНЧ 7002106408, гражданин на Република УкР., „Г.Т.Х.“ООД, ЕИК •••, в качеството си на местен работодател по смисъла на § 1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, не е уведомил писмено за това Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна „Г.Т.Х.“ООД, ЕИК •••, е подало уведомление за действително започване на работника П.В., с ЛНЧ 7002106408 - гражданин на трета държава на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) с вх. № 25092260/23.06.2025 г. При така установените факти, свид. Р. П. съставила на дружеството- жалбоподател АУАН № 03-2500355/07.07.2025 г. за нарушение на чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ, извършено на 28.05.2025 г. в гр. Варна на ул. Цар Симеон І № 26, до който момент дружеството е следвало да подаде в ДИТ – Варна уведомление за започване на работа на чужденец, гражданин на трета държава. В 7-дневен срок от подписването на акта за установяване на административно нарушение са направени писмени възражения с вх. № 25104120/11.07.2025 г. След като е оценил възражението като неоснователно, Директорът на ДИТ - Варна издал срещу „Г.Т.Х.“ООД обжалваното НП, с което за констатираното с АУАН нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, като на основание чл. 78 ал. 1 от ЗТМТМ му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1900 /хиляда и деветстотин/ лева. Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, в т.ч. процесното НП и АУАН, и заверени копия на протокол №ПР2523141/04.07.2025 г. призовка № ПР25055408/05.06.2025 г., идентификационна карта, трудов договор, уведомление от 23.06.2025 г., регистрационна карта на чужденец издадена от Държавна агенция за бежанци при Министерския съвет № 825259641 валидна до 04.03.2026 г., присъствената форма за отчитане явяването/неявяването на работа за месец май 2025 г вх. № 25104120/10.07. Приобщените доказателства преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира. Фактическата обстановка не се оспорва и от жалбоподателката. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Наказателно постановление № 03-2500355/08.08.2025 г. е издадено от компетентен орган- Директорът на ДИТ-гр. Варна, за което, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 3-0085/24.01.2023 г., същият е надлежно упълномощен от Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗТМТМ, нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, а според ал. 4 на с. р., наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актове. Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗТМТМ, министърът на труда и социалната политика упражнява цялостен контрол по спазването на закона, а според ал. 2 специализираната контролна дейност се осъществява от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 21 от Устройствения правилник на ИА "Главна инспекция по труда" /УП/, изпълнителният директор ръководи Агенцията [като] издава наказателни постановления по актове, съставени от служители на Агенцията, в случаите, определени от закона. Според чл. 6, ал. 5 от УП, изпълнителният директор може да предоставя на директорите на дирекции или на служители на Агенцията, определени за ръководители на проекти, отделни свои правомощия в съответствие с нормативните актове. Предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от УП, надлежно извършената делегация на правомощия (т. 4 от Заповед № 3-0011/12.01.2010 г.) и в контекста на специализирания контрол съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗТМТМ, неоснователно въззивникът твърди, че уведомлението по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ е следвало да се подаде в гр. София – където е седалището на Изпълнителната агенция, респ. нарушението е извършено в гр. София и директорът на ДИТ-Варна не разполага с териториална компетентност да издаде наказателното постановление. Съгласно чл. 399 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от ИА "ГИТ", която се ръководи и представлява от изпълнителния директор, като последният определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труда. От цитираната по-горе разпоредба на чл. 6, ал. 1 от УП следва, че изпълнителният директор на ГИТ е административнонаказващ орган за нарушения на територията на цялата страна, когато са установени с актове на контролни органи от същото ведомство. Не съществува пречка той да делегира това свое правомощие на друго длъжностно лице от това ведомство, по аргумент от чл. 6, ал. 5 от УП и от общата разпоредба на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, и именно това в случая е сторено с издаването на представената по делото Заповед № 3-0011/12.01.2010 г. на изпълнителния директор на ГИТ. Предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от УП, надлежно извършената делегация на правомощия (т. 4 от Заповед № 3-0011/12.01.2010 г.) и в контекста на специализирания контрол съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗТМТМ, неоснователно въззивникът твърди, че уведомлението по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ е следвало да се подаде в гр. София – където е седалището на Изпълнителната агенция. С оглед на изложеното правилно е посочено, че уведомлението е следвало да бъде подадено в ДИТ -Варна, доколкото мястото на полагане на труд е на територията на обл. Варна. Правилното определяне на местоизвършване на деянието на територията на гр. Варна следва и от съдържанието на публикувания формуляр на уведомлението по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, на сайта на Главна дирекция "Инспекция по труда". В указанията за попълване на същия е посочено, че Уведомлението се подава в Дирекция "Инспекция по труда" за съответната област на Република България, на територията на която се намира адресът на месторабота на работника, гражданин на трета държава. Именно съответната Дирекция „Инспекция по труда“ е посочена като адресат на уведомлението и в разяснените начини за подаване на същото, а именно: Посочени са и начините за подаване са: на място, в съответната Дирекция "Инспекция по труда"; по куриер, на адреса на съответната Дирекция "Инспекция по труда"; чрез Български пощи, на адреса на съответната Дирекция "Инспекция по труда"; по електронна поща на съответната Дирекция "Инспекция по труда", подписано с електронен подпис на юридическото/физическото лице - работодател. Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на издаденото НП, съдът установи, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административно-наказателното производство се е развило в рамките на сроковете, визирани в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Съдържанието на НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално- правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушението, посочено и в НП. Съдът като разгледа жалбата по същество, установи от правна страна следното: Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". По делото няма спор, че въззивното дружество е работодател на чужд гражданин на трета държава, а именно – украинският гражданин П.В.. Видно от приобщеното по делото копие на трудов договор с лицето, същият е сключен на 19. 05.2025 г., на която дата Павлов е постъпил на работа. От посочената дата за дружеството-жалбоподател е възникнало задължението по чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ в 7-дневен срок да изпрати уведомление до ДИТ -Варна за започване на работа от лицето. Уведомлението е подадено след започване на проверката в хода на която е установено процесното нарушение, а именно на 23.06.2025 г. Правилно е определена и датата на извършване на нарушението. Съгласно чл. 183, ал.2 от НПК, приложим в настоящия казус по силата на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден. В случая 7-дневния срок, считано от датата на постъпване на лицето на работа е изтекъл на 26.05.2025 г., който е неприсъствен такъв, поради което и предвид нормата на чл. 183 ал. 4 от ЗАНН, срокът е изтекъл в следващия присъствен ден, а именно – на 27.05.2025 г. Поради изложеното бездействието на дружеството-жалбоподател се явява противоправно от следващата дата – 28.05.2025 г., която е посочена при индивидуализиране на времето на извършване на деянието в АУАН и НП. Посочените обстоятелства не се оспорват и от въззивника, съотв. се установяват по несъмнен начин от приобщения по делото доказателствен материал. Предвид установените факти АНО правилно е квалифицирал осъщественото от дружеството-жалбоподател бездействие като нарушение на чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ и е определил приложимата санкционната норма, тъй като именно в чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ е предвидено наказание имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв. за виновните лица, в случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание. Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ал. 1 от ЗАНН. Извършеното правонарушение е формално и именно поради тази му правна характеристика вредите не са съставомерен признак от обективна страна. В този контекст отсъствието на такива не може да послужи като аргумент в посока незначителна обществена опасност на деянието. Като аргумент в подкрепа на извода за отсъствието на маловажност следва да се съобрази и обстоятелството, че забавата в изпълнението на задължението по чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ надхвърля период от един месец. В случая са засегнати обществените отношения по регулиране достъпа до пазара на труда на работници – граждани на трети държави, включително извършването на дейност на свободна практика; двустранното регулиране на заетостта с трети държави – както на български граждани на тяхна територия, така и на техни граждани в Република България. Фактите по случая сочат, че конкретното правонарушение има отношение към престирането на труд в Република България на гражданин на държава извън Европейския съюз, а полагането на труд от такива лица предполага спазването на допълнителни нормативни изисквания, като съществуването на разрешено пребиваване на чужденеца в страната т. е. следва да бъдат спазени и нормативните правила на Закона за чужденците в Република България. Също така се въвежда допълнително изискване към българския работодател да уведоми до 7 дни от началото по престиране на труд от чужденците териториалната структура на "Главна инспекция по труда", за да може своевременно да се осъществи контрол по спазване на законовите предписания. Подобна правна регулация свидетелства за важността на засегнатите обществени отношения и поради тази своя специфика осъщественото деяние не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Съдът обаче намира, че наложената административна санкция над минималния размер не съответства на разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН в т.ч. на установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства. От категорията на последните, съдът съобрази липсата на данни по делото за влезли в сила НП срещу дружеството- жалбоподател за нарушения на трудовото законодателство, както и отстраняване на нарушението, веднага след установяването му. Поради изложените съображения, съдът констатира, че следва да измени обжалваното НП, като намали размера на административното наказание „Имуществена санкция“ до сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева. С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че процесуалният представител на въззиваемата страна е взел участие в съдебното производство, същото е проведено в едно съдебно заседание, съотв. делото не представлява фактическа и правна сложност, поради което съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, но над него, а именно в размер на сумата от 140 /сто и четиридесет / лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно в размер на сумата от 105 /сто и пет/ лева. Съдът намери за неоснователно възражението на юк Х. за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно правилата, предвидени в чл. 18 ал. 2 вр. с чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за осъществено процесуално представителство по дела с интерес от 1000 до 10 000 лева минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Като съобрази, че заплатеното адвокатско възнаграждение не надхвърля съществено посочения размер, съдът намери, че не се касае за прекомерност на същото. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3, вр. с ал.1 от ГПК и като взе предвид приложения по делото договор за правна помощ и съдействие, представен от процесуалния представител на въззивника, видно от който е заплатен адвокатски хонорар в размер на сумата от 588 лева, съдът намери, че следва да присъди заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от жалбоподателя в хода на производството по делото, намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно в размер на 147 /сто четиридесет и седем/ лева. Воден от горното и на основание чл.63 ал.2 т. 4 от ЗАНН, съдът