Решение № 1475 от 20.12.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 1804/2023 г.

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 1469 от 23.03.2023 год., постановено по гр.д.№ 427/2022 год. по описа на СГС, I-9 състав е отхвърлен предявен от И. В. П. против „Кинтекс“ ЕАД иск с правно основание чл.79, вр. чл.82 от ЗЗД за сумата от 100 000 лева, частично предявена от 440 356.46 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода от м.ноември 2021 г. до м.ноември 2025 г. за неизпълнение на прекратени от ответника договор № 122/26.11.2020 г. за възлагане на управлението на акционерно дружество с едностепенна система на управление и договор от 03.12.2020 г. за възлагане управлението на изпълнителен член от СД в ЕАД с държавно участие в капитала с едностепенна система на управление, като с решението са разпределени и разноските между страните. Решението е обжалвано от ищеца И. В. П., като се излагат доводи за неправилност. Твърди, че са неправилни изводите на съда, че Закона за публичните предприятия е само частично специален по отношение на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите и поради това счита, че следва да се прилага първия от тях, като специален закон. Счита, че договорът е неправилно предсрочно прекратен без да са налице основанията на чл.24 от ЗПП. Позовава се на чл. 79 ЗЗД, съобразно който всяка страна дължи изпълнение по договора, а при неизпълнение - обезщетение, което твърди, че е съизмеримо с възнаграждението за останалия период от срока на договора за управление. В тази връзка моли за отмяна на решението и постановяване на ново с което исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноските по делото. Ответника „Кинтекс“ ЕАД, чрез процесуален представител оспорва жалбата, като твърди, че решението е правилно и законосъобразно, не са налице предпоставките за плащане на обезщетение на ищеца и моли за потвърждаването му. Претендира разноски. Третото лице помагач „Държавна консолидационна компания“ ЕАД също оспорва жалбата, като твърди неоснователност. Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира следното: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на И. В. П. против „Кинтекс“ ЕАД като се твърди, че ответника е публично предприятие по смисъла на чл.2 от Закона за публичните предприятия /ЗППр./, тъй като негов едноличен собственик е „Държавната консолидационна компания“ ЕАД, която била държавна собственост. Тъй като дейността на дружеството се подчинявала на режима на ЗППр. и на новите нормативни изисквания, надлежно бил проведен конкурс по чл.21, ал.1 от ЗППр., в резултат на който ищецът бил избран за член на Съвета на директорите на ответното дружество с решение на едноличния собственик на капитала от 26.11.2020 г. На същата дата между ищеца и ответника бил подписан Договор № 122/26.11.2020 г. за възлагане на управлението на акционерно дружество с едностепенна система на управление, с който бил уговорен срок до 26.11.2025 г. Договорът влизал в сила в деня на вписване в ТР на ищеца като член на Съвета на директорите – на 03.12.2020 г. Ищецът бил вписан и като изпълнителен директор на дружеството на основание нарочно решение в този смисъл от 27.11.2020 г. на Съвета на директорите на ответното дружество. Между страните бил сключен също така Договор от 03.12.2020 г. за възлагане управлението на изпълнителен член на СД в ЕАД с държавно участие в капитала с едностепенна система на управление, срокът на който договор също бил до 26.11.2025 г. твърди се, че с Протокол № РД-03-41/21.10.2021 г., едноличният собственик на капитала на ответното дружество взел решение, с което ищецът се освобождава незабавно като член на СД на Дружеството и се прекратява сключения с него Договор № 122/26.11.2020 г. На същата дата бил съставен и протокол с идентично съдържание от целия Съвет на директорите на едноличния собственик на капитала. Видно от текстовете на двата протокола, не били посочени основанията за взетото решение за прекратяване на договора, а на 27.10.2021 г. ищецът бил заличен като член на СД, съответно като изпълнителен директор. Ищецът поддържа, че в чл.24, ал.1 от ЗППр. са посочени изчерпателно основанията за предсрочно прекратяване на договор за управление, като ЗППр. бил специален закон спрямо ТЗ и ЗЗД. В случая договорите били прекратени едностранно, преди изтичането на уговорения между страните срок, в нарушение на императивната норма на чл. 24, ал.1 от ЗППр. Твърди, вследствие на това е претърпял вреди, представляващи пропуснати ползи, изразяващи се в получаваното средноаритметично месечно възнаграждение по предсрочно прекратените договори, за остатъка от срока на договора от 49 месеца – от м.11.2021 г. до м. 11.2025 г. в общ размер на 440 356.46 лева, като предявява частичен иск за 100 000 лева. Ответникът е оспорил иска, като твърди, че не са налице основания за изплащане на обезщетение на ищеца и моли за отхвърляне на иска. Третото лице помагач „Държавна консолидационна компания“ ЕАД също оспорва исковата претенция, като твърди неоснователност. Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол намира следното: Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд, по нея страните не са формирали спор, а спорът е по прилагане на правото. Ответникът „Кинтекс“ ЕАД е с едноличен собственик на капитала държавно дружество и е публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за публичните предприятия /ДВ, бр.79 от 8 октомври 2019 г./, като попада в обхвата на този закон и правилника за прилагането му /ДВ, бр. 40 от 5 май 2020 г./. В посочените нормативни актове е уреден редът за избирането, освобождаването и формирането на възнаграждението на органите на управление и контрол на публичните предприятия. С разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗППр. е предвидено, че членовете на органите за управление на публичните предприятия се избират и назначават след провеждане на конкурс по реда на Правилника за прилагане на закона за публичните предприятия /ППЗППр./. Членовете на СД са членове на органа за управление по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗППр. С оглед на това и на основание чл. 37, ал. 1-2 ППЗППр. същите се избират и назначават по ред, определен от упражняващия правата на държавата в тях. Във връзка с това следва да се отбележи, че Законът за публичните предприятия е специален по отношение на Търговския закон в частта до приключване на конкурсната процедура, като условията и редът за провеждане на конкурс за избор на членовете на управление се уреждат в Правилника за прилагане на този закон. По делото безспорно е установено, че ищецът И. П. е избран за член на съвета на директорите на ответното дружество. Съгласно чл.52, ал.1 от ППЗППр управлението и контролът на публичните предприятия се възлагат с договори за управление и контрол, сключени в съответствие с разпоредбите на Търговския закон или специалния закон, с който е създадено предприятието. В чл. 54, ал. 1 от ППЗПП се определя основното съдържание на договора за управление, включващ и основанията за прекратяването му /т.4/. В конкретния случай, условията, при които ищецът е поел управлението на ответното дружество като член на съвета на директорите са уредени с договор за възлагане на управление и контрол с изпълнителен член на съвета на директорите. Правоотношението между дружеството и лицето, изпълняващо функциите на негов орган, е мандатно и по отношение на него следва да се прилага уредбата на договор за поръчка по чл.280 и сл. от ЗЗД, предвиждаща свободна оттегляемост на мандата. В чл. 24 от ЗПП са изброени условията за предсрочно прекратяване на договора за управление, като анализа на сочените разпоредби сочи от една страна обективна невъзможност за изпълнение на възложените функции, несъответствие със законовите изисквания на чл. 20 и чл. 23, ал. 2; нарушение на задълженията, неизпълнение на заложените показатели в одобрената бизнес програма. В хипотезата на оттегляне на поръчката са приложими нормите на чл.287 от ЗЗД, в който случай въпросът за неизпълнение не стои и е неприложима нормата на чл.79, ал. 1 от ЗЗД относно обезщетение за договорно неизпълнение. В хипотезата на оттегляне на поръчката за доверителя възниква задължение да заплати на довереника извършените до момента разходи по изпълнението и възнаграждение за извършената работа до оттеглянето. Аргумент за липса на задължение за обезщетяване е и посоченото, че се дължи възнаграждение, а не обезщетение. В случая се касае за договор за поръчка с продължително изпълнение и е неправилно тълкуването от ищеца на закона в смисъл, че се дължи обезщетение за периода след оттегляне на поръчката. Обезщетение, съизмеримо с възнаграждението не се дължи, тъй като при оттеглянето не сме изправени пред хипотезата на неизпълнение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както бе посочено по-горе. Поради съвпадане на правните изводи на настоящата въззивна инстанция с тези на първоинстанционният съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено. При този изход на спора пред въззивния съд ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника, на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 8 650 лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, като съдът намира за основателно направеното възражение за прекомерност с оглед правната и фактическа сложност на делото и го редуцира до размерът установен, съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения, съдът