Решение № 11751 от 13.11.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1523/2024 г.

Производството е по реда на чл.4, ал.1, изр. ІІ от ЗМДТ във вр. с чл.95 от ДОПК. Образувано е по жалба на Т. С. И., чрез адв. Ив. Е., против изричен отказ на директора на дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна за издаване на удостоверение за данъчна оценка, обективиран в негово писмо с рег. № МД-Т24004476ВН-001ВН/31.05.2024 год. С изложени в жалбата аргументи за липсата на мотиви, респективно за неспазване на формата на адм. акт, както и такива за противоречие с материалния закон ( чл.3, ал.2 от Приложение № 2 на ЗМДТ ), се иска постановяване на съдебно решение за отмяна на оспореният отказ и задължаване на адм. орган да издаде в определен от съда срок исканото удостоверение за данъчна оценка, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски и адвокатски хонорар. В съдебно заседание, жалбата се поддържа с подадената от упълномощения адвокат Е. молба с. д. 16147/4.11.2024 год. Ответникът по жалбата – директорът на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х. изразява становище за недопустимост на жалбата, поради наличието на влязъл в сила мълчалив отказ, респективно за отхвърлянето й като неоснователна, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение. В предоставеният му от съда срок, същият не представя исканата от него писмена защита. След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: От Т. С. И. е подадено до Община Варна, дирекция „Местни данъци“ искане, прието с рег. № МД-Т24004476ВН/29.05.2024 г., за издаване на удостоверение за данъчна оценка за имот находящ се в гр. Варна, [улица], представляващ 80 кв.м. ид. части от имот с идентификатор 10135.52.45 и сграда с идентификатор 10135.52.45.1. В искането е посочено, че удостоверението е необходимо във връзка с обстоятелствена проверка пред нотариус. Приложени са попълнена декларация по чл.14 от ЗМДТ, издадени от СГКК-Варна скици на поземлен имот и на сграда и за сведение молба-декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка. С издадена от кмета на община Варна заповед № 0447/20.02.2024 г. са определени на основание чл.44, ал.1, т.2 от ЗМСМА във вр. с чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ за органи по приходите 16 бр. длъжности от общинската администрация, които да извършват установяване, събирането и контрола на местните данъци и такси битови отпадъци. От директора на дирекция „Местни данъци“ С. И. е подписано писмо с рег. № МД-Т24004476ВН0001ВН/31.05.2024 г., в което е посочено, че исканата данъчна оценка на имота не може да бъде предоставена, тъй като такава не е определена, защото за имота няма формирана данъчна партида. Писмото е получено на 7.06.2024 г. от пълномощника на И. адв. Е., като подадената срещу него жалба до АС-Варна е приета в Община Варна с рег. № МД-Т24004476ВН/14.06.2024 год. При така установените факти, съдът намира от правна страна следното: Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на жалбата, предвид наличието на влязъл в сила мълчалив отказ. За да е налице такъв, следва от страна на ответника да е установено по несъмнен и категоричен начин кой е компетентния орган по приходите, който е следвало да се произнесе в определения от закона срок по искането на И.. С тази доказателствена тежест ответника не се е справил – приложената по преписката заповед № 0447/20.02.2024 г. на кмета на община Варна оправомощава като органи по приходите, както е посочено по-горе 16 бр. длъжности от общинската администрация, но в случая не е установено от всички тях кой точно орган по приходите е упражнявал предоставените му правомощия именно в периода, в който е следвало да има произнасяне по искането на И.. Недоказаните факти са несъществуващи, поради което съдът приема, че мълчалив отказ липсва. От друга страна, няма как обжалваното писмо да има придадения му от ответника уведомителен характер, т.е. такъв за настъпили преди издаването му юр. факти. Причината се състои в това, че към датата на издаването на въпросното писмо 31.05.2024 г., обективно не е било възможно формирането на мълчалив отказ, който съгласно пар.2 от ДР на ДОПК вр. с чл. 58, ал.1 от АПК може да настъпи едва след изтичането на определения в закона срок за произнасяне от компетентния орган. Определеният в чл.90, ал.1 от ДОПК срок е 7-дневен, който в случая е започнал да тече на 29.05.2024 г., съответно не е изтекъл на датата 31.05.2024 г. когато е издадено обжалваното писмо, поради което твърдения от ответника мълчалив отказ е невъзможен. С оглед последното, правилно с жалбата издаденото от директора на дирекция „Местни данъци“ и оспорено от И. писмо е квалифицирано като изричен отказ за издаване на удостоверение за данъчна оценка. Автора на писмото не е орган по приходите, тъй като съгласно чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ такива са определените със заповед на кмета на общината служители на общинската администрация, а съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ ръководителят на звеното за местни приходи упражнява правомощията на териториален директор на НАП. Съгласно чл.92, ал.1 от ДОПК, последният е орган който е компетентен при обжалването по адм. ред, но не и за първичното произнасяне по искането за издаване на удостоверението за данъчна оценка, правомощия за което имат само и единствено оправомощените със заповедта на кмета на общината служители на общинската администрация. Съобразно този регламент, с произнасянето си по същество, директорът на дирекция „Местни данъци“ на практика е осуетил регламентираната в чл.95, ал.3 от ДОПК процесуална възможност за обжалване по адм. ред, поради което съдебното обжалване е процесуално допустимо. Определеният за това 7-дневен срок по чл.95, ал.1 от ДОПК е спазен – както е посочено по-горе, писмото е съобщено на 7.06.2024 год., а жалбата до съда е подадена на 14.06.2024 год. По тези съображения и като има предвид, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, съдът намира същата за допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Исканото от И. удостоверение за данъчна оценка е такова от значение за признаване на права по смисъла на чл.88, ал.1 от ДОПК – в случая за признаване на право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка от нотариус. Компетентен за издаването му е органа по приходите определен по реда на чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ, т.е. определеният такъв със заповед на кмета на общината служител от общинската администрация. Тези правомощия не могат да бъдат отнемани от ръководителя на звеното за местни приходи, независимо от вътрешно служебната йерархия и определеното от нея по-високо негово длъжностно ниво в сравнение с това на оправомощените служители на общинската администрация. Както вече бе посочено, ръководителят упражнява правомощията на териториален директор, т.е. по силата на чл.92, ал.1 от ДОПК той е компетентен единствено при обжалването по адм. ред. По тези съображения постановеният с обжалваното писмо отказ за издаване на удостоверение за данъчна оценка е издаден от некомпетентен орган, поради което е нищожен и следва да бъде обявен за такъв. Съгласно пар.2 от ДР на ДОПК във вр. с чл.173, ал.2 от АПК, искането на И. следва да бъде изпратено за решаване от компетентния орган по приходите, който в случая е този по чл.3, ал.1 от Приложение №2 към ЗМДТ и е определен по реда на чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ с издадената от кмета на община Варна заповед № 0447/20.02.2024 год. При разглеждане на искането, компетентният орган следва да има предвид, че съгласно чл.3, ал.2 от Приложение № 2 към ЗМДТ, когато удостоверението за данъчна оценка се издава за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по ГПК, то разкриването на данъчна партида не е необходимо – такава е нужна само в случаите, когато удостоверението се издава за целите за облагане с данък върху наследствата и данък при придобиването на имота. В случай, че органа по приходите намира противоречие между посочената в искането на И. необходимост за послужване във връзка с обстоятелствената проверка пред нотариус и факта на представена декларация по чл.14 от ЗМДТ, което е в състояние да породи неяснота в това искане, то правилното приложение на закона предполага същото да бъде оставено без движение по реда на чл.89, ал.3 от ДОПК с даване на съответните указания и последващо произнасяне в зависимост от това дали нередностите са отстранени. При този изход на делото, жалбоподателката има право на разноски, като според представените от нея доказателства сторените такива са в общ размер на 1010 лв. – 10, 00 лв. платена държавна такса и 1000 лв. платено адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, приложен на л.14 от делото. Възражението на ответника за прекомерност на платеното от жалбоподателката адвокатското възнаграждение, съдът намира за основателно – делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което претендираният размер на адв. възнаграждение се явява прекомерен, като съгласно решението на СЕС по дело № С-438/2022 г. съдът намира, че съответстващото адв. възнаграждение следва да бъде присъдено в размер на 300 лв., дължимо от ЮЛ на ответника. Водим от изложеното, съдът