Решение № 10670 от 2.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 40230/2025 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 109 ЗС вр. чл. 111, ал. 1 ЗС. Ищецът В. Ф. Я. в исковата молба от 11.07.2025 г. и молба уточнение от 01.08.2025 г. твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ••••••••••• по КККР, одобрени със заповед № •••••••••• г. на изп.директор на АГКК, с административен адрес: гр. Б., район Б., ул. „••••“ № 214. Сочи, че в съседния имот с идентификатор ••••••••, собственост на ответницата М. Р. Р., са засадени дървета – три вишни и един орех, които се намират непосредствено до оградата му в нарушение на чл. 52 ЗС и чиито клони навлизат в имота му, като по този начин нарушават спокойното упражняване на правото му на собственост. Твърди, че сянката на ореха и падащите от него листа води до изсъхване на цветята в неговия двор. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да окастри клоните на дърветата, навлизащи в неговия имот. Претендира разноски. Ищцата М. Ф. М. в молба от 01.08.2025 г. и в молба уточнение от 17.09.2025 г. твърди, че в нейна полза другият ищец е учредил вещно право на ползване по нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот от •• г., нот. Ина И.а-Живкова, рег. № 701 на НК, върху притежавания от него имот с идентификатор ••••••••••• по КККР, одобрени със заповед № •••••••••• г. на изп.директор на АГКК, с административен адрес: гр. Б., район Б., ул. „••••“ № 214. Сочи, че двамата ищци полагат съвместни грижи за имота и клоните на дърветата, засадени в двора на ответника, ограничават свободното ползване на имота и създават пречки за развитието на растителност. Твърди, че от листата на ореха получава алергични реакции, водещи до кашлица и задух. Поради здравословни проблеми няма възможност да почиства падащите в имота листа. Моли за уважаване на иска. Ответницата М. Р. Р. оспорва основателността на иска. Твърди, че изискванията за отстояния са спазени. Сочи, че не са налице уважителни причини за отсичането и кастренето на ореха. Твърди, че орехът не причинява вреди на чуждо имущество, не възпрепятства достъпа до ищцовия имот и не пречи на ползването му, а падащата сянка и листата представляват обичайни прояви на съседство. Орехът бил ценен и защитен вид и подобна мярка за премахване на клони би била противозаконна. Моли за отхвърляне на иска. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По иска с правно основание чл. 109 ЗС Съгласно задължителните постановки на Тълкувателно решение от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г., ОСГК, негаторният иск е иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото и по тях не се формира сила на пресъдено нещо. Негаторният иск предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, вън от случаите на отнемане на владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта. Уредбата на осъдителния негаторен иск на собственика е в чл. 109 ЗС. По арг. чл. 111, ал. 1 и ал. 2 ЗС негаторни искове са дадени и на носителите на вещното право на ползване върху чужда вещ. Правото на собственост е абсолютно вещно право, противопоставимо на всички. Собственикът на една вещ има правомощията да я владее, да я използва, вкл. като извлича граждански и естествени плодове от нея, и за се разпорежда с вещта. Собственикът на един недвижим имот, в частност може да си служи и с пространството над имота си дотам, докъдето това е позволено от законите и докъдето му е нужно, за да ползва нормално имота си. Пространството над имота му (въздухът) обаче не е част от вещта, макар правото на използване на това пространство да е част от съдържанието на правото на собственост (Венедиков, П. Система на българското вещно право. 5 изд. С., ИК „П. Венедиков“, 2025, § 113, с. 131). Ето защо и ако съседът надвеси навес или пусне клони на дървета в имота на своя съсед с това той пречи на последния да ползва собствения си имот, макар да не отнема владението върху недвижимия имот. От това следва, че петиторната защита на собственика, над чийто имот съседът е сложил навес или пуснал клони на дървета, не е с иск за собственост по чл. 108 ЗС (ревандикация), а с иск по чл. 109 ЗС (негаторка), както е и квалифицирана претенцията в случая. Вещното право на ползване е абсолютно вещно право, противопоставимо на всички. Носителят на вещно право на ползване върху чужда вещ може да си служи сам или чрез другиго с вещта по всякакъв начин, който не променя предназначението на вещта. Когато собственикът на една вещ учреди в полза на друго лице вещно право на ползване, той се лишава изцяло от правомощието за ползване като част от собственическите си права. Само вещният ползвател има право да използва вещта по предназначението й, докато съществува и не е прекратено правото му (вж. напр. решение № 49 от 03.07.2020 г. по гр.д. № 2311/2019 г., ВКС, II г.о.). Следва да се приеме, по арг. чл. 111, ал. 1 ЗС, че и вещният ползвател на недвижим непокрит поземлен имот – дворно място – може да си служи и с пространството над имота дотам, докъдето това е позволено от законите и докъдето му е нужно, за да ползва нормално имота съобразно предназначението му. По същите съображения следва да се приеме също така, че и носителят на ограничено вещно право на собственост може да се защити с осъдителен иск по чл. 109 ЗС вр. чл. 111, ал. 1 ЗС срещу накърняване на правото му чрез „въздействия върху въздуха над имота“ – навеси или клони на дървета, дошли от съседния имот. Последните – клоните на дървета – несъмнено нарушават правото на вещния ползвател да ползва пространството над имота като аспект на ограниченото му вещно право. И това нарушаване не се обуславя от никакъв друг факт, освен от самия факт на навлизането. Няма значение дали клоните навлизат на 20 см. или на 20 м. в чуждия имот; нито дали пускат, или не пускат листа; нито дали листата, когато гният, пускат вещество, което пречи на друга полезна растителност. Също без значение е дали дърветата, чийто клони навлизат в чуждия имот, са засадени при спазване на законовите отстояния по чл. 52 ЗС. Дори и тези отстояния да са спазени, ако конкретното дърво в двора на съседа е развило клони, които навлизат в съседния имот, последните подлежат на отсичане или окастряне. Това е така, защото носителят на правото на собственост или на вещното право на ползване има правото да иска от всички трети лица да се въздържат от действия, които пречат за упражняване на вещното право – в случая навлизат в пространството („въздуха“) на имота на съседа. Носителят на вещното право не е длъжен да търпи това. Той би бил длъжен да търпи само такива действия на съседа в имота на последния, които създават пречки за ползване на собствения му имот не по-големи от обикновените – чл. 50 ЗС. Клоните обаче от дървета в имота на съседа, които излизат от този имот и навлизат в съседния, вече не са разположени в имота на първия и следователно за тях правилото на чл. 50 ЗС е неприложимо. Както вече се посочи, при учредено вещно право на ползване в полза на друго лице голият собственик се лишава изцяло от правомощието за ползване като част от собственическите си права. Той обаче не се лишава от правомощието за разпореждане. Следователно поначало той може напр. да продаде обременената с вещно право на ползване вещ на трето лице. Пазарната цена на такава вещ спрямо цената на необременена с ограничено вещно право вещ навярно би била съществено по-малка, но несъмнено голият собственик има и право, и интерес да продаде вещта и да получи цена за това. Щом има интерес и право да се разпорежда с вещта, за голия собственик съвсем не е лишено от интерес върху вещта да не се извършват неоснователни действия, които пречат за ползването й. Наличието на непрекратени такива действия може да се отрази например на цената на вещта. Същественото е, че голият собственик освен интерес има и право да търси защита срещу такива неоснователни посегателства. Така, според чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Нещо повече, според чл. 58 ЗС вещният ползвател е длъжен да съобщава на голия собственик за всяко посегателство върху вещта. Нуждата от такова уведомяване е именно за да може последният да упражни петиторната си защита. Следва да се има предвид, че не само отмененият ЗИСС от 1904 г., но и сега действащият у нас ЗС от 1951 г. са по същество рецепция – първият почти дословен превод, а вторият – само частично и непълно – на съответните италиански граждански кодекси от 1865 г. и 1942 г. Действително, социалистическият законодател у нас, писал ЗС, няма как да признае, че реципира правила от италианския граждански кодекс, приет при управлението на фашиста Бенито Мусолини, но съответствието – наистина само частично – на нашите разпоредби с италианските е достатъчно ясно, за да бъде игнорирано. Нека посочим част от съответстващите си разпоредби. Чл. 56 ЗС. Правото на ползуване Art. 981 C. civ. it. 1942 г. Ползвателят има право да включва правото да се използува ползва вещта, но трябва да спазва нейното вещта съгласно нейното икономическо предназначение. предназначение и правото да се Той може да извлича от вещта всяка полза, която тя получават добиви от нея, без тя да може да даде, със съобразяване на ограниченията, се променя съществено. установени в тази глава. Ползувателят не може да отчуждава своето право. Чл. 58 ЗС. Ползувателят е длъжен Art. 1012 C. civ. it. 1912. Ако по време на правото на да съобщава на собственика за ползване трето лице завладее имота или по друг всяко посегателство върху начин наруши правата на собственика, ползвателят е собствеността. задължен да го уведоми, и ако не го направи, носи отговорност за вредите, които евентуално са настъпили на собственика. Чл. 111, ал. 1 ЗС. Разпоредбите относно недвижимите вещи се Ползвателят може да поиска да се признае прилагат и спрямо вещните права съществуването на сервитути в полза на имота или върху недвижимите имоти, ако несъществуването на такива, чието упражняване законът не постановява друго. върху имота се твърди; в тези случаи той трябва да призове собственика в съда. Чл. 109 ЗС. Собственикът може да Art. 949 C. civ. it. 1942. Собственикът може да иска прекратяване на всяко предяви искове за обявяване на несъществуването на неоснователно действие, което му права, претендирани от други върху вещта, когато пречи да упражнява своето право. има основание да се опасява от увреждане. Ако са налице и нарушения или безпокойства, собственикът може да поиска тяхното преустановяване, наред с осъждането на обезщетение за вреди. Текстът на art. 949 C. civ. it. 1942 ясно урежда освен осъдителния негаторен иск и т.нар. отрицателни негаторни искове (което е тавтология, доколкото negatoria означава отрицателен на латински), които у нас са „узаконени“ от т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г., ОСГК. В това отношение италианският закон е поподробен и изчерпателен. У нас ЗС общо препраща за правилата на собствеността и правото на собственост по отношение на ограничените вещни права с нормата на чл. 111 ЗС, докато в Италия Codice civile 1942 предпочита да даде специална уредба при всяко ограничено вещно право за петиторната защита без препращане към уредбата на правото на собственост. В Италия се приема за безспорно, че посочените в art. 1012 C. civ. it. 1942 отрицателни и положителни петиторни искове (azioni negatoria e confessoria servitutis) могат да се упражнят както от вещния ползвател, така и от голия собственик. Спорно в доктрината и съдебната практика там е само дали двамата са необходими другари (litisconsorzi necessari), или не. Вж. Rescigno, P. Le fonti del diritto italiano. I testi fondamentali commentate con la dottrina e annotate con la giurisprudenza. Codice civile. T. I, Libri I-IV. Giuffrè Editore, S.p.A Milano, 2003, р. 1122. По настоящото дело първоначално иск е предявил голият собственик, а подир това и вещната ползвателка. Исковете и на двамата са основателни. Разпитаните по делото свидетели Г. и Р., чиито показания съдът кредитира (на св. Р. по реда на чл. 172 ГПК, тъй като е майка на ответницата), но най-вече кредитираното от съда и неоспорено заключение на в.л. Р. – геодезист, еднозначно установяват, че клони на три дървета от имота на ответницата навлизат в съседния имот – този на ищците. Поконкретно това са едно орехово дърво и две вишни. Клоните на ореха навлизат навътре в имота на ищците с 5,5 м., на едната вишна – с 2,5 м., а на другата – с 0,5 м. Нито по ЗИСС, нито по ЗС собственикът или вещният ползвател в този случай имал правото сам да отсече клоните на чуждото дърво, навлязло в имота му (за ЗИСС вж. Венедиков, П. Цит. съч., § 120, с. 139). По чл. 52 ЗС такова лице може да иска разрешение от кмета на общината, района или кметството да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над неговия имот, и корените, които преминават в неговия имот. С Решение на Президиума на НС, обн., ДВ, бр. 61/1970 г., за тълкуване на чл. 52 ЗС вр. с чл. 21 и сл. от Указа за опазване на селското стопанство е прието, че преместването на по-стари дървета, без ореховите и кестеновите, засадени в населените места на по-малко от 3 м от границата със съседа, се допуща по искане на последния само след преценка и с разрешение на изп. комитет на ОНС. Отсичането на такива дървета по искане на съседа може да се допусне само от съда. По отношение на ореховите и кестеновите дървета, без оглед на това дали са засадени на законното отстояние от съседа или не, следва да се прилага специалният режим, установен за тях в Указа. В това Тълкувателно решение, което дава автентичното тълкуване на чл. 52 ЗС, а и в практиката на ВС преди и след него (решение № 459 от 19.02.1968 г. по гр.д. № 2378/1967 г., I г.о., решение № 111 от 15.02.1980 г. по гр.д. № 954/1979 г., III г.о.), е установено категорично, че съществува разграничение между компетентността на общинския орган и гражданския съд – докато дървото още не е пуснало корен, то може да бъде „преместено“ само по административен ред; старите дървета обаче може единствено да бъдат отсечени, за което компетентен е единствено гражданският съд. Гражданският съд дава защита на субективните граждански права, вкл. при нарушения по чл. 52, изр. 2 ЗС – надвиснали клони от дръвчета от съседен имот. В практиката на ВКС по чл. 34 от сега действащия Закон за опазване на селскостопанското имущество се приема постановката на втора точка от Тълкувателното решение на Президиума на НС – че ореховите, кестеновите, бадемовите, лешниковите и черничевите дървета, както и други видове дървета, представляващи особена ценност за селското стопанство, доколкото се ползват с особена закрила, могат да бъдат отсечени, вкл. и клоните им окастрени, само с разрешение на административен орган и при предпоставките на издаване на административен акт. Без такова разрешение, издадено на осн. чл. 34, ал. 2 ЗОСИ и чл. 10-11 от Наредба № 1 за опазване на селскостопанското имущество, негаторният иск на собственика за отсичане на надвисналите клони на съседското дърво или за отсичане на самото дърво в съседния имот се отхвърля като неоснователен. В този смисъл напр. решение № 60098 от 14.01.2022 г. по гр.д. № 812/2021 г., ВКС, II г. о., и др. Посочената съдебна практика обаче не съобразява обстоятелството, че чл. 34 ЗОСИ е заварен от Конституцията закон и следва да се прилага само ако не й противоречи - § 3, т. 1 ПЗР КРБ 1991 г. Първата му алинея е приета през 1976 г. и до момента не е претърпяла промени. Втората му алинея, която съдържа законовата делегация за приемане на Наредба № 1 за опазване на селскостопанското имущество, също не е променяна по същество. „Промените“ в текста на разпоредбата през годините са в замяната на името на министъра, който издава наредбата – било министър на земеделието и храните (1974 г.), било министър на земеделието, храните и горите (2017 г.), било накрая министър на земеделието (2022 г.). Тази заварена законова уредба противоречи на установената в Конституцията от 1991 г. засилена защита на частната собственост. Както е посочено в мотивите на решение № 6 от 10.06.2014 г. по конст.д. № 7/2014 г., КС, „при съобразяване на принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията и установените от чл. 57, ал. 2 от Конституцията параметри на упражняване на правата, правото на собственост може да бъде ограничавано, но само ако ограничението е въведено със закон, необходимо е за постигане на конституционно легитимна цел и е пропорционално средство за защита на застрашените конституционни ценности. Въпреки че вносителят на искането не е формулирал изричен петитум по чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията за установяване на несъответствие с международен договор, по който България е страна, може само да се отбележи, че в същия смисъл е и трайната практика на ЕСПЧ по чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС (вж. Решение от 25.10.1989 г. по делото Allan Jacobson; Решение от 19.12.1989 г. по делото Mellacher и други; Решение от 28.09.1994 г. по делото Spadea и Scalabrino и др.).“. В случая с чл. 34 ЗОСИ обаче ограниченията на правото на частна собственост – тук заради „особената закрила“ над ценни за селското стопанство дръвчета – не е в закона, а в наредба, издадена от министър. А както е посочено в същото решение на КС, „съгласно чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията правото на собственост във всичките му разновидности „се гарантира и защитава от закона“, а „частната собственост е неприкосновена“. Отделно чл. 17, ал. 4 от Конституцията предвижда режимът на обектите на държавната и общинската собственост да се определя със закон. Под понятието „закон“, вложено в съдържанието на посочените разпоредби, без всякакво съмнение трябва да се разбира както съвкупността от съответните нормативни актове („закон в материален смисъл“), независимо от техния издател, така и „законът във формален смисъл“ като акт на Народното събрание, приет съобразно правилата на законодателния процес. Като изисква законови гаранции и защита на установените от нея ценности и граждански права, Конституцията признава, че предметът на съответното нормотворчество включва основни обществени отношения, които се поддават на трайна уредба. Такива обществени отношения задължително трябва да бъдат регулирани със закон като формален акт на титуляря на законодателната функция – Народното събрание (вж. чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове). Това важи и за визираните в чл. 17, ал. 1 от Конституцията гаранции и защита на правото на собственост. Такава е и правната реалност, защото режимът на собствеността в различните й разновидности е регулиран първично с редица закони, приети от парламента. След като основното правомощие на титуляря на правото да се разпорежда със своето имущество е уредено със „закон във формалния смисъл“, на още по-силно основание нормативните ограничения на това правомощие могат да бъдат въведени само със закон.“. Законът, а не подзаконов нормативен акт, е следвало да уреди хипотезите, в които едно орехово дърво може да бъде отсечено или окастрено. Прочее, чл. 34 ЗОСИ като противоконституционен – противоречащ на чл. 17, ал. 1 и 3 КРБ, но и на чл. 4, ал. 1 и чл. 57 КРБ – не следва да се прилага от съдилищата. По тази причина и дори без наличието на административен акт по чл. 10, ал. 5 от Наредба № 1 за опазване на селскостопанското имущество, разрешаващ кастрене или рязане на клоните на процесния орех исковете на ищците следва да се уважат. Колкото до двете вишневи дръвчета те не попадат под приложното поле на чл. 34 ЗОСИ и исковете на ищците следва да се уважат и за тези две дръвчета. При индивидуализация на заместимите действия, дължими от ответницата по силата на съдебното решение, следва да се посочи инвидуализацията на спорните клони и дръвчета, дадена от в.л. по СТЕ. Ответницата следва да бъде осъдена да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците да упражняват вещните си права, като отреже тази част от клоните на трите дръвчета, която навлиза в имота на ищците. По разноските: С оглед изхода на спора право на разноски имат ищците. Ищците общо са платили 751,12 евро, или по 375,56 евро за всеки от тях, за държавна такса по исковете им, за депозит за вещо лице и за адвокатски хонорар, които следва да им се възстановят от ответницата.