Решение № 82 от 8.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 5439/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 1264/26.01.2025 г., постановено по гр.д. № 41915/2022 г. на Софийски районен съд, 175 състав, съдът е осъдил Б. Б. М., ЕГН ••••••••••, да заплати на „Ел Би Булгарикум” ЕАД, ЕИК 831622969, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 17 055,51 лева, представляващи получени без основание суми във връзка с договор за възлагане на управление за периода 26.05.2017 г. – 04.05.2020 г. и за периода от 30.10.2020 г. – 18.04.2021 г., която сума е формирана както следва: сумата от 11 763,64 лева, представляващи получени плащания по колективен трудов договор за периода 26.05.2017 г. – 17.11.2019 г. във връзка с договор за възлагане на управление от 17.11.2016 г., сумата от 2438,87 лева, представляващи получени плащания по колективен трудов договор за периода 18.11.2019 г. – 04.05.2020 г. във връзка с договор за възлагане на управление от 11.10.2019 г., както и сумата от 2853 лева, представляващи получени плащания по колективен трудов договор за периода 30.10.2020 г. – 18.04.2021 г. във връзка с договор за възлагане на управление от 29.10.2020 г., ведно със законната лихва върху общата сума, считано от 02.08.2022 г. до окончателното й плащане.

Със същото решение е отхвърлен искът на „Ел Би Булгарикум” ЕАД, ЕИК 831622969, предявен срещу Б. Б. М., ЕГН ••••••••••, за горницата над сумата от 17 055,51 лева до пълния предявен размер от 23 711,11 лева, както и за периода 17.11.2016 г. – 25.05.2017 г. и периода 05.05.2020 г. – 29.10.2020 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил Б. Б. М., ЕГН 81112222944, да заплати на „Ел Би Булгарикум” ЕАД, ЕИК 831622969, сумата от 2951,62 лева, представляващи сторени по делото разноски.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил „Ел Би Булгарикум” ЕАД, ЕИК 831622969, да заплати на Б. Б. М., ЕГН ••••••••••, сумата от 1178,92 лева, представляващи сторени по делото разноски.

Срещу уважителната част от първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Б. Б. М.. Релевирани са оплаквания, че решението е неправилно в обжалваната част. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че страните по делото не са желали да договорят право на ответника да получава в качеството си на член на съвета на директорите възнаграждение за Коледа и Великден, при условие че представители на работниците и служителите са съгласни с изплащането му. Поддържа се, че изводът на СРС е основан на неправилното тълкуване на уговорките от договорите. Твърди се, че е очевидна волята в договорите за управление и правата на членовете на съвета на директорите да получават допълнителни възнаграждения за Коледа и Великден, ако представителите на работниците и служителите са съгласни с това. Твърди се, че по този начин е гарантирано плащанията да не се извършват по собствен почин на членовете на съвета на директорите, а това да става чрез санкцията на трета страна. Сочи се, че липсата на сформирано общо събрание на работниците и служителите не може да промени волята на страните и затова не може да се приеме, че право на плащания не е възникнало в полза на членовете на съвета на директорите. Поддържа се, че съгласие за тези плащания е било от синдикалните организации. Поддържа се, че договорите за управление са подписани от Я.С., който е изпълнителен директор на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество. В тази връзка се твърди, че едноличният собственик е дал съгласието си за изплащане на допълнителни възнаграждения за Коледа и Великден, при условие че представителите на работниците и служителите са съгласни с това. Твърди се, че в случая се касае за допълнителни права на членовете на съвета на директорите за получаване на суми от социално-битовите фондове на ищцовото дружество при наличие на такива средства. Поддържа се, че е неправилен изводът на СРС, че представените предложения от синдикалните организации не могат да заменят решенията на общото събрание на работниците и служителите. Излагат се съображения, че при липса на конституирано общо събрание на работниците и служителите то може да се замести от синдикатите. Твърди се, че СРС не е обсъдил доказателствения материал в съвкупност. Сочи се, че от представените по делото доклади е видно, че синдикалните организации са направили предложение и членовете на съвета на директорите да получат парични средства за великденските и коледните празници. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение в обжалваните части и отхвърляне на претенциите на ищцовото дружество. Претендират се разноски по делото. Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок е постъпил отговор от ищеца „Ел Би Булгарикум” ЕАД. Твърди се, че при постановяване на решението си СРС е обсъдил всички факти и доказателства по делото. Поддържа се, че съдът правилно е приел, че договорът за управление е вид граждански договор, който не попада в обхвата на разпоредбите на КТ. Твърди се, че в случая не се касае за трудово, а за гражданско правоотношение, породено от сключения между едноличния собственик на капитала и Б. М. договор. Поддържа се, че от колективния трудов договор е видно, че плащане на социални придобивки към членовете на съвета на директорите се осъществява само след решение на общото събрание на работниците и служителите в предприятието, каквото решение в случая липсва. Твърди се, че е правилен изводът на СРС, че представените доклади от синдикалните организации не са доказателство, че общото събрание е взело решение за предоставяне на социални придобивки на членовете на съвета на директорите. Сочи се, че в общото събрание на работниците и служителите взимат участие всички работници и служители, като синдикалните ръководители могат да предложат взимане на решение, но то се гласува от всички членове на общото събрание. Поддържа се, че е неправилен доводът на въззивника, че в предприятието липсва общо събрание на работниците и служителите. Сочи се, че ако липсваше общо събрание, то нямаше как да се сключи и колективен трудов договор. Твърди се, че въззивникът неправилно смесва социалните придобивките, изплащани на работниците и служителите, и тантиемите, които се дължат на членовете на съвета на директорите във връзка с осъществяването на управлението на дружеството. Поддържа се, че СРС правилно е приел, че процесните суми са получени от Б. М. без основание. Предвид изложеното се моли първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваната от ищцата част. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в установените за това срокове, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

Към отговора на исковата молба е приложен Договор № 20/17.02.2015 г., сключен между „Ел Би Булгарикум” ЕАД и Б. Б. М., по силата на който на Б. Б. М. е възложено да извършва управлението на „Ел Би Булгарикум” ЕАД в качеството на член на съвета на директорите. В чл. 6.3 от същия е предвидено, че с решение на общото събрание на работниците и служителите на дружеството членът на съвета на директорите има право да ползва социалните фондове и формите на социално обслужване, отразени в раздела по социално-битово и културно обслужване на сключения колективен трудов договор в дружеството.

По делото е представен Протокол № РД-06-70/17.11.2016 г., удостоверяващ, че „Държавна консолидационна компания” ЕАД, едноличен собственик на капитала на „Ел Би Булгарикум” ЕАД, е взело решение за преизбиране на Б. Б. М. за член на съвета на директорите, с мандат до 17.11.2019 г.

Представен е Договор № 11/17.11.2016 г., сключен между „Ел Би Булгарикум” ЕАД и Б. Б. М.. По силата на този договор на Б. Б. М. е възложено в качеството му на член на съвета на директорите да осъществява управлението на „Ел Би Булгарикум” ЕАД. Договорът е сключен със срок на действие до 17.11.2019 г. В чл. 6.3 от същия е предвидено, че членът на съвета на директорите има право да ползва социални фондове и формите на социално обслужване, отразени в раздела по социално-битово и културно обслужване на сключения колективен трудов договор в дружеството.

Видно от Протокол № 630 от 11.10.2019 г. от заседание на съвета на директорите на „Държавна консолидационна компания” ЕАД е взето решение Б. Б. М. да бъде преизбран за член на съвета на директорите на „Ел Би Булгарикум” ЕАД, с мандат до 17.11.2022 г.

Към исковата молба е приложен Договор № 88/11.10.2019 г., сключен между „Ел Би Булгарикум” ЕАД и Б. Б. М.. По силата на този договор на Б. Б. М. в качеството му на член на съвета на директорите е възложено да осъществява управлението на „Ел Би Булгарикум” ЕАД. Договорът е сключен със срок на действие до 17.11.2022 г. В договора липсва клауза със съдържанието на чл. 6.3 от Договор № 11/17.11.2016 г. за възлагане на управление.

Представен е Протокол № РД-03-47/29.10.2020 г., от който се установява, че „Държавна консолидационна компания” ЕАД е взело решение за преизбиране на Б. Б. М. за член на съвета на директорите на „Ел Би Булгарикум” ЕАД, с мандат до 29.10.2025 г.

Представен е Договор № 109/29.10.2020 г., сключен между „Ел Би Булгарикум” ЕАД и Б. Б. М., по силата на който на Б. Б. М. е възложено да осъществява управлението на „Ел Би Булгарикум” ЕАД. В договора страните са констатирали, че Договор № 88/11.10.2019 г. е прекратен по взаимно съгласие. Новият договор за възлагане на управление е сключен със срок на действие до 29.10.2025 г. В договора липсва клауза със съдържанието на чл. 6.3 от Договор № 11/17.11.2016 г. за възлагане на управление.

Видно от Протокол № 7/12.04.2022 г. от заседание на съвета на директорите на „Държавна консолидационна компания” ЕАД е взето решение за освобождаване на Б. Б. М. от качеството на член на съвета на директорите на „Ел Би Булгарикум” ЕАД.

По делото е представен Колективен трудов договор от 12.02.2015 г., сключен между „Ел Би Булгарикум” ЕАД и синдикалните организации в „Ел Би Булгарикум” ЕАД. Според чл. 22 от договора работодателят осигурява на всеки работник или служител в дружеството средства за социално подпомагане в размер на не по-малко от две минимални работни заплати за страната за коледно-новогодишните празници и не по-малко от две минимални работни заплати за страната за великденските празници при наличие на положителен финансов резултат. В чл. 29 от същия е предвидено, че членовете на съвета на директорите се ползват от социалните придобивки, предвидени в колективния трудов договор. Договорът е сключен със срок на действие от две години, считано от 01.01.2015 г. Тоест действал е до 01.01.2017 г.

По делото е представен Колективен трудов договор от 06.01.2017 г., сключен между „Ел Би Булгарикум” ЕАД и синдикалните организации в дружеството. С чл. 23 от договора е уговорено работодателят да осигурява на всеки работник или служител в дружеството средства за социално подпомагане в размер на не по-малко от две минимални работни заплати за страната за коледно-новогодишните празници и не помалко от две минимални работни заплати за страната за великденските празници при наличие на положителен финансов резултат. Според чл. 30 от същия членовете на съвета на директорите на дружеството се ползват от социалните придобивки в колективния трудов договор. Договорът е сключен със срок на действие до 01.01.2019 г.

По делото е представен Колективен трудов договор от 26.11.2018 г., сключен между „Ел Би Булгарикум” ЕАД и синдикалните организации в дружеството. В чл. 22 от договора е предвидено, че работодателят осигурява на всеки работник или служител в дружеството средства за социално подпомагане в размер на не по-малко от едно брутно трудово възнаграждение за коледно-новогодишните празници и не помалко от едно брутно трудово възнаграждение за великденските празници при наличие на положителен финансов резултат. Според чл. 28 от договора членовете на съвета на директорите се ползват от социалните придобивки по колективния трудов договор. Този договор е със срок на действие до 26.11.2020 г.

Представен е и Колективен трудов договор от 30.11.2020 г., сключен между „Ел Би Булгарикум” ЕАД и синдикалните организации в дружеството. Според чл. 21 от договора работодателят осигурява на всеки работник или служител в дружеството средства за социално подпомагане в размер на не по-малко от две минимални работни заплати за коледно-новогодишните празници и не по-малко от две минимални работни заплати за великденските празници при наличие на положителен финансов резултат на дружеството. В раздела за социално-битово обслужване и подпомагане не е предвидена възможност за изплащане на социални придобивки на членовете на съвета на директорите на дружеството. Този договор е сключен със срок на валидност до 30.11.2022 г.

С исковата молба е представено удостоверение от „Централна кооперативна банка” АД, от което е видно, че на 16.12.2016 г. на Б. Б. М. е преведена сумата от 1512 лева с основание „изпл. коледни по КТД”. На 13.04.2017 г. на Б. Б. М. е преведена сумата от 1656 лева с основание „изпл. великденски”. На 20.12.2017 г. на Б. Б. М. е преведена сумата от 1242 лева с основание „изпл. коледни”. На 02.04.2018 г. на Б. Б. М. е преведена сумата от 918 лева с основание „изпл. великденски”. На 19.12.2018 г. на Б. Б. М. е преведена сумата от 4698 лева с основание „изпл. коледни”. На 21.01.2019 г. на Б. Б. М. е преведена сумата от 2349 лева с основание „изплатена сума“. На 25.04.2019 г. на Б. Б. М. е преведена сумата от 2556,64 лева с основание „изплатени суми по КТД”. На 15.04.2020 г. на Б. Б. М. е преведена сумата от 2438,87 лева с основание „изплатени великденски”. На 10.12.2020 г. на Б. Б. М. е заплатена сумата от 3457,99 лева с основание „заплата м. 11.2020”. На 10.12.2021 г. на Б. Б. М. е изплатена сумата от 4892,94 лева с основание „заплата м. 11.2021”.

По делото е представен фиш от работна заплата за м. ноември 2020 г. за Б. Б. М.. В същия е посочено, че е начислено „доплащане по чл. 22 от К“ в размер на 1220 лева. Това доплащане е изплатено след удръжките с работната заплата. Общо предвиденото за плащане за м. ноември 2020 г. е в размер на 3457,99 лева.

По делото е представен фиш от работна заплата за м. ноември 2021 г. за Б. Б. М.. В същия е посочено, че е начислено „доплащане по чл. 22 от К“ в размер на 1950 лева. Това доплащане е изплатено след удръжките с работната заплата. Общо предвидено за плащане за м. ноември 2021 г. е в размер на 4892,94 лева.

Представен е доклад с вх. № 889/01.12.2016 г. от председателите на синдикални организации, с който е отправено предложение до „Ел Би Булгарикум” ЕАД за предоставяне на работниците и служителите в предприятието на материален стимул чрез изплащането на четири минимални работни заплати.

Представен е доклад с вх. № Е252/10.04.2017 г. от председателите на синдикални организации, с който е отправено предложение до „Ел Би Булгарикум” ЕАД за предоставяне на работниците и служителите в предприятието на материален стимул чрез изплащането на четири минимални работни заплати.

Представен е доклад с вх. № Е859/05.12.2017 г. от председателите на синдикални организации, с който е отправено предложение до „Ел Би Булгарикум” ЕАД за предоставяне на работниците и служителите в предприятието на три минимални работни заплати.

По делото е представен доклад с вх. № Е151/26.03.2018 г. от председателите на синдикални организации, с който е отправено предложение до „Ел Би Булгарикум” ЕАД за предоставяне на работниците и служителите в предприятието на материален стимул чрез изплащането на три минимални работни заплати, при наличие на финансова възможност за това.

Представена е докладна записка с вх. № Е551/26.11.2018 г. от синдикалните организации, с която се предлага на „Ел Би Булгарикум” ЕАД да се изплатят две брутни работни заплати на работниците и служителите в дружеството във връзка с предстоящи коледни празници.

Представен е доклад с вх. № Е159/11.04.2019 г. от председателите на синдикалните организации, с който е отправено предложение до „Ел Би Булгарикум” ЕАД на основание чл. 22 от действащия колективен трудов договор да се изплати по едно брутно трудово възнаграждение на работниците и служителите в дружеството.

Представена е докладна записка с вх. № Е569/10.12.2019 г. от синдикалните организации, с която се предлага на „Ел Би Булгарикум” ЕАД да се изплатят две брутни работни заплати на работниците и служителите в дружеството във връзка с предстоящи коледни празници.

Представен е доклад с вх. № Е408/02.12.2021 г. от председателите на синдикални организации, с който е отправено предложение до „Ел Би Булгарикум” ЕАД за поощряване на работниците и служителите чрез изплащането на три минимални работни заплати.

Приобщен е приобщен протокол от заседание на съвета на директорите на „Ел Би Булгарикум” ЕАД от 09.12.2016 г., от който е видно, че е одобрено изплащането на парични средства за посрещане на Коледа и Нова година на всеки работник или служител в дружеството в размер на четири минимални работни заплати.

По делото е приобщен протокол от заседание на съвета на директорите на „Ел Би Булгарикум” ЕАД от 11.04.2017 г., от който е видно, че са одобрени средства за социално подпомагане на работниците и служителите в дружеството в размер на четири минимални работни заплати за великденските празници.

Представен е протокол от заседание на съвета на директорите на „Ел Би Булгарикум” ЕАД от 07.12.2017 г., от който е видно, че е взето решение да се изплатят на всеки работник или служител три минимални работни заплати за коледните празници.

По делото е приобщен протокол от заседание на съвета на директорите на „Ел Би Булгарикум” ЕАД от 27.03.2018 г., от който е видно, че не е прието предложението от 26.03.2018 г. на синдикалните организации за изплащане на парични средства за великденските празници.

Представен е протокол от заседание на съвета на директорите на „Ел Би Булгарикум” ЕАД от 28.11.2018 г., от който е видно, че е взето решение да се изплатят на всеки работник или служител социални средства в размер на две брутни трудови възнаграждения за коледните празници.

По делото е приобщен протокол от заседание на съвета на директорите на „Ел Би Булгарикум” ЕАД от 23.04.2019 г., от който е видно, че е одобрено да се изплати на всеки работник или служители по едно брутно трудово възнаграждение за великденските празници.

Представен е протокол от заседание на съвета на директорите на „Ел Би Булгарикум” ЕАД от 11.12.2019 г., от който е видно, че е взето решение да се изплатят на всеки работник или служител социални средства в размер на едно брутно трудово възнаграждение за коледните празници.

Представен е протокол от заседание на съвета на директорите на „Ел Би Булгарикум” ЕАД от 08.12.2021 г., от който е видно, че е взето решение да се изплатят на всеки работник или служител социални средства в размер на три минимални работни заплати за страната за коледните празници.

В първоинстанционното производство е приета неоспорена от страните счетоводна експертиза, от която се установява, че е налице разлика между фактически начисленото и изплатено възнаграждение на Б. Б. М. и дължимото възнаграждение по сключените договори за управление. Тази разлика според вещото лице се дължи на допълнително начислени и изплатени суми с основание великденски и новогодишни плащания по колективни трудови договори, които са в общ размер от 20 223,51 лева. Вещото лице е установило, че плащания към Б. Б. М. са извършени, както следва:

• на 16.12.2016 г. е преведена на Б. Б. М. сумата от 1512 лева, с основание „коледни по КТД”;

• на 16.12.2016 г. е преведена на Б. Б. М. сумата от 1098 лева, с основание „доплащане по чл. 22 от К”;

• на 13.04.2017 г. е преведена на Б. Б. М. сумата от 1656 лева, с основание „великденски”;

• на 20.12.2017 г. е преведена на Б. Б. М. сумата от 1242 лева, с основание „коледни по КТД”;

• на 20.12.2017 г. е преведена на Б. Б. М. сумата от 1755 лева, с основание „доплащане по чл. 22 от К”;

• на 02.04.2018 г. е преведена на Б. Б. М. сумата от 918 лева, с основание „великденски”;

• на 19.12.2018 г. е преведена на Б. Б. М. сумата от 4698 лева, с основание „коледни по КТД”;

• на 21.01.2019 г. е преведена на Б. Б. М. сумата от 2349 лева, с основание „изплащане на суми по КТД”;

• на 25.04.2019 г. е преведена на Б. Б. М. сумата от 2556,64 лева, с основание „изплащане на суми по КТД”;

• на 15.04.2020 г. е преведена на Б. Б. М. сумата от 2438,87 лева, с основание „великденски”;

Вещото лице е установило, че между фактическите платените и начислените счетоводно суми е налице разлика поради това, че са били отчислени дълимите осигуровки.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. СРС се е произнесъл, като е отчел връзката, при която са предявени евентуалните искове от „Ел Би Булгарикум” ЕАД.

В обжалваната си част първоинстанционното решение е постановено в съответствие със закона и трайната съдебна практика. Аргументите за това са следните:

В конкретния случай въззивният съд не констатира допуснати от СРС нарушения при обсъждане на събраните по делото доказателства. От последните несъмнено се установява, че мандатът на ответника Б. Б. М. като член на съвета на директорите на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД е продължаван с три пъти за периода от 17.11.2016 г. до 12.04.2022 г.

Установява се също така, че през периода 17.11.2016 г. – 12.04.2022 г. в „Ел Би Булгарикум“ ЕАД последователно са действали 4 колективни трудови договора – от 12.02.2015 г., 06.01.2017 г., 26.11.2018 г. и 30.11.2020 г.

Установява се и че в клаузите на първите три колективни трудови договора е предвидена възможност членовете на съвета на директорите на „Ел Би Булгарикум” ЕАД да се ползват от социалните придобивки, договорени за работниците и служителите. Такава възможност липсва в последния колективен трудов договор от 30.11.2020 г. Правилно обаче СРС е посочил, че съгласно чл. 50, ал. 1 КТ с колективния трудов договор се уреждат въпросите, свързани с трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите. Така сключеният

колективен трудов договор има действие спрямо онези работници и служители, които са членове на синдикалната организация, страна по договора (чл. 57, ал. 1 КТ), както и спрямо работниците и служителите, които изрично са се присъединили към него с писмено заявление до работодателя или ръководството на синдикалната организация, страна по договора (чл. 57, ал. 2 КТ). В този смисъл първоинстанционният съд законосъобразно е заключил, че колективният трудов договор е институт на трудовото право.

Членовете на съвета на директорите нямат качеството на работници или служители. Между тях и дружеството, чието управление извършват, не възниква трудово правоотношение – така Решение № 222/10.05.2019 г. по т.д. № 2972/2017 г. на I Т.О. на ВКС, Решение № 99/30.06.2022 г. по гр.д. № 1773/2021 г. на IV Г.О. на ВКС и др. Отношението, което възниква между членовете на съвета на директорите и управляваното дружество, е мандатното такова. То възниква с решението на общото събрание на акционерите или на едноличния собственик на капитала за избор на съответните лица за членове на съвета на директорите – така Решение № 108/08.10.2015 г. по т.д. № 2263/2014 г. на II Т.О. на ВКС.

Отношението между члена на съвета директорите и дружеството се урежда с писмен договор за възлагане на управлението. Касае се за договор за поръчка, който се регулира от нормите на гражданското и търговското право. Към същия не са приложими разпоредбите на КТ и издадените към него наредби.

Предвид горепосоченото се налага изводът, че членовете на съвета на директорите не могат да се ползват от клаузите на колективния трудов договор, предвиждащи допълнителни права за работниците и служителите в предприятието. Дори в колективния трудов договор на дружеството да се урежда право на допълнителни плащания за членовете на съвета на директорите (пр: за посрещане на Коледа и Великден), то членовете на съвета на директорите не могат да се позовават на тези клаузи. Това следва от обстоятелството, че само общото събрание на акционерите, респ. едноличният собственик на капитала са компетентни да определят възнаграждението, дължимо на членовете на съвета на директорите – така чл. 221, ал. 1, т. 5 ТЗ и Решение № 108/08.10.2015 г. по т.д. № 2263/2014 г. на II Т.О. на ВКС. Колективният трудов договор в предприятието не се сключва от общото събрание на акционерите, респ. едноличния собственик на капитала.

Следователно в случая предвиденото в клаузите на колективните трудови договори, подписани от „Ел Би Булгарикум” ЕАД на 12.02.2015 г., 06.01.2017 г. и 26.11.2018 г., не пораждат права за ответника Б. Б. М. и не могат да служат като основание за получаването на процесните спорни суми като коледни и великденски добавки през исковия период.

Членовете на съвета на директорите могат да се позовават само на онези права, които са предвидени в договора за възлагане на управление в съответствие с решението на общото събрание на акционерите, респ. едноличния собственик на капитала. В представените по делото договори за възлагане на управление липсват изрични клаузи, с които да е уговорено ответникът Б. Б. М. в качеството си на член на съвета на директорите на „Ел Би Булгарикум” ЕАД да получава допълнителни възнаграждения във връзка с коледните и великденските празници.

Дори и да се приеме, че клаузата на чл. 6.3 от договора за възлагане на управление от 17.11.2016 г., в сила до 17.11.2019 г., следва да се тълкува в смисъл, че препраща към клаузите на действалите последователно колективен трудов договор от 12.02.2015 г. и колективен трудов договор от 06.01.2017 г., то отново ответникът Б. Б. не е имал право да получава допълнителни възнаграждения във връзка с коледните и великденските празници. Това следва от обстоятелството, че със самия договор за възлагане на управлението от 17.11.2016 г. е предвидено, че членът на съвета на директорите може да се ползва от социалните фондове и формите на социално обслужване, предвидени с колективния трудов договор в дружеството, само с решение на общото събрание на работниците и служителите. Тоест клаузата на чл. 6.3 от договора за възлагане на управление от 17.11.2016 г. е поставена под условие.

Според чл. 6, ал. 1 КТ общото събрание се състои от всички работници и служители. Ако организацията на труда не позволява функционирането на общо събрание, то по инициатива на работодателя или на работниците и служителите може да се създаде събрание на пълномощниците – така чл. 6, ал. 2 КТ.

По арг. от чл. 6а, ал. 2 КТ общото събрание на работниците или служителите, респ. общото събрание на техните пълномощници, се свиква от работодателя, ръководството на синдикалната организация или по инициатива на 1/10 от работниците или служителите, респ. пълномощниците. Общото събрание може да бъде свикано като орган на трудовия колектив във всяко едно предприятие.

В случая от материалите по делото е видно, че общо събрание на работниците и служителите не е свиквано, респ. липсват взети от същото решения за изплащане на членовете на съвета на директорите на допълнителни възнаграждения за коледни и великденски празници през процесния период.

Доводът на Б. Б. М., че волята на общото събрание на работниците и служителите е била заместена със съгласието на синдикалните организации да се извършат процесните плащания, е несъстоятелен. Видно от представените по делото доказателства, синдикалните организации са цитирали клаузите от колективните трудови договори, но са отправяли предложения до „Ел Би Булгарикум” ЕАД за изплащане на допълнителни възнаграждения за посрещане на коледните и великденските празници само по отношение на работниците и служителите в предприятието. От протоколите от проведените заседания на съвета на директорите на „Ел Би Булгарикум” ЕАД също се установява, че са взети решения за изплащане на допълнителни възнаграждения само на работниците и служителите в дружеството. Както се посочи вече по-горе, членовете на съвета на директорите не са работници или служители в „Ел Би Булгарикум” ЕАД.

В следващите договори за възлагане на управление от 11.10.2019 г. и 29.10.2020 г. липсват клаузи със съдържание сходно на това на клаузата на чл. 6.3 от Договор № 11/17.11.2016 г. за възлагане на управлението. Тоест договорите за управление от 11.10.2019 г. и 29.10.2020 г. изобщо не са допускали ответникът Б. Б. М. да се ползва от уговореното в действащия колективен трудов договор.

Във въззивното производство няма спор, че общата сума от 17 055,51 лева е получена от ответника Б. Б. М. и то именно като плащания по действалите колективни трудови договори във връзка с посрещането на коледни и великденски празници. Не се установява обаче да е имало основание за получаването на тази сума.

Във въззивната жалба не се съдържат други конкретни оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд. Поради това ограниченият въззивен съд съгласно чл. 269 ГПК не следва да извършва по-нататъшна проверка на първоинстанционното решение. В този смисъл е Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС. Следва да се посочи обаче, че при служебно извършената проверка въззивният съд не констатира допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Предвид изложеното според настоящия състав СРС първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната от ответника осъдителна част.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има само въззиваемия „Ел би Булгарикум” ЕАД. Последният е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение, което се определя съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК от съда. Съобразявайки средна правна и фактическа сложност на въззивното дело, проведеното едно открито съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства, вида на предявения иск, както и извършените действия по защита от страна на процесуалния представител, на въззиваемия следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на 100 евро.

Така мотивиран, съдът