Решение № 2099 от 10.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2566/2024 г.

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/. В. гр.д. №2566/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “ДЗИ-О.з.” ЕАД гр.София ЕИК •••• срещу решение №93 от 03.01.2024 г по гр.д.№10751/22 г на СРС, 182 състав; с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.411 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД на ЗАД “А.” гр.София ЕИК •••• сумата от 508, 40 лева представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение „Каско“ и ликвидационни разноски по щета №10017030101579 срещу застраховател по „ГО“ за нанесени имуществени вреди на л.а. „Форд Куга“, с рег. №СВ •••• ВТ, причинени в резултат на реализирано ПТП на 19.01.2017 г. в гр. София по вина на водача на л.а. „Хюндай Санта Фе“, с рег. №СА •••• НК, ведно със законна лихва от 01.03.2022 г до окончателното заплащане на сумата, както; сумата от 154, 93 лева лихви за забава за периода от 1.03.2019 г. до 1.03.2022 г и сумата от 500 лева разноски пред СРС. Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС, което противоречи на събраните по делото доказателства. Не е доказан фактическия състав на регресното вземане на ищеца, а СРС е приел несъществуващ механизъм на ПТП. Не трябва да се кредитира САТЕ, защото същата е изготвена по оспорени от въззивника-ответник писмени доказателства. Длъжностните лица от МВР не са очевидци на инцидента и са съставили констативния протокол само по данни на И.Т., която твърди, че е пострадала при инцидента. Показанията на Т. са непълни и неубедителни и няма данни водачът на л.а. „Хюндай Санта Фе“, с рег.№СА •••• НК да е причинил ПТП. Наказателното постановление по случая не е връчено и не е влязло в сила, а липсва и влязла в сила присъда, която да е задължителна за гражданския съд. Свидетелката Т. се е намирала в залата преди извършване на разпита й, което поставя под въпрос достоверността на показанията й. Трябва да се кредитират показанията на св.М., че не е участвал в процесното ПТП. Неправилно СРС не е допуснал допълнителна САТЕ, която да провери дали при фабричната височина на двете МПС е било възможно да настъпят процесните щети. Въззиваемата страна е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС. Не се твърди от ищеца, че страничното огледало на л.а. „Хюндай Санта Фе“, с рег.№СА •••• НК е било увредено и това не е задължително. Механизмът на ПТП е доказан с показанията на св.Т., констативния протокол на МВР и САТЕ. Не е нарушен чл.171 ГПК, защото двамата свидетели са разпитани в различни заседания. Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 17.01.2024 г и е обжалвано в срок на 23.01.2024 г /по ел.поща/. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС. След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива основания в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС. За да уважи иска СРС е приел от фактическа страна, че не е спорно между страните, че същите са съответно застраховател по „Каско“ и застраховател по „ГО“ на собственика на увредения автомобил и на виновния водач. Според САТЕ механизмът на настъпване на ПТП е следният. На 19.01.2017 г., около 08: 50 часа, лек автомобил „Хюндай Сайта Фе”, с рег.№ СА •••• НК, се движи по ул. „Анна Ахматова“, и в района срещу № 9, водачът предприема маневра изпреварване, при която реализира ПТП със спрелия от дясната му страна лек автомобил „Форд Kyгa”, с рег.№ СВ •••• ВТ, след което напуска мястото на ПТП. Всички увреждания по лек автомобил „Форд Kyгa”, с рег.№ СВ •••• ВТ, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и причинноследствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Форд Kyгa”, с рег.№ СВ •••• ВТ, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 493, 40 лв. Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са в размер между 15, 00 лв. и 25, 00 лв. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Форд Kyгa”, с рег.№ СВ••••ВТ, изчислена на база средни пазарни цени, включително при използване на части от алтернативни доставчици, към датата на ПТП е 489, 80 лв. Според разпитания пред СРС свидетел И.Т. при процесния инцидент управляваният от свидетелката лек автомобил „Форд Куга“ бил на ул.„••••“, когато покрай него преминал друг автомобил, който се движел бързо, и го ударил. В резултат на удара било счупено страничното огледано на автомобила, управляван от свидетелката. Същата запомнила номера на автомобила. Свидетелката заявява, че ул.„••••“ е малка квартална уличка, на която от едната страна има паркирали автомобили и разминаването между две коли става трудно, и когато едната се движи много бързо, и не се съобрази, че трябва бавно да се размине, се получава удар. Според разпитания пред СРС свидетел Г. М. същият живее в гр. София, на ул. „••••“. Свидетелят заявява, че преди години получил призовка от КАТ – гр. София за това, че някой е предявил претенции, че е ударил автомобила му на ул. „Анна Ахматова“. По това време свидетелят шофирал джип „Хюндай Санта Фе“. Свидетелят отишъл в КАТ, дал обяснение, в което казал, че не е имал участие в ПТП, описал, че няма щети по колата, след това и от КАТ - София огледали автомобила и случаят приключил. Свидетелят твърди, че всичките му автомобили винаги са били застраховани в „ДЗИ-О.з.“ АД. Свидетелят не е завеждал щета към застраховател във връзка с този случай. Заявява, че няма спомен някога през живота си да е имал удар с друг автомобил на ул. „Анна Ахматова“ и никога не е имал ПТП на тази улица. Свидетелят твърди, че ул. „Анна Ахматова“ не е много тясна, но обикновено има много паркирали коли и е трудно разминаване на две коли, трябва да се изчакват. Съгласно протокол за ПТП, рег. № 2017-1022-287 съставен по данни на водача на автомобил „Форт Куга“, рег.№СВ •••• ВТ – И.Т., автомобил с рег. № СА •••• НК се движи по ул. „Анна Ахматова“ в посока бул. „Александър Малинов“ и срещу № 9 става участник в ПТП с автомобил „Форт Куга“, ДР № СВ •••• ВТ, и напуска мястото на ПТП. Според декларация от 17.02.2017 г пред КАТ от свидетеля Г. М., на 19.01.2017 г. свидетелят е пътувал с колата си по ул. „Анна Ахматова“, но не е разбрал да е настъпил удар между неговия автомобил и друг автомобил и по неговия автомобил нямало никакви следи от удар. Според наказателно постановление № 17-4332-006030/02.05.2017 г. на Г. М. е наложено административно наказание „глоба“ за това, че на 19.01.2017 г., около 08: 30 ч. при движение по ул. „Анна Ахматова“ в посока към бул. „Александър Малинов“ управлявал л.а. „Хюндай“, с рег. № СА •••• НК и срещу бл.514, поради недостатъчен контрол върху управляваното МПС реализирал ПТП с л.а. „Форд“ с рег. № СВ •••• ВТ, след което не спрял, за да установи последиците от ПТП. Няма данни за връчване на наказателното постановление на Г. М., съответно за влизане на същото в сила. Между страните не се спори, че към датата на ПТП за увредения л.а. „Форд“ с рег. №СВ •••• ВТ е бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „А.”, Клауза - „П“ - Пълно каско, с полица № 0306X0245864 и период на застрахователното покритие 14.10.2016 г. - 13.10.2017 г. Ищецът е заплатил сума в размер на 493, 40 лв. по фактура № 0310050415, издадена „Мото - Пфое" ЕООД за замяна и ремонт на увредения детайл. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства - застрахователна полица, общи условия, възлагателно писмо, фактура, платежно нареждане от 13.03.2017 г. Според СРС при съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства и САТЕ трябва да се приеме, че процесното ПТП е настъпило при движението на автомобил „Санта Фе“ с рег. № СА •••• МК по ул. „Анна Ахматова“, където срещу № 9 водачът реализира ПТП с движещия се от дясната му страна автомобил „Форт Куга“ с ДР № СВ •••• ВТ, което обективно и неизбежно е довело до увреждане на автомобил „Форт Куга“, изразяващо се в счупване на ляво странично огледало за обратно виждане. Водачът на автомобил „Санта Фе“ с рег. № СА •••• напуска местопроизшествието без да спре. Между показанията на св.Т. и св.М. няма противоречие. Твърденията на свидетеля М., че не помни да е участвал в процесното ПТП кореспондират с описаното от свидетелката Т. поведение на водача на лекия автомобил с рег. № СА••••НК, който след като минава покрай управлявания от нея лек автомобил (по това време същият е бил паркиран) и реализира ПТП чрез удар в лявото странично огледало за обратно виждане, продължава движението си без да спре. Според СРС напълно е възможно свидетелят М. да не е възприел настъпването на процесното ПТП, още повече, че щетите от същото се ограничават до лявото странично огледало за обратно виждане на лекия автомобил рег. № СВ••••ВТ. Същевременно обаче фактът, че свидетелят М. не е възприел процесното ПТП и не е спрял за изясняване на последиците от него не представляват обстоятелства, които изключват противоправното поведение и вината за настъпването на ПТП. Според СРС трябва да се кредитират изцяло показанията на св.Т., че именно водачът на лек автомобил рег. № СА••••НК е нанесъл щетите по управлявания от нея лек автомобил. Установява се, че свидетелят М. живее именно на ул. „••••“ и че на 19.01.2017 г. е управлявал лекия си автомобил рег.№ СА••••НК по тази улица (така декларацията от 17.02.2017 г., представена пред КАТ), като тези обстоятелства са в подкрепа на твърденията на свидетелката Т.. Следователно по делото е доказано, че действията на водача на автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег. № СА••••НК съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, установени в чл.20 ал.1 ЗДвП. Деянието на посочения водач е противоправно и в пряка причинна връзка от него са настъпили твърдените увреждания на застрахования при ответника автомобил, а вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Според СРС няма данни за съпричиняване на ПТП от водача на л.а. „Форд Куга“. От показанията и на двамата свидетели се установява, че ул. „••••“ е тясна улица, като предвид паркиралите МПС от едната страна на улицата, разминаването между автомобилите е затруднено. Неоснователно е възражението на ответника за погасителна давност, защото регресните суброгационни искове на застрахователя по „Каско“ се погасяват с изтичане на общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, като давността започва да тече от момента, в който застрахователят изплати обезщетенията на правоимащите лица, а не от момента на настъпване на застрахователното събитие. Ищецът е изплатил обезщетение на 13.03.2017 г, а исковете са предявени на 1.03.2022 г., т.е преди да е изтекъл 5-годишния давностен срок. Решението на СРС е правилно, като водещите му мотивите се споделят и от настоящия съд. Съгласно разпоредбата на чл.411 от КЗ заплатилият вредите застраховател по „Каско“ има правото да възстанови платеното от деликвента или от застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, встъпвайки в правата на увредения. Предпоставките за основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено застрахователно правоотношение между застрахователя и увредения; настъпването на застрахователно събитие – увреждане на застрахованото имущество; възстановяване на вредите от застрахователя; и валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и виновния водач. В случая ищецът е застраховател по „Каско“ и е представил доказателства за настъпването на процесното ПТП и за неговия механизъм – констативен протокол за ПТП, свидетелски показания на св.Т. и св.М. и САТЕ. Ищецът е заплатил за ремонта на увредения л.а. „Форд Куга“, с рег. №СВ •••• ВТ. Законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на св.Т., според които именно водачът на л.а. „Хюндай Санта Фе“, с рег. №СА •••• НК е причинил процесното ПТП като при изпреварване удря спрелия от дясната му страна лек автомобил „Форд Kyгa”, с рег.№ СВ •••• ВТ, като чупи лявото му странично огледало, след което напуска мястото на ПТП. САТЕ потвърждава посочения механизъм на ПТП. Вярно е, че длъжностните лица от МВР не са очевидци на инцидента, но същите са посетили мястото на ПТП и са установили нанесените щети и вероятната причина за настъпването им. Водачът на л.а. „Хюндай Санта Фе“ е нарушил чл.20 ЗДвП и чл.25 ЗДвП за съобразяване с пътните условия и с положението на л.а. „Форд Куга“ при разминаване между двете МПС. Показанията на св.Т. не са „дискредитирани“ поради факта, че същата не е била изведена от съдебната зала преди започване на разпита й. Действително, подобно извеждане от залата е препоръчително и се практикува от съдилищата, без да е изрично уредено в ГПК. Чл.171 ал.1 ГПК предвижда друго задължително изискване - свидетеля да не присъства на разпита на друг разпитан преди него свидетел. Дори да е извършено такова процесуално нарушение, от него не следва, че съответните свидетелски показания са напълно негодни и не трябва да се вземат предвид от съд. Отделно, в случая преди разпита на свидетеля Т. съдът не е извършил процесуални действия и не са протоколирани изявления на страните, които да са повлияли на показанията на свидетеля. Показанията на св.М., че не е участвал в процесното ПТП не трябва да се кредитират. Същите противоречат на декларация от 17.02.2017 г пред КАТ, в която М. признава, че на 19.01.2017 г е пътувал с колата си по ул. „Анна Ахматова“, но не разбрал да е ударил процесния автомобил. Цялостното поведение на св.М. е недобросъвестно, същият е напуснал ПТП, а пред СРС се е явил да свидетелства едва след като съдът е постановил принудителното му довеждане. Самият механизъм на ПТП – удар по странично огледало на спрял автомобил - допуска лесна възможност за напускане на произшествието от виновния водач. Последният е в движение, не е принуден да спре по технически причини и може бързо да се укрие и да избегне гражданска и административно-наказателна отговорност, ако не бъде видян номера му или на място няма видео-заснемане. Без значение е дали наказателното постановление по случая е влязло в сила. Същото така или иначе не е задължително за гражданския съд, а по делото са събрани вече коментираните доказателства. Правилно СРС не е допуснал допълнителна задача на СТЕ, която да изследва и сравни увредените детайли на двете превозни средства. По делото не са представени от ответника данни, вкл.снимков материал за увредените детайли по л.а. „Хюндай Санта Фе“, с рег. №СА •••• НК, а св.М. не признава да е участвал в процесното ПТП. Следователно САТЕ не би могла да извърши оглед и да даде заключение по поставената задача за допълнителна САТЕ от страна на ответника, която задача е допълнително уточнена във въззивната жалба. Налага се изводът, че решението на СРС трябва да се потвърди. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна в размер на 50 лева юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000 лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване. По изложените съображения, СЪДЪТ