Решение № 103 от 4.5.2026 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 438/2024 г.

Производството е образувано по исковата молба на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Е. Н., срещу М. В. К., с ЕГН ••••••••••, с посочен адрес гр. ••••, ж.к. •••••, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответницата съществуването на вземания на ищеца спрямо нея, произтичащи от рамков договор за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта ••••••••• № •••••••••••••, сключен на •••••••• г., както следва: ••••• евро просрочена главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.03.2024г. до окончателното й плащане, за които суми е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1435/2024 г. по описа на РС – Дупница. Претендират се разноските в исковото и заповедното производство. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Изложените в исковата молба твърдения са за това, че с Рамков договор № •••••••••• за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта •••••••••••••от •••••••• г., „Райфайзенбанк България" ЕАД отпуска на картодържателя М. В. К., кредитен лимит в размер на ••••• евро. Процесният договор за банков кредит е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ, по силата на който между страните по делото възникнало валидно кредитно правоотношение. Съобразно условията на договора банката открива разплащателна сметка в евро с IBAN •••••••••• и издава кредитна карта с ПИН код на името на картодържателя, като кредитният лимит се предоставя от банката по разплащателната сметка. Видът на издадената карта с държател ответницата е „•••••••“. Олихвяването се е извършвало ежемесечно, като дължимата възнаградителна лихва се е събирала в края на всеки месец за сметка на кредитния лимит (клауза 34). Използваната сума от кредитния лимит се е олихвявала с лихвен процент 16,8 % на годишна база съгласно клауза 33, като лихвеният процент e определен във фиксиран размер и не е имало процедури за негова промяна. Картодържателят се е съгласил, че дължи месечна погасителна вноска в размер не помалък от минималната погасителна вноска (МПВ) в размер на 5% от общата дължима сума - клауза 41 и 42 от Договора. Срокът за плащане на минималната погасителна вноска (МПВ) се определял съгласно чл. 43 от процесния Договор. На основание клауза 154 от Договора картодържателят се задължава да обслужва редовно и в срок ползваната част от кредитния лимит. Картодържателят усвоявал многократно суми чрез издадената му кредитна карта от средствата, отпуснати по разплащателната му сметка. За периода 02.04.2022 г. до 19.09.2022 г. било налице просрочие на задължението на ответницата по процесния рамков договор от •••••••• г. Изискуемостта на задължението на банката е настъпила с изтичането на крайния срок на погасяване на кредита - 19.09.2022 г., съгласно чл. 48 във връзка с чл. 14 и чл. 178 от Рамков договор № •••••••••• за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта •••••••••• г. като към настоящия момент дължимите по договора суми не са изплатени на ищцовата банка. На 14.07.2022 г. в Търговския регистър било вписано ново наименование на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД - "Кей Би Си Банк България" ЕАД, а „Обединена българска банка" АД е правоприемник на „Кей Би Си Банк България" ЕАД- заличен търговец, който се е преобразувал чрез вливане в „Обединена българска банка" АД. Ищецът предприел действия за принудителното събиране на вземанията си като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на документ, като по образуваното ч.г.дело № 20241510101435 / 2024 по описа на Районен съд - гр. Дупница, били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по силата на които М. В. К. била осъдена да заплати на банката дължимите по Договора суми, заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Образувано било изпълнително дело №760/2024 г. по описа на ЧСИ Е. Х., рег.№ ••• на КЧСИ, по което от ответницата било подадено мотивирано възражение за недължимост на процесните суми. В писмения отговор на ответницата се прави възражение, че рамков договор № ••••••••• за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта ••••••••••• г, сключен с Райфайзенбанк България ЕАД и Регистър на кредитна карта /без дата/ не са подписани от потребителя, поради което и липсва писмено волеизявление от страна на потребителя и законово установената писмена форма като форма за действителност. Прави се възражение, че задълженията по процесния рамков договор, сключен с „Райфайзенбанк България“ ЕАД са погА.и. Сочи, че между същите страни се твърди в друго производство, висящо пред Софийски районен съд, ответницата да дължи на ищеца парични суми по рамков договор № •••••••••••• за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта •••••••••••. ••••••• от •••••••• г., като в чл. 2 от посочения последващ договор било договорено, че предходните съществуващи между страните договори се прекратяват, а отношенията се преуреждат с този договор, респ. - твърди, че отношенията между страните са преуредени с договора от 2020г. Изтъква, че Рамков договор № ••••••••• за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта •••••••••• от •••••••• г. се квалифицира като договор за потребителски кредит под формата на овърдрафт чрез кредитна карта по смисъла на чл.12 от ЗПК, като отделните клаузи от него, както и договорът изцяло, следва да се преценява служебно от съда за съответствие с императивните защитни разпоредби на ЗПК и ЗЗП, които счита да са нарушени. Счита, че процесният договор не съдържа императивното съдържание на чл. 12, т. 8 и т. 9 ЗПК, доколкото в него липсват условията, които са приложими по отношение на лихвения процент, и когато е необходимо, индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и липсва методиката, по силата на която е определен годишният процент на разходите, било то лихвеният процент да е фиксиран или променлив. Счита, че в договора е налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ал. 2 т. 19 от ЗЗП, поради което и заявлението на кредитната институция е основано на неравноправни клаузи. Счита, че процесният договор е изготвен в противоречие с императивната разпоредба на чл. 147 ал.1 от ЗЗП поради липсата на информация относно начина на формиране на ГПР и ГЛП и условията за промяната им; размерът на минималните погасителни вноски по чл.42 от договора и техния падеж предвид разпоредбата на чл.40 от договора, която предоставя два отчетни периода съответно и два падежа съгласно чл. 43 от договора. Счита, че неяснотата и липсата на съществени реквизити на конкретния вид договор в неговата цялост представляват не само неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП, но и водят до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК, за което прави изрично възражение. Уточнява, че в представения договор са включени такси от по 5 или 10 евро за оценка на кредитоспособността и промяна на кредитен лимит, което е недопустимо и противоречи на разпоредбата на чл.10а от ЗПК и представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Допълва, че тези такси не са включени и отчетени при формирането на ГПР, което обосновава неверен посочен такъв в договора, респ. липсата на този императивно нормативно установен реквизит. Счита, че при изчисляването на ГПР по договора с потребителя не са включени и други задължителни разходи за потребителя като такси за откриване и поддържане на банкова сметка, застрахователни премии, такси във връзка с тегления от ATM и плащания на трети лица и други. Прави възражение за наличие на анатоцизъм и капитализация на лихви, доколкото с разпоредбата на чл. 34 във връзка с чл. 33 от договора, се предвижда лихвата да се събира служебно от банката от кредитния лимит, който от своя страна отново се олихвява. Уточнява, че потребителят е платил ••••••• евро при определен кредитен лимит от ••••• евро. Твърди, че посочените в извлечението по чл. 417 от ГПК на ищеца падежи на погасителните вноски са неверни и не съответстват с уговорките в договора в резултат именно на неяснотата относно отчетните периоди. Твърди, че заявеният краен падеж на договора е недоказан, тъй като от разпоредбите на чл.48, вр. с чл. 14 и чл. 178 от договора се установява, че срокът на действие на договора е обвързан със срока на валидност на кредитната карта. Подчертава, че картата, легитимираща кредитополучателя за ползване на уговорения кредитен лимит, е със срок на валидност 3 години, който съгласно чл. 14 изтича в последния ден на месец/година, посочени върху лицевата й страна, като по делото липсват доказателства за датата, на която изтича валидността на кредитната карта. ОС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл. 235 ал. 2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна: Като доказателство по делото е приет Рамков договор № •••••••••• за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта ••••••••, сключен на •••••••• г. между М. В. К., като „картодържател“, и „Райфайзенбанк България" ЕАД. Договорът е подписан на всяка от страниците от ответницата. Съгласно договора банката издава основна безконтактна кредитна карта с чип ••••••• на името на картодържателя с персонален идентификационен номер (ПИН) за използване на кредитен лимит по сметка с IBAN ••••••••••, като за откриване и обслужване на сметката картодържателят не дължи разходи (чл. 1). Картодържателят получава лично издадената му карта и запечатан плик с ПИН (чл. 12), която е със срок на валидност от 3 години, който изтича в последния ден на месеца/годината, посочени върху лицевата й страна (чл. 14). Наличността по сметката може да се ползва от картодържателя само чрез извършване на операции с картата (чл. 16). С картата могат да се извършват следните операции в страната и в чужбина: плащане на стоки и услуги чрез терминални устройства ПОС и импринтер, превод между сметки чрез виртуални терминални устройства ПОС, безналично плащане на стоки и услуги в интернет, чрез факс и телефон,плащане на стоки и услуги в интернет чрез системи за интернет плащания, резервации на хотели и др., плащане на стоки и услуги чрез терминални устройства ПОС в търговски обекти в страната, комбинирано с теглене на пари в брой до 50 лв., теглене в брой чрез терминални устройства АТМ, терминални устройства ПОС и импринтер. Банката събира такса за обслужване на картата в качеството й на платежен инструмент съгласно тарифата на банката, като таксата е годишна (чл. 24). Таксата за обслужване на картата се събира служебно от банката от кредитния лимит или за сметка на неговото надвишение (чл. 25). След края на отчетния период банката изготвя месечно извлечение (чл. 27). Банката разрешава ползване на кредитен лимит по сметката, който страните договорят да бъде в размер на ••••• евро (чл. 31). За ползваната част от кредитния лимит картодържателят заплаща на банката годишна лихва в размер на 16,8 % (чл. 33). Уговорената лихва се начислява върху усвоената част от кредитния лимит за периода от датата на обработване на съответната операция до пълното погашение и се събира служебно от банката от кредитния лимит или за сметка на неговото надвишение. Картодържателят не дължи лихва върху сумата от покупки/плащания на стоки и услуги, ако погаси цялата дължима сума, посочена в извлечението, до уговорения срок (чл. 34). Уговорен е годишен процент на разходите, при следните допускания - при покупка на стоки и услуги на стойност 3 000 лева, със средства от кредитния лимит, изплатени на 12 равни месечни вноски, при лихва в размера по чл. 33 и при следните допълнителни допускания: а/картодържателят погасява задълженията си по кредитния лимит в съответнствие с условията на договора и без забава; и, б/размерът на лихвата и другите разходи по кредитния лимит са неизменни спрямо първоначалният им размер и се прилагат до пълното изплащане на усвоената част от кредитния лимит. В случай, че стойността на покупките/плащанията на стоки и услуги е изплатена в гратисния период, ГПР е 0%. (чл. 35). Всяко извлечение съдържа информация за период, за който се отнася извлечението; актуален кредитен лимит; приложим лихвен процент; извършени операции през отчетния период; начислени лихви и такси; извършени плащания от картодържателя; обща дължима сума по кредитния лимит; дължима минимална погасителна вноска (МПВ); срок за внасяне на МПВ; баланс от предходния отчетен период; разполагаем кредитен лимит (чл. 39). Картодържателят има възможност да избере между два отчетни периода за ползване на картата – от 16-то число на месеца до 15-то число на следващия месеци, или, от 2-ро число на месеца до 1-во число на следващия месец. (чл. 40). Картодържателят дължи месечна погасителна вноска, която е в размер, не по- малък от минималната погасителна вноска (МПВ) и следва да се внесе/преведе по сметката. Банката приема като месечна погасителна вноска всички постъпления по сметката, с изключение на обратни операции. В случай, че картодържателят не погаси пълния размер на МПВ в срок банката може служебно да погаси неплатената част от МПВ от други разплащателни сметки на клиента в Банката, за което картодържателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие. (чл. 41). Минималната погасителна вноска (МПВ) e в размер на 5 % от общата дължима сума (усвоен кредитен лимит с добавени лихви, такси и комисионни), плюс непогА.и МПВ от предходен период, плюс сума на надвишението на кредитния лимит, плюс вноски за разсрочени операции, но не по – малко от 10 лева / 5 евро. Сумата по МПВ не може да бъде по – голяма от общо дължимата сума по кредитния лимит (чл. 42). Срокът за плащане на МПВ е 17 дни след края на отчетния период (чл. 43). Неполученото извлечение не е основание картодържателят да не внесе в срок дължимата МПВ (чл. 44). При изцяло или частично неплащане на МПВ в уговорения срок банката начислява задължение за забава в размер на 10 % на годишна база върху забавената дължима от картодържателя сума (чл. 45). Срокът за ползване на кредитния лимит съвпада със срока на действие на договора, но не по – късно от срока на действие на картата (чл. 48). Погасяването на вземанията на банката от картодържателя се извършва от най – стар отчетен период към по - нов в следната последователност: такси теглене, други такси, лихви, вноски по разсрочени операции; теглене на пари в брой, покупки / плащане на стоки и услуги, други задължения. При наличие на няколко задължения от един и същи вид, първо се погасява най – старото за съответния отчетен период (чл. 49). Непогасяване в срок на задължение води до неблагоприятни последици, вкл. блокиране и/или деактивиране на картата (чл. 50, б. "в"). Банката има право да обяви усвоената и непогА.а част от кредитния лимит, ведно с дължимите такси, лихви и комисионни за изцяло и предсрочно изискуем след писмено предизвестие до картодържателя, в случай че картодържателят не е спазил което и да е условие на договора (чл. 57, б. "а"). Активна е карта, с която картодържателят може да извършва операции (платежни и неплатежни) на терминални устройства АТМ, ПОС и др. (чл. 73). Картата се блокира при неплатени две последователни МПВ (чл. 74, т. "в"). Картодържателят има задължение да заплаща сумите по операциите, дължимите лихви, такси и други разходи на банката, свързани с ползването на картата съгласно договора, като дава своето неотменимо съгласие да бъдат събирани служебно за сметка на кредитния лимит или за сметка на неговото надвишение (чл. 151). Договорът се счита прекратен при изтичане на валидността на картата или при деактивиране на картата на друго договорно основание и при условие, че няма усвоен кредитен лимит или непадежирали вноски по операции, разсрочени на равни месечни вноски (чл. 180). От приет като доказателство по делото Регистър на кредитна карта се установява, че ответницата е получила на •••••••• г. кредитна карта •••••••• с плик с ПИН. Прието като доказателство е и искане от М. В. К. за издаване на кредитна карта ••••••• с лимит ••••• евро, от ••••••••г. По делото е приет като доказателство Рамков договор № •••••••••• за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта •••••••••••••, сключен на •••••••• г. между М. В. К., като „картодържател“, и „Райфайзенбанк България" ЕАД, съгласно който банката издава основна безконтактна кредитна карта с чип ••••••• на името на картодържателя с персонален идентификационен номер (ПИН) за използване на кредитен лимит по сметка с IBAN •••••••••••, /чл. 1/ Банката разрешава ползване на кредитен лимит по сметката, който страните договарят да бъде в размер на •••• евро (чл. 31). Със заявление от 28.03.2024 год. по описа на СРС, ДнРС е бил сезиран от ищеца по реда на чл. 417 ГПК с искане за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, което било уважено с издаването по ч.гр.д. № 1435/2024 год. /приложено в цялост към настоящото/ на Заповед № 856/27.06.2024 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист №870 от 28.06.2024 год. за сумата от ••••• евро, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски, а именно: ••• лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, което вземане произтича от предоставен банков кредит по Рамков договор № •••••••••• за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта •••••••••• от •••••••• г., сключен между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и М. В. К., срещу които от длъжницата е депозирано мотивирано възражение за недължимост по чл. 414 ГПК. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М. В., от което заключение с вх. № 2915/19.06.2025 г. се установява следното: вещото лице е изследвало движението по банкова сметка •••••••••• за период от •••••••• г.- •••••••• г., като е изчислило в приложение 1 следните суми във връзка с усвояването на кредитен лимит и суми по Рамков договор № •••••••••••: погА.и такси 285 евро, такса издаване на кредитна карта 130 евро, плащания при търговци в чужбина ••••• евро, тегления в чужбина 117,01 евро, тегления в България •••• евро, такси за теглене 240,76 евро, плащания при търговци в България ••••• евро, такси ВИП салон 134,40 евро, начислена лихва •••• евро и постъпления по кредитната карта ••••• евро. В приложение № 2 е направена справка за внесени суми и погА.ите с всяка от тях задължение по дата на плащане, съгласно която постъпилите суми в размер ••••• евро /постъпили в периода 30.09.2019 г. – 14.04.2022 г./, са разпределени за погасяване на главница в размер на ••••• евро, възнаградителна лихва в размер на •••• евро, такси в размер на ••• евро и лихва за забава 1,22 евро. Вещото лице е посочило, че към датата на подаване на Заявлението за изпълнителен лист -23.3.2024 г., просрочени са задълженията за периода 02.04.2022 г. до 19.09.2022 г. /крайния срок за погасяване на кредита/, или 6 броя месечни погасителни вноски, като последното плащане по кредита е било на 14.04.2022 г. в размер на 152,04 евро., отразено в извлечението от сметката, обслужваща кредита като „служебно погасяване от ••••••••••“. Посочено е, че задължението към 19.09.2022 г. - крайната дата за погасяване на кредита е в размер на ••••• евро, като към 04.06.2022 г. - датата на исковата молба, и към датата на изготвяне на експертното заключение няма промяна в общия размер на задължението - ••••• евро. Няма данни за извършено погасяване след подаване на исковата молба. Вещото лице е посочило, че в годишния процент на разходите по процесния Договор са включени договореният лихвен процент 16,8%, таксите за издаване на карта - ••• лв. и др. дължими такси и е изчислило, че в случай, че кредитът е ••••• евро, месечни вноски, първоначална такса ••• лв. /••• лв. за издаване + * лв. такса, и месечни такси * лв., ГПР би бил 18,7228 %. Установило е, че начислените обезщетения за забава са, както следва: 1,22 евро на 1.4.2022 г.; 4,94 евро на 1.5.2022 г.; 11,79 евро на 1.6.2022 г. Посочено е, че размерът на задължението се формира на база всички разходи, включително договорната лихва и удържаните такси, намалени с погашението през отчетния период, като възнаградителната лихва е начислявана върху размера на ползваната част от кредита за всеки отчетен период. Изследван е въпросът дали са прехвърляни служебно суми от банковата сметка на кредитната сметка по Рамков договор № ••••••••••• от •••••••• г. /настоящия/ към Рамков договор № ••••••• от •••••••• г. и обратно, като е уточнено, че съгласно извлечение от банковата сметка, обслужваща кредита, както и предоставените месечни извлечения, има две служебни погасявания, както следва: на 18.3.2022 г. в размер на ••• евро и на 14.4.2022 г. в размер на ••• евро, срещу които погасявания е отбелязано “служебно погасяване от ••••••••••“. Подчертано е, че съгласно кредитната карта, издадена по Рамковия договор № ••••••••• се обслужва от банкова сметка с IBAN •••••••••••••••, тоест не съвпадат номерата на сметките. В съдебно заседание от 15.10.2025 г. вещото лице е уточнило, във връзка със сумите, които са внесени и погА.ите с тях задължения, че в Приложение № 2 е посочено движението само по постъпили суми и осчетоводени по видове пера, в т.ч. главница, възнаградителна лихва, такса и обезщетение за забава. Т.е., Приложение № 1 касае цялото движение на разплащателната сметка, вкл. постъпления от други източници и всички видове разходи, които лицето е направило, а в Приложение № 2 са само справка за внесените суми и погА.ите с тях задължения по кредита. В Приложение № 1 били посочени всички удържани такси, в това число такса за издаване на карта, такси за теглене и месечни такси. Експертът уточнява, че в месечните извлечения, които са издадени съгласно договора, в които е посочено цялото движение за периода, като разходвани суми, постъпили суми, приложен Годишен лихвен процент (ГЛП) е видно, че в усвоения кредитен лимит са включени всички направени разходи за сметка на този кредит. В това число, такса за преразглеждане на кредитоспособност, лихва обезщетение за забава, и приложеният процент за всеки месец към цялата сума на усвоен кредит е 16,80%. Изтъкнато е, че по отношение на служебното усвояване на кредитни лимити към кредитна карта, в кредитния лимит, който е олихвяван ежемесечно, са включени всички разходи, които са направени, вкл. такси и лихви, лихви за забава, договорна лихва, т.е., целият усвоен кредитен лимит е взет като главница и върху него е приложен лихвеният процент. Във връзка с двете служебни погасявания /от 18.03.2022г. в размер на ••• евро, с което са погА.и главница, договорна лихва и лихва за забава и другото от 14.04.2022г. в размер на ••• евро, с което са погА.и само лихви, вещото лице е потвърдило, че при тях е посочен номер на банкова сметка, която е различна от разплащателната сметка, обслужвала договора, както и други, ползвани от лицето известни по делото, банкови сметки, за която сметка „••••••••••“ не е посочено на името на кое лице е, като липсват данни, какъв вид сметка е и кой е титулярът. Подчертало е, че по другия рамков договор е посочена друга банкова сметка, т.е по процесния рамков договор е банкова сметка, която завършва на „•••“, а посочената като служебно погасяване, завършва на „•••“, а другият рамков договор завършва на „•••“. Уточнява, че не може да се даде еднозначен отговор на въпроса „каква част от усвоения кредитен лимит е усвоена и върната към датата на падежа на договора“, защото една и съща сума може да бъде усвоявана няколко пъти и през действието на този договор, има възстановявани суми, съответно погасяван кредитен лимит и разполагаемият лимит всеки месец е различен в зависимост от това, какви разходи са правени и съответно, какви суми са внасяни за погасяване на кредита, като са внасяни минималните погасителни вноски, съгласно договора, които се равняват на 5 % от ползвания кредитен лимит. Всички видове такси, включително и за разкриване и обслужване на банковата сметка, таксата за издаване на карта, са участвали като ползван кредитен лимит и върху ползвания кредитен лимит е начислявана договорната лихва в размер на 16,8%. Тъй като всеки месец движението е различно и ползваният кредитен лимит е различен, вещото лице направило приблизително изчисление, колко би бил ГПР, ако кредитът в размер на ••••• евро е с месечни анюитетни погасителни вноски и установило, че ГПР би бил 18,73%, с включени всички тези такси. По делото е изготвено и прието заключение по назначена съдебно-почеркова експертиза вх.№ 3657/06.08.2025г, изготвена от в.л. В. С., от което се установява, че подписите, положени и отразени за „подпис на клиента“, „картодържател" и вдясно, под отпечатания текст върху ксероксните копия на рамков договор № •••••••••••• за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта •••••••• от •••••••• год., сключен между Райфайзенбанк (България) ЕАД, гр. София и М. В. К., за получаване безконтактна кредитна карта /лист 11 до лист 19 от делото, фото - 1 до 18/, върху Регистър на кредитна карта, че същата е получила кредитната карта, ведно с ПИН-код. /лист 20 от делото, фото - 39/ и искане за издаване на кредитна карта от 14.08.2019 год./лист 96 от делото, фото - 49 и 41/ са на М. В. К.. С оглед оспорване на това заключение от ответницата е назначена тройна съдебно графологична експертиза, изготвена от вещите лица А. Г., С. А. и А. А., въз основа изследване на оригиналите на рамков договор № ••••••••••• от •••••••• г и регистър на кредитна карта, и копие на искането за издаване на кредитна карта, предвид липса на оригинала му, поради изтекла давност за съхранението му. От заключението с вх. №1249/12.03.2026 г. на тройната експертиза се установява, че изследваните подписи за „картодържател" от Рамков договор № ••••••••••• и тези за „клиент" в Регистър на кредитна карта са изписани от М. В. К., а изследваният подпис от Искане за издаване на кредитна карта/14.08.2019 година е копие на подпис, който е изписан от М. В. К.. При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи: Пред ОС Кюстендил са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. По допустимостта: Предявеният установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК е процесуално допустим. Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК, след като срещу издадената в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1435/2024 г. на РС – Дупница, е постъпило в срок мотивирано възражение от длъжника. Спорът се концентрира върху съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като съгласно константната практика, включително Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съществуването на вземането се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес. Разгледан по същество, искът е частично основателен. Заявеното от ответницата възражение, че Рамков договор № •••••••• от •••••••• г. и свързаните документи не са подписани от нея, е неоснователно. От заключенията на приетите по делото единична и тройна съдебно-почеркови експертизи се установява по безспорен начин, че подписите, положени за „картодържател“ върху всяка страница от договора, както и върху Регистъра за получаване на картата и Искането за издаване на кредитна карта, са изпълнени от ответницата М. К.. С това е спазено изискването за писмена форма за действителност по чл. 430, ал. 3 от ТЗ и чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Твърдението, че задълженията по процесния договор са погА.и или преуредени с последващия Рамков договор № •••••••••••• от •••••••• г., също е неоснователно. За да е налице обективна новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД, е необходимо страните да са имали ясно изразено намерение (animus novandi) старият дълг да бъде погА. и заменен с нов, различен по предмет или основание, като тази воля трябва да е изрична и недвусмислена, а не да се предполага. В случая, от събраните доказателства не се установява такава воля. Двата договора обслужват различни кредитни лимити (••••• евро срещу •••• евро), различни видове карти и се обслужват от различни банкови сметки (IBAN •••••••••• и IBAN •••••••••). Заключението на съдебно-счетоводната експертиза потвърждава, че няма данни за прехвърляне на суми между сметките, обслужващи двата договора, което би индикирало рефинансиране или новация. Следователно, двете правоотношения са съществували паралелно и независимо едно от друго, както е прието в съдебната практика при липса на animus novandi. От така събраните доказателства съдът приема, че между страните е възникнало облигационното правоотношение, като съгласно процесния договор в държане на ответницата е била предадена кредитна карта заедно за ПИН за ползването й, а ответницата е извършвала безкасови плащания и тегления от банкомат на суми в брой чрез картата, с което многократно е усвоявала сумата по кредитен лимит от ••••• евро. За да направи тези изводи, съдът взема предвид безспорното между страните обстоятелство, че ответницата е извършвала погасявания по сметката, открита по картата. Изрично процесуалният представител на ответницата – адв. М., в отговора на исковата молба посочва, че ответницата е извършвала погасявания на суми по сметката, в размер по-голям от предоставения кредитен лимит от ••••• евро. При това щом са извършени погасявания от страна на ответницата по сметка, която е била открита по повод процесния договор за кредит, следва, че ответницата е извършвала операции - плащания на стоки и услуги и/или теглене на суми от банкомат, със средствата по картата, защото в противен случай не би имала основания да внася суми по картата. Съдът, на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК и Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи и за съответствието на договора с императивните норми на потребителското право. Процесният рамков договор има за предмет предоставяне на револвиращ кредит чрез кредитна карта, който следва да се погасява на месечни вноски. Поради това той се квалифицира като договор за потребителски кредит под формата на овърдрафт по смисъла на чл. 3, ал. 2 и чл. 9, ал. 1 от ЗПК, за който се прилага специалният режим на чл. 12 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от същия закон. В настоящия случай съдът констатира наличие на нарушения, водещи до недействителност на процесния договор. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респ. чл. 12, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва задължително да съдържа годишния процент на разходите (ГПР), изчислен към момента на сключването, като изрично се посочат взетите предвид допускания по начина, определен в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. За договори за кредит под формата на овърдрафт (какъвто е договорът за кредитна карта), Приложение № 1, т. 3, буква „е“ изисква ГПР да се изчисли при допускане, че общият размер на кредита (лимитът) е усвоен изцяло и за целия срок на договора (или за три месеца, ако срокът е неизвестен). В процесния договор (чл. 35) ГПР е посочен процент на ГПР 18,16 % т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. ГПР, обаче, е определен въз основа на допускания, които не кореспондират на вида и параметрите на договора – представителен пример за покупка на стоки на стойност •••• лева, изплатени на 12 равни месечни вноски, при реално договорен револвиращ лимит от ••••• евро. Това несъответствие е в пряко противоречие с целта на закона и императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респ. чл. чл. 12, ал. 1, т. 9 ЗПК и лишава потребителя от ясна и разбираема информация за действителната икономическа тежест на кредита. По-същественото е, че при формирането на ГПР не са включени всички разходи, които потребителят е задължен да направи, като например таксите за оценка на кредитоспособността (5 или 10 евро), които същевременно са в противоречие и с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, такси за теглене от АТМ и др. Това е в пряко противоречие с целта на закона – да се предостави на потребителя ясна и пълна информация за реалното оскъпяване на кредита, за да може да направи информиран избор. Разминаването между договорно уговорения ГЛП (16,8%), допусканията за ГПР и заключението на вещото лице (което изчислява различен ГПР от 18,7228% при включване на такси за издаване и обслужване) допълнително доказва, че начинът на формиране на ГПР не е представен по ясен и разбираем начин. Постоянната практика на ВКС приема, че дори формалното посочване на ГПР, ако не отразява всички разходи или е базирано на неясни допускания, е равносилно на липсата му и води до недействителност на договора. В допълнение в договора са налице и нищожни и неравноправни клаузи. Клаузата на чл. 34 от договора, която предвижда начислената възнаградителна лихва да се събира служебно от кредитния лимит, който от своя страна също се олихвява (чл. 33), представлява анатоцизъм (лихва върху лихва). Това е забранено в отношения с потребители и прави клаузата нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД като противоречаща на закона (чл. 10, ал. 3 от ЗЗД). Вещото лице по ССЕ потвърждава, че целият усвоен кредитен лимит, включително начислени лихви и такси, е третиран като главница и върху него е прилаган лихвеният процент. Същевременно таксите за оценка на кредитоспособност (5 или 10 евро) противоречат на императивната забрана по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която не допуска събиране на такси за действия, свързани с управление на кредита. Неяснотата относно формирането на ГПР и падежа на минималните погасителни вноски (поради два възможни отчетни периода по чл. 40) прави съответните клаузи неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, тъй като не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от договора. Поради изложените нарушения на императивни разпоредби, и в частност на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 12, ал. 1, т. 9 от ЗПК, настоящият състав счита, че процесният Рамков договор № •••••••••• от •••••••• г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. Чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК представлява разликата между реално усвоените от потребителя суми (главница) и всички извършени от него плащания, независимо от начина, по който кредиторът ги е разпределил. Разпределението на плащанията, извършено от банката съгласно Приложение № 2 към ССЕ (••••• евро към главница, а остатъкът към лихви и такси), е ирелевантно, тъй като се основава на недействителния договор и неговите нищожни клаузи като съдът не е обвързан от това разпределение и следва да приложи пряко последиците на чл. 23 от ЗПК. Относно размера на усвояваните по кредитната карта суми, респ. извършените плащания от ответницата съдът цени заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице М. В., от което се установява следното: за периода на действие на договора ответницата е извършила множество усвоявания под формата на плащания при търговци и тегления в брой, чиято обща стойност (без лихви и такси) възлиза на ••••• евро, а общата сума на всички извършени от ответницата плащания (погашения) е ••••• евро. Следователно, дължимата чиста стойност на кредита се изчислява като от общо усвоената главница се извадят всички извършени плащания: ••••• евро (усвоени) - ••••• евро (платени) = ••••• евро. Това е размерът на действителното задължение на ответницата към ищеца. Определеното задължение от ••••• евро, е неправилно, тъй като е съобразено с недължими поради недействителността на договора лихви и такси и с невалидното им разпределение. Предявеният установителен иск се явява основателен за сумата от ••••• евро, ведно със законната лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД, считано от датата на подаване на заявлението в съда – •••••••• г., до окончателното плащане. В останалата част до претендирания размер от ••••• евро, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По разноските: С оглед изхода на спора и частичната основателност на иска, разноските следва да се разпределят между страните съразмерно на уважената и отхвърлената част от претенциите, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение, издадена в предходно заповедно производство, вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ищеца,съобразно уважената част от претенцията, се следват разноски за заповедното производство в размер на ••• евро /с равностойност ••• лв./. В първоинстанционното производство от страна на ищеца, съгл. представен списък на разноски по чл. 80 /л.248 от делото/, се претендират разноски: ••• лв. държавна такса, ••• лв. депозит за извършена съдебно счетоводна експертиза и ••• лв. юрисконсултско възнаграждение, или общо ••• евро /••• лв./. С оглед изхода от делото и съобразно уважената част от претенцията в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на ••• евро / с равностойност ••• лв./. В първоинстанционното производство от страна на ответницата съгл. представен списък на разноски по чл. 80 /л. 245 от делото/ се претендират разноски: ••• лв. за депозит съдебно счетоводна експертиза, ••• лв. депозит за съдебно графологична експертиза, •••• лв. депозити за тройната съдебно графологична експертиза и •••• лв. адвокатско възнаграждение съгласно приложен договор за правна помощ /л. 244 от делото/, или общо •••• евро /с равностойност •••• лв./. С исковата молба от страна на ищеца е заявено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение с искане за намаляването му до минималния по Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа размер, което съдът намира за неоснователно, доколкото претендираното от ответника адвокатско възнаграждение е под визираното в наредбата минимално с оглед материалния интерес по делото, като освен това се вземат предвид и видът и обемът на извършената работа. С оглед изхода от делото и съобразно отхвърлената част от претенцията в полза на ответницата следва да се присъдят разноски в размер на •••• евро /с равностойност •••• лв./ Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд