Решение № 6 от 15.1.2024 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 528/2023 г.

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК. Постановено е Решение № 70/ 04.08.2023 година на Луковитския районен съд по гражданско дело № 4/2022 година по описа на същия съд, с което е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявения по реда на чл. 422 ГПК от Потребителна кооперация Кооперация „В.Т. – потребителна кооперация“, ЕИК 000274130, със седалище и адрес на управление •••, представлявана от И. Д. И., действаща чрез адв. Р. М., иск за установяване спрямо ответницата И. П. И. с ЕГН •••••••••• от •••, представлявана от адв. Ж. Ж., че има парично вземане от нея в размер на 19 919, 69 лв., произтичащо от Акт за начет Р-6079/2016, съставен от финансов ревизор на Централния кооперативен съюз (ЦКС), въз основа на който на основание чл. 417 ГПК в полза на ищеца била издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №445/21 по описа на Районен съд Луковит. Присъдени са и направените разноски. Постъпила е въззивна жалба вх. № 3209/25.08.2023 г. от Кооперация „В.Т. - потребителна кооперация, ЕИК 000274130 и седалище и адрес на управление: •••, представлявано от И. Д. И., чрез процесуален представител адв. Р. М. срещу решение № 70/04.08.2023 г. по гр.д. № 4/2022 г. на РС- Луковит, в която се излагат подробни съоръжения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Моли съдът да постанови решение, с което отмени първоинстанционното такова, като признае за установено, че ответникът И. П. И., ЕГН ••••••••••, дължи на Кооперация „В.Т. –потребителна кооперация", ЕИК 000274130, представлявано от И. Д. И. сума в размер на 19919, 69 лева, представляваща начет на материалноотговорно лице от липса на стоково-парични ценности по Акт за начет Р - 6079/ 2016, вх. № 14 от 13.06.2016 год. по входящия дневник на ПК „В.Т."- с. Д., обл. Ловеч, съставен от В.Н.В. - финансов ревизор при Централен кооперативен съюз, Главна дирекция „Финансов контрол" гр. София, производство приключило с мотивирано писмено заключение изх. № 94-00-109 от 11.07.2016 г. след даване на обяснения от ревизираното лице, изпратено на проверяваната организация и начетеното лице, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, като им бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции, както и направените в заповедното производство и по изпълнително дело 156/2021 по описа ДСИС при PC Луковит. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 3813/17.10.2023 г. от И. П. И., ЕГН 06233036, със съдебен адрес: чрез адвокат Ж. Г. Ж., САК, в който оспорва подадената въззивна жалба като счита, че решението на РС-Луковит е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено изцяло. Счита, че не са налице твърдените от въззивника пороци на първоинстанционното решение, тъй като счита, че първоинстанционният съд пълно и в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Моли съдът да отхвърли подадената от ищеца въззивна жалба като неоснователна и да потвърди изцяло решението на РС-Луковит, като й бъдат присъдени направените разноски за въззивната инстанция. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Представени са писмени становища. От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 4/ 2022 г. по описа на Луковитския районен съд, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за установено следното: По повод подадено от Кооперация „В.Т. – потребителна кооперация“ с. Д., обл. Ловеч, заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на акт за начет № Р - 6079/ 2016, съставен от финансов ревизор на Централния кооперативен съюз (ЦКС) – документ по смисъла на т.8 чл. 417 от ГПК, е издадена Заповед № 317/ 16.07.2021г. по ч.гр.д. № 445/ 2021 г. за сумата 19 919.69 лева, ведно със законната лихва от 09.07.2021 година до изплащане на вземането. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е подадено възражение от длъжника и с разпореждане № 1268/ 01.12.2021 година съдът е указал на заявителя да установи вземането си. Съобщението е връчено на 07.12.2021 година и в срока по чл. 415 от ГПК е предявена настоящата искова молба. Безспорно установено по делото е, че И. П. И. е работила като магазинер в магазин на Кооперация „В.Т. – потребителна кооперация“ в с. Д., обл. Ловеч •••, съгласно трудов договор №5/ 12.10.2009 година и като такъв е материално-отговорно лице по см. на чл. 23 от ЗДФИ, тъй като е имала задължението да приема, съхранява, продава и отчита поверените й стоково- материални ценности. Със Заповед № 1/ 01.03.2026 година на основание чл. 327, т.2 от КТ трудовият й договор е бил прекратен. Легитимацията на въззивната кооперация се установява при служебно извършена справка в търговския регистър, съгласно разпоредбата на чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ. Със Заповед № 87/ 06.06.2016 година на Председателя на ЦКС, Главна дирекция „Финансов контрол”, на основание чл.63, ал.1 и 2 от Закона за кооперациите е възложена тематична проверка и да състави акт за начет на Кооперация „В.Т. – потребителна кооперация“ в с. Д. към КС Ловеч. Проверката е обхванала период от 01.10.2009 година до 17.06.2016 година. Съставен е акт за начет №Р – 6079/ 13.06.2016 година, в който е констатирано, че е налице е разлика в по-малко (липса) в размер на 19 919.69 лева, за която И. П. И. носи пълна имуществена отговорност, ведно със законната лихва до окончателното изплащане. В акта е отбелязано, че от счетоводните данни се установява, че на 03.10.2009 година приема от В.Ц.Б. стокова наличност за 3 473.80 лева, която се явява начално салдо да следващия период. В периода 03.10.2009 година до 26.02.2016 година същата е получила по документи нови стоки за 332 711.72 лева, което отговаря на счетоводните записвания в кооперацията по сметки 401 „Доставчици“ и 304 „Стоки в търговията“. По счетоводни данни разхода за периода е 306 985.16 лева. При извършена на 20.02.2016 година инвентаризация са намерени авансово платени доставки 693.70 лева, редовни стоки 5 346.35 лева и стоки за брак 8.40 лева, т.е. всичко 6 048.45 лева, при отразено текущо салдо 29 270.04 лева, т.е. 23 221.59 лева липса. С ПКО № 43/ 01.03.2016 г. начетеното лице е внесло 3 448.48 лева, с което е намалена липсата на 19 919.69 лева. Към акта за начет е съставено заключение, а за извършената проверка е изготвен ревизионен доклад. В него е констатирано, че в Кооперацията не са извършвани периодично инвентаризации в нарушение на глава четвърта от Закона за счетоводството, поради което и предходната ревизия през 2011 г. не е успяла да направил стоково-парична проверка на хранителния магазин. Акта за начет е връчен на 16.06.2016 година на начетеното лице, за което е съставен констативен протокол. На 29.06.2016 година са дадени писмени обяснения от И. И., в които е посочила, че не е възможно да има такива големи липси и да бъде установено каква е причината за това. Приложено е писмо от ЦКС, ГД „Финансов контрол“ изх. № 94-00-109/ 11.07.2016 година до И. П. И., с което същата е уведомена за съставения акт за начет и заключение. Заключението на финансовия ревизор, е че по Акта за начет не са постъпили писмени обяснения или възражения, поради което потвърждава констатациите. В хода на първоинстанционното производство изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза съгласно, което през процесния период 03.10.2009 година до 26.02.2016 година в обекта са заприходявани хранителни стоки и др. стоки за бита на база фактурите и стокови разписки, в които се е определяла продажната цена, като с така определените стойност в стоковите разписки И., като МОЛ се е задължавала. Приемните документи за получените стоки са описвани в Стоково-паричен отчет, изготвян два пъти месечно, а сумите от продадените стоки са отчитани чрез „Отчет дневни продажби“. В отчета за дневни продажби са включвани, както маркираните на касов апарат суми от продажби, така и протоколи за брак, листове за размяна на стоки, безкасови продажби и протоколи от преоценки. В него се съдържат данни за наличност на стоки (стойностно) в началото на периода, стойност на доставените стоки по продажни цени, стойност на продадените стоки, намалението на наличността по други причини и наличност на стоки в края на периода. Постъпилите отчети, заедно с придружителните първични документи към тях са осчетоводявани в задължаване и заверяване на с/ка 304 „Стоки в търговията“ по аналитичната партида на МОЛ И.. По този начин в края на всеки петнадесетдневен период е била известна стойностно наличността от стоки на обекта. Счетоводна сметка 304 "Стоки в търговията" е водена само стойностно. Цялото счетоводство е водено чрез ръчна обработка на счетоводната информация, без счетоводна програма. Водени са счетоводни регистри за всяка счетоводна сметка, изготвяна е главна книга за всеки отделен период. Експертът е посочил, че по отношение на това осчетоводяване са спазени действащите към този период Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти. За периода, през който И. е работила в магазина, повече от шест години не е правена инвентаризация и в този смисъл счетоводството на Кооперацията не е водено редовно, налице е нарушение на изискването да се извършва инвентаризация най-малко веднъж в годината. Експертът е констатирал същата липса, която е отразена и в акта за начет. Установената липса е осчетоводена по счетоводна сметка 442 „Разчети по липси и начети“ по аналитичната партида на И.. Определянето на естествените фири по смисъла на чл. 29 ЗДФИ в процентно съотношение изисква аналитична отчетност за всеки отделен вид стока с данни за количество по видетове стоки и дати на постъпването им в магазина, като начисляването им се прави с установяване на липси за съответния вид стока при инвентаризации. В конкретния случай поради липсата на аналитична отчетност по видове стоки и дати на престояването им в магазина за процесния период, който е повече от шест години, не могат да бъдат установени естествените фири за стоките в обекта. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че фири не са начислявани. При бързо развалящи се стоки, каквито са хранителните, инвентаризацията обичайно се прави на всеки три месеца, като съгласно действащото законодателство инвентаризацията е най-малко веднъж годишно. Установената липса по стойност 25 751, 88 лв., според експерта, е изключително голяма за малък селски магазин и не може да остане незабелязана, макар и при липсваща инвентаризация. Ако е водено аналитично счетоводство, крайният стойностен резултат ще е същия, но ако има стоки, подлежащи на бърза развала биха могли да се начислят фири съгласно Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при съхраняването и транспортирането им. В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Й. Ц.М. и Н. Д. Н.. В показанията си св. Й. М. посочва, че е работила в другия магазин на селото, в който ревизии са извършвани на шест месеца или веднъж годишно. Бързо развалящи се продукти, като колбаси и зеленчуци се зареждали в малки количества. При бракуване записвали брака и се приспадал при ревизията, като ако има брак, всеки ден е бракувано. Свидетелката Н. Н. посочва, че законова на една година се извършват ревизии, но твърди, че в Д. сами си решавали кога да правят ревизия. Тя като счетоводител е обръщала внимание, че наличността в магазина расте и трябва да се прави ревизия, но лицето което отговаряло за ревизиите и председателя, на което получавала отговор, че първо трябва да се съберат вересиите. Вересиите не се отчитали счетоводно, тъй като нямало как де се записват продажбите с отложено плащане. В обясненията си законния представител на кооперацията признава, че има практика да се дават стоки на вересия, като И. И. водила тетрадка за това. Твърди, че две години преди напускането на И. престанали да дават стоки на вересия. При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана по следните съображения. Актът за начет е изготвен от компетентен орган – Дирекция „Финансов контрол” на ЦКС, предвид на това, че съгласно чл. 63 от Закона за кооперациите, финансов контрол на кооперациите се извършва по реда на ЗФДИ. При наличие на условия за търсене на пълна имуществена отговорност по този закон, финансовите инспектори съставят акт за начет, срещу който начетените лица могат да направят писмени възражения в 14 дневен срок след връчване на акта. Фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното - чл.22 от ЗДФИ. В конкретния случай актът е съставен по надлежния ред, като е оспорен от начетеното лице без конкретика. Предвид законоустановената оборима презумпция чл. 22, ал.5 от ЗДФИ – ответникът носи доказателствената тежест да установи липсата на причинена от него вреда. За оборване на така установената законова презумпция за истинност на фактическите констатации в АН, следва да бъдат представени доказателства, които при пълно главно доказване следва да установят, в конкретния случай, че няма липси, че са в по-малък размер или са налице други обстоятелства, които изключват имуществената отговорност на И.. В настоящия казус с отговора на исковата молба ответницата – въззиваема в настоящото производство се е позовала на изтекла погасителна давност, оспорени са и всички констатации по акта за начет, като се твърди, че не е подкрепен с доказателства, ревизията е извършена след прекратяването на трудовото й правоотношение и не й е дадена възможност да представи доказателства или да даде разяснения. На първо място възражението за изтекла в полза на ответника погасителна петгодишна давност по чл. 27 от ЗДФИ е неоснователно, предвид на установеното в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, спиране на давностните срокове считано от 13.03. до 14.05.2020 година. Съгласно разпоредбата на чл. 27 от ЗДФИ имуществената отговорност, включително лихвите, се погасяват с изтичане на 5-годишна давност от деня на причиняването на вредата, а ако този ден не може да се установи - от деня на открИ.ето й. В случая видно от доказателствата по делото липсата е установена на 13.06.2016 година, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е входирано на 09.07.2021 година, като с оглед двумесечното спиране на давностните срокове, вземането не е погасено по давност. Действително ревизията е извършена след прекратяване на трудовия договор на И. И., но проверката е за периода пред който тя е била в трудови правоотношения с ищцовата кооперация. Резултатите от проверката са били връчени на И., като същата е направила общо възражение, без конкретика и доказателства. От събраните в хода на пръвоинстанциното производство писмени и гласни доказателства се установява, че счетоводството в кооперацията е водено стойностно и в този смисъл, дори да е имало фактически основания за приспадане на естествените фири по смисъла на чл. 29 ЗДФИ, то поради липсата на аналитична отчетност по видове стоки и дати на престояването им в магазина за процесния период, същите не могат да бъдат установени. В обекта липсват данни за всеки отделен вид стока за количество по видовете стоки, дати на постъпването им в магазина, за да се установи периода на престояването им, предвид изчисляването в процентно отношение по реда на Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при съхраняването и транспортирането им. От депозираните свидетелски показания е видно, че са давани стоки и на вересия, за които ответницата е водила тетрадка, но такова твърдение от нея няма в отговора на исковата молба, такава не е представена при връчването на заключението за извършената финансова ревизия, нито в исковото производство, такава не е установена и от вещото лице. Установеното от назначената съдебно-счетоводна експертиза потвърждава констатациите на ревизионния акт и акта за начет. В този смисъл законовата презумпция за истинност на фактическите констатации в АН не е оборена по несъмнен начин. При това положение следва да бъде ангажирана имуществената отговорност на ответника-въззиваем в настоящото производство, предвид на това, че в периода тази липса е допусната в периода в който тя е била на работа в ищцовата кооперация и е била магазинер в проверявания обект и като такава е имала качеството на МОЛ по смисъла на чл. 23 от ЗДФИ. При горните съображения решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което да се признае за установено по предявения по реда на чл. 422 ГПК от Кооперация „В.Т. – потребителна кооперация“, ЕИК 000274130, със седалище и адрес на управление •••, представлявана от И. Д. И., действаща чрез адв. Р. М., против И. П. И. с ЕГН •••••••••• от •••, че има парично вземане от нея в размер на 19 919, 69 лв., произтичащо от Акт за начет Р-6079/2016, съставен от финансов ревизор на Централния кооперативен съюз (ЦКС), въз основа на който на основание чл. 417 ГПК в полза на ищеца била издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№445/21 по описа на Районен съд Луковит. При този изход на процеса И. П. И., следва да заплати на Кооперация „В.Т. – потребителна кооперация“, ЕИК 000274130 на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 3 601.35 лева, представляващи 2 400 лева адв. хонорар за заповедно и първоинстанционно производство, и 1 201.35 лева д.т. за всички инстанции и заповедно производство. По отношение на претендирания адв.хонорар във въззивната инстанция, който договорен размер е 1000 лева, но не са представени доказателства за плащането му, в този смисъл същият е недоказан и искането за присъждането му следва да бъде оставено без уважение. Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд