Решение № 4369 от 16.5.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 932/2023 г.

Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.145 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Делото е образувано по жалба на Н. Т. М., [ЕГН], с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], чрез адв. А. П., против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001622000698-091-001 от 05.12.2022 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 73 от 07.03.2023 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, в частта за допълнително установени задължения за годишен за авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. в размер на 333, 72 лв. и лихви – 155, 75 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018г. в размер на 1 938, 61 лв. и лихви – 708, 19 лв. и за 2019г. в размер на 178 лв. и лихви – 46, 93 лв.; задължения за ДДС за периода от 12.07.2017г. до 02.12.2021г. в размер на 167, 89 лв. и лихви – 60, 03 лв.; вноски за ДОО за 2019 г. в размер на 994, 56 лв. и лихви – 335, 16 лв.; вноски за ЗО за 2019 г. в размер на 537, 60 лв. и лихви – 181, 16 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2019 г. в размер на 336 лв. и лихви – 113, 23 лв., изменен в частта за допълнително установени задължения за годишен за авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г. от 891, 93 лв. на 754, 41 лв. и лихви от 325, 83 лв. на 275, 59 лв. и за 2019 г. от 537, 44 лв. на 455, 65 лв. и лихви от 141, 69 лв. на 116, 20 лв.; вноски за ДОО за 2017 г. от 745, 38 лв. на 455, 27 лв. и лихви от 401, 60 лв. на 230, 47 лв. и за 2018 г. от 1 131, 84 лв. на 1 018, 66 лв. и лихви от 479, 65 лв. на 438, 27 лв.; вноски за ЗО за 2017 г. от 432, 10 лв. на 263, 93 лв. и лихви от 232, 80 лв. на 133, 62 лв. и за 2018 г. от 611, 81 лв. на 550, 63 лв. и лихви от 259, 28 лв. на 236, 92 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2017 г. от 270, 06 лв. на 164, 95 лв. и лихви от 145, 52 лв. на 83, 51 лв. и за 2018 г. от 382, 38 лв. на 344, 14 лв. и лихви от 162, 04 лв. на 148, 06 лв. и мълчаливо потвърден в частта за декларирани, но невнесени задължения за вноски за ДОО за 2020 г. в размер на 1 042, 32 лв., дължими с прилежащи лихви в размер на 246, 53 лв.; за вноски за ЗО за 2020 г. в размер на 576, 73 лв., дължими с прилежащи лихви в размер на 140, 97 лв.; за вноски за ДЗПО – УПФ за 2020 г. в размер на 352, 14 лв., дължими с прилежащи лихви в размер на 83, 29 лв. В жалбата се навеждат доводи за материалноправна и процесуална незаконосъобразност на оспорения РА, както и за неправилно приложение на чл.122 от ДОПК. Твърди се, също така, че от страна на приходната администрация не са събрани доказателства, които да доведат до категоричния извод за произхода на източниците на доходи и подлежат ли доходите на облагане с данъци и задължителни осигурителни вноски. Оспорват се и изводите в насока получени приходи от Н. М., като се твърди, че получените приходи от наем неправилно са отнесени като доход по чл.26 от ЗДДФЛ. Възразява се и по отношение така определените по реда на чл.122 от ДОПК задължения, включително и определената основа по реда на чл.124а от ДОПК за задълженията за ЗОВ. Твърдят се и допуснати съществени процесуални и материални нарушения, водещи до необосновани и незаконосъобразни изводи и констатации вследствие на което, са вменени неправомерно данъчни тежести за данъци и осигуровки. Прави се и възражение за неспазен срок за извършване на ревизионното производство. Допълнителни доводи се излагат в представени по делото писмени бележки. Иска се отмяна на акта и се претендират разноски по делото, съобразно представен списък. Ответната страна – Директор дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" - Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. К., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение по доводи, изложени в представената по делото писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ревизионният акт, обект на настоящото производство, е обжалван в предвидения за това процесуален срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който е счел същият за законосъобразен в потвърдената и изменената част. Така постановеният от приходния орган резултат и подаването на жалбата, в рамките на установения в закона срок, по повод на която е образувано настоящото производство, налагат извода за нейната ДОПУСТИМОСТ. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001622000698-020-001 от 11.02.2022 г. е възложена ревизия на жалбоподателя, обхващаща следните видове задължения: - годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г.; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2020 г.; ДДС за периода от 01.01.2017 г. до 02.12.2021 г.; ДОО за самосигуряващи се лица за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г.; Здравно осигуряване за самосигуряващи се лица - от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г.; Универсиален пенсионен фонд за самосигуряващи се лица - от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г., като е определен краен срок за завършване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е редовно сторено по електронен път на 25.02.2022 г. ЗВР от 08.01.2022 г. е изменена със Заповед № Р-16001622000698-020-002 от 18.05.2022 г. и ЗВР № Р-16001622000698-020-003/17.06.2022 г., като и двете заповеди са връчени на РЛ по електронен път. Със Заповеди № Р-16001622000698-023-001/18.07.2022 г. и Р-16001622000698-143-001/21.09.2022 г. ревизионното производство е спряно и съответно възобновявано. В срока по чл.117, ал.1 ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001622000698-092-001/10.10.2022г. От страна на ревизираното дружество е депозирано заявление с вх.№ РД-20-6592/27.10.2022г. за удължаване на срока за подаване на възражение, същата е уважена, като срокът е определен до 25.11.2022 г. В така определения нов срок е постъпило възражение. В срока по чл.119 ал.2 от ДОПК компетентният орган по приходите е издал обжалвания в настоящото производство Ревизионен акт № 16001622000698-091-001/05.12.2022г., които по жалба на РЛ с решение № 105/24.03.2023г. на контролния орган е потвърден и изменен, в частта за допълнително установени задължения за годишен за авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., ведно с прилежащите лихви; за допълнително установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г., ведно с прилежащите лихви; за допълнително установени задължения за данък върху добавената стойност за периода от 12.07.2017 г. до 02.12.2021 г., ведно с прилежащите лихви; за допълнително определени ЗОВ за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., ведно с прилежащите лихви. Съдът констатира, че с обжалвания РА са вменени като задължение вноски за ЗОВ за 2020 г., ведно с прилежащите лихви, в която част РА е мълчаливо потвърден с решението на горестоящия административен орган. Следва обаче да бъде уточнено, че не се касае за допълнително установено задължение за данък или ЗОВ, а за посочено от самия жалбоподател задължение за авансови вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО по декларации, което не е разчетено с бюджета. Предвид несвоевременно заплатеното задължение, с обжалвания РА се определени акцесорни задължения за лихви, дължими за период, посочен в справка за начислени лихви /лихвени листове на л. 49 гръб – 50; л. 51 гръб – 52 и л. 54/. С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК по делото са представени заповеди: № РД-09-849/10.05.2021г. (ведно с Приложение №1 към нея), № РД-09-1979/30.09.2021г. (ведно с Приложения №1 и №2 към нея) и № РД-09-2514/29.11.2021 г. и № РД-09-2202/07.12.2022г., издадени от териториалния директор на НАП – Пловдив. Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 във вр. чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация. От фактическа страна съдът намира за установено следното: Н. Т. М. е данъчно задължено лице на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията. Ревизираното лице е едноличен собственик на капитала на „НАРТ - М“ ЕООД и „НАРТ - ММ“ ЕООД, управител и съдружник в „ГЕОНЕД“ ООД. За периодите на ревизията семейството на лицето, по смисъла на §1, т. 2 и т. 3 от ДР на ДОПК се състои от Р. И. М. - съпруга и две непълнолетни деца. Относно констатациите по ЗДДФЛ Извършената ревизия по ЗДДФЛ е за периода 2017 г. - 2020 г. Като местно физическо лице Н. Т. М. е данъчно задължено лице на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията. Ревизираното лице (РЛ) е едноличен собственик на капитала на „НАРТ - М“ ЕООД и „НАРТ - ММ“ ЕООД. Управител и съдружник е в „ГЕОНЕД“ ООД. С Протокол № Р-16001622000698-ППД-002/11.03.2022 г. са присъединени всички представени и събрани документи при извършена проверка за установени факти и обстоятелства (ПУФО) приключила с Протокол № П-16001620185277-073-001/16.09.2021 г. След извършената ПУФО на Н. Т. М. е връчена покана № П-16001621 175835-999-01/18.10.2021 г. за деклариране на получените доходи за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. от лицето в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. През 2022 г. са подадени от РЛ ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г., 2019 г. и 2020 г.. като са декларирани доходи в Приложение № 4 - доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество. След извършен анализ на получени отговори и постъпвалите средства по банковите сметки на Н. М. е установено, че по сметки на РЛ са получавани преводи от платформи за плащания и резервации - •••.COM. Получавани са приходи от нощувки, предоставени от обект в [населено място], [улица]. Представен е Договор за наем от 08.01.2017 г., сключен с М. Н. Р. за отдаване под наем на недвижим имот – къща, находяща се в [населено място], [улица]. Доходите от дейността по краткосрочно отдаване на къща за гости, постъпили по банковите сметки на лицето, са: за 2017 г. - 3 665, 54 лв., за 2018 г. - 7 647, 59 лв. за 2019 г. - 5 450, 90 лв. и за 2020 г. в размер на 2 271, 58 лв. Предвид изложеното, органите по приходи са направили извод, че така получените суми от Н. М. през периода 2017 г. - 2020 г. представляват доходи от извършване на дейност по занятие и попадат в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Направен е извод, че получените приходи подлежат на облагане като търговски сделки по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ. Въз основа на това е установено, че в резултат на получените от ревизираното лице парични суми от нощувки, са формирани доходи, които за 2017 г. не са декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, а за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. са некоректно посочени в подадените декларации. В РА е посочено, че на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, ако физическото лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, доходите от стопанската му дейност се облагат по реда на глава пета. раздел II от закона, т.е. смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и следва да се облагат с 15 на сто данък съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Облагаемият доход от извършваната дейност като търговец е определен по реда на чл. 122 от ДОПК като от установените при ревизията укрити приходи от осъществяваната дейност са приспаднати дължимите ЗОВ. Върху така определената данъчна основа е изчислен дължимият данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ ведно с прилежащите лихви. В хода на ревизията е установено, че Н. М. е внасял парични средства в банковата си сметка, извършвал е разходи за придобиване на МПС, за придобиване и подобрение на недвижими имоти в режим на СИО. като е реализирал минимални доходи през ревизирания период. В хода на ревизионното производство на лицето са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице. в които са изискани данни относно размера на разполагаемите парични средства в началото на всеки период, но такива не са представени. Балансът на паричните средства е изготвен на база представените документи от лицето и получени документи от други източници. В резултат на извършения анализ, ревизиращият екип е преценил, че за ревизирания период направените разходи от лицето превишават декларираните и получени средства, съответно налице е доход с неустановен произход за 2018 г. в размер на 14 386, 65 лв. За така определения във връзка с чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК доход, органите по приходите са определили обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, подлежаща на облагане с данък. Установено е, че Н. М. не е декларирал доходи от прехвърляне на права и имущество за 2018 г. и 2019 г. Констатирано е, че през 2018 г. ревизираното лице е продало МПС, придобито чрез покупка през период по-малък от една година, като същото се отнася и за 2019 г. Определена е годишна данъчна основа за 2018 г. и 2019 г. за доходи от прехвърляне на права или имущество по чл. 33 от ЗДДФЛ. На база гореописаните обстоятелства органите по приходите са изчислили годишна данъчна основа по периоди, като сбор от декларираните и обложени източници на приходи от страна на лицето и установените при ревизията. Върху така изчислените годишни данъчни основи са определени задълженията на РЛ. Относно констатациите по КСО и ЗЗО Допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски на Н. М. за периода 2017 г. - 2019 г., в качеството му на самоосигуряващо се лице, са в резултат на установения осигурителен доход по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а от с.з. Авансовите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО са определени върху минималния месечен размер на осигурителния доход съгласно ЗБДОО - за 2017 г. - 460.00 лв., за 2018 г. - 510, 00 лв. и за 2019 г. - 560, 00 лв. За 2018 г. са установени и окончателни осигурителни вноски. Размерът на осигурителните вноски е определен съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от КСО (за ДОО - за фонд „Пенсии“ - 13.8% за 2017 г., 14, 8% за 2018 г. и 2019 г.) и чл. 157 ал. 1, т. 1, б. „в“ от КСО (за ДЗПО - УПФ 5%). На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от 330 и чл. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година е определен размерът на задължителната здравноосигурителна вноска (8%). Относно констатациите по ЗДДС Ревизията по ЗДДС е за периода от 01.01.2017 г. до 02.12.2021 г., през които Н. Т. М. не е бил регистрирано лице по ЗДДС, като с Акт за регистрация по ЗДДС № 160422103746327/25.11.2021 г., връчен лично на лицето с Протокол № 1691988/03.12.2021 г., е извършена регистрация на Н. Т. М. на основание чл. 97а. ал. 1 от ЗДДС. считано от 03.12.2021 г. В хода на ревизията, органите по приходите са установили данни за укрити приходи доходи от извършвана търговска дейност от РЛ - туристически услуги, свързани с предоставяне на недвижим имот - къща в [населено място], [улица]за краткосрочно настаняване в стаи за гости. За дейността си ••• получава процент от сумата от наема. След удръжка на собствената си комисионна, ••• превежда остатъка по личната банкова сметка на Н. Т. М. с номер BG44UNCR7000152227993361 в „Уникредит Булбанк България“ АД. След анализ на всички постъпили средства по банковата сметка на Н. М., органите по приходите установили, че за ревизираните данъчни периоди РЛ е получавало преводи от платформа за плащания и резервации [интернет адрес] - контрагент ••• IRELDND с VTN IE9827384L, свързани с нощувки, предоставени от гореописания обект. Във връзка с така извършваната дейност, РЛ е получавал посреднически услуги от чуждестранни контрагенти (•••), които са облагаеми. В РД е посочено, че съгласно чл. 82, ад. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3. ад. 1.5 и 6. Посочено е също така, че съгласно чл.82, ал.2 от ЗДДС, когато доставчикът е задължено лице, в случая •••, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната (нощувката е в България) и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставки на услуги – когато получателят е ДЗЛ, т.е. от РЛ, като получател на услугата. Като получател на тези посреднически услуги, за РЛ възниква задължение за регистрация по л. 97а, ал. 1 от ЗДДС. В случая, Н. М. е следвало да подаде заявление за регистрация, не по-късно от 7 дни преди датата на издаване на инвойса за комисионната или полученото плащане, което не е направено. Във връзка с гореизложеното, от органите по приходите е с обжалвания РА на основание чл. 102, ал. 3 от ЗДДС е определен дължим ДДС в общ размер на 167.89 лв. за данъчни периоди от 16.07.2017 г. до 02.12.2021 г., както и прилежащи лихви на основание чл. 175 от ДОПК в общ размер 60, 03 лв. По КСО и ЗЗО. Предмет на обжалване са допълнително установените задължения за осигурителни вноски за ДОО, за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (ДЗПО - УПФ) и за ЗО като самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. При извършена проверка в информационната система на НАП от органите по приходите е установено, че през ревизирания период Н. М. е едноличен собственик на капитала и управител на „НАРТ-М“ ЕООД с ЕИК 160071177 и „НАРТ-ММ“ ЕООД с ЕИК 203522062 (настоящо име „ЕСТРЕЙТ СТРОЙ“ ЕООД), съдружник в „ГЕОНЕД" ООД с ЕИК 160071177. Установено е, че лицето няма регистрация като едноличен търговец или като лице, упражняващо свободна професия. Подадена е декларация по чл. 1. ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), в която е декларирано упражняване на трудова дейност и начало на осигуряване за инвалидност като собственик на „НАРТ-М" ЕООД, считано от 01.01.2020 г. С декларации обр. 1, съгласно изискванията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н - 13/2019 г., във връзка с чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са декларирани дните в осигуряване, осигурителният доход и размерът на осигурителните вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО - УПФ за Н. М. като самоосигуряващо се лице за периода от м.01.2020 г. до м. 12.2020 г. С декларация обр. 6 (чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н - 13/2019 г., във връзка с чл. 5. ал. 4. т. 2 от КСО) са подадени данни за сумите за дължите авансови осигурителни вноски за 2020 г. При ревизията е установено, че декларираните осигурителни вноски за 2020 г. не са внесени. От „АЛ-ИМПОРТ“ ЕООД, „РЕМСТРОЙ ИТД“ ЕООД и „ИНДУСТРИАЛ РЕМОНТ СТРОЙ“ ЕООД са подадени уведомления по чл. 62 от КТ за сключени и прекратени трудови договори с Н. М., в които е осигуряван на основание чл. 4. ал. 1, т. 1 и чл. 127 от КСО и чл.40, ал. 1, т. 1 от 330, съответно за периодите м.03.2018 г. - м. 12.2020 г., м. 04.2017 г. и м.05.2017 г. - м. 12.2020 г. В хода на ревизионно производство, въз основа на събраните доказателства и извършен анализ, че за периода 2017 г. - 2020 г., РЛ е извършвало търговска дейност без регистрация като едноличен търговец. Чрез онлайн платформа с домейн [интернет адрес] е предоставял услуги свързани с краткосрочно настаняване в стаи за гости в недвижим имот, находящ се в [населено място], ул., , П. Р. С.“ №11. Въз основа на събраните доказателства за извършване на икономическа дейност са констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и на основание чл. 124. ал. 1 от ДОПК на лицето е връчено уведомление, че осигурителният доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски ще бъде определен по реда на чл. 124а от ДОПК, във връзка с чл. 122 - 124 от същия кодекс. След извършен анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК в ревизионното производство е установен облагаем доход от упражнявана трудова (стопанска) дейност като ЕТ в размер на 3 665, 64 лв. за 2017 г., 7 647, 59 лв. за 2018 г., 5 450, 90 лв. за 2019 г. и 2 271, 58 лв. за 2020 г. Установеният размер на облагаемия доход по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК е приет като осигурителен доход на лицето за посочените периоди. На основание чл. 124а от ДОПК. във връзка с чл. 6, ал. 8 от КСО и ал. 9 от КСО (за 2018 г.), чл. 157 от КСО и чл. 40. ал. 1, т. 2 от ЗЗО са установени задължения за ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване и прилежащи лихви на основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК. В хода на съдебното производство е изслушана и приета с възражения от ответната страна съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, за изготвянето на която, вещото лице е използвало всички приложени по делото документи. Така в експертизата вещото лице е представило в табличен вид преводите от ••• IRELAND по години и по месеци; представени са в табличен вид и доходите от трудови правоотношения по години. Направен е анализ и на направените от Н. Т. М. разходи за електрическа енергия, ВиК, телевизия, интернет и телефон за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. Същите са показани подробно в табличен вид в Таблица 3.1 по вид разход по периоди и общо за съответната година. Изчислен е дължимия данък по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ и размера на задължителните осигурителни вноски, в т.ч. за ДОО и ДЗПО /УПФ/, здравните вноски и дължими лихви за невнесени в срок до 10.10.2022 г. суми, по периоди от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. и от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. В заключението периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. не е обект за установяване на задължения съгласно Решение № 73 от 07.03.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП”, [населено място] при ЦУ на НАП. Също в табличен вид е представен размера на дължимия данък по периоди от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.; от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.; от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. Облагаемият доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество се определя, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи, като не се вземат предвид направените от Н. М. разходи. Според заключението, размерът на дължимия ДДС върху стойността на удържаната от платформата ••• комисиона за периода от 01.01.2017 година до 02.12.2021 година е правилно изчислен. Експертът е установил, че е допусната е грешка за период юни 2018 година, при преизчисляване на сумата в размер на 13, 53 евро по курс на БНБ е посочена стойност от 30, 37 лева вместо 26, 46 лева. Експертизата е внесла съответната корекция. Дължимият ДДС върху стойността на удържаната от платформата ••• комисиона за периода от 01.01.2017 година до 02.12.2021 година 167, 13 лева, лихва 59, 72 лева. Лихвата е изчислена за периода от 15.08.2017 г. до 05.12.2022 г. и възлиза на обща стойност 226, 85 лева. В съдебно заседание са разпитани като свидетели лицата А. Р. Е. и К. Д. С. – Г.. От показанията на свид. Едгарян се установява, че познава Н. Т. М. от 4 годишна възраст. Знае къде живее, тъй като са съседи. Свидетелят живее на перпендикулярната [улица], а жалбоподателя живее на [улица]. Знае разпределението на къщата. От улицата се влиза директно в стая, която е спалня, с масичка, с кухненски бокс, с баня и тоалетна вътре. Това е като първи етаж на къщата. След това по стълбите нагоре на 2 етаж, където има по-голяма стая, с по-голяма кухня, пак баня и тоалетна, пак със спалня. След това е първи жилищен етаж, където има огромен хол с трапезария, с още едно помещение, такова в което играят децата, кухня голяма, баня и тоалетна и перално помещение. След това има стълби пак нагоре, горе са три спални, баня, тоалетна и коридор. От показанията на свид. С. – Г. се установява, че познава Н. М., израснали са заедно. През целия период са живели на едно и също място. От 2017 г. до 2021 г. той живее на адрес [улица]. Свидетелят сочи, че къщата на М. е на 4 етажа. Според Г. разполага с 5 спални, всеки етаж си има баня и тоалетна. Къщата е достатъчно голяма. На 1 етаж има стая с кухненски бокс и с баня и тоалетна, на втория етаж се пада двора, отстрани има стая с кухня, тоалетна и баня, на 3 етаж има огромен хол с кухня, баня и тоалетна, на 4 етаж има три спални, баня и тоалетна. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи: За определяне на данъчната основа в конкретния случай е използван анализ на относимите критерии по чл.122 ал.2 от ДОПК. Посочените критерии, техният подбор и анализ не се оспорват с конкретни възражения. Използваните критерии, са в резултат на анализ на събраните доказателства в хода на ревизията и се базират на факти, които не са спорни по делото. С оглед на приетите по делото и кредитирани от съда доказателства, се стига до извода, че правилно са определени относимите към жалбоподателя критерии, които са послужили при определянето на данъчната основа за облагане. Определената по този начин данъчна основа ще се различава в определена степен от реално осъществените данъчни фактически състави, но това е в резултат на действията, респективно бездействието на ревизираното лице. Важното е, вследствие на конкретните обстоятелства да се определят относимите към ревизирания субект критерии в конкретния случай, с крайна цел установяване по възможност обективна данъчна основа за облагане с конкретния данък. Следва да се има предвид и действието на презумпцията по чл.124 ал.2 от ДОПК, съгласно която, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Следва да се посочи също така, че определянето на данъчната основа при ревизията при особени случаи по чл.122 от ДОПК е производство, което включва в себе си поредица от действия в определена последователност, изразяващи се в установяване на факти, даващи основание за приложение на посочените разпоредби, възможност на ревизираното лице за становище и представяне на доказателства, обсъждането им и изследване на необходимите критерии, които са относими към формирането на данъчната основа към конкретния данъчен период по ЗДДФЛ поотделно. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя, който при условията на пълно и насрещно доказване следва да установи твърдените от него факти и обстоятелства, с които да опровергае фактическите констатации в акта. В тежест на жалбоподателят е да обори констатациите на органа по приходите със съответните доказателства. В случая, безспорно се доказа от събраните писмени доказателства, че жалбоподателят е получавал редовно суми през процесните периоди чрез парични преводи от [интернет адрес] от нощувки, предоставени от обект в [населено място], [улица], което се установява от банката, в които жалбоподателят има открита банкова сметка – „Уникредит Булбанк“ АД. При това положение правилно приходните органи са установили, че жалбоподателят извършва търговска дейност по смисъла на ТЗ, тъй като доходите на жалбоподателя за ревизирания период са основно от извършени услуги за предоставяне на стаи за подслон и настаняване, което представлява търговска дейност по смисъла на чл.1 ал.1 т.1 от ТЗ, а именно: - отдаване под наем през ревизирания период на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица]чрез платформата [интернет адрес] и е получавал доходи от тази дейност. Съгласно чл. 286, ал. 2 от ТЗ, търговски са и сделките по чл.1 ал.1 от ТЗ, независимо от лицата, които ги извършват. В случая се доказва, че доходите от дейността по краткосрочно отдаване на стаи за гости, постъпили по банковите сметки на лицето чрез посочените по-горе финансови инструменти, представляват доходи от извършвана дейност по занятие и попадат именно в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ТЗ. От събраните писмени доказателства се установява, че извършените услуги по предоставяне на стаи за гости от жалбоподателя, са извършени през процесния период 2017 г. – 2020 г. При това положение са налага извода, че са налице доходи от стопанска дейност като ЕТ и следва да се облагат с 15% данък, съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, съответно в подадените ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, приложение № 4 неправилно са декларирани доходи от отдаване под наем на имущество, които са облагаеми с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ с данък 10%. На следващо място, относно наличието на предпоставките по чл.122 ал.1 т.1, т.2 и т.4 от ДОПК е необходимо да се отбележи следното: приходните органи са анализирали събраните при ревизията и проверката писмени доказателства и са формирали извод, че до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; налице са укрити приходи/доходи – за лицата, които извършват туристическа дейност и получават посреднически услуги от чуждестранни контрагенти възниква задължението да декларират доходите си, прилагайки разпоредбата на чл. 26 ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ и липсата не представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч води до невъзможността за установяване на основата за данъчно облагане - няма спор, че лицето не е водило счетоводна отчетност. Именно изложените обстоятелства са наложили провеждане на ревизия по особения ред на чл.122 от ДОПК, поради което съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че липсват основания за провеждане на ревизия по особения ред на ДОПК. В резултат на извършения анализ на всички събрани доказателства, писмени обяснения, извършени проверки в различни институции, органите по приходите са установили задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. /за последните два отчетни периода задълженията са намалени с решението на горестоящия административен орган/, ведно с прилежащите лихви. При това положение, и във връзка с правилното разрешаване на текущия административноправен спор, в случая, на първо място, ще следва да се съобразят следните нормативни текстове: Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на ревизионния акт. Изложеното по-горе, налага да се приеме, че ревизионното производство е образувано и съответно, ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите. Както ревизионният доклад, така и ревизионният акт са съставени в предвидената за това форма. Следва, в случая да се констатира и това, че от представените по делото доказателства се установява, че ЗВР и заповедите за изменение на ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи. Отделно от това, всички протоколи от извършени проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства, което, от своя страна, налага извода, че органите на приходната администрация са съобразили принципите за обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за установяване задълженията за данъци на лицето. В тази насока, като неоснователни, следва да се констатират оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на развилото се ревизионно производство, обуславящи извод за незаконосъобразност на ревизионния акт, още повече, че конкретни доводи в тази насока не се излагат. Впрочем, дори и в случая да се приеме, че са налице нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, то това обстоятелство, само по себе си, не обуславя незаконосъобразността на ревизионния акт, като краен резултат, тъй като съдът в настоящото производство действа при условията на чл.160 от ДОПК и е задължен да разреши материалноправния спор по същество, с оглед събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, действайки вместо органа по приходите, като провери наличието на всички материалноправни предпоставки за определяне на задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. Предвид на това, дори и при констатиране на процесуални нарушения, допуснати в ревизионното производство, съдът няма правомощието да отмени РА, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения. На следващо място, съдът намира, че данъчната основа правилно е определена по реда на чл.122 ал.1 и ал.2 от ДОПК, а не по общия ред. Няма нарушение на процедурата по чл.124 от ДОПК. На данъчно задълженото лице е изпратено уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК. За част от ревизирания период ЗЛ не е подало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и не декларирало получени доходи. Относно ЗДДФЛ: На основание чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ, ако физическото лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, доходите от стопанската му дейност се облагат по реда на глава пета, раздел втори от закона, т. е., смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. В случая, се налага изводът, че доходите на жалбоподателя са от продажба на услуга – отдаване на стаи за подслон и настаняване, като тази продажба е основна търговска дейност за Н. М.. Тези доходи не са декларирани по чл.50 от ЗДДФЛ. Получените приходи от установените продажби подлежат на облагане като търговски сделки по чл.28 ал.1 от ЗДДФЛ. При това положение, правилно приходният орган е приел, че доходите от установената стопанска дейност следва да се облага по реда на чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ. Тук е необходимо да се отбележи, че в случая се касае до извършване на хотелиерска дейност чрез предоставяне на места за настаняване, съгласно изискванията на Закона за туризма /ЗТ/, като дейността се извършва от самото физическо лице, както и, че хотелиерската дейност изцяло отговаря на изискванията на чл.61з от ЗМДТ. В този случай физическите лица за доходи от патентна дейност се облагат с патентен данък при условията и по реда на ЗМДТ (чл.14 ал.4 от ЗДДФЛ). За облагане с патентен данък по реда на глава втора, раздел VI „Патентен данък“ от ЗДМТ при хотелиерската дейност е необходимо да са изпълнени следните изисквания, посочени в чл.61з ал.1 от ЗМДТ: - извършване на патентна дейност, свързана с предоставяне на „средства за подслон и места за настаняване с не повече от 20 стаи и 2 звезди (т.1 на Приложение № 4), дефинирана в §1 т.27 от ДР на ЗМДТ; - оборот за предходната година до 50 000 лв. и липса на регистрация по ЗДДС, с изключение на частичните регистрации за ВОП по чл.99 и чл.100 ал.2 от с. з. Патентният данък се определя за стая според местонахождението на обекта и е в рамките от 25 до 250 лв. Конкретният размер на патентния данък се определя от съответния Общински съвет в общината по местонахождението на обекта. Това е едната възможност. Втората е, извършване на дейност в средства за подслон и места за настаняване, съгласно ЗТ, с не повече от 20 стаи, категоризирани 1 и 2 звезди и приходи за предходната и текущата година до 50 000 лв., но при ползване на посреднически услуги за намиране на гости на •••. Именно тази е хипотезата в настоящия казус. В случая, услугите се ползват от лицето и фактурата от ••• се издава на ФЛ. В тази връзка е необходимо да се отбележи следното: - ползване на услуги от ••• изисква частична регистрация по чл.97а от ЗДДС. В този случай, доколкото е налице регистрация по ЗДДС, имайки предвид разпоредбата на чл.61з от ЗМДТ, лицето не може за извършваните хотелиерски услуги да се облага с патентен данък по реда на ЗМДТ. При липса на възможност за облагане с патентен данък, съгласно чл.14 ал.4 от ЗДДФЛ, облагането следва да е по реда на ЗДДФЛ. Вариантите са два: - първият – доколкото се извършва хотелиерска дейност по смисъла на ЗТ (не се получава пасивен доход от наем по договор за наем за определен срок от физическо или юридическо лице) и лицето на предоставя стаи в обитавано от него жилище, то се приема за търговец по смисъла на чл.1ал.1 т.13 от ТЗ и на основание чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ се облага по реда, приложим за ЕТ, т. е. следва да води счетоводство; да определя облагаем доход по реда на ЗКПО; да попълва Приложение № 2 от ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и съответно, формираната данъчна основа се облага с 15 на сто данък. Втори вариант- при условие, че лицето предоставя стаи на туристи в обитавано от него жилище, то разпоредбата на чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ не е приложима, тъй като лицето не се счита за търговец на основание чл.2 т.3 от ТЗ, както и на основание чл.113 ал.2 от ЗТ. Затова, след като не отговаря на условията за облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ, то се облага по реда на ЗДДФЛ, по който се облагат доходи от наем описани в т.1, т. е. прилага се разпоредбата на чл.31, чл.32 и чл.44 от ЗДДФЛ. Легалната дефиниция на понятието „обитавано жилище“ липсва в ТЗ, но се съдържа в §1 т.87 от ДР на ЗТ – обитавано жилище е жилището, в което лицето, извършващо хотелиерство, живее и то е неговият настоящ адрес по адресна регистрация. Предвид изложеното, съдът намира, че в хода на съдебното производство, от страна на жалбоподателя, не се ангажираха доказателства, които да оборят констатациите на органите на приходната администрация. Няма спор, че жалбоподателят е отдавал под наем през ревизирания период недвижими имот, находящ се в [населено място], [улица], чрез платформата ••• и че е получавал доходи от тази дейност. Предвид изложеното и последно сочените обстоятелства, съдът намира, че по отношение на жалбоподателя следва да намери приложение вторият вариант на облагане, а именно – при условие, че лицето предоставя стаи на туристи в обитавано от него жилище, то разпоредбата на чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ не е приложима, тъй като лицето не се счита за търговец на основание чл.2 т.3 от ТЗ, както и на основание чл.113 ал.2 от ЗТ. Затова, след като не отговаря на условията за облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ, то се облага по реда на ЗДДФЛ, по който се облагат доходи от наем описани в т.1, т. е. прилага се разпоредбата на чл.31, чл.32 и чл.44 от ЗДДФЛ. И това е така, тъй като твърденията на жалбоподателя, че обектът е основно жилище в режим на СИО, са неправилни и необосновани. Това е така, независимо, че лицето има адресна регистрация на [улица], тъй като не се доказа, че Н. М. и семейството му обитават жилището на този адрес, независимо от дадените от свидетелите показания. Това, че последните свидетелстват, че лицето е живяло на адреса, не означава, че живее там и към настоящия момент. Предвид изложеното, правилно годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец е определена по реда на чл.26 ал.1 във връзка с чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ. Правилно установеният облагаем доход е намален със сумите за ЗОВ. Определеният дължим данък, с прилежащите лихви, по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за процесните години, е правилно определен. В този смисъл, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че получените от М. доходи неправилно са определени от ревизиращия екип като доходи от стопанска дейност, съгласно чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ. По отношение определения размер на дължимия данък по реда на чл.46 от ЗДДФЛ, съдът намира за необходимо да посочи следното: - съгласно чл.37 ал.1 т.12 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облагат доходи от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, с изключение на доходите от замяна по чл.38 ал.5. Размерът на окончателния данък е 10% съгласно разпоредбата на чл.46 ал.1 от ЗДДФЛ (действаща разпоредба, ДВ, бр.105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.), а съгласно чл.65 ал.1 от същия закон данъкът се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице, платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода. Това означава, че, когато платецът на доходите по чл.37 ал.1 т.12 от ЗДДФЛ е предприятие или самоосигуряващо се лице - негово е задължението за удържане и внасяне на окончателния данък. При наличието на горните съображения, съдът намира, че обжалваният РА, в частта за определените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017, 2018 и 2019 г. е правилен и законосъобразен. По отношение констатациите за допълнително определен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. и 2019 г. в жалбата не се съдържат конкретни възражения и в хода на съдебното обжалване не се ангажират доказателства за опровергаването им. В този смисъл, съдът намира, че обжалваният РА, в тази му част също е правилен и законосъобразен. Относно ЗДДС: В настоящия казус безспорно се установи, че жалбоподателят попада в хипотезата на извършване на дейност в средства за подслон и места за настаняване, съгласно ЗТ, с не повече от 20 стаи, категоризирани с 1 и 2 звезди и приходи от предходната и текущата година до 50 000 лв., при ползване на посреднически услуги за намиране на гости на •••, както и, че услугите пряко се ползват от лицето и фактурата от ••• се издава на физическото лице. При това положение, когато ФЛ не е регистрирано по ЗДДС и във връзка с настаняването ползва посреднически услуги от чуждестранни доставчици (•••), за това лице възниква задължение за регистрация по ЗДДС за целите на услугите – чл.97а от ЗДДС. Регистрацията е предварителна – преди получаването на посредническата услуга или преди плащането на същата. Заявление за регистрация следва да се подаде не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие). Данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък и приложимата ставка е 20%. Регистрацията по чл.97а от ЗДДС изисква ежемесечно подаване на СД и отчетни регистри. Особеното при тази регистрация е, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит (включително за получената посредническа услуга). Не се облагат с ДДС приходите от настаняването. От друга страна е необходимо лицето да следи облагаемия си оборот (приходите от настаняването), тъй като подлежи на задължителна регистрация при оборот над 50 000 лв. по чл.96 ал.1 от ЗДДС. Възможно е обаче, да се направи регистрация по общия ред пожелание – чл.100 ал.1 от ЗДДС. При такава хипотеза (регистрация по чл.96 ал.1 и по чл.100 ал.1) лицето начислява данък за получени услуги от чуждестранни контрагенти (•••) приложима е ставката от 20%, ползва право на приспадане на данъчен кредит, както за тези услуги, така и за стоки и услуги, свързани с настаняването. В този случай, на облагане ще подлежи и настаняването със: - а/ ставка от 9%, ако има удостоверение за категоризация на туристическия обект; - б/ ставка от 20% при липса на категоризация. За целите на облагането с ДДС няма разлика в третирането, ако лицето обитава предоставяното на туристите жилище. Следва да се отбележи още и, че съгласно чл.102 ал.3 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки, за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходи. За осъществените облагаеми доставки не е начислен ДДС в съответствие с разпоредбите на чл.86 от ЗДДС. Предвид гореизложеното, на основание чл.102 ал.3 т.2 от ЗДДС във връзка с чл.86 от с. з., правилно и законосъобразно органите извършили ревизията са приели, че като получател на посреднически услуги, за ревизираното лице възниква задължение за регистрация по чл.97а ал.1 от ЗДДС, в случая лицето не е подало заявление за регистрация в срок, поради което дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми ВОП и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подали заявление за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Горните изводи се подкрепят и от събраните по делото доказателства, приложени към отговора на Ирландската данъчна администрация, от които се установява, че удържаните комисионни, посочени в таблицата към отговора се съдържат фактури и те съвпадат по стойности с посочените размери в колона „host fee“, и именно тези суми, преобразувани в лева, са обложени с 20% ставка ДДС за съответния период. Определеният с ревизионния акт ДДС за внасяне е дължим заедно с начислените лихви за закъснение по периоди съгласно чл. 1 от ЗЛДТДПДВ. Т. е. правилно с РА правомерно е начислен ДДС в сочения размер и са определени прилежащите лихви. Предвид събраните документи и изложеното в РА, е установено, че лицето е извършвало дейност редовно, по занятие, а не еднократно и инцидентно, свързана с предлагане на места за подслон и настаняване. В този смисъл ревизиращия орган е счел, че облагаемият доход следва да се формира по реда на чл.26 ал.1 от ЗДДФЛ. Тук е мястото да се посочи, че съдът кредитира заключението на вещото лице дотолкова, колкото са правилни математическите изчисления и доколкото същата е категорична, че лицето следва да бъде обложено с данък по чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ. Отделно от това следва да се отбележи също така, че с експертизата са изготвени различни варианти при изчисляване на данъчната основа и дължимия от лицето данък, но от една страна, нито един от случаите не е приложим в настоящия казус, а от друга, всеки вариант сочи наличие на укрити доходи. Относно КСО и ЗЗО: Нормите на чл.122 - 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски. Приходният орган е установил укрити доходи от извършване на икономическа дейност, затова приема, че е извършвана трудова дейност от жалбоподателя, за която се дължат задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице върху установения доход по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК. Осигурителният доход е определен по реда на чл.124а от ДОПК, а размерът на задължителните осигурителни вноски е установен съгласно КСО и ЗЗО. Правилно, след анализ на всички събрани доказателства, е определен облагаемият доход на задълженото лице по години. Тези доходи по години са определени по реда на чл.122 от ДОПК. На основание чл.124а от ДОПК са установени и задълженията за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващото се лице. На основание чл.113 ал.1 от КСО, ревизиращият орган е начислил дължимите лихви за невнесените в законоустановения срок осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ, а лихвите за просрочените здравноосигурителни вноски са начислени на основание чл.107 от ЗЗО във връзка с чл.175 ал.1 от ДОПК за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. С оглед на изложеното се налага изводът, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен приходен орган, в необходимата писмена форма и е законосъобразен. При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 1 677, 92 (хиляда шестстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки) съобразно разпоредбата на чл.7 ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата й редакция/. Воден от горното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, Административен съд – Пловдив, Х състав,