Решение № 1164 от 31.7.2026 г. на Административен съд - Видин по дело № 284/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Делото е образувано по жалба на Заместник министъра на културата, чрез процесуален представител юрк. Г.Ц., против Решение № 99/31.03.2026 г., постановено по АНД № 95/2026 г. по описа на Районен съд - Видин, с което е изменено НП № 45-00511/22.12.2025 г. на Зам. Министър на културата в частта, в която на Регионален исторически музей - Видин, [ЕИК], със седалище и адрес на управление –гр. Видин, ул. "Цар Симеон Велики"№ 13, представляван от директора си –Х. К., на основание чл. 229, ал. 2 от Закона за културното наследство са наложени административни наказания - "имуществена санкция" в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 13, ал. 2, т. 1 от Наредба № Н - 4 от 08.10.2013 г. за условията и реда за представяне на културните ценности във вр. с чл. 228в от ЗКН и "имуществена санкция" в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 14, ал. 1, т. 1, б. "а-в" и т. 2, б. "а" и б. "и" от Наредба № Н - 4 от 08.10.2013 г. за условията и реда за представяне на културните ценности във вр. с чл. 228в от ЗКН, като е намален размера на всяко едно от наложените наказания на по 300 /триста/ лева, равностойност на 153,39/сто петдесет и три евро и тридесет и девет цента/. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Твърди, че не са налице посочените от ВРС доводи за изменение на НП - съдът е извършил неправилна преценка на тежестта на нарушенията, като не е съобразил отчетените от АНО отегчаващи отговорността обстоятелства, в резултат на което намаляването на санкциите до законовия минимум не съответства на реалната тежест на нарушенията и прави наказанията чисто символични, лишени от превантивната им функция. Поддържа, че изложените от съда аргументи за изменение на наказанията са неоснователни, недостатъчни и неубедителни, не кореспондират със събраните по делото доказателства, не отчитат, че обществената опасност на деянията е завишена, предвид характера на обектите, предмет на нарушенията. В заключение излага съображения, че определените от АНО санкции - близо до минимума се явяват адекватни и съразмерни на тежестта на извършените нарушения. Иска да се отмени обжалваното решение в частта, в която е изменено НП и се постанови ново, с което се потвърди изцяло НП като правилно и законосъобразно. Ответната по делото страна – Регионален исторически музей - Видин, чрез процесуален представител адв. П.С., оспорва касационната жалба, като неоснователна и излага съображения в подкрепа изводите на районния съд. Иска да се остави в сила решението на ВРС. Окръжна прокуратура - Видин, редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното : Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят от Административният съд. Установено е, че след подаден сигнал, в периода 23-27.06.2025 г., гл.инспектори в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата извършили проверка, на място и по документи, на Регионален исторически музей - Видин, при която констатирали, че на 31.07.2024 г. между Регионален исторически музей – Видин и Мюсюлманско изповедание гр.София е сключен договор № А011-05 за временно предоставяне на два броя движими културни ценности с категория "национално богатство", вписани в основния фонд на РИМ-Видин с инв. номера – ВдМ II 196 и ВдМ II 199, без да са изпълнени условията за наличие на задължителна документация, включваща експертна оценка за състоянието на движимите културни ценности, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 1 от Наредба № Н - 4 от 08.10.2013 г. за условията и реда за представяне на културните ценности, като на същата дата движимите културни ценности са предадени на Районния мюфтия, а задължителната документация не е създадена и след сключването на договора и предаването на движимите културни ценности, както и че Договор № АО-1105/31.07.2024 г. за временно предоставяне на два броя движими културни ценности с категория "национално богатство", вписани в основния фонд на РИМ-Видин не отговаря на задължителните изисквания, изброени в чл. 14, ал. 1, т. 1, б. "а-в" и т. 2, 6. "а", "в-д" и б. "и", като не предвижда уредба за представяне на предварителен доклад от приемащата страна за стандартните условия за безопасност, осветление и микроклимат, осигурени в сградата и залите, плана на експозиционното пространство, брой и размери на наличните витрини и съоръжения за представяне, както и условие за изваждането на движимите културни ценности от експозицията в случай на повреда или друга сериозна промяна на състоянието по време на транспортирането, съхранението и експонирането. Проверяващите са констатирали, че уредените в договора задължения на приемащата страна не включват нормативно определените императивни изисквания, свързани с осигуряване на контрол, който изключва подправяне, копиране, както и всяка физическа или химическа намеса върху експонатите за целия срок на предоставяне на експозицията, забраната за извършване на физически, химически или други намеси по отношение на експонатите в отсъствието на упълномощен представител от изпращащата страна, условията за покриване на разходите за консервация и реставрация в случай на нанесена повреда на даден експонат след предаването му на приемащата страна, връщането на експонатите на изпращащата страна след представянето им в същото състояние, в което са били при получаването им, осигуряване на подходящи условия за работа на упълномощените представители на изпращащата страна при разопаковане, проверка на състоянието на експонатите, инсталиране, деинсталиране и опаковка на експонатите. За установените нарушения на чл. 13, ал. 2, т. 1 и чл. 14, ал. 1, т. 1, б. "а-в" и т. 2, 6. "а", "в-д" и б. "и" от Наредба № Н - 4 от 08.10.2013 г. за условията и реда за представяне на културните ценности на Регионалния исторически музей е съставен АУАН № 16/25.07.2025 г., надлежно връчен на директора на музея. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното пред ВРС НП с което за всяко от посочените административните нарушения е наложена „имуществена санкция”, в размер на 1000 лева, на основание чл. 228в от Закона за културното наследство. В производството пред ВРС е разпитан актосъставителя П.Г., която потвърждава отразените в АУАН обстоятелства. Посочва, че на Мюфтийството във Видин са били предоставени две видими културни ценности, които представляват две каменни плочи, едната - надгробна, другата - с някакъв вид посветителски надпис. Културните ценности са били предоставени без да е спазен реда, който се изисква в нормативната база за предоставяне, а именно не е изготвена експертна оценка на състояние на предоставените културни ценности, което се прави с консервационно-реставрационен протокол по образец от Наредба № Н – 4 от 08.10.2013 г. за условията и реда за представяне на културни ценности. Другото нарушение е свързано с договора сключен между двете страни - РИМ-Видин и Мюфтийството - не са определени, изискуемите задължителни условия по Наредба, не са вписани и липсват в договора. Свидетелката и колегите й са установили, че в двора на джамията във Видин тези две каменни плочи са експонирани по начин, който засяга целостта на движимите културни ценности. По отношение на надгробната плоча, част от нея е вкопана в земята, като за устойчивост към нея е прикрепена желязна арматура, захваната в плочата с болтове, т. е пробити са дупки, което застрашава нейната стабилност и устойчивост във времето. Липсата на експертна оценка на състояние преди предаването в джамията, липсата на редица условия в договора които трябва да гарантират сигурността, устойчивостта и опазването на предоставените културни ценности са сериозен риск за тяхното състояние. В последствие в Министерството на културата е изпратен протокол с оценка на състоянието, в който е видно, че оценката на състоянието е направена върху вече експонираните културни ценности без те да бъдат измерени и съответно оценени и заснети извън мястото в което са вкопани. Предвид представените по делото писмени доказателства, в т.ч. и снимков материал, и кредитираните показания на актосъставителя, съдът е счел, че РИМ-Видин от обективна страна е извършил вменените му нарушения. Приел е, че в случая чл. 28 от ЗАНН е неприложим, но не е споделил доводите на АНО за налагане на имуществените санкции в посочения размер от 1000 лева. Счел е, че санкциите следва да бъдат определени в минимален размер, тъй като се касае за първо нарушение и че 7 дни след съставянето на АУАН е бил изготвен оценителен протокол № 3 от 05.08.2024 г. на експертно-оценителна комисия, назначена със заповед на Директора на РИМ, която е оценила двете движими културни ценности. По изложените съображения съдът постановил обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Формулираните от съда правни изводи относно процесните нарушения се споделят от настоящата инстанция. Безспорно се установява и не се оспорва, предвид липсата на касационна жалба от Регионален исторически музей – Видин, че при сключването на договор № А011-05 от 31.07.2024 г. за временно предоставяне на два броя движими културни ценности с категория "национално богатство", вписани в основния фонд на РИМ-Видин с инв. номера – ВдМ II 196 и ВдМ II 199, РИМ-Видин е извършил описаните в НП нарушения по чл. 13, ал. 2, т. 1 и чл. 14, ал. 1, т. 1, б. "а-в" и т. 2, 6. "а", "в-д" и б. "и" от Наредба № Н - 4 от 08.10.2013 г. за условията и реда за представяне на културните ценности. За същите правилно е ангажирана отговорността на РИМ-Видин, като юридическо лице, по реда на чл.228в от ЗКН. С посочената разпоредба, на едноличен търговец или ЮЛ се налага имуществена санкция в размер от 300 до 5 000 лева. Оплакването в касационната жалба е, че неправилно ВРС е изменил, до законовия минимум, размера на наложените с НП административни наказания, което оплакване настоящият състав намира за основателно. Съдът не е оценил в пълна степен обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН и е игнорирал съображенията на наказващия орган при индивидуализацията на наказанията. В тази връзка съдът не е съобразил, че нарушенията засягат движими културни ценности с категория „национално богатство“, за които законът изисква повишена степен на закрила; че нарушенията са извършени от професионална културна институция, която разполага с експертен капацитет и повишено задължение за познаване и спазване на специалната нормативна уредба; че вследствие на допуснатите нарушения е създаден реален риск за увреждане на физическата цялост и автентичността на движимите културни ценности; че уредените в договора задължения на приемащата страна не включват нормативно определените изисквания, свързани с осигуряването на контрол, което създава риск от подправяне, копиране и всякаква друга физическа или химическа намеса върху експонатите за целия срок на предоставяне на експозицията. Посочените обстоятелства безспорно представляват отегчаващи такива, поради което определянето на санкциите в минимален размер явно не съответстват на характера и тежестта на нарушенията и не удовлетворяват постигането на целите, визирани в чл.12 ЗАНН. Настоящият състав намира, че определените от наказващия орган имуществени санкции за всяко нарушение в размер на 1000 лева, който размер е към минималния, се явяват адекватни и съразмерни на извършените нарушения, довели до физическо увреждане и неправилно съхранение на движими културни ценности. С така определените наказания се осигурява и постигането на целите на генералната и специалната превенция. Предвид изложените съображения решението на ВРС следва да бъде отменено, а НП потвърдено изцяло. Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Видин