Решение № 336 от 11.4.2024 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 34/2024 г.

Производството е образувано по повод въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД - гр. Бургас против Решение № 2145/20.10.2023г., постановено по гр.д. № 3531/2023 г. по описа на РС-Бургас, с което е прието за установено, че „Зеда тур“ АД не дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата от 19 884, 89 лв., представляваща стойност на доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № 213430, начислена за периода от 28.04.2023 г. до 30.05.2023 г. и за която е съставена фактура с № 0045398122/31.05.2023 г., както и „Водоснабдяване и канализация” ЕАД е осъдено да заплати на „Зеда тур“ АД деловодни разноски в размер на 2 985 лв. Въззивникът счита, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което моли същото да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск, както и да присъди на въззивника направените разноски по делото. Сочи, че основното задължение на ВиК оператора е да доставя вода до водоснабдените имоти, но доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се извършва от и е за сметка на потребителите. Твърди, че в случая се касае за фактуриране на реално отчетена консумация по единствения монтиран измервателен уред, в резултат на физически реално осъществен отчет на водомера на потребителя. Сочи, че липсват доказателства потребителят да е поискал спиране на доставката на ВиК услуги от оператора, като потребеното количество вода е било измерено посредством монтиран на 18.10.2022 г. нов ултразвуков водомер, който е бил в метрологична годност и именно чрез сигнализациите на уреда е установен проблем с вътрешната водопроводна мрежа. Счита, че данните, които са снети от измервателното средство, имат обвързваща доказателствена сила досежно отразените в тях показания, като това е установено и от свидетелските показания. Твърди, че съдът едностранчиво е ценил доказателствата по делото, без да е обсъдил и взел предвид горепосочените обстоятелства. Според въззивника, безспорно е установено изпълнението на задължението му за доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния период чрез надлежно измерване от изправен радиомодул и осчетоводяване на стойностите на услугата, което е основание за ангажиране отговорността на въззиваемото дружество да заплати извършената услуга. Счита за ирелевантно твърдението на „ЗЕДА ТУР“ АД, че съставена от негови служители комисия е установила липса на разливи в имота му, а съставеният протокол за извършена проверка с термокамери и ултразвук е частен документ, който е оспорен по делото и е непротивоставим на ВиК ЕАД. Твърди също така, че водопроводната мрежа след водомера е вътрешна водопроводна инсталация и е в тежест на въззиваемото дружество да положи съответната грижа за предотвратяване на течове и за отстраняване на евентуални аварии по нея. В съдебно заседание се явява упълномощен процесуален представител на въззивното дружество, който поддържа жалбата. Ангажирана е съдебно-техническа експертиза. Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо право на жалба и отговаря на изискванията на чл. 259 и следващите от ГПК, поради което същата е допустима. Въззиваемото дружество е подало отговор в законоустановения срок, в който е оспорило изцяло въззивната жалба. Оспорeно е твърдението на въззивника, че в случая се касае за реално отчетена консумация. Счита, че в тежест на въззивника е било да докаже метрологичната годност на водомера, което не е сторено, а освен това „ВиК“ ЕАД двукратно е отказвало на „Зеда тур“ АД да бъде извършена проверка на водомера, както и е отказало извършване на корекция на фактурата. Твърди, че възраженията на въззивника за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на чл. 236, ал. 2 от ГПК са бланкетни и необосновани. Оспорва твърдението във въззивната жалба, че чрез сигнализациите от уреда е бил установен проблем с вътрешната водопроводна мрежа, тъй като липсват доказателства за такъв проблем, а в тежест на въззивника е било да докаже наличието на повреда (теч). Моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно и да присъди на въззиваемия направените разноски по делото. В съдебно заседание се явява упълномощен процесуален представител на въззиваемото дружество, който поддържа отговора. Не са ангажирани нови доказателства. След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Първоинстанционното производството е образувано по предявен от „Зеда тур“ ЕАД против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД отрицателен установителен иск, с който се моли да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 19 884, 89 лв. с ДДС, обективирана във фактура № 0045398122/31.05.2023 г., която сума представлява стойността на 4 193 куб.м. доставена, отведена и пречистена вода в хотел „Фрегата“, к.к. „Слънчев бряг“ - изток, с абонатен № 213430, начислена за периода 28.04.2023 г. - 30.05.2023 г. Претендира се и присъждане на направените от ищеца разноски по делото. Ищецът твърди, че не дължи процесната сума, тъй като през периода 28.04.2023 г. - 30.05.2023 г. не е имало потребление на вода в хотела – същият не е работил и двата главни крана при водомера са били спрени, а освен това при извършен на 02.06.2023 г. от лицензирана фирма оглед с термокамера и ултразвук на тръбопровода след основния водомер не е установено наличие на теч по тръбопровода както в хотела, така и извън него до главния кран на водомера. Поради това на 02.06.2023 г. ищцовото дружество е подало искане до „ВиК“ ЕАД за извършване на проверка на водомера, а с молби до „ВиК“ ЕАД от 02.06.2023 г. и 05.06.2023 г. „Зеда тур“ АД е заявило желание след сваляне на водомера и е поискало същият да бъде предаден на независима оценителна лаборатория за проверка и оценка, съгласно списъка на ДАМТН и чл. 24 от Закона за измерванията. Ищецът също така твърди, че на 07.06.2023 г. (след получаване на фактура № 0045398122/31.05.2023 г.) е подал жалба до ВиК – Несебър, с която е оспорил отчетените от водомер № 68973899 количества вода, както и фактурата в частта й относно показанията на този водомер (т. 4 от нея), но на 08.06.2023 г. е получил писмо от „ВиК“ ЕАД, с което е отказано извършването на проверка изправността на водомера с твърдение, че същият е в метрологична годност. Ответното дружество е оспорило иска, като твърди, че в случая се касае за фактуриране на реално отчетена консумация в резултат на реално осъществен отчет на единствения водомер за имота на ищеца. Според ответника консумация на вода е факт при наличие на положителна разлика между последващо и предходно показание на измервателния уред, намиращ се във водоснабдения обект, независимо от целите, за които е потребена. Твърди, че потребителят не е поискал и не е било осъществено спиране на доставката на ВиК услуги от страна на оператора по надлежния ред – чрез сваляне на измервателното средство и монтиране вместо него на тапа на водопровода от длъжностни лица при оператора. Твърди също така, че по делото липсват доказателства за неизправност на измервателното средство в имота на ищеца. Заявено е, че при извършване на редовен отчет от служител на „ВиК“ ЕАД е било установено, че на процесния водомер има сигнал за теч и за това е била уведомена присъстващата на отчета служителка на ищеца – В.Ш., а домакинът на комплекса и отговорният за поддръжката му служител са съобщили на представителя на „ВиК“ ЕАД, че е имало течове във вътрешната водопроводна инсталация на хотела. Ответникът твърди, че монтираният на 18.10.2022 г. водомер в имота на ищеца е в метрологична годност, като именно чрез сигнализациите от този уред е установен проблем с вътрешната водопроводна мрежа, а снетите данни от измервателното средство имат обвързваща доказателствена сила досежно отразените в тях показания и сигнализации. Твърди също така, че ищцовото дружество е следвало само да положи грижа за предотвратяване на течове (разливи) по вътрешната водопроводна инсталация и на аварии по нея. Оспорена е доказателствената сила на съставения впоследствие протокол за извършена проверка с термокамери и ултразвук, като се твърди, че този протокол е частен документ и е непротивопоставим на ответника. Оспорено е и твърдението на ищеца, че ответното дружество е отказало извършването на метрологична експертиза, като в тази връзка е заявено, че ищецът е поискал водомерът да бъде предоставен за проверка на изрично посочена от него лаборатория, което искане е неудовлетворимо. Ответникът счита, че на основание надлежно измерване от изправен радиомодул и осчетоводяване стойността на услугата е безспорно установено изпълнението на задължението му за доставка, отвеждане и пречистване на вода в имота на ищеца през процесния период, което е основание за ангажиране отговорността на ищеца да заплати извършената услуга. Твърди, че издадената фактура е съставена съгласно изискванията на ЗСч и съставлява редовен първичен документ, а отразените в нея данни съответстват на действително потребените количества вода. С обжалваното решение РС-Бургас е уважил изцяло предявения иск и е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 2 985 лв. Съдът е приел, че при изначално възложената му доказателствена тежест ответникът не е ангажирал доказателства за осъществена доставка на вода в количество, чиято стойност да възлиза на исковата сума, като единственото представено доказателство е издадената фактура, която е оспорена от ищеца и за която няма данни да е била включена в неговото счетоводство в предходен момент, за да се приеме, че тя е била приета от него. В мотивите си съдът също така е посочил, че не е доказано реално извършена и приета доставка на количеството вода, за което е начислена процесната сума. Не е доказано също така да е имало теч, за какъвто се твърди, че е сигнализирал водомерът. В заключение първоинстанционният съд е приел, че при недоказана доставка от страна на ответника на количество вода, чиято стойност да възлиза на процесната сума, то ищецът не дължи заплащане на тази сума, съответно е уважил предявения иск в пълен размер. При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните и наведените във въззивната жалба оплаквания, по съществото на спора въззивният съд намира следното: Между страните по делото не се спори, че те са в облигационно правоотношение, по силата на което „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, в качеството му на ВиК оператор, предоставя ВиК услуги на „Зеда тур“ АД в хотел „Фрегата“, к.к. „Слънчев бряг“ - изток, като за потребителя „Зеда тур“ АД е открит абонатен № 213430. Видно от представения двустранен констативен протокол за подмяна на общ или индивидуален водомер, на 18.10.2022 г. е била извършена смяна на водомера, отчитащ доставената вода в х-л „Фрегата“, като старият водомер е бил демонтиран за профилактика и на негово място е бил монтиран друг водомер с № 68973899, марка „Kamstrup“, с фабрична подсигурителна пломба и показание на водомера при монтажа - 0 куб.м. По делото е представена издадена от „ВиК“ ЕАД фактура № 0045398122/31.05.2023 г. с получател „Зеда тур“ АД, абонатен номер 213430, в т. 4 на която е фактурирана сумата от 16 570, 74 лв. без ДДС, представляваща стойността на 4 193 куб.м. вода, канал и пречистване, като е посочено, че фактурираните услуги са били доставени през периода 28.04.2023 г. – 30.05.2023 г. в х-л „Фрегата“, т.к. „Слънчев бряг“ – изток. Така издадената фактура не е подписана от представител на получателя по доставката – „Зеда тур“ АД, нито по делото са налице доказателства същата да е включена в неговото счетоводство. Представен е констативен протокол от 31.05.2023 г., съставен от седемчленна комисия, включваща служители на ищцовото дружество и управител на трето за спора юридическо лице, в който е посочено, че комисията е свикана предвид отчетения на 30.05.2023 г. от представител на ВиК – Несебър съвместно с домакина В.Ш. голям разход на вода в хотел „Фрегата“. В протокола е посочено, че на 12.04.2023 г. е била извършена профилактика в хотела, след което водоподаването към хотела е спряно от двата главни крана при водомера. На 27.04.2023 г. представител на ВиК ЕАД е отчел 64 куб.м. вода, а при следващия отчет на 30.05.2023 г. водомерът е отчел 4 257 куб.м., т.е. разходът спрямо предходното отчитане е в размер на 4 193 куб.м. Според комисията при спрени кранове и неработещ хотел този разход е нереален. Комисията е извършила пълна проверка за евентуални повреди и течове на ВиК инсталацията в хотела, и е установила, че няма течове и спукани тръби, а крановете на щранговете за етажите са били затворени. Становището на комисията е, че ако е имало теч, който да е причинил така отчетения разход на вода, той не би изчезнал от само себе си, а ако е имало теч към момента на проверката, то водомерът би отчел консумация, а той не е отчитал такава. Като доказателство по делото е представен и протокол от извършено на 02.06.2023 г. изследване с термокамера и ултразвук на тръбопровода след водомера, захранващ хотел „Фрегата“, с цел откриване на евентуални течове, като заключението е, че не е установен теч по водопровода, а при серия от тестове (пускане и спиране на вода в хотела) водомерът е отчитал и е спирал. Дадена е препоръка да се провери водомера. В така представения протокол обаче не е посочено нито кой е извършил изследването, нито на какво основание е извършено то. На 02.06.2023 г. „Зеда тур“ АД е депозирало във „ВиК“ ЕАД искане за изпращане на технически лица за проверка на водомера, отчитащ разхода на вода в х-л „Фрегата“ и смяната му с нов водомер, като твърди, че отчетените на 30.05.2023 г. показания са нереални, тъй като в хотела няма потребление, нито течове. С молба до „ВиК“ ЕАД от 05.06.2023 г. „Зеда тур“ АД е поискало да бъде уведомено предварително за датата и часа, на които представител на „ВиК“ ЕАД ще посети хотела за демонтаж на водомера, като е изразено желание след свалянето му водомерът да бъде предаден за проверка и оценка на посочена от „Зеда тур“ АД независима лицензирана лаборатория от публикувания списък от ДАМТН и чл. 24 от ЗИ. В писмо от 06.06.2023 г. на „ВиК“ ЕАД до „Зеда тур“ АД е посочено, че при извършване на редовен отчет служител на „ВиК“ ЕАД е установил, че на водомера за х-л „Фрегата“ е имало сигнал за теч, като служителят е уведомил за това присъстващия на отчитането служител на „Зеда тур“ АД - В.Ш., а домакинът на комплекса и отговорният за поддръжката му служител са съобщили, че във вътрешната водопроводна инсталация е имало течове. В писмото също така е посочено, че на 18.10.2022 г. водомерът в хотел „Фрегата“ е бил сменен с нов ултразвуков водомер, който е в метрологична годност, като въз основа на сигнализациите от този уред е установен проблем с вътрешната водопроводна мрежа. Изрично е заявено, че няма да бъдат извършвани корекции по издадените фактури. На 07.06.2023 г. „Зеда тур“ АД е подало жалба до „ВиК“ ЕАД против фактура № 0045398122/31.05.2023 г. в частта относно начислените суми за доставени ВиК услуги в хотел „Фрегата“, като са оспорени отчетените от водомера количества вода и изрично е посочено, че жалбоподателят счита водомера за неизправен. С жалбата си „Зеда тур“ АД е поискало също така спешен отговор на молбите му от 02.06.2023 г. и от 05.06.2023 г. за демонтаж на водомера и проверка на същия от независима лицензирана лаборатория. С писмо, входирано във „ВиК“ ЕАД на 13.06.2023 г., „Зеда тур“ АД е оспорило твърденията на „ВиК“ ЕАД в писмото от 06.06.2023 г., че служител на ищеца е уведомил за течове, както и отново е поканило „ВиК“ ЕАД да го уведоми за датата, на която водомерът ще бъде демонтиран и предаден за проверка. Заявено е, че фактът, че водомерът е сменен на 18.10.2022 г. не означава, че той е изправен. С писмо от 20.06.2023 г. „ВиК“ ЕАД е уведомило „Зеда тур“ АД, че след предварително уведомление от 1 ден служители на експлоатационен район Несебър ще извършат смяна на уреда (процесния водомер) в присъствие на служител на „Зеда тур“ АД, след което уредът ще бъде изпратен в акредитирана лаборатория за издаване на официален документ, като при условие, че той е изправен, всички разходи по монтаж, демонтаж, транспорт и проверка ще се фактурират по клиентския номер на титуляра „Зеда тур“ АД. Видно от представената обратна разписка, горното писмо е получено от „Зеда тур“ АД на 26.06.2023 г., но по делото липсват твърдения и доказателства след това „ВиК“ ЕАД да е предприело действия за демонтиране на водомера и изпращането му за проверка. Пред районния съд са разпитани свидетелите Т.Б. и В.Ш.. Св. Б. (служител на „ВиК“ ЕАД, отчитащ водомера на хотел „Фрегата“) заявява, че през м. май 2023 г. е отчела потребление от 4 193 куб.м. вода в хотела, като тогава водомерът е изписвал „теч“, а стрелката, сочеща потребление, се е движела. Предвид голямото показание на водомера, свидетелката се свързала с домакина на хотела - В.Ш., която отишла на място и видяла показанията на водомера, както и движението на стрелката. Според свидетелката, в момента на отчитането през м. май хотелът не е работел. Свидетелката твърди, че не е видяла наводнение или изтичане на голямо количество вода и шахтата не била наводнена, но предвид факта, че шахтата е разположена в пясъка, тя счита, че ако е имало теч, пясъкът е щял да попи водата. Заявява, че при повреда на водомер същият се сменя, като според нея за повреден се счита водомер, който не отчита потребление. Твърди, че при по-старите водомери се е случвало да показват потребление, което не е било реално, но в 20-годишната й практика не е имало случай на повреда на водомер, който е в метрологична годност. От показанията на св. Ш. (временно изпълняваща длъжността „Управител“ на хотел „Фрегата“) се установява, че по време на отчитането на потреблението на вода през м. май 2023 г. хотелът не е работел, а през м. април е била правена профилактика на водопроводната инсталация в него и не са били установени течове. След отчитането през м. май отново била извършена проверка за течове в хотела, но такива не били установени нито при тази проверка, нито при последващо изследване на водопровода от шахтата до хотела, както и на вътрешните щрангове със специална апаратура. Не била установена и вода в подземието на хотела, каквато би следвало да има при наличие на евентуален теч. Свидетелката твърди, че към датата на разпита й (19.10.2023 г.) водомерът в хотела не е бил сменен, нито изправността му е била проверена. Във въззивното производство е изготвена съдебно-техническа експертиза, съгласно която водоснабдяването на х-л „Фрегата“ се осъществява от уличен водопровод, чрез едно самостоятелно водопроводно отклонение с водомерен възел, разположен в защитена срещу нерегламентиран достъп водомерна шахта в източната част на поземления имот, в който е построен хотелът. След водомера на водопроводното отклонение в самостоятелните обекти на хотела няма монтирани подотчетни водомери и разкрити вътрешни (индивидуални) партиди, като изразходваната вода за хотела се отчита по водомера на водопроводното отклонение. Към датата на извършения от вещото лице оглед – 07.02.2024 г., показанието на водомера е било 4 259, 963 куб.м., като хотелът не е работел и спирателните кранове преди и след водомера са били затворени. Монтираният водомер на х-л „Фрегата“ е с метрологична годност до края на 2024 г., като според вещото лице е възможно по време на метрологичната годност да настъпят повреди и промени в точността на отчитането, което се доказва с метрологична проверка, извършена в оправомощена лаборатория на ДАМТ, при която се установява дали измервателният уред е изправен и дали отчита точното количество вода, преминало през него. В експертизата е посочено, че към датата на изготвянето й няма данни за извършена метрологична проверка на процесния водомер. Вещото лице е констатирало също така, че липсва пломба на водомера по време на монтажа. Според вещото лице този водомер притежава система за контрол на течовете, което позволява бързото им откриване и отстраняване. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че сигнализацията за наличие на теч се изписва на дисплея на водомера в момента, когато такъв се констатира, а след отстраняване на причината надписите на дисплея също изчезват, като в момента на проверката вещото лице е видяло на дисплея само показанията за потреблението. Според вещото лице, процесният водомер отчита и най-слаби течове във водопроводната инсталация и сочи дали течът е слаб или е по-силен. Вещото лице е заявило също така, че за този вид водомери не се изисква пломба на водомера, тъй като той е херметически затворен от производителя и си проличава, ако се наруши целостта на болтовете, с които е захванат към водопроводната мрежа. Задължително е обаче да се сложи пломба на връзката на водомера с водопроводната мрежа, за да се гарантира правилната му работа и той да не се манипулира, като в случая тази пломба е липсвала. Според вещото лице процесният водомер може да работи на максимална мощност от 31, 25 куб.м. на час, като при този разход той може да работи до един час, след което се допуска, че може да спре и да не отчита точно. Възможно е водомерът да отчита и разход до 76 куб.м. на час, но при тази стойност той би работил до един 1 час и при такива екстремни стойности има вероятност да не отчита точно, което може да се установи с експертиза. Според вещото лице, при нормална работа на водомера (25 куб.м./час) отчетеното на 30.05.2023 г. количество вода (4 196 куб.м.) би изтекло за седем дни, при максимална стойност на работа на водомера (31 куб.м./час) това количество би изтекло за пет дни, а ако водомерът работи на предела от 76 куб.м./час това количество вода би изтекло за 2-3 дни. При така събраните доказателства въззивният съд намира, че предявеният от „Зеда тур“ АД отрицателен установителен иск е основателен и доказан по следните съображения: Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (издадена на осн. чл. 135, т. 15 от ЗВ и чл. 84, ал. 3 от ЗУТ) имотите на потребителите се водоснабдяват, като сградните водопроводни инсталации или вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен възел, а ал. 3 на същия член предвижда, че водопроводните отклонения с водомерните възли са част от общите мрежи на водоснабдителните системи и се изграждат и поддържат от ВиК операторите. Съгласно чл. 30, изр. 1 от същата наредба изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение. В настоящия случай несъмнено се касае за първата хипотеза, тъй като от заключението на вещото лице се установява, че за хотел „Фрегата“ има монтиран само един водомер – този на водопроводното отклонение, като именно чрез него се отчита разхода на вода в хотела. Чл. 32, ал. 1 от горната наредба предвижда, че услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, а съгласно чл. 32, ал. 10 операторът на водоснабдителната система монтира, поддържа и контролира водомерите на водопроводните отклонения, по които се отчита и заплаща изразходваното количество вода. В чл. 34, ал. 1 на Наредба № 4/14.09.2004 г. е разписано, че водомерът на водопроводното отклонение и общият водомер в сгради – етажна собственост подлежат на задължителен метрологичен контрол съгласно ЗИ. Съгласно ал. 2 на същия член, освен контрола по ал. 1 на водомерите се извършват и следните проверки: периодично, след ремонт, при нарушаване на пломбата и по искане на оператора или потребителя, а в ал. 3 е предвидено, че при възникване на спор относно метрологичните характеристики (точността) на водомерите всяка от страните може да заяви извършване на експертиза по реда на ЗИ. Аналогични разпоредби се съдържат и в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ответното дружество „ВиК“ ЕАД – Бургас, в качеството му на ВиК оператор, които намират приложение в отношенията му с потребителите на услугите, каквото е ищцовото дружество, а именно: в чл. 9, ал. 3 на ОУ е предвидено, че водопроводното отклонение, включително водомерният възел, се поддържа от и за сметка на ВиК оператора; съгласно чл. 17, ал. 2, 3 и 4 измервателните устройства подлежат на задължителна първоначална проверка преди монтажа им, на периодична проверка, на проверка след ремонт и при нарушаване на пломбата, както и при обосновано искане на ВиК оператора или потребителя, като при възникване на спор относно метрологичните характеристики на водомерите всяка от страните по облигационното правоотношение може да заяви извършване на метрологична експертиза по реда на ЗИ. В чл. 31 на ОУ е предвидено, че ВиК операторът издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактуриране, а потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Съгласно чл. 32 от ОУ потребителите имат право на писмено възражение пред ВиК оператора срещу определената дължима сума за използвани услуги в срок от 7 работни дни, считано от получаването на фактурата, а ВиК операторът следва да се произнесе по възражението в срок от 10 работни дни от подаването му, като подаването на възражение не освобождава потребителя от задължението му да заплати сумата по платежния документ в установения срок. В настоящия случай от събраните доказателства се установи, че при извършен на 30.05.2023 г. от служител на „ВиК“ ЕАД отчет на водомера на стопанисвания от ищеца хотел „Фрегата“ е било отчетено потребление на вода в размер на 4 196 куб.м. за периода 28.04.2023 г. – 30.05.2023 г. Установи се също така, че потреблението на вода в хотела на ищеца се отчита от един водомер, монтиран на водопроводното отклонение, който на осн. чл. 7, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. следва да се поддържа от ВиК оператора – в случая от ответното дружество. На следващо място по делото се доказа чрез показанията на водените и от двете страни свидетели, че през периода 28.04.2023 г. – 30.05.2023 г. хотел „Фрегата“ е бил затворен и не е работел, т.е. в него не би следвало да има потребление на вода, още по- малко в отчетеното количество от 4 196 куб.м. В тази връзка ищецът е оспорил пред „ВиК“ ЕАД изправността на водомера и незабавно е поискал, при това неколкократно, водомерът да бъде демонтиран от служители на „ВиК“ ЕАД и да бъде изпратен за проверка на неговата годност в лицензирана лаборатория, но въпреки това ответникът не е предприел никакви действия в тази насока, а по делото излага твърдения, че водомерът е изправен, основавайки се единствено на срока на метрологичната му годнос. С оглед на това и при наведените от ищеца твърдения за неизправност на водомера, в тежест на ответника е било да докаже чрез пълно и главно доказване твърдяния от него положителен факт, че измервателното средство е изправно, каквото доказване не е проведено по делото. Според съда при възникнал спор между страните относно метрологичните характеристики на водомера, какъвто е настоящият случай, самият факт, че водомерът е в срок на метрологична годност не е достатъчен, за да докаже твърдението на ответника за изправност на водомера. С оглед на това съдът счита, че по делото остана недоказано твърдението на ответника, че към 30.05.2023 г. водомерът, отчитащ потреблението на вода в х-л „Фрегата“, е бил изправен и е отчитал точно преминалите през него количества вода. Ответното дружество твърди, че установеният разход на вода в х-л „Фрегата“ през периода 28.04.2023 г. – 30.05.2023 г. се дължи на теч в хотела, но във връзка с това твърдение по делото не се ангажираха никакви доказателства, като тежестта за това отново е била върху ответника. Според „ВиК“ ЕАД горният факт е доказан чрез сигнализация за теч, изписана на дисплея на водомера при отчитането му на 30.05.2023 г. (в каквато насока са налице показания на св. Б.), но при условие, че ищецът твърди неизправност на измервателното средство и при условие, че не се доказа чрез пълно и главно доказване към 30.05.2023 г. водомерът да е бил изправен, съдът намира, че тази сигнализация не следва да се приема за достоверна и същата не доказва по несъмнен начин наличие на теч във водопроводната мрежа на хотела след водопроводното отклонение, още повече, че по делото не се събраха други доказателства в подкрепа на това твърдение. Поради това съдът намира за недоказано и твърдението на ответника за наличие на теч във водопроводната мрежа на хотел „Фрегата“. Предвид горното и тъй като по делото не се доказа реална консумация на вода в хотел „Фрегата“ през периода 28.04.2023 г. – 30.05.2023 г. в отчетения размер от 4 196 куб.м., нито се доказа наличие на теч във вътрешната водопроводна мрежа на хотела през този период, съдът намира, че ищецът не дължи на ответника процесната сума от 19 884, 89 лв., която е начислена в т. 4 от фактура № 0045398122/31.05.2023 г. Следва да се посочи също така, че издадената от „ВиК“ ЕАД фактура, в която е обективирана процесната сума, сама по себе си не е годно доказателство за дължимостта на тази сума, нито за реална консумация на ВиК услуги в отразените във фактурата размери, тъй като липсват твърдения и доказателства тази фактура да е била приета от ищеца и да е била отразена в неговото счетоводство, а напротив – ищецът е оспорил фактурата в тази й част в срока, предвиден в ОУ на ответното дружество, т.е. изразил е несъгласие с отразената във фактурата счетоводна операция и е повдигнал настоящият съдебен спор. С оглед на горното въззивният съд намира, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер. Породи това и при съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с изводите на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. Предвид неоснователността на въззивната жалба и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените разноски по делото, които са в размер на 2 189, 64 лв. – платено адвокатско възнаграждение. На осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК с оглед цената на иска (до 20 000 лв.) и вида на делото (спор между търговци) настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.