Решение № 132 от 15.6.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 358/2026 г.

Производство по реда на чл. 313, вр. чл. 306, ал. 1,т. 1 от НПК.

С Определение №583/04.05.2026г., постановено по ЧНД №769/2026г. по описа на РС-Плевен съдът на основание на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК на осъдения М. Я. И. с ЕГН: •••••••••• едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД №668/2026г. по описа на Районен съд – Плевен и по НОХД №2368/2020г. по описа на Районен съд – Плевен, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален строг режим.

На основание чл.24 НК съдът е увеличил така определеното общо найтежко наказание от шест месеца лишаване от свобода с два месеца, като определеното общо и увеличено наказание става осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, като оставя без уважение искането на РП-Плевен с правно основание чл. 24 от НК за увеличаване на определеното общо най-тежко наказание за разликата до три месеца.

На основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.2 НК съдът е присъединил към така определеното общо най-тежко наказание на осъдения М. Я. И. с ЕГН: •••••••••• наказанието глоба в размер на 102,26 евро, наложено му по НОХД №668/2026г. по описа на Районен съд – Плевен и наказанието глоба в размер на 204,52 евро наложена по НОХД №2368/2020г. по описа на Районен съд – Плевен.

На основание чл.25 ал.2 НК съдът е приспаднал фактически изтърпяното от осъдения М. Я. И. с ЕГН: •••••••••• наказание лишаване от свобода по НОХД № 2368/2020г. по описа на Районен съд – Плевен в размер на три месеца лишаване от свобода и изтърпяната към момента част от наказанието наложено му по НОХД №668/2026г. по описа на Районен съд – Плевен към момента – 04.05.2026 година в размер на един месец и двадесет и четири дни, съобразно справка рег. №108-30-2068#2/14.04.2026 година на Началника на Затвора – гр. Плевен.

Срещу първоинстанционното определение, в частта, в която съдът е приложил разпоредбата на чл.24 от НК, е постъпила частна жалба, депозирана от адв. В. П. от АК-Плевен в качеството й на защитник на осъдения М. Я. И. с ЕГН: ••••••••••. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт в тази част. Сочи се, че съдът неправилно е уважил искането на РП-Плевен за увеличаване на определеното общо най-тежко наказание с два месеца. Прави се искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт в частта относно приложението на чл.24 от НК.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа изцяло от защитника на осъденото лице адв. В. П.. Поддържа се, че се касае се за малък брой наложени и сравнително леки наказания – 6 месеца лишаване от свобода и 3 месеца лишаване от свобода, като деянията и по двете присъди са извършени през декември 2018г., откогато е изминал дълъг период от време. Защитникът подчертава, че престъпленията не са тежки по смисъла на чл.93, т.7 от НК и от 2018г., както и че подзащитният й няма извършени други престъпни деяния.

В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на ОП- Плевен оспорва въззивната жалба. Поддържа становището, че в случая е от значение обстоятелството, че в съвкупността са включени четири отделни престъпления, което е от значение за преценка предпоставките на чл.24 от НК. Прави искане съдът да потвърди първоинстанционното определение.

В съдебно заседание на въззивната инстанция осъденото лице М. Я. И. с ЕГН: •••••••••• заявява, че е направил грешка, както и че е в невъзможност да управлява МПС, поради проблеми с ръцете.

В правото си на последна дума М. Я. И. с ЕГН: •••••••••• заявява, че поддържа казаното от защитника си.

Съдът, като съобрази изложените доводи и служебно провери изцяло правилността на определението, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от активно легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и РЕДОВНА.

Разгледана по същество, ЖАЛБАТА е ОСНОВАТЕЛНА, но не по посочените в нея причини.

Първоинстанционният съд е допуснал нарушение, отстранимо от въззивната инстанция и без връщане на делото за ново разглеждане.

От приложената по делото служебно изискана от въззивната инстанция актуална електронна справка за съдимост на осъденото лице се установява, че М. Я. И. с ЕГН: •••••••••• е осъждан многократно. Последните му осъждания, по които е налице възможност за приложение разпоредбата на чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 от НК, са както следва:

1. С Присъда от 02.02.2021г., постановена по НОХД №2368/2020г. по описа на Районен съд - Плевен, влязла в сила на 18.02.2021г., за извършени през периода 26.12.2018г. – 28.12.2018г. престъпления по чл.343в, ал.2 от НК и по чл.270, ал.1 от НК, като на основание чл.23, ал.1 от НК е наложено едно общо най – тежко наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален строг режим, като към така определеното общо най – тежко наказание е присъединено на основание чл.23, ал.3 от НК наказание глоба в размер на 204,52 евро.

2. С Определение от 02.04.2026г., постановено по НОХД №668/2026г. по описа на Районен съд - Плевен, влязло в сила на същата дата е одобрено постигнато между страните споразумение, по силата на което за извършено на 23.12.2018г. престъпление по чл.270, ал.1 от НК е определено и наложено наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, като към така определеното общо най – тежко наказание е присъединено на основание чл.23, ал.3 от НК наказание глоба в размер на 102,26 евро.

Това производство е било второ по ред след като с Решение №130/10.03.2026г., постановено по КНОХД №104/2026г. по описа на ВКС съдът е възобновил НОХД №1243/2022г. по описа на РС-Плевен и е отменил постановената Присъда №151/04.11.2022г., а делото е върнато за ново разглеждане на досъдебното производство от стадия на разследването.

3. С Определение №187/29.04.2026г., постановено по НОХД №725/2026г. по описа на РС-Плевен, влязло в сила на същата дата е одобрено постигнато между страните споразумение, по силата на което М. Я. И. от град Тръстеник, ЕГН •••••••••• се признава за виновен в това, че на 28.01.2019 година, около 14:20 часа, в град Тръстеник, на ул. „Мадара“, чрез използване на рязка маневра с МПС – лек автомобил „••••“ с регистрационен № ••••, собственост на Д.Б.Д. от град Плевен, противозаконно попречил на орган на властта - младши автоконтрольор Ч.Ч. и полицейски инспектор П.Д. – служители на РУ Долна Митрополия да изпълнят задълженията си като му извършат проверка с цел установяване на извършено нарушение по ЗДвП – престъпление по чл. 270 ал. І от НК, за което на основание чл. 270 ал. 1 от НК във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК му е наложено наказание дванадесет месеца „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим.

Със споразумението подсъдимият М. Я. И. от град Тръстеник, ЕГН •••••••••• се признава за виновен и в това, че на 28.01.2019 година, около 14:20 часа, в град Тръстеник, на ул. „Мадара“, управлявал МПС – лек автомобил „••••“ с регистрационен № ••••, собственост на Д.Б.Д. от град Плевен, без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние с наказателно постановление № 18-0297-000348 от 22.10.2018 година на Началника на РУ – Луковит, връчено му лично на 28.11.2018 година, влязло в законна сила на 06.12.2018 година – престъпление по чл. 343в ал. 2 от НК, за което на основание чл. 343в ал. 2 от НК във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК му е наложено наказание дванадесет месеца „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим и глоба в размер на 255,65 евро (500 лева). На основание чл. 23 ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по-горе, а именно: дванадесет месеца „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим. На основание чл. 23 ал. 3 от НК е присъединено към общото най-тежко наказание на подсъдимия И. и наказанието глоба в размер на 255,65 евро (500 лева).

Това производство е било второ по ред след като с Решение №90/13.02.2026г., постановено по КНОХД №37/2026г. по описа на ВКС съдът е възобновил НОХД №1131/2024г. по описа на РС-Плевен и е отменил постановената Присъда №130/12.11.2024г., а делото е върнато за ново разглеждане на досъдебното производство.

По отношение на осъдения М. Я. И. има влезли в сила и други присъди, наказанията по които са били групирани и съответно изтърпяни.

В обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е групирал наказанията само по две от трите постановени присъди, като не е групирал наказанието по НОХД №725/2026г. по описа на РС-Плевен. Същото е наложено с влязъл в сила съдебен акт на 29.04.2026г., като датата на постановяване на акта на първоинстанционния съд по групиране на наказанията, предмет на настоящото производство, е постановен след това – на дата 04.05.2026г. Справката за съдимост, приложена към първоинстанционното производство, е от дата 22.04.2026г., преди налагане на наказание по НОХД №725/2026г. по описа на РС-Плевен, на което се дължи този пропуск, отстраним от настоящата инстанция. Наказанията по влезлите в сила присъди по НОХД №2368/2020г. по описа на Районен съд – Плевен, НОХД №668/2026г. по описа на Районен съд – Плевен и НОХД №725/2026г. по описа на РС-Плевен се намират в условията на реална съвкупност. Налице са три отделни престъпления, извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, доколкото наказанието по НОХД №725/2026г. по описа на РС-Плевен касае деяние, извършено в периода 28.01.2019 година, а присъдите по НОХД №2368/2020г. по описа на Районен съд – Плевен и НОХД №668/2026г. по описа на Районен съд – Плевен, касаещи деяния в периода 23.12.2018г. са влезли в сила след това. Поради това следва наказанието „лишаване от свобода“ за срок от дванадесет месеца, както и глоба в размер на 255,65 евро/500лв. по НОХД №725/2026г. по описа на РС-Плевен също да бъде групирано, като то се явява и най-тежкото от посочените присъди.

Групирането на трите наказания по посочените присъди е възможно да бъде извършено от въззивната инстанция, тъй като съгласно постановките, приети в Постановление №4 от 28.06.1965г. по н.д.№2/1965г. на ОСНК на ВС съдилищата са длъжни да следят служебно дали е налице реална съвкупност и да налагат общо наказание за изтърпяване. Когато това става с определение по чл.25 от НК, следва да се налага общо наказание по всички известни на съда присъда. Въззивният съд следи служебно за приложението на императивните норми на закона, какъвто е настоящият случай, поради което следва да извърши ново групиране на наказанията.

По отношение на приложението на чл.24 от НК, каквото е единственото оплакване в настоящото производство, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че във връзка с упоритата престъпна дейност на осъдения М. Я. И., на основание чл. 24 НК следва да приложи разпоредбата на чл.24 от НК, като увеличи наложеното наказание с два месеца.

Настоящият въззивен съдебен състав не споделя тези изводи на първоинстанционния съд.

При налагане наказание за реална съвкупност съдилищата задължително следва да преценяват дали с оглед броя на престъпленията, тяхната последователност, време на извършване, характер, степен на обществена опасност на личността на подсъдимия и пр. и при еднородност на наказанията следва да се увеличи общото най-тежко наказание /в този смисъл т.1 от Постановление №4 от 28.06.1965г. по н.д.№2/1965г. на ОСНК на ВС/.

От данните за съдимостта на М. Я. И. се вижда, че са налице множество осъждания, извън тези, които са предмет на настоящото производство. Тези осъждания, обаче, са за деяния, извършени през 2015г., като настоящите деяния, предмет на групиране, са извършени през 2018г. От тогава до настоящия момент не са налице данни осъденото лице да е извършвало други деяния. В тази връзка, съдът намира, че е изминал достатъчно дълъг период от време от 2018г. досега, в който осъденото лице полага и демонстрира усилия да се въздържа от противообществени прояви, както и че по отношение на същия е налице поправяне. В този смисъл с оглед изминалия дълъг период от време, настоящият въззивен съдебен състав намира, че не следва да прилага разпоредбата на чл.24 от НК.

Водим от горното, настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде изменен, като в групата на наказанията, които се намират в съвкупност, следва да бъде включено и наказанието „лишаване от свобода“ за срок от дванадесет месеца, наложено по НОХД №725/2026г по описа на РС-Плевен. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК следва да бъде определено едно общо най-тежко наказание на осъдения М. Я. И. с ЕГН: •••••••••• измежду наложените му по НОХД №668/2026г. по описа на Районен съд – Плевен, НОХД №2368/2020г. по описа на Районен съд – Плевен и по НОХД №725/2026г по описа на РС-Плевен, а именно лишаване от свобода за срок от дванадесет месеца при първоначален строг режим.

При служебно извършената цялостната проверка на обжалваното определение въззивният съд установи, че в частта му, с която на основание чл.23, ал.3 от НК към определеното и увеличено общо наказание лишаване от свобода са присъединени две наказания глоба 102,26 евро, наложено му по НОХД №668/2026г. по описа на Районен съд – Плевен и наказанието глоба в размер на 204,52 евро наложена по НОХД №2368/2020г. по описа на Районен съд – Плевен е незаконосъобразно, тъй като противоречи на цитираната правна норма. Съгласно същата, когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание. Граматичното и логическо тълкуване на законовия текст на чл.23, ал.3 от НК указва, че при кумулиране на няколко наказания и определяне на едно общо най-тежко за изтърпяване наказание по чл.23, ал.1 от НК, респ. по чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, към него се присъединява, изцяло или отчасти, само едно наказание глоба или само едно наказание конфискация. Следователно, към определеното общо най-тежко за изтърпяване наказание следва да се присъедини само глобата, чийто размер е най-висок.Следва да се постанови на основание чл.23, ал.3 от НК присъединяване към определеното общо наказание от дванадесет месеца лишаване от свобода наказанието глоба в размер на 255,56 евро. Това изменение на обжалвания съдебен акт е допустимо, тъй като е в интерес на жалбоподателя – осъдено лице, което ще дължи заплащане в полза на държавата само на едно наказание глоба в размер на 255,56 евро.

Определението в останалата си част следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения и на осн. чл. 337, ал.2, т.1, вр. чл. 334, т.3 от НПК, Плевенски окръжен съд