Решение № 899 от 19.7.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 820/2026 г.

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН. Подадена е жалба от К. П. Й. от гр.Русе срещу Наказателно постановление № 442а-118/18.12.2025г. на началник сектор ОП в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева /511,29 евро/, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.30, ал.3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Привежда доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство, изразяващи се в съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, без да са налице условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, а също и в липса на надлежно описание на нарушението и на опис на писмените материали, които го установяват. Счита, че е налице неяснота относно конкретния състав на административно нарушение, който се твърди, че е нарушил. Моли за отмяна на наказателното постановление, а алтернативно –за отправяне на предупреждение по реда на чл.28 от ЗАНН, като се позовава на наличието на смекчаващи обстоятелства. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, моли претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в минимален размер. Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното: Жалбоподателят притежавал мотоциклет марка „Ямаха ХЖ 6 С“ с рег.№ •••. На 11.08.2025г. същият паркирал превозното средство в близост до морски плаж „Шкорпиловци-Север“ в землището на с.Шкорпиловци, общ.Долни чифлик, обл.Варна, в границите на поземлен имот с идентификатор 83404.502.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на селото. Посоченият поземлен имот имал статут на защитена територия, НТП Природна забележителност, като жалбоподателят паркирал мотоциклета си върху намиращи се в имота сиви дюни. На същата дата в Община Долни чифлик постъпил сигнал от Министерство на туризма за неправомерно паркиране на МПС и каравани в прилежаща зона и гора в близост до посочения морски плаж. В тази връзка била извършена проверка от служители от общинската администрация, със съдействието на служители от Участък -Долни чифлик, които пристигнали в района на процесния имот около 15,03ч. и установили наличието на паркирани върху сиви дюни МПС, между които бил и управлявания от жалбоподателя мотоциклет. Проверяващите съставили Констативен протокол, в който удостоверили регистрационните номера на паркираните в района превозни средства, като посочили поземлените имоти, в които са установени същите, а също и техния статут. Били изготвени и фотоснимки на паркираните превозните средства. Констативния протокол и снимковият материал били предоставени на св.Д. В. Н.- ВПД мл. полицейски инспектор в Участък - Долни чифлик при Четвърто РУ-Варна, който извършил съответна проверка и установил че процесният мотоциклет е собственост на жалбоподателя Й.. Същият бил поканен да се яви в сградата на участъка в двуседмичен срок, за съставяне на АУАН за нарушение по ЗУЧК. Поканата била връчена на жалбоподателя на 25.09.2025г., но той не се явил в указания му срок, поради което на 17.10.2025г. св.Н. му съставил акт за установяване на административно нарушение в негово отсъствие за това, че е паркирал собствения си мотопед върху сива дюна, в територия със статут „Защитена“, НТП Природна забележителност. Впоследствие актът бил предявен на жалбоподателя и бил подписан с общи възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 18.12.2025г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 1000,00 лева /511,29 евро/ за нарушение на чл.17а, ал.2 от ЗУЧК. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Д. В. Н., И. В. Т. и Д. Ж. Ж., от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а също и от приложената фотоснимка. Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. По делото не е констатирано наличие на предубеденост или необективност у проверяващитесъщите не извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с жалбоподателя, като няма данни изобщо да са го познавали. Поради това за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на техните показания. От особено съществено значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите Т. и Ж., които непосредствено са възприели местоположението на паркирания мотоциклет и са категорични, че същият е бил паркиран върху сиви дюни, в имот със статут на защитена територия. Св.Ж. предоставя информация и за начина на установяване координатите на поземления имот и за извършената проверка на неговия статут. Проверката е извършена със специално приложение, позволяващо установяването на идентификатора на имота, след което статута му е проверен на специализирана карта на Черноморското крайбрежие. По делото е приложена разпечатка на фотоснимка, отразяваща извършеното нарушение, ценена в съответствие с установената съдебна практика в качеството на веществено доказателство. Данните от фотоснимката напълно кореспондират на твърденията на свидетелите Т. и Ж. и потвърждават извода за тяхната достоверност. Показанията им, съобразени в съвкупност с данните от фотоснимката, позволяват фактическата обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин. От приложените писмени доказателства с особено значение е изготвеният по случая Констативен протокол, в който са отразени не само регистрационните номера на паркираните превозни средства, но и идентификаторите на поземлените имоти и техния статут. Обстоятелството, че се касае за защитена територия, както и че жалбоподателят е паркирал именно върху сиви дюни, се установява, както беше посочено по-горе, и от показанията на свидетелите Т. и Ж.. Следва да се отбележи, че субсидиарно приложимия в производството по ЗАНН Наказателно-процесуален кодекс допуска изясняването на въпросите, включени в предмета на доказване, с всички допустими доказателствени средства, които са свързани с обстоятелствата по делото и допринасят за тяхното изясняване. В практиката си също така ВКС подчертава, че разпоредбата на чл. 14 НПК въвежда общото правно положение, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, а в съответствие с чл. 117 НПК, със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина (Решение № 280 от 8.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 876/2017 г., II н. о., НК). Поради това и при липсата на основания за съмнение в достоверността на разпитаните свидетели, съдът приема за безспорно установено, че притежавания от жалбоподателя мотоциклет е бил паркиран върху сиви дюни, в границите на поземлен имот с идентификатор 83404.502.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Шкорпиловци, имащ статут на защитена територия. Следва да се отбележи, че тези обстоятелства по начало не са оспорени от жалбоподателя в депозираната жалба и следователно липсва спор между страните в това отношение. На следващо място, от приложената по АНП справка от Централна база- КАТ е видно, че превозното средство е собственост на жалбоподателя и следователно е логично той лично да го е паркирал на процесното място. При връчването на поканата за съставяне на акт Й. е попълнил декларация, в която е отразил, че на процесната дата лично е управлявал превозното средство, като в никой момент не е твърдял, че мотоциклетът е паркиран на процесното място от друго лице. При това положение самоличността на нарушителя следва да бъде счетена за установена по несъмнен начин. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма. При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 365з- 3925/08.08.2019 г. н а директора на ОД на МВР-Варна). Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си. Съдът не намира основания да се съгласи с доводите, че актът незаконосъобразно е съставен в отсъствието на нарушителя. Не отговарят на истината твърденията в жалбата, че жалбоподателят не е бил поканен да се яви за съставяне на АУАН. Напротив, от приложеното по АНП копие на покана е видно, че на 25.09.2925г. в 16,50ч. Й. лично е получил покана за съставяне на акт, в която подробно е описано какво нарушение се твърди, че е извършил. На същата дата жалбоподателят е попълнил и декларация, че на процесната дата е управлявал лично мотоциклета си. Актът е съставен след изтичането на предоставения с поканата срок, като няма данни, а и не се твърди от страна на жалбоподателя, той да се е отзовал на поканата и да се е явил за съставяне на АУАН, но въпреки това такъв да е съставен в негово отсъствие. Следователно твърденията за нарушения на процесуалните му права в тази връзка са очевидно неоснователни. Съдът не констатира несъответствие на акта и с изискванията по чл.42, ал.1, т.4 и т.10 от ЗАНН. Както в акта, така и в наказателното постановление, ясно са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, както и поведението, посредством което то е съществено. Посочено е, че жалбоподателят е паркирал собствения си мотоциклет върху сива дюна, като поземленият имот, в който е извършено нарушението, е конкретизиран посредством посочване на неговия идентификатор. Отразен е и статута на процесния имот, а именно защитена територия, начин на трайно ползванеприродна забележителност. По този начин фактическите твърдения на актосъставителя, идентични с приетите в НП, са станали ясни в напълно достатъчна степен, тъй като съдържат всички относими към процесното нарушение елементи. Действително, актът не съдържа опис на писмените материали, но това не е ограничило процесуалните права на санкционираното лице. На първо място, в наказателното постановление изрично е посочено, че нарушението е констатирано от служители на общинска администрация-гр.Долни чифлик, удостоверено е с констативен протокол и снимков материал. Така, дори и да се приеме, че актът е страдал от известна непълнота, то тя е преодоляна от наказващия орган по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, според който наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. На следващо място и с по-съществено значение е обстоятелството, че всички събрани в хода на административнонаказателното производство доказателства са приложени по делото. Съдебната практика трайно приема, че не представлява съществено процесуално нарушение липсата на описание на доказателствата, които потвърждават извършването на нарушението, доколкото санкционираното лице има възможност да се запознае с всички събрани доказателства в хода на съдебното производство. Съдът не намира достатъчно основания да се съгласи и с твърденията, че за жалбоподателя е останало неясно дали се приема, че е паркирал в зона „А“, в зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“. В обстоятелствената част на НП ясно е посочено, че се касае за защитена територия, с начин на трайно ползване-природна забележителност и следователно няма как същата да представлява част от урбанизираните територии на населените места. От отбелязването, че нарушението е извършено в близост до морския плаж се налага извода, че мястото на осъществяването му попада в зона „А“. При това положение непосочването изрично на това обстоятелство не накърнява процесуалните права на санкционираното лице, при положение, че фактите относно вмененото му нарушение са ясно посочени, а санкционната разпоредба е издирена правилно. Предвид изложеното съдът не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на административнонаказателното производство, които да са довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя, поради което наведените в тази насока възражения следва да се счетат за неоснователни. По приложението на материалния закон съдът установи следното: Разпоредбата на чл.17а, ал.2 от ЗУЧК установява забрана за поставянето на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1. За разлика от въведената с разпоредбата н а чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК забрана за паркиране на морския плаж (в чиито обхват съгласно чл. 6, ал. 2 ЗУЧК се намират сивите дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж), разпоредбата на чл. 17а, ал. 2 ЗУЧК въвежда по-широка забрана за паркиране - върху сиви дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", като видно от мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на ЗУЧК (№ 902-01-8/26.02.2019 г., 44-то НС), забраната е в съответствие с изискванията на Закона за защитените територии, с оглед на опазването и съхранението на всички видове дюни и намиращите се в тях защитени видове на флората и фауната, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А". Според чл.10, ал.1 от ЗУЧК зона "А" обхваща частта на акваторията на Черно море по чл. 3, т. 2, крайбрежната плажна ивица и част от територията, попадаща в ивица с широчина 100 м извън териториите на населените места, измерена по хоризонтала от границите на морския бряг или на морските плажове, като всяка точка от линията, определяща откъм сушата границата й, е на разстояние 500 м от най-близката точка от сухоземната граница на съответния плаж, в т.ч. пресечната точка с границата на морския бряг. От своя страна нормата на чл.11, ал.1 от ЗУЧК посочва, че зона "Б" обхваща териториите, попадащи в ивицата с широчина 2 км от границата на зона "А", в частта след ивицата с широчина 100 м от границите на морския бряг или на морските плажове. Процесното нарушение е извършено в прилежащата зона в близост до морски плаж „Шкорпиловци-Север“ и следователно мястото на паркиране попада в обхвата на зона „А“. Дори и мястото на нарушението да попада в зона „Б“ обаче, това по никакъв начин не би рефлектирало върху отговорността на санкционираното лице, доколкото се касае за нарушение на една и съща норма, по отношение което е приложима една санкционна разпоредба. Понятието „пясъчни дюни“ е дефинирано в § 1, т. 4 от ЗУЧК като образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър. Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни. Касае се за изключителни и рядко срещани природни образувани, които се формират от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър и на растителността върху някои от тях, които поради това се ползват с особена защита, с оглед тяхното запазване, във връзка с което ЗУЧК забранява престоя и паркирането върху тях. От коментираните по-горе доказателства се установява, че жалбоподателят е паркирал мотоциклета си върху сива дюна, намираща се в защитена територия, попадаща в обхвата на охранителна зона „А“ от черноморското крайбрежие. По този начин той действително е осъществил състава на нарушението по чл. 17а, ал.2 от ЗУЧК, за което правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Доколкото в случая сивите дюни не представляват част от морския плаж, а попадат в защитена територия в близост до него, правилно наказващият орган е приел, че следва да се квалифицира по посочения по-горе текст, а не като нарушение на забраната по чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК . Нарушението е извършено виновно от жалбоподателя. В съставения констативен протокол изрично е посочено наличието на обозначителна информационна табела в началото на отбивка за местност Изгрев-Хоризонт, но дори и при липсата на такава водачът не би могъл да не забележи, че паркира върху площ, състояща се от пясък и покрита с трева /видно и от приложената фотоснимка/. Сивите дюни представляват по-стари, стабилизирани дюни, покрити с тревна растителност и лишеи, които са бедни на хранителни вещества. Характерна тяхна особеност е наличието на стабилен пясък, който не се мести от вятъра. Забраната за паркирането върху сиви дюни произтича директно от закона, а видът им е специфичен и лесно разпознаваем. При това положение жалбоподателят е действал най-малкото по непредпазливост, а според разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, сред които разглежданият такъв не попада. Изложеното становище трайно се споделя и в практиката на ВАдмС, като в тази насока е напр. Решение №13666/08.12.2025г., постановено по КАНД №2681/2025г. Санкционната норма е издирена правилно, като наказанието е наложено на основание чл.30, ал.3 от ЗУЧК, предвиждащ специална санкция за лице, което в нарушение на закона спре превозно средство за престой или паркиране върху неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни), какъвто е и разглежданият случай. Наказанието е наложено в минималния размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Нарушението на чл.17а, ал.2 от ЗУЧК е формално и за да бъде счетено за маловажно е необхоД. да са съществували някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в случая не се констатират. Следователно приложението на посочената разпоредба следва да бъде отказано. Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното постановление се явява неоснователно. Същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН . Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 130 до 190 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Случаят не се отличава с особена фактическа или правна сложност, като юрисконсултът не се е явил в проведените две съдебни заседания, а само е представил писмени бележки, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в минималния размер, а именно-130,00 лева, съответстващи на 66,47 евро . Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът