Решение № 77 от 3.3.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 1197/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от Й. Р. Т. ЕГН •••••••••• от гр.Пазарджик, депозирана от пълномощника адв.М. E. от АК- София, против НП №00271 с изх.№9/17.07.2025г. на Директора на РЗИ- Пазарджик, с което за нарушение на чл.54а т.1 от Закона за здравето /ЗЗ/, на основание чл.218 ал.2а от ЗЗ, на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 5000 лева. В жалбата се излагат оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на атакуваното НП. Жалбоподателят оспорва компетентността на органа, издал НП. Счита, че не са посочени конкретните разпоредби, които са били нарушени. Намира, че в НП не е описано в какво се изразява нарушението, както и обстоятелствата, при които същото е било извършено. Твърди, че липсват данни за това как е било установено деянието, предмет на обжалваното НП. Настоява, че такова не е следвало да бъде издавано предвид липсата на съставен преди това АУАН. В условията на евентуалност, в случай, че атакуваното НП не бъде отменено, настоява за приложение нормата на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.К. Д. от АК- София, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ответникът по жалбата- директорът на РЗИ- Пазарджик, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника гл.юриск.Р. В., която оспорва жалбата. В писмена защита по съществото на спора излага доводи за законосъобразност на атакуваното НП, като моли същото да бъде потвърдено. Районният съд, след преценка основателността на релевираните в жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН /НП е връчен лично на жалбоподателя на 15.08.2025г., а жалбата е подадена с електронен подпис на пълномощника на 29.08.2025г./ от надлежна страна /надлежно упълномощен процесуален представител/, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения: На 29.03.25г., по време на провеждане на специализирана полицейска операция /СПО/ от служители на РУ- Пазарджик- св.Т. И., св..Г. С. и св.Т. А., при обход със служебен автомобил в гр.Пазарджик, около 22:30ч., на ул.Болнична, в близост до магазин „Тарита“, те забелязали два автомобила, паркирани на улицата един зад друг. Разпознали измежду тях този с марка „Мерцедес“, използван от жалбоподателя, който им бил известен по оперативна линия на „Наркотици“. Полицейски служители станали свидетели на това как от колата, паркирана зад тази на Т., слиза лице, което впоследствие било установено, че е св.М. М.. Последният, малко по рано същата вечер се свързал по телефона с жалбоподателя, за когото от техен общ познат знаел, че продава райски газ. Св.М. поискал да закупи флакон и Т. му указал къде да се срещнат, за да му го предаде. Св.М. отишъл на посоченото място до магазин „Тарита“ със свой познат- A. Й.ов. Слизайки от автомобила, св.М. се отправил към колата на жалбоподателя, който без да излиза му подал от вътре един флакон с райски газ лилав на цвят с надпис „ Great whip“. Случилото се било наблюдавано от тримата полицейски служители, които се отправили към двата спрели един за друг автомобила. След като се легитимирали и провели беседа с Т., той признал пред тях, че в колата си има още 18 бр. флакони с райски газ, които предал с протокол за доброволно предаване. Св.М. от своя страна също предал доброволно на полицаите закупения от Т. флакон с райски газ. От жалбоподателя и св.М. били снети писмени обяснения, в които те потвърдили изложената фактология. По случая била образувана проверка по описа на РУ- Пазарджик, материалите по която били изпратени на РП- Пазарджик с оглед данни за извършено престъпление от общ характер. С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 24.04.2025г. преписката била изпратена по компетентност на РЗИ- Пазарджик. Въз основа на материалите по проверката св.Р. Н.- гл.инспектор в отдел ПБПЗ, дирекция ОЗ към РЗИ- Пазарджик съставила срещу Т. по реда на чл.42 ал.2 от ЗАНН в присъствие на свидетел- колегата й Любка Спасова Трифонова АУАН №00271/09.05.2025г. за извършено нарушение на чл.54а т.1 от ЗЗ. АУАН бил връчен на жалбоподателя на 09.06.2025г. без възражения, след което Директорът на РЗИ- Пазарджик издал атакуваното НП, с което за посоченото нарушение на Т. било наложена на основание чл.218 ал.2а от ЗЗ глоба в размер на 5000 лева. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени /материалите по АНП/ и гласни /показанията на разпитаните свидетели/ доказателства, които са еднопосочни, последователни и кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира изцяло. Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл.84 от ЗАНН вр. чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление №10/28.09.1973г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че административнонаказателното производство е започнало на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН със съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, при условие, че липсват доказателства същият изобщо да е бил поканен от актосъставителя. Съдът обаче намира, че посоченото процесуално нарушение в случая не е от категорията на съществените, тъй като, съгласно нормата на чл.36 ал.2 от ЗАНН, атакуваното НП е можело да бъде издадено само въз основа на материалите по преписката и отказа на прокурора да образува ДП, без изобщо да се съставя АУАН. В този смисъл допуснатото от актосъставителя нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН в конкретния казус не може да се квалифицира като съществено такова, обуславящо незаконосъобразност на по-нататъшното развитие на адвинистративнонаказателното производство. Още повече, макар съставянето на процесния АУАН изобщо де не е било необходимо, същият е бил надлежно връчен на жалбоподателя, като по този начин му е била дадена възможност да релевира възражения по изложените в него факти, което той така и не е сторил. По-нататък, АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи, при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. В АУАН и в НП е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени всички обстоятелства- елементи от фактическия му състав. В словесното му изражение конкретно са посочени датата и мястото на извършване на нарушението- на 29.03.25г. в гр.Пазарджик. За нарушителя в атакуваното НП са отразени три имена, ЕГН и адрес, което е достатъчно за неговото индивидуализиране. Описано е детайлно и вмененото нарушение, изразяващо се продажба на райски газ на физическо лице, което кореспондира на дадената от АНО правна квалификация на извършеното нарушение по чл.54а ал.1 от ЗЗ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на атакуваното НП. Материалноправната разпоредба на чл.54а ал.1 от ЗЗ забранява продажбата на диазотен оксид /райски газ/ и пълнители с него на физически лица, извън случаите на еднолични търговци, чийто предмет на дейност включва продажбата на диазотен оксид /райски газ/ на търговци по смисъла на Търговския закон. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят на 29.03.25г. в гр.Пазарджик е продал на физическо лице- св.М. един флакон с райски газ лилав на цвят с надпис „ Great whip“, който доброволно е бил предаден от него на полицейските органи със съответния протокол /л.66 от делото/. Това обстоятелство се потвърждава еднопосочно и от показанията на разпитаните по делото свидетелиполицейските служители И., С. и А., а така също и от заявеното пред съда от св.М.. В същото време от общодостъпната в интернет информация относно спецификациите на посочения търговски артикул с надпис „Great whip“ се установява безпротиворечиво, че същият съдържа 99.9% чист диазотен оксид /райски газ/, предназначен на хранителната промишленост, като газът се използва в кулинарията като пропелент /впръскващо вещество/ за приготвяне на бита сметана, мусове и десерти, а директното вдишване на съдържанието му е опасно за здравето, тъй като може да доведе до сериозни странични ефекти или фатален изход. Веществото диазотен оксид следва да се отнесе към легалното определение, посочено в чл.3 т.2 б."а" от Регламент (ЕО) 1300/2008г., според което "добавка в храната" означава всяко вещество, което обикновено не се консумира самостоятелно като храна и не се използва като характерна съставка на храни, независимо дали притежава хранителна стойност или не, и чието целенасочено влагане с технологична цел в храни на етапа на тяхното производство, преработка, приготвяне, обработка, опаковане, транспортиране или съхранение води или може да се счита, че води, до прякото или непряко превръщане на това вещество или на вторичните му продукти в съставна част на тези храни. Още повече, веществото е поименно посочено като такова в същия регламент, който има директен ефект и пряко приложение. Предвид изложеното по делото са събрани категорични доказателства за това, че с действията си жалбоподателят е извършил нарушение на чл.54а т.1 от ЗЗ, за което е ангажирана с НП административнонаказателната му отговорност. Съгласно нормата на чл.218 ал.2а от ЗЗ, физическите лица нарушили нормата на чл.54а от ЗЗ се наказват с глоба от 5000 до 10 000 лева. В случая размерът на наказанието е индивидуализиран правилно, доколкото наличието на още 18 бр. флакона във владение на жалбоподателя не е било взето предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство, и глобата е била определена в предвидения от закона минимален размер, който е подходящ за постигане целите по чл.12 от ЗАНН. Най-сетне, в жалбата са релевирани в условията на евентуалност и възражения, свързани с приложението на чл.28 ал.1 от ЗАНН, съгласно който за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно § 1 т. ДР на ЗАНН , "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Конкретното деяние не разкрива, по-ниска степен на обществена опасност от останалите деяния от този вид и не представлява маловажен случай. Разглежданото административно нарушение е такова на просто извършване, като не е предвидено настъпването на конкретен общественоопасен резултат. Не са изложени твърдения и не са представени доказателства за наличие на обстоятелства, които да го понижават, поради което и чл.28 ЗАНН се явява неприложим в случая. Всъщност, точно обратното, самият жалбоподател е предал доброволно на полицейските служители още 18 флакона с райски газ, които е държал в автомобила, с който се е придвижвал. Количеството на процесните търговски артикули изключва възможността същите да са били предназначени само за лична употреба, което се потвърждава и показанията на св.М., който сподели пред съда, че знаел, че Т. продава райски газ след предварителна заявка по телефона и уговаряне мястото на предаването му. Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящия казус не е приложима хипотезата на чл.28 от ЗАНН, предвид обществените отношения, които са засегнати с установеното нарушение, свързани с опазване здравето на хората и най-вече това на подрастващото поколение. След като прие разглежданото нарушение за доказано по несъмнен начин, а наложеното наказание- за правилно определено, съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и като такова- следва да бъде потвърдено. Доколкото искане за разноски от страна на пълномощника на АНО не е било направено, то присъждането на такива не се дължи. Водим от горното, съдът