Решение № 10 от 9.1.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 880/2023 г.

Производството е по реда на чл.613а, ал.1 ТЗ, вр. с чл.632, ал.5 ТЗ и чл. 632, ал.1 ТЗ.

Образувано е по жалба вх.№ 282818 от 02.08.2023г. по описа на Софийски градски съд на Публично предприятие за железопътна инфраструктура Железници на Република Северна Македония - Скопие, ул. „Йордан Миялков“ №50В (Jordan Mijalkov str., 50В), Република Северна Македония, представлявано от Ф. Х. - Директор, действащ чрез адв. Х. Г., САК и адв. Р. Я., САК, против решение №260296 от 26 юли 2023 година, постановено по т.д. № 8269 по описа за 2015 година на Софийски градски съд, ТО, 6- 6 състав, с което на основание чл.632, ал.5 ТЗ е спряно производството по т.д. № 8269/2015г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав.

Жалбоподателят твърди, че е: кредитор на длъжника с вземане в размер на 2 836 621, 92 лв. - левовата равностойност на EUR 1 450 341, 76, представляващо неустойка за забава съгласно чл. 8.7 от Общите условия съгласно Приложение № 1 към Договора за строителство за последните 150 дни забава на „СК-13 Холд-инг“ АД - в несъстоятелност, преди датата на Решение на СГС, 6-6, по т.д. № 8269/2015г. за обявяване в несъстоятелност на „СК-13 Холд-инг“ АД и прекратяване на дейността му, ведно с вземане за разноски в размер на 3 488, 40 лв. във връзка с предявяване на същото вземане, включено в списък на неприетите вземания по т.д. N° 8269/2015 г. на Софийски градски съд, Т.О., 6-6 състав, наименуван „Допълнение към Списък на Списък на неприетите вземания по т.д. №8269/2015г. на Софийски градски съд, Т.О., 6-6 състав“, обявено на 06.07.2020г. в ТРРЮЛНЦ; ищец по установителен иск по чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, предмет на т.д. №600/2022 г., VI-4, Т.О., Софийски градски съд, което и обуславя правният му интерес от обжалване на решението.

Поддържа, че се обжалваното решение е неправилно и се иска отмяната му по следните аргументи:

1. За да постанови решението си, съдът се позовал на недостатъчност на наличното имущество на длъжника за покриване на разноските за производството по несъстоятелност и невнасяне на разноски от кредиторите в размер и срок, определени по реда на чл.629б ТЗ.

1. Недостатъчността на наличното имущество на длъжника съдът установява от молба на синдика с вх. № 281106/12.07.2023 г., с която е посочил, че наличните парични средства по особената сметка към 03.07.2023 г. са в размер на 381, 58 лв. при необходимост от разноски за производството по несъстоятелност за следващите 6 месеца в приблизителен размер на 6 200 лв.

1. Наличието на салдо от 381, 58 лв. не обуславя недостатъчност на наличното имущество. Вън от наличните парични средства, длъжникът притежава и друго имущество под формата на материални активи - машини, използвани от него при изпълнение на сключения с нашия доверител Договор за строителство № 1074/1 от 17.07.2013 г. 4. Материалните активи на длъжника - машини, се намират на територията на Република Северна Македония. Този факт е известен както на синдика, така и на кредитор в производството по несъстоятелност - „УниКредит Булбанк“ АД. Тоест не са налице предпоставките по чл.629б ТЗ, респективно не са налице предпоставките за постановяване на решение по чл. 632, ал. 5 ТЗ, тъй като длъжникът разполага с имущество, от което да бъдат покрити необходимите разноски за продължаване на производството.

„СК-13 Холд-инг“ АД - в несъстоятелност, ЕИК 113048957, чрез особен представител адв. С., е представило отговор на жалбата, в който поддържа становището за неоснователност на същата, по подробно изложени съображения.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

По допустимостта на въззивната жалба.

Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл.613а, ал.1 ТЗ, от кредитор на длъжника, ищец по установителен иск по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ, предмет на т.д. №600/2022г., VI-4, Т.О., Софийски градски съд, съответно предмет на в.т.д.№987/2023г. по описа на САС, предвид служебна справка извършена от съда, което и обуславя правният му интерес от обжалване на решението, срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на 613а, ал.1 ТЗ, вр. с чл.258 ГПК, валиден и допустим съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

С молба вх.№ 281106 от 12.07.2023г. по описа на Софийски градски съд, подадена по т.д.№8269/2015 г. на СГС, ТО, 6-6 състав, синдика на „СК-13 Холд-инг“ АД - в несъстоятелност, ЕИК 113048957, е уведомил съда, че средствата по особената сметка на длъжника са почти изчерпани, като салдото към 03.07.2023г. е в размер на 381, 58 лв., и е указал приблизителния размер на разходите за разноски в производството по несъстоятелност за следващите 6 месеца – 6 200лв.

С определение № 2613370 от 13.07.2023г., по т.д. № 8269/2015 г. на СГС, ТО, 6-6 състав, е указано на кредиторите на „СК-13 Холд-инг“ АД - в несъстоятелност, ЕИК 113048957, и на самия длъжник, че им се дава възможност в едноседмичен срок от вписване на определението в книгата по чл. 634г ТЗ да внесат сумата от 6 200 лв., представляваща разноски за развитие на производството по несъстоятелност, както и последиците от невнасянето на разноските. Върху определението, е отразено, че същото е вписано в книгата по чл. 634в ТЗ на 13.07.2023г.

С молба от 12.07.2023г. синдикът на дружеството е представил отчет за дейността си, както и препис от решение № 812 от 23.06.2022г., постановено по т.д.№600/2022г., VI-4, Т.О., Софийски градски съд.

С решение №260296 от 26 юли 2023 година, постановено по т.д. № 8269 по описа за 2015 година на Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, на основание чл.632, ал.5 ТЗ е спряно производството по т.д. № 8269/2015г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Нуждата от предплащане на разноски по реда на чл.629б ТЗ в определен размер е установена към момента на определянето им от съда по несъстоятелността и поканване на лицата по чл.625 ТЗ или от друг кредитор да предплатят същите - в случая към 13.07.2023г., предвид молбата на синдика от 12.07.2023г. Твърденията на синдика за липса на средства за покриване на разноските по производството по несъстоятелност не се оспорват, съответно не са ангажирани доказателства за противното.

Определението на съда от 13.07.2023г. е вписано в книгата по чл. 634в, ал.1 ГПК на същата дата, и тъй като към момента на постановяването му не се иска обявяването му в търговския регистър или съобщаване по реда на Гражданския процесуален кодекс и същото не подлежи на обжалване, кредиторите се считат уведомени с вписването на съобщение в книгата, съгласно чл.619, ал.3 ТЗ.

До изтичане на определения от съда срок – до 20.07.2023г. включително, определените от съда разноски не са внесени, поради което правилно и законосъобразно на основание чл.632, ал.5 ТЗ, вр. с чл.632, ал.1 ТЗ, съдът е постановил спиране на производството по несъстоятелност.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не са налице предпоставките на чл.632, ал.5 ТЗ, вр. с чл.632, ал.1 ТЗ, предвид наличието на материалните активи на длъжника - машини, които се намират на територията на Република Северна Македония.

В случая не се установява „налично имущество“ по смисъла на чл.632, ал. 1 ТЗ - притежавани от длъжника парични средства и други бързо ликвидни краткотрайни материални активи, които да послужат за заплащане на разноските, необходимо присъщи на производството по несъстоятелност в неговата първоначална фаза / в този смисъл Решение №163 от 6.02.2020г. на ВКС по т.д.№271/2019г., II т. о., ТК;

Определение №216 от 22.04.2021г. на ВКС по т.д.№ 1495/2020г., II т.о., ТК/. В този смисъл липсват твърдения и не са ангажирани доказателства. При липса на парични средства, но налично имущество или имуществени права, за кредиторите е налице интерес от предплащане на разноските за развитие на производството по несъстоятелност, в какъвто смисъл са мотивите към т.1 от Тълкувателно решение №2 от 13.07.2020г. на ВКС по тълк.д. №2/2018г., ОСТК и разпоредбата на чл.639б, ал.3 ТЗ.

Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Воден от тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК, вр. с чл.621 ТЗ, Софийският апелативен съд