Решение № 25 от 27.1.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 551/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение на Велинградски районен съд рег.№101 от 11.04.2025г. постановено по гр.д.№20235210100775 по описа на същия съд за 2023г. E ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г.А.Б. с ЕГН- •••••••••• и адрес гр. ••••••••••••••••, заместен в хода на процеса на основание чл. 227 ГПК, от М. Т. П., с ЕГН- •••••••••• и адрес: •••••••••••••••••••••; А. Г. Б., с ЕГН-•••••••••• и адрес: •••••••••••••••• и Е. Г. Б., с ЕГН: •••••••••• и адрес: гр. ••••••••••, И ПРОТИВ Община Велинград представлявана от кмета д-р К.К., с адрес: гр. •••••••••••••, положителен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, че ищецът е собственик на Поземлен имот: 10450.501.2801, област ••••••••••••••, ул. •••••••••••••. площ 775 кв. м. стар номер 7307, квартал 3441, парцел L, съгласно заповед за одобрение на КККР № РД-18- 1214/06.06.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при съседи: 1. Имот кадастрален номер: 10450.501.2484, съгласно заповед за одобрение на КККР № РД- 181214/06.06.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, стар 503.1951, квартал 3441 с площ от 217 кв.м., собственост на Н.Б.Б. /Р./; 2. Имот кадастрален номер: 10450.501.2817, съгласно заповед за одобрение на КККР № РД-18-1214/06.06.2018г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК стар 503.7326, квартал 3441 с площ от 769 кв.м., собственост на П.А.П. и В.К.П.; 3. Имот кадастрален номер: 10450.501.3282, съгласно заповед за одобрение на КККР №РД-18-1214/06.06.2018г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК стар 503.6437, квартал 3441 с площ от 11153 кв.м., собственост на ВЕЛИ СПА ЕООД. Вид територия: Урбанизирана. Начин на трайно ползване: Територии заета от населени места, за жилищно строителство, търговия и услуги, на основание изтекла в негова полза придобивна давност. Със същото решение е осъден ответника Община Велинград представлявана от кмета д-р К.К., с адрес: гр. •••••••••••••, ДА ЗАПЛАТИ на Г.А.Б. с ЕГН: •••••••••• и адрес гр. ••••••••••••••••, заместен в хода на процеса на основание чл. 227 ГПК, от М. Т. П., с ЕГН: •••••••••• и адрес: •••••••••••••••••••••; А. Г. Б., с ЕГН: •••••••••• и адрес: •••••••••••••••• и Е. Г. Б., с ЕГН: •••••••••• и адрес: гр. ••••••••••, чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 174,38 лв., разноски в производството; Осъдена е Община Велинград представлявана от кмета д-р К.К., с адрес: гр. ••••••••••••• ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. К., на основание чл. 38,ал. 2 от ЗА във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 2000 лв., разноски в производството. Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№ 3214 от 07.05.2025г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в производството пред първата инстанция Община Велинград чрез процесуалния си представител адв.Д. С. с доводи за порочност на решението като незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че спорът има за предмет установяване на правото на собственост на ищеца/ищците против Община Велинград, като се поддържа за придобивно основание давностно владение и липса на основание за Община Велинград. Сочи, че по делото са разпитани свидетели от показанията на които не можело по категоричен начин да се установи твърдяното от ищеца владение, като дори от показанията на св.Г.С. имало данни за прекъсване на владението от преди повече от две години. Цитират се част от мотивите на исковия съд относно непроменените границите на процесния имот и упражняваното владение от ищеца ,като се акцентира, че при мотивиране на съдебния акт, съдът е направил неверен извод за съществуващи на място граници, които да съвпадат с имотните за които е спора. Според жалбоподателя, от обяснението на в.л. Г. дадени в съдебното заседание проведено на 12.02.2025г. се изяснявало, че имотът е частично ограден откъм южната част, откъм улицата е поставена дървена врата, от останалите страни имота не е ограден, както се изяснявало от заключението на вещото лице, че имотът не граничи с улица, или вратата откъм улицата не била граница на имота, А свидетелят Х. излагал свои непосредствени впечатления, че имота е запустял, видимо не се обработва от никого , като от показанията на свГ.С. също имало данни поне от две години имота да не обработва от никого. Жалбоподателят смята, че при наличие на противоречиви доказателства съдът е длъжен да изложи свои мотиви защо кредитира показанията на едни свидетели и не кредитира показанията на други свидетели. Съдът игнорирал дадените от в.л. Г. пояснения, че имота не е ограден и заключава, че когато имота не е ограден и няма никакви категорични данни за владение, което да е по имотни граници, то оставало недоказано твърдението на ищцовата страна да е осъществена фактическа власт върху целия имот предмет на спора. Смята, че за съществено нарушение следва да се отчете пропуска на съда да обсъди статута на имота и да се направят съответните правни изводи, и посочва, че от неоспореното удостоверение за идентичност на имот и наличие на реституционни претенции № 479/03.08.2023г. на Община Велинград процесния имот с идентификатор 10450.501.2801 по КК на гр. В., с площ 775 кв.м., попадащ в УПИ L-3a жилищно строителство, търговия и услуги, с площ 6080кв.м. в кв.3441 по сега действащия регулационен план на гр. В.; че от допълнителното заключение на в.л. Г. се установявало, че процесния имот не отговаря на изискванията за самостоятелен УПИ, като при действието на ЗУТ промяната на площта или лицето на веднъж урегулирани имоти се извършва само по предвидения в закона ред. Акцентира, че една от възможните хипотези е настъпване на промяната по общата воля на собствениците на съседни имоти по реда на чл.15 ЗУТ, тъй като след урегулирането на определена територия ПУП и ЗРП предвиждат начина на застрояване /включително с оглед площта и лицето на имотите/ и предназначението на имотите на съответната територия. Посочва, че изрично е предвидено в чл.15, ал.3 ЗУТ, че собствениците на съседните имоти могат, сключвайки предварителен договор, да инициират промяна в площта /евентуално и лицето/ на притежаваните от тях имоти, а оттам и промяна в ПУП и ЗРИ, включително за такива реални части от притежаваните от тях урегулирани имоти, които не отговарят на изискванията на чл.19 от ЗУТ. Заключава, че вещноправният ефект, или целената промяна в принадлежността на правото на собственост върху съответната реална част от урегулиран имот, може да настъпи само ако по реда на чл. 15, ал.6 от ЗУТ бъде издаден акт за одобряване на плана за регулация. с който се променят границите между урегулираните поземлени имоти след извършването на преценка дали с проекта за изменение не се предвижда създаване на недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи /чл.15, ал.9 ЗУТ/ и дали не се предвижда създаване на урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон /чл.15, ал.10 от ЗУТ/, след което да бъде сключен и окончателен договор. Заключава , че законът допуска промяна в границите на веднъж урегулирана територия само при определени предпоставки, като вещноправният ефект настъпва след одобряване на промяната по административен ред. И че след като не се допуска придобиване на реална част от УПИ чрез сделка, освен в изрично посочените от закона случаи, то такава част не може да бъде придобита и чрез друг придобивен способ, включително и по давност, освен ако не са спазени изискванията на чл.200, ал. 1 и ал.3 ЗУТ. Счита, че по давност реални части от урегулиран поземлен имот могат да бъдат придобивани само ако отговарят на изискванията за самостоятелен УПИ и то ако и оставащата част отговаря на изискванията за самостоятелен урегулиран поземлен имот. Като целта на тези ограничения е да се спазват правилата за урегулиране и застрояване на територията, включително за размерите /лице и площ/ на урегулираните имоти, определеното им с ПУП разположение и цялостна конфигурация според този план. Изтъква се, че именно поради тази причина законът предвиждал първоначално да бъде сключен само предварителен договор и едва след като целената от собствениците на съседни имоти промяна бъде одобрена от общинската администрация, тоест се прецени, че тя съответства на общата идея и предвиждане на ПУП и изменението бъде одобрено, може да бъде сключен окончателен договор за прехвърляне правото на собственост. Смята за недопустимо първо да бъде придобито правото на собственост върху реална част от УПИ и след това да се извършва промяна на ПУП която да отрази вече настъпилата промяна в принадлежността на правото на собственост. Сочи, че в този смисъл в чл.200, ал.3 от ЗУТ изрично е предвидено, че когато имотите са урегулирани, кметът на общината одобрява изменението на ПУП преди издаването на нотариалния акт, включително и при придобиване правото на собственост по давност. Навежда извода, че за да бъде придобито по давност правото на собственост върху реална част от урегулиран поземлен имот е необходимо след изтичането на предвидения в закона срок по искане на упражняващото фактическата власт лице по административен ред да бъде одобрена промяната на подробния устройствен план с цел обособяване на отговарящата на изискванията на чл.19 от ЗУТ реална част в самостоятелен УПИ, след което въз основа на надлежно позоваване на изтеклата придобивна давност да бъде издаден нотариален акт по реда на чл.587, ал.3 от ГПК. Допълва, че реална част от имот, която не отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ може да бъде присъединена към съседен чрез придобиване на правото на собственост чрез правна сделка или по давност по реда на чл.17 от ЗУТ само ако и двата имота не са урегулирани, като присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти към съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията на чл19 от ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл. 15 от същия закон. Цитира съдебна практика решение №102/30.05.2016г. постановено по гр.д.№ 5728/2015г. по описа на ВКС, 1-во гражданско отделение и други/. Моли да се постанови решение с което да се отмени изцяло Решение рег. №101 от 11.04.2025г. постановено по гр.д. №775/2023г, по описа на Районен съд Велинград, да се отхвърли предявеният иск и да се присъдят на Община Велинград разноските направени пред двете съдебни инстанции. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна -ищците М. Т. П., А. Г. Б., и Е. Г. Б. чрез процесуалния им представител адв. Д. К., с рег.№4061 от 05.06.2025г. в който въззивната жалба се квалифицира като неоснователна по същество. Твърди се, че изводите направени от първоинстанционния съд са изведени от непротиворечиви гласни и писмени доказателства събрани в производството, от които се установила следната фактическа обстановка: От разпитаните в производството свидетели, П. непосредствен съсед на имота от юг, С.-живеещ на около 200метра от имота, се установило, че процесния имот повече от 40 години се владее от ищеца Г.А.Б., починал в хода на производството и заместен от правоприемниците му; Че преди да установи владение ищецът, имотът бил владян от неговия баща А. Д. Б., до смъртта му през 1979г. Смята, че приетите по делото писмени доказателства кореспондират с данните установени с гласните доказателствени средства: Допълва, че от приетото Удостоверение изх.,№6272/23.10.1991 г. издадено от община Велинград, се установявало че с декларация 35/1963г. на А. Д. Б. е записан имот градина, в местността. „••••••”, м. С., с площ от 700кв.м. при съседи: наследници В.Й. Б., път и работилница „В. Пеева”. като горното описание кореспондирало с данните от свидетелските показания на св. П., непосредствен съсед на имота; че от приетите по делото НА №10, т. втори, дело 27/1981г. на РС Велинград, съседът описан в Удостоверение изх.№ 6272/23.10.1991г. издадено от община Велинград - В.Й. Б. е дарил на Н.Б.Б. дворно място от 210кв.м., а като съсед на имота в нотариалния акт е записан А. Д. Б., като имота към момента на разпореждането е с планоснимачен номер 140 /който имот е бил видим от приложената към първоначалното заключение на ВЛ извадка от плана от 1957г./; че от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установило, че процесния имот е отразен в кадастралния план през 2004г.; че по плана от 1983г. имота не е отразен, като същия трансформиран върху плана попада в необозначен терен, отразен по хоризонталите като сухо дере. А по плана от 1957г. имота отново не е бил отразен, но трансформиран върху плана попада в терен извън регулацията, като по плана от 1929г., имотът трансформиран върху плана попадал в кв. 128, и е идентичен с част от имот 1672, записан в разписния лист на А. П., отчужден, и с част от десния бряг на дере „В.”, като върху имота е проектирана улица с о.т. 306-307. Заключава се, че предвид на горното оплакванията на жалбоподателят касаещи преценката на горните доказателства от първоинстанционния съд са несъстоятелни. И че всички свидетели, включително и свидетелят сочен от жалбоподателят били единодушни, че имота е с ясно възприемащи се граници, считано от началото на 70-те години, до настоящия момент. Цитират се в тази връзка свидетелските показания на св.П. и св.Х.. Относно акцентът на въззивника на обясненията дадени от вещото лице, се поддържа, че същите не противоречат на данните изнесени от свидетелите, к а т о единственото противоречие е записаното в допълнителното заключение/което влязло в противоречие с първоначалното/, че имота не е ограден, което било отстранено с обясненията дадени в съдебно заседание от вещото лице. Цитират се обясненията на експерта Г. за частичното ограждане на имота. Според въззиваемата страна се установявало, че от юг процесния имот граничи с парцела на св. П. / УПИ XLIX-7326, 8065/ като между имотите има поставена ограда, от запад е поставена врата за достъп до улицата, от север в голямата си част граничи с имота на Н.Б. /собственик от 1981г. на имот пл.№140, по плана от 1957г, а преди това с праводателят й В.Й. Б., записан като съсед в удостоверение изх. №6272 от 23.10.1991, на община Велинград по данни от 1963г./, като двата имота ги отграничавал естествен слог-вада, както и с ограден двор на жилищна сграда, а от изток с работилница „Вела Пеева”. Твърди се още, че процесният имот до 2004г. не е бил заснет и индивидуализиран с кадастрален номер и граници /по плана от 1957 е бил извън регулация, а по плана от 1983г. попадал в необозначен терен/, но при отразяването му през 2004г. същия съответствал и е идентичен с имота, върху който ищецът считано от 1979г. упражнявал владение, както по площ, така и по съседи. Допълва, че съгласно Удостоверение изх.№ 6272/23.10.1991г. издадено от община Велинград, с декларация 35/1963г. на А. Д. Б. е бил записан имот Градина, в местността „••••••” м. С., с площ от 700кв.м. при съседи: наследници В.Й. Б. /праводател на Н.Б.Б., собственик на имот пл. №140, отразен в плана от 1957г./, път и работилница „В. Пеева"; Че в извадката от плана от 1957г. приложена по първоначалното заключение на вещото лице гореописаните съседи, остават непроменени и в плана действащ към настоящия момент, одобрен с решение от 2004г., съгласно приложената с исковата молба скица от регулационния план, а именно: от север имот на Н.Б.Б., от изток имот собственост към настоящия момент на „Вели спа”/приобретател на работилницата „В. Пеева”/, в който имот бил нанесен навес, който е отразен и в плана от 1957г./ и от юг е нанесен парцела на св. П.. Заключава, че изводите на съда досежно владението на имота са правилни и законосъобразни. Акцентира, че в жалбата не се съдържат оплаквания относно изводите в обжалваното решение във връзка със съставения от жалбоподателят през 2023г. АОС и неприемането му от съда като документ легитимиращ Общината като собственик, както и изводите на съда относно приложението на института на придобиваната давност. По отношение на последното оплакване в жалбата, ответниците/въззиваемите/ смятат същото за несъстоятелно, тъй като разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗУТ е неотносима към процесния случай и е неотносимо, защото установяването на собственика на процесния имот не застрашава предвижданията на регулационния план, с който е предвидено образуване в условията на чл.17 от ЗУТ съсобствен УПИ L- за жилищно строителство, търговия и услуги, целия с площ от 6080кв.м., който парцел е с неприложена дворищна регулация. Още повече, че ответника-жалбоподател, освен за процесния имот, не твърдял да притежава останалите имоти участващи в този парцел /а те били собственост на трети лица/, поради което и позоваването му на забраната на чл.200, ал. I от ЗУТ считат за неоснователно. Било установено по делото, че процесният имот е включен заедно с още четири имота, собственост на трети лица, в образуването на съсобствен УПИ L- за жилищно строителство, търговия и услуги, целия с площ от 6080кв.м., който парцел е с неприложена дворищна регулация, или съгласно чл. 14, ал.5 от ЗУТ регулационните линии не са станали граници на имотите, и по никакъв начин не е застрашена целостта на парцела, тъй като планът не е приложен. Като допълнителен довод се изтъква, че установяването на лицето, собственик на имот участващ в образуването в съсобствения УПИ L- за жилищно строителство, търговия и услуги, по никакъв начин не компрометира предвижданията на плана, които както преди установяването на собственика на процесния имот, така и след установяването му, не търпят корекции. Предвид изложеното ответниците молят да се потвърди обжалваното решение. Няма направени доказателствени искания пред въззивната инстанция от страните в производството. Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Община Велинград, с вх.№3214 от 07.05.2025г., както и отговора на насрещната по спора страна- ищците М. Т. П., А. Г. Б., и Е. Г. Б. чрез процесуалния им представител адв. Д. К., с рег.№4061 от 05.06.2025г и за да се произнесе взе в предвид следното: Предявен е положителен установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от Закона за собствеността-придобиване на недвижим имот в собственост по наследство и по давностно владение продължило непрекъснато повече от 10години. В исковата си молба /с вх.№4172 от 16.08.2023г.-гр.д.№202352101 00775 по описа на РС-Велинград за 2023г./ подадена от ищеца в производството Г.А.Б., ЕГН-•••••••••• от гр. В., ул••••••, заместен в хода на процеса на основание чл. 227 ГПК, от наследниците му по закон М. Т. П., с ЕГН- •••••••••• и адрес: •••••••••••••••••••••; А. Г. Б., с ЕГН-•••••••••• и адрес: •••••••••••••••• и Е. Г. Б., с ЕГН- •••••••••• и адрес: гр. ••••••••••, И ПРОТИВ Община Велинград, представлявана от кмета д-р К.К., с адрес: гр. •••••••••••••, се поддържа, че Г.А.Б. с ЕГН •••••••••• от град В., владее по наследство от прадядо си А. П. Б. и баща си А. Д. Б. недвижим имот, който е представлявал в предходните години градина в местността „С.”, землището на село К., с площ от 1,2 дка, а в момента е поземлен имот: 10450.501.2801, област ••••••••••••••, ул. •••••••••••••“, площ 775 кв. м, стар номер 7307, квартал 3441, парцел L, съгласно заповед за одобрение на КККР № РД-18-1214/06.06.2018г. на Изп. Директор на АГКК. Твърди се, че след смъртта на баща си през 1979г., Г.А.Б. самостоятелно и необезпокоявано от никого упражнявал фактическа власт върху гореописания и м о т и до момента като го ползва за нива и засажда всяка година земеделски култури/картофи, боб и други/, подновява оградата и се грижи за доброто му състояние. Твърди се, че през месец юли 2023 г. след справка в АГКК и издаване на скица от Службата по ГКК-гр. Пазарджик на горецитирания имот, Г. Б. разбрал, че като собственик на имота в скицата е вписана Община Велинград. Същият подал на 31.07.2023г. заявление с вх. №94-00/7220 за издаване на удостоверение за наличие или липса на съставен акт за общинска собственост, като на 14.08.2023г. му било връчено удостоверение №94-00/7220/ от 11.08.2023г. с което Община Велинград го уведомявала, че за имота има издаден акт за частна общинска собственост. След извършена справка в Служба по вписванията Велинград се установило, че на 09.08.2023 г. във вх. регистър № 1491 е вписан акт за общинска собственост №180 том V, дв. вх. №1489 от 07.08.2023 г. или действието е извършено след подаване на цитираното заявление на 31.07.2023 г. Твърди се още, че Община Велинград не е собственик на процесния имот и никога не го е владяла или стопанисвала. Ищецът се позовава и прилага договор за доброволна делба Вх.№367, А-147, том I, н. дело 399 от 11.05.2000г. на съседни имоти, с който в дял IV съделителят Н. Б.ова Р. получава и приема в свой дял недвижим имот: дворно място цялото с площ от 217 кв.м., за което е отреден имот пл.№ 6753 от кв. 344 по стария план на Велинград, сега поземлен имот с идентификатор 10450.501.2484, в който като съседи са посочени А.В.-сегашен ПИ кадастрален №10450.501.2488, Б. Б. - сегашен ПИ кадастрален № 10450.501.2475 и Б.и- сегашен ПИ кадастрален №10450.501.2801, именно процесния имот като Община Велинград не е посочена като съсед. Моли да се постанови решение , с което да се установи, че Община Велинград не е собственик на поземлен имот: 10450.501.2801, •••••••••••••••••••, гр. В., ул. •••••••“, площ 775 кв. м, стар номер 7307,квартал 3441 парцел L, съгласно заповед за одобрение на КККР № РД- 18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, а собственик е ищеца Г. А.ов Б. с ЕГН •••••••••• от град В., на основание изтекла в негова полза придобивна давност и наследство. По повод оставянето на ИМ без движение за изясняване на фактите и обстоятелствата на които се основава исковата претенция /съдебно разпореждане №1133 от 18.08.2023г./ , с допълнение към ИМ, с вх.№4383 от 28.08.2023г. от ищеца е посочено, че на името на наследодателя А. П. Б. по удостоверение от Велинградско градско общинско управление №1741 от 25.05.1948г има записани 19 непокрити недвижими имота , като процесният е под №19-градина в местността „С.“ от 1.2дка, а в удостоверение от ОбНС- Велинград №6272 от 23.10.1991г. е записано, че наследодателят А. Д. Б. е декларирал градина в местността “С.“ с площ от 0.7дка; че процесният имот е деклариран с данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти и до момента са плащани всички данъчни задължения към общината и без непогасени задължения за имота от ищец. С допълнителна молба -становище вх.№2944 от 22.04.2024г. ищецът Г.А.Б. е конкретизирал, че предявява положителен установителен иск за собственост срещу Община Велинград, че е собственик на изтекла в негова полза придобивна давност и наследство на ПИ 10450.501. 2801 в гр. В., ул.“•••••••••••••“, с площ от 775 кв.м. по КККР №РД-18-1214 от 06.06.2018г. на ИД на АГКК, стар номер 7307,кв.3441, парцел L. Оспорва се отговора на ИМ депозиран от ответника Община Велинград, като се поддържа, че съставеният от последната АЧОС №1511 от 07.08.2023г. и вписан в СВ-Велинград е станало след искането на ищеца за издаване на удостоверение за наличие или липса на съставен такъв акт; че общината не може да се легитимира като собственик с процесния АЧОС, доколкото в него не е посочено конкретно уредено в закона фактическо основание за актуването му като общинска собственост и че в акта като основание за придобиването му е посочено само правната норма, послужила като основание за актуването му , но не и конкретен придобивен способ, поради което този документ АЧОС нямал легитимиращо действие на правото на собственост на общината и че АЧОС няма правопораждащо действие , защото нито създава нито прекратява права. По отношение на съседния граничен на процесния имот, имот с идентификатор 10450.501.2484 на Н. Р. , се сочи, че той е бил предмет на доброволна делба от 11.05.200г., отговаря по местонахождение по площ и съседи, независимо от допусната техническа грешка в договора за доброволна делба при отразяване на номера му, като се прилагат доказателства-н.а. за дарение №10,том II,дело №27/1981г., че Н.Б. придобива собствеността на имота, включен в договора за доброволна делба и в който н.а. като съсед е отразен А. Д. Б. -бащата на ищеца Г.А.Б.. Ищецът се позовава и на удостоверение за идентичност и реституционни претенции №479 от 03.08.2023г. на Община Велинград, според което наследодателят А. П. Б. е бил собственик на имот пл.№1672 по плана на с.К. от 1929г. и че същият е вписан в разписната книга на с.К. като собственик на имот пл. №1672. Акцентира, че в договора за доброволна делба №367, А-147,том I,н.д. №399 ОТ 11.05.2000г. са описани имоти, които са съседни на процесния съгласно скиците и извлеченията от старите кадастрални планове, намират се в м.“С.“ - Д.Т. собственик на имот пл.№7040 по стария план / п.и. идентификатор 10450.501.2777 по КККР/-н.а. за покупко-продажба № 178,том I, дело 439/1970г./ и Д. Г. Б.-н.а. за дарение №86, том I, дело №148/1994г., собственик на имот пл.№7019 по стария план /п.и. идентификатор 10450.501.2776 по КККР. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна Община Велинград представлявана от кмета д-р К.К., чрез процесуалния си представител А.К., служител с юридическо образование, с вх.№5604 от 25.10.2023г. /л.64/ в който се поддържа, че Община Велинград е собственик на поземлен имот 10450.501.2801 с площ 775 кв.м., вид територия: урбанизирана, номер по предходен план 7307, кв. 3441 , парцел I, за който имот е съставен Акт за частна общинска собственост №1511/07.08.2023г., вписан с вх. рег. №1491 от 09.08.2023г. в Служба по вписванията гр. Велинград. Твърди се, че Актът за собственост е съставен след изследване от служител в отдел „ТСУ” на предходни регулационни планове на с. К. от 1929г., на регулационен план на гр. Велинград от 1957г., извършена проверка в Разписната книга, след което е издадено Удостоверение №479/03.08.202Зг. за идентичност на имот и наличие на реституционни претенции. Посочва, че от съдържанието на Удостоверението се установявало, че имот с идентификатор 10450.501.2801 е образуван от част от улица, част от общинска вада и част от имот пл. №1672 по плана на с. К. от 1929г.и че процесният имот 10450.501.2801 никога не е бил собственост на Г.А.Б. или на неговия прадядо. Като невярно се квалифицира твърдението на ищеца, че имот пл. №10450.501.2484 по отменен план на гр. Велинград е имот пл.№675З от кв.344, което било видно от представеното копие на първа и последна страница от договор за доброволна делба вх.№367, А-147, том I, н. д. 399 от 11.05.2000г., в който в дял IV съделителят Н. Р. получава в свой дял недвижим имот дворно място, за което е отреден имот пл. №6753 от кв. 344 по стария план на Велинград и като съседи на имота са посочени и Б.и. В тази връзка ответната община се позовава на служебна справка в КККР на гр. В., според която имот пл. №10450.501.2484 е със стар номер 1951, в кв. 3441, а не имот пл.№675З. Същият извод можело да се направи и от представеното Удостоверение за идентичност на имот №558/05.09.2023г. от Община Велинград, в което е описано, че имот пл.№10450.501.2484 е идентичен с пл. №1951 в кв. 3441, а не с имот пл.№675З в кв. 3441. Твърди се, че имот стар пл. №6753 от кв. 344, който е предмет на договора за доброволна делба, е с номер 10450.501.2745 в КККР на гр. Велинград и не кореспондира по никакъв начин с поземлен имот с номер 10450.501.2484. Заключава, че това са два различни имота с различно местоположение, предвид и на справка в кадастралната карта на гр. Велинград. Допълва още, че Удостоверение №6272/23.10.1991г. на Общински народен съвет- Велинград, издадено на наследници на А. Д. Б. и Удостоверение №1741 от 26.05.1948г. на Велинградско градско общинско управление, издадено на наследниците на А. П. Б. доказват единствено, че на името на А. П. Б. в данъчните книги на общината е записана градина в м. С. от 1,2 декара, а на наследници на А. Д. Б. към 1963г. има записана градина с площ от 700 кв.м. в местност „Старата. ... /не се чете/ м. С..” Според Общината посочените документи не сочат на извод, че поземлен имот с идентификатор 10450.501.2801 е някоя от описаните в двете удостоверения градини. Допълва се, че от Удостоверение №479 от 03.08.2023г. за идентичност на имот и наличие на реституционни претенции се установявало, че имот с ид. №10450.501.2801 е идентичен с част от улична регулация и част от общинска вада още по регулационния план одобрен 1929г. (обезсилен), както и в плана от 1957г.(обезсилен) същият е идентичен с част от улица и имот без планоснимачен номер. Коментирано е в отговора и удостоверение за данъчна оценка за процесния имот като документ за собственост в долен ляв ъгъл е записано Удостоверение №6272/23.10.1991г. представено по преписката. Допълва, че данъчното задължение не съдържа изискване за проверка на годността на декларираната правна връзка между обекта и субекта на облагане и доколкото държавният служител няма право да откаже да приеме данъчна декларация, защото счита, че дадено лице не е собственик; но че плащането на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци не прави платеца собственик-Законът за собствеността не предвижда такова придобивно основание. Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното: Първоначалният ищец по делото Г.А.Б., ЕГН-•••••••••• от гр. В., е един от наследниците по закон/правнук/ на дядо си А. П. Б., роден през 1848г. и починал на 09.04.1919г., по право на заместване на сина му Д. А.ов Б. , починал на 15.07.1913г. и по коляното на бащата на ищеца, който е и внук на общия наследодател, А. Д. Б., починал на 02.06.1979г.. Общият наследодател А. П. Б. след смъртта си, е оставил като наследници по закон преживяла съпруга В.А.В. починала на 20.10.1928г. , внуци по право на заместване по коляното на починалия преди него син Д. А.В./п.15.07.1913г./, а именно внук А. Д. Б. /починал на 02.06.1979г. оставил низходящи/, внучка В.Д.П./почнала на 23.03.1991г. оставила низходящи/ и внук Т.Д.В./починал на 11.11.1997г./ оставил низходящи; Общият наследодател А. П. Б. е оставил и още наследници по закон-син И.А. Б., починал на 23.03.1961г. оставил низходящи; син Т.А. Б. починал на 01.01.1950г. оставил низходящи; дъщеря Г.А.К. починала на 05.04.1951г. оставила низходяща дъщеря. /виж удостоверение за наследници №2035 от 11.07.2023г. издадено от Община Велинград/. От своя страна внукът на общия наследодател по право на заместване на баща си Д. А.ов Б., а именно А. Д. Б., след смъртта си е оставил като наследници преживяла съпруга Й.Г. Б.а, /починала на 12.05.1991г.,-не наследява общия наследодател -чл.10 ал.1 от ЗН-чл.15 ал.1 във връзка с чл.14 от ЗН отм., наследяват само низходящите на починалия преди наследодателя наследник/ , и деца-дъщеря М.А.Г., родена на 23.02.1929г. и син Г.А.Б., роден на 15.06.1936г. /първоначалния ищец в процеса/. В хода на производството е починал първоначалния ищец Г.А.Б. , ЕГН- ••••••••••, на дата 04.07.2024г., който е оставил наследници по законпреживяла съпруга М. Т. П., ЕГН-••••••••••, син А. Г. Б., ЕГН-••••••••••, и син Е. Г. Б., ЕГН-••••••••••, които са конституирани като ищци по делото на мястото на починалия Г.А.Б. / УН №1690 от 09.07.2024г. на Община Велинград. л.104/. От страна на ищците в производството не се представят съставени писмени документи, удостоверяващи правото на собственост на праводателите им така както са посочени в исковата молба на оригинерно /примерно Констативен нотариален акт за собственост придобит по давностно владение / или на деривативно основание-/покупко-продажба, дарение, наследство, КНА за придаваемо се място по регулация и други/. От издадено от Велинградски градско общинско управление удостоверение №1741 от 26.05.1948г. /л.19/ е видно, че в същото е отразено, че наследодателят А. П. Б. след смъртта си на 09.04.1919г. е оставил наследници между които и внук А. Д. Б. и че на името на общия наследодател са записани в основната данъчна книга на общината покрити и непокрити недвижими имоти, изброени в 19 пункта, които са описани с характеристиките на земеделски земи по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ-ниви, ливади и градина в различни местности с посочени площи и съседи и пазарна стойност, и без изрично да е записано дали попадат в регулацията на гр. В. с отреден конкретен планоснимачен номер и парцел за всеки имот или евентуално да се намират в общ имот и общ парцел, между които е записана под №19 и градина в местността „С.“ от 1.2дка с данъчна оценка 96лв, пазарна стойност от 36000 при посочен единствен съсед Васил Юрден ./вероятно Й./ Б., включително и без посочени други реални граници на имота /примерно река, дере, път, слог, съществуващи на място топографски елементи, като слогове, пътища, огради, трайни насаждения, брегови линии на водни течения и водни площи, оврази, дерета и други подобни, при условие, че не е променено местоположението им Или да имат възстановими стари реални граници които е възможно да бъдат установени чрез кадастрален план, комасационен план или частичен земеустройствен план преди образуването на ТКЗС и ДЗС. Като за установяването на границите могат да се използват и стари геодезически снимки, аерофотоснимки, дешифровъчни фотокопия, ортофотопланове и скици на имоти, издадени от техническите служби на общината./. Освен това няма посочени данни и за правното и фактическо основанието на които тези имоти са записани като придобити в собственост от наследодателя А. П. Б. и защо са записани в основните данъчни книги на Общината. В удостоверението са записани и притежаваните покрити имоти от общия наследодател- къща на 86кв.м. и незастроено място от 620кв.м. и плевня на 96кв.м. Според представено удостоверение на ОбНС-Финансов отдел Велинград изх.№6272 от 23.10.1991г. /л.16/ или след влизането в сила от 01.03.1991г. на реституционния закон за възстановяване на собствеността върху земеделските земи/ ЗСПЗЗ/-обн. в ДВ бр.17 от същата дата, по основната данъчна книга на съвета по декларация №35 от 1963г. на името на наследници А. Д. Б. от кв.Л., има записани покрити имоти-празно място -градина в местността „••••••“ „местност С.“ от 700кв.м. при съседи -нци на В.Й. Б., път и работилница Вела Пеева, с пазарна цена от 0.80лв кв.м., като имотът не е държавна собственост и не е засегнат от ЗОЕГПНС от 1948г./отм/., като мястото е оценено и му е определена данъчна цена по 0.80лв за квадратен метър. В удостоверението не посочено от коя година фигурират като съседи на градината от 700кв.м. посочените граници. В удостоверението няма записано основанието на което имотът е записан като собственост на посочените лица-наследници както и липсват данни градината да е застроена с някаква сграда-примерно къща, плевня гараж, нито се сочат данни, че имотът попада в регулация на населеното място. Според издадения акт за частна общинска собственост /АЧОС/ №1511 от 07.08.2023г. /л.19/ като общинска собственост е записан на основание чл.2 ал.1 т.1, чл.3 ал.3 и чл.59 ал.12 от ЗОС/ 2 (1)Общинска собственост са:1. имотите и вещите, определени със закон; чл.3.