Решение № 18784 от 7.10.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 51398/2025 г.

дело № 20251110151398 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК. Производството е образувано по искова молба на И. С. С. срещу ••••••••••••••••••••, чрез домоуправителя „•••••••••••••“ ООД, с която е предявен е иск по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решение, взето под т. 6 на ОС на ЕС от 09.10.2025 г. В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на апартамент № В8 и на апартамент №В7, находящи се в •••••••••••••••, вх. В, по силата на нотариален акт за покупкопродажба № •••••••••••, дело № 753/2010 г. съставен от нотариус •••••• с рег. № •••••• към НК. Ищецът сочи, че на 09.10.2025 г. в ЕС било проведено съвместно ОС, на което било взето решение по точка 6, според което собствениците на ап. 9В и ап. 7-8В следва да платят по 3 500 лева към касата на входа за покрИ.е на задължения за минал период и след заплащането на тази сума, ЕС ще събере допълнително 6 000 лева за извършването на неотложен ремонт на покрива от ап. 9В, което е незаконосъобразно. Сочи, че не била изготвена покана за свикването на ОС, а решенията били взети без наличието на изискуемия по ЗУЕС кворум. Изтъква, че не е спазен срокът по чл. 13, ал. 1 ЗУЕС Твърди, че е нарушено правилото на чл. 18, ал. 1 ЗУЕС, както и че вх. В представлява самостоятелна ЕС и решенията, свързани с плащане на суми, засягащи общи части, могат да се взимат само от собственици, живущи във вх. В, но не и от собственици от други входове. Поддържа, че не е ясно как са възложени сумите и как следва да бъдат разпределени те между собствениците, както и че не е налице „неотложен ремонт“. Във връзка и с изложените съображения се иска отмяна на решението по т. 6 на ОС , обективирано в протокола от 09.10.2025 г. Към исковата молба са приложени писмени документи, чието приемане като доказателства се иска по делото. В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените от страните доводи, намира от фактическа страна следното: От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът И. С. С. притежава право на собственост върху самостоятелен обект в •••••••••, а именно: Апартамент № В8 и апартамент № В7, находящи се на първия етаж в сграда, в режим на •••••••• находяща се в гр. •••••••••••••. По делото не се спори, че трите сгради с административни адреси: гр. ••••••••, р-н „••••••••“, кв. „••••••“, блок № •••••••, гр. ••••••••, р-н „••••••••“, кв. „••••••“, блок № •••••••• и гр. ••••••••, р-н „••••••••“, кв. „••••••“, блок № •••••, са в режим на етажна собственост. Не се спори и че е проведено на 09.10.2025 г. съвместно общо събрание на представители на собствениците на самостоятелни обекти в Етажни собствености с административни адреси в гр. ••••••••, р-н „••••••••“, кв. „••••••“, блок № •••••••, гр. ••••••••, р-н „••••••••“, кв. „••••••“, блок № •••••••• и гр. ••••••••, р-н „••••••••“, кв. „••••••“, блок № •••••, на което са взети следните решения: по т. 6 от дневния ред е взето решение за заплащане на сумата от по 3 500.00 лева към касата на входа от собствениците на ап. № 9В и на собственика на апартаменти №7В и апартамент №8В. Посочено е още, че след заплащане на посочените суми ••••••••• ще събере допълнително сумата от 6 000.00 лева, свързана с вече направен ремонт на покрива от собственика на апартамент № 9В, която сума ще бъде разпределена поравно между всички собственици в сградата Като доказателство по делото е приет и протокол от проведено на 09.10.2025 г. общо събрание на собствениците на обекти в жилищната сграда в режим на •••••••• находяща се в гр. ••••••••••••••••, Б и В. В протокола е отбелязано, че на събранието присъствали от всички собственици на имоти във вход А, Б и В на сградата, притежаващи 61.01% от собствеността във вход А, Б и В на сградата. Видно от протокола по т. 6 от дневния ред е взето решение за заплащане на сумата от по 3 500.00 лева към касата на входа от собствениците на ап. № 9В и на собственика на апартаменти №7В и апартамент №8В. Посочено е още, че след заплащане на посочените суми ••••••••• ще събере допълнително сумата от 6 000.00 лева, свързана с вече направен ремонт на покрива от собственика на апартамент № 9В, която сума ще бъде разпределена поравно между всички собственици в сградата. По делото е приета и кореспонденция по имейл, от която е видно, че на 16.10.2025 г. на ищеца е изпратен изготвеният протокол от проведеното на 09.10.2025 г. общо събрание на ЕС. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: За да бъде допустим искът по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, освен наличието на всички изискуеми абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на един иск, следва да е предявен от лице, притежаващо самостоятелен обект в сградата ЕС и в тридесетдневният преклузивен срок съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Процесните решения са взети след влизане в сила на изменението на разпоредбата, обн. ДВ. бр. 26 от 1 април 2016г., поради което тридесетдневеният срок за обжалване тече от получаването на решенията по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, а не от тяхното оповестяване чрез залепване на съобщение за изготвяне на протокола. Съгласно чл. 16, ал. 7, изр. 2 и 3 ЗУЕС, копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. В случая от представения по делото протокол за проведено общо събрание се установява, че процесните решения са взети на 09.10.2025 г., а исковата молба е подадена на 07.11.2025 г., поради което конститутивният иск се явява предявен в рамките на преклузивния 30-дневен срок съгласно чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Налице е и другата предвидена в чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС предпоставка за допустимост на предявения иск, а именно да е предявен от някой от собствениците в ••••••••• – в случая от И. С. С., който притежава право на собственост върху самостоятелни обекти в •••••••••, а именно: Апартамент № 7В и апартамент № 8В, находящи се на първия етаж в сграда, в режим на •••••••• находяща се в гр. •••••••••••••. Този иск може да се предяви и против решение по чл. 18 ЗУЕС на съвместно общо събрание на две етажни собствености – арг. чл. 18, ал. 2 ЗУЕС, какъвто е и процесният случай. С оглед всичко изложено съдът приема, че предявеният от И. С. С. иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е допустим. По съществото на спора Софийски районен съд приема следното: За да бъде уважен иск по чл. 40 от ЗУЕС следва да бъде установено, че обжалваните решения на ОС на ЕС противоречат на императивни правни норми или на разпоредби, установени с Правилник на вътрешния ред на ЕС или че решенията са взети в нарушение на предвидените в закона или правилника процедури и правила за вземане на решения, в това число при нарушение на правилата за свикване на ОС на ЕС, правилата за наличие на кворум и на мнозинство при вземане на решения. С оглед исковия характер на производството и при спазване на основния принцип в него - диспозитивното начало, предметът на делото е очертан от изложените в исковата молба обстоятелства, т.е. съдът е обвързан само от основанията за отмяна на обжалваните решения на ОС на ЕС, посочени в исковата молба или добавени по-късно по реда на отстраняване на нередовности в исковата молба. Това е така и доколкото съдът не дължи да проверява служебно спазването на процедурата по свикване и провеждане на общо събрание (в този смисъл са Решение № 37/20.04.2016 г. по гр. д. № 4432/2015 г. на ВКС, І г.о., Решение № 58/25.03.2014 г. по гр. д. № 5704/2013 г. на ВКС, І г.о., Определение № 165/19.02.2010 г. по гр. д. № 1461/2009 г. на ВКС, І г.о. и др.). На първо място, с исковата молба ищецът е релевирал като възражение, че при свикване на проведеното на 09.10.2025 г. ОС на ЕС не бил спазен предвиденият в ЗУЕС ред, тъй като липсвала покана, изготвена и поставена на видно и общодостъпно място на входа на сградата, съгласно изискванията на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУЕС общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето й. В чл. 13, ал. 3 ЗУЕС се дава възможност на собственици, които не ползват имота си или отсъстват за повече от един месец да бъдат уведомявани по телефона при спазване на определена процедура за отразяване на уведомяването или по електронна поща. В поканата се посочват дневният ред на общото събрание, датата, часът и мястото на провеждането му чл. 13, ал. 7 ЗУЕС. Нормите на чл. 12 ЗУЕС и чл. 13 ЗУЕС са императивни и нарушаването им има за последица незаконосъобразност на решенията на ОС на ЕС. По делото не е представена покана, чрез която е свикано общото събрание, поради което не би могло да се установи дали същата съществува, дали тя е била поставена на видно място и е съдържала необходимите реквизити, дали събранието е проведено не по-рано от 7 дни преди поставяне на поканата, както и дали то е надлежно свикано (от лицето, което има право да свиква общото събрание) и проведено по съответния дневен ред. Следователно, съдът достига до извода, че етажните собственици не са били надлежно уведомени за свикването на ОС на ЕС на 09.10.2025 г., което води до извод за неспазване на изискването на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС и се приравнява на липсата на покана. Ответниците носят доказателствената тежест да докажат, че при вземането на посочените в исковата молба решения на общото събрание на етажните собственици са спазени изискванията за свикване и провеждане на общото събрание, като в случая не са представени доказателства относно надлежното му свикване, поради което само на това основание предявеният иск следва да бъде уважен, а оспорените решения отменени (така и решение № 262004 от 25.03.2021 г. по в. гр. д. № 9220/2020 г. по описа на СГС, II-Б въззивен състав). На следващо място, основателно е и възражението за незаконосъобразност на процесните решения на съвместното общо събрание. Съгласно първите две алинеи на чл. 18 ЗУЕС Съвместно общо събрание може да се проведе, като в него етажните собствености излъчват равен брой представители. То се свиква по инициатива на управителния съвет (управителя) на една от етажните собствености и се провежда по общите правила за провеждане на общо събрание по този закон. По делото е безспорно, а и от приложения по делото протокол от проведеното на 09.10.2025 г. ОС на •••••••••, се установява, че етажна собственост с адрес с гр. ••••••••, р-н „••••••••“, кв. „••••••“, бл. № ••••• е излъчила седем представители за съвместното общо събрание на 09.10.2025 г. По делото обаче няма доказателства етажната собственост с адрес с гр. ••••••••, р-н „••••••••“, кв. „••••••“, бл. № ••••••• да е излъчила седем представители за съвместното общо събрание (видно от протокола е излъчила 6-ма), като същото се отнася и за вх. Б – не са представени доказателства и тази етажна собственост да е излъчила седем представители за съвместното общо събрание (видно от протокола са излъчени 3-ма). При последици на доказателствена тежест, която е за ответниците, съдът намира, че не е изпълнено изискването на чл. 18, ал. 1 ЗУЕС всяка една от етажните собствености да е излъчила по равен брой представители, поради което и предявените отменителни искове следва да се уважат изцяло. Ето защо и само на основанието, че не е доказано, че са спазени изискванията на чл. 13 ЗУЕС и за кворум по чл. 18 ЗУЕС при вземане на решенията, респ., че ОС на ЕС от 09.10.2025 г. е проведено по надлежния ред, следва да се приеме, че атакуваните и взети решения по т. 6 от дневния се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, като съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите възражения на ищцовата страна. По разноските: С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът има право на сторените в производството пред настоящата инстанция разноски. При съобразяване на дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, съдът намира, че от страна на ищеца е доказано, че е сторил разноски за държавна такса в размер на 80 лева. Своевременно, ищецът е представил и списък по чл. 80 ГПК, съгласно който е сторил и разноски в размер на 600.00 евро - адвокатско възнаграждение с ДДС, които следва да бъдат възложени в тежест на ответната страна. Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон. Така мотивиран, Софийски районен съд,