Решение № 1998 от 3.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 62943/2024 г.

№ 20241110162943 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК. Образувано е по искова молба, подадена от И. Е. Е., чрез адв. Ст. Ч., с която срещу Е. О. Е. са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, като по реда на чл. 214 ГПК ищецът е добавил и евентуално основание на същите претенции по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за следните суми, преведени от И. Е. на ответника чрез международни парични преводи, а именно: сумата 800 щ.д., предоставена на ответника чрез паричен превод на 08.05.2020 г.; сумата 800 щ.д., предоставена на 21.07.2020 г.; сумата 3000 щ.д., предоставена на 02.09.2020 г.; сумата 5004,99 щ.д., предоставена на 25.02.2021 г.; сумата 5000 щ.д., предоставена на 28.07.2022 г.; сумата 7000 щ.д., предоставена му на 16.09.2022 г. Ищецът твърди, че е превела на ответника посочените суми чрез системата за платежни операции •••••• за различни негови нужди, които последният се е задължил да върне. Между страните не са били договорени конкретни падежи, като с оглед неизпълнение на задълженията по договорите между страните, ищцата е предявила исковете си. Пояснява, че договорите са сключвани неформално и посредством разменени между страните съобщения. В случай че не се установи главното основание на предявените искове (договори за заем), моли съда да приеме, че сумите са получени от ответника без основание, с оглед което и същият неоснователно се е обогатил с тях. Ищецът моли за уважаване на предявените искове, ведно със законна лихва за забава от предявяването им до плащането, както и за присъждане на сторените в производството разноски. В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който исковете са оспорени като недопустими, нередовни и неоснователни. Оспорва верността на изложените в исковата молба твърдения, като отрича между страните да са съществували договорни правоотношения по договори за заем. Не оспорва да е получил чрез системата •••••• процесните суми, но последните не са му били предоставени в заем и не е поемал задължения за връщането им на ищцата. Пояснява, че между страните са съществували много на брой и различни правоотношения, но никое от тях не носи белезите на договор за паричен заем. Сочи, че между страните е налице родствена връзка – ищцата била сестра на бащата на ответника (О. Е.), съответно леля на самия ответник. Ответникът продал на ищцата апартамент, като последната му заплатила сумата 100 000 лева, с която е бил погасен ипотечен кредит на ответника, а между страните съществувала устна уговорка, когато за ищцата е налице възможност да заплати остатъка от продажната цена в размер на още 100 000 лева. Ответникът продал на ищцата и къща в с. Б. за сумата 4000 лева. Счита, че настоящото производство съставлява злоупотреба с право, цели сплашването му или отмъщение, тъй като ищцата много добре знаела какви са действителните отношения между страните и тези на ищцата с бащата на ответника. По отношение на конкретните твърдяни от ищцата договорни правоотношения за заем прави следните конкретни оспорвания: сумата 800 долара по превода от 08.05.2020 г. е била преведена на ответника като дарение, което ищцата е искала да направи на своя брат (баща на ответника) по повод рождения му ден, която сума да бъде използвана за закупуване на автомобил ••••••; сумата 800 щ.д. по превода от 21.07.2020 г. не са били предназначени за ответника, а за неговия баща и същите били за погасяване на заем, който ищцата следвало да върне на своя брат, като ответникът получил парите със задължение да ги предаде на своя баща; сумата 3000 щ.д. по превода от 02.09.2020 г. са били преведени на ответника за медицинското лечение на майката на ищцата (баба на ответника), тъй като за период от 10 години ответникът бил този, който се грижел за майката на ищцата и осигурявал всичко необходимо за ежедневието и лечението . Тъй като ищцата живеела в •••••• и физически не можела да се грижи за своята майка, изпращала пари на ответника през ••••••, за да участва финансово в нуждите . След като майката на ищцата починала, преводите от страна на ищцата били преустановени. Сумата 5004,99 щ.д. по превода от 25.02.2021 г. ответникът поддържа също да са преведени за лечението на майката на ищцата; Сумата 5000 щ.д. по превода от 28.07.2022 г. били преведени за закупуване на автомобил за ищцата, който последната да ползва след прибирането си в РБ. За да се избегне необходимостта от заверяване на пълномощно в ••••••, автомобилът е бил придобит на името на бащата на ответника (брат на ищцата). В тази връзка се позовава на обстоятелствата, че след закупуването на автомобила същият се нуждаел от ремонт на стойност от около 10 000 лева. Този автомобил ответникът поддържа да е бил „предоставен“ от ищцата на нейния брат за погасяване на задължение по договор за заем, който последната имала към О. Е.; Сумата 7000 щ.д. по превод от 16.09.2022 г. също не били предоставени в заем, а по отношение на тази сума ищцата в писмен вид заявила на ответника да вземе онова, което тя му дължи за апартамента и колата и по-късно ще добави останалото. Ответникът моли за отхвърляне на исковете. Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и взаимовръзка, намира за установено следното от фактическа страна: Като доказателство по делото е приета електронна кореспонденция, осъществена между страните /неоспорена от гледна точка на нейното авторство и по същината на направените изявления/. От същата се установява, че на 05.05.2020 г. ищцата е изпратила съобщение до ответника, част от което е със съдържание „важното е ти да получиш парите и нова кола за нашия любим“, като в отговор ответникът е заявил, че е „покрил“ част от сумата, а ищцата е посочила, че се иска да е разполагала с възможност да изпрати повече. На 16.07.2020 г., ищцата е информирала ответника, че му е изпратила сума пари, а той е отговорил, че ще ги предаде на своя баща. На 08.03.2021 г., ищцата Е. е изпратила до ответника съобщение с въпрос дали е получил двата превода, тъй като била уведомена, че е получен само един, като ответникът е заявил, че вероятно на следващия ден ще получи и втория превод. Месец по-късно /10.04.2021 г./ ищцата е изпратила благодарствено съобщение до ответника за помощта, която оказва. На 25.07.2022 г., ищцата е поискала от ответника да изпрати номера на сметката си, за да му изпрати 5000 долара за автомобил, като същия ден О. Е. и ищцата са обсъждали параметри на превозното средство, а О. Е. е посочил, че в 7:30 ч. на следващия ден ще извърши оглед на автомобила. Към 09.09.2022 г., страните в настоящото производство отново са обсъждали подробности около автомобила, а към 13.09.2022 г., ищцата е отправила въпрос към ответника, да посочи каква е оставащата сума за изплащане на апартамента, за да извърши превод, както и дали ответникът разполага с възможност да изплати сумата. В отговор е заявено, че ще бъде извършена справка в банката. В последвалата комуникация, ищцата е изразила готовност да погаси задълженията си за апартамента и за автомобила, като са обсъждани евентуални разходи във връзка с последния. Към 14.09.2022 г., ответникът е потвърдил на ищцата сума от 95 000 лева без нотариални такси във връзка с извършване на действия по договор за покупко-продажба, като ищцата е заявила, че ще преведе сумата след като ищецът я уведоми за подробности. Приложено е съобщение от 27.10.2022 г., в което ищцата отново заявява благодарност към ответника за помощта, която е оказал. На 07.12.2022 г., ищцата е отправила въпрос към ответника относно сметките за ток и вода, като е заявила, че за в бъдеще, тези сметки ще се изплащат от майка . В съобщение от 20.12.2022 г., ответникът е поискал уточнения относно плащането на някои сметки, като ищцата е отговорила и е добавила, че относно апартамента, ответникът следва да изтегли от сметката и да информира ищцата кога да му прехвърли още пари. Представен е като доказателство нотариален акт № 1•••••• г. за покупкопродажба на недвижим имот, видно от който на 03.07.2023 г., Е. О. Е. продал на И. Е. Е. следния свой собствен недвижим имот – ••••••по плана на с. Б., с площ от 845 кв.м., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и стопанска сграда, за сумата от 3700 лв., платена предварително. Приложен е нотариален акт № •••••• г. за продажба на недвижим имот, съгласно който Е. О. Е. продал на И. Е. Е. следния свой собствен недвижим имот – ••••••, находящ се в гр. ••••••, със застроена площ 107,77 кв.м. за сума в размер на 110 000 лв., изплатена предварително. Представен е като доказателство нотариален акт № •••••• г., за покупкопродажба на недвижим имот, от който се установява, че И. Е. Е. и Р. Л.К., продали на А. Х. В. следния свой собствен недвижим имот – •••••• по плана на с. Б., с площ от 845 кв.м., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и стопанска сграда. Приложени са доказателства относно извършени преводи от И. Е. до ответника Е. Е. чрез „••••••“, като на 08.05.2020 г., ищцата е превела сума в размер на 800 щатски долара /1442,62 лева/; на 21.07.2020 г. – 800 щатски долара /1367,21 лева/; на 02.09.2020 г. – 3000 щатски долара / 4904,77 лева/; на 25.02.2021 г. – 5004,99 щатски долара /7822,03 лева/; на 28.07.2022 г., ищцата е превела в полза на ответника сума в размер на 5000 щатски долара /9470,17 лева/; на 16.09.2022 г., И. Е. е превела сума на Е. О. Е. в размер на 7000 щатски долара /13 349,65 лева/. Пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателства. Като свидетел е разпитана К. Г. Г., която познава ищцата от близо 30 години, двете се приятелки и се чуват често по телефона. Свидетелката е заявила, че познава и ответника от около 7-8 години. Съгласно показанията ищцата говорела за ответника с най-добри чувства. Ищцата и съпругът започнали да пътуват до България всяка година след като закупили имот в Б. и апартамент в С., а преди около три години се преместили в България с идеята да се установят тук. Свидетелката е заявила, че ищцата дори е била изготвила завещание в полза на ответника, но отношенията им се влошили, което като период съвпаднало с появата на г-жа М. Т.. Впоследствие ищцата споделила, че усещала разлика в отношението на роднините спрямо нея, започнали претенции за пари, които ищцата твърдяла, че е давала. Свидетелката не е присъствала на разговори между ищцата и роднините й, но е носила пари, тъй като братът на ищцата правел ремонт в къщата, намираща се в Б., съответно ищцата му пращала пари или му давала такива, когато се прибира в България. Веднъж се случило свидетелката да предаде пари за ремонта на брата на ищцата. Свидетелката знае, че ищцата е превеждала парични суми на ответника, помагала на родителите си финансово, споменала на свидетелката, че ответникът ще си купува кола, а ищцата ще му помогне с някаква част от сумата, като свидетелката не сочи подробности, но останала с впечатление, че тази сума не била дадена с безвъзмезден характер. Свидетелката била наясно само за един превод, извършен от страна на ищцата в полза на ответника. От свидетелските показания се установява още, че къщата в Б. и апартаментът на ищцата в кв. „С.“ били придобити от името на ответника, като ищцата му превела сумите за закупуване на тези имоти, а впоследствие ответникът ги прехвърлил на ищцата. Като свидетел е разпитан О. Е. – баща на ответника и брат на ищцата, който е заявил, че ремонт на къщата в Б. е извършвал по свое желание, като пари за този ремонт не е получавал. Свидетелят отрича ищцата да е изпращала парични суми на ответника за закупуване на негова кола. Поддържа, че ищцата е изпращала пари чрез „••••••“ на името на майка им до преди около 15 години. Свидетелят, заедно със своята майка (майка и на ищцата) посещавали офис на „••••••“, за да получи тя паричните суми. Ответникът се грижел за баба си /майка на ищцата и на свидетеля Е./ - за всички покупки, посещения при лекари, съдействал за всичко, от което се нуждаела една възрастна жена. След 2015 г., всички суми били изпращани до ответника, но предназначени за неговата баба, тъй като последната била в невъзможност да ходи до банката, за да тегли сумите. Свидетелят категорично е заявил, че уговорка за връщане на сумите, не е била налице, тъй като изпращаните пари били дарение за майката на ищцата /с оглед нейното здравословно състояние и разходите /. Свидетелски показания са събрани и чрез разпит на свидетеля М. Г. Т., която в началото на 2021 г. била в процес на търсене на къща на село; осъществила контакт на О. Е. /също свидетел по делото/, който заявил на свидетелката, че може да отседне в негова семейна къща, до която се намирала и тази на ответника по настоящото дело. При едно от пътуванията към гр. С., свидетелката видяла и се запознала с бабата на ответника, с която много си допаднали. След разговори с ищцата, се взело решение бабата на ответника да заживее при свидетелката в Б., която да се грижи за нея. Бабата на ответника била трудно подвижна, движела се с проходилка, не излизала от дома си, като преди появата на свидетелката, ответникът е полагал грижи за баба си. Докато свидетелката се грижела за бабата на ответника, за последната не е била налице необходимост да посещава лекари до средата на 2023 г., когато починала. По време на грижите за бабата на ответника, свидетелката е чувала от нея, че ищцата помага финансово относно разходи за лекарства и храна, като на свидетелката не е известно дали ответникът и баща му също са помагали финансово. Парите, които ищцата изпращала за разходите на майка си, били адресирани до ответника. Свидетелката била наясно, че ищцата желае да се върне в България, като бил необходим автомобил, съответно помолила О. Е. да съдейства за намирането на такъв. Свидетелката също участвала в търсенето на автомобил, като след избирането на такъв, на ответника била прехвърлена парична сума за заплащането му. В периода 2020 г. – 2023 г., ответникът не е имал финансови затруднения, притежавал кола и апартамент, които впоследствие прехвърлил в полза на ищцата, след което отношенията на последната с майка се влошили. Къщата на ответника била закупена преди около десет години, а неговият баща – О. Е. извършил всички необходими ремонтни дейности. Свидетелката не е наясно защо отношенията между ищцата и нейната майка са се влошили, но допуска, че това се е случило във връзка с къщата. В показанията на свидетелката се съдържат твърдения, че ответникът и неговият баща от една страна и ищцата от друга, са били в прекрасни отношения, като свидетелката не знае между страните в настоящото производство да е имало заемни правоотношения. На свидетелката е известно, че парите, които са били превеждани на ответника, са били за разходите за лечението на майка /включително за услуги като маникюр и педикюр, които същата е ползвала, когато е била в гр. С., преди свидетелката да я познава/ и за автомобил, който е следвало да бъде закупен в България. Други относими доказателства не са представени. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно правилата на чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба и отговора доводи, намира от правна страна следното: Предявени са искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, като по реда на чл. 214 ГПК е добавено евентуално основание на осъдителните претенции по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. На основание чл. 146, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 154, ал. 1 ГПК с доклада по делото съдът е указал на ищцата, че по иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, следва да докаже, че между страните са били сключени процесните договори за паричен заем, по силата на които е предоставила на ответника в заем съответните суми, които последният се е задължил да върне. В тежест на ответника по предявения иск и в случай че ищцата установи горните обстоятелства, е да докаже, че е погасил задълженията си. Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предоставя на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е неформален договор, който може да бъде сключен в писмена форма или устно, чрез реално предаване на паричната сума, предмет на договора за заем. С решение № 174 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5002/2008 г., IV г. о., ГК, ВКС приема, че договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на подписване на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията. Безспорно, следва да е налице съгласие съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно, а фактическият състав се завършва с предаването на предмета на договора, в случая с получаване по сметката на ответника на сумите. Между страните не е спорно, че с международни парични преводи ищцата е превела на ответника процесните суми и същите са били получени физически от ответника. Спорно помежду им е основанието, във връзка с което сумите са били предоставени. Настоящият съдебен състав намира, че при наличие на извършени преводи в полза на едно лице и съответно превеждане на парите, се удостоверява предаване на твърдяната сума, но ищцата следва пълно и главно да докаже постигнато съгласие за предоставяне на сумата в заем и поето насрещно задължение от получателя за връщане на сумата, което не се презюмира, а документът за превеждане на сумите не е достатъчно доказателство за това. Съдът приема, че по делото не се събраха доказателства, въз основа на които да се приеме за установено, че претендираните суми са предоставени на ответника именно по силата на сключени неформални договори за заем. Този извод следва на първо място от съвкупната преценка на приложената между страните кореспонденция и на писмените доказателства, установяващи извършването на парични преводи чрез „••••••“, от които доказателства не може да се изведе, че ответникът е получил процесните суми със задължение да ги върне. Така, на 05.05.2020 г. ищцата е изпратила съобщение до ответника, част от което е със съдържание „важното е ти да получиш парите и нова кола за нашия любим“, като в отговор ответникът е заявил, че е „покрил“ част от сумата, а ищцата е посочила, че се иска да е разполагала с възможност да изпрати повече, като по делото е представено писмено доказателство от 08.05.2020 г., че ищцата е превела в полза на ответника сума в размер на 800 щатски долара /1442,62 лева/; на 16.07.2020 г., ищцата е информирала ответника, че му е изпратила сума пари, а той е отговорил, че ще ги предаде на своя баща, като същевременно е налице документ, от който е видно, че на 21.07.2020 г. ищцата е превела на ответника 800 щатски долара /1367,21 лева/; към 08.03.2021 г., ищцата Е. е изпратила до ответника съобщение с въпрос дали е получил двата превода, тъй като била уведомена, че е получен само един, като ответникът е заявил, че вероятно на следващия ден ще получи и втория превод, като на 25.02.2021 г. са преведени 5004,99 щатски долара /7822,03 лева/; на 25.07.2022 г., ищцата е поискала от ответника да изпрати номера на сметката си, за да му изпрати 5000 долара за автомобил, като на 28.07.2022 г., ищцата е превела в полза на ответника сума в размер на 5000 щатски долара /9470,17 лева/; към 13.09.2022 г., ищцата е отправила въпрос към ответника, да посочи каква е оставащата сума за изплащане на апартамента, за да извърши превод, както и дали ответникът разполага с възможност да изплати сумата, а на 16.09.2022 г., И. Е. е превела сума на Е. О. Е. в размер на 7000 щатски долара /13 349,65 лева/. Така изложеното в комуникацията между страните съответства на периода и конкретните моменти, в които ищцата е извършвала парични суми към ответника, като от съдържанието на комуникацията се установява, че последният е извършвал услуги в полза на ищцата, че е получавал сумите с различна цел, но липсват доказателства това да е станало по силата на договорки да бъдат дадени в заем срещу задължението на ответника за връщането им. Единствено по отношение на сумата, наредена на 02.09.2020 г. – 3000 щатски долара / 4904,77 лева/ липсва приложена кореспонденция, за да се изведе, че и тази сума е била с оглед извършвани от ответника услуги в полза на ищцата, като съответно липсват и доказателства, че сумата е предоставена в заем. Нещо повече, в цялата кореспонденция се съдържат изразени благодарности от страна на ищцата спрямо ответника, както и че сумите, които последният е получавал са били предназначени именно за покупка на апартамент и автомобил за ищцата. Тези обстоятелства се подкрепят от показанията на свидетелката Т., които са в смисъл, че ищцата е имала желание да се върне в България, бил е необходим автомобил, съответно помолила О. Е. да съдейства за намирането на такъв, като след избирането на такъв, на ответника била прехвърлена парична сума за заплащането му, както и че ответникът притежавал кола и апартамент, които впоследствие прехвърлил в полза на ищцата. Относно последното, по делото е представен и нотариален акт № •••••• г. за продажба на недвижим имот, съгласно който, Е. О. Е. продал на И. Е. Е. следния свой собствен недвижим имот – ••••••, находящ се в гр. С., ж.к. „••••••, със застроена площ 107,77 кв.м., като същият следва да се цени като косвено доказателство, тъй като по делото не е установено безспорно дали кореспонденцията между страните се отнася за този конкретен апартамент. Горните изводи на съда не се разколебават от свидетелските показания на св. Г., която е заявила, че е носила пари, тъй като братът на ищцата правел ремонт в къщата, намираща се в Б., съответно ищцата му пращала пари или му давала такива, когато се прибира в България; че веднъж се случило свидетелката да предаде пари за ремонта на брата на ищцата, че ответникът ще си купува кола, а ищцата ще му помогне с някаква част от сумата, като свидетелката не сочи подробности, но останала с впечатление, че тази сума не била с безвъзмезден характер, както и че св. Г. била наясно само за един превод, извършен от страна на ищцата в полза на ответника. Това е така, тъй като от тези показания на първо място става ясно, че ищцата е предоставяла парични средства на бащата на ответника, т.е. тези суми не биха могли да се отнесат към твърдения от ищцата договор за заем, сключен с ответника. Не без значение е, че показанията на тази свидетелка се отнасят само до един превод, относно който тя е знаела. По отношение на твърденията, че ищцата е изпращала парични суми на ответника с цел той да си закупи автомобил, същите са в противоречие с приложената по делото кореспонденция, от която се установява, че автомобилът е бил предназначен за ищцата. Останалите показания на тази свидетелка /че къщата в Б. и апартаментът на ищцата в кв. „С.“ били придобити от името на ответника, като ищцата му превела сумите за закупуване на тези имоти, а впоследствие ответникът ги прехвърлил на ищцата, както и че последната превеждала парични суми на ответника, помагала на родителите си финансово/ съответстват на показанията на другите двама свидетели – че след 2015 г., всички суми били изпращани до ответника, но предназначени за неговата баба; на показанията на свидетелката Т., която е чувала от бабата, че ищцата помага финансово относно разходи за лекарства и храна; че парите, които ищцата изпращала за разходите на майка си, били адресирани до ответника; че на ищцата е бил необходим автомобил, когато се завърне в България; че ответникът притежавал кола и апартамент, които впоследствие прехвърлил в полза на ищцата. В обобщение на така изложените съображения, съдът приема, че ищцата не е установила по делото, че между страните е бил сключен договор за заем, поради което така предявените на договорно основание искове подлежат на отхвърляне. След като съдът достигна до извод за неоснователност на исковете на главното заявено основание, следва да бъде разгледаното добавеното по реда на чл. 214, ал. 1, пр. 1 ГПК евентуално основание на исковете, а именно, че същите суми са били получени от ответника без наличието на основание за това (чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД). За да бъдат уважени предявените искове на това основание в тежест на ищцата е да установи, че е предоставила на ответника процесните суми. В тежест на ответника е да установи, че е налице основание за задържането им. По делото се установи, че ищцата е прехвърлила посредством международни преводи процесните суми на ответника, за което обстоятелство няма спор между страните. Не може обаче да бъде споделена тезата на ищцата, че за направените от нея парични преводи не е имало основания и със същите ответникът неоснователно се е обогатил. Съдът намира за установено от събраните по делото и вече анализирани доказателства, че страните са били обвързани освен от близката родствена връзка помежду им, а също така от множество сложни неформални отношения, с оглед наличието на взаимност, обич, доверие и уважение, които под въздействието на неустановени по делото фактори и събития са били значително влошени и са ги подтикнали към използване на правото на иск и съдебните производства (вкл., но не само настоящото) за разрешаване на възникнали по други поводи и причини спорове. Въз основа на същите тези доказателства съдът намира, че в действителност преведените от ищцата на ответника суми са били извършени на валидни правни основания, а именно – в изпълнение на поети от отвтеника ангажименти за осъществяване на правни и фактически действия, вкл. оказване на съдействие на ищцата относно закупуване на автомобил и имот, а също и с цел осигуряване на парични средства за посрещане на нуждите на нейната майка /баба на ответника/, включително за закупуване на лекарства, храна, лечения на последната и т.н. С други думи и след анализа на установените близки отношения между страните по времето, по което преводите са извършени, не може да се приеме, че липсва основание за тяхното получаване от ответника. Както се посочи, фактът на близка родствена връзка между страните и отношения на взаимно доверие са обусловили възникването на множество отношения и ненаименувани съглашения помежду им, които не са били облечени в писмена форма и ясни параметри. Следва да се допълни, че конкретно по отношение на сумите, които са били изпращани и предназначени за майката на ищцата /което обстоятелство се установи от свидетелските показания на всички разпитани свидетели/, съдът намира, че същите не на последно място са били дадени в изпълнение на нравствен дълг, който децата им към възрастните си родители, поради което и сумите не подлежат на връщане като получени от ответника без основание, макар и именно последният да ги е получавал фактически. Отговорността за неоснователно обогатяване е извъндоговорна и реализирането предпоставя липса на основание за настъпило имуществено разместване между гражданскоправни субекти. В хипотезата на чл. 55, ал. 1 предл. 1 ЗЗД предаването, съответно получаването на нещо е при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване няма основание /причина/ за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. В случая паричните суми са били предадени от ищцата и получени от ответника при наличието на правни основания , поради което за последния не е възникнало задължението за тяхното връщане по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В подкрепа на довода, че в случая не е налице начална липса на основание за предоставяне на претендираните суми са всички събрани по делото доказателства – кореспонденцията, в която ищцата неведнъж заявява, че изпраща парични суми за автомобил/апартамент, наред с изразени благодарности за помощта, която ответникът оказва; показанията на св. К. Г. – че ищцата изпраща пари за да помага финансово на майка си, както и че е предала на ответника суми, които според свидетелката не били безвъзмездно предоставени /т.е. получени на конкретно основание/; показанията на О. Е., съгласно които сумите са били превеждани по сметка на ответника, тъй като баба му /и майка на ищцата и на този свидетел/ била вече трудно подвижна, за да ги получи лично, както и тези на св. М. Т., които са в подобен смисъл. За пълнота следва да се отбележи, че всяко едно плащане предполага някакво задължение. Житейски неоправдано е в рамките на две години, ищцата да превежда шест пъти суми в общ размер на 21604,99 щ.д., без да има основание за това. Наличието на основания за предоставяне на безспорно преведените от ищцата на ответника суми, води до извод за неоснователност на исковете и на добавеното в условията на евентуалност основание на същите по чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД. По разноските: С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква за ответника, но същият не претендира такива. Мотивиран от изложеното, съдът