Решение № 2603 от 26.5.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 12895/2025 г.

Съдът е сезиран с искова молба от ХОМ КЕЪР ХОТЕЛС ООД, ЕИК 203980775 против Електроразпределение ЮГ ЕАД, ЕИК 115552190, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:

1)иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1250 лв., представляваща частичен иск от 251 795 лева, заплатена от ищеца и получена от ответника в периода м.07.2020 г. до 05.2025 г. без правно основание и представляваща сбор от цена за пренос през електроразпределителната мрежа за периода от месец 07.2020 г. до месец 05.2025 г. за обект, находящ се в ••••••, с ИТН •••••, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 01.08.2025 г., до окончателното изплащане, при условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на главния иск, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1250 лева, частично от 201952 лева, платена без правно основание и представляваща разликата между сбор от цена за пренос през електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и сбор от цена за пренос през електроразпределителната мрежа на ниво средно напрежение за периода от месец 07.2020 г. до месец 05.2025 г. за обект, находящ се в •••••, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 01.08.2025 г. до окончателното изплащане.

2) иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1250 лева, частично от 150 000 лева, представляваща дължимата от страна на ответника на ищеца цена за ползването на съоръжението за присъединяване – трафопост „Мистрал“ за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти за периода от 30.07.2020 г. до 30.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 01.08.2025 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на ел. енергията, доставяна от Електроразпределение ЮГ ЕАД до недвижим имот, находящ се на адрес ••••• с измервателни точки, както следва: ••••••.

Ищецът сочи, че присъединяването на обекта се извършва чрез трафопост, негова собственост, каквато са и всички съоръжения за присъединяване, които били изградени от праводателя му. Твърди, че чрез тези съоръжения имотът на ищеца е присъединен към ЕРМ на лицензианта, а ответникът, използва построените от ищеца съоръжения за достъп, пренос и разпределение на ел. енергия на ниво ниско напрежение. Така описаните съоръжения не са изкупени от ответника, а и за тях не се заплаща цена за достъп, нито се изпълняват лицензионните задължения за откриване на партиди на собствениците на самостоятелни обекти в сградата. Поради това, поддържа, че е потребител на ел. енергия по смисъла на чл. 117, ал. 5 от ЗЕ, тъй като до настоящия момент не са открити индивидуални партиди на собствениците на обекти в имота. Поддържа, че при изграждането на трафопоста и присъединяването на обектите към ЕРМ от страна на ответника не са спазени законовите изисквания към онова време за измерване на страна СРН. Сочи, че като единствен собственик на ел. съоръжението, ищецът понася негативите от неговата поддръжка, която самият той осъществява от свое име и за своя сметка, и от факта, че не може да използва прилежащия терен и постройки за други цели.

Намира, че е нарушен принципът за равнопоставеност съгласно чл.118 ЗЕ, като счита, че като собственик на трафопоста, чрез който се доставя електроенергията, изобщо не дължи „такса пренос“ като компонент от месечната цена на ел.енергията, която такса били събирана от ответното дружество неправомерно. В условията на евентуалност, ако все пак се приеме, че принципно дължи такса пренос, счита, че не дължи такса „пренос на ниво ниско напрежение“, а същата следвало да се фактурира „на ниво средно напрежение“.

Твърди, че за периода от м.07.2020 г. до м.05.2025 г. е платил на ответника цена за пренос на ел.енергия на обща стойност 251795 лв., която счита, че е изцяло недължимо платена, предвид застъпваното становище, че от собственика на трафопост цена за пренос на енергия не се дължи. В условията на евентуалност, намира, че не дължи разликата между цената по перо „пренос ниско напрежение“ и цената на перо при „пренос средно напрежение“ в общ размер от 201952 лв. Сочи, че не е бил съгласен да се измерва на ниво ниско напрежение, а е следвало да бъде присъединен на ниво средно напрежение.

Счита, че ответникът му дължи цена за достъп за ползването на трафопоста за периода от 30.07.2020 г. до 30.07.2025 г. Твърди, че ответникът отказва да открие партиди на името на собствениците на индивидуалните обекти в сградата, тъй като следвало да закупи процесния трафопост. Поради изложените твърдения, предявява настоящите искове, моли за тяхното уважаване и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД – гр. Пловдив е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на всички искове. Намира исковата молба за нередовна, тъй като не е посочен период на всяка частична искова претенция. Не оспорва обстоятелството, че обектът на ищеца, представляващ ••••, находящ се в ••••••, e присъединен към разпределителната мрежа на ЕР ЮГ чрез собствен трафопост (ТП Мистрал). Оспорва твърдението на ищеца, че ЕР ЮГ е обществен доставчик на електрическа енергия, тъй като ЕР ЮГ не доставя електрическа енергия и не притежава лицензия за тази дейност. Сочи, че обществен доставчик на електрическа енергия в Република България е единствено Национална електрическа компания ЕАД - вж. § 15, ал. 2 от ПЗР на ЗЕ. Оспорва твърдението на ищеца, че ЕР ЮГ е длъжно да изкупи собствения му ТП Мистрал, тъй като трафопостът не е част от разпределителната мрежа, доколкото същият не снабдява с електрическа енергия други клиенти, а единствено ищеца - вж. чл. 117, ал. 5, изр. първо от ЗЕ и § 4, ал. 1 от ПЗР ЗЕ. По същество оспорва основателността на претенциите, като излага подробни съображения в този смисъл. Посочва, че процесните суми са заплатени на основание сключения между страните Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа при Общи условия от 26.09.2016 г. и приложимите към него Общи условия на договорите за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕР ЮГ, одобрени с Решение № ОУ-014 от 10.05.2008 г. на ДКЕВР (ОУ на ЕР ЮГ от 2008 г.), и Общи условия на договорите за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение Юг" ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 19.03.2021 г. на КЕВР, в сила от 01.05.2021 г. (ОУ на ЕР ЮГ от 2021 г.). Съгласно чл.2, ал. 1 от Договора и чл. 8, т. 2 от ОУ на ЕР ЮГ от 2008 г. ищецът се е задължил за периода от 26.09.2016 г. до 30.04.2021 г. да заплаща на ЕР ЮГ всички дължими суми за мрежови услуги, вкл. цена за пренос през

електроразпределителната мрежа. След приемането на ОУ на ЕР ЮГ от 2021 г. и влизането им в сила на 01.05.2021 г. Договорът и ОУ на ЕР ЮГ от 2008 г. преустановяват действието си, като задължението на ищеца за заплащане на цена пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа за периода от 01.05.2021 г. до 30.07.2025 г. произтича от чл. 9, т. 2 от ОУ на ЕР ЮГ от 2021 г. Намира, че е налице основание за плащане и в действащата нормативна уредба, доколкото ответникът е предоставил до обекта на ищеца услугата пренос през разпределителната мрежа. Твърди, че електромерите са поставени в съответствие с нормативната уредба в собствената на ищеца електрическа уредба, представляваща трафопост. Присъединяването на ищеца към електроразпределителната мрежа е със собствен на ищеца трафопост ТП Мистрал и е извършено с договор № ••••• г.

Посочва, че меренето на ел. енергията, доставяна до процесния обект се извършва на ниво ниско напрежение, но за това е налице изрично съгласие на ищеца, дадено със сключването на Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа при Общи условия от 26.09.2016 г. Твърди, че ищецът е уведомен с писмо изх. № •••••• г., че за промяна на меренето от ниво ниско на ниво средно напрежение същият следва да обособи сектор мерене, да извърши преустройство на първичната комутация на средно напрежение, вкл. да осигури необходимата вторична комутация на токови и напреженови вериги, но до настоящия момент това не е сторено от него и единствено неговото недобросъвестно поведение пречи на ЕР ЮГ да измести меренето на ниво средно напрежение, съответно да започне да начислява цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво средно напрежение, но това е изцяло по вина на ищеца и същият не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.

Оспорва твърденията на ищеца, че ЕР ЮГ ползва собствения му ТП Мистрал за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти за периода от 30.07.2020 г. до 30.07.2025 г., тъй като към трафопоста не били присъединени други клиенти, а единствено собствения на ищеца недвижим имот. Предвид изложените твърдения моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С доклада по делото са отделени, като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че обектът на ищеца, представляващ •••••••, e присъединен към разпределителната мрежа на ЕР ЮГ чрез собствен трафопост (ТП Мистрал), както и че меренето на ел. енергията, доставяна до процесния обект се извършва на ниво ниско напрежение.

По главния иск правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД:

С оглед твърденията на ищеца в исковата молба и отговора на ответника и при несъмнено доказаната между тях облигационна връзка, произтичаща от Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа при Общи условия от 26.09.2016 г. и приложимите към него:

• Общи условия на договорите за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕР ЮГ, одобрени с Решение № ОУ-014 от 10.05.2008 г. на ДКЕВР (ОУ на ЕР ЮГ от 2008 г.);

-Общи условия на договорите за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение Юг" ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 19.03.2021 г. на КЕВР, в сила от 01.05.2021 г.,

обуславящ изхода на делото по главния иск с правна квалификация

чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД е правният въпрос: Дължи ли потребител на електрическа енергия „такса пренос“ на ЕРП, когато доставката на енергията е чрез собствен трафопост.

На този въпрос е даден последователен, безпротиворечив и категоричен отговор в практиката на ВКС, който е в смисъл, че потребителят на електрическа енергия във всички случаи дължи заплащането на „такса пренос“, дори когато доставката се извършва чрез негов собствен трафопост, доколкото трафопостът представлява само един от многобройните взаимно свързани елементи от електроразпределителната мрежа, като невъзможността електрическата енергия да се достави само чрез трафопоста, без използването и на останалите елементи от електроразпределителната мрежа, собственост на ЕРП, обуславя заплащането, както на такса достъп, така и на такса пренос.

Наличието на собствено съоръжение (в случая трафопост), не може да освободи потребителя, като принципно положение, от заплащане на „такса достъп“ и „такса пренос“, доколкото те отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване.

В този изричен смисъл Решение № 227 от 11.02.2013 г. по търг. д. № 1054 / 2011 г. на Върховен касационен съд.

Предвид дадения отговор на правния въпрос, главният иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД следва да се отхвърли, доколкото действащото българско законодателство не допуска като принципно положение цялостно освобождаване от задължението за заплащане на „такса пренос“, независимо, че потребителят може да е собственик на един или повече от елементите, по които му се доставя енергията, щом той не е изключителен собственик на цялата мрежа.

Отхвърлянето на главния иск, обуславя разглеждането по същество на предявения в условията на евентуалност иск с правно основания чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.

По евентуалния иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД:

Принципната дължимост на „такса пренос“ от страна на потребителя, който е собственик на трафопост, поставя въпроса за законосъобразния й размер, който може да се възложи в негова тежест.

При иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ответника (в случая електроразпределителното дружество) е да докаже основанието за получаване на целия размер на плащането, установено от ССчЕ.

В този изричен смисъл Определение № 836 от 25.04.2023 г. по гр. д. № 4610 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, в което е прието: „Ищецът не е длъжен да доказва, че разполага със собствени мощности, годни да произведат спорното количество електроенергия. За уважаване на иска му е достатъчно да докаже плащане в търсения с исковата молба размер…“. В тежест на ответника е да докаже, че е доставил количество електрическа енергия с такова напрежение (в случая ниско), обуславящо плащанията на фактурираната цена.

По въпроса за дължимия размер на „таксата пренос“ с базисен характер е Решение № 227 от 11.02.2013 г. по търг. д. № 1054 / 2011 г. на Върховен касационен съд, вече цитирано в една негова част, в което е прието, че: „Наличието на собствени на потребителя електрически съоръжения, чрез които става присъединяването му към електроразпределителната мрежа, както и техният вид, има значение дотолкова, доколкото определя какъв вид напрежение се доставя в имота му – високо, средно или ниско и съответно – какъв вид цена за пренос на електроенергия се дължи. Когато потребителят е присъединен на ниво „ниско напрежение”, той дължи съответната цена за пренос на ел.енергия „ниско напрежение”. Когато, обаче в имота му се подава „средно напрежение”, което чрез собствения му трансформатор се преобразува в ниско, той ще дължи цена на пренос „средно напрежение”, тъй като не ползва електрически уредби и проводи за ниско напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа. Двете цени са различни и се определят от КЕВР…Собствеността върху електрическите съоръжения на потребителя не влияе пряко на цената за пренос на електрическа енергия, която той дължи, а посредством определяне на вида напрежение, което той получава в имота си на границата на собственост...“

Конкретно относно дължимостта на претендирана от ЕРП и оспорвана от потребителя „такса за пренос“ на електрическа енергия при ниско напрежение, в посоченото решение на ВКС е прието: „ С оглед именно на това специфично предназначение на цената за достъп и цената за пренос, като компоненти на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което произтича съответно и тяхната недължимост…“

Предвид дадените ръководни указания в Решение № 227 от 11.02.2013 г. по търг. д. № 1054 / 2011 г. на Върховен касационен съд, на които стъпва цялата последваща практика на ВКС за периода 2013-2026 г., може да се направи обобщение, че фактурирана „такса пренос“ на електрическа енергия при ниско напрежение ще се дължи при кумулативното

изпълнение на две предпоставки, представляващи conditio sine qua non:

реално доставена по електроразпределителната мрежа на ЕРП до обекта

на потребителя електроенергия при ниско напрежение, съответстваща

по количество и цена на фактурираната;

реално доставеното количество електроенергия през исковия период при ниско напрежение да е измерено със средства за търговско измерване

(електромери), поставени в местата, определени за това според

повелителните законови норми или в местата, свободно определени от страните, стига да не са уговорени в нарушение на императивни законови

правила.

Относно коректното място на разполагане на средствата за търговско измерване в Решение № 227 от 11.02.2013 г. по търг. д. № 1054 / 2011 г. на Върховен касационен съд е пояснено, че: „Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая се касае за присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, границата на собственост следва да се определи съгласно чл. 29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя е в мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като средствата за търговско измерване се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното електроразпределително предприятие. Цитираните разпоредби налагат извода, че в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения…При отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, ако няма понижаващ трансформатор.“

От така цитираните ръководни указания на ВКС може да се направи следното обобщение: в случай че потребителят на електрическа енергия е собственик на трафопост, който понижава напрежението на доставяната от ЕРП електрическа енергия, средствата за търговско измерване (СТЕ) ще са поставени законосъобразно на определените в закона места, ако са спазени кумулативно следните две предпоставки:

-СТЕ да са поставени на границата на собственост между електрическите съоръжения на ЕРП и потребителя;

-при наличен трафопост, собственост на потребителя, средствата за търговско измерване да са поставени от страната на по-високото напрежение.

Във връзка с приложението на посочените ръководни указания от Решение № 227 на ВКС във времето, с оглед различните редакции на действащите норми, следва да се отбележи, че понятията „граница на собственост“ между електрическите съоръжения и мястото на разполагане на средствата за измерване са константно и непроменимо уредени от приемане на Закона за енергетиката през 2003 г. Уредбата, обаче на законово ниво е бланкетна и се препраща към съответен подзаконов акт на КЕВР.

Границата на собственост между електрическите съоръжения, когато електропровод (или трафопост, какъвто е процесният случай), собственост на лице с обект за потребление, се присъединява към електрическа уредба на съответния мрежови оператор е уредена по абсолютно идентичен начин (мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата ) в действащите последователно във времето:

-чл. 29 от Наредба № 6 от 9 юни 2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи;

-чл. 30 от Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи;

• чл. 36 от Наредба № 6 от 28 март 2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи.

Понятието „границата на собственост между електрическите съоръжения“, като понятие, дефиниращо правото на собственост върху компонентите, включени в електрическата мрежа, следва да се отграничава от понятието „граница на имот“, използвано във вещното право, за отграничаване вещните права върху недвижимите вещи, доколкото според терминологията, използвана от чл. 120 ЗЕ (Електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа, оператора на съответната електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента), те могат да съвпадат, но това не е задължително. Така Решение № 75/25.03.2013 г. по гр. д. № 864/2012 г. на ВКС, І г.о.

Напълно идентична във времево отношение е и уредбата на мястото на разполагане на средствата за търговско измерване (При отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно

електроразпределителната мрежа, към присъединен потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа) според различните последователно действащи във времето ПИКЕЕ:

чл. 16 от ПИКЕЕ ( обн. ДВ, бр. 67 от 2.08.2004 г.; отм., бр. 38 от 11.05.2007 г.);

чл. 14 от ПИКЕЕ (обн. 2007, отм. 2013 г.);

чл. 14 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр.98 от 12 Ноември 2013г., отм. ДВ. бр.15 от 14

Февруари 2017 г.);

чл. 14 от ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., все още действащ).

Налага се извод, че уредбата на въпросите за границата на собственост между електрическите съоръжения и мястото на разполагане на средствата за търговско измерване е устойчива и непроменима през годините, като независимо през коя година е възникнало конкретното правоотношение остават важими ръководните указания на Решение № 227 от 11.02.2013г. по търг. д. № 1054 / 2011 г. поради което те са възприети в последващата практика на ВКС, в която се приема неотклонно, че независимо от конкретната нормативна уредба след 2003 г., при която е възникнало и се е развивало правоотношението, потребителят не дължи „такса пренос“ на ниско напрежение, ако:

-средствата за търговско измерване не са поставени на границата на собственост;

-при трансформатор, собствен на потребителя, средствата за търговско измерване не са поставени от страната на по-високото напрежение, в случая от страната на средното напрежение.

Така изрично Определение № 538 от 04.11.2016 г. по т. д. № 61241 / 2016 г. на Върховен касационен съд, Определение № 60810 от 23.11.2021 г. по гр. д. № 2034 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, Определение № 836 от 25.04.2023 г. по гр. д. № 4610 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, Определение № 21 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 2571 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.

Пренесени на плоскостта на конкретните факти, гореизложените принципни положения, които изцяло се споделят от настоящия състав, водят до следните изводи.

Видно от представения към исковата молба нотариален акт № ••••••г. процесният трафопост е придобит от ищеца на дата 02.08.2022г., поради което всички гореизложени принципни съображения безусловно намират приложение за исковия период след тази дата.

Видно от заключението на изготвената по делото СТЕ, което съдът кредитира на основание чл.202 ГПК, като компетентно изготвено и отговарящо на поставените задачи, и по-конкретно т.1 от отговорите на въпроси, поставени от ответника, границата на собственост между електрическите съоръжения (след дата 02.08.2022 г.) минава

непосредствено до точка 1 и точка 2 в схемата на Приложение № 1 „които обозначават мястото на присъединяване на електрическата мрежа на ответника (ЕРП) 20 KV към електрическата уредба на клиента /ищеца/“.

Границата на собственост между електрическите съоръжения (след дата 02.08.2022 г.) минава непосредствено до точки 1 и т.2 от Приложение № 1 се установява от съвместното ценене на т.1 от отговорите на въпросите, поставени от ответника с:

-дадената и разяснена по-горе легална дефиниция на понятието „границата на собственост между електрическите съоръжения“;

-т.1 от отговорите на въпросите, поставени от ищеца: „ Процесният ТП 20/0,4 KV “Мистрал” е присъединен с 2 броя кабели 20 KV от типа САХЕКТ 12/20 KV -3x1x185 кв.мм., съответно към ТП „Афала“ и към ТП „Ф.Води1“ от градската кабелна електроразпределителна мрежа на гр.Приморско“;

• т.2 от отговорите на въпросите, поставени от ответника: „ С оглед начина на присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване на ТП „Мистрал“ към е.р.м. 20 KV, процесиите електромери следва да се поставят в уредбата на ищеца, на страна 20 KV на силовите

трансформатори, в участъка между шини 20 KV на КРУ и присъединителните клеми 20 KV на трафомашините.“

Тоест, според заключението на СТЕ границата на собственост между електрическите съоръжения преминава през мислени точки, до които ответникът доставя на ищеца средно напрежение – 20 KV, а не ниско напрежение 0,4 KV, доколкото до пониженото напрежение 0,4 KV се достига в последващи точки от електрическата конфигурация, които обаче са част от трафопоста, собственост на ищеца.

Същевременно, отново според т.1 от отговорите, на въпросите поставени от ответника: “Мястото на поставяне на процесните електромери е към страна ниско напрежение / 0,4 KV/ на силовите трансформатори.”

Налага се обобщеният извод, че според кредитираното заключение на СТЕ:

-процесните електромери (средства за търговско измерване) не са поставени на границата на собственост между електрическите

съоръжения, където доставяното напрежение е 20 KV, a в последваща точка, част от конструкцията на трафопоста, собственост на ищеца, като това поставяне е в отклонение от предписанията на Наредба № 6 във всичките й редакции. В този изричен смисъл са писменото заключение на СТЕ и поконкретно т.2 от отговорите по въпроси, поставени от ответника, както и разясненията на вещото лице в откритото заседание при защита на заключението му;

-електромерите са поставени от страната на ниското напрежение (0,4 KV), a не от страната на средното напрежение (20 KV), което от своя страна противоречи на всички редакции на чл. 14 от ПИКЕЕ, цитирани погоре.

При неправилно поставяне на средствата за измерване на страната на ниското, а не на страната на средното напрежение, според вече цитираната съдебна практика „такса за пренос на ниско напрежение“ не се дължи.

На посочения извод за недължимост на такса пренос за ниско напрежение не се отразява отразеното в заключението на СТЕ, т.3 от отговорите на въпросите на ответника, че: „ в Договор за присъединяване № 10840 от 18.07.2008 г., Раздел 11 , т.3.1 е записано меренето на електрическата енергия да се извършва с трифазни електромери, работещи с токови трансформатори н.н. на страна ниско напрежение. В Приложение №1 към Договор за достъп и пренос на електрическа енергия също е отразено като място на измерване: уредба ниско напрежение.“

Посочените уговорки представляват отклонение от императивните правни норми на Наредба № 6 и ПИКЕЕ (във всичките им редакции), поради което следва да се считат за недействителни .

В тази връзка следва да се съобрази и характерът на обществените отношения, на едната страна на които е потребител на електрическа енергия, а на другата страна е електроразпределително дружество, което разполага с регионален монопол. Именно поради неравноправното положение на двете страни в правоотношението, законодателят чрез повелителни норми е дал засилена защита на потребителя, като всякакви уговорки, постигнати в договорите за присъединяване или в общите условия на ЕРП, когато представляват отклонение от императивната законодателна уредба, не могат да водят до влошаване правното положение на потребителя.

Така изрично Определение № 622 от 02.11.2018 г. по т. д. № 936 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение, Определение № 60810 от 23.11.2021 г. по гр. д. № 2034 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.

Още повече, че към момента на постигане на тези уговорки не е бил налице един особено съществен факт - използваният трафопост да е собственост на присъединения към електроразпределителната мрежа потребител. Придобиването на трафопоста от ищеца на дата 02.08.2022 г. представлява ново обстоятелство, което по силата на императивната разпоредба на чл. 14 ПИКЕЕ (в действащата редакция след 2019г.) е следвало да преуреди в отношенията между страните мястото на разполагане на средствата за търговско измерване, доколкото вече е била налице трансформация със средства на потребителя, което е налагало разполагане на СТЕ от страната на по-високото напрежение.

По-важното обаче е друго. Дори в отклонение от повелителните правни норми да бъде зачетена автономията на волята и да се приеме, че ищец и ответник са уговорили отчитане и таксуване на доставяната електроенергия при ниско напрежение, то отново не би се достигнало до извод за дължимост на таксата пренос при ниско напрежение.

По-горе вече се посочи, че второто кумулативно изискуемо според трайната съдебна практика условие, за да се дължи такса пренос при ниско напрежение (освен поставяне на средствата за измерване на правилното място), е ЕРП реално да е доставило електроенергия при ниско напрежение. Това условие в случая не е налице, доколкото от заключението на СТЕ (обсъдено подробно по-горе) се установи, че границата на собственост между електрическите съоръжения преминава през точки, до които ответникът доставя електроенергия при средно напрежение - 20 KV.

Действително до електромерите достига електроенергия при ниско напрежение 0,4 KV, но това става в резултат не от дейността на ответника, а в следствие от трансформацията, протичаща в собствения на ищеца трансформатор.

При извод, че ответникът реално е доставил на ищеца, до границата на собственост между електрическите съоръжения, електроенергия при средно напрежение, то ищецът няма как да дължи такса пренос за ниско напрежение, което сам, със собственото си съоръжение, е преобразувал.

В този изричен смисъл Определение № 836 от 25.04.2023 г. по гр. д. № 4610 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение и цитираното вече имащо базисен характер Решение № 227 от 11.02.2013г. по търг. д. № 1054 / 2011 г. на Върховен касационен съд.

На извода за недължимост на „такса пренос за ниско напрежение“ не се отразява и доводът на ответника, намиращ подкрепа в заключението на СТЕ, т. 7 и т.8 от отговорите на въпросите на ответника, които са в смисъл, че: „При съществуващата конструкция на ТП „Мистрал“ не е възможно

измерването на количествата електрическа енергия да се извършва на ниво средно напрежение“ , необходими са реконструкции, подробно описани в т.8, като за тази необходимост ответникът надлежно е уведомил ищеца, видно от представеното по делото писмо от 2023 г.

Това е така, доколкото в чл.120, ал.3 от Закона за енергетиката изрично е посочено, че операторът на електроразпределителната мрежа определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди – т.е. решаващи са действията на оператора на мрежата, а не тези на потребителя и не може да се поддържа, че с бездействието си потребителят реално е причина за неправилното разположение на средствата за търговско измерване.

Така Определение № 494/22.06.2016 г. по т. д. № 1494/2015 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, Определение № 470 от 12.02.2025 г. по т. д. № 906 / 2024 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение, Определение № 538 от 04.11.2016 г. по т. д. № 61241 / 2016 г. на Върховен касационен съд, Определение № 239 от 26.01.2026 г. по т. д. № 2045 / 2025 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение, Определение № 2469 от 04.08.2025 г. по т. д. № 833 / 2025 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение.

От особено значение е и Определение № 2469 от 04.08.2025 г. по т. д. № 833 / 2025 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение, с което е оставено в сила решение, по силата на което на основание чл. 120 ЗЕ електроразпределителното дружество е осъдено да осъществи за своя сметка (включително и като предприеме съответните преустройства) преместване на електроизмервателните средства на правилното според закона място от електрическата верига, за да се преустанови отчитането и фактурирането на такса пренос на електрическа енергия при ниско напрежение, вместо при средно.

Въз основа на всичко гореизложено съдът приема, че за периода след 02.08.2022 г. (когато ищецът е придобил процесния трафопост) такса пренос при ниско напрежение със сигурност не се дължи.

Както вече бе обосновано при разглеждане на главния иск, обаче това не означава, че потребителят изобщо не дължи такса пренос, при положение че е безспорно по делото, че до границата на собственост между електрическите съоръжения е доставяна електроенергия при средно напрежение.

Действително в имащото базисно значение Решение № 227 от 11.02.2013 г. по търг. д. № 1054 / 2011 г. на Върховен касационен съд е прието като краен резултат с оглед фактите по делото, че потребителят не дължи абсолютно никаква такса пренос. Това разрешение, обаче не може да намери пряко и безкритично приложение в процесния случай, доколкото е при различна фактическа обстановка.

В казуса, разгледан от ВКС по дело 1054/2011г., изобщо не е имало трансформатор, собственост на потребителя, който да преобразува до ниско напрежение доставяната от ЕРП до границата на собственост електроенергия при средно напрежение (какъвто е настоящият случай). Точно обратното, по дело № 1054/2011 г. фактите са били, че между страните е сключен договор за доставка на електроенергия при ниско напрежение, н о електроизмервателните средства не са били поставени на границата на собственост, а на различно място, именно поради което ВКС е приел, че цената на доставяната при ниско напрежение електроенергия е неопределяема и поради това недължима. По това дело не е била доказана доставка на електроенергия при средно напрежение, поради което и въпросът за дължимост на такса пренос за средно напрежение изобщо не е поставян.

В процесния случай, както вече се посочи по-горе, ако при доставена електроенергия от ответника до границата на собственост при средно напрежение, на ищеца бъде начислена такса пренос за ниско напрежение, би се достигнало до неоснователно обогатяване на ответника.

Същото е важимо, обаче и с обратен знак. Ако при доказано доставена електроенергия от ответника до границата на собственост при средно напрежение, ищецът не заплати абсолютно никаква такса, то би се достигнало до неоснователно обогатяване на ищеца.

Това положение е еднакво правно нетърпимо, поради което съдебната практика след постановяване на Решение № 227 от 11.02.2013г. по търг. д. № 1054 / 2011 г. на Върховен касационен съд трайно се е ориентирала към разрешение, според което в частния случай, когато ЕРП доставя до границата на собственост електроенергия при средно напрежение, като впоследствие тя се преобразува от трансформатор, собственост на потребителя, до ниско напрежение, ако електроизмервателните уреди неправилно са разположени на страната на ниското напрежение, потребителят не дължи такса пренос при ниско напрежение, но дължи такса пренос при средно напрежение. Ако на потребителя са издадени фактури и той е заплатил такса пренос за ниско напрежение, той има на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, право да получи като платена без основание разликата между таксата пренос за ниско и средно напрежение.

Особено показателни в тази насока са Определение № 24 от 09.01.2020 г. по т. д. № 128 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение и Определение № 1928 от 23.06.2025 г. по т. д. № 2794 / 2024 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение, с които не са допуснати до касация решения, с които е отхвърлен главният иск за недължимост изобщо на такса пренос, но е уважен евентуалният иск за разликата в цената на таксата пренос при средно и ниско напрежение (точно какъвто е процесният случай).

В този изричен смисъл е и цялата актуална практика на ВКС след 2024 г. като за илюстрация могат да се посочат Определение № 470 от 12.02.2025 г. по т. д. № 906 / 2024 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение, Определение № 3201 от 12.11.2025 г. по т. д. № 1658 / 2025 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение.

Сведени към конкретиката на процесния казус, гореизложените принципни положения, които изцяло се споделят от настоящия състав, водят на следните изводи:

От заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено и отговарящо на поставените задачи, се установява, че за целия процесен период разликата между заплатената от ищеца такса за пренос при ниско напрежение и дължимата такса за пренос при средно напрежение възлиза на 172 839.80 лева, докато с исковата молба се претендира, че тази разлика възлиза на общо 201 952 лева.

По-горе вече бе изрично уточнено, че всички изложени мотиви по евентуалния иск (както принципни положения, така и разсъждения по фактите по настоящото дело) са пряко относими и валидни за периода след 02.08.2022 г., когато ищецът е придобил собствеността върху процесния трафопост.

Доколкото сумата претендирана по частично заявения евентуален иск - 1250 лева /с еврова равностойност съгласно ЗВЕРБ от 639,11 евро / попада в рамките на разликата, установена от ССчЕ между заплатената такса пренос за ниско напрежение и дължимата такса пренос за средно напрежение за периода след 02.08.2022 г., то частично заявеният евентуален иск следва да се уважи.

Предвид този резултат, въпросите:

какъв е действителният размер на разликата между заплатената такса

пренос за ниско напрежение и дължимата такса пренос за средно

напрежение за целия исков период за горницата над 1250 лева /с еврова

равностойност съгласно ЗВЕРБ от 639,11 евро/;

важими ли са изложените по-горе постановки и мотиви по евентуалния

иск за целия исков период, включително и за периода преди дата

02.08.2022 г.

не се явяват обуславящи за изхода на делото по частичния евентуален иск, като за тях настоящият състав не дължи произнасяне и не се формира сила на пресъдено нещо по смисъла на т.2 от ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.

Тези въпроси могат да бъде предмет на установяване в евентуален последващ процес.

По иска с правно основание чл.59 ЗЗД:

Решаващият за изхода на спора по този иск правен въпрос е относно предпоставките, при които електроразпределително дружество дължи обезщетение за неоснователно обогатяване на собственик на обект (в случая трафопост), който не е изкупен по реда на параграф 4 от ЗЕ и за който не е сключен договор по чл. 117, ал.8 ЗЕ.

За да се даде отговор на този въпрос, следва да бъдат съобразени:

нормата на параграф 4 от ЗЕ, според която: „ Енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна

или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила

на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните

енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват

от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 12-

годишен срок от влизането в сила на този закон.“

т. 20 от ДР на ЗЕ, според която: „ Електропреносна мрежа“ е съвкупност

от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос,

трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение

и преразпределение на електроенергийни потоци;

т.22 от ДР на ЗЕ, според която: "Електроразпределителна мрежа" е

съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа

енергия;

чл. 117, ал.8 от ЗЕ: „Собствениците на електрически уредби и съоръжения при техническа възможност и свободен капацитет

предоставят ползването им на оператора на електропреносната

мрежа, съответно на оператора на електроразпределителна мрежа, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти. Ползването се предоставя след сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от комисията. При

непостигане на съгласие комисията разпорежда предоставянето на ползването и заплащането на цена, определена от комисията по методиката.“

При систематичното тълкуване на посочените норми на поставения правен въпрос може да се даде следния отговор:

енергийният оператор ще дължи обезщетение за неоснователно

обогатяване, когато без сключен за това договор и без да е упражнил

правото и задължението си по пар. 4 от ЗЕ е използвал обект, който е

собственост на частно лице, като част от електроразпределителната и електроснабдителната мрежа;

в случай, че обектът не е използван като част от електроразпределителната и електропреносната мрежа за доставка на енергия на други клиенти, различни от собственика на обекта, а е

използван само за нуждите на лицето-собственик, обезщетение от енергийното предприятие не се дължи, защото то нито спестява разходи,

нито реализира ползи от обекта. В този случай единственият субект,

който реализира ползи от обекта, е неговият собственик, доколкото чрез него получава електрическа енергия;

използване на даден обект като част от електроразпределителната и електропреносната мрежа е налице, когато чрез него е доставяна

електрическа енергия и на трети лица, други клиенти, различни от собственика на обекта (в случая трафопост).

Така Определение № 16 от 03.01.2024 г. по гр. д. № 925 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 145 от 12.11.2020 г. по гр. д. № 256 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, Решение № 227 от 11.02.2013 г. по търг. д. № 1054/2011 г. на Върховен касационен съд.

Пренесени на плоскостта на конкретните факти, гореизложените принципни положения водят до следните изводи:

С доклада по делото изрично е разпределено в тежест на ищеца да докаже ползването на процесния обект, което по смисъла на гореизложените принципни положения е равнозначно на доказване наличието на трети лица, други клиенти, различни от ищеца, които да са свързани с електроразпределителната мрежа на ответника и с трафопоста.

Същевременно от кредитираното заключение на СТЕ се установява, че:

т.6 от отговорите на въпроси на ответника: „ Няма други клиенти на ЕР

Юг, до които ответникът да разпределя електрическа енергия,

ползвайки електрическите съоръжения средно и ниско напрежение

на ТП „Мистрал“.

т.6 от отговорите на въпроси на ищеца: „Методиката за определяне на цените за предоставен достъп се прилага в случаите, когато на преносното или разпределителното предприятие е предоставен достъп от собственик през негови уредби и съоръжения до обекти на други

клиенти на преносното, респ. на разпределителното предприятие.

Съгласно § 4 от ПЗР на ЗЕ, цена за ползване /наем/ е дължима на собственика, ако енергийният обект /или съоръжение/ представлява

елемент от съответната преносна или разпределителна мрежа.

Настоящата проверка не установи ТП "Мистрал“ да е енергиен

обект и съоръжение, представляващо елемент от разпределителна

мрежа, а изхождащите от ТП "Мистрал" кабели ниско напрежение

служат за електрозахранване само на собствените на ищеца

консуматори.“

Предвид дадения отговор на обуславящия правен въпрос и заключението на СТЕ, искът с правно основание чл. 59 ЗЗД се явява недоказан както по основание, така и по размер и следва да се отхвърли.

На гореизложения извод не се отразяват доводите на ищеца, че ответникът недобросъвестно не разкривал партиди на приобретатели на самостоятелни обекти в имота му и по този начин заобикалял задълженията си по пар. 4 и 4а от ЗЕ, доколкото те останаха доказателствено необезпечени.

При тежест на доказване, лежаща върху ищеца да установи фактите, на които базира изгодните за себе си твърдения, от ищеца не бяха ангажирани доказателства:

-да са налице самостоятелни обекти, собственост на трети лица, за които да са открити партиди /ИТН/, до които реално да се разпределя електроенергия през трафопоста на ищеца;

• да са налице имоти, собственост на трети лица, за които надлежно да е инициирана процедура по откриване на партида /ИТН/, като

незаконосъобразно и недобросъвестно да е постановен отказ от ответника.

Според трайната съдебна практика:

-процедурата по откриване на партида /ИТН/ е формално административно производство, което не може да бъде определящо относно възникването на качеството потребител на електрическа енергия и на договорни правоотношения между страните;

-качеството потребител на електрическа енергия и договорните взаимоотношения между потребител и електроразпределително дружество възникват по силата на придобиване на правото на собственост върху енергоснабден обект.

Поради изложеното, обстоятелствата, че не е доказано да са открити партиди на трети лица при ответника или че не е доказано да са надлежно инициирани процедури по откриване на такива партиди, могат да служат само като индиция за липса на други клиенти, които да се електроснабдяват от процесния трафопост, но не и като пълно доказателство.

В този смисъл, много по-важно е, че при лежаща върху него доказателствена тежест, ищецът не е доказал реалното наличие на самостоятелни обекти, собственост на трети лица, които да са електроснабдени посредством собствения му трафопост, тоест не е доказал реалното ползване на имота от ответника.

Действително ищецът представя извадка от кадастрална карта, която доказва наличието на самостоятелни обекти в сграда, за които има издаден поне акт образец № 14.

Посочената извадка от кадастрална карта не доказва обаче:

-че за самостоятелните обекти в сграда има издаден акт образец № 16 и същите фактически са свързани към електроразпределителната мрежа;

-че самостоятелните обекти в сграда са собственост на различни от ищеца лица;

-датата на придобиване на собствеността от третите лица, доколкото в случая правото на обезщетение за ползване на трафопоста не може да възникне на дата, предшестваща придобиването на собствеността върху самостоятелен обект от поне едно трето лице, което би се явило първият друг клиент по смисъла на чл. 117, ал.8 ЗЕ;

-датата на присъединяване на самостоятелните обекти към електроразпределителната мрежа, доколкото именно тази дата обуславя началото на ползването;

-факта на реално разпределена до самостоятелните обекти в сграда електрическа енергия и за какъв период, които факти са от значение за определяне размера на дължимото обезщетение.

Събраните по делото доказателства са точно в обратната насока, като освен вече обсъденото писмено заключение на вещото лице по СТЕ, следва да се съобразят и устните му разяснения от съдебно заседание, че е посетил имота, в него действително се намирали три постройки, но те били още на фаза строеж.

По всички гореизложени съображения искът за неоснователно обогатяване следва да се отхвърли.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на правния спор право на разноски имат и двете страни. На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно с уважаване на единия от трите предявени иска, или 1/3 част, а именно – сумата от 161,90 евро. В полза на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърляне на предявените искове, или 2/3 части от претендираната сума, а именно – 320,33 евро.

Така мотивиран, съдът