Решение № 8634 от 19.12.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1645/2025 г.

Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК. Образувано е по жалба от Н. Р. Н. от [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник адв. Б. Б., срещу чл. 4, т.8а и чл. 43, ал.1, т.3 в частта „8а“ от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково. В жалбата се навеждат твърдения, че оспорващата имал правен интерес да оспори посочените разпоредби по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК, защото съгласно чл.2, ал.1 от процесната Наредба, същата била задължителна за всички физически и юридически лица, които живеели или временно пребивавали в населените места на община Хасково, от което следвало, че всеки от тях бил неин адресат. Жалбоподателката била трайно териториално свързана с територията на община Хасково, тъй като имала постоянен адрес в [населено място]. Често слушала музика на отворен прозорец сутрин или вечер, с техническо средство радиоприемници, телевизори или блутут – колонка, като се стараела звукът да не излиза от сградата или вечер в близката градска градинка, поради което счита, че е засегната или може да бъде засегната от оспорената част на процесната наредба и да и бъде наложена глоба в размер от 50 до 200 лева. Така оспорената част от Наредбата рефлектирала върху правната сфера на жалбоподателката, като застрашавала нейни законни интереси и права, защото ответникът нямал никаква компетентност да издава оспорената част, още по-малко да налага наказание глоба от 50 до 200 лева, като се знаело добре, че не минавал празник без музика, пиратки или песни. Позовавайки се на преките и непосредствени разпоредби на чл.56 и чл.120, ал.2 от КРБ, жалбоподателката счита, че разполага с правото на защита срещу оспорената част от Наредбата, която била в разрез с принципите на правовата държава – чл.4, ал.1 от КРБ. Излагат се съображения, че пороците на оспорената част от Наредбата били по смисъла на чл.146, т.1, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Твърди, че ответникът не бил спазил процедурните правила на чл. 2а, чл.26 и чл.28 от ЗНА. Не бил публикуван проектът на Наредбата в интернет един месец преди нейното приемане, с което не била дадена възможност на засегнатите лица да изразят становища и възражения, а така били нарушени принципите на стабилност, съгласуваност и откритост със заинтересованите страни, липсвал анализ за съответствие с правото на ЕС и очакваните финансови резултати. Поради това били налице особено съществени нарушения на нормотворческия процес – чл.146, т.3 от АПК. Освен това, процесната Наредба и оспорената част от нея не били обнародвани по трите кумулативни способа на чл.22, ал.2 от ЗМСМА, поради което имала привидната форма на влязъл в сила нормативен акт, какъвто не била, от което следвало, че е нищожна. Видно било от Закона за защита от шума в околната среда, че ответникът не бил овластен да регулира шума на територията на общината, поради което разпоредбата на чл.4, т.8а от процесната Наредба била нищожна. Никъде в процесната Наредба не било посочено, въз основа на коя разпоредба от закон била издадена. Твърди се, че в случая в Наредбата били налице две еднакви по съдържание разпоредби, тази на чл.4, т.8 и оспорената чл.4, т.8а, което пораждало въпроса коя от двете ще бъде прилагана, а освен това за двете еднакви разпоредби ответника предвидил и различни наказания – глоба от 200 лв. по чл. 43, ал.1, т.1 и глоба от 50 до 200 лева по чл.43, ал.1, т.3 от Наредбата. Въз основа на подробно изложените съображения се моли да бъдат обявени за нищожни, или да се отменят разпоредбите на чл. 4, т.8а и чл. 43, ал.1, т.3 в частта „8а“ от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на община Хасково, издадена от ОбС- Хасково. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответникът, Общински съвет Хасково, чрез своя П., в писмото становище по делото, излага становище за недопустимост на жалбата, като твърди, че липсва пряк, непосредствен и личен правен интерес от оспорването на посочените текстове от Наредбата, а в случай, че жалбата бъде приета за допустима, се претендира същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Моли се, при евентуално уважаване на жалбата и при присъждане на разноски, същите да бъдат съобразени с фактическата и правна сложност на делото, която не била висока, а ангажираният от жалбоподателката адвокат е извършил само минимално необходимите действия за провеждане на процеса. Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание излага становище, че жалбата е основателна, с оглед на което счита, че оспорените разпоредби следва да бъдат отменени. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на община Хасково, част от която са оспорените в случая разпоредби на чл.4, т.8а и чл. 43, ал.1, т.3 в частта „8а“, е приета с Решение №193 от 20.10.2000 г. на Общински съвет – Хасково, многократно изменяна и допълвана, последно с Решение №248 от 16.09.2016 г. Текстът на Наредбата, в действащата му редакция, е представен по делото. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустими за разглеждане. На основание чл.187, ал.1, във вр. с чл.185 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени пред съд – изцяло, или в отделни техни разпоредби, без ограничение във времето. В случая предмет на оспорване са отделни разпоредби от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на община Хасково, която съдържа подзаконови административноправни норми с многократно правно действие и отнасящи се за неопределен и неограничен брой адресати, т.е. притежава характеристиките на нормативен административен акт по смисъла на чл.75 от АПК. Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В случая, видно от представеното от жалбоподателката заверено копие от лична карта, същата има постоянен адрес в [населено място], като не е спорно, че и живее в [населено място], съответно се явява адресат на нормите от подзаконовия нормативен акт, разпоредби от който оспорва, респ. за нея е налице правен интерес от оспорването. Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и касае само цитираните по-горе текстове от Наредбата, което е допустимо, съгласно чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т.е. без ограничение във времето. След преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалваните части от подзаконовия нормативен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146, във вр. с чл.196 от АПК, съдът счита жалбата за основателна. Нормата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА предвижда компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същия член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Съгласно чл.1 от Наредбата, същата има за цел осигуряване поддържането и опазването на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на община Хасково. Според чл.2, т.1 и т.2 от Наредбата, с нея се определят задълженията по чл.1 на всички физически и юридически лица, живеещи или временно пребиваващи в населените места на община Хасково, на собствениците на имоти на територията на тази община, и на всички физически и юридически лица, извършващи търговска дейност по улиците, ползващи територии в промишлените зони на община Хасково, като в чл.2, т.3 е посочено, че с Наредбата се уреждат обществени отношения, които не са регламентирани със закон или друг нормативен акт. Според чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА общинският съвет решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. С оглед изложеното, както и предвид разпоредбата на чл.76, ал.3 от АПК, Общински съвет – Хасково е материално и териториално компетентният орган, разполагащ с правомощие да уреди нормативно обществените отношения с местно значение, каквито се явяват тези, посочени в чл.1 от Наредба №1, респективно да издаде подзаконов нормативен акт като процесния. По отношение съответствието на оспорените разпоредби с материалния закон, съдът намира следното: В чл.7, ал.2 от ЗНА наредбата е дефинирана като нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл.8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Според разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗНА обществени отношения от една и съща област се уреждат с един нормативен акт, а разпоредбата на чл. 38 от УКАЗ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове сочи, че когато материята, която се урежда, не налага друго, правилото за поведение се формулира в един член, а отговорността за нарушаване на различни задължения - общо за всички тях, ако е еднаква. В случая, настоящият състав на съда намира, че при приемане на оспорените текстове от наредбата Общински съвет Хасково е допуснал дублиране в правната уредба и несъответствие между санкционните разпоредби, което се изразява в следното: С разпоредбата на чл.4, т.8а от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на община Хасково, за осигуряване условия за спокойствие, труд и отдих на гражданите се забранява озвучаването с технически средства и вдигането на шум по улици, площади, паркове и спортни съоръжения, в жилищни и не жилищни сгради, включително храмове на религиозни общности, когато звука се чува извън сградата, за времето на цялото денонощие, като озвучаването на горепосочените места може да бъде осъществено по повод празник или честване, след писмено разрешение от кмета на общината. Тази разпоредба е идентична по съдържание с разпоредбата на чл.4, т.8 от Наредбата. Съответно при нарушение на посочените по-горе разпоредби, тази на чл. 4, т.8 и чл.4, т.8а в Наредбата са предвидени различни санкционни режими. С разпоредбата на чл. 43, ал.1, т.1 от Наредбата е предвидено за нарушителите на тази наредба и заповедите свързани с нея да се налага наказание глоба в размер на 200 лева при констатирано първо нарушение. Същевременно с разпоредбата на чл.43, ал.1, т.3 от Наредбата е предвидено за нарушение на разпоредбата на чл.4, т.8а да се налага глоба в размер от 50 до 200 лева за първо нарушение. При това положение и предвид избрания от Общински съвет – Хасково нормотворчески подход, се стига до извода, че материалноправната норма е повторена в два члена на подзаконовия нормативен акт, като на практика за едно и също деяние могат да бъдат приложени две отделни санкционни норми, предвиждащи различни по размер наказания. Наличието на така създаденото противоречие е в разрез с разпоредбите на чл.10, ал.1 от ЗНА, във вр. с чл. 38 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, както и с изискванията за правната сигурност, предвидимост на санкцията и равенство пред закона, като неприцизното формулиране и обозначаване на релевантните разпоредби от страна на общинския съвет поставя в неблагоприятно и несигурно положение гражданите на общината и съществено рефлектира върху техните права и законни интереси. Недопустимо е да се въвежда възможност за избор между две различни санкции за едно и също нарушение. Това би довело до административен произвол, неравно третиране на адресатите и нарушение на принципа nulla poena sine lege certa. Посоченото по-горе налага извода, че оспорените разпоредби като противоречащи на закона и основни принципи в правото, следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. В заключение следва да бъде посочено, че с отмяната на чл.4, т.8а и чл. 43, ал.1, т.3 в частта „8а“, не отпада отговорността на гражданите на община Хасково, при допуснато нарушение на обществения ред свързано с шума от озвучаването с технически средства, по отношение на тях да бъдат приложени разпоредбите на чл.4, т.8 и чл. 43, ал.1, т.1 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на община Хасково. С оглед изхода на спора и предвид направеното от жалбоподателката своевременно искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 196 АПК в полза на същата следва да се присъдят такива, а именно за платено възнаграждение за един адвокат по представените договори за правна защита и съдействие и още 40, 00 лева, от които 10, 00 лева за внесена държавна такса и 30, 00 лева за внесена такса за обявление в ДВ. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар обаче е основателно. В тази връзка най-напред следва да се посочи, че действително делото не е с особена фактическа и правна сложност. По него е представена само административната преписка, като е проведено едно открито съдебно заседание. Ето защо и съобразно чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗАдв, разноските на жалбоподателката за адвокатско възнаграждение би следвало да се намалят до сумата, предвидена в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за съответния вид работа. Следва обаче да се съобрази задължителното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, според което наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Следователно, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не следва да бъдат прилагани от съда и биха могли да се разглеждат единствено като необвързващ ориентир. При това положение и като съобрази както разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв, според която размерът на възнаграждението на адвоката трябва да е справедлив и обоснован, така и въведените в съдебната практика критерии при определянето му като: вида на спора, материалния му интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че в полза на жалбоподателката следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лева. В тази връзка следва да се отчете, че настоящото административно дело няма материален интерес, не е с фактическа и правна сложност, за което се изложиха съображения по-горе, а извършените от адв. Б. Б. процесуални действия се свеждат до изготвяне на жалба и процесуално представителство в едно съдебно заседание. Не без значение е и обстоятелството, че аналогични жалби са представени от същия адвокат и по други подобни дела, образувани в Административен съд – Хасково.