Решение № 58 от 22.2.2022 г. на Административен съд - Монтана по дело № 24/2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от Б.Ш.Н. ••• против Решение №2153-11-48 от 23.12.2021г. на директора на ТП на НОИ-Монтана, с което е отхвърлена жалбата на Б.Ш.Н., като неоснователна и е потвърдено Разпореждане №111-00-800-3/08.09.2021г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Монтана, с което е отказано на жалбоподателя отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО. В жалбата си жалбоподателя счита оспореното решение за незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и материалния закон. Твърди, че попада в обхвата на чл.30, пар.1 и 2 от Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, защото е живял и работил във Великобритания от 01.02.2014г. до 05.04.2021г.. без прекъсване и е обхванат и от двата периода преди и след напускане на Великобритания от ЕС.По изложените в жалбата съображения иска отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, гр. Монтана. Не претендира разноски. Ответникът - Директор на ТП на НОИ – Монтана, чрез процесуалния си представител юрк. Елена Любенова, навежда доводи за неоснователност на жалбата, като моли за нейното отхвърляне. Прилага писмени бележки.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: Със Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, с вх. №518 /12.04.2021г. (л. 13), Б.Ш.Н. е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица. В същото декларирал, че е упражнявал трудова дейност при работодатели във Великобритания от месец май 2012г. до месец април 2021г.., и в момента е безработен. Към заявлението е приложил заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава –членка на ЕС с формуляр СЕД U002/л.14/ във вр. с Координация на системите за социална сигурност, от който е видно, че е необходимо да бъдат удостоверени осигурителните му периоди във Великобритания при трима работодатели-от 07.05.2012г.до 15.12.2013г.; от 27.01.2014г. до 12.08.2015г. и от 04.09.2015г. до 05.04.2021г.По линия на електронен обмен между Република България и Великобритания е получено осигурително досие формуляр U 017 /л.15-17/.Приложил е и декларация по чл.65/2/ от РЕГЛАМЕНТ/ЕО/№883/2004г., че последният му период на трудова заетост в чужбина е от 07.05.2012г. до 05.04.2021г. По получени чрез електронен обмен данни, а именно структуриран електронен документ/ СЕД/ U 017, , е видно, че жалбоподателя е осигуряван във Великобритания за периода: 07.05.2012г.- до 04.05.2021г.Като основание за прекратяване на последното му правотношение във Великобритания е записано „изтичане на срока на договора“.Изискано е от съда и представено от ответника извлечение от системата на Агенция по заетостта-Монтана с посочена дата на регистрация в Агенция по заетостта- 12.04.2021г.и прекратено осигуряване, считано от 06.04.2021г./л.31/. В заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U0 02 /л.14 /за периоди на осигурена заетост по законодателството на Великобритания, са вписани 3 периода –от 07.05.2012г.до 15.12.2013г.; от 27.01.2014г. до 12.08.2015г. и от 04.09.2015г. до 05.04.2021г. при трима различни работодателя. С Разпореждане № 111-00-800-3/08.09.2021г..(л. 11), на основание чл. 54ж, ал.1 във вр.с чл.54а, ал.1 КСО, е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица с мотива, че разпоредбата на чл.30 от Споразумението за оттегляне е неприложима, т.к. със завръщането си в Р България лицето прекъсва трансграничната ситуация, в която се е намирало към 31.12.2020г.и положението му не обхваща едновременно държава-членка и Обединеното кралство.Освен това, след осигурителните му периоди в Обединеното кралство от 01.02.2014г. до 05.04.2021г., до датата на подаване на заявлението по чл.54а, ал.1 КСО-12.04.2021г., лицето няма български осигурителни периоди, т.е.лицето няма български стаж, при прекратяването, на който да се определи размера на паричното обезщетение за безработица. Срещу това разпореждане е подадена жалба, вх.№1012-11-78/29.11.2021г. и с Решение №2153-11-48 от 23.12.2021г. на директора на ТП на НОИ-Монтана е отхвърлена жалбата на Б.Ш.Н. и е потвърдено Разпореждане №111-00-800-3/08.09.2021г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Монтана, с което е отказано на жалбоподателя парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 КСО. Решението е съобщено на жалбоподателя на 04.01.2021г.., видно от представеното по делото известие за доставяне./л.7/. Жалбата до съда е подадена на17.01.2022г., чрез административния орган, и заведена с вх. № 2103-11-1/17.01.2022г.по описа на ТП на НОИ-Монтана. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка, вкл.документи, получени по линия на електронен обмен на социално осигурителна информация между България и Великобритания, както и изисканите такива от съда. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт и в законоустановения срок, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА. Оспореното решение, постановено по реда и условията на чл. 117, ал.1, т.2, б“б“ от КСО, представлява валиден административен акт, издаден от материално и териториално компетентен орган. Обективирано е в изискуемата писмена форма, като е подписано от издателя си и съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването му, които си кореспондират. От компетентен орган, по смисъла на чл. 54ж, ал. 1 от КСО е издадено и потвърденото с обжалваният акт разпореждане. Спорният по делото въпрос е свързан с материалната законосъобразност на обжалваното решение и по-конкретно има ли право на парично обезщетение за безработица жалбоподателя при завръщането си в Р България, при условие, че е работил и е бил осигуряван във Великобритания от 2012г. без прекъсване до 05.04.2021г., респективно може ли се ползва от разпоредбата на чл.30, §1 от Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, а също коя е компетентната териториална администрация, която е длъжна да се произнесе по заявлението му за отпускане на парично обезщетение за безработица. На първо място следва да се отбележи, че Република България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размера на обезщетенията и т. н. Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т. е съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по см. на чл. 1, параграф "л") относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи) в т. ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б. "з"). Няма спор по делото, че жалбоподателя е гражданин на държава - членка на ЕС, а именно България, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г. (чл. 2 от Регламента). С цитирания регламент са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата - членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г. Според пар. 1 от чл. 65 на регламента лице, което е безработно частично или през различни периоди и което, по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице, е живяло в държава-членка, различна от компетентната, се поставя на разположение на неговия работодател или на службите по заетостта в държавата-членка. То получава обезщетения в съответствие със законодателството на компетентната държава-членка, както ако е пребивавало в тази държава-членка. Тези обезщетения се отпускат от институцията на компетентната държава-членка. Предвид това и съобразно разпоредбите на чл. 11 от Регламент(ЕО) № 883/2004 г., приложимото законодателство в настоящия казус е това на държавата-членка по обичайното местопребиваване на оспорващия, а именно - законодателството на Република България, респ. ТП на НОИ -Монтана, се явява компетентната институция, която да се произнесе по заявлението за отпускане на поисканото парично обезщетение по реда и при условията на действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това. При постановен отказ на жалбоподателя да му се отпусне парично обезщетение за безработица, спорът между страните е има ли право на парично обезщетение за безработица жалбоподателя, съгласно българското законодателство, и ако има -какъв е неговият размер. Съгласно чл. 54а, ал. 4 от КСО паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако: 1. заявлението по ал. 3 е подадено в тримесечен срок от тази дата; 2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. В ал. 5 на същата разпоредба е предвидено, че ако заявлението по ал. 3 е подадено по неуважителни причини след изтичането на срока по ал. 4, т. 1, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението, а според ал. 6 - ако заявлението по ал. 3 е подадено в срока по ал. 4, т. 1, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на срока по ал. 4, т. 2 по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението.