Решение № 28063 от 20.12.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 4715/2024 г.

Административен съд - София-град20.12.2024 г.докладчик Антоанета Аргирова

Диспозитив

ОТМЕНЯ, по жалба от Е. Б. Б. Отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, материализиран в писмо с изх. № С0А24-ЕВ01-247-(1)/17.04.2024 г. на заместник-кмета на Столична община. ВРЪЩА делото като преписка на заместник-кмета на Столична община за ново произнасяне по заявление за достъп до обществена информация, заведено с рег. номер № СОА24- ЕВ01-247/09.04.2024 г. на Столична община, съобразно дадените в мотивите към решението указания по тълкуването и прилагането на закона, в 7-дневен срок от съобщаването му. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване (чл. 40, ал.3 ЗДОИ). Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК. СЪДИЯ: Производството е по реда на чл.145-чл.178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба от Е. Б. Б., чрез пълномощника адв. С. А. срещу отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, материализиран в писмо с изх. № С0А24-ЕВ01-247-[1J/17.04.2024 г. на заместник-кмета на Столична община по заявление с рег. номер № СОА24- ЕВ01-247/09.04.2024 г. на Столична община. Наведеното в жалбата основание е за противоречие с материалноправните норми-чл.146, т.4 АПК. Осъществяването му е аргументирано с доводи, че обратно на приетото от органа, поисканата информация следвало да се определи, като обществена по смисъла на ЗДОИ. Иска се отмяната на оспорения отказ, квалифициран от жалбоподателя, като изричен отказ да се разгледа по същество подаденото заявление за достъп до обществена информация. В съдебно заседание пред АССГ, процесуалният представител на жалбоподателя- адв. А. моли за уважаването на жалбата. Допълва, че Законът за защита на животните и Законът за ветеринарномедицинската дейност, всъщност предвиждат всички тези дейности, които са посочени в заявлението да бъдат записани и документирани в различни документи, които се създават. В този смисъл, това е обществена информация, с която се създава от задължения субект и следва да се съхранява при него. В Столична община политиката по овладяване на популацията на безстопанствени кучета по хуманен начин, която по принцип е възложена на кмета се изпълнява от Общинско предприятие „Е.“, което е част от администрацията на кмета и затова исканата информация се съхранява от кмета на общината и неговата администрация. Ответникът заместник- кмета на Столична община - Н. Б. се представлява от юрк. М., която оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Поддържа, че търсената от заявителката информация, категорично не попадала в обхвата на ЗДОИ. З. статус на едно животно, независимо дали е домашно или безстопанствено, не бил предмет на ЗДОИ. СО води регистри и съхранява търсената информация, но здравното досие на въпросното куче не е предмет на обществена информация. Освен това заявителката търси информация за ветеринарния лекар, който е лекувал животното, имената на служителите от екипа, които са заловили животното, името на лицето, което е подало сигнала за залавяне на безстопанственото куче. Независимо, че ОП „Е.“ е собственост на СО, то функционирало като отделна структура, от която може да се иска обществена информация. Заявява искане за присъждане юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Административен съд София- град, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните и събраните по делото доказателства и служебно на основание чл.168, ал.1, вр.чл.146 от АПК провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира следното от фактическа и правна страна: На 09.04.2024 г. Е. Б. Б. е подала заявление за достъп до обществена информация, заведено с регистрационен номер № СОА24- ЕВ01-247/09.04.2024 г. на СО. В заявлението е посочено, че се иска предоставянето на обществена информация относно регистрирането и третирането на безстопанствено куче от Столична община с очевидни последващи наранявания и конкретно: „1. П. какви са възраст, пол, идентификация и датиране на движението на животно УМ 16065 в обектите на ОП „Е.“ при СО? 2. П. кои са дата и място на залавяне? Отговорен диспечер приел сигнала? Кой е разпределил екип на ОП за залавяне на кучето, основание, причини? 3. Кои са членовете в екип на транспортиране, начин на залавяне, т.ч. дата, час и съпътстваща документация? 4. Кой е приемащия ветеринарен специалист, т.ч. дата, час и съпътстваща документация? 5. Какви са причините за настаняване на кучето в ОП при СО, т.ч. съпътстваща документация? 6. Кога и какви ветеринарномедицински манипулации и третирания е претърпяло животното при престоя си в ОП при СО? Диагнози? Лечения? От кого са поставени? Какви са използваните препарати - доза, партида, годност? Кога - с дата и час? 7. Какви движения, по дати и часове, са извършвани с кучето в ОП при СО? В кои клетки? Кога? От кого са назначени и осъществени, както и кой е проконтролирал процеса? 8. Какви действия е предприело и положило ОП за социализиране на животното при престоя си в отделните обекти – кога, как, с какво, от кого? 9. Положило ли е усилия ОП да представи пред обществото кучето - претендент 3за осиновяване - кога, как, с какво, от кого? 10. Приложете справка от амбулаторен дневник, обходна книга и пр. релевантна документация, в която са вписвани действия и движения, касаещи куче УМ 16065, с упоменати дата и час. Също копие на картона, досието и паспорта на животното. 11. Защо кучето и проблемът му не са идентифицирани и съобщени от отговорния гледач на дата 09/04/2024г., при задължително сутрешено почистване на клетките, съгласно материалния закон и СОП? Снети ли са обяснения? Наложено наказание - на кого, какво? 12. Защо кучето не е идентифицирано и придвижено за лечение от дежурния ветеринарен лекар на дата 09/04/2024г., при задължителната сутрешна визитация на животните, съгласно материалния закон и СОП? Снети ли са обяснения? Наложено наказание - на кого, какво? 13. С какъв препарат (вид, доза, партида, годност) е било третирано животното с УМ 16065? Безопасен и одобрен ли е от БАБХ, кога? 14. Как е третирано животното с УМ 16065 след 09.04.2024г. до деня на проверката?" На 17.04.2024 г. Б. е получила, чрез платформата Контактен център на Столична община, Писмо № СОА24-ЕВ01-247/1/ от 17.04.2024 г. на заместник-кмета на Столична община, с характера на отказ. Същият мотивиран със съображението, че поисканата със заявлението информация няма характера на обществена информация по смисъл на ЗДОИ. Отказът е съобщен по ел. път на същата дата-17.04.2024 г., а жалбата до съда е подадена чрез ответника на 02.05.2024 година. При тези фактически установявания съдът обуславя следните правни изводи: Преценката за допустимост на жалбата е осъществена с определението от з.з. на 31.05.2024 г. за насрочване на делото и не е налице изменение на обстоятелствата, което да налага повтарянето й от съда. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Задължени субекти според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република Б. относно създаваната или съхраняваната от тях обществена информация. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗМСМА кметът е орган на изпълнителната власт в общината, съответно е задължено лице по см. на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ и от неговата компетентност е да разгледа подаденото от жалбоподателя заявление за достъп до обществена информация. Правомощията си за това, с оглед предвидената в чл. 28, ал. 2 ЗДОИ възможност, кметът на Столична община е предоставил на длъжностни лица в общината – ръководителите на направления – заместник-кметове, главния архитект, секретаря и директора на Дирекция "Сигурност", съобразно Заповед № СОА23-РД09-2498/20.11.2023г., приета по делото. В процесния случай разглеждането на подаденото заявление за достъп до обществена информация е от компетентността на заместник-кмета, който е и издател на обжалвания акт. По този съображения съдът приема, че оспореното писмо, обективиращо отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, е издадено от компетентен административен орган в пределите на предоставената му власт. При издаването на акта не е допуснато нарушение на формата на акта, което да доведе до неговата незаконосъобразност. На подаденото заявление е отговорено в писмена форма, с което е спазено изискването на чл. 28, ал. 2 ЗДОИ, който изисква писмено уведомяване на заявителя за решението на органа по подадено заявление. Ясно е кой орган го е издал, по кое заявление и до кого е адресирано. Изложени са мотиви за формирания отказ, от които заявителят е разбрал причините, поради които е направен. В хода на проведеното административно производство не се твърди и не се установи да са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, които да бъдат определени като съществени по смисъла на чл.146, т.3 АПК. Съдът счита обаче, че процесният отказ е постановен в несъответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Правото да се търси и получава информация е конституционно признато в чл.41, ал.1 и ал.2 от Конституцията на РБългария, като това право обхваща и корелативното задължение на държавните органи да осигурят достъп до общественозначима информация, изключая нормативно уредените му ограничения. В действащото законодателство са предвидени различни правни средства за достъп до информация в зависимост от произхода, съдържанието и значението на информацията за правните субекти. Един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация е регламентиран в ЗДОИ. Съгласно чл.4, ал.1 ЗДОИ всеки гражданин на Република Б. има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Съответно, в разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗДОИ обществената информация по смисъла на този закон е дефинирана като всяка информация, свързана с обществения живот в РБългария и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В чл.9, ал.1 от ЗДОИ е регламентирано, че обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна, като в чл.10 и чл.11 ЗДОИ са дадени легалните дефиниции на понятията "официална обществена информация" и "служебна обществена информация" и е определен предметния обхват и съдържанието на видовете обществена информация по ЗДОИ. По смисъла на чл.10 от ЗДОИ "официална обществена информация" е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а съгласно чл.11 от ЗДОИ "служебна обществена информация" е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. В разпоредбата на чл.3 от ЗДОИ са определени кои са задължените субекти за предоставяне на достъп до обществена информация - държавни органи, органи на местното самоуправление, публичноправни субекти и т.н., които създават или съхраняват обществена информация. Със ЗДОИ е създадена и правна гаранция за упражняване на конституционно признатото право на гражданите на достъп до информация по чл. 41 от Конституцията на РБългария, като е регламентирано, че решенията на задължените за предоставяне на достъп до обществена информация лица и за отказ за предоставяне на достъп до такава информация, подлежат на съдебно-административен контрол по реда на АПК /чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ/. От анализа на посочената по-горе нормативна регламентация се налага извод, че във всеки един случай при извършване на преценка дали за даден субект съществува законово регламентирано задължение за предоставяне на достъп до информация по реда и на основание ЗДОИ, е необходимо да се установи кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: 1. Субектът, до който е направено искането, да е задължено лице по смисъла на чл.3 ЗДОИ; 2. Информацията, която се иска, да представлява официална обществена информация или служебна обществена информация по смисъла на чл.10 и чл.11, вр. чл.2, ал.1 ЗДОИ и да се създава или съхранява от органа, сезиран със заявлението за достъп до информация и 3. в друг закон да не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на исканата информация. Посочените предпоставки представляват юридически факти, които пораждат компетентността (правото и задължението) на органа, сезиран с искане за предоставяне на достъп до обществена информация по ЗДОИ, да се произнесе с индивидуален административен акт по направеното искане (с решение за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп обществена информация). Безспорно кметът на Столична община, като орган на изпълнителната власт е задължено лице по смисъла на чл.3 ЗДОИ и е задължен да предоставя обществена информация по смисъла на чл.10 и чл.11, вр. чл.2, ал.1 ЗДОИ, даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на Столична община. Квалифицирането на исканата информация като обществена е достатъчно основание за възникване на задължението на ответника, при спазване на принципите, прогласени в нормата на чл.6 ЗДОИ, да осигури достъп на заявителя до нея. Противно на изложеното в оспорения отказ търсената обществена информация отговаря на изискванията на чл.2, ал.1 ЗДОИ. Съдебната практика, позовавайки се на определението за термина "информация" според Българския тълковен речник, конкретизира понятието "обществена информация" като сведение или знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната, респ. за дейността на задължените по чл.3 ЗДОИ субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Жалбоподателят е поискал информация относно изпълнението на Програмата за овладяване популацията на безстопанствени кучета на Столична община, относно проведената акция по залавяне на животно УМ 16065. Произтичащото от Глава пета на Закона за защита на животните (ЗЗЖ) задължение на кметовете на общини е да изпълняват дейности за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на тяхната територия, чрез прилагане на хуманни методи, в изпълнение на Национална програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Република Б.. По силата на чл. 40, ал. 3 от ЗЗЖ на общинските съвети е възложено да приемат програма за изпълнение на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на РБългария и план за действие на съответната община. Съгласно чл. 40, ал. 4 ЗЗЖ кметовете на общини организират изпълнението на програмата и плана по ал. 3 и ежегодно до 1 март внасят отчет за изпълнението на програмата до изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Съгласно чл. 40а, ал. 1 ЗЗЖ националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета се основава на принципите за постигане на здравословна среда за гражданите на РБългария и подобряване хуманното отношение към животните, и на управление и намаляване на популацията от безстопанствени кучета по ефективен начин чрез масова кастрация. Националната програма, съответно програмата на Столичния общински съвет за изпълнението й включват мерки, изпълнението на които се постига чрез прилагане на конкретни дейности. Именно за дейностите по изпълнението й (залавяне, транспортиране и кастриране на безстопанствените кучета на територията на Столична община) е поискал информация жалбоподателят и тази информация несъмнено е обществена във вида служебна информация. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен. Заявлението отговаря на изискванията на ЗДОИ, безспорно е, че ответникът е задължен субект по смисъла на чл.3 ЗДОИ, а поисканата информация е обществена и подлежи на предоставяне от страна на ответника, ако такава е създадена, я съхранява. Следователно ответникът не е следвало да отказва на посочените основания исканата от оспорващия информация, а е следвало да предостави достъп до същата, в случай, че такава е създадена и не са налице някои от предпоставките за отказ по чл.37 ЗДОИ. Следва да се има предвид, че законът въвежда ограничение за предоставяне на достъп до обществена информация и в случаите по чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, регламентиращ основанията за отказ за предоставяне на обществена информация, когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Изключение от посоченото правило е допустимо при наличие на надделяващ обществен интерес, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, като във всеки конкретен случай, за да се позове разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДОИ задълженият субект следва да преодолее оборимата презумпция, регламентирана в § 1, т. 5 ДР ЗДОИ. В случаите, когато исканата информация засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставянето й като не е налице и надделяващ обществен интерес по см. на легалната дефиниция, дадена с разпоредбата на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на закона, задълженият субект предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице - чл. 37, ал. 2 вр. с чл. 31, ал. 4 ЗДОИ. В случай, че търсената със заявлението информация не е създадена и не се съхранява в Столична община, а в отделна структура – Общинско предприятие „Е.“, както се твърди от процесуалния представител на ответника, то съгласно нормата на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответното заявление, като уведомява за това заявителя. При така извършената проверка на законосъобразността на акта по реда на чл. 168 АПК и по изложените съображения, съдът намира, че жалбата следва да бъде уважена, а отказът за предоставяне на информация, обективиран в обжалваното писмо да бъде отменен. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по заявлението с надлежен акт, съответстващ на изискванията на ЗДОИ, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението. Воден от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.143, ал.1 АПК, Административен съд София-град, Второ отделение, 23-ти състав Р Е Ш И: ОТМЕНЯ, по жалба от Е. Б. Б. Отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, материализиран в писмо с изх. № С0А24-ЕВ01-247-(1)/17.04.2024 г. на заместник-кмета на Столична община. ВРЪЩА делото като преписка на заместник-кмета на Столична община за ново произнасяне по заявление за достъп до обществена информация, заведено с рег. номер № СОА24- ЕВ01-247/09.04.2024 г. на Столична община, съобразно дадените в мотивите към решението указания по тълкуването и прилагането на закона, в 7-дневен срок от съобщаването му. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване (чл. 40, ал.3 ЗДОИ). Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК. СЪДИЯ:

Мотиви

Производството е по реда на чл.145-чл.178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба от Е. Б. Б., чрез пълномощника адв. С. А. срещу отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, материализиран в писмо с изх. № С0А24-ЕВ01-247-[1J/17.04.2024 г. на заместник-кмета на Столична община по заявление с рег. номер № СОА24- ЕВ01-247/09.04.2024 г. на Столична община. Наведеното в жалбата основание е за противоречие с материалноправните норми-чл.146, т.4 АПК. Осъществяването му е аргументирано с доводи, че обратно на приетото от органа, поисканата информация следвало да се определи, като обществена по смисъла на ЗДОИ. Иска се отмяната на оспорения отказ, квалифициран от жалбоподателя, като изричен отказ да се разгледа по същество подаденото заявление за достъп до обществена информация. В съдебно заседание пред АССГ, процесуалният представител на жалбоподателя- адв. А. моли за уважаването на жалбата. Допълва, че Законът за защита на животните и Законът за ветеринарномедицинската дейност, всъщност предвиждат всички тези дейности, които са посочени в заявлението да бъдат записани и документирани в различни документи, които се създават. В този смисъл, това е обществена информация, с която се създава от задължения субект и следва да се съхранява при него. В Столична община политиката по овладяване на популацията на безстопанствени кучета по хуманен начин, която по принцип е възложена на кмета се изпълнява от Общинско предприятие „Е.“, което е част от администрацията на кмета и затова исканата информация се съхранява от кмета на общината и неговата администрация. Ответникът заместник- кмета на Столична община - Н. Б. се представлява от юрк. М., която оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Поддържа, че търсената от заявителката информация, категорично не попадала в обхвата на ЗДОИ. З. статус на едно животно, независимо дали е домашно или безстопанствено, не бил предмет на ЗДОИ. СО води регистри и съхранява търсената информация, но здравното досие на въпросното куче не е предмет на обществена информация. Освен това заявителката търси информация за ветеринарния лекар, който е лекувал животното, имената на служителите от екипа, които са заловили животното, името на лицето, което е подало сигнала за залавяне на безстопанственото куче. Независимо, че ОП „Е.“ е собственост на СО, то функционирало като отделна структура, от която може да се иска обществена информация. Заявява искане за присъждане юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Административен съд София- град, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните и събраните по делото доказателства и служебно на основание чл.168, ал.1, вр.чл.146 от АПК провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира следното от фактическа и правна страна: На 09.04.2024 г. Е. Б. Б. е подала заявление за достъп до обществена информация, заведено с регистрационен номер № СОА24- ЕВ01-247/09.04.2024 г. на СО. В заявлението е посочено, че се иска предоставянето на обществена информация относно регистрирането и третирането на безстопанствено куче от Столична община с очевидни последващи наранявания и конкретно: „1. П. какви са възраст, пол, идентификация и датиране на движението на животно УМ 16065 в обектите на ОП „Е.“ при СО? 2. П. кои са дата и място на залавяне? Отговорен диспечер приел сигнала? Кой е разпределил екип на ОП за залавяне на кучето, основание, причини? 3. Кои са членовете в екип на транспортиране, начин на залавяне, т.ч. дата, час и съпътстваща документация? 4. Кой е приемащия ветеринарен специалист, т.ч. дата, час и съпътстваща документация? 5. Какви са причините за настаняване на кучето в ОП при СО, т.ч. съпътстваща документация? 6. Кога и какви ветеринарномедицински манипулации и третирания е претърпяло животното при престоя си в ОП при СО? Диагнози? Лечения? От кого са поставени? Какви са използваните препарати - доза, партида, годност? Кога - с дата и час? 7. Какви движения, по дати и часове, са извършвани с кучето в ОП при СО? В кои клетки? Кога? От кого са назначени и осъществени, както и кой е проконтролирал процеса? 8. Какви действия е предприело и положило ОП за социализиране на животното при престоя си в отделните обекти – кога, как, с какво, от кого? 9. Положило ли е усилия ОП да представи пред обществото кучето - претендент 3за осиновяване - кога, как, с какво, от кого? 10. Приложете справка от амбулаторен дневник, обходна книга и пр. релевантна документация, в която са вписвани действия и движения, касаещи куче УМ 16065, с упоменати дата и час. Също копие на картона, досието и паспорта на животното. 11. Защо кучето и проблемът му не са идентифицирани и съобщени от отговорния гледач на дата 09/04/2024г., при задължително сутрешено почистване на клетките, съгласно материалния закон и СОП? Снети ли са обяснения? Наложено наказание - на кого, какво? 12. Защо кучето не е идентифицирано и придвижено за лечение от дежурния ветеринарен лекар на дата 09/04/2024г., при задължителната сутрешна визитация на животните, съгласно материалния закон и СОП? Снети ли са обяснения? Наложено наказание - на кого, какво? 13. С какъв препарат (вид, доза, партида, годност) е било третирано животното с УМ 16065? Безопасен и одобрен ли е от БАБХ, кога? 14. Как е третирано животното с УМ 16065 след 09.04.2024г. до деня на проверката?" На 17.04.2024 г. Б. е получила, чрез платформата Контактен център на Столична община, Писмо № СОА24-ЕВ01-247/1/ от 17.04.2024 г. на заместник-кмета на Столична община, с характера на отказ. Същият мотивиран със съображението, че поисканата със заявлението информация няма характера на обществена информация по смисъл на ЗДОИ. Отказът е съобщен по ел. път на същата дата-17.04.2024 г., а жалбата до съда е подадена чрез ответника на 02.05.2024 година. При тези фактически установявания съдът обуславя следните правни изводи: Преценката за допустимост на жалбата е осъществена с определението от з.з. на 31.05.2024 г. за насрочване на делото и не е налице изменение на обстоятелствата, което да налага повтарянето й от съда. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Задължени субекти според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република Б. относно създаваната или съхраняваната от тях обществена информация. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗМСМА кметът е орган на изпълнителната власт в общината, съответно е задължено лице по см. на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ и от неговата компетентност е да разгледа подаденото от жалбоподателя заявление за достъп до обществена информация. Правомощията си за това, с оглед предвидената в чл. 28, ал. 2 ЗДОИ възможност, кметът на Столична община е предоставил на длъжностни лица в общината – ръководителите на направления – заместник-кметове, главния архитект, секретаря и директора на Дирекция "Сигурност", съобразно Заповед № СОА23-РД09-2498/20.11.2023г., приета по делото. В процесния случай разглеждането на подаденото заявление за достъп до обществена информация е от компетентността на заместник-кмета, който е и издател на обжалвания акт. По този съображения съдът приема, че оспореното писмо, обективиращо отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, е издадено от компетентен административен орган в пределите на предоставената му власт. При издаването на акта не е допуснато нарушение на формата на акта, което да доведе до неговата незаконосъобразност. На подаденото заявление е отговорено в писмена форма, с което е спазено изискването на чл. 28, ал. 2 ЗДОИ, който изисква писмено уведомяване на заявителя за решението на органа по подадено заявление. Ясно е кой орган го е издал, по кое заявление и до кого е адресирано. Изложени са мотиви за формирания отказ, от които заявителят е разбрал причините, поради които е направен. В хода на проведеното административно производство не се твърди и не се установи да са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, които да бъдат определени като съществени по смисъла на чл.146, т.3 АПК. Съдът счита обаче, че процесният отказ е постановен в несъответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Правото да се търси и получава информация е конституционно признато в чл.41, ал.1 и ал.2 от Конституцията на РБългария, като това право обхваща и корелативното задължение на държавните органи да осигурят достъп до общественозначима информация, изключая нормативно уредените му ограничения. В действащото законодателство са предвидени различни правни средства за достъп до информация в зависимост от произхода, съдържанието и значението на информацията за правните субекти. Един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация е регламентиран в ЗДОИ. Съгласно чл.4, ал.1 ЗДОИ всеки гражданин на Република Б. има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Съответно, в разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗДОИ обществената информация по смисъла на този закон е дефинирана като всяка информация, свързана с обществения живот в РБългария и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В чл.9, ал.1 от ЗДОИ е регламентирано, че обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна, като в чл.10 и чл.11 ЗДОИ са дадени легалните дефиниции на понятията "официална обществена информация" и "служебна обществена информация" и е определен предметния обхват и съдържанието на видовете обществена информация по ЗДОИ. По смисъла на чл.10 от ЗДОИ "официална обществена информация" е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а съгласно чл.11 от ЗДОИ "служебна обществена информация" е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. В разпоредбата на чл.3 от ЗДОИ са определени кои са задължените субекти за предоставяне на достъп до обществена информация - държавни органи, органи на местното самоуправление, публичноправни субекти и т.н., които създават или съхраняват обществена информация. Със ЗДОИ е създадена и правна гаранция за упражняване на конституционно признатото право на гражданите на достъп до информация по чл. 41 от Конституцията на РБългария, като е регламентирано, че решенията на задължените за предоставяне на достъп до обществена информация лица и за отказ за предоставяне на достъп до такава информация, подлежат на съдебно-административен контрол по реда на АПК /чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ/. От анализа на посочената по-горе нормативна регламентация се налага извод, че във всеки един случай при извършване на преценка дали за даден субект съществува законово регламентирано задължение за предоставяне на достъп до информация по реда и на основание ЗДОИ, е необходимо да се установи кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: 1. Субектът, до който е направено искането, да е задължено лице по смисъла на чл.3 ЗДОИ; 2. Информацията, която се иска, да представлява официална обществена информация или служебна обществена информация по смисъла на чл.10 и чл.11, вр. чл.2, ал.1 ЗДОИ и да се създава или съхранява от органа, сезиран със заявлението за достъп до информация и 3. в друг закон да не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на исканата информация. Посочените предпоставки представляват юридически факти, които пораждат компетентността (правото и задължението) на органа, сезиран с искане за предоставяне на достъп до обществена информация по ЗДОИ, да се произнесе с индивидуален административен акт по направеното искане (с решение за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп обществена информация). Безспорно кметът на Столична община, като орган на изпълнителната власт е задължено лице по смисъла на чл.3 ЗДОИ и е задължен да предоставя обществена информация по смисъла на чл.10 и чл.11, вр. чл.2, ал.1 ЗДОИ, даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на Столична община. Квалифицирането на исканата информация като обществена е достатъчно основание за възникване на задължението на ответника, при спазване на принципите, прогласени в нормата на чл.6 ЗДОИ, да осигури достъп на заявителя до нея. Противно на изложеното в оспорения отказ търсената обществена информация отговаря на изискванията на чл.2, ал.1 ЗДОИ. Съдебната практика, позовавайки се на определението за термина "информация" според Българския тълковен речник, конкретизира понятието "обществена информация" като сведение или знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната, респ. за дейността на задължените по чл.3 ЗДОИ субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Жалбоподателят е поискал информация относно изпълнението на Програмата за овладяване популацията на безстопанствени кучета на Столична община, относно проведената акция по залавяне на животно УМ 16065. Произтичащото от Глава пета на Закона за защита на животните (ЗЗЖ) задължение на кметовете на общини е да изпълняват дейности за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на тяхната територия, чрез прилагане на хуманни методи, в изпълнение на Национална програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Република Б.. По силата на чл. 40, ал. 3 от ЗЗЖ на общинските съвети е възложено да приемат програма за изпълнение на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на РБългария и план за действие на съответната община. Съгласно чл. 40, ал. 4 ЗЗЖ кметовете на общини организират изпълнението на програмата и плана по ал. 3 и ежегодно до 1 март внасят отчет за изпълнението на програмата до изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Съгласно чл. 40а, ал. 1 ЗЗЖ националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета се основава на принципите за постигане на здравословна среда за гражданите на РБългария и подобряване хуманното отношение към животните, и на управление и намаляване на популацията от безстопанствени кучета по ефективен начин чрез масова кастрация. Националната програма, съответно програмата на Столичния общински съвет за изпълнението й включват мерки, изпълнението на които се постига чрез прилагане на конкретни дейности. Именно за дейностите по изпълнението й (залавяне, транспортиране и кастриране на безстопанствените кучета на територията на Столична община) е поискал информация жалбоподателят и тази информация несъмнено е обществена във вида служебна информация. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен. Заявлението отговаря на изискванията на ЗДОИ, безспорно е, че ответникът е задължен субект по смисъла на чл.3 ЗДОИ, а поисканата информация е обществена и подлежи на предоставяне от страна на ответника, ако такава е създадена, я съхранява. Следователно ответникът не е следвало да отказва на посочените основания исканата от оспорващия информация, а е следвало да предостави достъп до същата, в случай, че такава е създадена и не са налице някои от предпоставките за отказ по чл.37 ЗДОИ. Следва да се има предвид, че законът въвежда ограничение за предоставяне на достъп до обществена информация и в случаите по чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, регламентиращ основанията за отказ за предоставяне на обществена информация, когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Изключение от посоченото правило е допустимо при наличие на надделяващ обществен интерес, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, като във всеки конкретен случай, за да се позове разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДОИ задълженият субект следва да преодолее оборимата презумпция, регламентирана в § 1, т. 5 ДР ЗДОИ. В случаите, когато исканата информация засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставянето й като не е налице и надделяващ обществен интерес по см. на легалната дефиниция, дадена с разпоредбата на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на закона, задълженият субект предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице - чл. 37, ал. 2 вр. с чл. 31, ал. 4 ЗДОИ. В случай, че търсената със заявлението информация не е създадена и не се съхранява в Столична община, а в отделна структура – Общинско предприятие „Е.“, както се твърди от процесуалния представител на ответника, то съгласно нормата на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответното заявление, като уведомява за това заявителя. При така извършената проверка на законосъобразността на акта по реда на чл. 168 АПК и по изложените съображения, съдът намира, че жалбата следва да бъде уважена, а отказът за предоставяне на информация, обективиран в обжалваното писмо да бъде отменен. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по заявлението с надлежен акт, съответстващ на изискванията на ЗДОИ, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението. Воден от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.143, ал.1 АПК, Административен съд София-град, Второ отделение, 23-ти състав

Цитирани разпоредби

41