Решение № 669 от 23.4.2026 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 497/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 39, ал. 1 от акона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалба на В. Й. И., [ЕГН],чрез адв.М. Б. , АК - [област],съдебен адрес :[населено място],[улица],[офис] срещу Решение с рег. №326000-11889 от 21.11.2025г. на Директора на ОДМВР - Ямбол,с което е отказано заличаване на лични данни на В. И.,обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с НОХД№ 973/2019г. на ЯРС. В жалбата се въвеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди се, че незаконосъобразно административният орган се е позовал на Инструкция № 8121з-748/20.10.2014г., в която не е предвидена възможност за заличаване на лични данни въз основа на настъпила реабилитация и при липсата на предпоставките в чл.3 от Инструкцията тези данни не подлежат на заличаване. Сочи се, че решението е постановено и в противоречие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г., тъй като администраторът на лични данни не доказва по никакъв начин необходимостта от обработването им, доколкото жалбоподателят е бил реабилитиран по право. Молбата е съдът да постанови решение, с което да отмени обжалвания акт. Претендират се направените по делото разноски. В проведеното съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорвания акт. Ответникът – Директор на ОДМВР -Ямбол -старши комисар - И. Р., не се явява и не се представлява. В представени писмени бележки от 23.02.2026 г. оспорва жалбата. Поддържа, че оспорваното решение е законосъобразен административен акт и не саналице сочените основания за отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен съд-Ямбол, 5-ти състав, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало по заявление с вх. № 326000-9931/07.10.2025 г.по описа на ОДМВР-Ямбол ,подадено от В. Й. И. с [ЕГН] , с което е поискал да бъдат заличени личните му данни от информационните фондове на МВР, свързани с привличането му като обвиняем и осъждането му с Определение/Присъда №10/30.08.2019г.по НОХД№973/2019г.на ЯРС за деяние по чл.197,ал.3,вр.чл.195,ал.1,т.4 и 5 ,вр.чл.194,л.1 от НК и определено наказание „пробация“ за срок от две години,което е изтърпяно в периода 09.2019г.-09.09.2021г. Във връзка с депозираното заявление е изискана справка за съдимост с рег. №25101400500446378 от 14.10.2025г. от Комисия по заповед№326з-976/11.08.2022г.,изм.със заповеди:№326з1018/0306.2024г.,№ 326з-1665/29.10.2025г.на директора на ОДМВР-Ямбол, от която е видно, че В. Й. И. с [ЕГН] е осъждан по НОХД №973/2019г. по описа на Районен съд-Ямбол,на осн. чл.197,ал.3,вр.чл.195,ал.1,т.4 и 5 ,вр.чл.194,л.1,вр.чл.55,ал.1,т.2 б.Б,пр.1 от НК по като му е определено наказание „пробация “,за срок от две години.Реабилитиран е на 20.09.2023г.на осн.чл.88а от НК. В резултат на извършената по заявлението проверка във връзка с НОХД №973/2019г. по описа на Районен съд-Ямбол е установено ,че в автоматизираните информационни фондове за общо ползване се бработват лични данни на В. Й. И. с [ЕГН]., както следва: - "извършител" по ЗМ № 19/185 от дата 21/03/2019г.,РУ -Ямбол. От писмо с вх.№326000-10638/23.10.2025г.на РП-Ямбол се установява,че спрямо В. Й. И. има образувана пр.пр.№994/2019г.по описа на РП-Ямбол във връзка с изпратено о РУ на МВР-Ямбол уведомление за образуване на ДП№185/2019 по описа на РУ на МВР-Ямбол на 05.02.2019г.за престъпление по чл.194,ал.1 от НК.С постановление от 03.07.2019г.,в качеството на обвиняем е привлечен В. Й. И. с [ЕГН] за престъпление по чл.197,т.3,вр.чл.195,ал.1,т.4 и т.5,вр.чл.194,ал.1 от НК.Образувано е нохд №946/2019г. по описа на РС-Ямбол. Въз основа на справката е изготвено становище рег. № 326р-21983/21.11.2025г. на комисия по заповед№326з-976/11.08.2022г., изм. със заповеди: №326з1018/0306.2024г.,№ 326з-1665/29.10.2025г.на директора на ОДМВР-Ямбол., с което е предложено на директора на ОДМВР-Ямбол да бъде постановен отказ по заявление с вх. № 326000-9931/07.10.2025 г.по описа на ОДМВР-Ямбол ,подадено от В. Й. И. с [ЕГН]с, тъй като не е налице основание за изтриването им съгласно чл.3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. С Решение рег. № 326000-11889/21.11.2025 г.по описа на ОДМВР-Ямбол е отказано заличаване на личните данни на В. Й. И. с [ЕГН] ,обработени в информационните фондове на МВР във връзка с нохд№946/2019г. на ЯРС. Срещу Решение рег. № 326000-11889/21.11.2025 г.по описа на ОДМВР-Ямбол е подадена жалба. Решението е получено от жалбоподателя на 12.12.2025 г., лично срещу подпис. По делото са представени Заповед № 326з-976/11.08.2022 г., Заповед № 326з-1018/03.06.2024 г., Заповед № 326з-1665/29.10.2025 г. на директора на ОДМВР-Ямбол относно организацията на работата в ОДМВР-Ямбол при обработка на постъпили искания от физически лица за предоставяне и/или заличаване на лични данни обработвани в инормационните фондове на МВР. Оправомощени да разглеждат и да се произнасят по физически лица за предоставяне и/или заличаване на лични данни обработвани в инормационните фондове на МВР са комисия от служители на ОДМВР-Ямбол в състав,определен със Заповед № 326з-1018/03.06.2024 г. на директора на ОДМВР-Ямбол. При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – комисия от служители на ОДМВР-Ямбол в състав,определен със Заповед № 326з-1018/03.06.2024 г. на директора на ОДМВР-Ямбол. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗМВР предвижда, че администратор на лични данни е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица. Съгласно чл. 32, ал. 4 във връзка с чл. 28а, т. 1 от ЗЗЛД в случаите, когато физическо лице е поискало заличаване на негови лични данни, администраторът на лични данни или изрично оправомощено от него длъжностно лице взема решение и извършва съответното действие в 14-дневен срок от подаване на заявлението по чл. 29 или мотивирано отказва извършването му. Така изрично предвидената делегация е приложена със Заповед № 326з-1018/03.06.2024 г. на директора на ОДМВР-Ямбол и, с която на основание чл. 31, чл. 32, чл. 33, чл. 34 и чл. 34а от ЗЗЛД, чл. 29, ал. 1 от ЗМВР и във връзка с чл. 33, т. 9 от ЗМВР, са оправомощени служители на ОДМВР-Ямбол в състав,определен със Заповед № 326з-1018/03.06.2024 г. на директора на ОДМВР-Ямбол да се произнасят по постъпили заявления за упражняване на права по чл. 28а от ЗЗЛД. Процесното решение е постановено и в предписаната от закона форма –мотивиран отказ по чл. 32, ал. 4 ЗЗЛД, с посочване на фактически и правни основанияза постановяването му, както и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореното решение е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Обработването на лични данни от органите на МВР е допустимо и се осъществява при условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и на Закона за защита на личните данни. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност,противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР съхраняват данните в срокове,определени от администратора на личните данни. Въз основа на тази разпоредба е издадена Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпленияот общ характер /Инструкцията/. В чл. 2, ал. 1 от Инструкцията е предвидено, че в МВР се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Целта на обработката и съхранението на личните данни по ал. 1 е защита на националната сигурност,противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред /чл. 2, ал. 2 от Инструкцията/. В чл. 3, т. 1-8 от Инструкцията са предвидени материалноправните предпоставки за заличаване на личните данни по чл. 2, с изключение на тези, отнасящи се до пострадали лица и заявители на престъпления. Съгласно чл. 3 от Инструкцията личните данни се заличават ако: 1. е постановен отказ от образуване на наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; 2. не е образувано наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 5 НПК; 3. наказателното производство е прекратено (а) на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 НПК; б) на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК поради това, че обвинението не е доказано и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 НПК; в) (на основание чл. 24, ал. 5 НПК; г) на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК; д) на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а НПК поради това, че деянието съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство); 4. влязла в сила оправдателна присъда; 5. изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от Наказателния кодекс (НК) при (а) постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; б) прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК); 6. наложена е глоба по административен ред на основание чл. 218б НК и е изтекла една година от датата на извършване на деянието; 7. освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл. 78а НК); 8. лицето е починало – във всички останали случаи. В процесния случай безспорно се установява по делото, че по отношение на жалбоподателя нито едно от цитираните основания не е налице. По делото не е спорно и се установява с приетите писмени доказателства, че НОХД №973/2019г. по описа на Районен съд-Ямбол,на осн. чл.197,ал.3,вр.чл.195,ал.1,т.4 и 5 ,вр.чл.194,л.1,вр.чл.55,ал.1,т.2 б.Б,пр.1 от НК по като на В. И. е определено наказание „пробация “,за срок от две години. Присъдата е влязла в сила 30.08.2019 г.Реабилитиран е на 20.09.2023г.на осн.чл.88а от НК. При така установените факти, законосъобразен е изводът на административния орган, че по отношение нжалбоподателя В. И. не е налице нито едно от изрично и изчерпателно изброените в чл.3, т.1-8 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014г. основания за заличаване на личните му данни. Не е спорно по делото между страните също така, че жалбоподателят е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК. Съгласно чл. 85, ал. 1 от НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон е установено противното. В процесния случай „противното” по смисъла на цитираната норма е чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. Целта на реабилитацията, като институт на наказателното право и целта на обработването на лични данни в информационните фондове на МВР – чл. 2, ал. 2 от Инструкция № 8121з-748/2014 г., са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за заличаване на личните данни на едно лице. Това е така, защото обработването на личните данни в информационните масиви на МВР е последица не от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а от факта на извършването на деянието. Независимо от това дали е налице реабилитация по право или т. нар. „абсолютна реабилитация” по смисъла на чл. 88а от НК, то такова основание за заличаване на личните данни не е предвидено в чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. В тази връзка следва да се има предвид, че хипотезите, при които се заличават личните данни, обработвани в информационните масиви на МВР, са лимитативно изброени и административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да се съобразява с установените с чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. материално-правни предпоставки. Целта на обработката и съхранението на личните данни в информационните фондове на МВР е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред. С оглед на това разпоредбата на чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. е специална, като това обуславя, както приоритетът на тази разпоредба пред общите разпоредби, регламентиращи обработката на лични данни, така и невъзможността да бъде извършено заличаване на лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР, на основания, различни от сочените в цитираната норма. В контекста на изложеното съдът намира, че с оспорения акт не е нарушен и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО. С Регламента са въведени нови правила относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, но е предвидено, че тези правила не се прилагат при обработване от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително за предотвратяване и предпазване от заплахи за обществената сигурност – чл. 2, ал.2, б. „г“ от Регламента. Поради това и администраторът не е длъжен в този случай да доказва необходимостта от обработването им. Следва да се подчертае, че правото на общността не изключва възможността за обработване на лични данни в хипотезите, обсъдени по-горе. Така в Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/П. на Съвета, изрично се предвижда, че директивата не възпрепятства държавите членки да определят операции по обработване и процедури за обработване в национални правила за наказателноправните процедури във връзка с обработването на лични данни от съдилища и други съдебни органи, по-специално по отношение на лични данни, съдържащи се в съдебно решение или документация, свързани с наказателни производства, както и че за целите на предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления . Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че така подадената жалба е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и и на основание чл.143, ал.4 от АПК, на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, своевременно поискани с депозирани писмена защита преди даване ход по същество на спора. При определяне на размера му съдът взе предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 51.12 /петдесет и едно евро и дванадесет евроцента /евро. Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд -Ямбол, 5-ти състав