Решение № 428 от 19.11.2025 г. на Районен съд - Карлово по дело № 1446/2025 г.

Производството е по установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от С. Г. С., ЕГН: •••••••••• с постоянен адрес: град П., бул. „•••“ № •••, ет.•••, ап. •••, П. И. С., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: град П., бул. „•••“ № •••, ет.•••, ап. •••, Н. Г. И., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: град П., бул. „•••“ № •••, ет. •••, ап. •••, Д. К. Д., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: град П., ул. „•••“ № •••и Ю. К. И., ЕГН: ••••••••••, постоянен адрес: град П., ул. „•••“ № •••, ет. •••, ап. •••, всички представлявани от адв. С. П.-К. против ОБЩИНА КАРЛОВО, ЕИК: 000471365, адрес: град Карлово, област Пловдив, ул. „Петко Събев“ №1, представлявана от кмета Е. К.

Ищците твърдят, че Г. М. Г. и Ц. Г. Г., двамата от село С. сключили брак през средата на 40-те години на миналия век. С нот. акт № 124, том I, дело № 282/08.03.1996 г. на Карловски районен съд, те били признати за собственици по давностно владение и наследство на следния недвижим имот, а именно: дворно място с площ от 2290 кв. м., находящо се в с. С., община К., област П., при съседи: наследници на Я. А., М., А. Г. А., Ц. А. М., Г. Х. З. и улица, който имот по ЗРП на същото село има пл. № 133 и за него е отреден парцел XXVII в квартал 12, с площ от 1190 кв. м., в който са построени жилищната и стопанските сгради, а останалата част от имота с площ от 1100 кв. м. се намирала извън регулацията, което било видно и от скица № 2/12.01.1996 г. на Община К.. Двамата получили имота през 1950 г. от бащата на Г. М. Г. – М. Г., и същата година построили жилищната сграда, а впоследствие и стопанските постройки в него. В частта, която била извън регулация, построили навес и пещ за печене на хляб, изградена през 1982-1983 г. от Г. Г. с огнеупорни тухли и глина. В тази част двамата засадили плодни дръвчета и лозе, като направили каменен дувар от суха зидария на границата между него и другия двор поради наличие на денивилация между двете части на дворното място. Цялото дворно място от 2290 кв. метра оградили с мрежа и колове. От 1950 г. до снабдяването с нотариален акт през 1996 г. само те владели и ползвали имота, необезпокоявани от трети лица.

С нот. акт № 60, том IV, дело № 1055/1996 г. на Карловски районен съд, Г. М. Г. и Ц. Г. Г. продали на дъщерите си Н. Г. И. и С. Г. С. по 1/3 ид. част от собствения си недвижим имот, целият с площ от 2290 кв. м., ведно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, срещу задължението купувачите да издържат и гледат продавачите и им осигурят нормален живот, като последните си запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху него. Към момента на сделката купувачът Н. Г. И. имала сключен граждански брак с К. И. Ч., за който бил съставен акт за граждански брак № 26/23.08.1969 г. на ГНС - гр. С., а купувачът С. Г. С. имала сключен граждански брак с П. И. С., за който бил съставен акт за граждански брак № II 179/22.04.1979 г. на Втори районен народен съвет - гр. П., поради което горепосочените идеални части от имота били придобити в режим на СИО. К. И. И. (по удостоверение за граждански брак № 26/23.08.1969 г. на ГНС - гр. С., с фамилия Ч.), починал на ••••••••• г. и оставил за наследници ищците Н. Г. И. – преживяла съпруга, Ю. К. И. – син и Д. К. Д. – дъщеря. Със смъртта му възникналата СИО върху 1/3 ид. част от имота се трансформирала в обикновена съсобственост с права в съсобствеността, както следва: 4/6 ид. части за Н. Г. И. и по 1/6 ид. част за Ю. К. И. и Д. К. Д., или за първата 4/18 ид. части от целия имот, а за останалите двама – по 1/18 ид. част от целия имот.

След извършване на сделката с нот. акт № 60, том IV, дело № 1055/1996 г. на Карловски районен съд, Г. М. Г. и Ц. Г. Г. останали собственици на 1/3 ид. част от имота. Г. Г. починал на ••••••••• г. и оставил за наследници Ц. Г. – преживяла съпруга, и Н. Г. И. и С. Г. С. – дъщери. Ц. Г. починала на ••••••••••• г. и оставила за наследници Н. Г. И. и С. Г. С.. След смъртта на двамата, ищците Н. И. и С. С. придобили по наследство всяка по 3/18 ид. части от имота като лична собственост.

Ищците твърдят, че и понастоящем владеели и ползвали целия имот с площ от 2290 кв. м., като същият представлявал дворно място.

Видно от скица на поземлен имот № 15-1128295/23.10.2023 г. на СГКК - гр. П., частта от имота, която попадала извън регулацията, представлявала ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67235.338.133 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село С., община К., област П., одобрени със заповед № РД-18-640/09.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър, засягащо поземления имот, е от 12.10.2023 г., адрес на поземления имот: село С., местност „•••••••“, площ: 1106 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 9, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 338133, съседи: 67235.338.134, 67235.338.136, 67235.338.132, 67235.338.126.

Ищците твърядт, че в началото на 2023 г. решили да предприемат действия по продажба на имота и започнали да подготвят необходимите документи. При снабдяването със скица на имота констатирали, че частта от него, която е извън регулацията на селото, е записана като вид собственост частна общинска – на ОПФ-С., въз основа на акт за частна общинска собственост № 173, том 15, рег. 4267, дело 3017/12.11.2018 г. на Служба по вписванията - гр. К.. Първоначално подали заявление до Областна администрация на П. област, на което им било отговорено с писмо с изх. № ДС-14-75#3/20.06.2023 г., че ПИ с идентификатор 67235.338.133 не е бил и към момента не е държавна собственост. Подали заявление до Община К. с вх. № 94-00-3375/30.06.2023 г. за деактуване на имота като общинска собственост. Получили отговор с писмо № 94-00-3375/1/ от г. на кмета на Община К., че ПИ с идентификатор 67235.338.133 е земеделска земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и фигурира в приложение № 1, раздел I на протоколно решение № 2/23.07.2008 г. за земеделските земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ за землище село С., поради което бил постановен отказ от деактуване. С искане с вх. № 94-00- 3901/05.07.2023 г. отново поискали деактуване на имота. С отговора на искането, писмо № 9400-3901/1/ от 28.09.2023 г. от Община К. били насочени към ОСЗ - К.. Получили и отговор от О. д. „З.“ - П. с изх. № РД-12-05- 175- 1/12.07.2023 г., с който ги уведомили, че ПИ с идентификатор 67235.338.133 е общинска собственост на основание чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ, като същият бил предаден на Община К. със заповед № 529/30.07.2008 г. на директора на ОД „З.“ - П., на основание чл. 45в ал. 7 от ППЗСПЗЗ.

Ищците твърдят, че процесният имот от 1950 г. до момента се владеел първоначално от праводателите им Г. М. Г. и Ц. Г. Г., а след тяхната смърт – от самите ищци, като дворно място, в което имало построени стопанска постройка – навес, и пещ, обслужващи жилището, построено в другата част от дворното място, попадаща в регулацията на селото, т. е. имотът бил с характер на селищен имот, като същият никога не бил включван в блок на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, нито бил причисляван към държавния поземлен фонд, никога не бил отнеман юридически и фактически от праводателите им, последните не били член- кооператори в ТКЗС и процесната земя не им била отнета фактически, поради което същите запазили собствеността си върху нея. Такава земя не подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за нея не съществувала забраната на чл. 86 от ЗС за придобиването й по давност, включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990 г., доколкото върху нея не било установено право на кооперативно земеползване и не била одържавена. За нея не се прилагала и разпоредбата на чл. 5 ал. 2 от ЗВСОНИ, и същата не можела да бъде включена във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ, в който влизали само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Поради горното, Община К. неправилно и без правно основание, актувала процесния имот като частна общинска собственост.

Въз основа на тяхно искане до СГКК - П. и на основание чл. 53 ал. 2 от ЗКИР било извършено изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти за ПИ с идентификатор 67235.338.133, като в същия като носители на право на собственост били записани и праводателите им Г. М. Г. и Ц. Г. Г., на основание нот. акт № 124, том 1, дело № 282/08.03.1996 г. на Карловски районен съд.

Между ищците и Община К. бил налице спор за собственост върху процесния имот – ПИ с идентификатор 67235.338.133, за който и двете страни притежавали документи за собственост. Община К. отказвала да деактува имота, актуван като частна общинска собственост с АЧОС № 173, том 15, рег. 4267, дело 3017/12.11.2018 г. на Служба по вписванията - гр. К., поради което за ищците бил налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за собственост.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община К., че ищците са собственици на основание продажба и наследство на следния недвижим имот: ЧАСТТА от дворно място, цялото с площ от 2290 кв. м., находящо се в село С., община К., област П., при съседи по документ за собственост: наследници на Я. А. М., А. Г. А., Г. Х. З. и улица, съставляващо по ЗРП на същото село, одобрен със заповед № 400/1960 година, имот с пл. № 133 и за него е отреден парцел XXVII в квартал 12 с площ от 1190 кв. м., която част е с площ от 1100 кв. м. и понастоящем е заснета като самостоятелен ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67235.338.133 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село С., община К., област П., одобрени със заповед № РД-18-640/09.09.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър, засягащо поземления имот, е от 12.10.2023 г., адрес на поземления имот: село С., местност „•••••“, площ: 1106 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 9, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 338133, съседи: 67235.338.134, 67235.338.136, 67235.338.132, 67235.338.126, при следните права в съсобствеността: С. Г. С. и П. И. С. – 6/18 ид. части в режим на СИО; С. Г. С. – 3/18 ид. части; Н. Г. И. – 7/18 ид. части; Д. К. Д. – 1/18 ид. част, и Ю. К. И. – 1/18 ид. част.

Претендират деловодни разноски.

Ответната Община К., чрез юрк. Д. Т. оспорва иска като неоснователен.

Ищците сочели, че са придобили посочения в исковата молба имот, с площ от 1106 кв. м., ведно с построените сгради, който твърдели, че попада изцяло върху имот № 338133 – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, идентичен с поземлен имот № 67235.338.133, м. „-••••••“, вид територия земеделска, категория 9, НТП нива по КККР на с. С., одобрена със заповед № РД-18- 640/09.09.2019 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, като се позовавали на оригинерно придобивно основание, а именно изтекла придобивна давност, констатирана с нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност от 1996 г. за техните праводатели, а впоследствие по силата на правна сделка с нотариален акт за продажба на недвижим имот от 1996 г. и наследство за ищците.

Не се сочели данни по отношение на ищците, респективно техните праводатели, да е била налице реституционна процедура, касаеща процесния имот и правото на собственост да е възстановено в реални граници. Ето защо, ищците не можели да се ползват от правилото, че при приключила реституцията по ЗСПЗЗ, след влизане в сила на чл. 5 ал. 2 от ЗВСОНИ (22.11.1997 г.), изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече нова от влизане в сила на закона и началният момент, от който може да тече придобивна давност върху земеделския имот, е възстановяването на собствеността. В случая, собствеността на земеделските имоти не била възстановена и давност не започнала да тече. Това било така, защото разпоредбата бранела правата на лицата, които заявили претенции за възстановяване на собствеността и до приключване на реституционното производство не съществувала правна възможност те да защитят правата си. След завършване на реституцията, в полза на ищците можело да тече придобивна давност, което в случая не било налице.

От друга страна, основание за придобиване на правото на собственост по чл. 79 ал. 1 от ЗС било самото владение на имота от дадено лице, което го владее като свой собствен такъв, съгласно нормата на чл. 68 от ЗС. Установилият владение, за да е то явно, трайно, несъмнено следвало да отблъсне владението на действителния собственик на имота, спрямо който го свои. Съгласно чл. 82 от ЗС, владелецът можел да присъедини към своето владение и владението на праводателя си.

В тежест на ищците било да установят, че имотът е бил частна собственост, с оглед възможността да го владеят като свой.

В тази връзка, при сочената за начало на придобивната давност 1950 г. за наследодателите на ищците, следвало да се има предвид, че ЗС влязъл в сила през 1951 г. В разпоредбата на чл. 86 (в редакцията от 1951 г. и в редакцията от 1990 г.) от ЗС била установена забрана да се придобива по давност вещ, която е социалистическа (т.е. държавна) собственост, а впоследствие след 1990 г. забраната се отнасяла за вещи държавна и общинска собственост.

От горната нормативна уредба следвало, че за периода от 1951 г. до 1996 г. е установена законова забрана за придобиване на каквото и да е държавно, респ. след 1990 г. до 1996 г. на всякакво държавно и общинско имущество. С изменението на разпоредбата на чл. 86 от ЗС (в сила от 01.06.2016 г.) отпаднала забраната за придобиване по давност на вещи, частна държавна и частна общинска собственост, като такава забрана останала само за вещи, които са публична държавна или общинска собственост. Независимо от това, тъй като с влизане в сила на §1 от ЗД на ЗС от 01.06.2016 г., в т.ч. и с последващите му изменения бил установен мораториум относно течението на давностния срок за придобиване на имоти частна и общинска собственост, като било постановено, че същата спира да тече от 31.06.2006 г. до г. (имайки предвид и решение на Конституционния съд от 2022 г., с което се обявят за противоконституционни разпоредбите на §1 ал. 1 от ЗД на ЗС, обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; поел. доп., бр. 18 от 2020 г. и на §2 от заключителните разпоредби на ЗИ на ЗС, обн. ДВ, бр. 7 от 2018 г.) следвало, че в полза праводателите на ищците, така и по отношение на ищците в последствие, не могла нито да започне да тече, нито е изтекла придобивна давност по отношение на процесния имот.

Предвид това праводателите на ищците, а впоследствие ищците, не можели да придобият имота нито чрез кратката 5-годишна давност чрез добросъвестно владение, нито чрез дългата 10-годишна давност.

Следователно към момента на предявяване на иска и към настоящия момент не бил изтекъл срокът по чл.79 ал.1 ЗС за придобиване по давност на имот частна общинска собственост, поради което ищците не следвало да се легитимират като собственици на процесния имот. Още повече, че забраните за придобиването на имоти на основание давностно владение, каквато била тази по чл. 86 от ЗС, били установени в публичен интерес. Поради това нормите, предвиждащи тези забрани, имали характера на императивни материалноправни норми (решение № 62 от 29.03.2016 г. по гр. д. № 5628/2015 г. на Върховен касационен съд, I-во гр. отделение).

Ответникът оспорва нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 124, том I, н. дело № 282/1996 г., като нищожен, а следователно и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 60, том IV, дело 1055/1996 г. От друга страна, имот № 338.133 по КВС на с. С., бил включен в приложение № 1, към раздел I, т. 1 към протоколно решение № 2/23.07.2008 г. от заседание на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № 529/30.07.2008 г. на директора на О. д. „З.“ - гр. П. (необжалвано и влязло в сила), под № 403 като: имот № 338.133, с площ от 1.106 дка, НТП нива, начин на възстановяване: в съществуващи стари реални граници. Съгласно чл. 18а от ППЗСПЗЗ, съществуващи на терена стари реални граници на имоти са тези, които представляват топографски елементи като слогове, пътища, огради, трайни насаждения, брегови линии на водни течения и водни площи, оврази, дерета и други подобни, при условие, че не е променено местоположението им след включването на земите в ТКЗС или в ДЗС.

В приложение № 1, към раздел I, т. 1 от протоколно решение № 2/23.07.2008 г. за землище на с. С., общ. К., т. А в таблица били посочени земите – общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 13 от 2007 г.) Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисвала от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите ставали общинска собственост.

Разпоредбата следвало да се тълкува в смисъл, че земя, останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване (решение № 212 от 06.02.2017 г. по гр. д. № 1493/2016 г. на Върховен касационен съд, I-во гр. отделение). Земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ били тези земи, които са били включени в ТКЗК, ДЗС и други образувания, подлежали са на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали след възстановяване правата на собствениците, поради факта, че не са били заявени или по други причини (решение № 15847 от 21.12.2009 г. по адм. д. № 9045/2009 на Върховния административен съд).

С оглед на гореизложеното, Община К. се легитимирала като собственик на ПИ с идентификатор № 67235.338.133 по КККР на село Слатина, идентичен с имот № 338.133 по КВС на село С., по силата на посоченото протоколно решение, в което са определени земите от остатъчния поземлен фонд - земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, след възстановяването на земеделските земи на бившите собственици и влизане в сила на Картата на възстановената собственост за землище село Слатина.

Община К. имала съставен акт за частна общинска собственост за имота № 6249/01.11.2018 г., въпреки че за да заяви право на собственост върху имот, не било необходимо задължително да има съставен акт за общинска собственост за същия, а било достатъчно да е осъществен посоченият в ЗОС ред за придобиване на имота. В случая придобиването било по силата на чл. 2 ал.1 т. 1 от ЗОС: „Общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон“ във връзка с чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ и протоколно решение № 2/23.07.2008 г. на Комисията по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № 529/30.07.2008 г. на директора на О. д. „З.“ гр. П.“.

В тази връзка и съдебната практика била последователна, че актовете за държавна (общинска) собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи, право на собственост.

Моли съда за постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен и да присъди на ответника разноските по делото.

В ХОДА на производството ищците са поискали и е допуснато изменение на иска с добавяне на ново основание относно правото им на собственост – придобивана давност, по което съдът да се произнесе при условията на евентуалност.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от представеното удостоверение за наследници, че Г. М. Г.и Ц. Г. Г. са били съпрузи.

К. И. Ч. и Н. Г. Ч. са сключили граждански брак на 23.08.1969 г., за което е бил съставен акт за граждански брак № 26 от същата дата на ГНС - Съединение, установено с представеното удостоверение за граждански брак. Не се спори, че след сключване на брака, съпрузите са променили фамилното си име от Ч./Ч. на И./И.. Датите на раждане, посочени в удостоверението за сключен граждански брак, съвпадат с установените по делото ЕГН на двамата и въпросът не е спорен.

Ищците П. С. и С. С. са сключили граждански брак на 22.04.1979 г., за което е бил съставен акт за граждански брак № II 179 от същата дата на II РНС П., установено с представеното удостоверение.

От представения нотариален акт № 124, том I, дело № 282/08.03.1996 г. на Карловски районен съд се установява, че Г. М. Г. и Ц. Г. Г., двамата от село С., община К., са признати за собственици на основание давностно владение и наследство на следния недвижим имот: дворно място с площ от 2290 кв. м, находящо се в с. С., община К., област П., при съседи: наследници на Я. А. М., А. Г. А., Ц. А. М., Г.Х. З. и улица, който имот по ЗРП на същото село има пл. № 133 и за него е отреден парцел XXVII в квартал 12, с площ от 1190 кв. м, в който са построени жилищната и стопанските сгради, а останалата част от имота с площ от 1100 кв. м се намира извън регулацията. Нотариалният акт е издаден в производство по обстоятелствена проверка, като по делото е представен и протоколът, съставен в нотариалното производство. В протокола се сочи (показанията на разпитаните свидетели), че имотът е получен от бащата на Г. Г. – М. Г., който го е дал на сина си и снаха си приживе – около 1950 година, за да си построят къща. От представената скица № 02 от 12.01.1996 г. на Кметство Столетово се установява, че имот пл. № 133 в кв. 12 по плана на село Слатина е с площ от 2290 кв. метра, като за част от имота е отреден парцел XXVII с площ 1190 км. метра. В скицата е посочено, че имотът е записан като собствен на Г. М. Г. по разписна книга. Представена е по делото молба-декларация за признаване право на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка от Г. и Ц. М. на следния недвижим имот: празно дворно място от 2290 кв. метра, находящо се в село Слатина до съседи: наследници на Я. А. М., А. Г. А., Ц. А. М., Г. Х. З. и улица, който имот по ЗРП на същото село има пл. № 133 и за него е отреден парцел XXVII в квартал 12, с площ от 1190 кв. м, в който са построени жилищната и стопанските сгради, а останалата част от имота с площ от 1100 кв. м се намира извън регулацията. Молба-декларацията съдържа удостоверение изх. № 9 от 27.02.1996 г. на Сектор „Държавни имоти“ или съответната служба при Община К., с което е удостоверено, че имотът посочен в настоящата декларация е деклариран и записан на името на Г. М. Г. на стр. 96, партида 96, 1949 година на името на праводателя.

Представен е договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 60, том IV, дело № 1055/08.03.1996 г. на Карловски районен съд, от който се установява, че съпрузите Г. М. Г. и Ц. Г. Г. са продали на дъщерите си Н. Г. И. и С. Г. С. по 1/3 ид. част за всяка от тях от дворно място с плащ от 2290 кв., метра, съставляващо имот пл. № 133, за част от който имот е отреден парцел XXVII в кв. 12 по плана на селото, с площ на парцела 1190 кв. метра, а останалата част от имота с площ от 1100 кв. метра е извън регулацията на селото.

От представеното удостоверение за наследници изх. № 38 от 04.07.2022 г. е видно, че Г. М. Г., бивш жител на село С., е починал на •••••••••• г., като е оставил наследници по закон съпругата си Ц. Г. Г. и двете си дъщери – Н. Г. И. и С. Г. С.. От същото удостоверение за наследници е видно, че Ц. Г. Г., бивш жител на село С., е починала на ••••••••••••г. като вдовица и е оставила наследници по закон двете си дъщери – Н. Г. И. и С. Г. С.. От удостоверение за наследници изх. № ГР-И-4645 от 29.08.2023 г. се установява, че К-. И. И., бивш жител на град П., е починал на ••••••••••••г. като е оставил наследници по закон съпругата си Н. Г. И. и двете си деца – Ю. К. И. и Д. К. Д.. По делото е представена кореспонденция на ищцата С. С. с О. а. П. и Община К. от която се установява, че имот с идентификатор 67235.338.133 по КККР на землище село С., не е актуван като държавна собственост, за него не е бил съставят акт за държавна собственост (АДС. От писмата на Община Карлово се установява, че имотът е земеделска земя по чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ, която фигурира в Раздел I на протоколно решение №2823.07.2008 г. за земеделските земи по чл. 19 на землище С. и е предоставена на общинските съвети, поради което не може да бъде издадена заповед за деактуване. От писмото на О. д. „З.“ П. се установява, че на името на наследници на Г. М. Г. и Ц. Г. Г. няма образувани преписки за възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ пред ОСЗ-К.. В същото писмо е посочено, че след справка в КАИС е установено, че частта от имот пл. № 133 е заснета понастоящем като ПИ с идентификатор 67235.338.133 (стар № 338133 по КВС) и е общинска собственост на основание чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ, на основание регистриран акт за частна общинска собственост (АЧОС). По делото е представена скица от СГКК П., в която наследодателите на страните са били посочени като собственици на ПИ с идентификатор 67235.338.133.

По делото не се спори и се установява от представения акт за частна общинска собственост № 6249/01.11.2018 г., че ПИ с идентификатор 67235.338.133 е актуван като частна общинска собственост на основание чл. 2, ал.1, т.1 от ЗОС вр. с чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ на основание протоколно решение № 2 от 23.08.2008 г. на комисията по чл. 19, ал.2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № 529/30.07.2008 г. на директора на О. д. „З.“ П.. По делото са представени заповед № 477/07.07.2008 г. на директора на О. д. „З.“ - П. за назначаване на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ; извлечение от протоколно решение № 2/23.07.2008 г., ведно с приложение № 1, към раздел I, т. 1 към него, в което процесният имот е посочен в т. 403 като имот № 338.133, с площ от 1.106 дка, НТП нива, начин на възстановяване: в съществуващи стари реални граници; заповед № 529/30.07.2008 г. на директора на О. д. „З.“ - П. за одобряване на протоколно решение № 2/23.07.2008 г. Със заявление вх. № 94- 00-3375/30.06.2022 г. до Кмета на Община К., ищцата С. С. е поискала деактуване на имота и е представила обсъдените по-горе писмени доказателства, относими към правото на собственост на ищците. По делото е представена извадка от регулационния план на с. С. (без да е посочена заповедта за одобряването му) и извадка от разписна книга към плана за имот 133 - извън регулацията, в която имот пл. № 133 е записан като собствен на Г. М. Г. и е посочен като двор. Посочен е акт за собстевност – н.а. от 1996 г. и имената на Н. И. и С. С.. От приложеното писмо на О. с. по з. - К. се установява, че Г. М. Г. е наследник по преписка вх. № 3914 на имоти, възстановени на наследници на М. Г. А. в землището на село С.. Сочи се и следното:

• История на имот № 338133 нива с площ 1.106 дка, в местността „•••••••••••“, IX категория, НТП - за нуждите на селското стопанство, вид собственост - общинска частна, възстановен по ЗСПЗЗ в съществуващи стари реални граници. Открита партида на 19.04.2001 г. - Собственици на имота: ОПФ-С. рег.№ 16793, с. С., общ. К.. Начин на придобиване – по ЗСПЗЗ, документ за собственост: Акт за частна общинска собственост № 6249 от 01.11.2018 г. издаден от община К. за 1, 106 дка, вписване в служба по вписванията К., с вх. № 4267 от 12.11.2018г., акт № 173, том15, дело 3017 от 2018г. Регистрация на 21.01.2019г.

Относно исканите от съда справки, в писмото се сочи следното:

• Опознаването на имотите започва след подаване на заявленията за възстановяване на собствеността, по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ, по време на изработване на плана за земеразделяне и картата на съществуващи и възстановими стари реални граници.

• Картата на възстановената собственост (КВС) за землище с. С., община К. влиза в сила след обнародването на плана в ДВ, бр.75/12.09.2000 г. - Имот с № 338133, площ 1.106 дка, нива, местност „••••••••“, по КВС на с. С. не е включван в блок на ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации.

• Имот с № 338.133, площ 1.106 дка, нива, местност „•••••••••“, по КВС на с. С. е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Същият попада в територии за възстановяване в стари реални граници съгласно чл. 18а от ППЗСПЗЗ.

• Собствениците е следвало да идентифицират на терен имотните си граници по реда на чл. 18д, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ.

• По преписка вх. № 3914 на наследниците на М. Г. А. в подаденото заявление за възстановяване на имотите в с. С., има описани имоти в стари реални граници, както следва: Нива от 0.700 дка в местността „Б.“; Нива от 0.500 дка в местността „А.“; Нива от 0.500 дка в местността „ИСЛЯМ ЧАИР“; Ливада от 0.500 дка в местността „И. Ч.“; Ливада от 0.500 дка в местността „Д. А.; Рози, черни от 0.500 дка в местността „••••••••••••••.

Възстановени имоти по Решение № 25271 от 02.11.2000 г. в стари реални граници по заявлението: Ливада от 1.057 дка в местността „Б.- Б.“; Ливада от 0.814 дка в местността „Б.“; Нива от 1.108 дка в местността „Б.-Б.“; Ливада от 1.788 дка в местността „Б.-Б.“; Ливада от 0.595 дка в местността „З. В.; Ливада от 0.532 дка в местността „•••••••••••"; Нива от 1.088 дка в местността „П. Л.А“; Нива от 2.319 дка в местността „П.Л.“; Нива от 1.004 дка в местността •••••••••“.

Към писмото на ОСЗ са приложени целите преписки по чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ и за възстановяване на собствеността на наследници на Мачо Георгиев Арменов. Няма заявяван имот – нива с площ 1100 кв. м в землището на село Слатина, местност „В селото“.

Преписката за възстановяване право на собственост на земеделски земи на наследници на Г. М. С. (праводател на Ц. Г. Г.) няма отношение към правния спор, поради което съдът не я обсъжда.

От заключението на неоспорената съдебно-техническа експертиза се установява:

Скица 1 - извадка от КРП: процесния имот с пл. № 133 по КРП на село С., одобрен със заповед № 400/1960 г.е с площ от 2 353 кв. метра между точките: 101, 116, 112, 107, 106, 105, 104, 103, 102, 101. Имот пл. № 133 е разделен с край на регулацията на населеното място при т. 103 и т. 116. В границите на урбанизираната територия е отредено УПИ XXVII-133 в кв. 12 с площ 1186 кв. метра между точките - 116, 112, 107, 103 и 116. Извън регулацията остават 1100 кв. метра между точките 103, 102, 101, 116, 117 и 103.

• Следващ план е КВС на землище С., одобрен ДВ бр. 75/2000 г. Всички имоти извън урабинзираната територия са включени в КВС. ПИ 338.133 с източната си граница се движи по границата с регулацията, при т. 116 и 103 на комбинирана скица 2. ПИ 338.133 по КВС на землище С. е при точки 116, 103, 102, 101 и 116, или ПИ 338.133 с площ 1106 кв. метра е идентично със западната част на ПИ 133 по КРП, извън регулацията между точките 101, 116, 102 и 101. - Следващ план е кадастралната карта на село С. - земеделска територия, одобрена със заповед № РД-18-6410/09.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК. ПИ 338.133 е с площ от 1106 кв. м, между точките 101, 116, 103, 102 и 101. Видно от скица № 2 ПИ 338.133 по кадастралната карта на село С., съответства изцяло с границите на ПИ 338.133 по КВС.

1. - процесният имот 338.133 с площ от 1106 кв. м от север, запад и юг - материализирани с градинска мрежа с бетонови колове, а при точки 116 и 103 с подпорна масивна стена до 1 м височина, която се движи по край на регулацията и разделя УПИ XXVII-133 с ПИ 338.133 - извън регулация. ПИ 338.133 е с 1 м по-висок терен от УПИ XXVII-133. Или имотът е изпълнен на тераси. ПИ 338.133 към настоящия момент представлява овощна градина със стари дървета от 20 години и млади овощни дървета от 5 години Крайното заклчение на вещото лице е, че процесият имот 338.133, описан като извън регулация с площ 1110 кв. м, е идентичен изцяло с представените КРП от 1960 година, КВС от 2000 година, геодезическо заснемане, извършено по повод заключението с ПИ с идентификатор 67235.338.133 по КККР на село С., при точки 101, 116, 103, 102 и 101.

Не е относимо заключението в частта, с която вещото лице е обсъждало преписка с вх. № 4260/03.10.1991 г. за възстановяване право на собственост на земеделски земи на Г. М. С. (за който са налице данни да е праводател на Ц. Г.), доколкото по делото не са въвеждани твърдения това лице да е праводател на страните или техните праводатели по отношение на процесния имот От показанията на свидетеля С. Н. С. се установява, че е е бил кмет на село С. в периода от 1983 година до 1995 година. Селото било малко, почти всички се познавали. С ищцата С. С. били връстници и израснали заедно. Свидетелят живеел на около 50 метра от имота на С. С., който се намирал в края на селото, с площ от около 2 дка, добре уреден поддържан и трасиран. Имотът представлявал дворно място с овощна градина на две тераси, ограден със суха зидария. На изток и на юг имотът бил ограден с каменна ограда, на запад оградата била бетонни колове и бодлива тел, а на север – дървени колове и бодлива тел. Откакто се помнел, ищците ползвали този имот, имали го от родителите на С. и Н.. Дворът бил терасиран на две тераси, имало около 60-70 см каменна зидария и подпорни стени. В частта, където била овощната градина, имало стара пещ за агнета, класическа каменна пещ за няколко агнета с навес. Пещта съществувала от времето, когато свидетелят бил малък. Дворът не влизал в ТКЗС, свидетелят помнел, че си го обработвали родителите на С. и Н.. Двете части на двора били свързани с каменни стъпала, направени от бащата на С.. В овощната градина имало водопровод и канализация с каолинови тръби. Понеже имало много подпочвени води, Г. Г. с много усилия направил отводнителна канавка и отвел водата в северния край. Тръбите били в края на овощната градина и слизали по терасите пред къщата, за да не се наводнява овощната градина.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

При така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

Съдът е сезиран с установителен иск за собственост на част от недвижим имот, като ищците основават правата си на сключен договор за покупко- продажба по отношение на част от имота и на наследствено правоприемство. Спорът за собственост, очертан от ищците касае част от дворно място, съставляващо имот пл. № 133, само в частта, която е останала извън регулацията на селото. Предмет на доказване и установяване е правото на собственост на спорната площ към настоящия момент, спрямо действащата кадастралната карта, като се проследява заснемането на имота по предходните планове и евентуално приложението на регулацията по тях, ако се касае за придаваемо място. Ищците имат интерес от предявяване на иска, доколкото на тяхното право се противопоставя право на собственост на ответника – Община К.. Последният счита, че спорната територия представлява общинска собственост, включена в общинския поземлен фонд като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ и установено с протоколно решение на компетентната комисия и за която спорна площ е съставен АЧОС, т.е. към настоящия момент страните в процеса се легитимират като собственици на спорния имот на различни основания.

Ищците установяват правото на собственост на праводателите си с представените по делото разписна книга към плана, в която е посочено, че имот пл. № 133 е собственост на Г. М. Г., с удостоверението, съдържащо се в молба-декларацията за установяване право на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка, което според съда е от съществено значение за правилно решаване на спорния казус. Посоченото удостоверение изхожда от ответника и с него е удостоверен неизгоден за него факт, а именно – че градски имот, макар и извън регулацията на населеното място, не е държавна собственост. Удостоверението е издадено 27.02.1996 г., преди обнародване на ДВ на Закона за общинската собственост, обн. ДВ бр. 44 от 21.05.1996г., в сила от 01.06.1996 г. Съществената информация, която посоченото удостоверение носи, касае два правнозначими факта – процесната част от имот пл. 133 е част от цяло дворно място (а не земеделска земя) и не е държавна собственост, при отсъствие към този момент на общинска собственост. Обсъдените по-горе писмени доказателства по несъмнен и убедителен начин установяват, че праводателите на ищците са придобили по силата на давностно владение и наследство процесното дворно място в неговата цялост, респективно – придобили са и спорната част, която се намира извън регулацията на село С.. Ответната страна противопоставя на ищеца свое насрещно право на собственост като счита, че процесния имот е общинска собственост, тъй като представлява земеделска земя, незаявена за възстановяване и придобита от общината по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Съдът намира, че независимо от заснемането на имота в картата на възстановената собственост (КВС), одобрена през 2000 г., ответникът не се легитимира като собственик и не притежава право на собственост, доколкото се опровергава по категоричен начин имотът да представлява земеделска земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Неоснователни се явяват доводите на ответника, че по отношение на имота е била налице забрана за придобиване по давност, с позоваване на разпоредбите на ЗВСОНИ, ЗОС и ЗДС. Имотът съществува в КРП на село С. от 1960 година като дворно място, официално е удостоверено, че не е бил внасян в ТКСЗ или друга стопанска организация. За да са приложими посочените от ответника забрани за придобиване по давност, същият първо е следвалода установи, че имотът има статут такъв, попадащ под посочените забрани – земеделска земя или имот, държавна собственост. Такива факти по делото не са доказани от ответника. Съдът не приема становището, че включвайки част от дворното място в КВС, статутът на имота се е променил от градски на земеделски само по силата на това, че е индивидуализиран с карта на земеделски земи. Съдът възприема като извод, а не като факт изявлението в писмото на О. с. по з. – К., че имот с № 338.133, площ 1.106 дка, нива, местност „••••••••••“, по КВС на с. С. е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като същият попада в територии за възстановяване в стари реални граници съгласно чл. 18а от ППЗСПЗЗ. Този извод пряко противоречи на посоченото в предходния абзац на писмото, че имотът не е бил внасян в ТКЗС или друга сходна организация. За да приеме посоченото, съдът взе предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗСПЗЗ, земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство, не се намират в границите на населени места и селищни образувания, определени с подробен устройствен план или околовръстен полигон; не са включени в горски фонд и не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради. Предпоставките следва да са налице при условията на кумулативност за да се определи имотът като земеделски.

Процесният имот безспорно по плана от 1960 г. е представлявал дворно място, част от което в регулацията на село Слатина, когато е обнародван ЗСПЗЗ в първата му редакция (чл. 2, т.1 - не се намират в строителните граници на населените места - първата редакция на ЗСПЗЗ). Разпоредбата определя качеството на земите от влизане на закона в сила, т.е. занапред, но няма пряко отношение към възстановяването на правата на собствениците по отношение на притежавани от тях земи към момента на масовизацията. ЗСПЗЗ е въвел специални разпоредби по отношение на реституцията и на пречките за осъществяването й в разпоредбата на чл. 10. За да попадне в обхвата на реституцията по ЗСПЗЗ, не е достатъчно земята да има земеделски характер по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ, а е необходимо и наличието на поне една от хипотезите по чл.10, ал.1-14 ЗСПЗЗ. В конкретния случай не се установява към момента на реституцията земята да е имала земеделски характер.

В решение № 338/28.03.2012 г. по гр. дело № 27/2011 г. на ВКС, II г.о. е прието, че на земеделската реституция, включително на пречките за възстановяване собствеността върху земеделските земи са посветени специалните разпоредби, съдържащи предпоставките при наличие на които органът на поземлената собственост преценява дали даден имот е бил земеделска земя към момента на колективизацията на земята и дали е запазил този си статут и понастоящем. При преценката дали конкретен имот подлежи на реституция по ЗСПЗЗ се изхожда както от правилото на чл.2 ЗСПЗЗ, т.е. от местонахождението и статута му към настоящия момент, така и от статута му и конкретната хипотеза, при която е обобществен към момента на кооперирането му. Следва да се има предвид, че съгласно чл.10 ЗСПЗЗ обхватът на земеделската реституция включва земеделските земи, отнети от техните собственици чрез някой от способите, посочени в отделните алинеи, независимо от това дали впоследствие земите са били включени в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Съгласно чл. 4 ПМС № 216 от 08.11.1961 г., чл. 8 от Примерния устав на ТКЗС от 1958 г. и чл.9 от Примерния устав на ТКЗС от 1968 г., в блоковете на ТКЗС се включват само следните земеделски земи: внесената от член-кооператорите в ТКЗС тяхна земя; земята на членовете на техните семейства; земята, която те стопанисват с други сънаследници или съсобственици; земята, която държавата е предоставила на ТКЗС и земята, която е била изключена от строителната част на населените места и включена в блокове на ТКЗС по установения за това ред. Реституцията по чл.10 ЗСПЗЗ обхваща още одържавените по отменения чл.12 от закона земеделски земи (ал.2); безвъзмездно отстъпените от гражданите на ТКЗС или на държавата земи (ал.3); неправомерно отнетите земеделски земи (ал.4); безвъзмездно включените в държавния горски фонд земеделски земи (ал.5); дворните места, стопанисвани като земеделски земи от ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация в заличени или изоставени населени места (ал.6); земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии (населени места), освен законно застроените (ал.7); отчуждените по Закона за трудовата поземлена собственост земеделски земи (ал.8); земите, одържавени като гори, а впоследствие преобразувани в земеделски земи (ал.9); увредените земеделски земи (ал.10); земите, с които са оземлени лицата по Закона за трудовата поземлена собственост (ал.11); включените в стопанските дворове земи, които не са застроени и не представляват прилежащи площи към сгради (ал.12); продадените или предоставени на трети лица от селскостопанските организации или други държавни или общински органи земи (чл.13) и земите, отнети от собствениците по законите и други нормативни актове, изброени в ал.14. В посоченото решение, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК е прието, също, че по реда на ЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост върху земи, които са били земеделски по своя характер към момента на отнемането им или включването им в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация. Следователно, ако една земя е имала земеделски характер, но не е включвана в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации; не е била отчуждавана по чл.12, ал.2 от ЗСГ (отм.); не е отстъпвана безвъзмездно на ТКЗС или на държавата; не е отнемана неправомерно по друг начин и пр.; не е стопанисвана като дворно място от ТКЗС, ДЗС; не е отчуждавана и не е отнемана по някой от изброените в чл.10, ал.14 ЗСПЗЗ нормативни актове, тя не подлежи на реституция, тъй като собствеността върху нея не е била отнемана или ограничавана.

В случая се отрича по категоричен начин този имот да е бил земеделски към масовизацията, към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и въобще да е бил обощстевяван, да е внасян в стопанство от какъвто и да е вид, и да е обработван като земеделски. Установено е, че преди създаването на ТКЗС, през 50-те години на миналия век, имотът е бил предоставен на семейството на Г. Г. от неговия баща М. Г. с цел да си построят къща. Съгласно плана от 1960 година, целият имот е бил дворно място, имал е планоснимачен номер 133 и макар част от него да е останала извън регулацията, характерът му на дворно място не се е променил.

Самата ОСЗ К. сочи, че частта от имота извън регулацията никога не е била обобществявана, т.е. немислимо е да подлежи на земеделска реституция, доколкото към момента на колективизацията същият не е имал статут на земеделски такъв, респективно – не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ. При доказателствена тежест на ответника, същият не ангажира нито едно доказателство, от което съдът да направи несъмнен извод, че процесния имот е подлежал на реституция по която и да е от изброените в чл. 10 от ЗСПЗЗ хипотези, обратно – налице е документ, че имотът не е внасян в ТКЗС и че към 1996 г. не е бил държавна собственост.

При безспорно доказано право на собственост на праводателите на ищците, които са го установили по надлежния ред – пред нотариус, съдът намира че и ищците установяват правата си на посочените от тях основания – договор за покупко-продажба и наследствено правоприемство от родителите на ищците С. С. и Н. И., а за ищците Н. И., Д. Д. и Ю. И. и по силата на прекратена с техния наследодател К. И. СИО и наследствено правоприемство.

Поради изложеното съдът приема, че частта от имот пл.№ 133 по плана на селото от 1960 година с площ 1100 кв. м, попадаща извън регулацията, не е подлежал на реституция, респективно – не е придобил статут на земя по чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ, доколкото същата не представлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. Имотът е имал собственик към влизане в сила, както на КВС, така и на възпроизвеждащата я кадастрална карта и фактът, че при изготвянето на КВС не е бил съобразен действащия КРП на село С., за да се види, че се касае за дворно място, макар и част от него да е останала извън регулация, нямащо статут на земеделска земя, то съдът намира, че правото на собственост на ищците върху имота, придобито по силата на наследство и правна сделка, и правото на собственост на праводателят им, придобито силата на давностно владение и наследство, е установено по несъмнен начин и ответната страна нито го опровергава, нито установява своето насрещно право на собственост.

С оглед уважаване на иска на посоченото в исковата молба основание – правна сделка и наследство, съдът не следва да се произнася по въведеното основание при условията на евентуалност – давностно владение.

По изложеното искът се явява основателен и доказан и съдът следва да го уважи, като признае за установено по отношение на Община К., че ищците са собственици на основание продажба и наследство на процесния имот при посочените в уточняващата молба вх. №8274/17.07.2025 г. права в съсобствеността.

По разноските:

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника за заплати на ищците направените по делото разноски, както следва: 50.00 лева за внесена държавна такса, 1000 лева за адвокатско възнаграждение, 1200 лева за възнаграждение на вещо лице или общо 2250.00 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът