Решение № 939 от 14.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2414/2023 г.

Предмет на производството са предявени от „Обединена Българска Банка“ АД срещу „СЕВА Лоджистикс България“ ЕООД /с предишно наименование „Жефко България“ ЕООД/ и „Болан България“ ЕООД /н/ отрицателни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ за несъществуването на приети вземания на „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, както следва: 1. вземане в размер 13 886,39 лв. за разходи за извършване на спедиционни услуги, за които е издадена фактура № 30000010485/16.12.2022 г.; 2. вземане в размер на 358,12 лв. за лихви за забава, изтекли върху главницата за сумата 13 886,39 лв. по фактура № 30000010485/16.12.2022 г. в периода от 16.01.2023 г. до 04.04.2023 г.; 3. вземане в размер на 2149,64 лв. за лихви за забава, изтекли върху главницата за сумата 26 953,71 лв. по фактура № 3000009742/09.06.2022 г. в периода от 10.07.2022 г. до 04.04.2023 г.; 4. вземане за лихви за забава, изтекли след 04.04.2023 г. върху главниците по фактура № 3000009742/09.06.2022 г. и фактура № 3000010485/16.12.2022 г., както и при условията на евентуалност искове за установяване несъществуването на привилегия на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ и с право на задържане върху стоките, посочени в определението на съда по несъстоятелност по чл. 692, ал. 4 ТЗ за следните вземания: 1. вземане в размер на 26 953,71 лева по фактура № 3000009742/09.06.2022 г.; 2. вземане за лихви за забава, изтекли върху главницата за сумата 26 953,71 лв. по фактура № 3000009742/09.06.2022 г. в периода от 10.07.2022 г. до 04.04.2023 г., в размер на 2149,64 лв.; 3. вземане в размер на 13 886,39 лв. за разходи за извършване на спедиционни услуги по фактура № 3000010485/16.12.2022 г.; 4. вземане за лихви за забава, изтекли върху главницата за сумата 13 886,39 лв. по фактура № 30000010485/16.12.2022 г. в периода от 16.01.2023 г. до 04.04.2023 г., в размер на 358,12 лв. В исковата молба вх. №121837/28.12.2023 г. ищецът „Обединена Българска Банка“ АД твърди, че с решение № 451 от 04.04.2023 г., постановено по т. д. № 1256/2022 г. по описа на СГС, TO, VI-15 състав, вписано на 05.04.2023 г. в търговския регистър, било открито производство по несъстоятелност на „Болан България“ ЕООД. На 09.06.2023 г. по партидата на „Болан България” ЕООД в търговския регистър били обявени списък на приети вземания по чл.685 ТЗ, списък на служебно приети вземания, и списък на неприети вземания, предявени в срока по чл.685 ТЗ. На 14.06.2023 г. е било постъпило възражение от „Жефко България” ЕООД срещу включване на вземания на дружеството в списъка на неприети вземания. С определение № 4335 от 11.12.2023 г., постановено по т. д. № 1256/2022 г. по описа на СГС, TO, VI- 15 състав, вписано на 12.12.2023 г. в търговския регистър, съдът по несъстоятелността изменил списъка на приетите от синдика вземания в частта му, с която вземането за сумата от 26 953,71 лв. по фактура № 3000009742 от 09.06.2022 г. за спедиционни услуги е прието с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ, като съдът е посочил ред за признаване на привилегията на вземането по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ върху сумите, получени от осребряване на стоките, върху които “Жефко България” ЕООД претендира заложно право; както и включил в списъка на приетите вземания от синдика вземане за лихви за забава, изтекли върху главницата за сумата от 26 953,71 лв. по фактура № 3000009742 от 09.06.2022 г. в периода от 10.07.2022 г. до 04.04.2023 г.; вземане в размер на 13 886,39 лв. за разходи за извършване на спедиционни услуги, за които е издадена фактура № 3000010485 от 16.12.2022 г.; вземане за лихви за забава, изтекли върху главницата за сумата 13 886,39 лв. по фактура № 3000010485 от 16.12.2022 г. в периода от 16.01.2023 г. до 04.04.2023 г., като вземанията са определени с ред за удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, а лихвите, изтекли след 04.04.2023 г. - с ред за удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.9 ТЗ. Ищецът сочи, че има качеството кредитор, с прието в производството по несъстоятелност вземане и са налице процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове. С влязло в сила на 07.01.2026 г. определение № 3992/17.10.2024 г., постановено по настоящото търговско дело, е върната исковата молба на ищеца „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, в ЧАСТТА по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ за установяване, че за ответника „СЕВА Лоджистикс България“ ЕООД /с предишно наименование „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД/, в качеството му на кредитор, не съществува вземане спрямо „Болан България“ ЕООД /н/ в размер на 26 953,71 лв., по фактура № 3000009742/09.06.2022 г. за предоставени спедиционни услуги. С определение на въззивния съд от 24.02.2025 г., постановено по в.т.д. №20/2025 г. по описа на САС, е отменено определение № 3992/17.10.2024 г., постановено по настоящото търговско дело, в частта, в която производството е прекратено по предявените от ищеца „ОББ“ АД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ за установяване, че за ответника не съществува вземане спрямо длъжника за лихви за забава, изтекли върху главницата 26953,71 лв. по фактура № 3000009742/09.06.2022 г. в периода от 10.07.2022 г. до 04.04.2023 г. с определяем размер съгласно чл. 86 ЗЗД, и лихви за забава, изтекли след 04.04.2023 г. върху главницата по същата фактура, и делото е върнато в тази част за разглеждане по същество на предявените искове. В исковата молба и в молби уточнения вх. № 9962/29.01.2024 г. и вх.№ 30247/05.03.2026 г. ищецът поддържа, че ответникът претендира вземане за разноски за съхранение по фактура № 3000010485 от 16.12.2022г., в размер на 13 886,39 лв. Според ответника с електронна кореспонденция бил сключен спедиционен договор между длъжника и кредитора. С имейл кореспонденция от 14-16.12.2022г. с тема „D/О освобождаване ZIMUSNH9181730 - Приложение №28, към молбата за предявяване на вземанията, с оглед високия размер на разходите за демюрейдж на стоките, кредиторът „Жефко България“ ЕООД възложил на своя митнически агент в гр. Солун - Нова Транс Е.П.Е /Nova Trans Е.П.Е/ да предостави стоките за съхранение в склад, като освободи контейнера и върне същия на превозвача. В изпълнение на това, стоките са предоставени за съхранение в склад – Приложение № 29 към молбата за предявяване на вземанията. Видно от представения документ - Писмено нареждане се установявало, че: за съхранение е оставена стока от кораб с наименование TOMRIZА, пристигнал на 01.06.2022 година, идентична с посочените във фактура № DSKG•••••••••• от 17.01.2023 г. за демюрейдж; произход на стоките - Китай ; описание на стоката - калъфи за матраци; количество - 1026 и тегло - 18596,40 кг . – идентични с тези, посочени в издадените във връзка със спедицията два коносамента. Всички допълнителни разноски за съхранение били направени от митническия агент за сметка на възложителя „Жефко България“ ЕООД и префактурирани на последния. За периода от 19.12.2022г . (датата, до която е начисляван демюрейдж за контейнера) до 19.04.2023г. са направени допълнителни разноски за съхранението на стоките в размер на 7100 евро, равняващи се на 13 886,39 лв. съгласно издадената от митническия агент фактура № 0001081 от 16.12.2022 г. - Приложение №30 към молбата за предявяване на вземанията. Задължението по фактурата било изцяло заплатено от „Жефко България“ ЕООД, видно от платежно нареждане №3200331597/22.12.2022г. - Приложение №31 към молбата за предявяване на вземанията. Съответно за направените разноски в посочения размер „Жефко България“ ЕООД издало на „Болан България" ЕООД фактура № 3000010485 от 16.12.2022г. и посочен във фактурата падеж 15.01.2023г. - Приложение № 32 към молбата за предявяване на вземанията. Ищецът твърди, че предявеното вземане по фактура № 3000010485 от 16.12.2022 г. за разноски при изпълнение на задълженията като спедитор в размер на 13 886,39 лв. не кореспондира на претенцията в молбата за предявяване на вземанията. Не е доказано от ответника качеството му на спедитор, както и кой точно му е възложил превоза. Счита, че самата фактура, която кредиторът твърди да се отнася за въпросния товар, съдържа само номер на контейнера, но не и друга индивидуализация на товара, а наименованието на кораба TOMRIZА във фактурата не съответства на наименованието на кораба, който е превозил стоката. Ищецът твърди, че местоположението и индивидуализацията на товара към момента на подаване на молбата за предявяване на вземането са неясни. Кредиторът „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърди, че товарът се намира в склад на пристанището в Солун, за което прилага Писмено нареждане /Приложение №29/ от дата 17.01.2023 г. В документа обаче не се съдържа индивидуализация на товар, номер на контейнер, срок на съхранение и посочване на наредителя- този, който е разпоредил товарът да бъде съхранен там, а посоченото лице, на което да се предаде товарът е Нова Транс Е.П.Е, което не съвпада с лицето на спедитора „Жефко България“ ЕООД. Ето защо този документ не доказва съхранението на конкретния товар за определен срок, нито пък задължението на „Болан България“ ЕООД за плащането му. Ищецът твърди, че правото на задържане е залогоподобно право, но то не може да бъде приравнено на особения залог, съответно поредността на вземането, обезпечено с право на задържане да бъде определена по чл. 722, ал.1, т. 1 ТЗ. Привилегията по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ се признава само за вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози- от получената сума при реализацията на обезпечението. Ищецът оспорва приетата от съда по несъстоятелност привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ и право на задържане на ответника върху стоката, посочена в определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ. В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба от „СЕВА Лоджистикс България“ ЕООД /с предишно наименование „Жефко България“ ЕООД/, в който поддържа, че е предоставил на длъжника услуги по спедиционен договор за стоки. В производството по несъстоятелност ответникът е претендирал възнаграждение, дължимо по спедиционен договор, сключен между него като спедитор и „Болан България“ ЕООД като възложител. Това правоотношение има конкретен предмет, а именно ответникът да организира превоза на товар, включително и като сключи от свое име и за сметка на възложителя договор за превоз, срещу уговорено между страните възнаграждение. Размерът на задължението на възложителя за предоставените от кредитора услуги е конкретно посочено в имейл кореспонденцията, която обективира спедиционното правоотношение. Ответникът сочи, че към настоящия момент доставянето на стоките в гр. Ловеч било невъзможно поради липсата на съдействие от страна на „Болан България“ ЕООД. С имейл от 09.06.2022 г., „Жефко България“ ЕООД уведомило длъжника, че процесния контейнер е разтоварен в гр. Солун, като му е указал и размера на дължимите такси за съхранение и демюрейдж. Въпреки проведената последваща комуникация с длъжника относно статуса на стоките и дължимите за тях плащания, длъжникът не е предприел никакви действия за уреждане на транзитен митнически статус на стоките, включително да посочи митницата, до която стоката да се достави, да определи лице, което ще получи стоката и да извърши плащане на дължимите за нея мито и ДДС. Твърди, че „Болан България“ ЕООД не е дал необходимото съдействие на ответника, поради което изпълнението на задълженията на Жефко България ЕООД да достави стоката в гр. Ловеч се явява невъзможно. Ответникът твърди, че длъжникът дължи лихва върху вземането за възнаграждение за извършени спедиционни услуги по фактура № 3000009742 от 09.06.2022г., за периода от 10.07.2022 г. до 04.04.2023 г. в определяем размер по чл. 86, ал. 2 ЗЗД. Длъжникът е изпаднал в забава на 10.07.2022 г.- денят, следващ падежа на вземането - 09.07.2022 г. съгласно издадената фактура. Ответникът твърди, че вземането за разноски за съхранение на стоките в склад в гр. Солун, съгласно фактура № 3000010485 от 16.12.2022 г. в размер на 13 886,39 лева намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 356, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 361, ал. 2 ТЗ. Твърди, че с имейл кореспонденция от 14-16.12.2022 г. с тема „D/О освобождаване ZIM USNH9181730“, с оглед високият размер на разходите за демюрейдж на стоките, кредиторът е възложил на митнически агент в гр. Солун - Нова Транс Е.П.Е да предостави стоките за съхранение в склад, като освободи контейнера и върне същия на превозвача. Поддържа, че в изпълнение на това, стоките били предоставени от Нова Транс Е.П.Е за съхранение в склад. Тези разноски не били включени в уговореното между страните възнаграждение за спедиционните услуги и били направени в резултат на неправомерно поведение от страна на длъжника, изразяващо се в непредоставяне на съдействие на „Жефко България“ ЕООД за изпълнение на задължението му да достави стоките в уговореното място за доставка- гр. Ловеч. За периода от 19.12.2022 г. (датата, до която е начисляван демюрейдж за контейнера) до 19.04.2023 г. били направени допълнителни разноски за съхранението на стоките в размер на 7100 евро, равняващи се на 13 886,39 лв., съгласно издадената от митническия агент фактура № 0001081 от 16.12.2022 г. Тази сума била изцяло заплатена от ответника, респ. той издал процесната фактура на длъжника за 13 886,39 лв., с падеж за плащане- 15.01.2023 г. Счита, че на основание чл.86 ЗЗД върху тази сума се дължи лихва за забава от 16.01.2023 г. (датата, следваща падежа) до датата на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност- 04.04.2023 г. в определяем размер при условията на чл. 86, ал. 2 ЗЗД. Ответникът поддържа, че на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е дължима и лихва за забава върху вземанията по двете фактури за периода от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност- 04.04.2023 г. до окончателното плащане. Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че привилегията на вземанията не е по чл. 722, ал. 1, т. 1, както е приел съдът по несъстоятелност, поради признато заложно право с правно основание чл. 357 ТЗ, вр. чл. 361, ал. 2 ТЗ. В подаденото възражение по чл.692 ТЗ ответникът е поискал вземането му да бъде включено в списъка на приетите вземания с привилегия- залог върху процесните стоки. Правото на залог е признато върху вещите, обект на спедиционния договор, които се намират във фактическата власт на „Жефко България“ ЕООД, а именно- Калъфи за матрак- 1026 кашона, тегло 18596, 40 кг., 67,11 куб.м., които представляват Двойно сгъваем калъф за матрак – 6240 бр. и Сгънат калъф за матрак – 35700 бр. Фактическата власт върху стоките се упражнявала от ответника правомерно, тъй като същата е установена с предаването на стоките на „Жефко България“ ЕООД с възлагането на спедицията и за целите на нейното осъществяване. При условията на евентуалност, в случай че не бъде приета претенцията за упражнено заложно право, то на основание чл. 315, ал.1 и ал. 3, т. 1 ТЗ, кредиторът поддържа упражняване право на задържане и привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 2 ТЗ от сумите, получени от осребряване на стоките, предмет на договора за спедиция. В дадения срок ответника „Болан България“ ЕООД /в несъстоятелност/ не подава отговор на искова молба. В дадения срок синдикът на „ Болан България“ ЕООД /в несъстоятелност/ – В. И. Г., не изразява становище. В допълнителната искова молба, ищецът поддържа исковата молба. Поддържа, че плащането по фактура за извършени спедиционни услуги не се дължи, тъй като съгласно представения коносамент всички такси по превоза са платими и дължими в гр. Ловеч, България, съответно при получаване на стоката. Фактурата била издадена за услуга, която не била извършена към момента на издаването й, т.е. все още не било дължимо плащането, тъй като получателят не е получил товара си. Оспорва представените от ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства, като твърди че посочените в документите дейности не са извършени и не следва да се възложат в тежест на „Болан България“ ЕООД. Подаден е допълнителен отговор на искова молба от ответникът „СЕВА Лоджистикс България“ ЕООД /с предходно търговско наименование „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД/. Ответникът твърди, че продължава да заплаща разноските за съхранение на процесните стоки, предвид липсата на съдействие от страна на длъжника да приеме същите. В проведено открито съдебно заседание на 12 май 2026 г. синдикът на „Болан България“ ЕООД /в несъстоятелност/ – В. И. Г. е изразил становище за основателност на предявените отрицателни установителни искове. Излага съображения, че не е изяснен кой е възложителя по извършения превоз, както и не са представени доказателства за установяване на претенциите на кредитора. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: Видно от справка в Търговския регистър, с р ешение № 451 от 04.04.2023 г. по търговско дело №1256/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI- 15 състав е обявена неплатежоспособността на ответника „БОЛАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, определена е началната й дата, открито е производство по несъстоятелност на дружеството и е назначен временен синдик. По делото не се спори и се установява от събраните доказателства, че с молба за предявяване на вземане с вх. № 43246/05.05.2023 г. ответникът „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ” ЕООД е предявил в производството по несъстоятелност на длъжника „БОЛАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД вземания, произтичащи от спедиционни договори, сключени посредством имейл кореспонденция между страните, при условията на установени трайни търговски отношения по предоставяне на спедиционни услуги, в общ размер на 88 531,27 лв. – главници по издадени фактури и законна лихва за забава в общ размер на 6975,17 лв. С молбата за предявяване на вземанията са предявени процесните вземания за спедиционни услуги по превоз на стоки от гр. Шанхай, Китай до гр. Ловеч, Република България, през пристанище гр. Солун по фактура № 3000009742/09.06.2022 г. в размер на 26 953,71 лв., лихва върху вземането по фактура № 3000009742 от 09.06.2022г.; Вземане за съхранение в размер на 13 886,39 лв. по фактура № 3000010485 от 16.12.2022г. и вземане за лихва за забава. Кредиторът е предявил вземанията като обезпечени, като е посочил, че на основание чл. 357 ТЗ, вр. чл. 361, ал. 2 ТЗ, има право на залог върху вещите - обект на спедиционния договор, които е индивидуализирал в молбата. Евентуално, на основание чл. 315, ал. 1 и ал. 3, т. 1 ТЗ върху описаните по-горе стоки кредиторът е посочил, че упражнява право на задържане, до погасяване на задължението за плащане. Кредиторът твърди, че от електронната кореспонденция - приложение №18 към молбата, се установява, че с имейл от 27.01.2022 г., изпратен в 2:03ч. от електронен адрес ••••••••@bolan-home-fashion.de, длъжникът е приел оферта за извършване на международен превоз на товари с референция на продавача HF210102A, HF210103A от гр. Шанхай, през Малта до Солун, Гърция при цена 12 500 щатски долара - навло и 1225 евро за терминални разходи, транзит и доставка; след проведена устна комуникация с клиента, с имейл от 11.03.2022 г., изпратен в 9;58ч. от електронен адрес на М.Х. /М.Н./, кредиторът е отправил до Длъжника нова оферта при промяна в маршрута на доставка, а именно от гр. Шанхай до гр. Солун при цена 13 275 щатски долара - навло, и 1420 евро за терминални разходи, транзит и доставка; Офертата е приета от Длъжника, за което свидетелства и последващо потвърждаване с имейл от 02.06.2022 г., изпратен в 3:55ч. от електронен адрес ••••••••@bolan-home-fashion.de. Видно от спедиторски Коносамент №502223240 от 21.03.2022 г. – Приложение №19 към молбата, стоки с референция на продавача HF210102A, HF210103A /т. 6 от Коносамента/ са натоварени на 21.03.2022г. и се превозват в контейнер №ZCSU7232672. С този номер се индивидуализират стоките в кореспонденцията с Длъжника и трети лица, предоставящи услуги във връзка с реализирания превоз и съхранение на стоките. Стоките по поръчка HF210102A, HF210103A са подробно индивидуализирани във фактура №IF220026 от 22.03.2022г. - приложение №20 към молбата, издадена от изпращача. Реализирането на морския превоз на стоките е възложен от Кредитора като спедитор на ZIM Integrated Shipping Services Ltd, съгласно приложен линеен Коносамент №ZIMUSNH9181730 от дата 21.03.2022г. - Приложение №21 към молбата. С имейл от 09.06.2022 г., изпратен в 11:29ч. от електронен адрес •••••••••••••••• .net, кредиторът е уведомил Длъжника, че контейнер №ZCSU7232672 е разтоварен в пристанище в гр. Солун, като му е указал и размера на дължимите такси за съхранение и демюрейдж. Въпреки проведената последваща комуникация с Длъжника относно статуса на стоките и дължимите за тях плащания, до датата на подаване на молбата за предявяване на вземанията длъжникът не е предприел никакви действия за уреждане на митнически статут на стоките. По този начин „Болан България“ ЕООД не е дал необходимото съдействие, без което „Жефко България“ ЕООД не би могъл да изпълни задължението си по спедиционния договор, а именно да достави стоките до уговореното между страните място на доставка. Така, към датата на доставяне на стоките в пристанище в гр. Солун „Болан България“ ЕООД е изпаднал в забава при условията на чл. 95 от Закон за задълженията и договорите. За вземането си Кредиторът е издал фактура №93000009742 от 09.06.2022г. със срок за плащане до 09.07.2022г. - Приложение №22 към молбата, на обща стойност 26 953,71 лв., от които 24 176,43 лв., равняващи се на 13 275 щатски долара по курса на щатския долар към датата на издаване на фактурата - за международен транспорт на контейнер и 2 777,28 лв., равняващи се на 1420 евро по фиксирания курс на БНБ - за терминални разходи, транзит и доставка до Ловеч. Фактурата е изпратена на Длъжника с имейл от 09.06.2022г. - Приложение №23 към молбата, като до датата на подаване на настоящата молба, плащане не е извършено. С имейл кореспонденция от 14-16.12.2022г. - Приложение №28 към молбата, за да намали разходите по съхранението на стоките, Кредиторът възлага на своят митнически агент в гр. Солун - Нова Транс Е.П.Е (Nova Trans Е.П.Е) да предостави стоките за съхранение в склад като освободи контейнера и върне същия на превозвача. В изпълнение на това, стоките са предоставени за съхранение в склад -Приложение №29 към молбата. Всички допълнителни разноски за съхранение са направени от митническия агент за сметка на възложителя „Жефко България“ ЕООД и префактурирани на последния. За периода от 19.12.2022 г. (датата, до която е начисляван демюрейдж за контейнера) до 19.04.2023 г. са направени допълнителни разноски за съхранението на стоките в размер на 7100 евро, равняващи се на 13 886,39 лв., съгласно издадената от митническия агент фактура № 0001081 от 16.12.2022 г. Задължението по фактурата е изцяло заплатено от Кредитора, за което той представя платежно нареждане №3200331597/22.12.2022г.- Приложение №31 към молбата. Съответно, за направените разноски в посочения размер Кредиторът е издал на „Болан България“ ЕООД фактура № 3000010485 от 16.12.2022г. и посочен във фактурата падеж 15.01.2023 г. - Приложение № 32 към молбата. Видно от представен имейл от 27.01.2022 г. в 09.47, от спедитора „Жефко България“ ЕООД д о длъжника „Болан България“ ЕООД на тема Import from China, е изпратена оферта за предоставяне на спедиционни услуги по маршрут FOB Shanghai – Malta–Thessaloniki – FOT Lovech USD 12500+EUR 1225/40 НС up to 21 t, с валидност на офертата 28.02.2021 г. и морско транзитно време – 34 дни /л. 127 от кориците на делото и Приложение № 18 към молбата за предявяване на вземания/. С имейл от длъжника „Болан България“ ЕООД, изпратен до спедитора „Жефко България“ ЕООД на 27.01.2022 г. в 2.03 РМ, е посочено, че длъжника моли за агент в Шанхай, и дава на спедитора следната информация 40 футов, референция : HF210102A, HF210103A, lidl matress cover, 903 ctns,14448 kgs, 60 cbm Cargo ready date 10 march 2022 и иска да пробва маршрут FOB Shanghai – Malta–Thessaloniki – FOT Lovech USD 12500+EUR 1225/40 НС up to 21 t, възпроизваждайки офертата на спедитора /л. 128 от кориците на делото и Приложение № 18 от молбата за предявяване на вземанията/. С имейл от 11 март 2022 г. спедиторът е изпратил до длъжника имейл, съгласно който потвърждава букинг до Солун със следните параметри: ETD SHA Mar23 ETA ТHESSALONIKI Apr 28 ; FOB Shanghai – Thessaloniki – FOT Lovech USD 13 275 + EUR 1 420 / 40 HC up to 21 t /л. 137 от кориците на делото и Приложение №18 към молбата за предявяване на вземани/. На 02.06.2022 г. е изпратен имейл от „Болан България“ ЕООД относно тема Import from China, до спедитора с текст, че се потвърждава цената на транспорта /л. 137 от кориците на делото и Приложение №18 от молбата за предявяване на вземанията/ От имейл, изпратен на 30.05.2022 г . от спедитора е видно, че за контейнер ZCSU7232672 от спедитора се посочва първа възможна дата на 03- то число /л.151 от кориците на делото/. От отговор /имейл/ от 30.05.2022 г. датата 03.06 е потвърдена от длъжника. В имейл от 31.05.2022 г. е поискано от длъжника да бъде задържан този контейнер, да не е за 03.06. в Ловеч, с уговорката, че в четвъртък или петък ще посочи нова дата /л.152 от делото/. По данни от имейл от 31.05.2022г. за контейнер ZCSU7232672 се посочва от спедитора, че е възможно да произлязат допълнителни разходи за задържане и съхранение /л.153/. В имейл от 09.06.2022г. в 11,29 ч., e посочено, че след разговор по телефона са описани задължения за погасяване в най-кратък срок общо за BGN 38 618.86, както и че контейнерите, вкл. процесния, ще бъдат доставени след предплащането на фактурите за транспорт от възложителя. В табличен вид са посочени свободните дни за престой на пристанище с цени и периоди /л.160-161 от кориците на делото и Приложение № 18 към молбата за предявяване на вземания/. По делото е представена фактура № 3000009742 от 09.06.2022 г., същата е издадена от „Жефко България” ЕООД, изпращач „Болан Хоум Фешън” ЛТД, получател „Болан България” ЕООД с посочени: клиент № 113440; номер на поръчка SOF-6667/HF210102А, 103А; Шанхай /Китай/, дестинацията е Ловеч; ZIMUSNH9181730; SHA02223240; 1026 CTN; тегло 18 596.40 кг. обем 67.11 куб.м.; международен транспорт на контейнер USD 13 275,00 /1.821200/; терминални разходи, транзит и доставка до Ловеч EUR 1 420,00 /1.955830/; ДДС BGN 0.00 /чл.30, ал.2, 3 от ЗДДС/; общо BGN 26 953.71; плащане до 09.07.2022г. Фактурата е изпратена по имейл от същата дата в 05,15 PM, като е записано, че допълнително ще бъдат фактурирани разходи за престой и задържане на контейнерите /л.154-155 от кориците на делото и Приложение №22 към молбата за предявяване на вземания/. По данни от имейли от 14.12.2022г., е посочено, че Нова Транс Лтд е намерил склад за разтоварване на товара и е необходимо предплащане на разходи от 7 100 евро. С имейл от 16.12.2022г. е изпратена фактура за контейнер ZIMUSNH9181730 /л.162-165 и Приложение № 28 от молбата за предявяване на вземанията/. По данни от Писмено нареждане от 17.01.2023г., от Център за управление на товари ООД, „Логистичен център” ООД, офис 91 – отдел за контейнери, терминал пристанищна организация на Солун, е наредено до Свободната зона предаването на НОВА ТРАНС Е.П.Е. следните товари Калъфи за матраци, количество 1026; тегло 18 596.40 кг. с произход Китай, пренасяни от TOMRIZA. Приложено е и уведомление без дата, издадено от „Логистичен център” ООД, видно от което на дата 01.06.2022г. е разтоварен от контейнер ZCSU7232672 товара от 1026 кашона – 18 596,4 kg с маркировки HF210102A и HF210103A и че кашоните все още се намират в техния склад /митнически/ на територията на пристанище Солун /л.166-168 и л. 234 от кориците на делото/. Представена е фактура EU А0001081 от 16.12.2022г., издадена от Нова Транс Е.П.Е., пристанище Солун, на клиент ”Жефко България” ЕООД, с която са фактурирани услуги по складиране на пристанище и др., като складиране на пристанище е разделено на два периода /19.12.22-19.01.23; 19.01.23- 19.04.23/ на обща стойност 7 100 евро /л.169-171 от кориците на делото и приложение №30 към молбата за предявяване на вземания/. С Платежно нареждане от 22.12.2022г. с наредител „Жефко България” ЕООД и бенефициент Нова Транс Е.П.Е., е извършен превод за сума от 11 360 евро на основание /adv/4100004883 21.12.2022г. /л.172-173 от кориците на делото и Приложение №31 към молбата за предявяване на вземания /. Представена е фактура № 3000010485 от 16.12.2022 г., издадена от „Жефко България” ЕООД, на клиент „Болан България” ЕООД, с която са фактурирани услуги по складиране на пристанище Солун на обща стойност 13 886,39 лева при курс 1.955830, като са посочени: дата на дан. събитие 30-май- 22; клиент № 113440; номер на поръчка SOF- 6667/HF210102А, 103А, морски коносамент ZIMUSNH9181730; спедиторски коносамент SHA02223240; брой опаковки 1026 CTN; тегло 18 596.40 кг. обем 67.110 м3; ETD 21-мар-22; ETA 30-май-22; дестинация Ловеч, България; плащане до 15 ян. 2023г. Посочен е чл. 30, ал. 2 и 3 от ЗДДС, чл. 31, т.6 за начисляване 0.00 лв. ДДС /л.174 от кориците на делото и Приложение № 32 към молбата за предявяване на вземания/. Видно от събраните по делото доказателства и служебно извършена справка в Търговския регистър, в Списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, синдикът е включил в т. 27 предявените от „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД вземания в размер на 26 953,71 лв., по фактура № 3000009742/09.06.2022 г. с основание неплатена сума по спедиционен договор за предоставяне на спедиционни услуги и с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. С определение № 4335/11.12.2023 г. постановено по чл.692,ал.4 ТЗ, вписано на 12.12.2023 г. в ТР съдът по несъстоятелността е изменил списъка на приетите от синдика вземания в частта му, с която вземането за сумата от 26 953,71 лв. по фактура № 3000009742 от 09.06.2022 г. за спедиционни услуги е прието с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ, като е добавил и ред за признаване на привилегията на вземането по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ върху сумите, получени от осребряване на стоките, върху които „Жефко България” ЕООД претендира заложно право; и е включил в списъка на приетите вземания следните такива: вземане за лихви за забава, изтекли върху главницата от 26 953,71 лв. по фактура № 3000009742 от 09.06.2022 г. в периода от 10.07.2022 г. до 04.04.2023 г. с определяем размер съгласно чл. 86, ал. 2 ЗЗД; вземане в размер на 13 886,39 лв. за разходи за извършване на спедиционни услуги, за които е издадена фактура № 3000010485 от 16.12.2022 г.; вземане за лихви за забава, изтекли върху главницата от 13 886,39 лв. по фактура № 3000010485 /16.12.2022 г. в периода от 16.01.2023 г. до 04.04.2023 г., с определяем размер съгласно чл. 86, ал. 2 ЗЗД, като вземанията са определени с ред за удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ, а лихвите, изтекли след 04.04.2023г. - с ред за удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.9 ТЗ, като e добавена привилегия на вземанията ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ по отношение на сумите, получени от осребряване на стоките, върху които кредитора претендира заложно право. О т приетото заключение на вещото лице по допусната та и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира, се установява, че процесните фактури № 3000009742 от 09.06.2022г. и № 3000010485 от 16.12.2022г. са осчетоводени в счетоводството на „СЕВА Лоджистикс България” ЕООД, като не са издавани кредитни известия към процесните фактури и няма данни да са извършени плащания по тях. Фактурите са прехвърлени в несъбираеми вземания и е начислен ДДС за 0.00 лв. Вещото лице е установило, че процесните фактури са включени в дневниците за продажби на дружеството, и в подаваните от дружеството справки- декларации по реда на Закона за ДДС за съответния данъчен период, тъй като дневниците по ЗДДС и СД по ЗДДС се подават едновременно. Вещото лице сочи, че не може да се установи дали са осчетоводени процесните фактури в счетоводството на „Болан България” ЕООД, тъй като от синдика е посочено в писмено изявление, както и в мотивите на списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „Болан България” ЕООД, че не е предадено счетоводството на синдика и не може да се направи справка дали са осчетоводени при длъжника посочените фактури. По същите причини вещото лице сочи, че не може да се установи дали са издавани кредитни известия към процесните фактури и дали са извършени плащания по тях. Вещото лице е установило, че „Болан България” ЕООД не е ползвало данъчен кредит по фактура № 3000009742 от 09.06.2022г., фактурата е включена в дневник за покупките под № 1 в дневник покупки за м. 06.2022г. в к. ”ДО и данък на доставки без ДК”. Начислено е ДДС 0.00 лв. от „СЕВА Лоджистикс България” ЕООД по фактура № 3000009742 от 09.06.2022 г., тя е включена в дневник за продажбите за периода 06/2022-12/2022 г. Вещото лице е посочило, че не е ползван данъчен кредит, тъй като по Закон по тази фактура не се начислява ДДС. „Болан България” ЕООД не е ползвало данъчен кредит по фактура 3000010485 от 16.12.2022г., тя не е включена в дневник за покупките, като е начислено ДДС 0.00 лв. от „СЕВА Лоджистикс България” ЕООД по ф. № 3000010485 от 16.12.2022г., тя е включена в дневник за продажбите за периода 06/2022-12/2022 г. Вещото лице е установило, че фактура № 3000009742 от 09.06.2022г. е включена в подаваната от „Болан България” ЕООД справка-декларация по реда на Закона за ДДС за м. 06.2022г., както и тази фактура е включена в подаваната от „СЕВА Лоджистикс България” ЕООД справка-декларация по реда на Закона за ДДС за м. 06.2022г. Вещото лице е установило, че фактура № 3000010485 от 16.12.2022 г. не е включена в подаваната от „Болан България” ЕООД справкадекларация по реда на Закона за ДДС, като тази фактура е включена в подаваната от „СЕВА Лоджистикс България” ЕООД справка- декларация по реда на Закона за ДДС. Другите събрани по делото доказателства съдът намира за неотносими, поради което не обсъжда. При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Производството по чл. 694 ТЗ има характер на съпътстващо производството по несъстоятелност. Установителните искове, предявени на посоченото основание, се разглеждат от друг състав на съда по несъстоятелност при наличието на специфични процесуално правни предпоставки и преклузивен срок. Предмет на настоящото производство са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ за признаване за установено, че в полза на кредитора на несъстоятелността „СЕВА Лоджистикс България“ ЕООД /с предишно наименование „Жефко България“ ЕООД/, не съществуват вземания към длъжника „Болан България“ ЕООД /н/, коит о са предявени в производството по несъстоятелност на търговеца, включени са в изготвения от синдика списък на неприети вземания, обявен в търговския регистър, срещу който кредитора е подал възражение по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ, което е било уважено и тези вземания са били включени в списъка с приетите вземания от съда по несъстоятелността с определение, постановено по чл. 692, ал. 4 ГПК. Целта на търсената с иска защита е да се отрече със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане - изцяло или за определен размер, съответно привилегиите/обезпеченията, с които то е прието в производството по несъстоятелност, за да се осигури в максимална степен удовлетворяване на приетото вземане на кредитора - ищец във фазата по осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността. Абсолютни процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на специалния отрицателен установителен иск, предвиден в чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ, който се предявява от кредитор на несъстоятелността, който не е носител на вземанията, които са предмет на предявените искове, за наличието на които съдът следи служебно, са следните: ищецът да има качеството на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност; ответникът по предявените искове да е предявил вземанията си; синдикът да се е произнесъл по приемането на тези вземания, като ги е включил в списъка на неприетите вземания; кредиторът да е депозирал в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение срещу списъка на неприети вземания; по възражението на кредитора вземанията да са били включени в списъка на приетите вземания от съда с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ, както установителният иск да е предявен в преклузивния срок, предвиден в чл. 694, ал. 6 ТЗ, и производството по несъстоятелност да е висящо с оглед на обуславящия му характер спрямо исковото производство. От представените по делото доказателства и от извършената служебна справка за актовете, обявени в търговския регистър по партидата на „Болан България“ ЕООД – в несъстоятелност, се установява, че по отношение на търговеца е открито производство по несъстоятелност с решение № 451 от 04.04.2023 г. по търговско дело №1256/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-15 състав /вписано в ТР на 05.04.2023 г./ . Установено е, че в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ ответникът е предявил своите вземания, които са предмет на предявените отрицателни установителн и искове, предмет на настоящото производство, както и че те са включени за първи път в изготвения от синдика списък на приети вземания, с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което съдът е счел възражението на кредитора по чл. 690, ал. 1 ТЗ за основателно. Въпросът за допустимостта на исковете, които имат за предмет лихви за забава, изтекли върху главницата от 26 953,71 лв. по фактура № 3000009742/09.06.2022 г. в периода от 10.07.2022 г. до 04.04.2023 г. и лихви за забава, изтекли след 04.04.2023 г. върху същата главница, е разрешен в определение от 24.02.2025 г. по в. т. дело № 20/2025 г. по описа на САС, което съгласно чл. 278, ал. 3 ГПК е задължително за настоящата инстанция. Към датата на приключване на съдебното дирене, производството по несъстоятелност по т. дело №1256/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-15 състав е висящо. По делото е доказано, че ищецът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност в общ размер на 8 697 459,88 лв., включени под т. 7 и с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в списъка на приетите вземания, обявен на 09.06.2023 г. в ТРРЮЛНЦ и одобрен с определение № 4335/11.12.2023 г. на съда по несъстоятелността, вписано в ТР на 12.12.2023 г. Отрицателни т е установителни искове, за разглеждане на ко ито е образувано настоящото производство, имат за предмет вземанията, чието приемане се дължи на постъпило от кредитора възражение срещу списъка по чл. 686, ал. 1 ТЗ, което е било уважено от съда и въз основа на това е настъпила промяна в списъка с приети вземания, както и по отношение на обезпечението /привилегията/, приета за първи път с определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Исковете са предявени пред съда на 28.12.2023 г., поради което съгласно чл. 60, ал. 5, вр. ал. 6 ГПК това е в рамките на преклузивния срок, предвиден в чл. 694, ал. 6 ТЗ, който е 14- дневен, считано от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ - 12.12.2023 г. С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявените искове, които са предмет на настоящото производство, се явяват допустими, поради което съдът дължи да се произнесе по тяхната основателност. Съгласно правилата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск тежестта за доказване възникването на вземането, което е предмет на този иск е на ответника. Ето защо и в случая, в тежест на ответника „СЕВА Лоджистикс България“ ЕООД /с предишно наименование „Жефко България“ ЕООД/, което е лицето, което твърди, че в негова полза са възникнали предявените в производството вземания срещу „Болан България“ ЕООД – в несъстоятелност, е да докаже в настоящия процес при условията на пълно и главно доказване, че тези вземания са възникнали, както и че съществуват към настоящия момент. С постановяване на определението по чл. 692 ТЗ за одобряване на списъка на приетите вземания, в който е включено вземането в размер на 26 953,71 лв., дължимо по фактура № 3000009742/09.06.2022 г. за предоставени спедиционни услуги и след влизане в сила на 07.01.2026 г. на определение № 3992/17.10.2024 г., постановено по настоящото търговско дело, с което исковата молба по предявения отрицателен установителен иск по чл. 694 ТЗ е върната в тази част, това вземане не е предмет на настоящото производство, съществуването му е установено по окончателен начин и възможността за неговото последващо оспорване е преклудирана. Установяването на съществуването или несъществуването на предявени вземания в рамките на производството по несъстоятелност може да се извърши само по реда на чл. 694 ТЗ или чл. 637, ал. 3 ТЗ, в който случай решението ще има действие спрямо всички кредитори на несъстоятелността, длъжника и синдика /чл. 637, ал. 4, чл. 694, ал. 8 ТЗ/. Ако вземането, произтичащо от договор, е било окончателно прието по смисъла на чл. 693 ТЗ, какъвто е настоящия случай, то това преклудира възраженията срещу несъществуването на вземането. След частично прекратяване на производството за вземането по горепосочената фактура списъкът на приетите вземания е стабилизиран в тази му част и не може да бъде поставян под ново оспорване в рамките на същото производство по несъстоятелност. Между „Жефко България“ ЕООД (понастоящем „СЕВА Лоджистикс България“ ЕООД) и „Болан България“ ЕООД е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за спедиция по чл. 361 и сл. ТЗ, сключен чрез размяна на електронни изявления между страните. Спедиционният договор е вид комисионен договор с правна уредба в чл. 361 - 366 ТЗ и със съответно приложение на разпоредбите за комисионния договор /чл. 348 - 360 ТЗ/ . Съгласно чл. 361 ТЗ спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар. По повод на спедиционния договор се пораждат условно три отношения /две вътрешни и едно външно/ – между възложителя /доверител/ и спедитора за възлагане сключването на договора за превоз /т. нар. „учредителна сделка“/; между спедитора и трето лице /превозвач/- външно отношение, с което се изпълнява задължението по спедиционния договор /т. нар. „изпълнителна сделка”/ и между възложителя и спедитора – чл. 355 ТЗ, вр. чл. 361, ал. 2 ТЗ, – вътрешно отношение, т. нар. отчетна сделка, с която се прехвърлят от спедитора на възложителя резултатите от изпълнителната сделка. От представената кореспонденция се установява, че на 27.01.2022 г. длъжникът е отправил до спедитора конкретно запитване, съдържащо всички съществени параметри на товара – вид, количество, тегло, обем, готовност за експедиция и маршрут на превоза, като изрично е посочил крайна дестинация „FOT Lovech“. Впоследствие, на 11.03.2022 г. спедиторът е потвърдил букинга при условия „FOB Shanghai – Thessaloniki – FOT Lovech USD 13 275 + EUR 1 420 / 40 HC up to 21 t“, а на 02.06.2022 г. длъжникът е потвърдил цената на транспорта. От тези съвпадащи насрещни волеизявления следва, че между страните е постигнато съгласие относно предмета на договора, маршрута и възнаграждението на спедитора. От съдържанието на договорените условия не може да се направи извод, че задължението на спедитора е било ограничено единствено до организиране на морския превоз до пристанище Солун. Напротив, както в офертата, така и във фактура № 3000009742/09.06.2022 г., като крайна дестинация е посочен гр. Ловеч, а отделно от морското навло е договорено възнаграждение за „терминални разходи, транзит и доставка до Ловеч“. Следователно общата воля на страните, тълкувана съобразно чл. 20 ЗЗД, е била спедиторът да организира превоза на товара до крайното местоназначение в гр. Ловеч. Съгласно чл. 349, ал. 3, вр. чл. 361, ал. 2 ТЗ спедиторът е длъжен да изпълни задълженията и да упражни правата, породени от сделката с третото лице. Разпоредбата на чл. 349, ал. 4 ТЗ предвижда, че възложителят може да упражни правата и да бъде задължен по тези сделки, едва след прехвърлянето им от спедитора. Поради това до момента на такова прехвърляне правата и задълженията по отношенията с третите лица остават в патримониума на спедитора. За да възникне в полза на спедитора „СЕВА Лоджистикс България“ ЕООД вземане за възстановяване на разноски на основание чл. 356, ал. 2, вр. чл. 361, ал. 2 ТЗ следва да бъде установено не само че съответните разходи са били обективно необходими и свързани с изпълнението на поръчката, но и че действително са били извършени от самия спедитор. Вземането за разноски предполага реално намаляване на имуществото на спедитора вследствие изпълнение на възложената дейност, респективно извършено от него плащане към трето лице или поемане на имуществена тежест във връзка с изпълнението на договора. Съдът счита, че ответникът не е провел пълно и главно доказване по смисъла на чл. 154 ГПК н а действителното възникване на вземане за възстановяване на разноски по чл. 356, ал. 2, вр. чл. 361, ал. 2 ТЗ. Платежното нареждане № 3200331597/22.12.2022 г., на което се позовава ответника, не съдържа никакъв конкретен идентификатор /номер на контейнер, номер на коносамент, маркировка на стоката или изрично основание/, който да позволи еднозначно да се свърже плащането именно с контейнер ZIMUSNH9181730 и стоките с маркировки HF210102A и HF210103A. Преведената сума от 11 360 евро не съответства на сумата от 7 100 евро по фактура № 0001081 на „Нова Транс“ Е.П.Е., а ответникът не е ангажирал никакви допълнителни доказателства /банкови извлечения с описание на плащането, аналитични счетоводни сметки, кореспонденция с митническия агент или складови документи/, с които да изключи възможността плащането да се отнася за други задължения или други пратки. От съвкупната преценка н а представени в тази връзка доказателства /имейловата кореспонденция, фактура на „Нова Транс“ Е.П.Е. № 0001081 от 16.12.2022 г., платежно нареждане № 3200331597 от 22.12.2022 г. и фактура № 3000010485/16.12.2022 г. на ответника/ също не се установява реалното извършване на плащане именно за процесните стоки и именно в претендирания размер. Следователно, дори да се приеме за установено твърдението на ответника, че след пристигането си в Солун стоките са били предоставени за съхранение в склад на митнически агент „Нова Транс“ Е.П.Е., от това не следва автоматично изводът, че спедиторът е заплатил начислените във връзка с това съхранение суми или че е понесъл съответна имуществена тежест. Доказването на факта на съхранението на стоките не е равнозначно на доказване на извършени от спедитора разноски по смисъла на чл. 356, ал. 2, във връзка с чл. 361, ал. 2 ТЗ. В случая не е установена и необходимата причинна връзка между поведението на длъжника и претендираните разходи за съхранение. Ответникът не е доказал обективна невъзможност за изпълнение на задължението за доставка до гр. Ловеч, нито че такава е била обусловена от липса на съдействие от страна на длъжника по смисъла на чл. 95, предл. 2 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 95 ЗЗД предвижда, че кредиторът изпада в забава, когато неоправдано не приеме престацията или не окаже необходимото съдействие. Втората хипотеза е налице, когато изпълнението на длъжника е поставено в зависимост от определено действие на кредитора, без което то е невъзможно, и кредиторът не окаже това съдействие. В такъв случай, на основание чл. 96, ал. 1, предл. 2 ЗЗД длъжникът се освобождава от последиците на своята забава. От събраната имейлова кореспонденция се установява, че единственото конкретно условие, поставено от спедитора след разтоварването на контейнера в Солун, е било с имейл от 09.06.2022 г. з а предварителното плащане на сумата по фактура № 3000009742/09.06.2022 г. и уведомление, че доставката ще бъде извършена след предплащането й. Такова условие обаче не е било уговорено при сключване на спедиционния договор — нито в офертите от м . януари и м. март 2022 г., нито при потвърждаването на букинга. По делото не са представени доказателства за отправено до длъжника конкретно, изрично и своевременно искане за предоставяне на информация или документи във връзка с митническото оформяне на товара, посочване на получател или извършване на митнически действия. Ответникът не е отправил изрично и конкретно искане до длъжника за предоставяне на митнически документи, посочване на получател или извършване на митническо оформяне. Общите уведомления за натрупване на демюрейдж не задоволяват изискването за „необходимо съдействие“ по смисъла на чл. 95, предл. 2 ЗЗД. Действително от имейл от 30.05.2022 г. е видно, че длъжникът първоначално е потвърдил 03.06.2022 г. като желана дата за доставка в гр. Ловеч, а на 31.05.2022 г. е поискал контейнерът да бъде задържан (с уговорка, че в четвъртък или петък ще посочи нова дата). То в а обаче не оправдава последващото бездействие и едностранно поведение на спедитора. Ответникът не е представил никаква последваща кореспонденция след 31.05.2022 г., с която да докаже, че е потърсил от длъжника конкретна нова дата на доставка, необходимите митнически данни или друго съдействие. Липсата на такава кореспонденция по делото не може да се тълкува в полза на спедитора, а напротив — тежестта за доказване на проявено старание и надлежно отправени искания лежи изцяло върху него като професионален участник в търговските отношения. Вместо това спедиторът е избрал да обуслови изпълнението на договора от неуговорено предварително плащане, което представлява неоправдано едностранно изменение на договорените условия. За да възникне отговорност на доверителя за последиците от липса на съдействие, следва да бъдат доказани както конкретният характер на дължимото съдействие, така и отправено към него изрично искане. В случая такива доказателства не са ангажирани. Единственото категорично условие, поставено от спедитора, е било предварително плащане на транспортното възнаграждение – условие, неуговорено при сключване на договора. Спедиторът, като професионален търговец, е бил длъжен да знае, че при договор с доставка FOT Lovech митническото оформяне, транзитът и плащането на дължимите мита и ДДС са неотменна част от неговите задължения по организиране на превоза до крайното местоназначение. Самите страни не са придали на плащането на възнаграждението характер на условие за изпълнение на задължението за доставка. Неизпълнението на парично задължение от страна на възложителя не представлява обективна пречка за изпълнение на насрещните задължения на спедитора, нито може да се квалифицира като липса на съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД. Поставянето на допълнително, неуговорено условие за предплащане представлява едностранно изменение на договорените условия и собствено неизпълнение, което прекъсва причинната връзка с евентуалната пасивност на длъжника. Спедиторът, като професионалист, не може да черпи права от собственото си неизпълнение. Предвид гореизложеното не е установена необходимата причинна връзка между поведението на длъжника и претендираните разходи. Ето защо не се доказва, че сумата от 13 886,39 лв. по фактура № 3000010485/16.12.2022 г. представлява необходим и дължим от доверителя разход по смисъла на чл. 356, ал. 2 вр. чл. 361, ал. 2 ТЗ. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта за доказване на фактите, от които ответникът черпи благоприятни за него правни последици /възникване на вземане за възстановяване на разноски/, тежи изцяло върху него. В търговските отношения, особено при международна спедиция, професионалният спедитор носи повишена доказателствена тежест да докаже реално понесените разноски и тяхната пряка връзка с поръчката. Ответникът не е провел такова доказване при условията на пълно и главно доказване. Поради това съдът приема, че вземането за сумата от 13 886,39 лв. по фактура № 3000010485/16.12.2022 г. не е доказано по основание и размер. Поради това претенцията за заплащане на сумата, представляваща разходи за съхранение на стоките по фактура № 30000010485/16.12.2022 г., се явява неоснователна. При липса на доказано главно вземане липсва основание и за присъждане на акцесорно вземане за лихви. Ето защо недоказани са предявените вземания за обезщетение за забава върху сумата по тази фактура. Недоказано в производството е вземането за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането по фактура № 3000009742/09.06.2022 г. Съществуването и размерът на главното вземане за възнаграждение по договора за спедиция не са предмет на настоящото производство, доколкото същото е окончателно установено в производството по несъстоятелност с одобряването на списъка по чл. 693 ТЗ. Това обстоятелство обаче не обуславя автоматично възникването на акцесорното вземане за обезщетение за забава, което има самостоятелни фактически предпоставки. Самото съществуване на главното вземане не е достатъчно – необходимо е да се установи, че паричното задължение е станало изискуемо и че длъжникът е изпаднал в забава по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД за претендирания период. Обстоятелството, че фактурата е включена в справката-декларация по реда на Закона за ДДС и вземането по нея е прието в производството по несъстоятелност, установява единствено съществуването на главното вземане, но не доказва автоматично настъпването на забава и наличието на предпоставките по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Приемането на вземане в несъстоятелност не означава, че кредиторът придобива право на лихви за всеки период след издаване на фактурата, без да се изследва изпълнението на възникналото двустранно правоотношение и поведението на страните. От събраните по делото доказателства се установява, че след пристигането на товара в пристанище Солун спедиторът не е организирал доставката му до уговореното крайно местоназначение – гр. Ловеч, а е поставил продължаването на изпълнението на задълженията си в зависимост от предварително заплащане на издадената фактура. Между страните не е постигната уговорка, с която изпълнението на задължението за доставка да се обвързва с предварително плащане на възнаграждението. Не се доказва и твърдението, че преустановяването на изпълнението е било предизвикано от липса на съдействие от страна на възложителя, включително във връзка с митническия статус на стоките. От кореспонденцията не се установява отправено конкретно искане до длъжника за предоставяне на необходимото съдействие, нито отказ от негова страна. Доказателствата сочат единствено, че спедиторът е изисквал предварително плащане като условие за предприемане на по-нататъшни действия по превоза. При тези обстоятелства следва да се приеме, че спедиторът сам е преустановил изпълнението на основното си задължение - организиране на доставката до гр. Ловеч, като го е обусловил от неуговорено предварително плащане. При това положение не може да се приеме, че длъжникът е изпаднал в забава по смисъла на чл. 86 ЗЗД за периода, през който кредиторът не е бил готов да изпълни насрещната престация. Ето защо, независимо от окончателното установяване на главното вземане, по делото не се установява длъжникът да е изпаднал в забава за претендирания период. Поради това не са налице предпоставките за възникване на акцесорното вземане за обезщетение за забава. По изложените съображения исковете за недължимост на оспорените вземания, както следва: вземането в размер 13 886,39 лв. за разходи за извършване на спедиционни услуги по фактура № 30000010485/16.12.2022 г.; вземането в размер на 358,12 лв. за лихви за забава, изтекли върху главницата за сумата 13 886,39 лв. по фактура № 30000010485/16.12.2022 г. в периода от 16.01.2023 г. до 04.04.2023 г., вземането в размер на 2149,64 лв. за лихви за забава, изтекли върху главницата за сумата от 26 953,71 лв. по фактура № 3000009742/09.06.2022 г. в периода от 10.07.2022 г. до 04.04.2023 г., както и вземанията за лихви за забава, изтекли след 04.04.2023 г. върху главниците по фактура № 3000009742/09.06.2022 г. и фактура № 3000010485/16.12.2022 г., се явяват основателни и следва да бъдат уважени. Предвид уважаването на главните отрицателни установителни искове, съдът не дължи да разглежда предявените в условията на евентуалност искове за установяване несъществуването на привилегия за тези вземания, които са предмет на уважените главни искове, тъй като не е настъпило вътрешното процесуално условие, под което те са предявени – отхвърляне на главните искове. В з е м а н е т о в размер на 26 953,71 лв. по фактура № 3000009742/09.06.2022 г. е окончателно прието в производството по несъстоятелност по смисъла на чл. 693 ТЗ. Поради това в настоящото производство подлежи на разглеждане единствено евентуално предявеният иск за установяване несъществуването на привилегия на удовлетворяване по отношение на това вземане. В молбата за предявяване на вземания вх. № 43246/05.05.2023 г. ответникът е предявил вземанията като обезпечени с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ /заложно право по чл. 357 ТЗ /, както и при условията на евентуалност като обезпечени с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 2 ТЗ /право на задържане по чл. 315 ТЗ/. Поради това съдът дължи да се произнесе и по двете обезпечителни права. Правото на законен залог по чл. 357 ТЗ и правото на задържане по чл. 315 ТЗ са изключителни обезпечителни средства, поради което предпоставките за възникването им подлежат на строга и пълна доказателствена проверка. В тежест на кредитора е да установи не само съществуването на вземането, но и конкретното имущество, върху което е възникнало обезпечението, както и пряката връзка между това имущество и претендираната привилегия. Съдът намира, че предпоставките за възникване и упражняване на законен залог по чл. 357 ТЗ и право на задържане по чл. 315 ТЗ не са доказани. По делото липсват каквито и да било доказателства, че към датата на откриване на производството по несъстоятелност /04.04.2023 г./ стоките са се намирали във фактическата власт на кредитора или на лице, държащо г и за негова сметка. От представеното писмено нареждане от 17.01.2023 г. и уведомление на „Логистичен център“ ООД се установява единствено, че към началото на 2023 г. в митнически склад на пристанище Солун са се намирали 1026 кашона с маркировки HF210102A и HF210103A. Не са представени никакви доказателства, че същите стоки са се намирали във фактическата власт на кредитора към датата на откриване на производството по несъстоятелност – 04.04.2023 г. Не са представени доказателства, от които да се установява, че митническият агент или друго лице е държало стоките за сметка и под разпореждането на кредитора, нито че кредиторът е могъл да упражнява фактически контрол върху тях към релевантния момент. Наличието на стоки в митнически склад на трето лице („Логистичен център“ ООД или Нова Транс) не може да се приравни на фактическа власт на спедитора. Още повече, че липсват складови разписки, приемо-предавателни протоколи, митнически документи или други доказателства, установяващи право на разпореждане от страна на ответника. Самото наличие на фактури за складови услуги и кореспонденция относно разходи по съхранение не доказва нито възникването на законен залог по чл. 357 ТЗ, нито упражняването на право на задържане по чл. 315 ТЗ върху конкретно индивидуализирани вещи. В допълнение, упражняването на право на задържане предполага активно поведение на кредитора, свързано с отказ да предаде вещта срещу удовлетворяване на вземането. По делото не се установява непредаването на стоките да е резултат от надлежно упражнено право на задържане по чл. 315 ТЗ. Събраните доказателства сочат единствено наличие на спор между страните относно дължимостта на възнаграждението, както и поставяне на условие за предварително заплащане на сумата от страна на спедитора. Правото на задържане по чл. 315 ТЗ не е общо право да се задържа вещта при всяко неплатено вземане. То е специално обезпечение, което може да се упражни само когато държането на вещта е непосредствено свързано с изпълнението на спедиционния договор. Когато държането е резултат от собствено неизпълнение и отказ да се изпълнят насрещните задължения без договорно или законово основание, привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 2 ТЗ не възниква. При липса на доказателства за индивидуализирани вещи, намиращи се под фактическия контрол на кредитора към релевантния момент, не може да се приеме, че е възникнало нито законно заложно право по чл. 357 ТЗ, нито право на задържане по чл. 315 ТЗ, поради което не са налице предпоставките за привилегировано удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ. При този изход на спора право на присъждане на разноски има ищецът „Обединена Българска Банка“ АД. Същият е заявил претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК . Искането е основателно, като следва да се присъди възнаграждение в размер на 345 евро. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът „СЕВА Лоджистикс България“ ЕООД има право на разноски за прекратената претенция по чл. 694 ТЗ с предмет вземане в размер на 26 953,71 лв., дължимо по фактура № 3000009742/09.06.2022 г. Съобразно прекратената част в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 415.86 евро от общо сторените в размер на 3326,88 евро – заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ ответникът „СЕВА Лоджистикс България“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати по сметката на СГС върху една четвърт от вземанията държавна такса в размер на 221,63 евро /433,48 лв./, при цена на исковете от 43 347,86 лв., която не се внася предварително, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 2,56 евро. Водим от горното Софийският градски съд