Решение № 24781 от 18.7.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 5106/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба от Т. Г. Г. и М. Л. Г., подадена чрез адв.Г., срещу Решение №САГ25-РИ09-26/02.04.2025г. на главен архитект на Столична община, в частта му, с която е отказа достъп до обществена информация по заявление вх.№САГ18-ГР00-721/6/ от 12.03.2025г. Като се излагат съображения за постановяване на акта при неправилно приложение на материалния закон и в разрез с целта на закона, се иска съдът да отмени оспорения отказ. Претендират се направените по делото разноски.

Жалбоподателите Т. Г. Г. и М. Л. Г., чрез адв.Г. в съд.з., поддържат жалбата.

Ответникът - главен архитект на Столична община, в съд.з. чрез юриск.З. и в становище по писмото, с което е изпратена преписката в съда, оспорва жалбата като недопустима, алтернативно-неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх.№САГ18-ГР00-721/6/ от 12.03.2025г., жалбоподателите Т. Г. Г. и М. Л. Г. са поискали от гл.архитект на Столична община да им бъде предоставен достъп до обществена информация, а именно:

1. изпратени искания към Басейнова дирекция-[населено място] и РИОСВ-София и изходящите им номера за съгласуване на проект за изменение на ПУП, чието изработване е допуснато със Заповед №РД09-50-1899/29.11.2010г. на гл.архитект на СО, касаещо кв.13, Б.;

2. отговорите по горните искания и техните изходящи и входящи в НАГ номера, както и документите изпратени от тях, свързани със съгласуване на проекта за изменение на ПУП-ИПРЗ;

3. копие от проекта на ПУП-ИПРЗ, изпратен за съгласуване на Басейнова дирекция-[населено място] и РИОСВ-София;

4. действащия към момента ПУП за кв.13, Б. /заповед, регулация и застрояване/.

С Решение №САГ25-РИ09-26/02.04.2025г. на главен архитект на Столична община, като е предоставена търсената информация по т.4 от заявлението, е отказано предоставянето на тази по т.1, т.2 и т.3 от него. Изложени са мотиви, че тази информация не представлява обществена такава, тъй като не е свързана с обществения живот в страната, а касае конкретни частни имоти /собственост на жалбоподателите/, и съответно разпоредбата на чл.8, т.1 от ЗДОИ изключва реда по този закон за предоставянето й.

Решението е връчено на жалбоподателите на 23.04.2025г., чрез техен пълномощник, а жалбата срещу отказа е подадена на 02.05.2025г.

Със заповед №СОА23-РД09-2498/20.11.2023г. на кмета на Столична община, главния архитект на Столична община е оправомощен да разглежда, процедира и да се произнася по заявления за предоставяне на достъп до обществена информация по смисъла на ЗДОИ, касаещи информация, относима към поверената му структура в Столична община.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от адресати на акта, в законоустановения срок и срещу подлежащ на оспорване акт. По съществото й, съдът взе предвид следното:

Обжалваното в настоящото решение за предоставяне на обществена информация по ЗДОИ е издадено от компетентен административен орган – гл.архитект на СО, който е изрично упълномощен със Заповед № СОА23-РД09-2498/20.11.2023 г. на кмета на Столична община, в съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ.

По отношение на правилното прилагане на приложимите материални разпоредби, съдът счита следното:

Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени със ЗДОИ. Легално определение на понятието обществена информация е дадено в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и това е всяка информация, свързана с обществения живот в [държава] и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Обществената информация представлява сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно, обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. Обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна, арг. чл. 9 от ЗДОИ. Официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, арг. чл. 10 от ЗДОИ. Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации, арг. чл. 11 от ЗДОИ. За субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ е регламентирано задължение да предоставят информация, която е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична.

Съдът намира, че поисканата информация, посочена в т.т.1-3 от заявлението на жалбоподателите, следва да се квалифицира като служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, тъй като се събира, създава и съхранява по повод дейността на Столична община, свързана с правомощията на главния архитект на СО в областта на устройството на територията. Градоустройството на Столична община е безспорно свързано с обществения живот в [държава], като посредством предоставянето на търсената информация се цели създаване възможност да се състави мнение относно дейността по Закона за устройство на територията на компетентните органи на Столична община. Т.е., в случая безспорно е налице обществен интерес от предоставянето й.

Достъпът до служебна обществена информация се предоставя по реда на ЗДОИ, като той предвижда ограничение – когато информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение /мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации/ и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи – чл.13, ал.2 ЗДОИ; като съгласно ал.3 и ал.4 това ограничение не се прилага след изтичане на 2 години от създаването на информацията и при наличие на надделяващ обществен интерес. Освен посочената разпоредба, законът въвежда ограничение за предоставяне на достъп до обществена информация и в случаите по чл.37, ал.1 ЗДОИ, регламентиращ основанията за отказ за предоставяне на обществена информация - когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. В случая в мотивите на оспорения акт не е посочено основание от горните да не се предостави търсената информация.

Също така, разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ определя, че законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Изключение от приложното поле на ЗДОИ представлява информацията, предоставяна във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица, както и информацията, която се съхранява в Националния архивен фонд на [държава] – чл.8 ЗДОИ. В оспореният акт е прието, че по отношение на заявителите, като собственици на имоти-предмет на процедираното изменение на ПУП, е налице друг ред за достъп до търсената информация и това изключва приложението на ЗДОИ. Съдът приема, че действително, лицата, на които законът е признал качеството на заинтересовани страни по смисъла на чл. 131 от ЗУТ, компетентните органи имат задължението да предоставят съответната информация. Това е така, понеже те са участници в съответното административно производство и задължението за предоставяне на информация е проява на установения в чл. 12, ал. 2 АПК общ принцип на достъпност, публичност и прозрачност. В настоящият случай административният орган не е представил доказателства, че жалбоподателите имат качеството на заинтересовани страни по смисъла на посочената разпоредба. Но дори да се приеме, че това е така, то главният архитект не е обвързан от направената от жалбоподателите правна квалификация на заявлението им за достъп до информация, и би следвало да разгледа същото като искане по чл.34, ал.1 АПК на заинтересована страна да прегледа документи по преписката и да направи копия от тях.

Предвид гореизложеното, оспорваният отказ следва да бъде отменен като незаконосъобразен и делото се върне като административна преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението, при спазване на указанията на съда.

При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 АПК, на жалбоподателите ще следва да се присъдят направените от тях разноски по делото за държавна такса – 20лв. и за адвокатско възнаграждение -1000лв.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ, Административен съд София-град, Второ отделение, 31-ви състав,