Решение № 82 от 2.11.2021 г. на Софийски окръжен съд по дело № 389/2021 г.

производството по обезщетяване на вредите, когато наказателно преследване не е възбудено, както е по настоящото дело по отношение на нанесената лека телесна повреда причинена на М. от всички ответници при условията на чл. 53 ЗЗД. Съдът е приел, че претендираните неимуществени вреди от телесната повреда са доказани в основанието си. Според заключението по медицинската експертиза, за период от около един месец пострадалият е търпял временно главоболие и болки в областта на травмите на главата, лявата ръка, задната повърхност на гръдния кош, дискомфорт във връзка с видимите промени на лицето (кръвонасядания, отоци, и охлузвания). Страданието е било с намаляващ с времето интензитет, докато изчезне напълно, но е било съпроводено с битови неудобства. Съдът е приел, че размерът на обезщетението се определя към момента на постановяване на съдебното решение, което съдът е определил на 1000 лева за справедливо обeзщетение за претърпените от М. неимуществени вреди. Относно заканата с убийство, психичната експертиза установила силно, травмиращо изживяване, придружено с тревожност, напрежение и страх, продължило за дълъг период – констатирано е и почти пет години след инцидента, като по тези причини справедливо би било обезщетение в размер на 1000 лева. Съдът е приел, че при този размер на обезщетението присъдените суми ще заместят, облекчат и компенсират причинените неимуществени вреди. Софийският окръжен съд като взе предвид установената по-горе фактическа обстановка счита, че жалбите са неоснователни, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. По отношение на въззивната жалба от Б. Ц. М. от с. В.Т., С. област против обжалваното решение в частта му, с която предявените от него искове са отхвърлени частично. Подържа се, че е незаконосъобразен извода на първоинстанционния съд, че неимуществените вреди от престъплението по чл.144 ал.3 от ГПК могат да бъдат справедливо обезщетени със сумата 1000 лева.Подържа, че съдебното решение не съдържа обосновани мотиви за това какви факти и обстоятелства обуславят този размер за обезщетение на вредите и че в нарушение на разпоредбата на чл.235 от ГПК такива мотиви не са изложени.Заканата със смърт, придружена е бруталното разбиване на вратата и нахлуване в дома на ищеца, както и побоя върху него довели до остра стресова реакция с интензивен характер.Изживяванията му са се развили и градирали като уплаха, смущение, силен страх, паника и са били отговор на прекомерен психически стрес.Вещото лице обстойно в съобразителната и заключителна част на експертиза е изложило констатации, които обосновават изводи за тежки вреди.В нарушение на съдопроизводствените правила тази експертиза е маркирана като налично доказателство без от нея да са изведени дължимите съждения, които да залегнат в мотивите на обжалваното решение. СОС счита, че макар и първоинстанционния съд да е изложил лаконични мотиви относно начина, по който е определил размера на обезщетението, същият е стигнал до правилен извод относно този размер.От показанията на св.Колева-майка на ищеца, се установяват психологически травми в ищеца от деянието на ответниците, които се изразяват в стрес и страхова невроза.Следва да се има предвид, че макар и да е свидетел на случая, свидетелката като майка на ищеца и самата тя- ищца по друго дело против настоящите ответници е заинтересована от изхода на н астоящия спор.От друга страна на нейните показания не може да се даде вяра, поради това, че същите кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, а и са и житейски издържани-относно продължилите във времето неимуществени вреди.Първоинстанционният съд правилно е определил размера на обезщетението в този размер при тези налични доказателства- показанията на свидетелката, поради което решението в обжалваната му отхвърлителна част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По отношение на въззивна жалба от Г. К. М., М. Г. М., А. А. С., А. А. С. против обжалваното решение в осъдителната му част. Подържа се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради това, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетеля М.Б.К., която не е пряк свидетел, защото е била в друго помещение и не е наблюдавала случая пряко и няма как да свидетелства за подобен механизъм на причиняване на телесни повреди е и заинтересован от изхода на делото, доколкото по дело с идентичен предмет с №483/19 на PC С. срещу същите лица, тя е ищец.СОС счита, че становището на жалбоподателите е неоснователно.На първо място, както се установява от показанията на свидетелката дадени в съдебното заседание на 03.02.20г. същата е била пряк свидетел на случая, поради това, че след разбиването на вратата същата е останала да лежи под нея.Свидетелката установява, че и четиримата ответници са нанасяли удари на ищеца и подробно описва състоянието му след това, както и емоционалното му състояние впоследствие.Въпреки, че свидетелката е майка на ищеца на нейните показания не може да се даде вяра, поради това, че същите кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, а и са и житейски издържани-относно продължилите във времето неимуществени вреди. С оглед на горното обжалваното решение в осъдителната му ч аст следва да бъде потвърдено. Предвид потвърждаването на решението и в двете му обжалвани части съдът счита, че разноски за адвокатско възнаграждение по делото не следва да бъдат присъждани. Водим от горното съдът