Решение № 134 от 9.6.2025 г. на Окръжен съд - Габрово по дело № 247/2025 г.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Д. В. Д. срещу Решение №74/21.02.2025г. по гр.д.№827/2024г. на РС-Габрово. В жалбата се твърди, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни, незаконосъобразни и необосновани. Първоинстанционният съд не бил обсъдил всички събрани по делото доказателства, а само ги бил изброил. По делото безспорно се установило, че жалбоподателя владее имота на основание, годно да го направи собственик без да е знаел, че го придобива от несобственик, тоест същия е добросъвестен владелец, поради което в негова тежест било да докаже, че е владял имота в продължение на 5 години. Като елемент от придобивната давност, за да произведе желания ефект, упражняваното владение трябва да е спокойно (да не е установено с насилие), явно (фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това, не е установено по скрит начин), постоянно (упражняването му няма случаен характер, а е израз на воля трайно да се държи вещта), непрекъснато (не е било прекъсвано изобщо, като се съобразява презумпцията на чл. 83 ЗС) и несъмнено (няма съмнение, че владелецът държи са себе си). Наличието на всички тези елементи се установявало от събраните по делото доказателства. Същият владеел имота спокойно - владението категорично не било установено с насилие. От показанията на разпитаните по делото свидетели било установено, че имотът е бил изчистен от самонастанила се растителност и бил поддържан и косен от името и за сметка на жалбоподателя, като никой не се бил противопоставил на тези действия. Фактическата власт била упражнявана явно - всеки заинтересован е имал възможност да научи за това. Жалбоподателят декларирал, че е собственик на имота в СГКК, в МДТ, а също предприел действия за промяна на предназначението му. Владението му било постоянно и непрекъснато. Предприемането на административни постъпки за подобряване фактическото състоянието на имота също можело да се приеме за владелчески действия, доколкото не било установено фактическа власт върху имота да е осъществявана и от трето лице. Дори владелчески действия да са осъществявани през продължителен период от време, то по силата на презумпцията на чл.83 ЗС следвало, че владението е продължило през целия период. Противоречия били налице и в показанията на свидетелите. Претендира се да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се и направените по делото разноски. В депозирания по делото отговор на въззивната жалба същата се оспорва като неоснователна. Ответникът моли съда да потвърди обжалваното решение и да му присъди направените по делото разноски. Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е допустима. Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо. С обжалваното Решение №74/21.02.2025г. по гр.д.№827/2024г. на РС-Габрово е признато за установено, по отношение на ищцовото дружество ”ЕЛИТ” ООД, че Д. В. В., не е собственик на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ••, по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/26.10.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: местност „П.”, площ от 5000 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, Начин на трайно ползване: Нива, съседи ••.••.••.••.•• За да постанови обжалвания акт районният съд приел, че на 19.09.2007г. с Нотариален акт №144, том 3, peг. №6037, дело 512/19.09.2007г. на нотариус П.К., „Елит” ООД купува от продавачите Г.В.Й. и М.В.К., чрез пълномощника им К.М.Н. следния недвижим имот: ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ /нива/ на площ 5000кв.м. в местността "П.", пета категория, съставляваща имот №•• в землището на гр.Габрово, с ЕКАТТЕ 14218, при граници и съседи имот №037020-нива на наел, на И. М.К., имот №•• - полски път на Община Габрово, имот №•• -пасище с храсти на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот №•• - полски път на Община Габрово, имот №•• /-нива на насл, Х.К.Р.; Р.Н., имот №•• -ливада на наследници на Я.Р.Ш.. Имотът бил възстановен с решение №29 от 28.09.97г. на В.П.К., починал 31.03.1963г. и оставил за наследници продавачите Г.В.Й. и М.В.К.. Видно от представената скица на Поземлен имот №15-562421 от 13.06.2024г. на СГКК- гр.Габрово, като собственик на процесния недвижим имот имота бил вписан ответникът Д. В. Д., съгласно Нотариален акт, вписан с вх. № 60 от 14.01.2023 г., акт № 24, том I дело №24. С Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 14.01.2014г. №9, том I, peг.5 №212, дело №6 от 14.01.2013г. по описа на Нотариус П.К. Р.К.К., чрез пълномощника си И. Н. К. продава на ответника Д. В. Д. процесния недвижим имот, представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •• по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/26.10.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: местност „П.”, площ от 5000кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, Начин на трайно ползване: Нива, при съседи: ••.••.••.••.••. Продавачът Р.К.К. се е легитимирала като собственик на имота с решение №29 от 28.09.1997г. за възстановяване на земеделски земи на наследници на В.П.К. починал 31.03.1963г., / което е представено и по нотариалния акт за продажба на „Елит” ООД/, и като наследница на М.В.К. по завещание и на Г.В.Й. - наследяване по закон. От събраните по делото писмени доказателства безспорно било установено, че Р.К.К., като наследник на М.В.К. по завещание и на Г.В.Й. - по закон, участвали в прехвърлителната сделка на 14.01.2013г. по извършената с Нотариален акт № 9, том I peг. № 212, н.дело № 6 от 14.01.2013г. на нотариус П.К., покупко-продажба на недвижим имот чрез пълномощник, не е притежавала правото на собственост, с което се е разпоредила като го е продала на Д. В. Д.. Съгласно разпоредбата на чл.70 от Закона за собствеността владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. В случая, ответникът Д. В. Д. не бил останал собственик по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС, тъй като не бил владял имота непрекъснато за период от пет години, с намерение да го свои за себе си. От събраните доказателства не било установено безспорно, ответникът да е владял имота непрекъснато в продължение на пет години, за да бъде придобит по давност. Съгласно чл.70, ал.1 от ЗС достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание, а според чл.2 на текста добросъвестността се предполага до доказване на противното. Ответникът Д. Д. придобил собствеността от несобственик. Но за да го придобие по давност, след като е налице юридическото основание - нотариален акт, той трябва да владее имота непрекъснато в продължение на пет години, само тогава, когато упражнява това владение, след изтичане на давностния срок той става собственик на имота. По делото не било установено, че той е владял имота сам, било чрез другиго по силата на договор за мандат или друга правна сделка непрекъснато в продължение на пет години. Свидетелските показания сочели, че през 2015г.-2016г. ответникът еднократно организирал почистване на имота, което продължило в продължение на една седмица, след което имотът е поддържан от него с косене за период от 3 или 4 години. Следователно той владял имота за период по-кратък от предвидения петгодишен давностен срок. Следователно след като не е упражнявал владението върху имота, непрекъснато, необезпокоявано, явно и несъмнено в продължение на пет години, той не бил станал собственик. Въззивният съд намира следното: Не е спорно по делото, че ищецът е придобил спорния имот на 19.09.2007г. с Нотариален акт №144, том 3, peг. №6037, дело 512/19.09.2007г. на нотариус П.К., от продавачите Г.В.Й. и М.В.К.. Имотът бил възстановен с решение №29 от 28.09.97г. на В.П.К., починал 31.03.1963г. и оставил за наследници продавачите Г.В.Й. и М.В.К.. Безспорно е и че с Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 14.01.2014г. №9, том I, peг.5 №212, дело №6 от 14.01.2013г. по описа на Нотариус П.К. Р.К.К., продава на ответника Д. В. Д. процесния недвижим имот, представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •• по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/26.10.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: местност „П.”, площ от 5000кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, Начин на трайно ползване: Нива, при съседи: ••.••.••.••.••. Продавачът Р.К.К. се е легитимирала като собственик на имота с решение №29 от 28.09.1997г. за възстановяване на земеделски земи на наследници на В.П.К. починал 31.03.1963г., / което е представено и по нотариалния акт за продажба на „Елит” ООД/, и като наследница на М.В.К. по завещание и на Г.В.Й. - наследяване по закон. Към датата на извършване на продажбата К. не е била собственик на имота, тъй нейните наследодатели са се били разпоредили с него. Следователно жалбоподателят е закупил имота от несобственик. Съдът намира, че с доверие следва да се кредитира показанията на свидетелите К.М. (който го е и ползвал от името на „Елит“ ООД), С.С. и П.К., тъй като същите са посещавали имота многократно в годините преди жалбоподателя Д. да го придобие до около 2021г.- 2022г., когато св.М. престанал да ползва имота. Тези свидетели имат преки наблюдения относно състоянието на имота и липсата на оспорване собствеността на ответното дружество, като в това отношение показанията им съвпадат. Св.В. заявява, че много пъти посещавал и чистил имота, но като период от време посочва единствено 2014г. Св.Ж. също заявява, че многократно чистил имота, но не може да посочи период, в който е правил това. От своя страна в показанията си св.И.ов установява единствено, че е посещавал няколко пъти имота, като Д. му бил казал, че имота е негов, но не установява по никакъв начин, че жалбоподателя го е стопанисвал и/или че е демонстрирал пред свидетеля и/или трети лица, че е собственик на имота Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че жалбоподателя не доказва по какъвто и да било начин, че след закупуване на имота от несобственик е завладял същия, като е демонстрирал владението си ясно и недвусмислено. Напротив установи се, че от момента на закупуване на имота от ищеца „Елит“ ООД до около 2021-2022г., същия явно и необезпокоявано е владял имота чрез трето лице (св.М.), демонстрирал е това и никой не му е оспорвал собствеността. Предвид изложеното въззивният съд намира, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, въззивният съд